СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Европейски избори 2019: Ева Майдел: Искаме ЕС, който да защитава нашите граници, нашите ценности, нашия начин на живот

Европейски избори 2019: Ева Майдел: Искаме ЕС, който да защитава нашите граници, нашите ценности, нашия начин на живот

Ева Майдел, кандидат за евродепутат от листата на ГЕРБ-СДС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

14 Май 2019 | 18:00 | Радио „Фокус“

Европейски избори 2019: Кольо Колев: Непрекъснатото обявяване на предстоящите избори от БСП като стъпка към предсрочни парламентарни плаши и консолидира електората на ГЕРБ

Европейски избори 2019: Кольо Колев: Непрекъснатото обявяване на предстоящите избори от БСП като стъпка към предсрочни парламентарни плаши и консолидира електората на ГЕРБ

Кольо Колев, директор на социологическата агенция „Медиана”, в интервю за обзора на деня „Това е България” на Радио „Фокус”. Водещ: Дистанцията между двете основни конкуриращи се партии ГЕРБ и БСП се е увеличила с 1,5% спрямо април и вече е 2% в полза на БСП, показват данните от националното проучване на „Медиана“. Поканихме за коментар директора на социологическата агенция Кольо Колев. Какво показват вашите данни, къде се насочва мобилизацията две седмици преди евровота? Кольо Колев: Това, което изглежда малко странно, е, че мобилизацията е сред симпатизантите на ГЕРБ, които като че ли се поотръскаха малко от шока поради „Апартаментгейт“, и сега постепенно започнаха да се консолидират около своята партия. Преди наблюдавахме мотивация основно при БСП и хората, които искаха да упражнят наказателен вот по един или друг начин. Сега наблюдавам мобилизация при ГЕРБ. Така че се очертава сериозна битка. Разликата е 2% в полза на БСП, но имаме доста надъхани, строени и мотивирани избиратели и от двете страни. Разбира се, тук важно значение има това, че БСП непрекъснато обявява тези избори като едва ли не стъпка към едни предсрочни избори. Голяма част от ГЕРБ електората се чувстват застрашени в своите позиции, особено работещите в администрацията и то преди всичко професионално, и съответно ще отидат да гласуват за своите. Това е, което наблюдаваме към момента при двете основни политически партии. Третата партия, която може да бъде сигурна при минаването на бариерата за евроизборите, това е ДПС. Тук ДОСТ изглежда вече не играе, в този смисъл не паразитира върху избирателите на ДПС. На 4-то място са много близо две партии, също близо до бариерата, това са „Воля“ и ВМРО, с близо 5% и двете, следвани от НФСБ, „Коалиция за България“, „Демократична България“. Но има огромно количество избиратели, които казват: „А бе, аз ще гласувам, ама още не съм решил за кой“ - т.нар. „колебаещи се“. По нашите изчисления това са близо 1 милион души. И ако се люшкат в една или друга посока, те могат да направят абсолютно всичко възможно, дори да изстрелят някои от втородивизионните партии начело. Но има огромна маса избиратели, които са къде желаещи да накажат, къде фенове просто на своята партия, къде принципно гласуващи, независимо за кого. Водещ: Г-н Колев, дали можем да очакваме бой при преференциите, т.е. преференциите да доведат до вътрешна борба в листите и за кои листи най-вече това е валидно? Кольо Колев: Проверихме в изследването и тази хипотеза, не се наблюдават някакви засилени стремежи при една или друга партия, към едни или други кандидатури. Примерно при БСП има повече вероятност заради разправиите около създаването на листите, има повече желание за упражняване на преференции, но те са разнопосочни. Един казва – „Аз искам този да излезе по-напред“, друг казва: „Не, не аз пък искам другия“. В този смисъл не се наблюдава консолидация около една личност или две личности, които евентуално да съберат преференциите и да преподредят листите. При всички партии го има, но в много малка степен, така че не вярвам преференциалният вот да доведе до разместване на листите. Още повече, че в новата система феноменът 15/15, 10/10, както се случваше преди с на номера на партията, вече е отпаднал, така че не вярвам, че преференцията ще упражни някакво въздействие. Водещ: Да смятаме ли въз основа на вашите данни, че някои от посланията на БСП плашат и мобилизират електората на ГЕРБ? Кольо Колев: Без всякакво съмнение. Голяма част от избирателите, особено след скандалите около „Апартаментгейт“ и имотите на властта, са обладани от желанието да накажат, да ударят плесница на управляващите, а не толкова да отидат на предсрочни избори и т.