СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Георги Стефанов, WWF: Политиците се страхуват да предприемат непопулярни мерки срещу замърсяването на въздуха

Георги Стефанов, WWF: Политиците се страхуват да предприемат непопулярни мерки срещу замърсяването на въздуха

Георги Стефанов, експерт по климатичните промени в природозащитната организация WWF в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

6 Април 2017 | 14:00 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Георги Стефанов, WWF: Южна Европа и България попадат в един най-силно динамичните региони на климатичните промени

Георги Стефанов, WWF: Южна Европа и България попадат в един най-силно динамичните региони на климатичните промени

Георги Стефанов, експерт „Промени в климата“ в организацията Световен фонд за дивата природа, WWF в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: В сутрешния блок на радио „Фокус“ – „Добро утро, България“ продължаваме по една от водещите световни теми. Най-голямата организирана до сега конференция за климата бе открита официално в Париж. Очаква се държавните глави и премиерите да постигнат историческо споразумение за ограничаване на климатичните промени. Световната конференция започна на фона на протести и демонстрации в големите градове по целия град. Над 570 хиляди души участваха в общо 230 организации за климата, организирани в 175 страни по света. Колко опасни са наистина глобалните климатични промени? Закъсняла ли е тази конференция и какво трябва да бъде единното решение за справяне с проблема? Наш събеседник по темата е Георги Стефанов, експерт „Промени в климата“ в организацията Световен фонд за дивата природа. Г-н Стефанов, за климатичните проблеми се говори наистина отдавна, много неправителствени, екоорганизации, учени алармират за опасностите и вредите върху околната среда и природата. Достатъчно информирано ли е обществото днес за този проблем и колко страшни наистина са прогнозите за глобалния климат? Георги Стефанов: Ако визираме глобалното общество, със сигурност може да се каже, че има висока информираност. Над два милиарда души поставят изменението на климата като първи най-важен, сериозен проблем за решаване. Обаче, ако поставим този въпрос за решение в България, не бих казал, че обществото е добре информирано. Реално така погледната, ситуацията в тази точка поставя наистина необходимостта от срещата в Париж – да се излезе наистина с един конкретен ангажимент. Това означава страните да приемат индивидуални цели за справяне с проблема. И преди всичко, освен глобално, правно, юридическо споразумение, всъщност се очаква елементът за финансиране на бедните страни, т. нар. „зелен допълнителен фонд“ да се случи в реалните му мащаби, защото това е препъни камъкът през последните години. Как да се осигурят тези минимум 100 милиарда долара на година? Разбира се сумата е колосална, но, когато е сравняваме с измеримите финансови щети от вече случващите се промени в климата – всички ние знаем това са наводнения, пожари, суши, климатични мигранти, цената е значително ниска, т.е глобалните прогнози показват, че на този етап е необходимо да се отделят 0,4-0,5% от глобалния БВП. Докато ако не направим нищо и постепенно се опитваме да решим проблема, терминът на английски е “business usual”,т.е с ежедневните действия, без особени усилия, то цената може би от климатичните промени ще надскочи 7-8% от глобалния Брутен вътрешен продукт, което е 20 пъти повече от това да вложим в превенция. Водещ: В този ред на мисли, закъсняло ли е това споразумение? Какво реално ще се случи? Изглежда сякаш се заявяват добри намерения, но колко от тях могат да се случат на практика? Георги Стефанов: Закъснял, не мога да кажа дали е закъсняла, но това е 21-та поредна среща в този формат, т.е лидерите, политическите лидери на света за 21-ва година говорят за решение. От 2009-та година, когато срещата беше в Копенхаген, имаше големи очаквания за приключващия тогава Протокол от Киото, това е основният, задължителен модел за намаляване на емисии от края на 90-те, който изтече, беше удължен съответно, така че има, да, има елемент на закъснение, защото редица учени казват, че дори да предприемем най-активните и най-сериозни мерки сега, то няма да успеем да ограничим покачването на температурите до два градуса, каквито цели бяха поставени и одобрени от всички страни преди няколко години, именно на срещата в Копенхаген. Трудно е да се каже какво точно означава това в реалните климатични промени, защото това то това е проблемът всъщност – на различни точки от нашата планета се случват различни проблеми. Има места, където покачването на температурите влияят положително – говоря, примерно, за Северна Европа. Закъснели се чувстват със сигурност страните, които вече имат буквално ежедневни проблеми – примерно страните от Азия, от островните групи в Пасифика, т. е в Тихия океан и те наистина виждат този проблем ежедневно. Така че, реално, наистина очакванията ни са да се случи промяна, да се реши проблемът с финансирането, да се ангажират политиците, защото това е нещото, което всъщност виждаме през последната година, година и половина. Септември месец миналата година САЩ и Китай, които представляват 50%, даже надхвърлят 50% от проблема с глобалните емисии от парникови газове, подписаха двустранно споразумение с индикативни и ясни цели и план за намаляване на своите емисии, приблизително с 30% - това се случваше за първи път. Обикновено тези две държави до сега никога не поемаха ангажимент за намаляване на своите емисии, бидейки най-големите икономики и това е много трудно да се случи в мащаб на проблем като Китай или САЩ, т.