Нено Димов – министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Водещ: Нено Димов – министър на околната среда и водите в „Седмицата“ на Дарик радио. Здравейте.
Нено Димов: Здравейте.
Водещ: Да започнем с опасността от пролетни наводнения. Подписахте договори с Габрово, Гълъбово и Свиленград, за да поправят язовирите „Синкевица“, „Хайдушко кладенче“ и „Келанджика“. Колко такива язовира обаче в цяла България трябва да бъдат поправени?
Нено Димов: Всъщност, това което ме питате по ОП „Околна среда“, една от осите, които е насочена към превенция от бедствия и авария, трябваше да бъдат подадени от общините, те са тези които трябваше да активират този процес, може би поради това, че тече и процес по прехвърляне на язовирите към държавно дружество, знаете че през миналата година беше променен законът, а нямаше голяма активност, но на практика това са трите подадени и одобрени проекта. Имаше още четири, които не бяха одобрени.
Водещ: Това не са трите най-зле язовира?
Нено Димов: Не.
Водещ: Това са трите общини, които са били активни.
Нено Димов: Всъщност, това което следи Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, са едни 52 големи язовира от национално значение. Те са за питейно-битови нужди, за напояване, за производство на енергия. Тези 52 ние на практика ги следим на дневна база.
Водещ: Те какви са, държавни?
Нено Димов: Те са държавни. Те се следят от Министерството и те са така наречените големи, значими язовира.
Водещ: Има ли проблеми с някои от тях?
Нено Димов: С тях няма проблеми. На практика към днешна дата те са на нивата, които са нормални за сезона. Питейно-битовите, които са, са с около 74% пълен обем, което е достатъчно, за да гарантира водоснабдяването и същевременно има празен обем при разтапяне на снеговете и валежи да може да поема. А другите два, които са напоителни системи, и които са свързани с енергетиката, са на около 50% пълни, което също дава възможност да приемат топенето на снеговете.
Водещ: Съоръженията на тези язовири за изпускане, например, при по-голяма вода, си работят, проверени са, не очаквате някой от тях да стане източник на голямо наводнение в България през тази пролет?
Нено Димов: Ние следим нивата на водата. Съоръженията са въпрос на собственост. Т.е. тези за енергийната система трябва да се обърнете към енергийната система. Тези, които са свързани с напояването, те са към „Напоителни системи“. Т.е. ние следим нивото на водата. Имаше през последните седмици два проблема – в Кърджали и още един в региона, което ние пуснахме допълнителен ресурс да бъде преработван през системата на ВЕЦ-овете, за да освободим ресурс, така че да може да поема. Те не са преливали, но просто следейки ги ежедневно, предписахме освобождаването на ресурса. Така че нашата роля е тази – да следим непрекъснато нивата на язовирите. От една страна да гарантираме, че сезонът – напоителен, електрически и най-вече водоснабдяването ще е гарантирано. И от друга страна да имаме обеми за пролетното снеготопене.
Водещ: Общинските язовири колко са те, които се стопанисват от общини и колко се стопанисват от частни собственици? И тях също ли следите?
Нено Димов: Не. Това е информация, която няма в МОСВ. На практика, пак казах, със закона който се промени, общините имаха срок да предадат, мисля че този срок още тече, между другото, които искат да предадат на държавното дружество, но ние не следим тези язовири.
Водещ: Кой следи всъщност в България това нещо?
Нено Димов: Това е Държавната агенция по метрология и технически надзор, това е органът, който трябва да ги следи.
Водещ: Те следят дали са качествени самите съоръжения. Те не следят нивата на водите?
Нено Димов: Те следят съоръженията. Всъщност собственикът е този…
Водещ: Трябва ли нещо да се промени в системата, за да не излезе така, че някой язовир, който не като Габрово, Гълъбово и Свиленград са поискали на време пари за ремонти, е запуснат, никой не го знае, че е запуснат. Вие не отговаряте за това.
