ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: Има тотално преструктуриране на публичното поле в България, като зад сцената се появява нов тип олигархия

Проф. Александър Маринов: Има тотално преструктуриране на публичното поле в България, като зад сцената се появява нов тип олигархия

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

30 Януари 2020 | 10:00 | Радио „Фокус“

Проф. Александър Маринов: Изпращаме хаотична и противоречива политическа година

Проф. Александър Маринов: Изпращаме хаотична и противоречива политическа година

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Каква политическа 2019 г. изпращаме, следва коментарът на проф. Александър Маринов. Какво бе характерно за тази година, проф. Маринов? Може ли да се събере в кратка визитна картичка? Александър Маринов: Сигурно може, при големи усилия. Въпреки, че тя беше много хаотична, противоречива. Със сигурност не мога да кажа, че е била позитивна за българското общество, за някои конкретни хора, може би, е била добра, но като цяло ние не напреднахме в решаването на нито един от сериозните проблеми на нашето общество, на нито един от сериозните проблеми на нашата държавна политика – нито вътрешна, нито външна. Така че, не знам. Трудно ми е в момента да дам с една или няколко думи характеристика, но нямаме никакво основание да сме доволни, да сме удовлетворени, особено тези, които, според мен, носят отговорност за държавата. Въпреки, че на тях не им личи да са неудовлетворени, напротив те са винаги доволни. Водещ: Ако хаосът прилича на мътна вода, кой успя да улови рибите в нея? Александър Маринов: Това е много популярен спорт – ловене на риба в мътна вода. Проблемът е, че водата е не само мътна, ами и мръсна. Така че, тези, които ловят риба и смятат, че са се облагодетелствали от някой „тлъст улов”, не знаят каква отрова са си сложили в чинията. Да, сигурно има такива, които смятат, че печелят, но аз пак искам да повторя, че ние сме в ситуация, която дори някой да спечели нещо тук и сега – всички заедно губим, а това е голям проблем, тъй като общо взето повечето от нас сме тук и нито искаме, нито можем някъде да отидем другаде. По-младите, вероятно, имат тази възможност, но отново повтарям, дори някой да смята, че извлича ползи, извлича печалби – обогатява се, печели власт и влияние, в такава объркана, сложна, влошаваща се ситуация, в ситуация на апатия, отчаяние, озлобление – това са съмнителни печалби. Водещ: Как преминаха партиите през 2019 г. ? Александър Маринов: Преминаха на „куц крак“ и накрая „пълзешком“, ако мога така да се изразя. Партиите продължават да генерират, продължават да пораждат неудовлетворение, даже омраза, между другото трябва да ви кажа, че в много голяма степен по смисъл нещата бяха казани, доста добре бяха казани от почетният председател на ДПС. С неговата специфична лексика, разбира се, но по същество той говори за неща, които не са естествено продукт само на тази година, но вече се усещат много ясно в политическата атмосфера. Водещ: Д-р Доган каза и нещо много важно – че ако желанието за власт надделее, то предсрочните избори са на хоризонта. Те са възможни. Александър Маринов: Това е една от малкото точки, в които аз не съм напълно съгласен, разбира се, зависи как ще тълкуваме желанието за власт. Водещ: Или волята за власт, ако трябва да сме по-точни с цитата, но то е същото. Александър Маринов: Да, разбира се. Вижте, според мен властта се губи или става неизгодна за упражняване тогава, когато се натрупват много проблеми – все по-сложни, които пораждат все по- тежки последици. Понякога е истинско бедствие, че си получил властта в определена ситуация. Ето, задавам ви въпроса: как ли се чувства сега кметът на Перник, който спечели трудна битка, спечели заслужено. Задавате ли си въпроса, какво му е на него? При това той няма абсолютно никаква вина за това, което се случва в града. А хората, които сега биха се изкушили от волята си или желанието си за власт в по-голямата си част, носят огромна отговорност за това състояние, до което сме достигнали. Водещ: