ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Васил Николов: Неолитното селището в кв. „Слатина” в София дава възможност да се поучат връзките с началните огнища на цивилизацията в Предна Азия

Проф. Васил Николов: Неолитното селището в кв. „Слатина” в София дава възможност да се поучат връзките с началните огнища на цивилизацията в Предна Азия

Проф. Васил Николов, председател на Научния съвет на Националния археологически институт с музей – БАН, в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с археологическите разкопки в столичния кв. „Слат...

24 Октомври 2015 | 10:30 | Агенция „Фокус”

Проф. Васил Николов: Селището в „Слатина” е най-ранното неолитно селище в Софийското поле

Проф. Васил Николов: Селището в „Слатина” е най-ранното неолитно селище в Софийското поле

Археологът от Националния Археологически институт с музей към БАН и отговарящ за разкопките на неолитното селище в столичния квартал „Слатина” проф. Васил Николов в интервю за Агенция „Фокус” Фокус: Проф. Николов, разкопките на неолитното селище в столичния квартал „Слатина” завършиха. Кога беше началото на разкопките за тази година? Васил Николов: Започнахме разкопките преди около шест седмици, в средата на октомври. Реално разкопките приключиха, но трябва да консервираме, това което сме намерили, останките от постройката. Беше един успешен сезон на селището в „Слатина”, след последната 1997 година, когато сме работили тук. Фокус: Какво наложи това спиране на разкопките? Васил Николов: Липса на пари. 90-те години бяха сложен период и нямаше никаква възможност за финансиране на редовни археологически разкопки. Така че това беше причината, даже последните две години-1996 година и 1997 година работихме със студенти, което всъщност беше и практиката, реално без пари сме работили. Тогава проучихме пак една голяма къща в един по-горен хоризонт, пак в рамките на ранния неолит, но на по-късен етап, за разлика от тази къща, която приключваме за тази година, поне проучванията. Фокус: През коя година е открито селището? Васил Николов: Още през края на 20-те години на миналия век. През 1928 година, съобщава един краевед, че е намерил фрагменти, когато е строена околовръстната железница. След това, през 1959 година, тук са прокопали един канал, колектор през селището, който и сега действа. Тогава са публикувани реално първите материали, но фактически археологическите разкопки започнаха през 1985 година, когато беше прокарана трамвайната линия 20 и беше спряно строителството за известно време. Търсихме възможност, така че и строителството да върви и разкопките да вървят. Тогава беше проучвана най-голямата къща в Европа за 6-тото хилядолетие, на площ от 117 квадратни метра. Тогава работих около два месеца и половина върху тази къща. Няколко души работници ми помагаха и от есента на 1985 година започнахме разкопки на една по-голяма площ – около декар и 300, която е между трамвайната линия и между комплекса на БАН. През 1995, 1996, 1997 година така работихме със студенти. Бяха не завършени, но спрени разкопките и доброто е, че тази година по програмата на Столична община отново се работи по обекта. Проектът е направен от читалището „Джон Атанасов”. По проекта на Столична община получихме финансиране от 30 хиляди лева, не всичките средства са за разкопки, 20 хиляди са за разкопките, 10 хиляди са за социализиране на района. Това беше една добра възможност да се върна на този обект, който реално беше първият ми голям археологически обект. Както стана ясно и от този сезон, селището е изключително интересно и богато. Все пак говорим за времето между 6 хиляди и 5 и 500 хиляди пр. Хр., а материалната култура е невероятно интересна. Фокус: Какво открихте от началото на разкопките тази година? Васил Николов: В началото проучвахме останки от постройки в селището. Неолитното селище е било много голямо – около 80 декара, но беше разрушено през 70-те години при строителството на спортния комплекс – „Червено знаме”, после с трамвайна линия 20, други строежи, сега са останали около 8 декара. На това място, на брега на Слатинска река около 6 хиляди години пр. Хр. е възникнало селището на първите земеделци и скотовъдци, които идват от средна Азия и заселват Югоизточната част на Балканите. Това е едно от техните селища, но те са намерили благодатни условия тук, за да може такова голямо селище да съществува около 500 години, без да се изтощят природните ресурси. Къщите са били строени от масивен плет и забити в земята тънки дъбови стълбове, изплетени с лескови или върбови пръчки и омазани дебело от двете страни с глина, правен е и таван, двускатен покрив с дървена конструкция, който е бил покрит със слама или с тръстика. Така че всички постройки са били много масивни и вътре в постройките тези хора са имали всичко. Всичко, което са имали е било вътре в постройката, с изключение на животните, които са били държани извън селището. Основната им храна е било житото, от което са правели и хляб и каши, е било съхранявано вътре в помещенията, в които са живеели. Къщата, която започнахме да проучваме