Нено Димов: Всъщност промяната стана с промяна на закона още от миналата година. Това беше идеята, да започне да има държавен контрол, понеже собственикът е отговорен. И собственикът, когато е община и реши, че не може да носи тази отговорност, да го прехвърли на държавата и вече тогава държавата през ДАМТН, през Държавната агенция за метрология и технически надзор да упражнява този контрол.
Водещ: Казваме за общините, които и това нехаят – да се възползват от прехвърлянето на държавата.
Нено Димов: Вижте, в края на краищата всеки трябва да си носи отговорността. Тук искам да отворя една скоба, защото аз издадох заповед преди няколко седмици, с която възложих на Районните инспекции и на Басейновите дирекции да проверят проводимостта на всички речни русла, реките. Защото това е другият елемент, не само язовирите. И в момента всичките 256 кметства са получили и получават предписания, които трябва да направят през март и април, така че да се осигури проводимостта на реките през сезона, в който очакват топенето на снеговете. И тази превенция естествено се надявам също да бъде елемент от недопускането на проблеми, свързани с наводнения. Така че това са двете неща, за които отговаря Министерството, които ние следим. Мисля съвсем навреме, в началото на февруари започнахме проверката на място и респективно през април и май ще проверим дали това, което сме предписали, е изпълнено.
Водещ: Ще проверите проводими ли са реките?
Нено Димов: Ние проверихме, дадохме предписания, където виждаме, че не са и ще проверим дали те са изпълнени в срока, в който сме указали.
Водещ: Имате ли картината в страната да кажете половината примерно от реките имат проблем? Такива обобщения не са правени?
Нено Димов: Не мога да кажа. Това продължава, тъй като все пак не е толкова лесно да се провери. Всичко това продължава, но се дават предписания на всичките кметове, там където има проблеми, да могат да се гарантира проводимостта.
Водещ: Река Чая беше проблем от началото на месеца. Дигата там спешно се ремонтираше. Ремонтирана ли е? Всъщност това пак не е ваша работа.
Нено Димов: Там ремонтът е свързан с Министерство на земеделието и по-скоро „Напоителни системи“ го извършва. Но аз отидох на място. Там проблем, който е констатиран и от нас, констатиран е и от Министерство на енергетиката…
Водещ: Там проблемът беше промяна на коритото заради незаконен добив на инертни материали.
Нено Димов: Точно така. Този незаконен добив е констатиран и от двете министерства, на практика от структурите, но поради това че не сме хванали нито машини, нито хора, които го правят, е предадено на прокуратурата за разследване, защото ние нямаме разследващи функции. При всички положения, това което се правеше, да се върне реката в нормалното корито, след което вече да се ремонтира и дигата, нямам информация докъде е стигнало.
Водещ: Преди месец водихте разговори със Сърбия за съвместен контрол на граничните реки. Откога ще влезе в действие на практика такъв съвместен контрол?
Нено Димов: Разговорът ни беше уж много ползотворен, но за съжаление още нямам отговор. Аз предложих да бъде направена една съвместна работна група на политическо ниво, водена от заместник-министри на двете министерства, с която първата стъпка е да унифицираме методите, по които правим замерванията, за да има сравняемост. Втората стъпка е този комбиниран мониторинг всяка държава да мери на своята територия и да предава данните на другата държава. Като моята молба беше в рамките на февруари месец да може да я формираме тази група, но до този момент нямам отговор от сръбския колега.
Водещ: Вие искахте още за тази пролет да има общ контрол, да се взаимно информират България и Сърбия, ако има опасност от излизане на някоя река например?
Нено Димов: Точно така. И не само от излизане, а и от замърсяване, което е по-сериозният въпрос.
Водещ: Повод за този разговор май беше р. Драговищица и съмненията, че сърбите я замърсяват с различни тежки метали – олово, кадмий, никел, цинк, живак, цианид.
