ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов: При задълбочаване на кризата ще има оставка на кабинета и предсрочни избори

Проф. Александър Маринов: При задълбочаване на кризата ще има оставка на кабинета и предсрочни избори

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“Водещ: В петък вечерта, министърът на околната среда и водите Нено Димов е задържан за 24 часа. То...

10 Януари 2020 | 17:00 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов: Не са длъжни в Москва, Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж да мислят за нас, наша работа е да извършим реформите

Проф. Александър Маринов: Не са длъжни в Москва, Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж да мислят за нас, наша работа е да извършим реформите

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“ Водещ: Ще повлияят ли върху вътрешната политика на страната двете водещи събития – срещата Борисов-Тръмп и подписването на указа за главния прокурор? Следва анализът на политолога проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, по същество двете събития нямат общо. Но, ако погледнем към тях с въображение, можем да открием, че сякаш очакванията се оказаха повече от конкретиката на реалността. Къде се разминаха в едното и в другото събитие очаквания и реалност? Александър Маринов: Вероятно е имало различни очаквания. Ако вземем вътрешното събитие – избора на нов главен прокурор, общо взето не би трябвало да има някакви изключително екстравагантни очаквания. Процедурата е ясна. Тя беше осъществена формално в съответствие с изискванията на закона – такъв е законът, бих добавил, за съжаление. Такъв е начинът на приложение на закона. Ние много добре знаем, какво седи зад фасадата на закона, тъй като у нас така функционират конституционните правила и институциите, че съдебната власт е формално независима, само формално, иначе има много силно влияние на политиката върху нейното конституиране и функциониране. Така че при това положение аз не виждам, какво можеше да се очаква по-различно. Според мен президентът направи добросъвестни усилия да назове проблемите, да посочи някакви по-добри пътища за тяхното решаване, с една цяла поредица отстъпки. Ще видим дали това е довело до някакъв резултат. Няма засега видими белези, че има преосмисляне или сериозно замисляне над проблемите. Ще видим какво ще се случи – в края на краищата това е положението. Що се отнася до визитата на българския премиер в Белия дом, аз не знам какви са действителните очаквания. Четох най-различни реакции, предупреждения, коментари, оценки и т.н. Според мен тази визита едва ли ще има особено силно въздействие върху реалните процеси в България. Много неща се казаха, имаше потупвания по рамото, имаше хубави думи. Оттук нататък обаче трябва да помним, че политиката и управлението на държавата се случват в съответствие с определени реалности. И тук политическият език и политическите рекламни послания не могат да се преборят с реалността. Ще ви дам само един пример. Премиерът, а и други люде, говорят за това, как американски компании ще доставят ядрено гориво за атомната електроцентрала в Белене. Вижте, това не е като да си купите дърва от един или друг склад, дали ще са букови, дъбови или къде ще са отсечени. Това е ядрено гориво и всеки що-годе интелигентен човек разбира, че това гориво в общи линии, за да няма сериозни проблеми, може да бъде закупувано единствено от производителя на реактора. Така че има много примери, които сочат, че едно се говори на такива срещи на високо равнище, а други са реалностите на политиката. Ясно е, че Борисов очакваше от тази среща подкрепа на неговия доста западнал образ и в страната, и извън страната. Имаше такива общи приказки. Даже казаха ни, че можем да служим за пример на Германия. Но, оттам нататък това няма да реши нито един от проблемите нито на българското общество, нито на българското правителство. Водещ: Срещата Борисов-Тръмп все пак би ли донесла нещо на България, освен имиджови плюсове? Александър Маринов: В края на краищата, за да получиш нещо, трябва да умееш да поискаш. А, освен това, не просто да поискаш, а да имаш аргумент в подкрепа на твоето искане. Аз не виждам България какви аргументи има. Приказките колко сме големи приятели, верни съюзници и привърженици на едни и същи ценности – това според мен не е достатъчно. В случая българското правителство или влиятелните български политически кръгове залъгват българското общество, вероятно залъгват в някаква степен и себе си, от гледна точка на реалното значение и на реалното предназначение, което САЩ отдават на България. Така че всички тези големи приказки, за да се случат в някаква степен, с оглед на интересите на България, подчертавам дебело, би трябвало да има много сериозна подготовка, и експертна, и политическа, във вид на конкретни решения, конкретни предложения. Аз досега не съм чул за такива. Има общи думи, пожелания фантазии и т.