ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Иглика Мишкова, етнолог: Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и на побратимството и се радва на изключително голяма почит от всички

Иглика Мишкова, етнолог: Св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и на побратимството и се радва на изключително голяма почит от всички

Интервю на Агенция „Фокус“ с етнолога Иглика Мишкова за народните вярвания на Ивановден.Фокус: НГоспоцо Мишкова, празнуваме Ивановден. Разкажете какъв е бил Йоан Кръстител според ...

7 Януари 2020 | 12:04 | Агенция "Фокус"

Иглика Мишкова, етнолог: С Петковден започват всички семейни, родови чествания, за това в традицията се казва, че св. Петка повежда празниците

Иглика Мишкова, етнолог: С Петковден започват всички семейни, родови чествания, за това в традицията се казва, че св. Петка повежда празниците

Иглика Мишкова, етнолог, в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с празника Петковден – 14 октомври Фокус:Г- жо Мишкова, на 14 октомври отбелязваме Петковден, както добре знаем празникът е свързан със света Петка на какво е символ тя? Иглика Мишкова: Самата светица е същност Преподобна Параскева Епиватска или Българска света Петка, която е родена в Епиват. Мощите и са един от трофеите, които цар Иван Асен II придобива след битката при Клокотница. Поради това самата светица е наричана българска и се приема като покровителка на българския народ. До падането на Второто българско царство под османско владичество нейните мощи стоят в храма „св. Петка“ в старта столицата Търново. По-късно са пренесени в Румъния, в катедралата в Яш. Много често образът на тази светица се смесва с образа на преподобнамъченица Параскева Римлянска, на великомъченица Параскева Иконийска. В българската традиция Петковден е един от големите народни празници, в които предците ни са отбелязвали и продължаваме да отбелязваме завършека на лятото и есента и началото на зимата. Това е времето, когато стопаните започват да се разплащат на наемните работници, това са овчарите, ратаите и обикновено на Петковден се извършва заплождането на домашните животни, което е по-популярно като „мърляне“ или „овча сватба“. На този ден има и много забрани. Докато се провежда това заплождане, жените не бива да се заемат с каквато и да била домашна работа – да не перат, да не месят тесто, да не шият, да не плетат. Всичко това се смята, че се прави с цел да се роди здрав нов добитък. Със същата цел след оплождането на овцете, жените правят пресни пити, които раздават на съседите в махалата. Фокус:Какви са традициите и обичаите свързани с празника? Иглика Мишкова: С Петковден започват всички семейни, родови чествания, които в някои райони на страната се наричат „оброк“, служба, светец и не напразно в традицията се казва, че св. Петка повежда празниците. За тази служба задължително се коли курбан като обикновено това е мъжко животно с бял цвят, което задължително се опява от свещеник. Самите стопанки месят специални обредни хлябове, които много често се наричат „св. Петка“ или повтарят наименованията на обредни хлябове, които са характерни за други празници, какъвто е случаят с названието „светец“, „Боговица“. Около празничната трапеза задължително се събира целия род. В регионите, в които се извършват подобни чествания са посветени на семейния покровител, на едно митично същество, което много често в нашата митология се осмисля като смок и той е наричан змия домошарка, себия, стопанин, или народния светец, който трябва да предпазва задължително домочадието от болести и злини. В деня срещу самия Петковден се извършват едни от най-масовите жертвоприношения, които се наричат черкуване на Господа или кокоша черква, блага черква и те се извършват в регионите на Тракия. Много често те се извършват в понеделника или съботата преди Петковден, понякога има селища, където това се извършва след празника. В цялото това жертвоприношение участват само жените от селото. На този ден всяка домакиня трябва да хване черна кокошка и да я занесе на специално отредено място извън селото. Това място се смята за свещено, обикновено това са високите могили или стари дъбови дървета, места, където има каменни кръстове, манастири. Една възрастна жена вдовица или момче, което все още не е ерген колят последователно черните кокошки на въпросното свято