Нено Димов: Точно така. На практика ние следим на самата граница показателите в българския участък на реката и до момента нямаме превишение. Ние следим близо 60 показателя, защото е рисков фактор. Притесняваме се от това, което става в Сърбия. Но в този момент няма превишаване на нормите в българския участък. Но точно това беше и поводът за срещата. Аз съм изпратил нова нота през Външно министерство, настоявайки за отговор в разумно време, защото все пак от нашата среща мина повече от месец и се надявам да има, сръбската страна да прояви разум и да продължи в тази посока. Аз между другото имам вече потвърдена среща с комисаря Вела, комисарят по околна среда, пред който ще поставя този въпрос, така че той да бъде вкаран в политическия разговор Сърбия-Европейски съюз. Защото Сърбия трябва да си дава сметка, че правилата влизайки в ЕС трябва да се спазват. И дори подсказах на моя колега, че унифицирането на методите е стъпка към европейската интеграция, тъй като ние така и така като членове на ЕС ползваме европейските методи, норми и стандарти и е хубаво те да ползват същите, защото по този начин ще направят една крачка напред към интеграцията си.
Водещ: Те какво мерят различното? Примерно.
Нено Димов: Нямам представа какво и по какъв метод. Защото вие може да мерите по различни методи и тогава данните са несъпоставими. Добре е да имаме еднакви методи и е нормално те, искайки да станат член на ЕС, да приемат европейските методи и европейските норми.
Водещ: А Гърция и с Румъния, с които сме в обща съюз, имаме ли такъв съвместен контрол на граничните реки?
Нено Димов: Не, но ние нямаме и потенциална опасност. На практика с Румъния ние нямаме река, която да преминава. Знаете, че Дунава по границата разделя двете и поема...
Водещ: Да, а пък от гледна точка на замърсяване може да имаме с тях...
Нено Димов: Само на река Дунав.
Водещ: На самата река Дунав, да. Там имаме ли с румънците общо подход, като гледаме дали примерно кадмий, ако се намери в Дунава, вие ли го пуснахте, ние ли.
Нено Димов: Не, на този етап не е имало такъв проблем, за да търсим подобен общ подход. Но като говорим с Румъния, ние сме в много тесен контакт и с тях, и с другите страни от Вишеградската четворка, когато говорим по много теми. Включително и въздуха трябва да спомена, защото там активно говорим. А с Гърция имаме друг тип отношения от гледна точка на реките, които отиват от България.
Водещ: Там обичайно ние ги заливаме, нали, защото отиват от нас към тях.
Нено Димов:Да, и от тази гледна точка има поет ангажимент за поддържане на определено ниво на язовирите, така че да е определена система за предупреждение, което мисля, че повече от 4 години работи добре. За Гърция специално знам, че тази система вече работи повече от 4 години, като ние уведомяваме посолството на Република Гърция в България, ако се очаква нещо, външно уведомява гръцката страна. Така че с гърците системата работи.
Водещ: Друг аспект е обаче недостигът на вода. Има ли обща представа, цялостен поглед България къде е тя като водни ресурси?
Нено Димов: Като водни ресурси къде сме ние, ако това е в Европа, в момента не мога да отговоря с точност, но фактически има два основни проблема, единият е естествен, другият е да го наречем изкуствен, макар че не е точно изкуствен. Засушаването е факт и от тази гледна точка особено в планинските и полупланинските райони има проблеми през летните месеци, когато намаляват възможностите за водоснабдяване. И затова трябва да се мисли за адаптация към тези климатично проблеми с правенето на необходимите резервоари, в които да се акумулират пролетните води, за да може да има през лятото. Но това е по-скоро като констатация.
Водещ: А има ли и колко примерно такива нови, това язовири ли ще бъдат или водохранилища?
