ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: Тодор Александров, „Илюстрация Илинден“

Забравени страници от българската литература: Тодор Александров, „Илюстрация Илинден“

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. По повод 95-годишнината от смъртта на Тодор Александров, публикуваме биог...

31 Август 2019 | 19:30 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: Димитър Стоянов Житошанец, "Илюстрация Илинден"

Забравени страници от българската литература: Димитър Стоянов Житошанец, "Илюстрация Илинден"

Агенция „Фокус“ публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Биографичният очерк "Димитър Стоянов - Житошанец" е поместен в Списание „Илюстрация Илинден“ от януарския брой от 1929 г. Текстът е публикуван без автор в списанието. "Илюстрация Илинден" излиза в София от април 1927 г. до май 1944 г. в 10 книги годишно. Тиражът му варира от 1400 до 5000 броя. Негов редактор е Петър Мъмрев. Списанието е издание на Илинденската организация. Димитър Стоянов, наречен Житошанец е български революционер и деец на ВМОРО. Димитър Стоянов – Житошанец Отвратен от режима на младите турци, той макар още невръстник, напусна през 1909 г. родния си град Крушово и се отправи по налегален път за България, за да влезне във връзка с революционните водачи и да се отдаде в служба на революционното дело. По пътя, обаче, той биде заловен, недалеч от Куманово, от органите на турската власт и повърнат обратно в Битоля – вързан и пеша. Там той е бил съден, осъден на тригодишен затвор и хвърлен в катилхането на тамошния затвор. Благодарение на рушвета, който и при режима на младите турци беше еднакво всевластен, както и при режима на техните предшественици, той успя да се изскубне от затвора, след като лежа в него 7 месеца. И се прибра в родния си град. Кратко време след това, той нарамва манлихерата и тоя път вместо да търси връзка със софийските революционни водачи, постъпва направо за четник в Крушовските чети на Блаже Биринчето и Ставре Митрев. С тях той се подвизава до Балканската война и през нея, участвувайки във всички сражения и терористически акции, които четите предприемаха и изнасяха. Революционните борби и войната катурнаха режима на турците. За негово и общо нещастие, обаче, тоя режим биде заменен с режимите на сърбите и гърците. Родината биде отново поробена. Отвратен и от тая нова робия, Димитър- Житошанец се обявява и против нея и ние го виждаме пак в четнишка носия. Тоя път с четата на Михаил Мукев той се хвърля отново във вихъра на революционната борба и се бори цели три години – до обявяването на Световната война. В Битолско и Крушовско той и другарите му бяха посрещачи и челни отряди на българксите войски при мълниеносното им настъпление към крайните западни граници на Македония. През септември 1918 г., когато, по силата на обстоятелствата, българските войски отстъпиха, с тях заедно отстъпи и той. И се прибра в България на почивка. Почивката му не бе продължителна. Когато Тодор Александров възобнови Вътрешната македонска революционна организация, един от първите хора, които се явиха нанеговия зов за новата борба беше и той. Ту с Тодора, ту с четите на Мишо Недялков, Атанас Калчев и Янко Влаха, той отново почна да шари по поробената Родина. Вече изморен, изтощен и измъчен от бурния си живот и от още по-бурната си дейност, той се прибра зле болен в София и почина в Софийската болница през месец юли 1927 г. Така свърши своя земен живот храбрият и достоен син на Македония, Димитър Стоянов – Житошанец. За него в македонската революционна история ще бъде отредено прилично място.

10 Август 2019 | 19:00 | Агенция "Фокус"