ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Пламен Павлов: 22 септември постепенно зае полагащото му се място в учебниците по история и в празничния календар

Проф. Пламен Павлов: 22 септември постепенно зае полагащото му се място в учебниците по история и в празничния календар

Проф. Пламен Павлов, историк, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

22 Септември 2019 | 18:30 | Радио "Фокус"

Проф. Пламен Павлов: Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ и самият патрон са категорична част от българската история и от нашето културно наследство

Проф. Пламен Павлов: Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ и самият патрон са категорична част от българската история и от нашето културно наследство

Историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ за св. Йоаким Осоговски и Осоговския манастир в Северна Македония. Фокус: Проф. Павлов, Православната църква отбелязва паметта на св. Йоаким Осоговски. Това е храмовият празник на Осоговския манастир в югозападната ни съседка. Можем ли да твърдим, че манастирът е част от българското историческо наследство? Пламен Павлов: Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“, както и самият му патрон, са категорична част от българската история и от нашето културно наследство. В това не може да има никакво съмнение. За това има толкова много документи и толкова силна народна памет – особено в Кюстендилско и в района на Крива паланка на територията на днешната Република Северна Македония, че да се твърди нещо друго би било напълно погрешно, макар че в Северна Македония точно това продължава да се прави и до днес - манастирът е обявяван за македонски, свързван е с различна история от българската. Това е абсолютно неточно и невярно, тъй като самият светец, създател на манастира и негов патрон Йоаким Осоговски е един от тримата големи последователи на св. Иван Рилски, разбира се заедно със св. Прохор Пшински и св. Гаврил Лесновски. Това, което знаем от житието на св. Йоаким и от легендите за него в района на Осоговската планина, пък и на други места в околните български краища, категорично го нарича българин и никакъв друг. Освен това, този човек, когато следва пътя на св. Иван Рилски, той до голяма степен е продължител на българската духовна традиция от времето на Първото българско царство, тъй като той живее по време на Византийското владичество. Йоаким осоговски живее във втората половина на 11 век, ние нямаме точни маркери за живота му, но знаем, че умира някъде в края на 11 и началото на 12 век. Накъде около 1105 година местни ловци откриват мощите му, поставя се началото на почитане на това място. Това са едни обичайни за житията топоси, общи места. Най-вероятно св. Йоаким, когато идва, търсейки по примера на св. Иван Рилски удобно място за отшелничество, е във връзка с местната църква и то най-вече с Кюстендилската митрополия. Освен това, знаем, че един български болярин от близкото до Крива паланка село Градец му посочва мястото, тъй като явно става дума за старо култово място от по-ранни времена. И когато в средата на 12 век един местен свещеник, който е приел монашеството – той се е наричал Теодор като свещеник, а после Теофан като монах - така се поставя началото на манастира и започва да се превръща в голям манастир и така той вече има място в българската история. Фокус: Кога е създаден манастирът и каква е неговата история? Пламен Павлов: Според мен е създаден от самия светец, макар че в легендите, в житията се твърди, че това става късно след неговата смърт, но по принцип традицията от раннохристиянски времена, после и от времето на Първото българско царство примерът на св. Иван Рилски показва, че около такива знаменити учители – отшелници, които обикновено са лечители и мъдри хора, започват да се събират отшелници. Най-вероятно началото на манастира е поставено от самия светец. Самата история на манастира има прекъсвания, има колебания, тъй като самата наша история е много трудна и драматична, но като започнем от началото на 13 век, когато той е посетен от цар Калоян, манастирът очевидно е известен, ползва се с реноме. Българският цар го посещава, вероятно му прави някакви дарения. По-нататък през Средновековието ние знаем, че той е посещаван от сръбския крал Стефан Милотин – може би тогава е построена и малката църква, която е в манастира, макар че има мнение на архитекти и археолози, че тя също е някъде от 11-12 век, тоест от времето на самия светец или малко след смъртта му. Тя е преустройвана, но днес това, което привлича най-много хора в това красиво, фантастично място близо до Кюстендил и най-близо до Крива паланка – само на 3 км от нея – е, че този манастир е един много силен духовен център от векове и там имаме една голяма великолепна църква, построена от един от най-великите наши архитекти на всички времена – това е Андрей Дамянов. За него в България все още се говори твърде малко, а в Македония се говори много повече. Андрей Дамянов е връстник и събрат по съдба на Кольо Фичето. Заедно с него той е другата колосална фигура на българския архитект от Възраждането. Църквата тук, построена от местните българи, тогава Крива паланка е наричана Криворечка паланка – тогава свети Стефан с другите местни първенци през 1847 година извикват знаменития архитект Андрей Дамянов и той прави тази голяма и много красива църква, която е осветена през 1851 година и която носи белезите на възрожденската българска архитектура и изкуство. В