н. Обаче в края на краищата аз не мога да разбера, може би някой знае, но аз не знам, не мога да разбера, какво точно иска България от САЩ. На мен не ми стана ясно от това посещение на министър-председателя. Да дружим ли, да сме приятели, да сме в добри отношения? Какво искаме от тях всъщност? Водещ: Не става особено ясно и какво са ни обещали. Александър Маринов: Ами когато не знаеш какво да поискаш, не е ясно и какво са ти обещали. Не знам, ще разберем. Аз не смятам, че е имало много щедри обещания. Аз смятам, че ние дотам сме я докарали, че дори обещания не ни дават щедри, а камо ли нещо реално. Така че очевидно, че американците гонят своя интерес, това е съвършено естествено. Всяка сериозна държава постъпва по този начин, независимо дали е на изток, на запад, на север или на юг. А ние какво очакваме и какво искаме е друг въпрос. Аз не съм убеден, че сме наясно. Водещ: Картината е горе-долу аналогична и при назначаването на главния прокурор. Разминаха се в първите реакции президент и главен прокурор: президентът заяви иницииране на дебат за промени на Конституцията, главният прокурор задочно опонира как ще докаже, че всъщност безнаказаният безконтролен главен прокурор е мит. Дали изцяло случващото се в страната ни попада в такива аналогични координатни системи на разминаване? Александър Маринов: Според мен тук става дума за неща от различен порядък. Едно нещо са големите геополитически игри, в които България е прашинка. Разбира се, това, което за другите са минимални ползи или интереси, за нас може да е въпрос на живот и смърт. Но все пак това е друг мащаб. Докато уреждането на нашата собствена държава, на нашето собствено общество, това е преди всичко наша грижа и е нелепо да очакваме някой друг да го реши. Имаме две позиции – вие констатирахте точно. Имаме позицията и преценките на президента от днес и от целия предишен период, и имате преценките на новия главен прокурор. Обществото би трябвало да прецени, първо, кой от двата типа преценки изглежда верен. Второ, разбира се има хора, които са достатъчно интелигентни и компетентни, и професионално подготвени, и могат да преценят, какъв е реалният статус на българския главен прокурор. И оттам нататък големият въпрос е друг. Дали е такъв или онакъв главният прокурор като личност и като статут, е един въпрос. Но другият по-важен въпрос е, какви са последиците за България, за върховенството на правото, аз подчертавам – на правото, не просто на закона, право идва от справедливост, в България и какви са последиците за всеки от нас. Това е големият въпрос. Иначе, ако вземем фактите, има факти, които показват, че по някакви причини тази, хайде да не кажем всесилност, но тази изключително мощна оправомощеност на главните прокурори в България не е довела до ефективно решаване на основните проблеми. Общо взето дори самата прокуратура не отрича, че няма нито един осъден по високите етажи на властта. Така че въпросът не е дали има правомощия или няма правомощия, и какви са те, въпросът е, как те се използват. А въпросът как се използват правомощията, е свързан с начина на излъчване на едно длъжностно лице. Нещата не бива да се свеждат до някакви лични качества и недостатъци, системата е важна. Защото, ако излъчването на един главен прокурор зависи, е поставено в зависимост от определени кръгове, естествено, че те ще бъдат недосегаеми. Тук проблемът не е недосегаемостта на главния прокурор, а на тези, които го излъчват. Това е големият проблем. Водещ: Ако обръщаме внимание на тези две събития, то е, че и двете попадат в контекста на отношенията с Русия. Докато първото е свързано с балансирането между Русия и Америка, то второто е свързано с балансирането между съдебните системи. Нашата сякаш е по-близо до руската, отколкото до европейската. За което ние получаваме многократно и мониторинг, и предложения, и предупреждения, и какво ли не. Александър Маринов: Ами, вижте, за съжаление, нашата държава е много далеч от ефективността на руската държава. Нашата държава, не просто нашата прокуратура, не иска и не може да се справя с проблемите, които засягат огромен кръг граждани. В случая какъв модел ще бъде избран за българската прокуратура, аз тук съм съгласен, че промяна на модела на цялата съдебна система, и въобще на отношенията между властите е нужна, и че тази промяна може да се случи единствено с промяна в Конституцията. Нещо повече, аз смятам, че става дума за промяна в Конституцията, която изисква Велико народно събрание. Въобще в България е назряла необходимостта от Велико народно събрание, защото има много неща, които трябва да се преформулират и в някои отношения радикално да се променят. Това е положението, искаме или не искаме това е положението. Вече друг е въпросът, доколко е реалистично да очакваме такова нещо да се случи, поне към настоящия момент – не. Но мисълта ми е друга – въпросът е, че държавата не може да се справя със своята мисия, а какъв модел ще бъде избран, това е друг въпрос. Вие сами знаете, че в Европа има най-различни модели на прокуратурата, има най-различни модели на съдебната система. Не може да се каже, че има един-единствен единствено правилен. Има някакви принципи, но извън тези принципи има един