ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Георги Димов: България вече не граничи с Турция, а с Близкия Изток

Георги Димов: България вече не граничи с Турция, а с Близкия Изток

Георги Димов, бивш генерален консул в Одрин, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ Това е България“Водещ: Реджеп Тайип Ердоган, Владимир Путин и Хасан Рохани се събраха за пореден ...

18 Септември 2019 | 10:05 | Радио "Фокус", "Това е България"

Георги Димов: Турция допълнително подсилва черноморската си граница, защото по всички възможни води търси не само вътрешни, но и външни врагове

Георги Димов: Турция допълнително подсилва черноморската си граница, защото по всички възможни води търси не само вътрешни, но и външни врагове

Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Турция ще строи нова военна база в района на град Трабзон в Източното крайбрежие на Черно море. Погледнато на картата, базата е далеч от България, но в близост до Грузия и почти под предизвикалия конфликта през последните седмици Керченски пролив. Какво цели с този военен обект Анкара? Поканих за анализ Георги Димов – бивш генерален консул на България в Одрин. Още една военна база строи Турция, г-н Димов. За какво й е и защо точно на Черно море и под Украйна до Грузия? Георги Димов: Да, права сте. Вижте, в началото нека да кажем, че има два по-общи въпроса. Както вие загатнахте, защо точно в Трабзон, а другият въпрос е защо именно ВМС. Примерно можеше да бъде ВВС или сухопътни войски. И нека да уточним, че околия Сюрмене в провинция Трабзон, тя е точно в източната част на турската акватория в Черно море. И както посочихте, в сравнителна близост до Грузия и изобщо до неспокойния Кавказки район. Това само по себе си трябва да ни подсказва целта. А пък иначе нека също така да напомним, че Турция има осем военноморски бази по крайбрежието на четири морета. Освен Черно, това са Егейско, Бяло и Средиземно море. И вътрешното за Турция Мраморно море. А пък специално това Мраморно море нека също така да си спомним, че е част от проливната зона, в която влизат проливът Босфор и проливът Чанаккале или Дарданели. И регулацията на мореплаването там е съгласно Договора от Монтрьо от 1936 година. Това е Конвенцията за Черноморските проливи. И със сигурност това има отношение към новата военноморска база в провинция Трабзон. Нека само да напомня, че за търговски кораби преминаването по принцип е свободно, но Анкара може да ги затваря по време на война или когато е заплашена с агресия. А пък за военните кораби режимът е уведомителен за черноморските страни и те имат право на преминаване на военни кораби. А пък за нечерноморските страни режимът е разрешителен. И там са въведени някои специфични ограничения. И като бруто регистър на корабите и за престоя им, който е максимум до 21 дни. Но защо ВМС? Вижте, освен инцидентът в Керченския проток, в Турция самите военноморски сили са на особена почит. И неслучайно, за разлика от много други страни, в югоизточната ни съседка ВМС са вторите по тежест, по внимание и по обгрижване вид военни сили. След сухопътните войски веднага следват ВМС. ВВС са на трето място. И това естествено е предвид дългите морски граници на страната, които, както казахме, минават през четири морета. С тези уводни думи аз искам да подчертая и всъщност и да очертая защо се построява тази нова база, която е именно военноморска база. И тук разбира се може да търсим няколко основни насоки. На първо място понеже поводът да се появи тази информация е този инцидент, който е в Керченския пролив, това е точно Черноморската тангента. И освен базата, за която говорим, нека да си припомним и предложението на турския президент Реджеп Таип Ердоган да е посредник в спора между Русия и Украйна. И мисля, че си спомняте, че от страна на Москва последва ледено мълчание. На следващото място според мен не можем да пренебрегнем различната позиция на САЩ и на Европа за конфликта най-общо казано. И също така е важно да се припомни и деликатната ситуация на Анкара като защитник на правата на украинските татари. И като ги навържем всички тези неща, още по-ясно ще ви стане, защо югоизточната ни съседка ще изгражда нова военноморска база в Трабзон в Черно море. Водещ: Г-н Димов, как би си кореспондирала тази база, ако на територията на Румъния или България бъде изградена военноморска база на НАТО? Георги Димов: Аз предполагам, че и тези аспекти са били преценявани и всъщност това пък допълнително ни ориентира, вие с това и започнахте, че тази база е твърде далече от нашето крайбрежие, нали така? Водещ: Да. Точно така е. Георги Димов: Аз не мога да кажа, колко е точно, но на карта като гледам са доста километри и морски мили. Доста са. И, може би, би трябвало да се търси такава връзка. Аз изказвам само предположение, че предвид и вероятността или възможността да се изградят подобни такива НАТО-вски бази или на нашето крайбрежие, или на румънското също е отчетено от Анкара, за да бъде тази сегашна нова база по-далече. Просто няма смисъл тук да се концентрират на едно място. Това първо. И второ също така искам да напомня, че, аз започнах с това за тежестта на турските ВМС. В Турция, понеже тя разбира се е голяма морска държава, всъщност има два