е този сигнал миналата година повлия значително за тези очаквания и тези амбиции, малко след това историческо двустранно споразумение през есента на 2014-та година отново Европейският съюз за пореден път доказа, че е лидер в тази област и така постави и одобри своите цели за 2030-та година за климат и енергетика и от тогава насам над 160 страни през последните месеци приеха своите индикативни цели за намаляване на емисиите. Тук ще вмъкн, че България върви към общите европейски цели, ние нямаме наши визуални такива, но по-интересното е, че какъвто и да е резултатът от срещата в Париж, през 2016-та година започва този процес на индивидуализиране на тези европейски цели за 2030-та към всички страни-членки, т.е и България, и всички останали страни от Европа ще трябва да знам какви са ни точно индикативните цели за 2030-та година, за което ни в момента нямаме ясна и конкретна представа. Говоря за намаляване на емисии – за парникови газове, за конкретен дял възобновяема енергия и за намаляване консумацията на електричество. Водещ: На фона на конференцията в Париж за климата, природата сякаш отново ни напомни за важността на този проблем – обявиха извънредно положение в американския щат Оклахома заради мощни бури, в Пекин пък обявиха оранжев код за замърсяване на въздуха. Все по-често ли ще ставаме свидетели на подобни природни аномалии? Очаквате ли тези бедствия да стават все по-интензивни? Кои ще са най-явните прояви на тези промени и как ще ги усетим тук, у нас? Георги Стефанов: Да, не само имаме очаквания за увеличаване на тези екстремуми на времето, но по данни на Червения кръст и Червения полумесец, на ООН, разбира се, вече виждаме едно трикратно увеличение на тези екстремуми, т.е и преди да се случвали, но вече се случва три пъти повече. По-лошото е, че наблюдават се странни проявления на места, където никога не са се случвали, включително това вече се наблюдава и в България и за съжаление, ние не сме от тази част на света, която няма да бъде засегната, точно обратното – Южна Европа и точно България попада в един най-силно динамичните региони на тези промени и в най-голяма степен на риск какви изненади, какви промени може да имаме, без да сме очаквали. Припомням, че наводненията миналата година ни струваха най-вероятно над един милиард лева като разход и като щети, като си припомним десетките жертви, така че проблеми има от всякакво естество, така че решението е много трудно, защото винаги се оказваме неподготвени, без значение дали става дума за студени вълни в Щатите или за замърсявания в Китай. За проблема глобален всъщност трябва да се случва на най-долното равнище, т.е. на локалното, на местното равнище и когато отново се върнем на това равнище, виждаме, че глобалният проблем много лесно може да се реши. В случая ще използвам популярният термин „адаптация към изменение на климата“, т.е ние трябва да имаме предварителна яснота на местно, малко равнище какво може да се случи, да сме подготвени, преди всичко да сме информирани и по този начин, когато дадено природно бедствие се случи, всъщност ние ще бъдем много по-малко засегнати. Точно това е ключовият елемент на всички нива в света – да се премине освен към цели за намаляване на емисиите, да се премине към действия за адаптация, защото наистина щетите стават ежедневни, от всякакъв характер, и на първо време, за да намалим тези щети, разходи и жертви на хора, наистина можем много добре да опознаем какво представлява изменението на климата на местно равнище. Какво точно може да очакваме ние? Давам за пример конкретно това, за което малко се говори, но много се усеща в България през последните години – тези резки затопляния и застудявания. Това се случва отново за пореден път в рамките на няколко часа или няколко десетки часа, имаме промяна на температурата с 20, понякога и повече градуса. Така че, ето тези цикли всъщност показват негативно влияние на хората със здравословни, хронични проблеми, оказва влияние върху околната среда, оказва въздействие върху инфраструктурата, разбира се, но това на практика стана малко ежедневие. Всички ние говорим, че сезоните в България вече ги няма, че тази преходност и постепенност на промяна на времето всъщност вече отсъства и тя е много рязко изразена. Разбира се, за това адаптация няма, но най-малкото, ако достатъчно добре сме информирани за проблема и имаме готовността да се случва по-често, ще имаме едно на ум. Когато говорим за другите проблеми, като наводнения, пожар, всъщност това е критично важно ние да знаем как да реагираме, съответните власти, отговорни за съответните структури, било инфраструктура, ако искате дори природа и гори, да са подготвени, да не извършват безсмислени действия и с тези средства за адаптация, които са необходими навсякъде по света, в това число и в България, показват, че разходите за адаптация в крайна сметка много лесно могат да доведат и до справяне с проблема, защото то се явява като един вид скачени съдове, ние инвестираме превантивно да се предпазим и паралелно с това намаляваме нашите нагативи. В тази връзка в България предстои догодина да започне процес за изработване на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата. Ако така всички най-засегнати сектори на българската икономика бъдат взети на предвид, надявам се този процес да бъде достатъчно интензивен и прозрачен, включващ всички мнения, гласове и нужди и в крайна сметка да бъде един основополагащ документ за това как България може не само да се предпази, но все пак България да може да преосмисли своя начин на възход, на икономическо развитие, да посочим правилните посоки на нашето близко и далечно бъдеще. Албена ИВАНОВА

1 Декември 2015 | 15:30 | Радио „Фокус“