Министър Нено Димов: Няма проблеми с язовирите и към днешна дата те са на нивата, които са нормални за сезона
Нено Димов – министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио
Водещ: Нено Димов – министър на околната среда и водите в „Седмицата“ на Дарик радио. Здравейте.
Нено Димов: Здравейте.
Водещ: Да започнем с опасността от пролетни наводнения. Подписахте договори с Габрово, Гълъбово и Свиленград, за да поправят язовирите „Синкевица“, „Хайдушко кладенче“ и „Келанджика“. Колко такива язовира обаче в цяла България трябва да бъдат поправени?
Нено Димов: Всъщност, това което ме питате по ОП „Околна среда“, една от осите, които е насочена към превенция от бедствия и авария, трябваше да бъдат подадени от общините, те са тези които трябваше да активират този процес, може би поради това, че тече и процес по прехвърляне на язовирите към държавно дружество, знаете че през миналата година беше променен законът, а нямаше голяма активност, но на практика това са трите подадени и одобрени проекта. Имаше още четири, които не бяха одобрени.
Водещ: Това не са трите най-зле язовира?
Нено Димов: Не.
Водещ: Това са трите общини, които са били активни.
Нено Димов: Всъщност, това което следи Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, са едни 52 големи язовира от национално значение. Те са за питейно-битови нужди, за напояване, за производство на енергия. Тези 52 ние на практика ги следим на дневна база.
Водещ: Те какви са, държавни?
Нено Димов: Те са държавни. Те се следят от Министерството и те са така наречените големи, значими язовира.
Водещ: Има ли проблеми с някои от тях?
Нено Димов: С тях няма проблеми. На практика към днешна дата те са на нивата, които са нормални за сезона. Питейно-битовите, които са, са с около 74% пълен обем, което е достатъчно, за да гарантира водоснабдяването и същевременно има празен обем при разтапяне на снеговете и валежи да може да поема. А другите два, които са напоителни системи, и които са свързани с енергетиката, са на около 50% пълни, което също дава възможност да приемат топенето на снеговете.
Водещ: Съоръженията на тези язовири за изпускане, например, при по-голяма вода, си работят, проверени са, не очаквате някой от тях да стане източник на голямо наводнение в България през тази пролет?
Нено Димов: Ние следим нивата на водата. Съоръженията са въпрос на собственост. Т.е. тези за енергийната система трябва да се обърнете към енергийната система. Тези, които са свързани с напояването, те са към „Напоителни системи“. Т.е. ние следим нивото на водата. Имаше през последните седмици два проблема – в Кърджали и още един в региона, което ние пуснахме допълнителен ресурс да бъде преработван през системата на ВЕЦ-овете, за да освободим ресурс, така че да може да поема. Те не са преливали, но просто следейки ги ежедневно, предписахме освобождаването на ресурса. Така че нашата роля е тази – да следим непрекъснато нивата на язовирите. От една страна да гарантираме, че сезонът – напоителен, електрически и най-вече водоснабдяването ще е гарантирано. И от друга страна да имаме обеми за пролетното снеготопене.
Водещ: Общинските язовири колко са те, които се стопанисват от общини и колко се стопанисват от частни собственици? И тях също ли следите?
Нено Димов: Не. Това е информация, която няма в МОСВ. На практика, пак казах, със закона който се промени, общините имаха срок да предадат, мисля че този срок още тече, между другото, които искат да предадат на държавното дружество, но ние не следим тези язовири.
Водещ: Кой следи всъщност в България това нещо?
Нено Димов: Това е Държавната агенция по метрология и технически надзор, това е органът, който трябва да ги следи.
Водещ: Те следят дали са качествени самите съоръжения. Те не следят нивата на водите?
Нено Димов: Те следят съоръженията. Всъщност собственикът е този…
Водещ: Трябва ли нещо да се промени в системата, за да не излезе така, че някой язовир, който не като Габрово, Гълъбово и Свиленград са поискали на време пари за ремонти, е запуснат, никой не го знае, че е запуснат. Вие не отговаряте за това.
Нено Димов: Всъщност промяната стана с промяна на закона още от миналата година. Това беше идеята, да започне да има държавен контрол, понеже собственикът е отговорен. И собственикът, когато е община и реши, че не може да носи тази отговорност, да го прехвърли на държавата и вече тогава държавата през ДАМТН, през Държавната агенция за метрология и технически надзор да упражнява този контрол.
Водещ: Казваме за общините, които и това нехаят – да се възползват от прехвърлянето на държавата.
Нено Димов: Вижте, в края на краищата всеки трябва да си носи отговорността. Тук искам да отворя една скоба, защото аз издадох заповед преди няколко седмици, с която възложих на Районните инспекции и на Басейновите дирекции да проверят проводимостта на всички речни русла, реките. Защото това е другият елемент, не само язовирите. И в момента всичките 256 кметства са получили и получават предписания, които трябва да направят през март и април, така че да се осигури проводимостта на реките през сезона, в който очакват топенето на снеговете. И тази превенция естествено се надявам също да бъде елемент от недопускането на проблеми, свързани с наводнения. Така че това са двете неща, за които отговаря Министерството, които ние следим. Мисля съвсем навреме, в началото на февруари започнахме проверката на място и респективно през април и май ще проверим дали това, което сме предписали, е изпълнено.
Водещ: Ще проверите проводими ли са реките?
Нено Димов: Ние проверихме, дадохме предписания, където виждаме, че не са и ще проверим дали те са изпълнени в срока, в който сме указали.
Водещ: Имате ли картината в страната да кажете половината примерно от реките имат проблем? Такива обобщения не са правени?
Нено Димов: Не мога да кажа. Това продължава, тъй като все пак не е толкова лесно да се провери. Всичко това продължава, но се дават предписания на всичките кметове, там където има проблеми, да могат да се гарантира проводимостта.
Водещ: Река Чая беше проблем от началото на месеца. Дигата там спешно се ремонтираше. Ремонтирана ли е? Всъщност това пак не е ваша работа.
Нено Димов: Там ремонтът е свързан с Министерство на земеделието и по-скоро „Напоителни системи“ го извършва. Но аз отидох на място. Там проблем, който е констатиран и от нас, констатиран е и от Министерство на енергетиката…
Водещ: Там проблемът беше промяна на коритото заради незаконен добив на инертни материали.
Нено Димов: Точно така. Този незаконен добив е констатиран и от двете министерства, на практика от структурите, но поради това че не сме хванали нито машини, нито хора, които го правят, е предадено на прокуратурата за разследване, защото ние нямаме разследващи функции. При всички положения, това което се правеше, да се върне реката в нормалното корито, след което вече да се ремонтира и дигата, нямам информация докъде е стигнало.
Водещ: Преди месец водихте разговори със Сърбия за съвместен контрол на граничните реки. Откога ще влезе в действие на практика такъв съвместен контрол?