н. В този смисъл крайното поставяне на въпроса „тук, сега пред вас е пътят към предсрочните избори” малко стряска част от избирателите, особено ГЕРБ избирателите, които казват: „Е, те ще ме уволнят от кметството, от библиотеката, от горското, дай тук да гласувам за нашите, за да си защитя хлебеца“. Има го, без съмнение, този момент. От друга страна, наблюдавам доста странно разделение. Примерно да кажем, ако вземете само държавните и общинските служители и работещи сред тях ГЕРБ категорично побеждава, но ако вземете примерно пенсионерите, ако те само гласуват, тогава съотношението на силите е 5 към 1, значи 50 за БСП, 10 за ГЕРБ. Виждате за какво разслоение става дума и то до голяма степен по признака „материални условия за живот”. Пенсионерите дълго време бяха неглижирани и така оставяни настрана, докато изведнъж не решиха, че е крайно време нещо да се промени. Това е, което се случва, това не вещае между другото нищо добро за ГЕРБ. Тъй като, нали ви казах, разликата е малка, те са строени подредени и ще гласуват. Но го има и този феномен, че това е третият почивен ден от поредица от почивни дни, а възрастните хора не почиват, в смисъл те не са мобилни и те ще отидат да гласуват, докато голяма част от другите ще отидат кой на Тасос, кой в Халкидики. Така че това, че ГЕРБ е строило голяма част от своите хора на относително добри позиции, може в този случай да им изиграе лоша шега. Водещ: Има и нещо, което улавям от вашето изследване – високият процент гласуващи за една партия от администрацията не говори добре и добро за самата администрация. Не се ли задава опасната тенденция всяка управляваща партия да си отглежда като избирателна маса администрацията? Кольо Колев: Фактът е безкрайно неприятен и причината не е толкова в партийната обвързаност, колко за качеството на самата администрация. Като че ли имаме в продължение на години един негативен подбор, който е обвързан единствено с партийна принадлежност, а не с качества и способности на съответно тези хора да управляват едно или друго. Това именно е причината на тези гейтове и скандали, които непрекъснато изскачат с въвеждането на всяка система. Бележките на НАП, ТОЛ системата, Търговския регистър, всичкото това нещо е резултат от липса на административен капацитет, от хора, които не са си на мястото и които на две магарета сламата не могат да разделят, но разглеждат властта, както маймуната разглежда микроскопа - като средство за трошене на орехи. Това е нещо изключително неприятно, което е сполетяло България, и аз мисля, че още дълги години ще трябва да се лекуваме от болестта „администрация“ без административен капацитет. Водещ: Не се ли появява още един термин, подобен на корпоративния вот – административен вот, който не е по-малко неприятен от самия корпоративен вот? Кольо Колев: Да, без съмнение това е под една или друга форма срастване на партийния апарат с държавата. Именно то води до това, за което говорим. Липсата на умеещите, на знаещите хора, хората, които могат да пипат копчетата, а не просто да разглеждат властта като средство за обогатяване, а да разглеждат властта като инструмент, като инструмент за правене на едно или друго, на една или друга политика в името на хората. Да, тази липса я имаме, забелязваме я, както виждате и данните открояват тенденцията, но, разбира се, със смяна на властта това нещо ще започне да се лекува. Водещ: Дали няма да мине от едната партия към другата същия процес? Къде е гаранцията, че няма? Кольо Колев: Да, но все пак е процес на промяна. Дано тези следващите да са се поучили от опита на предишните, ако ли не, пък тези ще трябва също бързо да си ходят, за да можем да сътворим нормална държава, в която администрацията да работи, да работи за