вида командвания. Едното е командване на Северната военноморска зона и щабът му е в Истанбул, във военноморската база „Гьолджук“. И има разбира се и командване на Южната военноморска зона. Тоест това, което искам да кажа, в близост и до нашите морски граници и в Истанбул по-специално има много силно военноморско присъствие на Турция. И точно затова според мен е избрано да се отиде и на другия край на Черно море и в близост точно до кризисния и опасен Кавказки район. Водещ: От какво се притеснява Турция, та укрепва военно крайбрежието си? Георги Димов: Точно така е и това се вписва и в общата политика на сегашните власти в Анкара. Виждаме, какво става не само по отношение на Сирия, в Ирак нещата също не са еднозначни. И сега вече се прави допълнително подсилване и на черноморската граница. И това е свързано и с вътрешнополитически моменти. Но това също не трябва да го забравяме, защото в момента, нека пак да припомня на нашите слушатели, че господстващата идеология и управляващ модел в Турция – това е националистическият ислямизъм или ислямнационализмът. И всъщност по всички възможни води се търсят не само вътрешни, но и външни врагове. И аз предполагам, че тази полемика и конкретни действия, включително и с тази база, за която говорим, има отношение и към предстоящите много критични местни избори в Турция на 29-и март следващата година. И отсега всичко е впрегнато, пропагандата и агитацията са впрегнати в тази насока. Водещ: Г-н Димов, дали изграждането на военната база не е взело за претекст конфликта в Керченския пролив, но да е по-скоро съобразено с вътрешната обстановка? Георги Димов: Според мен и двете са валидни, но аз искам да направя едни други връзки, важни според мен, а това са сложните и нееднозначни в момента отношения на Турция не само със САЩ, но и с Русия. Със САЩ, ясно е, но нека само да фиксираме най-важното. Това е най-общо казано доверието и запазващите се дразнители. На първо място е различното отношение към сирийските кюрди, самото турско военно присъствие в Сирия и мераците за провеждане на трета мащабна военна операция пак в Сирия, също така изграждането на наблюдателни постове на САЩ по границата с Турция на сирийска територия, които бяха оценени само преди няколко дни от Анкара като откровен опит за шпиониране на Турция. Също така само да напомня спорните военни доставки на ракетни компресии „С-600“ и военните самолети пето поколение „С-23“ от САЩ. И ми се струва, че в това отношение е много показателно изявлението от юли тази година на бившия главен съветник на Тръмп –Стив Банън. Той изигра важна роля в неговата кампания. След това беше на най-висшия стратегически пост в Белия дом. Миналата година през август беше уволнен, но все още му се чува гласът и се съобразяват с него. Той преди няколко месеца каза, че сегашният турски президент Ердоган е най-опасният човек в света. А пък Путин харесвал силни личности – и изброи китайския президент Си Дзинпин, както и Ердоган. А пък с Русия нека да не се заблуждаваме – нещата също не са толкова гладки и това има отношение към тази нова военноморска база. Няма пълно разбирателство по отношение на редица въпроси. И само ще ви припомня едно официално изявление на руското външно министерство от септември тази година. Това беше няколко дни преди срещата в Сочи между Путин и Ердоган, а именно, че много е показателно – подобно на Русия, Турция също е държава с национални приоритети и интереси и дори и те да не съвпадат на 100 % с тези на Русия, а това е очевидно, Москва търси общия знаменател, обединяващото сечение. И на помощ идва тук и дипломацията – политическа и военна. И ето ги различията пак покрай базата. За Украйна и последния инцидент това е очевидно. За Сирия – там има четири основни въпроса, по които двете страни очевидно имат различни позиции. Това е чуждото военно присъствие, включително турското, отношението към използването или твърдението за използване на химическо оръжие. На трето място е политическото бъдеще на президента Башар Асад и въобще бъдещето на държавата Сирия и запазването на нейната териториална цялост и суверенитет. И, разбира се, плюс отново кюрдския дразнител. Подобно на САЩ, но в други измерения, защото има някои информации, че напоследък Русия като че ли изоставя кюрдската карта. Но по принцип не трябва да забравяме, че Москва уважава националните асоциации на кюрдите и, че очевидно няма как да се откаже от тези свои позиции. Водещ: Може ли да съществува такава разменна монета – кюрди срещу татари? Георги Димов: Нищо не може да се изключи, защото вижте – аз искам само да припомня категоричната позиция на Турция и лично на турския президент Ердоган, че борбата срещу евентуална независимост на кюрдите както в Сирия, така и в Ирак, е въпрос на оцеляване за Турция. И Анкара никога няма да се откаже от тази своя теза и отношение към всичко еднакво мислещи по въпроса. Това никога не трябва да го забравяме. И с това също трябва да си обясняваме плодовете на сегашната власт в Анкара, сегашното управление, включително и вътрешнополитическите конфигурации във формат ислямистки национализъм, подплатен с политически ислям най-общо казано. Цоня Събчева

12 Декември 2018 | 17:00 | Радио "Фокус", „Това е България“