Нено Димов: Разговорът ни беше уж много ползотворен, но за съжаление още нямам отговор. Аз предложих да бъде направена една съвместна работна група на политическо ниво, водена от заместник-министри на двете министерства, с която първата стъпка е да унифицираме методите, по които правим замерванията, за да има сравняемост. Втората стъпка е този комбиниран мониторинг всяка държава да мери на своята територия и да предава данните на другата държава. Като моята молба беше в рамките на февруари месец да може да я формираме тази група, но до този момент нямам отговор от сръбския колега.
Водещ: Вие искахте още за тази пролет да има общ контрол, да се взаимно информират България и Сърбия, ако има опасност от излизане на някоя река например?
Нено Димов: Точно така. И не само от излизане, а и от замърсяване, което е по-сериозният въпрос.
Водещ: Повод за този разговор май беше р. Драговищица и съмненията, че сърбите я замърсяват с различни тежки метали – олово, кадмий, никел, цинк, живак, цианид.
Нено Димов: Точно така. На практика ние следим на самата граница показателите в българския участък на реката и до момента нямаме превишение. Ние следим близо 60 показателя, защото е рисков фактор. Притесняваме се от това, което става в Сърбия. Но в този момент няма превишаване на нормите в българския участък. Но точно това беше и поводът за срещата. Аз съм изпратил нова нота през Външно министерство, настоявайки за отговор в разумно време, защото все пак от нашата среща мина повече от месец и се надявам да има, сръбската страна да прояви разум и да продължи в тази посока. Аз между другото имам вече потвърдена среща с комисаря Вела, комисарят по околна среда, пред който ще поставя този въпрос, така че той да бъде вкаран в политическия разговор Сърбия-Европейски съюз. Защото Сърбия трябва да си дава сметка, че правилата влизайки в ЕС трябва да се спазват. И дори подсказах на моя колега, че унифицирането на методите е стъпка към европейската интеграция, тъй като ние така и така като членове на ЕС ползваме европейските методи, норми и стандарти и е хубаво те да ползват същите, защото по този начин ще направят една крачка напред към интеграцията си.
Водещ: Те какво мерят различното? Примерно.
Нено Димов: Нямам представа какво и по какъв метод. Защото вие може да мерите по различни методи и тогава данните са несъпоставими. Добре е да имаме еднакви методи и е нормално те, искайки да станат член на ЕС, да приемат европейските методи и европейските норми.
Водещ: А Гърция и с Румъния, с които сме в обща съюз, имаме ли такъв съвместен контрол на граничните реки?
Нено Димов: Не, но ние нямаме и потенциална опасност. На практика с Румъния ние нямаме река, която да преминава. Знаете, че Дунава по границата разделя двете и поема...
Водещ: Да, а пък от гледна точка на замърсяване може да имаме с тях...
Нено Димов: Само на река Дунав.
Водещ: На самата река Дунав, да. Там имаме ли с румънците общо подход, като гледаме дали примерно кадмий, ако се намери в Дунава, вие ли го пуснахте, ние ли.
Нено Димов: Не, на този етап не е имало такъв проблем, за да търсим подобен общ подход. Но като говорим с Румъния, ние сме в много тесен контакт и с тях, и с другите страни от Вишеградската четворка, когато говорим по много теми. Включително и въздуха трябва да спомена, защото там активно говорим. А с Гърция имаме друг тип отношения от гледна точка на реките, които отиват от България.
Водещ: Там обичайно ние ги заливаме, нали, защото отиват от нас към тях.
Нено Димов:Да, и от тази гледна точка има поет ангажимент за поддържане на определено ниво на язовирите, така че да е определена система за предупреждение, което мисля, че повече от 4 години работи добре. За Гърция специално знам, че тази система вече работи повече от 4 години, като ние уведомяваме посолството на Република Гърция в България, ако се очаква нещо, външно уведомява гръцката страна. Така че с гърците системата работи.
Водещ: Друг аспект е обаче недостигът на вода. Има ли обща представа, цялостен поглед България къде е тя като водни ресурси?
Нено Димов: Като водни ресурси къде сме ние, ако това е в Европа, в момента не мога да отговоря с точност, но фактически има два основни проблема, единият е естествен, другият е да го наречем изкуствен, макар че не е точно изкуствен. Засушаването е факт и от тази гледна точка особено в планинските и полупланинските райони има проблеми през летните месеци, когато намаляват възможностите за водоснабдяване. И затова трябва да се мисли за адаптация към тези климатично проблеми с правенето на необходимите резервоари, в които да се акумулират пролетните води, за да може да има през лятото. Но това е по-скоро като констатация.
Водещ: А има ли и колко примерно такива нови, това язовири ли ще бъдат или водохранилища?
Нено Димов: Нямаме компетенция министерството. Предполагам, че регионалното развитие основно, доколкото се занимава с този тип инфраструктура. Но като цяло ние нямаме, като Министерство на околната среда и водите ние можем да кажем какво се случва, но не можем да кажем как този проблем да бъде решен, нямаме компетенции в тази сфера. Другият проблем, в който обаче имаме компетенции, това е, когато ни бъдат искани водни ресурси, надвишаващи това, което природата може да даде. Всъщност ние тогава даваме по-малък ресурс, въпреки че ни се иска определен ресурс, и се стремим да редуцираме така искания ресурс, че да може той да е достатъчен.
Водещ: По-просто да го кажете.
Нено Димов: Ами даваме това, което може да бъде дадено, а не това, което се иска.
Водещ: Но в смисъл кой го иска? Ако е някоя община...
Нено Димов: Независимо дали...
Водещ: ... казва ще бъдем на режим или не можем да полеем.
Нено Димов: Независимо дали става дума за поливане или става дума за добив на енергия и прочее, ние гледаме така, че на първо място да бъдат гарантирани питейно-битовите нужди, след това да бъдат по предназначение, грубо казано, кое е за поливане, да има предимно за поливане, ако е за добив на енергия. Тоест предназначението на язовира, но преди всичко се стремим да имаме, да гарантираме питейно-битовите нужди.
Водещ: Къде на едно място в България е информацията колко примерно водни режима има в страната?
Нено Димов: Това ВиК-та могат да кажат. Ние даваме на ВиК-та включително достъп до ресурс, но как те го разпределят, какви са им загубите, какво им е управлението, това е нещо, за което ние нямаме информация. Тоест ние знаем ВиК-та какъв ресурс искат, какъв ресурс получават, но оттам нататък процесът е в рамките на контрола на ВиК-та.
Водещ: Защото това не е ли примерно да се прелее една вода, да се закара на друго място, да се вземат решения къде инвестиции да се направят първо, защото са най-зле. Примерно знаем Добрич има траен проблем с водата лятото.