обществото. Водещ: Г-н Колев, каква активност очакваме на 26-ти, според вашите данни? Кольо Колев: Тук нещата са малко странни. С напредване на изборната кампания като че ли нараства умората и от политическата пропаганда и от скандалите. Преди се наблюдаваше изключително голямо желание да се отиде да се гласува, което аз свързвах с наказателен вот, желание да се удари шамар на управляващите. Като че ли това започва леко да утихва и в този смисъл изборната активност очаквам да не е толкова висока, колкото предвиждах първоначално: мислех, че ще бъде около 3 милиона човека, значително по-високо от средното за европейските избори, сега мисля, че ще бъде някъде около порядъка на 2 милиона и половина човека. Водещ: Дали, ако не се появи някакъв нов партиен скандал, отново няма да се вдигне избирателната активност, т.е. пак да се прояви желание? Кольо Колев: О, без всякакво съмнение. Значи това е временно затишие. Всеки скандал, всеки нов гейт би взривил относителното спокойствие. За сега поне не се наблюдава. Но то и преди така - седиш си, седиш си, пък минат две седмици и гръмне поредният скандал, така че просто ни предстои да изчакаме още две седмици. Водещ: Ето, това е още един любопитен момент от вашето изследване, което откроих като журналист. Не темите за европейско бъдеще и България в него мотивират сънародниците ни да гласуват, а скандалите, т.е. едно перпетуум мобиле от скандали държи гласоподавателите в готовност? Кольо Колев: Изцяло погледът е насочен навътре към проблемите на страната, към проблемите на управлението, а не към бъдещето на Европа, кохезията, дигитализацията и всякакви други неща. В този смисъл тези, които играят на тема „проблеми тук в страната”, са по-напипали ваксата и ще бъдат по-успешни. Да, точно така е, погледът е насочен не към Европа, а навътре. ГЕРБ избирателите се строяват не защото мечтаят за Европа на първа скорост или на втора или на която и да е била, а в голяма степен, за да запазят своето икономическо и професионално положение. Голяма част от другите пък са безкрайно недоволните от нещата вътре в страната, от това какво се случва. Трети, да кажем, пенсионерите са бесни поради простотата причина, че тях непрекъснато ги облъчват с успехи, как става все по-добре, как безработицата е намаляла, как се е повишило материалното благосъстояние, а той човекът си поглежда празното портмоне и се чуди дали да си купи боб или „кучешка радост”. И започва полека-лека да ръмжи и псува. Това е, което се случва. Не бих казал, че е само български феномен, във всички страни вътрешнополитическата обстановка дава отражение на тези избори. Водещ: Има ли връзка между електоралните нагласи за тези избори с оценката за правителството? Кольо Колев: Да, без съмнение. Както казах, нещата са насочени навътре и оценката за управлението на правителството оказва абсолютно въздействие върху нагласите на гласуване по един или по друг начин или за негласуване въобще. Да, така е и, за съжаление на ГЕРБ, оценките са доста неприятни. Доверие към управлението има някъде около 20%, около 60% са тези, които казват, че са разочаровани. Така че това е също фактор, който ще влияе върху вота. Водещ: А оценка по шестобалната система? Кольо Колев: Има леко отърсване от шока при избирателите на ГЕРБ, с което оценката леко се покачва - от 3,17 през април на 3,23 през май. Водещ: Е, вие на това покачване ли му казвате, едно време за такова ни дърпаха ушите вкъщи? Кольо Колев: Е да, обаче все пак нещата се гледат в движение. Но както виждате оценката не е много добра, като цяло много негативи събра управлението. Както естествените негативи за всяко едно управление, разбира се, така и скандалите с имотното благосъстояние на властта. Водещ: Измерихте ли рейтингите на политиците? Кольо Колев: Не, в това изследване не сме си правили този труд, защото вече непосредствено преди изборите не виждахме особен смисъл да правим рейтинги. Водещ: Ще правите ли още едно изследване в навечерието на вота? Кольо Колев: Да, ще правим още едно изследване, предполагам, че ще излезе на 22-ри май. Цоня Събчева

12 Май 2019 | 18:00 | Радио „Фокус”