ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Атанас Тасев: Няма продължение на „Турски поток” през наша територия, има изграждане на инфраструктура за газов хъб „Балкан”

Проф. Атанас Тасев: Няма продължение на „Турски поток” през наша територия, има изграждане на инфраструктура за газов хъб „Балкан”

Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.

30 Март 2019 | 16:00 | Радио "Фокус", „Това е България“

Проф. Атанас Тасев: Влизащият в сила от 1-ви януари процес на либерализация на енергийния пазар ще се случи плавно

Проф. Атанас Тасев: Влизащият в сила от 1-ви януари процес на либерализация на енергийния пазар ще се случи плавно

Eнергийният експерт проф. Атанас Тасев в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: По предложение на парламентарната енергийна комисия Народното събрание прие единодушно поправка в Закона за енергетиката, която от 1 януари задължава всички производители да продават електроенергия на свободния пазар през енергийната борса. Да разтълкува решението поканихме енергийния експерт проф. Атанас Тасев. Какво означава това решение и най-вече какво произлиза от него? Атанас Тасев: Това е дълго чакано решение и то е в изпълнение на европейската директива за либерализация на пазара на електроенергия, което означава по-голяма прозрачност и разбира се нова култура и поведение в тези условия. Аз преди малко чух становището на сериозни организации, които представляват интересите на големите потребители на електроенергия в индустрията как ще има катастрофа и т.н. Веднага искам да кажа, че това са абсолютно необосновани очаквания по една много проста причина – досега либерализацията на електроенергийния пазар имаше няколко инструмента, един от които е действието на Българската независима електроенергийна борса, при която в рамките на около 300 мегавата се търгуваха количества електроенергия. Останалата част от нея беше на регулирания пазар. И другата част, особено за индустрията, беше на базата на двустранни договори. Сега това, което се казва в разпоредбите на бъдещия закон, е че всички минават на различни платформи. Т.е. както досега ще се продава свободно електроенергията вече с по-голяма мощност и по-голяма ликвидност, което означава при повече предложения на електроенергия, естествено че цените падат. Освен това ще има и платформа за така наречените двустранни договори, при което публично ще се сключват тези договори и тогава ще отпаднат всякакви подозрения от гледна точка на непрозрачност, догаваряния, спекулация, корупция и т.н. Така че това е, което ни очаква. Либерализацията няма да е пълна, защото ние имаме една много съществена част в енергетиката, наречена преференциална енергетика, при която цените са значително надпазарни и те се регулират от държавата с дългосрочни договори на преференциални цени. В този сектор ще остане действието на разпоредбите, защото ние не можем да излезем извън тях, а излишните количества, които са наднормативни, ще отидат на борсата. За да може да има наистина пълна либерализация от гледна точка на производството на електроенергия и нейната продажба, очевидно че трябва още малко да се поработи върху така наречените договори за разлики. Но това е една по-следваща стъпка. Така че тук малко излиза като тезата за „нероден Петко“. Отново се развяват някакви страхотни очаквания, негативни, как ще фалира индустрията. Аз съм далеч от мисълта, че това ще се случи, дори точно обратното. Водещ: Възниква обаче въпросът кои производители на електроенергия ще могат да се доредят до преференциалните договори? Атанас Тасев: Преференциалните договори са сключени и това е по директивите на ЕС. Знаете, че ние въведохме възобновяеми енергийни източници, във всички случаи цената на електроенергията не може да бъде пазарна. Поради което се сключват 15 и 20-годишни договори за задължително изкупуване на тази електроенергия по преференциални цени. Да, но след като с решение отново на парламента бяха ограничени количествата енергия, които се произвеждат до нивото на нормативните, специално визирам примерно фотоволтаиците, тяхното ограничение в рамките на 1250 часа на годишна база в режим на пик, а останалата енергия тя излиза на свободния пазар. Така че не става въпрос тук кой как ще се дореди. А от гледна точка на двустранните договори, те ще се търгуват отново на една такава универсална платформа, само че по-специфична. Защото знаете, че енергията се търгува примерно ден напред, час напред. Това са новите платформи. А тук ще има и дългосрочни, средносрочни договори, които обаче отново прозрачно ще минат през Енергийната борса. Водещ: Проф. Тасев, да очакваме ли чудеса от борсата като регулиране на енергийния сектор и за намаляване цената на тока? Атанас Тасев: Действа елементарния закон на търсенето и предлагането. Може би сте забелязали, че в отделни случаи борсата приключва, борсата на платформа ден напред, приключва на цена примерно 45 лв. за мегаватчаса, след няколко дена 140 лв. за мегаватчаса. Т.