ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Генчо Начев: Ако се постигне политически консенсус, може да се реализира идеята за нов здравноосигурителен модел

Проф. Генчо Начев: Ако се постигне политически консенсус, може да се реализира идеята за нов здравноосигурителен модел

Проф. д-р Генчо Начев, директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина“, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод представената от Министерство на здравеопа...

31 Юли 2019 | 10:00 | Агенция „Фокус“

Проф. Генчо Начев: Бъдещето на здравеопазването е в персонализираната медицина

Проф. Генчо Начев: Бъдещето на здравеопазването е в персонализираната медицина

Проф. Генчо Начев – изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Екатерина“, в интервю за предаването „Европа сутрин“ по ТВ „Европа Водещ: Намираме се в Световната седмица на сърдечната недостатъчност. Специалистите обаче излизат с все по-тревожни данни. Дали ще се потвърдят и в студиото ни, ще разберем сега от проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на болница „Св. Екатерина“ и председател на Експертния съвет по кардиохирургия в страната ни, с множество национални, международни признания. Ваши колеги, казват че се задава даже пандемия на сърдечна недостатъчност. Не слизаме от известно време от класациите, в челните места по смъртност вследствие инфаркт и инсулт. Така ли се очертава на практика ситуацията у нас? Генчо Начев: Тази ситуация е отдавна, сега започна да се разбира. Иначе дори и световната статистика дава едни доста сериозни цифри за заболели хора от сърдечна недостатъчност, особено в крайните стадии, когато са необходими много високи средства за финансиране, за да се лекуват. Така че България не е изключение. Лошото е, че ние чак сега започнахме да мислим по този въпрос, което е много късно. Това е положението и не е много добро. Водещ: Добре. До колко сме виновни самите ние като пациенти, като отношение, а вие имате така и философски поглед върху нещата – емоциите ни, разбира се здравната ни култура, която е доста спорна и болежките в здравната система, някои които засега са нелечими, оказва се? Генчо Начев: Това е един комплексен въпрос, на който не може да се отговори еднозначно веднага. Да, има роля във влошеното здравно състояние на населението всеки индивидуален човек, защото от начина му на живот, колко здравословно се храни, как се движи, до каква степен овладява стресови ситуации и т.н., зависи индивидуалното му здраве, което е обхванало обществото, касае и общественото здраве. Но след като ние сме на второ място по най-ниска продължителност на живота след Литва с 5-6 г. по-ниско от средното за Европа, след като детската смъртност е почти два пъти по-висока от тази в Европа, след като нещо което е много важно – предотвратимата смъртност от сърдечно-съдови заболявания е два пъти по-висока в България от средната за Европа, значи това са два пъти повече хора от средното за Европа, които са можели да бъдат спасени, но са загинали. Това значи предотвратимата смъртност. Всички тези данни говорят, че не можем да сме много щастливи от здравеопазването, което имаме. Разбира се това е, пак казвам, това са проблеми, които в цял свят ги има. И до голяма степен роля играе това, че ние лекуваме болестите, а не лекуваме човека. Докато Хипократ още е казал, че по-добре да лекуваш болния човек, отколкото болестта, която е предизвикала страданието му. И това е персонализираната медицина. И всъщност това е бъдещето. И това трябва да имаме предвид, защото 60% от заболяванията със 100 хиляди смъртни случая само в Америка идват от усложнения на заболяването или от сбъркан начин на лечение. 100 хиляди души умират всяка година в Америка по тези причини. 100 милиарда долара е преразходът в здравеопазването, за Америка говоря, за САЩ, само по тази причина. Представете си, ако това го няма, тези средства за какви изследвания и какви иновации в областта на медицината могат да се използват. Водещ: Не ми се ще да подозирам някакви користни цели в цялата тази ситуация, но у нас, нека да се вгледаме в частния ни случай, нужно ли е и тук Национална стратегия по този въпрос, защото ваши колеги казват, че ние работим, даже сме лидери по иновативните технологии, които се използват в тази област, обаче, ето на – проблемите ги има? Т.