основен въпрос – допринася ли съдебната система и като цяло държавата за установяването на справедливост? Това е смисълът на върховенството на правото. Това е големият въпрос. Защото всичко останало е инструмент. Тук проблемът, аз пак казвам, аз съм го казвал и друг път пред вас, проблемът е по-дълбок, отколкото личността на един главен прокурор или конкретната процедура за избора му. Въпросът е, как е създадена тази процедура, защо е такава, каквато е и защо се брани така упорито, и кой се възползва от нея – това е големият въпрос. А иначе, имаме много, много, много доказателства, че тази система, в това число съдебна система не работи добре. Сега, много съжалявам, ако някой се засегне от това, но така е и така мисли преобладаващата част от българското общество. Така че това трябва да се оправи. А какъв начин, какъв модел ще изберем, това е вече въпрос на наше решение. Никой не ни налага конкретен модел. Между другото, като споменахте мониторинги, наблюдения, съвети, препоръки, виждате, че това е приливане от пусто в празно. Ефектът е нулев. Водещ: Безполезно е. Александър Маринов: Нулев, абсолютно нулев ефект. Отбиване на номер. В това число заради лицемерието, тежкото лицемерие на европейските институции. Защото с едната ръка те размахват пръст, а с другата ръка потупват по рамото. Това е положението, защо да се заблуждаваме? Но ние би трябва да сме много наивни хора и глупави, ако разчитаме някой отвън да ни реши проблемите – ами ние трябва да си ги решим. И понеже има определена логика в демокрацията, ние трябва да си ги решим по определен начин. Тук гражданските протести срещу свършените факти не са достатъчни, те не са ефективни. Разбира се, те са израз на позиция, но не са ефективни. Ефективното е, ако следваме логиката на промените, на реформите, първо трябва да решим кого, какви хора с какви програми ще изпратим в законодателния орган, защото там започват нещата. Оттам се излъчват правителствата, законодателният орган влия съществено върху всички други институции и т.н. Докато не се промени начинът на функциониране на българската парламентарна демокрация, а това означава да се променят нейните субекти, няма да има промяна. Ясно е, че тези, които сега седят в Народното събрание, каквото и ще да си говорят помежду си, както и ще да се хапят едни други, да се нападат, по същество правят едно и също. Така че ако искаме да има промяна, трябва да следваме старата максима – ако искате да отидете в Рим, а сте си купили билет за Тирана, сърдете се на самите себе си. Водещ: Казахте, че двете събития няма да повлияят особено върху ситуацията в страната, върху събитията по-нататък, които ще се развият, но те по някакъв начин са знакови, ключови – знак за какво са? Александър Маринов: Според мен, зависи от гледната точка на прочита. Аз например не мога да разбера защо се превръща в някакво епохално събитие визитата на български премиер в нечия чужда столица, пък била тя и Вашингтон. Не мога да разбера какво толкова – Земята ще започне да се върти в обратната посока ли, какво ли? Слънцето в България ще започне да изгрява от запад? Не знам. За какво става въпрос въобще? Още повече на столица, която е на страна, която не е член на основната организация, в която ние членуваме. Защо трябва да възприемаме това като спусък на някакви желани в една или друга посока, вече различните хора искат различни неща, но това да е спусъкът на промените? И също така, да, вие ме питате какво е общото – ами може би има нещо общо на какво е символ. Това е символ на нашата безпомощност и неверието в собствените ни сили. Ние очакваме едно посещение във Вашингтон да промени нещо. Едните чакат едно, другите чакат – второ, вероятно самият посетител там се надява на трето и т.н. Ние чакаме нещо да се случи, някой да направи нещо по въпроса за главния прокурор, а всъщност, важният въпрос е какво да се направи за българската съдебна система. Едно общество, което не се захване да си оправи само проблемите, да си избере подходящите хора, да вземе в ръце съдбата си, може само да се надява, да се вайка, да коментира, да недоволства или да се възторгва в зависимост от гледната точка, но това нищо не променя. Това нищо не променя, за съжаление. Водещ: Това е на вятър изляна енергия. Александър Маринов: Ами по-лошо от изляна енергия, това е пропиляна и неадекватна надежда. Защото надеждата, доверието и увереността в собствените сили, това е жизненият сок, това е кръвта на демократичното общество. Другото е свойствено на други общества. Но ние все нещо чакаме да се случи извън България, а не искаме да го направим така, че то да се случи тук, в България. И аз въобще не мисля, че това е невъзможно, но тук е пречката – безразличие, апатия, неверие и едно такова отчуждено озлобление, все едно, че някой ни е виновен. Никой не ни е виновен, сами сме си виновни. Наша работа е да го свършим това нещо. Кой ни е виновен? Защо да са длъжни в Москва, Вашингтон, Брюксел, Берлин, Париж и прочие да мислят за нас? Защо? Не са длъжни. Това е. Цоня Събчева

27 Ноември 2019 | 18:00 | Радио "Фокус"