Нено Димов: Ще ви отговоря може би най-лесно така. По оперативна програма „Околна среда“ се дава ресурс почти 2 млрд. лева за ВиК дружествата, но те трябва да представят проектите си, те трябва да покажат изчисленията, те трябва да кажат с тези прословути RP-ове, прединвестиционни проучвания, които се правят, да могат да отговорят на тези въпрос. А ние просто финансираме това, което те са решили, че трябва да направят да направят, за да могат да дадат най-добра услуга на гражданите. Защото ВиК-та са тези, които дават услугата. Ние контролираме ресурса и в случая през оперативна програма финансираме техните мерки.
Водещ: Вие казвате пари всъщност има. Стига да ви кажат какво трябва да се направи и да имат обоснован проект. Не в парите е проблемът, а по-скоро в инициативата.
Нено Димов: Парите, които има, не са достатъчни, но пари има. На практика в момента могат да бъдат финансирани до 14 консолидирани ВиК оператора, дружества, които обаче имат срок до края на април месец, този срок беше отворен през лятото на миналата година и за съжаление до момента нямаме подадени…
Водещ: Нито едно, всички чакат…
Нено Димов: Нито едно.
Водещ: Тоест никой не е, както би казал човек, на чак такъв зор, защото ако вече имаше чак такъв проблем, щеше вече да е поискал парите и да си изпълнява…
Нено Димов: Днеска сме какво, 23-а…
Водещ: … или пък са безхаберни.
Нено Димов: Вече е краят на февруари. На практика вероятно те имат някакви проблеми, но пак казвам, ние на 20 април, ако не се лъжа, може би да бъркам датата, но края на април приключва срокът за приемането на предложения, към днешна дата още няма. Имахме едно пилотно със Смолян, което подписахме договор, може би преди две или три седмици, така че ВиК Смолян стартира.
Водещ: Тоест не е нужно да се чака краят на април, за да се подпишат договорите?
Нено Димов: Естествено, че не.
Водещ: Не е някакъв краен срок…
Нено Димов: Тоест след това не може да се…
Водещ: … става дума да видим всички колко ще кандидатстват и след това реши…
Нено Димов: …. Не, не, те са предифиниране…
Водещ: Други някои да кандидатстват декември, вие през януари, образно казано, можеше да подпишете, стига да бяха кандидатствали.
Нено Димов: Те са предифинирани, тоест те са определени. Те няма да се състезават за ресурса. Но трябва да положат процедурата. Трябва тези регионални прединвестиционни проучвания като първа стъпка да кандидатстват, след което…
Водещ: Всички те се оплакват, че мрежите са стари, би трябвало да са поискали тия пари. Да, това не е въпрос към вас.
Нено Димов: Всъщност аз дори съм притеснен от гледна точка на това, че ако до края на април те не подадат или не всичките, този ресурс ще трябва да видим за какви други проекти трябва да го преориентираме…
Водещ: Или да се върнат в ЕС.
Нено Димов: А, не, това не трябва да се допуска. Ние трябва да намерим, защото България има достатъчно много проблеми, които трябва да решава, за да си позволи да връща ресурс. Между другото ще отворя една скоба, много съм доволен, че към 31 декември 2018 г. рискът от загуба за средства беше сведен до нула. Защото аз, когато поех министерството, беше над, около 120 милиона лева рискът от загуба. Към края на 2018 г. нямаме риск от загуба, тоест загубата беше сведена до нула. За което и на екипа искам да благодаря.
Водещ: Третият аспект с водите, доколкото се опитваме някакъв по-цялостен поглед на състоянието на водните ресурси в България да покажем сега, е замърсяването им. Стана дума за проблема със Сърбия. Но има по-глобален въпрос. Еколозите протестират срещу промените в Закона за водите, с които се предвиждало да не се плаща такса за замърсяване от определени източници.
Нено Димов: Министерството е дало отрицателно становище, тоест ние не подкрепяме тази промяна, която върви в Народното събрание.
Водещ: Тя каква е идеята? Защо да се освободят? Даже четох, че и европейски оправдания се намират това да бъдело освободено от…
Нено Димов: Няма европейска практика, има различна практика…
Водещ: … да плащат.
Нено Димов: Значи, европейска норма е замърсителят плаща. Но за конкретния случай няма европейска практика. Различните държави са го решили по различен начин. Тоест не можем да кажем в ЕС е така. Едни държави са го решили по един, но да кажа конкретно за какво става дума. Тук става дума за рибарниците, които вземат вода от реката, тя преминава, тя преминава, тоест проточните , минава през тях и се връща в реката.
Водещ: Досега са плащали такса.
Нено Димов: Досега са плащали такса.
Водещ: Защото замърсяват, нали, като мине през този рибарник, рибите…
Нено Димов: Те ползват водата. Това е водоползване. Водоползването се плаща. В момента върви процедура, по която тази такса всъщност от закона, има група народни представители, които искат да я махнат.
Водещ: Защо искат да я махнат? Защото имат рибарници ли?
Нено Димов: Може да са поемали такива предизборни ангажименти.
Водещ: Някой, дето им е помогнал в изборите в населените места, откъдето…
Нено Димов: При всички положения те вероятно имат своите мотиви, ние като министерство веднага отрицателно становище. Не подкрепяме този подход. Но в края на краищата знаете, че законите се приемат в Народното събрание, тоест ние сме казали, че това не е правилно от наша гледна точка, че това нарушава определени принципи, и се надяваме, че ще се вслушат в нашето становище.
Водещ: Друга тема от седмицата, в която също могат да се търсят обобщения от нарушения в природните паркове, е случаят със заснемането на филм в Рила през 2017 г. Това е точно началото на вашия мандат, нали?
Нено Димов: Така се е случило, предполагам, че е по-скоро съвпадение.
Водещ: Беър Грилс, това е водещ, който снима такива екстремни филми сред природата, нарушава куп забрани в Природен парк „Рила“ и сега ще бъде глобен, защото , първият въпрос защо две години по-късно, защото са го видели във филма вече, като е пуснат.
Нено Димов: Това е по аналогия с предишен случай, който имаше миналата година. През социалните мрежи се вижда, че има нарушения…
Водещ: Пали огън, яде жаби…
Нено Димов: … плува в езеро. Всъщност може би паралелът с българските деца, които играеха българско хоро в това българско езеро миналото лято.
Водещ: Там пък още не била събрана също глобата.
Нено Димов: Три пъти до момента имаме уверение от глобения , че ще си преведе глобата. На практика се очаква, защото последната беше днеска преведена, но така и още не е постъпила по сметките на националния парк. Ако това не се случи, другата седмица ще бъде даден на НАП за принудително събиране. Защото в края на краищата три пъти е поканен, три пъти е…
Водещ: Там се глобява организаторът.