е. се оказва, че в момента Българската независима енергийна борса не е достатъчно референтна и не е достатъчно ликвидна. В момента, когато излязат по-големи количества, а те действително ще излязат, аз предполагам, че не по-малко 20 тераватчаса ще могат да излязат на тази борса. При това положение цените естествено постепенно да започнат да спадат под действието на закона за търсене срещу предлагане. Водещ: Енергийните дружества, които снабдяват потребителите с ток, те също ли ще се зареждат от борсата? Атанас Тасев: При това положение постепенно започва свиването на регулирания пазар. Затова аз казвам, че от 1 януари започва да действа законът, който дава възможност това да се случи. Но всички тези, които досега са ползвали средносрочни, дългосрочни и прочие договори, те ще си ги изпълняват. Така че няма такава опасност веднага всичко това да се случи. Ще стане постепенно и препоръчително е да стане така, защото е възможно да има и обратното действие. Дори с въвеждането на така наречените договори за разлики, може да се получи така, че собствениците на енергоизточници, които работят в преференциален режим ще получат статут на безразличие по отношение на търгуваната цена на борсата и те могат да стигнат до 10 лв. за мегаватчас, а разликата ще се покрива от така наречената „добавка задължение към обществото“, което пък може да ликвидира държавните централи, които не могат да паднат под себестойност. Така че тук очевидно ще трябва още да се поработи по фините настройки. Затова процесът няма да бъде мигновен, ще бъде постепенен. И разбира се под наблюдението на Комисията за енергийно и водно регулиране, чиято роля в условията на либерализиран пазар се повишава. Тя ще бъде и вече сериозен контролиращ орган, в т.ч. и по отношение на недобрите търговски практики. Защото подобни практики бяха забелязани в Комисията по отношение на търговете миналата година. Така че функциите на регулатора в дадения случай ще бъдат категорично по-разширени, в т.ч. и разследващи функции. Така че не очаквам да се случи някаква драма и всичко това, което в момента се нагнетява в публичното пространство, според мен не е мотивирано достатъчно добре и излишно. Водещ: Възможно ли е на борсата да задейства монополен картел и да диктува цените? Атанас Тасев: Трудно е да се каже. Винаги може да се допуска, защото това е една игра. В играта са възможни всякакви комбинации, но както ви казах вече, функциите на регулатора стават и разследващи. Така че в момента, както е Комисията за защита на конкуренцията. Тя защитава малките и знаете, че има доста сериозно влияние по отношение на картелите. Затова всеки в страната от законодателна гледна точка, ако изпълнява своите функции, няма да наблюдаваме подобни явления. Водещ: Продажбата на електроенергия през борсата, Вие казахте, е една от важните стъпки за либерализация на българския пазар. Но кои са следващите? Какво трябва да се направи, за да се минимализират възможностите за спекулация? Атанас Тасев: Трябва да се въведат определени ограничения, фините регулации, трябва да се видят договорите за разлики. И при това положение вече да се засилят наблюдаващите, контролните и разследващите функции на регулатора, при това ефективно. След като изгорят няколко по-големи играчи, тогава вече останалите ще се успокоят и ще приемат правилата на играта. Но в преходния период, предполагам че ще има всякакви опити. Както в момента има подобни опити за необосновано завишаване цената на доставчиците на електроенергия, но това може да бъде овладяно с един по-прецизен контрол. Водещ: Тези промени и регулации кой трябва да ги въведе? Атанас Тасев: С новия закон. А останалото са разпоредби на регулатора. Това са подзаконови норми. Законът дава по-широки пълномощия на Комисията за енергийно и водно регулиране и тя със своите вътрешни правила допълнително ще уреди законово взаимоотношенията на играчите на този пазар. Водещ: Повишението на електроенергията за потребителите, срещу което разбира се ще се излезе и на протест… Атанас Тасев: Не го очаквам. Ако регулаторът си свърши работата и законът се приложи в пълния размер и компетентност, това няма да се случи, дори обратното. Водещ: Значи можем да разчитаме или поне тайно да се надяваме, че цените на тока за потребителите могат и да паднат, ако задейства Борсата от януари? Атанас Тасев: Ако правилно задейства. Във всички случаи ролята на обществеността е категорична. В момента, когато се забележат, а те веднага се забелязват по джоба подобни изкривявания, разбира се че хората се организират в протести и тогава сработва механизмът на държавното регулиране. Така че също не се притеснявам. Т.е. ние трябва да бъдем активни и будни потребители. Да наблюдаваме всичко, това което се случва и да не чакаме някой друг да ни свърши работата. В момента, когато има съществени изкривявания, евентуално може и да има такива, тогава ще последва реакцията. Но сега тази реакция е абсолютно неправомерна и прекалено, бих казал, предварителна по принципа на „неродения Петко“. Това са неоснователни страхове. Цоня СЪБЧЕВА

15 Декември 2017 | 09:39 | Радио "Фокус", "Това е България"