нея живописта се свързва с местните школи в Дебърско, съответно и със Самоковската художествена школа. Манастирът е място за поклонение по време на Голяма Богородица, която в България се чества на 15 август, а Македонската православна църква го чества на 28 август – тогава се събират по 20 -30 хиляди души, така че това е едно изключително важно място. Има и един много интересен документ, че манастирът има твърде сериозни перипетии в историята си. По-късно манастирът е западнал и затова местните монаси искат помощ от Дубровнишката република, независимо че Дубровник е католическа държава, и в документа за даренията, който е запазен, се казва Българският манастир „Св. Йоаким Осоговски“. Освен това, по-късно отново една група монаси, подпомагани отново от Кюстендилската митрополия, търсят помощ и в Русия. Има едно нещо, което не бива да пропускаме в никакъв случай. За него много малко се знае и може да се каже, че почти напълно неизвестно на широката публика. Това е, че манастирът е известен с дейността на Васил Левски. Отношението на Левски към Македония и към македонските българи – за него се знаят твърде малко неща. В есента на 1872 г. Левски заедно със своя много близък съратник Тодор Пеев от Етрополе, който преди това е бил учител в Кюстендил, са посетили манастира. Там тогава игумен е Аверкий Попстоянов – един от също незаслужено забравените дейци на нашето Възраждане, та тогава идват хора от Крива паланка и в Крива паланка се създава революционен комитет, но идват и хора от околните села, така че манастирът е нещо като основна база за развитие на българската революционна организация в Македония. Тези сведения са от спомените на Тодор Пеев, който лично е участвал в това събитие. Наскоро бяха потвърдени от нови факти, открити от известния изследовател и дарител Румен Манов. Той успя да намери нови свидетелства за това, че Левски е посещавал Кюстендил, че е правил пътуване в Македония и това категорично потвърждава, че Осоговският манастир е един от основните канали за развитие на българското революционно движение в третата част на българските земи Македония – Мизия, Тракия и Македония. Много други събития могат да бъдат свързани. Радващото е, че този манастир се посещава от все повече български поклонници, той е много красиво място и действително е едно от съкровищата на българското културно-историческо наследство в местната Република Северна Македония. Фокус: Към коя архиепископия е принадлежал? Пламен Павлов: През вековете е в ръцете на различни църкви. По време на Българската средновековна държава е бил в състава на Охридската архиепископия, по времето на Калоян – в архиепископията на Търновската патриаршия, по-късно е в архиепископията на Печката патриаршия, чиито патриарх традиционно се подписва като патриарх на сърби и българи. Днес е в ръцете на Македонската православна църква. Така че независимо от тези перипетии в неговата история, манастирът винаги е бил едно от огнищата на българската духовност и на българската култура, а и на стремежа на нашия народ към освобождение. В спомените на Михаил Македонски – българин от Крива паланка, активен деец на българската държава след Освобождението, бил е по едно време областен управител на Хасково – именно той предава спомените на Тодор Пеев, но както казах, благодарение на Румен Манов имаме още свидетелства за това, че Левски наистина е направил едно посещение в северната част на Северна Македония, като едно от местата, на които Левски е свикал събрание, дошли са местните български дейци, интелигенцията имено в Осоговския манастир. Така че едно от местата, на които би трябвало да се постави знак в памет на Апостола на българската свобода е именно Осоговският манастир. Нека да припомним, че Левски категорично заявява, както неведнъж заявяват и неговите привърженици, че организацията се бори за свобода там, където живее българинът – България, тогава под България се разбира Северна България, както и Македония. Фокус: Защо манастирът носи името на Йоаким Осоговски? Пламен Павлов: Носи неговото име, тъй като там са неговите мощи, които за съжаление по времето на турското робство са изгубени. Там за известно време са пребивавали и мощите на един друг голям светец – св. Иларион Мъгленски. Мощите на епископ Иларион Мъгленски са били отнесени от цар Калоян в Мъглен в днешна Гърция – тама е живял през 12 век св. Иларион Мъгленски и Калоян отнася неговите мощи в Търново, но когато Търново пада под турска власт, мощите на Иларион са измолени от владетеля на Кюстендил, от владетеля на Северна Македония и той ги отнася в манастира на Йоаким Осоговски. Вероятно, когато са изчезнали мощите на св. Йоаким, тогава са изгубени и мощите на Иларион Мъгленски. Виждаме, че манастирът е свързан с двама големи светци. Единият е пряк последовател на св. Иван Рилски, а другият е един от малко известни епископи, хора на високи позиции пак от времето на Византийското владичество – Иларион Мъгленски. Могат още много други неща да се кажат, има много съхранени легенди за манастира в местното население, както и легендите за св. Наум и за св. Климент Охридски, така и тук виждаме полетът на въображението, на народната фантазия – те са свързани с възрожденските стремежи на нашите предци, но навсякъде тези документи, предания, фолклорна памет – във всички се говори за българска памет, за български манастир, за част от българското културно и духовно наследство. Надежда ИВАНОВА

16 Август 2019 | 18:00 | Агенция "Фокус"