Нено Димов: А там се глобява юридическото лице, да.
Водещ: Което е организирало патриотичното хоро
Нено Димов:Да. Но пак казвам, тогава имаше аналогично нарушение, защото в момента също има нарушаване на законодателството, също паркът е действал, когато е разбрал за това нарушаване. Защото и тогава през социалните мрежи известно, че имаме подобно нарушение. Така че от тази гледна точка действието на парка е аналогично. Тук обаче има една разлика, че самият г-н заявява, Беър…
Водещ: Беър Грилс.
Нено Димов: Беър Грилс, казва, цитирам: „Тези преходи са забавни, защото нарушаваме всички правила.“ Тоест това е извадено от филма му. Тоест той съвсем съзнателно нарушава. Което прави нещата много по-различни от хорото на тези деца, от българското хоро, което играят тези български деца.
Водещ: Които в патриотичен амок са нагазили във водите, докато той нарочно, за да му стават филмите.
Нено Димов: Ние сме направили вече акт на юридическото лице, което е организатор, и ще търсим вариант, в който да изпратим покани към него. Но това е съвсем целенасочено нарушаване на правила, което в края на краищата е нормално да бъде санкционирано.
Водещ: Някой би казал това е реклама, освен друго за България. Този филм те го гледат толкова хора, разказва се каква Рила имаме, какви жаби имаме.
Нено Димов: Аз мисля, че това е прекрасна реклама от гледна точка на това, че се показват красивите места на България, и още по-добра реклама да стане ясно, че когато законът в България се нарушава, има органи, които да санкционират нарушението на закона. Защото се съмнявам, ако същият господин отиде примерно в Англия, в САЩ или някъде другаде и наруши закона, да не бъде санкциониран. Той отново може да го направи, но винаги има санкция за нарушението, още повече че е съвсем целенасочено.
Водещ: Какъв е мащабът обаче на този проблем с нарушения в природните паркове?
Нено Димов: Тук говорим за национален парк, нека да кажем. Тоест малко по-висока степен на защита.
Водещ: Какъв е мащабът, това изключения ли са? Да се къпят в езера, в които е забранено да се влиза, за палят огньове, да ядат жаби? Само Беър Грилс ли яде тия ценни жаби?
Нено Димов: Ние казахме, че миналата година имахме хорото, оказа се, че не е…
Водещ: Да, може да са два случая или има масово?
Нено Димов: /…/ Два случая. По принцип случаите на нарушения статистически през последните 7-8 години намаляват, но не може да се каже, че ги няма. В края на краищата парковите служители са там, те не могат да покрият територия, която е няколко пъти територията на София като парка…
Водещ: Особено по масови събирания. Примерно от игумена на Рилския манастир знам, като на 15 август се събират Богородица, особено ромската общност ходи там, то е ужас. То остава след тях страшна мръсотия, палят огньове, кой знае къде влизат и се къпят по реките. Това вие имате ли ресурс реално да ги спрете? Една тумба народ, хиляди.
Нено Димов: Винаги когато получаваме информация или когато засечем подобно нарушение, вървим по линията на санкцията. Вие сте правил, че има определен тип манталитет, който трудно може да бъде овладян, но в края на краищата пак казвам, това не означава, че ние не трябва да следим, че парковите служители не трябва да действат според изискванията на закона. Нещо, което те са направили и при хорото, и при конкретния случай, за който говорим, и във всеки случай, който в края на краищата имат информация и доказателства за нарушение.
Водещ: Друга тема от седмицата е замърсяването с химични вещества в района на гара Яна. Последно колко тона се оказаха опасните химикали, които са изхвърлени? Първоначалните съобщения бяха за 14, после се говореше, че са 29. Бяха изчистени междувременно. А хванахте ли кой ги е хвърлил?
Нено Димов: По моя информация са 28 тона, първо на въпроса кой, водят се следствени действия. Пак искам да подчертая Министерството на околната среда не е разследващ орган. Тоест водеща в случая беше общината, която много бързо реагира. На място отидоха хора и от Пожарна безопасност, и от Гражданска защита, и от Районната инспекция по околната среда.
Водещ: Ами не съставя ли тази инспекция актовете и респективно наказателните постановления?
Нено Димов: Инспекцията по околната среда ще състави актове по административно…
Водещ: Тоест това ви питам, хванахте ли ги, за да знаете на кой да ги съставите.
Нено Димов: Да обясня. Ако преди това не бъде наложено нещо по наказателно…
Водещ: По Наказателния кодекс, да.
Нено Димов: Тоест в момента се води разследване…
Водещ: Да видят дали е престъпление.
Нено Димов:А то естествено ще установи и кой е евентуално. Когато свърши, ако няма такова, тогава ще се задействаме ние в случая с административно.
Водещ: Да, това е правилно, защото обичайно много престъпници се измъкват, като показват наказателните си постановления и казват два пъти от римско време за едно и също нещо не може да бъдеш наказан по два начина.
Нено Димов: Точно така. Затова ние изчакваме да мине по-тежката процедура и ако там няма осъдителна присъда, ние ще действаме по административно-наказателния…
Водещ: Нямате повече информация? БНТ казва, че собственикът на терена бил задържан, после освободен, имало гаранция. Тоест може би е хванат човекът.
Нено Димов: Това е, което и аз знам до момента. Но пак казвам, оттук нататък си има действия на следствените органи. Ако това нещо приключи без по-тежко наказание, ние ще направим административно наказание.
Водещ: А тези химикали има къде да бъдат изхвърлени в България, нали?
Нено Димов: Те вече са преместени на площадка, която отговаря.
Водещ: На лицензирани безопасни хранилища, само че това струва пари и те затова ги хвърлят където намерят.
Нено Димов: Естествено.
Водещ: Впрочем, то и това е в световен мащаб проблем, че големи компании търсят начини, знаете, че изхвърлят по Африка. Примерно в Сомалия съм гледал един филм, където изхвърлят огромни количества опасни материали. България обаче не може да се каже, че се превръща в такова място, в което можеш да идваш и да си хвърляш боклука.
Нено Димов: Вие виждате, че моментално имаше реакция от всички компетентни органи. Изнесени са, почистена и площадката. Ние изпратихме лаборатории, които да замерват, след като беше почистено, отново изпратихме лаборатория. Така че институциите си свършиха работата, но сам по себе си случаят е неприятен и би трябвало да бъде направено всичко възможно подобни случаи да не се повтарят. Да има достатъчно тежка санкция като превенция при бъдещи подобни случаи.
Водещ: Предишният ни разговор беше за замърсяването на въздуха. Този път идеята беше да сложим акцент върху водите. Все пак има ли подобрение със замърсяването на въздуха заради битовото отопление през тази зима в сравнение с предишната?