място. Кръвта на птиците трябва да изтече задължително на едно и също място. Главите им се нареждат по посока на изгрева на слънцето. С малко кръв от закланите птици старицата започва да замесва тесто и изпичат специална обредна погача, която се носи в храма. Там се освещава от свещеници после се разпределя между присъстващите жени. Самите кокошки се варят в казан съответно с ориз или зеле. Жените постилат трапеза върху земята, където те вече се хранят с този курбан. Това на практика е един обреден акт, с който те изразяват благодарността си, почитта си към природата, към душите на мъртвите, към светците, защото се вярва, че всеки един от светците дарява хората с някаква земна благодат. В някои от тези женски чествания, които се казват обикновено „Божи дух“ или за „Лелино здраве“ правят само постни ястия, обикновено варят фасул. Като безкръвно жертвоприношение присъства и храма, който този път се намазва с мед. Тези сладки пити заедно с варения боб се оставят на кръстопът. Тази храна е предназначена за лелите. Лелите в нашата традиция, не бива като тема табу да се споменават различни демони на болестите, например „баба шарка“, или чума, или господарката на епилепсията като в региона на Странджа и на Сакар тези женски есенни трапези специално се правят с цел да бъдат омилостивени крилатите змейове, които пазят селището от градушка, от епилепсия. В различни пловдивски села това черкуване на Господа се прави един път след Петковден и един път в периода от Гергьовден до Великден. На практика в цялата българска територия Петковден е началото на един отрязък от време, който е изпълнен с множество забрани. Най-напред периодът наистина е градоносен, опасен. Жените не трябва да работят с вълна, не трябва да кроят, да шият дрехи на съпрузите си. Ако дрехата, която е направена в този период съответният стопанин, неговите стада ще бъдат нападнати от вълци. Съществува опасност ако човек умре с такава дреха, душата му да се превърне във вампир. На практика тези 12 дни от годината между Петковден и Димитровден се пазят като своеобразни „вълчи празник“. Култът към св. Петка и до ден днешен е изключително популярен. Самата тя заедно със св. Неделя е една от християнските наследници на орисниците, това е един древен митологичен персонаж, който е свързан с определянето на човешката съдба. Появява се, когато едно дете се роди, за да може да бъде орисана неговата съдба. Към св. Петка като покровителка се обръщат обикновено всички хора, които страдат от проблеми с очите, защото все пак са били избодени нейните очи. В представите на народа ни св. Петка е покровителка на брака, лечителка и разбира се семейният патрон покровител в онези фамилии, които са я избрали за такъв. Фокус:С какво е свързан обичая „полезване”? Иглика Мишкова: Обичаят „полезване” е характерен за Игнажден и в старопланинския регион за един малко по-късен празник – Димитровден. Гледа се първият човек, който влиза в един дом. Ако този човек е имотен, добър човек, здрав се вярва, че това ще сполети фамилията, която е посетена. Но това е малко по-късен период. Интересно е, че от времето на Петковден някога в традиционното общество е започвал периодът на сгледите, защото тогава се прави първото зимно хоро, на което се хващат всички жени, които са сгодни за женене. Съответно фамилиите, които имат ерген трябва да изберат бъдещата си снаха. Тези хора продължават и по Димитровден. На практика един граничен период, в който хората са поприключили с полската работа и могат вече да се отдадат на заслужена почивка. Да започнат сгледите, годежите и сватбите. Фокус:Защо на този ден празнуват и овчарите? Иглика Мишкова: Във връзка с това „мърляне“ на добитъка, за което споменах. Фокус:Как се отбелязва празникът в съвремието ни, в модерното общество? Иглика Мишкова: В модерното общество мисля, че св. Петка продължава да бъде една от изключително почитаните светици. Естествено празнуват хората, които носят нейното име. Днес малко трудно бих могла да кажа, че жените не се докосват до какъвто и да било род дейност, които някога са били забранени. Въпреки това празникът продължава да е един от изключително почитаните в целите български земи. Когато една светица е покровителка на брака и лечителка наистина хората отдават заслуженото на нея. Виолета СИМЕОНОВА

14 Октомври 2019 | 07:00 | Агенция „Фокус“