Нено Димов: Нямаме компетенция министерството. Предполагам, че регионалното развитие основно, доколкото се занимава с този тип инфраструктура. Но като цяло ние нямаме, като Министерство на околната среда и водите ние можем да кажем какво се случва, но не можем да кажем как този проблем да бъде решен, нямаме компетенции в тази сфера. Другият проблем, в който обаче имаме компетенции, това е, когато ни бъдат искани водни ресурси, надвишаващи това, което природата може да даде. Всъщност ние тогава даваме по-малък ресурс, въпреки че ни се иска определен ресурс, и се стремим да редуцираме така искания ресурс, че да може той да е достатъчен.
Водещ: По-просто да го кажете.
Нено Димов: Ами даваме това, което може да бъде дадено, а не това, което се иска.
Водещ: Но в смисъл кой го иска? Ако е някоя община...
Нено Димов: Независимо дали...
Водещ: ... казва ще бъдем на режим или не можем да полеем.
Нено Димов: Независимо дали става дума за поливане или става дума за добив на енергия и прочее, ние гледаме така, че на първо място да бъдат гарантирани питейно-битовите нужди, след това да бъдат по предназначение, грубо казано, кое е за поливане, да има предимно за поливане, ако е за добив на енергия. Тоест предназначението на язовира, но преди всичко се стремим да имаме, да гарантираме питейно-битовите нужди.
Водещ: Къде на едно място в България е информацията колко примерно водни режима има в страната?
Нено Димов: Това ВиК-та могат да кажат. Ние даваме на ВиК-та включително достъп до ресурс, но как те го разпределят, какви са им загубите, какво им е управлението, това е нещо, за което ние нямаме информация. Тоест ние знаем ВиК-та какъв ресурс искат, какъв ресурс получават, но оттам нататък процесът е в рамките на контрола на ВиК-та.
Водещ: Защото това не е ли примерно да се прелее една вода, да се закара на друго място, да се вземат решения къде инвестиции да се направят първо, защото са най-зле. Примерно знаем Добрич има траен проблем с водата лятото.
Нено Димов: Ще ви отговоря може би най-лесно така. По оперативна програма „Околна среда“ се дава ресурс почти 2 млрд. лева за ВиК дружествата, но те трябва да представят проектите си, те трябва да покажат изчисленията, те трябва да кажат с тези прословути RP-ове, прединвестиционни проучвания, които се правят, да могат да отговорят на тези въпрос. А ние просто финансираме това, което те са решили, че трябва да направят да направят, за да могат да дадат най-добра услуга на гражданите. Защото ВиК-та са тези, които дават услугата. Ние контролираме ресурса и в случая през оперативна програма финансираме техните мерки.
Водещ: Вие казвате пари всъщност има. Стига да ви кажат какво трябва да се направи и да имат обоснован проект. Не в парите е проблемът, а по-скоро в инициативата.
Нено Димов: Парите, които има, не са достатъчни, но пари има. На практика в момента могат да бъдат финансирани до 14 консолидирани ВиК оператора, дружества, които обаче имат срок до края на април месец, този срок беше отворен през лятото на миналата година и за съжаление до момента нямаме подадени…
Водещ: Нито едно, всички чакат…
Нено Димов: Нито едно.
Водещ: Тоест никой не е, както би казал човек, на чак такъв зор, защото ако вече имаше чак такъв проблем, щеше вече да е поискал парите и да си изпълнява…
Нено Димов: Днеска сме какво, 23-а…
Водещ: … или пък са безхаберни.
Нено Димов: Вече е краят на февруари. На практика вероятно те имат някакви проблеми, но пак казвам, ние на 20 април, ако не се лъжа, може би да бъркам датата, но края на април приключва срокът за приемането на предложения, към днешна дата още няма. Имахме едно пилотно със Смолян, което подписахме договор, може би преди две или три седмици, така че ВиК Смолян стартира.
Водещ: Тоест не е нужно да се чака краят на април, за да се подпишат договорите?
Нено Димов: Естествено, че не.