Нено Димов: Това, което мога да кажа, е, че ние не можем да извадим битовото отопление от общия контекст, защото станциите, които мерят в националната система, мерят въздуха по принцип. Тоест не казват битово, транспорт или друг източник.
Водещ: Да, но става дума, че очевидно основният акцент зимата е заради топленето на дърва и кой с каквото намери.
Нено Димов: Индиректно е така. Индиректно, понеже превишенията са предимно през зимата.
Водещ: Тази зима по-зле ли е от миналата?
Нено Димов: Не, не бих казал…
Водещ: А по-добре ли е? Или е същото?
Нено Димов: Нека да не говорим за тази, защото последните данни, и то неокончателни, са за 2018 г. Ако трябва да сравня 2018-а с 2017 и 2016-а, това според мен, макар и неокончателно, мога вече да си позволя това сравнение. Ние имаме излезли 9 града от тези, които имаха превишения през 2018-а, пак искам да подчертая, по предварителни данни, като през 2017 г. те са били 6, а през 2016-а – 4. Тоест всяка година има градове, които излизат от тези превишения. Но може би да обясня, това не означава, че нямат нито едно превишение, това означава, че имат по-малко от 35 в годишен аспект, което е разрешено и по българското законодателство, респективно и по европейското.
Водещ: Другият фактор за замърсяване на въздуха са автомобилите. Вие говорите пред депутати за идея за стимули с помощта евросубсидии през следващия програмен период за закупуване на електромобили от семействата. Какъв практически стимул предлагате?
Нено Димов: Аз предлагам и това, което ще направим, понеже знаете, че в момента започват договарянията на следващите периоди за оперативните програми, както в момента, в този период, има подпомагане на домакинствата за смяна на уредите за отопление, така това да продължи, но успоредно с това да има стимул и към електромобилите. Какъв ще бъде размерът, дали въобще ще се стигне до подобен тип договореност, е въпрос на бъдещи преговори. Но така или иначе ние трябва да адресираме двата основни източника на замърсяване – битовото отопление, което го има и в този програмен период и ще остане и за следващия, и автомобилния транспорт. А когато говорим за автомобилен транспорт, какво по-логично от това да се стимулира закупуването на електромобили. Тук обаче има един друг проблем. Това е инфраструктурата, която трябва да се изгражда. Тя трябва да бъде съчетана. Защото ако имате електромобил и нямате къде да го заредите, респективно ремонти…
Водещ: Няма къде да си го заредиш, за да можеш да стигнеш до морето.
Нено Димов: Примерно. Така че не е толкова лесен разговорът, но така или иначе ние ще отворим тази посока…
Водещ: Имате предвид директно пари да се дават, ако си купуваш кола и тя струва 20 хиляди лева примерно , ти да плащаш 15, а 5 да се плащат с европейски пари.
Нено Димов: Примерно. Както в момента общините ще решат по кой начин да дават ваучери и по кой начин да дават помощ на самите домакинства, за да могат да си сменят отоплителните уреди, по същия начин ще бъде намерен механизъм, по който да бъдат давани директно под някакви…
Водещ: Да станат по-евтини.
Нено Димов: Да станат по-евтини електромобилите, да станат атрактивни и повече хора да могат да си ги купят.
Водещ: Вие казахте, че европейски пари няма да бъдат загубени по програма „Околната среда“. А каква част вече са използвани?
Нено Димов: В момента може би най-големият скок спрямо май 2017-а г. това е на окончателно сертифицираните, тоест тези, които са окончателно одобрени от ЕС. На практика аз започнах мандата си с около 1,5 % сертифицирани, в момента са над 13 % сертифицираните. Което е скок с горе-долу 10-11 пъти. Иначе цялата програма е отворена и достъпна. В момента имаме някъде около 108 % договаряне. То не случайно е над горната граница и ще продължи да расте, защото по време на Закона за обществени поръчки знаете, че цените падат, тоест за да може да имаме 100 % усвояване, е нормално да имаме към 120-125 % договаряне. Тоест това е в правилна посока.
Водещ: А колко процента е сега договарянето?
Нено Димов: Към 108 % е договарянето. Вече сме близо. Целият ресурс е отворен, над 50 % са сключени договори, за над 50 % от ресурса. Ако това, което говорихме в началото, с ВиК сектора, успее да се реализира в рамките на тази година, аз мисля, че няма абсолютно никакви рискове…
Водещ: Но ако ВиК-та не се окажат достатъчно активни, тогава за какво ще пренасочите парите? Имате ли идея отсега?
Нено Димов: На този етап не.
Водещ: Тоест вярвате, че ВиК-та ще поискат пари, за да си подменят мрежата, да правят пречиствателни станции.
Нено Димов: Правим всичко възможно. Аз съм почти в ежеседмична връзка с колегата министъра, Петя Аврамова, на регионалното развитие, защото те трябва също да побутнат. Трябва да направим всичко възможно това да се случи до втората половина на април месец.
Водещ: Има ли ново развитие казусът със ски-съоръженията в Банско?
Нено Димов: Не, не, след решенията на съда няма какво да се коментира. Законът е такъв и той не разрешава каквито и да било дейности в националните паркове, свързани с туризъм.
Водещ: А преговорите за концесията, в които трябваше да се изяснят териториите с концесионера. Те докъде са? Заради които дори прокуратурата заплаши цялото правителство и вас лично, че ще ви подведе под отговорност.
Нено Димов: Аз проведох среща с три от големите четири световни консултанта. Бях казал, че ще искам международна експертиза в сферата. В момента може би още днеска ще бъде подписан и договорът, но преди да го подпиша, не искам да казвам избора на консултант, който сме избрали. Това е един от големите четири световни консултанта, който ще има сравнително кратко време по договор да представи виждането си. Защото препоръката на главния прокурор е да се съобрази концесионния договор със сега действащото законодателство, нещо, което сме поискали от този консултант. Между временно аз имах две срещи с…
Водещ: Този консултант какво ще направи, да измери площите, да види какво се използва…
Нено Димов: Този консултант ще прегледа концесионния договор, действащото законодателство и как, не, той няма да мери площи, той ще види какъв е концесионният договор, какво е действащото законодателство и как концесионният договор може да бъде преведен в съответствие с действащото законодателство по двете точки, които е казал главният прокурор, които е препоръчал главният прокурор. Така че предполагам, че днеска или най-късно в началото на следващата седмица…
Водещ: Като казвате днеска, да сме честни със слушателите, че в петък следобед правим записа с вас заради ваше пътуване в събота.
Нено Димов: Да.
Водещ: Защото ще кажат, брей, този министър и в събота подписва договори. Няма почивка за него.
