ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов, политолог: Състоянието на левицата преди европейските избори внушава оптимизъм

Проф. Александър Маринов, политолог: Състоянието на левицата преди европейските избори внушава оптимизъм

Интервю с политолога професор Александър Маринов за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.

11 Декември 2018 | 11:00 | Радио „Фокус“, Софийска трибуна“

Проф. Александър Маринов, политолог: В управлението липсва всякаква воля за анализ на възникналите проблеми и действията за тяхното решаване, оттам са и последиците за цялата страна

Проф. Александър Маринов, политолог: В управлението липсва всякаква воля за анализ на възникналите проблеми и действията за тяхното решаване, оттам са и последиците за цялата страна

За темите, ангажирали вниманието на управляващи и опозиция, необходимостта от цялостна промяна в управленския модел, както и за очакванията към настъпващия политически сезон разговаряме с политолога проф. Александър Маринов в интервю за дневния информационен блок на Радио „Фокус“. Водещ: Проф. Маринов, като че ли нямахме типичното тихо политическо лято, няколко теми ангажираха управляващи и опозиция през последните дни. Чумата отново е на дневен ред, казусът с Търговския регистър, с „Олимпик“. Как ще се отрази напрежението, създало се около този казус, на старта на новия есенно-политически сезон? Александър Маринов: Всички тези проблеми, за които говорите, няма как да се впишат в един климатологичен календар. Тези понятия – пролет, лято, есен, типичната лятна отпуска, ваканция и отмора на обикновения гражданин, те не важат за политиката и за управлението на държавата. Още повече, че проблемите, които изредихте, а и редица други, са резултат от дълго време натрупвани недостатъци, проблеми, грешки и нежелание да се поправят грешките. Така че този вид проблеми, когато възникват, идват и не питат. Слава Богу, че нямаме засега по-тежки, по-драматични събития, както пожарите в съседна Гърция. Тоест, идеята е, че през лятото всичко трябва да спре да се случа, защото трябва политиците да си почиват, е несериозна. Нещо повече, независимо, че всеки човек има нужда от отпуска, аз смятам, че именно лятото е един момент, в който трябва да се осмисли това, което се е случило през предишния активен политически управленски сезон. Това не се случва. И за съжаление примерите, които давате, показват, че у нас не само през лятото, а и през четирите годишни времена, няма никаква готовност, няма желание да се прави един сериозен критичен и самокритичен анализ на проблемите, които възникват, и действията, които са предприети за тяхното решаване. Ето, да ви дам примера с чумата по животните – този проблем възниква и се изостри сравнително неотдавна, след това по обичайната българска практика той някак си заглъхна. Той не е престанал да съществува и със сигурност е много сериозен за редица наши сънародниците в районите, в който е най-ясно изразен. Обаче, ето, все едно, че проблемът изчезна – никакви изводи не се направиха как е работила Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), има ли пропуски специално в сферата на превенцията и профилактиката? Не, сега се случи, излязоха отново данни, видяха, че голяма част от вторите пробите са отрицателни. И това има една последица, както и за всичко друго, за което говорим, както и Търговския регистър – освен на конкретните щети, които не за подценяване, особено за конкретните пострадали хора- българското общество изпада във все по-голямо недоверие в институциите, защото ги вижда, че те не са в състояние да си вършат работата, не са в състояние сериозно да правят анализ на проблемите, да набелязват някакви сериозни професионални мерки за преодоляването им. В този смисъл, некомпетентността, небрежността, безотговорността нямат сезон и нямат отпуски. И за съжаление, това показват събитията през лятото, което иначе ние сме свикнали да възприемаме като време, през което си почиваме от проблемите. Водещ: Тази липса на адекватен анализ, за която споменахте, както и струпването на няколко конфликтни теми в един период от време, може ли всъщност да доведе до една по-сериозна ескалация на напрежението, и съответно изходът от тези казуси да бъде по-различен от този, който сме свикнали да наблюдаваме? Александър Маринов: Разбира се, че когато се натрупат проблеми в обществото, които държавното управление не може да реши или не иска да реши, тези проблеми рано или късно ескалират и водят до съответните политически и управленски последици. Няма никакво значение какви са политическите сметки и комбинации. Няма никакво значение това, което непрекъснато ни се представя – как една голяма част от хората не искали нови избори. Когато хората се изправят в ситуация с нарастващи проблеми, които пряко ги засягат, те се изправят, протестират, искат нещо да се промени. И съвсем естествено е когато нищо не се променя, да има такава ескалация, и аз неведнъж съм казвал, че няма как да се излъже действителността. Да, вие може по някакъв начин да се споразумеете или да надхитрите политическите си опоненти, но обществото и реалният живот не може да надхитрите – говоря за управлението. Поради тази причина управлението на българската държава в момента е в ситуация, в която във всеки един момент, включително по привидно безобиден повод може да ескалира голяма криза. Такава е ситуацията. Водещ: Много анализатори говорят за износване на властта, необходимост от промяна. Има ли някой, който би могъл да изиграе ролята на един добър заместител на сегашните управляващи в сегашната политическа картина? Александър Маринов: Управлението на държавата и в този си състав, и най-вече като подход, като манталитет е силно изхабено. Това е извън всякакво съмнение. Имаме само два възможни варианта. Ние не бива да отричаме абсолютно