СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Министър Красимир Вълчев: Когато се отнася за учебник, авторите трябва да се съобразяват с учебната програма, в която да са намерили проекция целите на образователната система

Министър Красимир Вълчев: Когато се отнася за учебник, авторите трябва да се съобразяват с учебната програма, в която да са намерили проекция целите на образователната система

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в интервю за дневния информационен блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

3 Юли 2019 | 15:00 | Радио „Фокус“

Министър Красимир Вълчев: Държавата нито има намерението, нито има капацитета да се меси във всяко едно семейство, но очевидно има текстове в Стратегията за детето, които трябва да се прецизират

Министър Красимир Вълчев: Държавата нито има намерението, нито има капацитета да се меси във всяко едно семейство, но очевидно има текстове в Стратегията за детето, които трябва да се прецизират

Красимир Вълчев – министър на образованието, за предаването „България сутрин“ по Bulgaria on Air Водещ: Няма да чакаме 24 май, за да си говорим за грамотност, образование и бъдеще за най-младите. Трябва ли да се въведе оценка за възпитание в училище? Ще стане ли учителската професия застрашен вид и трябва ли да се налагат по-сурови наказания за насилие над учители? Гост на „България сутрин“ е министърът на образованието Красимир Вълчев. Добро утро. Красимир Вълчев: Добро утро. Водещ: Благодаря ви, че сте в „България сутрин“ днес. Предполагам, че станахте свидетел на предходния разговор, а именно за Националната стратегия за защита на детето. Тя е проект на Социалното министерство и на Държавна агенция „Закрила на детето“, но все пак образователната система е пряко свързана с бъдещето на най-малките. Какво е бъдещето на тази Стратегия? Ще бъде ли пренаписана? Към момента премиерът я е замразил. Красимир Вълчев: Моят опит показва, че всеки един документ може да бъде допълнително обсъден и подобрен. Това трябва и да се случи. Има много хора, които са с активно отношение, мнение. Те не са били въвлечени в писането и първоначалното обсъждане на Стратегията и има нужда от едно по-продължително обсъждане. Това е целта. А иначе имаме нужда от такава стратегия. Имаме нужда от такъв разговор, всъщност ние трябва да използваме подобни документи най-вече да водим положителен смислен разговор за бъдещето за децата и по този начин за бъдещето. Има разделителни линии. Не бих казал дори и разделителни линии, а различни мнения, които трябва да се отчитат. Водещ: Хората настръхнаха срещу това, че държавата, социалните работници много рязко се намесват в семейството при евентуални сигнали на някакъв тормоз, на някакво наказание. Трябва ли държавата да има по-сериозно присъствие в семейството? Това, което казаха нашите участници преди вас, е че към момента социалният работник почти е отсъствал и вие виждате това като ефект и в образователната система. Красимир Вълчев: Държавата нито има намерението, нито има капацитета да се меси във всяко едно семейство. Но очевидно има текстове на Стратегията, които трябва да се прецизират. От друга страна пък, ние не можем да допуснем, че всички родители са напълно отговорни. Детето има права. По принцип детето трябва да бъде отглеждано в семейна среда, трябва да се подпомага семейството, но в редки случаи имаме и безотговорни родители. Това го виждаме и по отношение на упражняването правото на образование. Детето има свои собствени права, които трябва да бъдат гарантирани. Тези права на детето са задължение на родителите. Правото на образование е задължение на родителите. Но ние имаме голям брой деца, които са в семейства, в които липсва отговорност на родителите към образованието. И тогава държавата трябва да има по-силна функция. Затова направихме механизма, за да работим заедно с останалите държавни институции, в това число и със социалните работници един пример само. Водещ: Да преминем и към образователна тема. Това, което ми направи на мен впечатление, че може би в тази възпитателна роля и в този по-добър живот и евентуално някакви опасности за децата ролята има и училището, и присъствието на психолози в училището. Това, което чух аз от родителите, е че всъщност във всяко училище няма психолог. Красимир Вълчев: Да. Малко над 1000 от 2380 училища имаме психолози. Последните две години увеличихме финансирането за тази подкрепа – психологическата подкрепа, която се осъществява от психолози или педагогически съветници. Водещ: Точно те забелязват проблемите. Красимир Вълчев: Това беше регламентирано. Въобще концепцията за подкрепа беше регламентирана в Закона за предучилищното и училищното образование. По-миналата годината добавихме 7 млн. за тази подкрепа. Миналата – 6 млн. Тоест, за тази година. Всяка година сваляме границата на минималния брой ученици, които се изискват за задължително назначаване на психолог. 