Проф. Маринов, прекъсвам ви заради кмета на Перник. Той, когато се е кандидатирал за този пост, неговият екип не е ли направил анализ на ситуацията, в която се намира града, и за която той е тръгнал? Александър Маринов: Вероятно не е имало достатъчно информация. Водещ: При празен язовир, който им е „под носа“, грубо казано? Александър Маринов: Е да, вероятно да. Вероятно някой по-предпазлив човек не би се и кандидатирал, но за сметка на това той го е направил. Водещ: Значи е трябвало да има решение или варианти за решение. Александър Маринов: Да. Или може би, е разчитал в България да има и държава освен оставени на себе си местни власти. Но както виждате, държавата се занимава с някакви фантасмагории, с някакви свободни съчинения – как ще прекараме вода през 9 баира. Водещ: То тук има и планина, да оставим на страна баирите – има планина, западните склонове на Витоша се изправят. Александър Маринов: Така че, разбира се, някой много предпазлив, много опитен човек, вероятно би си казал – за какво ми е „на баир лозе“, за какво ми е власт в това положение, но той не го е направил. Аз давам пример за нещо друго: че желанието за власт, като причина за предсрочни избори може да има различни стойности, например, някои могат толкова да искат власт, че да не съобразят в какво положение ще я получат властта. А други могат толкова да искат да задържат властта по някакви причини, например, за да не стане ясно какви са ги вършили, че да преминат разумната граница отвъд, която е по-добре да се откажеш от властта, отколкото да я държиш на всяка цена. Това са различни, а вероятно има и други, хипотези. Тук вече е въпрос на тълкование и тук аз казах, че моята разлика с тезата на Доган, е, че не е само въпрос на желание и на воля за власт. Властта се упражнява в някакви реални обстоятелства, и което е най-важното, има реални последици за реални хора. И това е най-важното. А у нас властта се упражнява без никаква мисъл за реалните последици, за реалните обикновени хора. Тя се упражнява с оглед на интересите, да не кажа по-силна дума, на тези малцина 100-200-500-1000 души, които дърпат нишките на властта в България. Те въобще не се интересуват от това, какво се случва на останалите от нас. Водещ: Господин Доган говори за рестарт на демократичният модел. Как би изглеждал такъв рестарт? Александър Маринов: Има най-различни варианти, вероятно, би имало много сериозни спорове – кой от тях е подходящ. Аз съм абсолютно убеден и съгласен, че по този начин както вървим, ще се стигне до срив на демокрацията въобще. Тя вече е компрометирана в очите на огромния брой от хора. Каква форма, какви измерения, какви последици ще има този срив – не сме ясновидци, но те няма да са добри със сигурност. И в този смисъл е необходим, що-годе осмислен, съзнателен, до някъде контролиран, рестарт, защото е ясно, че сме стигнали в задънена улица. След 30 год. усилия, ако това е демокрацията, както някой би казал – благодаря. Водещ: Проф. Маринов, след такъв рестарт кои политически сили ще останат на хоризонта? Александър Маринов: Със сигурност не сегашните. То за това е рестарт, защото не могат да го направят днешните. Те могат, в най-добрия случай за обществото, да поставят началото на рестарта, но самият рестарт ще ги елиминира, ще ги изтрие, така да се каже, защото днешните политически сили направиха, каквото можаха – виждаме, какво е положението. Някои са по-отдавна, други са по-отскоро – не са в еднаква степен маскари, но имат големи грехове. И най-големият им грях е, че не искат нищо да променят сериозно. Водещ: И смятате ли, че те ще допуснат рестарт? Александър Маринов: Е, ако тях ги питат, от тях ако зависи, разбира се, че няма да допуснат. Само че, рестартът се диктува, той ще се наложи, не защото някой е проявил добра воля, а защото ще го наложат сериозни, да не кажа дори форсмажорни обстоятелства. Това е. Иначе, разбира се, че ако те бяха на мястото си българските политици, българският политически елит, или по-точно класа – те отдавна щяха да направят поредица от рестарти, даже не един. Щяха да