е. нещо на национално ниво друго очевидно липсва? Генчо Начев: Аз имам малко резерви по това по какви методи работим. Да, ние познаваме всичко иновативно, което е по света. Имаме възможност да отидем, да го видим, да го пипнем, дори да изкараме курсове, за да ни дадат сертификат, че можем да го използваме. Но се връщаме тук и излиза въпросът с финансирането. Борихме се, защото цялото Дружество по кардиохирургия и ред други организации се бориха, за да започне финансиране на тези така наречени „изкуствени сърца“, те не са точно изкуствени сърца, но това са устройства, които подпомагат циркулацията и се използват специално за лечението на тази сърдечна недостатъчност, особено в нейната остра форма. Най-накрая успяхме. В началото беше за пет сърца и аз се чудя – добре, шестият който дойде, ще го оставим да умре ли? След това се увеличи бройката. Така е във всяко едно отношение. Така е по отношение на клапите, които се слагат транскатетърно, така е в много други отношения. Докато например все още се борим, все още няма финансиране за така нареченото ЕКМО. ЕКМО-то е едно апаратче, което в момент на спешност, когато сърцето спира, но човекът има всички предпоставки да може да оживее, след като се възстанови сърцето, то се поставя. Една Хърватска, която е 4 милиона, по-малка от нас, го е вкарала във всички коли за спешна помощ. Всички коли за спешна помощ са оборудвани с това. И Хърватска излезе на първо място по донорски ситуации в Европа, би Испания. 30 донора на милион население. 30 донора. В България са 3. Водещ: Това е другият голям проблем с отношението ни към донорството. Даже се започна информационна кампания, ако не се лъжа, в тази посока. Само че не съм сигурен доколко тя касае кардиохирургията, а по-скоро за другите видове трансплантации. Но като цяло би трябвало. Генчо Начев: Касае всички трансплантации. Донорството касае всички. Без донори не може да има трансплантации. Едно донорство осигурява няколко органа. Два бъбрека, черен дроб, сърце, бял дроб. Да не говорим тъкани, роговици и т.н. Така че без донорство въобще не можем да говорим за трансплантации. И е хубаво, че се предприема такава кампания. Това е много добре. И е положително. Въпросът е, че освен тази кампания, трябва да се направят още неща в областта на организацията на това донорство, на тези които координират донорството, те да бъдат много ангажирани, да работят съвместно с директорите на болниците, всяка сутрин да проверяват в областта, където има интензивни отделения каква е ситуацията, в осем часа да докладват на центъра, който е в София. И това да бъде практика ежедневна, защото само така може да се постигне някакъв успех в донорството. Не може да чакаме някой да ни каже – тук има донор и близките да са се съгласили. Водещ: Това проблем вътре в системата ли е или е проблем извън системата? Генчо Начев: Това е вътресистемен проблем. Водещ: И кой трябва да го реши тогава? Генчо Начев: Изпълнителна агенция по трансплантация или както се казва сега тази Мегаагенция. Те трябва да свършат тази работа, те трябва да дадат алгоритъма и пак казвам, те трябва да търсят отговорност. Защото не може един център, примерно в Търново и в Плевен да са похвалят, че осигуряват 4-5-6 донорски ситуации в годината и Варна мога да причисля към тази бройка, а други центрове, които са големи болници, да няма нито една. Значи се изтърва, потенциалният донор се изтърва по места. Водещ: Въпреки всичко обаче и цялата тази ситуация, се полагат усилия в правилната посока. И вие имате личен пример, вашата болница. Съвсем скоро, казахте ми преди минути, новото крило ще е готово. Там какво ще правите, с какво ще бъдете полезни на пациентите? Генчо Начев: Аз искам една скоба да отворя, че положителното което примерно в момента се прави, това е инициираното от Министерство на здравеопазването увеличаване цените на клиничните пътеки. Отваря се резервът на Касата, освобождава се резервът на Касата и за сметка на този резерв ще има едно повишение, може би не на всички пътеки. Разбира се преференция имат пътеките, които лекуват детските заболявания. Може би тук е моментът в тези пътеки, които влиза и бъбречнозаместителната терапия, да се увеличат цените. Но да се върнем на темата. Новата сграда дава възможности много сериозни както в областта на иновации, така и в областта на трансплантации. Тя е отгоре с хеликоптерна площадка, която е сертифицирана от органите, които трябва да свършат тази работа. И комуникацията в центъра на едно каре от осем или девет болници е много добра. Т.е. тя ще подпомогне целия този комплекс, който е там около нас. Второто, което е освен рутинната работа, която извършваме, предвиждаме да се направи един център за лечение на остър исхемичен инсулт. За тази цел се поръчва апаратура, която е уникална и все още я няма в България. Предвиждаме да поставим робот и да започнем роботизираната хирургия, защото това е истината. Това навлиза в ежедневната практика на хората – именно минимизиране на оперативните интервенции, от които обаче ефектът е по-добър, по-бързо се възстановяват, по-малко са разходите и т.н. Т.е. всички тези иновативни методи плануваме да ги въведем в болницата. Водещ: Там ли очаквате да се направи и първата белодробна трансплантация у нас? Генчо Начев: Да, живот и здраве. Водещ: 2021 г., мисля че споменавате някъде? Генчо Начев: 2021 г. са плановете, които има с координиране с болницата във Виена и с проф. Клепетко. Моето мнение беше, че би могло в края на 2020 г. да стане. Но дали ще е краят на 2020 г. или 2021 г. по-добре да стане. Водещ: По-добре да стане. Генчо Начев: Да. Водещ: Хайде така да завършим оптимистично. Благодаря ви, че ни гостувахте. Генчо Начев: Трябва да има оптимизъм.

8 Май 2019 | 09:00 | ТВ "Европа", "Европа сутрин"