350 е тази година. Надявам се догодина при добри бюджетни възможности също да добавим средства. Необходима е тази подкрепа, както и много други видове подкрепа – и логопедична, и ресурсна подкрепа, финансиране. Психолозите са, психолозите и педагогическите съветници са важни за децата, за решаването на проблемите ситуации, за преодоляването на агресията. Факт е, че имаше в малко училища. Тези под 350 не означава, че нямата такава подкрепа, както казаха. Водещ: Просто не е постоянна може би? Красимир Вълчев: Не е постоянна. Няколко училища са обединени. От Регионалния център за подкрепа се праща психолог, но това покрива част от времето. Това, което сега стартираме и с Програмата за мотивирани учители, един от модулите е някои от учителите да могат да придобият и допълнителна квалификация – не само за психологическа, но и за ресурсна подкрепа. Особено в малките, отдалечените училища някои деца имат нужда от постоянно подкрепа. Специалистът ходи за няколко дни или дори за няколко часа. Водещ: Какъв е ресурсът, който е отделен по тази програма? Знае ли се? Красимир Вълчев: Да. Ресурсът, с който стартираме, е близо 2 млн., но той е за няколко дейности. Ние сме готови да разширим ресурса. От една страна, ще създадем корпус, съобразен корпус от най-добре обучени и подбрани училите, които да се съгласят срещу допълнително възнаграждение да работят в най-трудните училища. Това обикновено са училища в обособените квартали, където е много по-трудно да се работи при равни други условия. Също така ще финансираме обучението за придобиване на педагогическа квалификация към специалисти, които имат висше образование и желаят да се включат в педагогическа професия, по най-проблемните дисциплини. Такива са математика, физика, информационни технологии. Там, където имаме най-малко студенти – от една страна, от друга страна – очакваме да се пенсионират един голям брой учители. Водещ: Г-н министър, малко по-късно ще продължим да говорим за проблемите на учителите и ще ви попитам и за малките населени места, където такива отсъстват, но нека продължим да дискутираме и учениците, и децата. Предложение на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" е да бъде въведена оценка възпитание – нещо, което сме дискутирали и преди в годините, но този път от Синдиката са изключително настоятелни. Оценка възпитание – възможно ли е такова нещо да залегне още от следващата учебна година? Сам повдигнахте въпроса за агресията в училище – агресия между ученици, агресия, насочена и към преподавателите. Красимир Вълчев: Възпитанието е всеки час. То е всяка минута във всички отношения в училище. Ние подготвихме проектна стратегия за възпитателната работа. Той е качен за обществено обсъждане. Целта не е да имаме поредния документ, а целта е да провокираме разговор по тази тема, да акцентираме върху възпитателната функция. Тя винаги е била част от образователната система, но като че ли беше занижена последните десетилетия. Липсва ни тази – как да кажа – споделена основа от ценности, консенсус по отношение на това какво трябва да възпитаваме. Това се случи и заради особеностите на Прехода, и заради това, че нямахме фокус върху тази функция. А тази споделена основа от виждания за поведението на децата, за това в какво трябва да ги възпитаваме е необходима. Когато липсва, родителите са склонни да обвиняват учителите, че не възпитават децата и обратното – учителите обвиняват родителите им. Имаме нужда от това да стимулираме това взаимодействие между родителите и учители. Всъщност то е е най-важното нещо за образователната система – доверието между тях. Ние ще използваме този документ точно за това – да провокираме разговор. Разговор относно правила, ред тяхното прилагане. Агресията е много често функция на усещането за липса на ред. Водещ: Къде е фигурата на учителя като възпитател в тази Стратегия, която подготвяте, и твърде екзотична ли е идеята учителят да налага оценка и за поведение в час? Красимир Вълчев: Ние по-скоро сме сдържани за тази оценка. Проведохме няколко разговора и те бяха много ползотворни. В тези разговори не беше в центъра им оценката за възпитание. Инструментите, по които ние усилваме възпитателната функция, е по-скоро разговорът, който идва накрая. Първият ни разговор беше за това имаме ли относителен консенсус по отношение на ценностите, в които искаме да възпитаваме децата. Да, имаме такъв относителен консенсус. Има ги и в Стратегията, има ги до голяма степен и в Закона за предучилищното образование. Какво ни трябва? Трябва ни най-вече взаимодействие с родителите, трябва ни да се споразумеем с родителите, да проведем един непреднамерен разговор - и то на училищно ниво - всяко едно училище относно ред, правила и условия за тяхното налагане. Водещ: Но сякаш манталитета на родителите се промени