Водещ: Не е някакъв краен срок…
Нено Димов: Тоест след това не може да се…
Водещ: … става дума да видим всички колко ще кандидатстват и след това реши…
Нено Димов: …. Не, не, те са предифиниране…
Водещ: Други някои да кандидатстват декември, вие през януари, образно казано, можеше да подпишете, стига да бяха кандидатствали.
Нено Димов: Те са предифинирани, тоест те са определени. Те няма да се състезават за ресурса. Но трябва да положат процедурата. Трябва тези регионални прединвестиционни проучвания като първа стъпка да кандидатстват, след което…
Водещ: Всички те се оплакват, че мрежите са стари, би трябвало да са поискали тия пари. Да, това не е въпрос към вас.
Нено Димов: Всъщност аз дори съм притеснен от гледна точка на това, че ако до края на април те не подадат или не всичките, този ресурс ще трябва да видим за какви други проекти трябва да го преориентираме…
Водещ: Или да се върнат в ЕС.
Нено Димов: А, не, това не трябва да се допуска. Ние трябва да намерим, защото България има достатъчно много проблеми, които трябва да решава, за да си позволи да връща ресурс. Между другото ще отворя една скоба, много съм доволен, че към 31 декември 2018 г. рискът от загуба за средства беше сведен до нула. Защото аз, когато поех министерството, беше над, около 120 милиона лева рискът от загуба. Към края на 2018 г. нямаме риск от загуба, тоест загубата беше сведена до нула. За което и на екипа искам да благодаря.
Водещ: Третият аспект с водите, доколкото се опитваме някакъв по-цялостен поглед на състоянието на водните ресурси в България да покажем сега, е замърсяването им. Стана дума за проблема със Сърбия. Но има по-глобален въпрос. Еколозите протестират срещу промените в Закона за водите, с които се предвиждало да не се плаща такса за замърсяване от определени източници.
Нено Димов: Министерството е дало отрицателно становище, тоест ние не подкрепяме тази промяна, която върви в Народното събрание.
Водещ: Тя каква е идеята? Защо да се освободят? Даже четох, че и европейски оправдания се намират това да бъдело освободено от…
Нено Димов: Няма европейска практика, има различна практика…
Водещ: … да плащат.
Нено Димов: Значи, европейска норма е замърсителят плаща. Но за конкретния случай няма европейска практика. Различните държави са го решили по различен начин. Тоест не можем да кажем в ЕС е така. Едни държави са го решили по един, но да кажа конкретно за какво става дума. Тук става дума за рибарниците, които вземат вода от реката, тя преминава, тя преминава, тоест проточните , минава през тях и се връща в реката.
Водещ: Досега са плащали такса.
Нено Димов: Досега са плащали такса.
Водещ: Защото замърсяват, нали, като мине през този рибарник, рибите…
Нено Димов: Те ползват водата. Това е водоползване. Водоползването се плаща. В момента върви процедура, по която тази такса всъщност от закона, има група народни представители, които искат да я махнат.
Водещ: Защо искат да я махнат? Защото имат рибарници ли?
Нено Димов: Може да са поемали такива предизборни ангажименти.
Водещ: Някой, дето им е помогнал в изборите в населените места, откъдето…
Нено Димов: При всички положения те вероятно имат своите мотиви, ние като министерство веднага отрицателно становище. Не подкрепяме този подход. Но в края на краищата знаете, че законите се приемат в Народното събрание, тоест ние сме казали, че това не е правилно от наша гледна точка, че това нарушава определени принципи, и се надяваме, че ще се вслушат в нашето становище.
Водещ: Друга тема от седмицата, в която също могат да се търсят обобщения от нарушения в природните паркове, е случаят със заснемането на филм в Рила през 2017 г. Това е точно началото на вашия мандат, нали?
Нено Димов: Така се е случило, предполагам, че е по-скоро съвпадение.