преди седмици лежи най-долу в основата на селището, принадлежи към първите къщи на това място, на най-ранните земеделски и скотовъдци на това място, е с две помещения, като във всяко от помещенията има много зърнохранилища, в едното по-голямото помещение има най-малко 10 зърнохранилища. Една част от него не сме проучили, тоест остава неразкопан терен. А в другото помещение, което е по-малко има пет или шест зърнохранилища. В двете помещения има по една куполна пещ, това са пещи, които познаваме и от традиционната култура, изградени са от глина. Тези хора не са познавали металите, работили са само с дърво, глина, камък, кремък, кост и рог и дървени сечива, оръдия. Това са материалите, с които са разполагали, но това не означава, че материалната им култура е бедна. Напротив, точно с тези материали и в съгласие с природата, те са постигали, наистина невероятен ефект. Във второто помещение на къщата, в което също има такава куполна пещ със зърнохранилища. До пещта има каменна мелница, която се състои от два камъка. Като долният е по-голям, горният е по-малък и по този начин са смилали житото, за да произвеждат хляб или каши или всичко, което са готвили жито и с месо от домашните животни. В единия ъгъл на голямото помещение открихме следи от лежанката, от дървеното легло, от одъра, на който е спяло семейството. Съдейки, по големината на останките семейството е било двоично- на мъж, жена и примерно пет деца, които са можели да се съберат на този одър в голямото помещение. За малкото помещение, предполагам, че са живели предишното поколение-по-възрастните. Може би и заради това там зърнохранилищата са по-малко и с по-малко обем. Керамичните съдове и в двете помещения са доста. Става дума за една къща с две помещения, в едно, от които живее по-младото семейство, което е във възпроизводствена възраст и по-старото семейство от мъж и жена, които са живеели в по-малкото помещение от къщата. Те са имали всичко необходимо и материалната им култура е била богата. Фокус: Тоест, през този археологически сезон вашите проучвания са се съсредоточили върху тази неолитна къща, която е на 8 000 години? Проф. Васил Николов: Да, къщата е на 8 000 години и лежи в най-ранния пласт на селището. Тоест първите земеделци и скотовъдци, които са дошли и са се заселили край Слатинска река са построили селището. Не знам колко е било голямо селището и от колко къщи се е състояло. Селището отчасти беше унищожено, но дори ида не беше, за да се получи едно такова селище се изисква работа десетки години и страшни много пари. Но, така или иначе, тази къща на 8000 години и голямата къща от 1985 г. принадлежат към най-ранните къщи и двете са изгорели от пожар. Това е интересен факт и именно поради това къщите са запазени. Постройките, които проучихме над горялата къща, не са горели от пожар, хората са си изнесли всичко ценно. Успяхме да хванем само плановете на части от тези къщи, обаче всички символи на материалната култура са изнесени-и красивите им съдове и други предмети, с малки изключения са изнесени. Явно е било голямо нещастие за хората да им изгори къщата, но за нас археолозите това е щастие, че може да възстановим живота на древните хора. Фокус: Какви по-дребни съдове и предмети успяхте да откриете по време на разкопките? Проф. Васил Николов: Бих акцентирал върху една сравнително малка керамична купа, която е орнаментирана с бяла боя. Много интересна орнаментация, симетрична, вероятно от ромбовидни мотиви. Другата находка, която бих подчертал е част от една мраморна фигура, която ако реконструираме в нейната цялост, като имаме предвид запазената й средна част, може би е най-голямата, намирана досега мраморна фигура от ранния неолит в българските земи. Запазена е средната част от тялото и е била използвана докрай, след счупването на краката, счупената част е загладена, за да може да стои фигурата. Горната част също липсва, но точно тази част на изображението на Богинята-майка, която е свързана с възпроизводствените функции на жената, е запазена именно частта от талията до коленете. Тези фигури с изображения на Богинята-майка са свързани с обреди за плодородие, за поддържане на възпроизводственият цикъл в природата и обществото. Тогавашните хора са наблюдавали, че периодът от засяването до жътвата е девет месеца, колкото е бременността на жената, женският образ е имал основна роля в религиозно-митологичната система на древните. Обредността е свързана с Богинята-майка, която понякога е определяна от съвременните историци, като Богиня-майка-Земя, защото земята и жената са били неразривно свързани. Земята ражда житната реколта, която храни хората, в същия цикъл, в който се възпроизвежда и човешкият род. Тази мраморна фигура е много добре изработена. От началото на 6-тото хилядолетие, наистина е една от най-интересните находки от тази година от разкопките на Слатина. Фокус: Селището „Слатина” ли е най-ранното неолитно селище в България? Проф. Васил Николов: Не, то е между най-ранните селища в България, но е най-ранното неолитно селище в Софийското поле. Селището принадлежи