способността на сегашните участници в как да я нарека – политическата висша лига, парламентарните партии да направят някаква промяна, да се променят, въпреки че това според мен, е малко вероятно. Те са имали достатъчно възможност. Разбира се, не можем да обобщим всички, да ги разглеждаме под общ знаменател – едните в една степен, другите, в друга степен, но общо взето, ако вземем тези, които сега управляват – те от няколко години правят едно и също. Опозицията даде няколко определени заявки, да видим обаче дали те ще бъдат докрай развити и обосновани. Втората възможност е да се появят нови участници в политическия процес, което е абсолютно естествено, и то се случва навсякъде по света, няма защо да давам примери и с личности, и с партии. Аз искам да отбележа, че е много важно да обърнем внимание на един съществен аспект на този въпрос. Винаги говорим за личностите и партиите, а мисля, че трябва да обърнем внимание на това, че е изхабен начинът, подходът на управлението, той трябва да се промени. В това число, ако и сегашните политически играчи решат и могат да се променят, толкова по-добре. Подходът към решаването на проблемите, подходът към управлението на държавата е порочен, некомпетентен, неефективен и това води до непрекъснато нарастване на проблемите на все повече хора. Това трябва да се има предвид. А не непременно да кажем –„тези ги зачеркваме, търсим нови“. Още повече, че вътре в самите политически сили има различни хора. Има хора, които са безнадеждни. За съжаление те са мнозинството от българския политически елит. Те никога няма да се променят, защото не могат и не искат. Но във всяка една партия има хора, които имат и други способности, и други възможности, и биха могли при определени обстоятелства да покажат, че политика в България може да се прави по друг начин. Важно е да разберем, че подходът, начинът, методът са порочни, погрешни и трябва да бъдат променени. А не само да мислим затова как да сменим лицата, а всичко друго да остане по старому. Водещ: Искаме ми се да насоча вниманието ви към друг момент. Интересни бяха тези месеци за редиците на патриотите. Как трябва да тълкуваме нестихващите спорове там и колко решаващи ще се окажат те за бъдещето на патриотичната коалиция занапред? Александър Маринов: Коалицията „Обединени патриоти“ е практически мъртва. Толкова много лоши думи, толкова критични, тежки квалификации се направиха, толкова обвинения се отправиха, че аз лично не виждам как това може да продължава по-нататък. Сега, разбира се, 5, 10, или 15 политици помежду си могат да правят всичко, могат да се наричат с най-лоши имена и след това да се прегръщат в името на изгодата, но от гледна точка на обществото, на избирателите, очевидно е, че е много трудно. Непрекъснато, независимо от усилията да се постигне някакво помирение, ние виждаме, че там има такава неприязън, такава взаимна критичност, която достига до пълно отрицание. Всъщност, вече почти нямаме един политически акт, който да не е оспорван, опровергаван, квалифициран от другите участници от коалицията. Аз лично не виждам как една такава коалиция може да продължи да съществува и най-вече да участва успешно в управлението, освен най-елементарни неща, като това да бъдат прокарвани едни или други временни кадрови назначения. Сега, друг е въпросът, че интересно е в цялата тази ситуация как големият партньор в управлението и неговият лидер Борисов гледат невъзмутимо, и като че ли в някаква степен поощряват тази тежка семейна разпра в патриотичното семейство. Лично за мен има обяснение за това нещо. Водещ: „Разделяй и владей“ е може би принципът. Александър Маринов: „Разделяй и владей“ вече не е актуален отговор на въпроса. Според мен, Борисов търси начин да се измъкне от управлението, както винаги е правил досега – предсрочно, преди да се наложи да се прави цялостен отчет. И в този смисъл разтурването на малката коалиция е много добро добро извинение, тъй като без тази малка коалиция на патриотите, и голямата управленска коалиция няма как да съществува. Говоря политическа, иначе разбира се аритметически в българския парламент винаги могат да се намерят 121 депутати, които да гласуват каквото пожелаят. Но това политически не е изгодно, и очевидно, че е много добро обяснение – „Да, ние искаме да направим, искахме да изпълним, искахме да осъществим обещанията си, обаче ето, виждате ли, нямаме мнозинство, зависими сме от партньорите“. Това вече се случи миналия парламент, така че съвсем логично е да се повтори. Според мен, натам отиват нещата. Водещ: Професоре, за финал-традиционно сме свикнали управляващите да търсят един акцент, около който да се обедини всичко останало в държавата. Ще има ли такъв през новия сезон, и ако да – кой ще бъде той? Александър Маринов: По принцип има неща, около които българските политици и хората, които ръководят българската държава, трябва да се обединят. Има такива неща. Но не бива да забравяме, че обединението, то не е нито самоцел, нито е механичен начин. Обединението, сплотяването, общите усилия стават на основата, първо, на определени ценности, след това на цели, и след това на очаквани резултати. Това за мен е много трудно да се случи, тъй като има едни общи приказки, има едни общи призиви, иначе всеки гони някакви свои интереси, и в най-малка степен се съобразява с интересите на обществото. Поради тази причина аз смятам за крайно малко вероятно да се постигне някакво сериозно, трайно, пълноценно съгласие около някои важни въпроси. Сега, вие виждате, че от време навреме в българския парламент и политическия живот декларативно се показва някакво съгласие, обаче то е мимолетно и фалшиво, тъй като се вижда, че много скоро реалните стъпки, реалното поведение се отправят в друга посока. Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

24 Август 2018 | 19:00 | Радио „Фокус“