Водещ: Беър Грилс, това е водещ, който снима такива екстремни филми сред природата, нарушава куп забрани в Природен парк „Рила“ и сега ще бъде глобен, защото , първият въпрос защо две години по-късно, защото са го видели във филма вече, като е пуснат.
Нено Димов: Това е по аналогия с предишен случай, който имаше миналата година. През социалните мрежи се вижда, че има нарушения…
Водещ: Пали огън, яде жаби…
Нено Димов: … плува в езеро. Всъщност може би паралелът с българските деца, които играеха българско хоро в това българско езеро миналото лято.
Водещ: Там пък още не била събрана също глобата.
Нено Димов: Три пъти до момента имаме уверение от глобения , че ще си преведе глобата. На практика се очаква, защото последната беше днеска преведена, но така и още не е постъпила по сметките на националния парк. Ако това не се случи, другата седмица ще бъде даден на НАП за принудително събиране. Защото в края на краищата три пъти е поканен, три пъти е…
Водещ: Там се глобява организаторът.
Нено Димов: А там се глобява юридическото лице, да.
Водещ: Което е организирало патриотичното хоро
Нено Димов:Да. Но пак казвам, тогава имаше аналогично нарушение, защото в момента също има нарушаване на законодателството, също паркът е действал, когато е разбрал за това нарушаване. Защото и тогава през социалните мрежи известно, че имаме подобно нарушение. Така че от тази гледна точка действието на парка е аналогично. Тук обаче има една разлика, че самият г-н заявява, Беър…
Водещ: Беър Грилс.
Нено Димов: Беър Грилс, казва, цитирам: „Тези преходи са забавни, защото нарушаваме всички правила.“ Тоест това е извадено от филма му. Тоест той съвсем съзнателно нарушава. Което прави нещата много по-различни от хорото на тези деца, от българското хоро, което играят тези български деца.
Водещ: Които в патриотичен амок са нагазили във водите, докато той нарочно, за да му стават филмите.
Нено Димов: Ние сме направили вече акт на юридическото лице, което е организатор, и ще търсим вариант, в който да изпратим покани към него. Но това е съвсем целенасочено нарушаване на правила, което в края на краищата е нормално да бъде санкционирано.
Водещ: Някой би казал това е реклама, освен друго за България. Този филм те го гледат толкова хора, разказва се каква Рила имаме, какви жаби имаме.
Нено Димов: Аз мисля, че това е прекрасна реклама от гледна точка на това, че се показват красивите места на България, и още по-добра реклама да стане ясно, че когато законът в България се нарушава, има органи, които да санкционират нарушението на закона. Защото се съмнявам, ако същият господин отиде примерно в Англия, в САЩ или някъде другаде и наруши закона, да не бъде санкциониран. Той отново може да го направи, но винаги има санкция за нарушението, още повече че е съвсем целенасочено.
Водещ: Какъв е мащабът обаче на този проблем с нарушения в природните паркове?
Нено Димов: Тук говорим за национален парк, нека да кажем. Тоест малко по-висока степен на защита.
Водещ: Какъв е мащабът, това изключения ли са? Да се къпят в езера, в които е забранено да се влиза, за палят огньове, да ядат жаби? Само Беър Грилс ли яде тия ценни жаби?
Нено Димов: Ние казахме, че миналата година имахме хорото, оказа се, че не е…
Водещ: Да, може да са два случая или има масово?
Нено Димов: /…/ Два случая. По принцип случаите на нарушения статистически през последните 7-8 години намаляват, но не може да се каже, че ги няма. В края на краищата парковите служители са там, те не могат да покрият територия, която е няколко пъти територията на София като парка…
Водещ: Особено по масови събирания. Примерно от игумена на Рилския манастир знам, като на 15 август се събират Богородица, особено ромската общност ходи там, то е ужас. То остава след тях страшна мръсотия, палят огньове, кой знае къде влизат и се къпят по реките. Това вие имате ли ресурс реално да ги спрете? Една тумба народ, хиляди.