към първия етап на Неолита, но е възможно по на юг, например към границата с Гърция, например в Ковачево, там е възможно животът да е започнал 50-100 години по-рано. Тези хора са дошли от древна Азия и, колкото по на юг са селищата, да речем в Тесалия или по долното течение на Струма, там селищата възникват малко по-рано. Става дума за малка разлика, тъй като от гледна точка на Праисторията 50 или 100 години не са толкова много. Имаме радиовъглеродни дати, които показват, че селището в Слатина е възникнало около 6000 години Пр. Хр. Това не е най-ранното селище в България, но е от първата фаза на Ранния Неолит, в която възниква животът на отседналите земеделци и скотовъдци в днешните български земи. Фокус: Има ли аналог в района на подобно селище? Проф. Васил Николов: В Софийското поле няма друго неолитно селище. Проучванията по никакъв начин не дават възможност да се мисли, че има друго селище. Селището в Слатина, първо е било много голямо, богато и е поддържало контакти с всички съседни райони. Материалната култура, която има в селището дава възможност да се мисли, че отделни керамични съдове и други предмети са носени от Тракия, долината на Струма, днешна Северозападна България, днешна Сърбия. Софийското поле от край време, още от времето на първите земеделци и скотовъдци, е място на кръстопът така, че това селище със сигурност е играло значима роля. Фокус: Имахте ли затруднения по време на разкопките този сезон? Проф. Васил Николов: Проблемът за София, винаги е свързан с работната ръка, с достатъчно качествена такава. Ако се продължат разкопките следващата година трябва предварително да се търсят възможности именно в тази посока. Иначе, не сме имали никакви проблеми, имали сме подкрепата и Столична община, читалище „Джон Атанасов”, БАН. Инспекторатът на Столична община ни помогна, за да почистим района. Имахме много добро сътрудничество и съдействие. Фокус: Какво предстои оттук нататък да се случи със селището в „Слатина” по проекта на Столична община? Проф. Васил Николов: По време на посещението на селището на г-жа Фандъкова тя настоя да продължим разкопките. Така, че следващата година, ако общината наистина продължи да финансира проучването, ще продължим да работим. Това, което предлагам и знам, че в момента е сложно за изпълнение, тъй като е свързано с доста пари, е да бъде възстановена едно към едно къщата, която съм проучил през 1985 година. Да бъде възстановена в рамките на селището и да бъде запазен и остатъкът на селището, като един паметник, който може би някога, след много поколения може да бъде проучван. Но, на това място да бъде построено постепенно едно неолитно село с информационен център, да бъде възстановен интериорът в къщите, да бъдат изложени самите предмети. Да стане един музей на открито, защото това би било атракция, която нито една столица е Европа няма. Фокус: Какво ще се случи с разкопките през зимата? Ще бъдат ли покрити, ще се наеме ли охрана? Проф. Васил Николов: Зазимяване разкопките, всичко ще бъде покрито със съответна конструкция. Столична община обеща съдействие и работят, наистина за това, което са ни обещали. Инспекторатът на Столична община е много ангажиран с помощта към нас, за което благодаря. При проучването на Праисторията, една голяма част то останките се вдигат, документират се, за да може това, което е останало да бъде съхранено. Ще бъде направено максималното. Фокус: Има ли изградена стратегия за популяризирането на обекта и смятате ли, че селището има голям туристически потенциал? Проф. Васил Николов: Селището в „Слатина” има голям туристически потенциал. Ако се направи реконструкцията, информационен център и в същото време на тази площ, на която са започнати разкопките около 1300 метра площ, продължават на всяка година през летния сезон туристите ще могат да гледат и течащите разкопки и да видят възстановено жилище, по-късно може и второ и трето да бъде реконструирано. Селището има страхотен туристически потенциал. Фокус: Има ли интерес към селището от чуждестранни археолози или изследователи? Проф. Васил Николов: Има, тук са идвали страшно много хора по времето, когато течаха разкопките, почти няма европейски специалист, праисторик, който проявява интерес към Югоизточна Европа да не е идвал тук. Така наречената голяма къща от 1985 година в „Слатина” влезе в учебниците по праистория. За нея беше публикувано и на български и на чужди езици, много се писа за нея. За нея се преподава в Германия, Франция и дори в Япония. Наистина селището е много известно и просто трябва да се използва всичко това, което е направено досега. Фокус: Кое е най-важното нещо, което трябва да знае аудиторията за неолитното селище в „Слатина”? Проф. Васил Николов: Трябва да се нае, че няма европейска столица на територията, на която да има толкова ранно селище. София, в това отношение е на първо място с това селище. Само на територията на нашата столица има толкова ранно селище с продължителен живот. Отдавна знаем, че това селище е много богато. Емили ВАСИЛЕВА

25 Ноември 2013 | 06:03 | Информационна агенция "Фокус"