търсят някакви начини за усъвършенстване, както това се прави в много страни, където се стига до някъде, до проблеми и се правят промени, понякога се правят големи реформи. У нас няма такова нещо, у нас има имитация с идеята, с твърдото подсъзнателно и рационално убеждение, че нищо, всъщност, лошо не може да им се случи, че те имат властта, имат парите, поради което нямат за какво да се притесняват. Винаги ще намерят начин да се справят с проблема. Аз обаче смятам, че понякога, и то се случва в най-различни обстоятелства, в различни страни нещата излизат извън контрол, защото хората просто не желаят и не могат повече така да я карат. Вижте какво се случи в здравеопазването, вижте какво се случва в социалната политика – това са редици от натрупани, задълбочавани, „замитани под килима“, отричани или така „упашкулвани“ в демагогия проблеми. Как си представят тези хора, че всичко така може да отлагат до безкрайност и да имитират някакво решение? Здравеопазването ни убива – то не лекува, то убива. Всеки почти е пострадал в някаква степен, в някаква форма от това. И ни се хвалят, че всяка година дават стотици милиони повече – още по-зле тогава. За какво харчат повече наши пари, след като няма никакъв резултат и ние на това трябва да сме доволни. Забележете как се решава проблемът: казват – „А да, да, да ние сега ще видим, ще решим – само се махнете тук от под прозорците, да не викате под прозорците ни“, минава месец и се оказва, че нищо не се прави, два месеца нищо не се прави – пак разправия, пак скандал – да, да, ще направим, и пак по същият начин. Нещо да е направено? Нещо да се е променило? Нещо да се е усетило? Да имаме поне едно нещо, за което да кажем – знаете ли, наистина това е по-добре, другите може да са зле, може да са по-зле, ама ето тук вървим напред, имаме напредък. Няма такова нещо. Някой ще каже, че това е черногледство – не, аз боравя с факти и искам, ако ще спорим на тази тема оптимистите да извадят фактите и да кажат – ето, тук са доказателствата, че сме по-добре. Водещ: Звучи като научна фантастика, че след някакъв рестарт няма да ги има нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС. Александър Маринов: Има много примери, ще ви дам само единия – ето това, което се случи в края на 80-те началото на 90-те години в Италия. Представете си, кой е мислил, че няма да съществуват италианската Християндемократическа партия, италианската Социалистическа партия, дори бих казал италианската Комунистическа партия – може би най-силната западноевропейска – тези, които са съществували в предишните 7-8 десетилетия, дори век, които са управлявали страната без никаква алтернатива, изключвам режима на Мусолини – кой си го е представял това нещо? И в един момент всички те изчезнаха или се трансформираха до неузнаваемост. Аз правя уговорката: това, че няма да ги има, примерно казвам, ГЕРБ, БСП, ДПС това съвсем не означава гаранция, че ще е по-добре. Аз не съм казал такова нещо, но просто те са изчерпани, хората не им вярват, и ние с вас сме говорили не знам колко пъти, много пъти, че тези партии, които днес са в българския парламент представляват една пета от гражданите на България, хората с право на глас. И не само, че представляват изключително малка част от гражданите, ами правят съзнателно всичко възможно да не могат останалите да изразят своето мнение. Ние винаги обвиняваме народа, че избира зле, но включително след последните избори, след всички установени начини на изкривяване на вота, манипулации, фалшификации и контролиран вот – за каква демокрация говорим ние, извинявайте. Това е фасада на демокрация, това не е демокрация. Демокрация е, когато народът решава. Аз съм дълбоко убеден, че тези резултати, въз основа, на които се конституират органите на властта или се изпращат нашите представители тук и там – те не отразяват истинската воля на народа. И това нещо рано или късно, а вече е наближило, ще има своите последици по една проста причина: демокрацията изисква легитимност. Тоест, изисква народа да припознава в различна степен своите представители. Дали