Нено Димов: Винаги когато получаваме информация или когато засечем подобно нарушение, вървим по линията на санкцията. Вие сте правил, че има определен тип манталитет, който трудно може да бъде овладян, но в края на краищата пак казвам, това не означава, че ние не трябва да следим, че парковите служители не трябва да действат според изискванията на закона. Нещо, което те са направили и при хорото, и при конкретния случай, за който говорим, и във всеки случай, който в края на краищата имат информация и доказателства за нарушение.
Водещ: Друга тема от седмицата е замърсяването с химични вещества в района на гара Яна. Последно колко тона се оказаха опасните химикали, които са изхвърлени? Първоначалните съобщения бяха за 14, после се говореше, че са 29. Бяха изчистени междувременно. А хванахте ли кой ги е хвърлил?
Нено Димов: По моя информация са 28 тона, първо на въпроса кой, водят се следствени действия. Пак искам да подчертая Министерството на околната среда не е разследващ орган. Тоест водеща в случая беше общината, която много бързо реагира. На място отидоха хора и от Пожарна безопасност, и от Гражданска защита, и от Районната инспекция по околната среда.
Водещ: Ами не съставя ли тази инспекция актовете и респективно наказателните постановления?
Нено Димов: Инспекцията по околната среда ще състави актове по административно…
Водещ: Тоест това ви питам, хванахте ли ги, за да знаете на кой да ги съставите.
Нено Димов: Да обясня. Ако преди това не бъде наложено нещо по наказателно…
Водещ: По Наказателния кодекс, да.
Нено Димов: Тоест в момента се води разследване…
Водещ: Да видят дали е престъпление.
Нено Димов:А то естествено ще установи и кой е евентуално. Когато свърши, ако няма такова, тогава ще се задействаме ние в случая с административно.
Водещ: Да, това е правилно, защото обичайно много престъпници се измъкват, като показват наказателните си постановления и казват два пъти от римско време за едно и също нещо не може да бъдеш наказан по два начина.
Нено Димов: Точно така. Затова ние изчакваме да мине по-тежката процедура и ако там няма осъдителна присъда, ние ще действаме по административно-наказателния…
Водещ: Нямате повече информация? БНТ казва, че собственикът на терена бил задържан, после освободен, имало гаранция. Тоест може би е хванат човекът.
Нено Димов: Това е, което и аз знам до момента. Но пак казвам, оттук нататък си има действия на следствените органи. Ако това нещо приключи без по-тежко наказание, ние ще направим административно наказание.
Водещ: А тези химикали има къде да бъдат изхвърлени в България, нали?
Нено Димов: Те вече са преместени на площадка, която отговаря.
Водещ: На лицензирани безопасни хранилища, само че това струва пари и те затова ги хвърлят където намерят.
Нено Димов: Естествено.
Водещ: Впрочем, то и това е в световен мащаб проблем, че големи компании търсят начини, знаете, че изхвърлят по Африка. Примерно в Сомалия съм гледал един филм, където изхвърлят огромни количества опасни материали. България обаче не може да се каже, че се превръща в такова място, в което можеш да идваш и да си хвърляш боклука.
Нено Димов: Вие виждате, че моментално имаше реакция от всички компетентни органи. Изнесени са, почистена и площадката. Ние изпратихме лаборатории, които да замерват, след като беше почистено, отново изпратихме лаборатория. Така че институциите си свършиха работата, но сам по себе си случаят е неприятен и би трябвало да бъде направено всичко възможно подобни случаи да не се повтарят. Да има достатъчно тежка санкция като превенция при бъдещи подобни случаи.
Водещ: Предишният ни разговор беше за замърсяването на въздуха. Този път идеята беше да сложим акцент върху водите. Все пак има ли подобрение със замърсяването на въздуха заради битовото отопление през тази зима в сравнение с предишната?