до известна степен – не знам, вие ще кажете дали сте съгласен с мен. Може би за това алармират и от Синдикат „Образование“? Отношението на родителите към учителите се промени – не към просветител и като към човек, към когото имаш огромен респект, а като към човек, на когото държиш сметка за отношението му към детето ти. Има ли такъв момент? Красимир Вълчев: Ние днес сме по-придирчиви като граждани и като родители към всички институции и към всички работещи в тях. Нормално е родителите да са такива, но имаме нужда от партньорство. Едно проучване на „Алфа Рисърч“ в началото на годината показа, че 2/3 от българите, в това чисто от родителите, очакват училището да възпитава и то по-добре. Но, за да възпитава то трябва да бъде партньор на родителите. Аз като родител искам училището да има, да възпитава. Всъщност с тази стратегия ние това правим. Ние казваме на училищата „Очакваме от вас да възпитавате в тези и тези насоки“. Те и досега са го правили, но ние им даваме увереност, строяваме редиците, както се казва. И ще ги призовем да проведем този разговор. Що се отнася до оценката за възпитание, има много неясни. Кого оценяваме – детето или учителя? Оценки по принцип имаме, когато имаме час, предмет. В случая ние нямаме час и предмет. Водещ: Имаме забележка – форма отново на аларма към поведението. Красимир Вълчев: Това по-скоро беше оценка за поведение, но не и оценка за възпитание. Не е ясно и за какво ще се използва тази оценка, но не сме изключили това от разговора. Това предложение в никакъв случай не сме го изключили от разговора, но както ви казвам, аз съм по-скоро сдържан – не това трябва да бъде целта – да накажем някой, а да намерим начина да се споразумеем. Водещ: Тоест, има хоризонт за пресечна точка между вас – Министерството и синдикатите – по отношение на тази идея? Красимир Вълчев: Ние имаме подкрепа от синдикатите за Стратегията. Те се изказаха изключително положителни и смятат, че по-бързо трябва да бъде приета, но това е една от стъпките. Следващата стъпка е как ние успяваме да реализираме, с кои инструменти успяваме да реализираме това подобряване на възпитателната функция на училището, как даваме увереност на учителите. Връщам се на това, което ви казах – аз като родител искам училището да възпитава по-добре детето ми, но искам и да имам и да имам доверие на учителя. Водещ: Казахте, че е нормално поведението на родителите към днешна дата. Да, но има и такива, които подхождат по-агресивно, и ние неведнъж сме ги отразявали и в „България сутрин“, и в новините – със сигурност това не е новина за вас. Кажете трябва ли по някакъв начин да се помисли за затягане на наказанията при някаква форма на насилие към учители? Красимир Вълчев: Насилието към учители е инкриминирано. Имаме наказателна разпоредба в Наказателния кодекс. То е недопустимо, осъдително. Факт е, че когато говорим за родителите, имаме едни родители, които са агресивни, имаме едни родители, които са безотговорни към образованието на децата си, но мнозинството от родителите са тези, които са отговорни и са готови да партнират и да подкрепят учителите. Това го показа едно наше проучване. Призивът ни към училищата и към детските градини – не трябва да забравяме детските градини – те да взаимодействат с тези родители, да положат максимум усилия да ги привлекат като партньори,а това е двустранен процес. Призивът ми към родителите съответно винаги е бил да се доверят на учителите. Всъщност ние сме го направили като родители, когато сме си оставили децата на учителите. Но най-важното е да уважават учителите, защото ако уважават учителите, ще постигнат общата задача, общата мисия, която имаме, ще постигнем – това е да направим децата дори и образовани хора. Водещ: Като казахте детски градини, се сетих за това, че към момента детски градини се строят, за да може да бъде елиминиран недостигът на места на учениците. Но не може да бъде реализирана една идея, а именно за това всички ученици да бъдат в една смяна именно заради недостиг на места, на чинове и на всякаква инфраструктура, така че те да могат да бъдат наистина в една смяна всички. Наистина ли е така? Нали раждаемостта е доста по-ниска към този момент? Красимир Вълчев: Да, но негативните демографски процеси бяха съпроводени и с процеси на вътрешна миграция. Ние имаме множество сгради, които не се използват в малките населени места, имаме недостиг в големите градове отделно. Ние на ниво град може да имаме достатъчно места, когато говорим специално за училищата, но склонността за концентрация в определени училища и липсата на регулация по отношение на броя на паралелките води до това да имаме двусменен режим. Имаме нужда обаче от дострояване на училища, имаме нужда и от строеж на нови училища в няколко от най-големите градове. Също така имаме нужда от по-равномерно разпределение, ограничаване на приема в 1, 8 клас