Нено Димов: Това ще бъде или днес, или в началото на следващата седмица. След което междувременно аз преминах и пак както дава възможност и изисква новият закон, по комисията по концесион, ох, точното име го забравих, комисия за концесията, която има към вицепремиер, за да представя там и да получа съответните насоки как да процедирам. Те дадоха своите насоки, аз съм ги приложил в искането, което направих към трите големи международни консултанта, респективно единият от тях даде най-добри условия, гледали сме най-ниска цена, разбира се, като основен критерий, за да може да бъде много ясно, и очаквам да сключим договори в рамките на следващите седмици, месец да имаме препоръките от консултанта.
Водещ: Нено Димов, министър на околната среда и водите в „Седмицата“ на Дарик радио.
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ
Министър Нено Димов: Имаме законова възможност да накараме разрушителя на дюната на „Смокиня“ да я възстанови и това ще бъде прецедент за България
Нено Димов - министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Тази събота“ по бТВ
Водещ: Мой гост сега е министърът на околната среда и водите Нено Димов. Здравейте, мно...
Министър Нено Димов: Трябва да се вземе стратегическо решение дали да се развива...
Министър Нено Димов: За устойчиво опазване на околната среда трябва да имаме изп...
Министър Нено Димов: Преговорите с „Юлен“ ще са тежки
Нено Димов, министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Лице в лице“ по БТВ
Водещ: През последните дни изпитвахме огромен гняв и страхотна тревога заради мръсния въздух, който отчитаха станциите. Да разговарям за това поканих министъра на екологията Нено Димов. Здравейте.
Нено Димов: Здравейте. Добър вечер.
Водещ: Наистина хората бяха много притеснени, видели сте и социалните мрежи, и в останалите медии. Предполагам сте говорили с ваши приятели, страхотна тревога от въздуха, който дишаме. Специалисти обясняваха колко пъти над нормата. Моят гост д-р Симидчиев каза, че е имало часове, в които 12 пъти се е надвишавала нормата в София и в някои други градове. Докога, министър Димов?
Нено Димов: Всъщност безспорно за качеството на въздуха е много сериозен проблем, не случайно го обявих като приоритет № 1 още преди година и половина. И много постоянни мерки се взимат в това да вървим в някаква посока. Аз между другото ще покажа и конкретни цифри. Но първо да започнем с това, че когато се борави с данни, е добре да бъдем отговорни към данните, с които боравим. В нито един момент в София не е имало 12 пъти превишение. Най-голямото превишение, което е регистрирано е 5 пъти. То е за периода събота, неделя, понеделник…
Водещ: Говорим не за среднодневни, а говорим за пикове моменти. Той уточни това д-р Симидчиев, че в пикови моменти има 12 %, а това, което вие властите обявявате, е средната стойност за 24 часа.
Нено Димов: Няма норма за пик, следователно не може да направите, че има 12 пъти превишение, има норми за средночасови. И когато нямате норма, с какво сравнявате, че твърдите, че има някакво превишение? Дали е 12,200 или 0 пъти? Трябва да имате база за сравнение. Когато няма норми и няма с какво да сравните, как познахте, че е 12 пъти? Спрямо кое? Ако е спрямо средноденонощните, е едно, ако е спрямо средночасовите, е друго, там няма моментни. И затова казвам, че действително имаше между 2 и 5 пъти в различните пунктове, в различните моменти тези три дни, говоря за събота, неделя и понеделник. Аз между другото направих извадка за същия период, точно същите дни на миналата година колко са били превишенията във всичките станции в София, седемте, които мерят, и колко са били стойностите, които са превишавани. Може би ще се опитам да покажа на камерите, разбрах, че техниката ни е отказала и не успяхме да видим, но със синьо тази графика показва броя превишение за тези дни средно, в синьо това са броят превишение 2017 г., в жълто са броят превишения 2018 г.
Водещ: Тоест в синьо е миналата година…
Нено Димов: В синьо е миналата година, в жълто е тази. На практика вие виждате, че само една станция, която е на Павлово, само станцията на Павлово, която е тази тука, всъщност има близки стойности. А и още една станция им близки стойности. Това е станцията в "Младост". Тези две станции всъщност са станциите, които имат. Навсякъде другаде пъти превишение спрямо същия период на миналата година е по-малък.
Водещ: Същият период, имате предвид същите…
Нено Димов: Говоря между 1 и 4 декември 2017 и 2018 г. Просто извадих същия период. Миналата година е имало по-високо замърсяване, в някои места значително по-високо замърсяване като пъти превишение. Когато говорим за нивата, до които достига, в зелено, това, което е за 2017 г. отново за тези четири дни, в лилаво е това, което е за 2018 г. И отново ще видите, че това, което е в лилаво, на практика има само едно превишение. Това е в станцията в "Младост" спрямо предходната година. Навсякъде другаде за тези четири дни концентрациите, до които са достигнали, са по-ниски от концентрациите за миналата година. Тоест ситуацията днес не е по-лоша. Напротив, по-добра е спрямо предходния период. Което не означава, че софиянци не могат да се притеснят, което не означава, че ние сме постигнали резултат във въздуха. Искам още нещо да отбележа, превишенията, в европейското право се дава възможност на 35 превишения в годината. Ако вие постигнете 35 превишения в годината, сте изпълнили изискванията на европейското право, т.е. е оценено. Това, което се случва в София и в някои други градове на държавата, е, че ние превишаваме повече от тези 35 пъти. Респективно имаме и средногодишни стойности, там трябва да са максимум 40 превишенията, в някои ние превишаваме повече. Но за последните няколко години, включително и тази по предварителни данни, които са към 1.11.2018, седем града почват да покриват изискванията. В момента седмият е Варна, който се очаква към края на годината да даде такъв резултат. Пак казвам, към 1.11.2018 е в тази посока. Така че да, проблем има, и проблемът не е такъв, че да предизвика това притеснение, просто защото в течение на годините замърсяването на въздуха константно намалява. Факт е, че това става достатъчно бавно, за да може да ни притеснява.
Водещ: Добре, а защо намалява? Нека да изходя от вашата гледна точка, защо намалява в последните години? Факторът „Кремиковци“ го знаем, но с „Кремиковци“ нещата се решиха преди колко време там?
Нено Димов: Много отдавна е факторът „Кремиковци“.
Водещ: Много отдавна. Друг фактор, който, както вие твърдите, води до малко по-чист въздух от миналата година
Нено Димов: Основните замърсители са автомобилният транспорт и битовото отопление.
Водещ: Какво се е променило?