ги обича или не, е друг въпрос, но все пак да имат някаква легитимност, да имат някакво доверие, да имат някакво признание, че вършат нещо в общи линии полезно за хората, а не само за себе си – дали това е така в България? Мисля, че въпросът е риторичен. Водещ: Е да, но не виждаме огромни протести? Александър Маринов: Е да, не виждаме протести. Затова казвам, че не сме оракули, не можем да предскажем, какво ще се случи. Водещ: Ако политическата 2019 г. е хаотична, каква 2020 г. ни очаква в политиката? Александър Маринов: Със сигурност няма да е по-подредена, тъй като нещата са извън контрол. Българската държава, хората, които управляват България, създават впечатление, че контролират нещата, но те контролират само свирката на локомотива, не и неговото движение. Да, те могат да запушат недоволството или могат да попречат това недоволство да се излее в някакви стъпки за промяна, засега, но кой от големите проблеми и съответни процеси в България – социални, икономически е под контрол? Нищо подобно, нищо не е под контрол. Всичко се развива на самотек – както стане. Разбира се, ние имаме вече цяла индустрия за пропаганда на успехи, която индустрия се е изпедепсала, като казва народа, да представя всичко за успех. Ние сме заобиколени, ние живеем, ние сме потънали и плуваме в едни непрекъснати успехи. Какви инвестиции идват от чужбина, какви работни места се създават, как расте непрекъснато нашето благосъстояние във всички негови възможни форми – трето, четвърто, пето, шесто и това нещо непрекъснато ни се натяква с идеята, че сме глупави и неблагодарни да го видим. И да благодарим на тези мъдри, умни и почтени, всеотдайни управляващи – да де, ама не е такава истината. Водещ: Като погледнете вън от познатите политически партии и лица – виждате ли фигурите, които биха могли да подемат процесите на рестарт? Александър Маринов: Не, в момента не ги виждам. Не ги виждам, с много малки изключения, под въпрос, но това нищо не означава. Няма ги в момента, това е безспорно, но нима някой може да твърди, че е абсолютно сигурно, гарантирано, че няма да ги има никога. Ами, разбира се, защото има една фундаментална причина да ги има. Значи едно общество, което се сблъсква със сериозни проблеми има само два пътя: или то събужда своите имунни, съпротивителни сили и се оправя от болестта, или загива. Да, аз не мога да твърдя, че няма такъв вариант, няма единствено оптимистичен вариант, ние просто можем да загинем в една или друга форма, като преди това дълго време вегетираме. Това е съвсем възможно. Това е съвсем възможно, да кажем, със сценария да продължим да се топим – десетилетия, след десетилетия и да не сме в състояние, дори, да поддържаме сегашното си, доста скромно, да не използвам друга дума, съществуване. Разбира се, не обичаме да говорим за лошите неща, но това е съвсем реална възможност. Така че, или ние ще се стреснем и ще намерим изход – това означава да намерим идеите, да намерим политиките, да намерим и хората. Тук сте права, че трябва да има и хора, които да го носят промяната. Водещ: Защото много идеи се провалиха именно от негодни хора. Александър Маринов: Значи, разбира се, вие сте абсолютно права. Възможно е и да не се намерят такива хора. Възможно е да не се намерят такива идеи. Възможно е да не се намери такава обществена енергия. Но, това е ясно, че нищо добро не ни вещае. Аз все си мисля, че може би, най-силната страна на българина е умението му да оцелява. Някои смятат, че това не е положителна черта, но аз смятам, че тя е положителна черта. Поне в това отношение се надявам да имаме някаква генетична програма, за да можем да се стреснем и да видим, че сме вече на самия ръб на пропастта, ако не ни е мъчно за младите поколения. Защото хората от моето поколение не ни остава много, разбирате ли, Господ решава колко, но така или иначе при нормален ход на събитията със страшното ще се сблъскат младите. Ние само предчувстваме и се вълнуваме, а истински страшното ще се стовари на главите на нашите деца и внуци. Цоня Събчева

22 Декември 2019 | 09:12 | Радио "Фокус"