в някои училища. Това вече го провеждаме ограничаването на приема, но пак ви казвам – не е единствената мярка. Едносменният режим е полезен. Трябва да я реализираме тази политика. В най-големите градове ще изисква 7, 8, 9 години. Вече утвърдих плановете на тези 60 общини, които имат училища на двусменен режим. Половината от тях – тридесет и няколко – имат по едно училище и респективно една сграда, която трябва да се реши като проблем. Въведохме принципа на близост като предимство при записването на училище. Той също доведе до разпределение на учениците между повече училища. Тази свръхконцентрация в някои училища е нежелана. Понякога малки разлики в имиджа на училището водят до големи разлики в търсенето и желания на родителите да се запишат в определени училища, но имаме разбира се и недостиг на училища. В София най-вече – в южните квартали виждате колко хора са се заселили, знаете колко хора са се заселили в последните десетилетия. Имаме няколко квартала, в които нямат училища. Столична Община пое ангажимент, ние им съдействаме – в това число и с терени – да си построят училище „манастирски ливади“, „Студентски град“, „Витоша“, „Кръстова вада“ също се предвижда от Столична Община. Водещ: Да погледнем и към учителите – днес Съюза на българските учители награждава учител на годината. От години говорим за това – вие ще кажете дали ситуацията ескалира и дали наистина става крайно необходимо да се помисли в тази посока за недостиг на учители – предимно по химия, по математика. Каква е картината към този момент? Красимир Вълчев: Следващите до 10-15 години ще бъдат най-проблемни за педагогическата професия, но въобще и за всички останали професии. Хората, които ще излизат от пазара на труда, масата на работната сила ще бъдат 50% повече от младите хора, които ще влизат. Това означава повсеместен недостиг във всички сектори и всички системи. До 10 години ще намалее, вероятно ще спре и отрицателната нетна миграция – миграцията навън. С повишаването на доходите тя намалява. Някои професии сигурно ще бъдат заместени от машини. Но ние, говорейки конкретно за учителската професия, знаем каква е възрастовата структура, знаем къде имаме недостиг. Отделно от това казахме, че учителите са най-важни и това, че в учителската професия трябва да привлечем по-добрите, дори най-добрите ученици. Най-добрите образователни системи са тези, които учениците с най-високи резултати на изхода на гимназия се включват в педагогическа професия. Това е общият недостиг и отделно от това трябва да направим така, че да имаме учители във всички училища и детски градини, включително и най-малките, и най-отдалечените. Затова диференцираме финансирането и предоставяме повече средства на тези училища, предоставяме повече средства на училищата с концентрация на деца, ученици от уязвими групи, където се работи най-трудно при реални други условия. И най-силната мярка, най-голямата е двойното увеличение на възнагражденията. Казахме, че учителите са най-важни, защото ако имаме добри учители, ще имаме добри специалисти по всички останали професии, а не че останалите професии не са важни. Но това е разликата между учителите и останалите професии. Учителите мултиплицират своята мотивация върху всички останали. Водещ: Да, но това наистина е професия, която е по призвание. Трябва да искаш да я работиш и да я работиш с желание. Ще може ли отново да се върне това желание в българите да просвещават, да дават знания дори и след мерките, които сте предприели? Красимир Вълчев: Да, така е. по призвание е. Водещ: Не става насила. Красимир Вълчев: Но един учител трябва да бъде подкрепян и от средата, трябва да има уважение, трябва да има възможност един млад човек да си издържа семейството, да има своята социална среда. Затова ви казвам – най-малките и най-отдалечените населени места е най-трудно. Младите хора като завършат обикновено желаят да останат в големия град. А ние сме финансирали сега пътуване, включително с лични автомобили до по-малките отдалечени училища. Най-трудно е в най-отдалечените периферии на областните градове, където ще предоставим и допълнителни средства. Водещ: Има ли желание в учители, макар че държавата им поема пътя, а предполагам и други консумативи, наистина да упражняват своята професия в такива малки населени места? Знаем, че предимно в селата това са дечица от ромски произход, които също имат своите проблеми като например разбирането на езика. Красимир Вълчев: Дори нашите наблюдения показват, че като цяло, като обща картина в малките населени места по-лесно се получават резултатите – всъщност не е точната дума лесно, а имаме по-добри резултати. Защо? Защото там се работи по-пряко с общността, там се работи по-пряко с родители, там се работи пряко с общността и се постигат резултати, ако учителите положат усилия, ако училището направи всичко необходимо. Разбира