Нено Димов: Когато говорим за автомобилния транспорт, има естествено обновяване, колкото и да ни е стар паркът. Защото все пак ако се върнем назад, ще си спомним, че преди години имаше едни трабантчета, които бяха най-дългите коли впрочем. Така че това е един фактор, който се случва естествено. Миналата година бяха направени изключително много проверки по времето на зимния сезон между Столична община и Регионалната инспекция по околната среда в София на сервизи, на пунктове за продаване на гуми. Тази година те започнаха много по-рано тази проверка, тоест кампанията започна много по-рано и много по-превантивно. Това са конкретни мерки, които не допускат нерегламентираното изгаряне. А самото битово отопление е също съществен елемент. Факт е, че то може би е най-големият. Средното изследване на Световна банка, за което може би след малко е добре да разкажа, защото днеска свърши общественото обсъждане по тяхното предложение за национална програма за качеството на въздуха, битовото отопление е над 50 %, допринася над 50 % за замърсяване с фини праходи частици, за разлика от транспорта, който е доста по-малък, и за индустрията, която е между 3 и 5 %. Говоря средно за страната. Има много малък принос. Така че битовото отопление е основният източник на замърсяване. И тук говорим за два типа. Едното е за горива, които са регламентирани, но не са достатъчно качествени, и другото е за горива, които са тотално нерегламентирани.
Водещ: Кое са регламентирани и недостатъчно качествени? Дървата и въглищата.
Нено Димов: Държавата, въглищата и брикетите. Между другото вече е приет на първо четене Законът за качеството на атмосферния въздух, по-точно измененията, които трябва да въведат изисквания за съдържанието на сяра, пепел и влага в твърдите горива, говоря за въглищата и за брикетите. И изискват от Министерството на земеделието да въведе изисквания и за дървата. Защото чувам напоследък, че нямало отношение към дървата. Не е вярно, че няма отношение. Визиран е в закона, трябва да се направи ред и наредба в Министерството на земеделието. В край на краищата те са ресорът за горите, не може да се прави от едно министерство всичко. Така че има норми и за твърдите горива, сярата, пепелта и влагата, и за дървата, когато говорим за влага.
Водещ: Кой ще ги мери, къде ще ги мерят? Кой ще мери всички тези дърва, които изгарят, как точно ще бъдат измервани?
Нено Димов: Две неща от предложенията на Световна банка, когато говорим за дървата. И двете са организационни. Първото нещо е например те да не бъдат продавани на килограм, когато влагата тежи и естествено стимулира продажбата, а да се продават примерно на обем или по друг начин. И второто, те да не бъдат изсичани в последни момент. Чисто организационно да се секат по-рано. Естествено, докато се намери начин да има по-дълъг период на изсушаване. Защото това е процес, който е много труден. Нека да подчертая, проблемът със замърсяването на въздуха има много сериозен социален, много сериозна икономическа основа. Ние не можем да направим решения, които да оставят хората да избират между това дали стоят на студено, или да дишат чист въздух. Просто тази дилема не може да бъде поставена пред хората. Така че от тази гледна точка, връщайки се на твърдите горива, Държавната агенция по метрология и технически надзор ще проверява, като вносители и производителите, които пускат на пазара за битово отопление, подчертавам, такъв тип горива, трябва да имат сертификат, издаден от акредитирана европейска лаборатория. Държавната агенция ще проверява тези сертификати и при съмнение ще ги тества допълнително в лаборатория, която ще бъде изградена с пари по Оперативна програма „Околна среда“.
Водещ: Добре, аз искам да попитам за някои по, как да кажа, краткосрочни мерки, дали се изпълняват. Едното е да се предупреждават хората, официално. Второто е да се мият улиците, нещо просто.
Нено Димов: Тук вече отиваме на сфера на местната власт, която е всъщност основният отговорник. Всяка пролет, ранна пролет аз изпращам заповед до всички кметове на България да мият улиците редовно. Това съм го направил и 2017 г., и 2018 г. Това беше едно от първите неща, които направих 2017-а, след което поех поста. При всички положения едно от нещата, които в момента се води много съществен разговор в Народното събрание между първо и второ четене, до каква степен правителството да има възможност да санкционира кметове, които не постигат резултат, и до каква да няма. Между другата е нормална реакцията на местната власт да не иска да бъде санкционирана. От друга страна, ако няма постигнат резултат, а само програма, която е на хартия и която не се изпълнява. Трябва да има начин тя да бъде принудена да вземе съответните мерки.
Водещ: Добре, а какви са по-дългосрочните мерки? Например предвиждате ли газификация? Така че наистина ако това е най-основният замърсител, ако е толкова сериозен, ако толкова ни трови, защото това не е просто дали дишаме или не дишаме. Това, че дишаме трудно е ясно, но ние се разболяваме, след това плащаме лекарства, децата много тежко понасят този мръсен въздух. Има ли някаква дългосрочна перспектива да се справим с този въпрос?
Нено Димов: Всъщност дългосрочната перспектива, както казах, е на две нива. Това, което споменах за горивата, е сред приоритетите, които трябва държавата да изпълни, тъй като няма как местната власт да се справи. Основната тежест обаче пада върху местната власт. И досега те трябваше да разработват програми за качеството на атмосферния въздух. Почти всички общини имат такива, но не всички общини постигат резултати с тези програми. Именно тук е насочено усилието, за което говорих преди малко. Когато не постигаш резултати, да има и санкционен механизъм, защото очевидно трябва тези програми да дават резултат. Но не може да говорим, че има панацея, която да се приложи навсякъде. Едно е Видин, друго е София, трето е Бургас, четвърто е Смолян.
Водещ: Безспорно е, нищо не може да стане с магическа пръчка. Но имах гост, Чавдар Георгиев, бивш зам.-министър на околната среда, който каза, че дори нещата, които в момента правим, не са най-добрите. Според него. В момента заменяте печки, които не горят дърва и въглища, а горят пелети. Първо, казва той, това е много по-скъпо за едно домакинство. Второ, ефектът е много по-малък за околната среда. Имало други решения, да речем филтри върху комините. Кажете, защо не направите това, ако е така? Вие също вероятно разполагате с изследвания.
Нено Димов: Разбира се, всъщност това, което направи цялата експертиза, която направи Световна банка в тази национална програма, тя още не е факт, днеска свърши общественото обсъждане на тази програма и предстои приемането й от Министерски съвет, да идентифицира мерките. Когато става дума за замяна на едни печки, които горят твърдо гориво, с други, първо има определени изисквания за екодизайн и прочее. Но това е последното, което трябва да се яви. Ако има възможност за включване към топлофикация, това е първото, ако има възможност за включване към газификация, това е второто, ако има възможност за някакъв друг тип енергия, източник електрически, това е третото, ако трябва да се изгражда, между другото едно от най-евтините неща според Световна банка, е включването в съществуваща мрежа. Едно от най-скъпите, да не кажа най-скъпото, е изграждане на нова мрежа, което е логично. Всичко това обаче е различно. Това е именно тежестта на местната власт да каже аз в моя град какво мога да направя, така че да постигна. Имам ли топлофикация, между другото Сливен е единият от градовете, който успя многократно да увеличи абонатите за топлофикация и увеличавайки тези абонати за топлофикация, Сливен излезе, Сливен е град, който постига нормите.
Водещ: Добре, но кажете сега става дума за тези европейски пари, с които се сменят печките, с които се отопляват хората, това ли беше най-добрият вариант?
Нено Димов: Пак казвам, последното, което ще се прави с тези пари, което може да се прави, е смяната на печките. Те трябва да отидат през общините към семействата, към домакинствата. Не може друг да е бенефициент освен семейства и домакинства по начина, по който да има максимално устойчиво отопление. Ако ме питате конкретно за филтрите, ЕК категорично казва, че с европейски пари няма да финансира филтри поради следната причина. Те обясниха, че филтърът решава следствие, а не решава причина. Те не искат с европейски пари да се решава следствието, а искат да го насочат към причината. Но местната власт със свои средства съвсем спокойно там, където е необходимо и няма друго решение, може да го направи. Никой не е спрял това.
Водещ: И сега да ви върна към един форум в Полша, в Катовице, на който вие присъствахте, присъства и президентът Радев. Оставам с усещането, тъй като говорих покрай стачката, или бунта, или недоволството на миньорите от „Мариците“, че ние всъщност сме насочили цялото си усилие към това да купуваме, да плащаме пари, за да може да бълваме вредни емисии и се бунтуваме срещу Европа, която се опитва да слага правила. Тези вредни емисии обаче ние също ги дишаме. Каква е българската позиция в крайна сметка?
Нено Димов: Първо, вредните емисии, които излизат от индустрията, както казах, са между 3 и 5% от замърсяването, тоест там сме взели изключително много мерки през последните 20 години. Второ, когато говорим за Катовице, говорим само за въглероден диоксид. Това е единственото, за което става дума и Европейската комисия иска да постигне ограничаване.
Водещ: Но това не е амброзия, нали, въглеродният диоксид? Той пак е вреден…
Нено Димов: Въглеродният диоксид е част от процеса на фотосинтеза, между другото, така че това е свързано с парниковия ефект. И аз не искам да влизам тук в научен дебат. При всички положения има политически консенсус в Европа, който е постигнат с Парижкото споразумение. И Европа си е поставила достатъчно амбициозни цели за следващите 10 години, до 2030 година, за редуциране на тези емисии. Това, което в момента се случва е, че… между другото, и в новините преди предаването видях – голяма част от хората казват - ако токът е по-евтин, че и въздухът ще е по-чист. Ами естествено, че една от целите на българското правителство е да запази тока по-евтин. Този по-евтин ток може да дойде от централите в „Марица“. Ние трябва да запазим тези централи по много причини. Ще започна с националната сигурност, защото това е единственият източник, който дава чисто българска енергия, това са работните места на всички заети в региона, това е по-ниската цена на тока, което в края на краищата е свързано и с първата ни тема за качеството на въздуха, и то много пряко свързана с първата тема. И не на последно място, когато поставяш високи амбиции, каквито изисква Парижкото споразумение, изчакай да видиш първо резултата, който ще се появи след 5 или след 10 години, преди да завишаваш нови изисквания и да поставяш нови цели. Ами ако се окаже, че това, което сме предприели като мерки, не ни води в посоката, която искаме, и да правим още по-голяма стъпка, да идем в още по-лоша посока? Така че позицията на българското правителство, и аз се радвам, че президентът се присъедини към нея, беше много ясна – да на споразумението, което сме приели, което сме подписали, ще го изпълним, но никакви амбиции повече от това, което сме приели в момента.
Водещ: Добре, сега сменям темата, защото днес кабинетът ви задължи да започнете преговори с „Юлен“ след настояването на главния прокурор, който нещо заплаши – каза, че отдавна ви е предписал да започнете тези преговори, да гледате договора, да го преразглеждате и така. Вие за какво ще преговаряте с „Юлен“?
Нено Димов: Главният прокурор изпрати писмо още в късната пролет на тази година и даде две основни препоръки, които ще бъдат в основата. Това е свързано с концесионната такса и с площта на концесионния договор, която определено, концесионната такса, е нещо, което трябва да се преговаря между двете страни. Концесионната площ трябва да се изчисти, защото е повече от ясно, че в един и същи член, в първия член на този концесионен договор, на практика се цитират три различни площи, от които единствено Териториално-устройственият план е ясен, другите две не са ясни. Така че това трябва да се изчисти. Тогава се взе решение на оперативно заседание, че е по-добре да се изчака първо да излезе съдебното решение по делото, което се води за Природен парк „Пирин“, но днес Министерски съвет ме упълномощи да започна преговори, така че през следващата седмица или две, аз между другото ще отида отново в Катовице за края на този процес за защита интересите максимално, които държавата ни има като желание да продължи и да удължи живота на ТЕЦ-овете в басейна на Марица, след което ще поканя концесионера, за да проведем разговори, да определим всъщност по тези две препоръки, които е направил главният прокурор, да започнем разговори.
Водещ: Трябва да повишите концесионната такса, нали така?
Нено Димов: Едната от препоръките е да бъде увеличена, а другата от препоръките е да бъде изчистена територията и площта, която очевидно, имайки три различни, не е ясно коя е. Но трябва да подчертая, че концесионното възнаграждение от самото начало не е привързано към площ. И това не е случайно. Концесионното възнаграждение е върху доходите, които прави концесионерът, той е свързан с НАП и оттам директно се начисляват концесионните възнаграждения. Няма връзка между възнаграждението и площта. Но самият факт, че има неяснота, е добре тази неяснота да бъде изчистена.
Водещ: Тоест вие смятате, че на практика няма за какво сериозно да се преговаря ли, така ли да разбирам?
Нено Димов: Напротив, сигурно ще се преговаря много сериозно, защото първо, това е договор между две страни и е нормално тези две страни да трябва да стигнат до някакви компромисни и приемливи решения и за двете. Аз мога да поискам концесионно възнаграждение, което концесионерът да не приеме. Тоест преговорите никак няма да бъдат лесни и кратки.
Водещ: И все пак да уточним, защо не го направихте след препоръката на главния прокурор, а трябваше той да каже, че… така, почти да ви заплаши, че ще има последствия вашата пасивност на тази тема, вашата и на целия кабинет имам предвид, за да започнете да работите по тази тема.
Нено Димов: Пак казвам, тогава преценихме, че е удачно да излезе решението на съда. Между другото, съдът заседава и определи за решение, и ако спази срока си, до 15 декември това решение би трябвало да излезе.
Водещ: Да съвпадне с началото на преговорите.
Нено Димов: Ами може би дори ще бъде преди началото на преговорите. Пак казвам, другата седмица няма да бъда тук, така че вероятно те ще започнат по-другата седмица. Но, така или иначе, докато текат тези преговори, се надявам решението на съда да излезе, за да може да имаме една пълнота на картината.
Водещ: Благодаря за разговора.