се, да, имаме и го този проблем с това, че там са концентрирани такива деца, но общо в много населени места, в много общности са успели. Много по-трудно е в това, което наричаме „гета“, обособените квартали. Там е може би най-трудната задача на образователната система. Там учителите в най-голяма степен трябва да бъдат подготвени, в най-голяма степен трябва да бъдат подкрепени. И това, което направихме по механизма, навсякъде трябва да бъдат подкрепени учителите, включително и другите институции – механизмът показа, че когато се работи заедно, когато институциите работят заедно има успех, когато екип отиде при родителя, който не желае да пусне детето си, той подхожда с много по-голям респект, отколкото когато сам учителят отиде. Водещ: Именно децата от ромски произход са тези, които вдигат статистиката на броя на деца, отпаднали от образователната система. Как гледате мярката, която е предложена и в момента се обсъжда, да бъдат отнемат социалните помощи на родители, чиито деца не са били между 5 и 10 – още се уточнява броят – часова в клас, и да бъде разсрочено плащането на помощта за първокласник? Ще бъде ли ефективна? Красимир Вълчев: Ние ще подкрепим тази мярка. Тя, между впрочем, се прие защо – защото на нас ни липсват инструменти за принуда. На нас ни липсват инструменти за принуда. Тези екип в повечето случаи подхождат с убеждение, но понякога трябва да бъдат и принудени родителите. В името на правото на образование на детето, право, което е правото му на щастлив живот, родителите трябва да бъдат принудени. Всъщност, ние не я отменяме, трансформираме я към училището – детето ще получава тази подкрепа, но чрез училището. При обща подоходна подкрепа, която се получава като семейна помощ, родителят може да не я изразходва на развитието и за благото на детето, може да я изразходва за алкохол например. Трансформирането му в помощ чрез училището е в името на правото на образование на детето и в името на развитието на детето. Не трябва да слагаме знак за равенство между ромската общност и общността на проблемните деца, защото имаме и деца от ромски произход, които са с добри образователни резултати, с родители, които имат отговорност към образованието, и обратното. Да, с ромската общност е най-трудно, защото при тях няколко поколения се е възпроизвела неграмотността и ние трябва сега да положим максимум усилия образователните институции, за да ги научат на български език, да ги обхванат от по-рано. Водещ: Разработват ли се някакви такива помагала специално за тях например? Примерът е от Варна, където едно училище беше разработило помагала за такива деца. Красимир Вълчев: Всъщност, те за да усвоят всичко останало, преди всичко трябва да научат български език. Трябва да бъдат обхванати в детска градина. Езиковите умения най-силно се усвоят в предучилищна възраст, между 3 и 7 години. Стартираме, точно сега в момента стартираме проект за допълнително обучение на български език. По този проект включително и помагала ще бъдат разработени за тези деца, които стартират с този дефицит още от самото начало. Проучванията показват, че ако едно дете не научи български език до входа на първи клас, до входа на училищно образование, след това много лесно формира дефицити. Училището много трудно успява да компенсира този базов дефицит. Водещ: Като казахте проекти, няма как да не сетя и за скандала напоследък за това даване на европейски пари, пък те не са използвани по предназначение и за това, за което са дадени. В науката също европейските средства играят основна роля. Примерът е от Гърция как един там гръцки професор беше използвал европейски средства за научен проект, за да си купи луксозен автомобил. В тази връзка затягате ли мерките в министерството, планирате ли проверки и притеснявате ли се въобще от такива злоупотреби на финала на нашия разговор? Красимир Вълчев: Ние финансираме от една страна по „Наука и образование за интелигентен растеж“ проекти в областта на образованието и науката, осигурили сме независимост на управляващия орган на агенция, която беше извадена от министерството. Те осъществяват контрол. Самата Европейска комисия постоянно ни затяга мерките. Седем нива на контрол имаме по отношение на европейските средства. Отделно имахме повече проблеми миналата година по Програма „Еразъм“ – това пък е другата програма, която администрираме с европейски средства. Там предприехме мерки. Към настоящия етап те дават резултати или поне така са оценени от страна и на Европейската комисия. Там ни бяха проблемите основно по Програма „Еразъм“. Продължаваме с контрола. Точно в момента има такъв контрол, предприети мерки. Водещ: Благодаря ви много за този разговор и за това, че бяхте гост на „България сутрин“. Красимир Вълчев: И аз благодаря. Водещ: Министърът на образованието Красимир Вълчев.

10 Май 2019 | 09:00 | Bulgaria on Air, „България сутрин“