Нено Димов: Това, което мога да кажа, е, че ние не можем да извадим битовото отопление от общия контекст, защото станциите, които мерят в националната система, мерят въздуха по принцип. Тоест не казват битово, транспорт или друг източник.
Водещ: Да, но става дума, че очевидно основният акцент зимата е заради топленето на дърва и кой с каквото намери.
Нено Димов: Индиректно е така. Индиректно, понеже превишенията са предимно през зимата.
Водещ: Тази зима по-зле ли е от миналата?
Нено Димов: Не, не бих казал…
Водещ: А по-добре ли е? Или е същото?
Нено Димов: Нека да не говорим за тази, защото последните данни, и то неокончателни, са за 2018 г. Ако трябва да сравня 2018-а с 2017 и 2016-а, това според мен, макар и неокончателно, мога вече да си позволя това сравнение. Ние имаме излезли 9 града от тези, които имаха превишения през 2018-а, пак искам да подчертая, по предварителни данни, като през 2017 г. те са били 6, а през 2016-а – 4. Тоест всяка година има градове, които излизат от тези превишения. Но може би да обясня, това не означава, че нямат нито едно превишение, това означава, че имат по-малко от 35 в годишен аспект, което е разрешено и по българското законодателство, респективно и по европейското.
Водещ: Другият фактор за замърсяване на въздуха са автомобилите. Вие говорите пред депутати за идея за стимули с помощта евросубсидии през следващия програмен период за закупуване на електромобили от семействата. Какъв практически стимул предлагате?
Нено Димов: Аз предлагам и това, което ще направим, понеже знаете, че в момента започват договарянията на следващите периоди за оперативните програми, както в момента, в този период, има подпомагане на домакинствата за смяна на уредите за отопление, така това да продължи, но успоредно с това да има стимул и към електромобилите. Какъв ще бъде размерът, дали въобще ще се стигне до подобен тип договореност, е въпрос на бъдещи преговори. Но така или иначе ние трябва да адресираме двата основни източника на замърсяване – битовото отопление, което го има и в този програмен период и ще остане и за следващия, и автомобилния транспорт. А когато говорим за автомобилен транспорт, какво по-логично от това да се стимулира закупуването на електромобили. Тук обаче има един друг проблем. Това е инфраструктурата, която трябва да се изгражда. Тя трябва да бъде съчетана. Защото ако имате електромобил и нямате къде да го заредите, респективно ремонти…
Водещ: Няма къде да си го заредиш, за да можеш да стигнеш до морето.
Нено Димов: Примерно. Така че не е толкова лесен разговорът, но така или иначе ние ще отворим тази посока…
Водещ: Имате предвид директно пари да се дават, ако си купуваш кола и тя струва 20 хиляди лева примерно , ти да плащаш 15, а 5 да се плащат с европейски пари.
Нено Димов: Примерно. Както в момента общините ще решат по кой начин да дават ваучери и по кой начин да дават помощ на самите домакинства, за да могат да си сменят отоплителните уреди, по същия начин ще бъде намерен механизъм, по който да бъдат давани директно под някакви…
Водещ: Да станат по-евтини.
Нено Димов: Да станат по-евтини електромобилите, да станат атрактивни и повече хора да могат да си ги купят.
Водещ: Вие казахте, че европейски пари няма да бъдат загубени по програма „Околната среда“. А каква част вече са използвани?
Нено Димов: В момента може би най-големият скок спрямо май 2017-а г. това е на окончателно сертифицираните, тоест тези, които са окончателно одобрени от ЕС. На практика аз започнах мандата си с около 1,5 % сертифицирани, в момента са над 13 % сертифицираните. Което е скок с горе-долу 10-11 пъти. Иначе цялата програма е отворена и достъпна. В момента имаме някъде около 108 % договаряне. То не случайно е над горната граница и ще продължи да расте, защото по време на Закона за обществени поръчки знаете, че цените падат, тоест за да може да имаме 100 % усвояване, е нормално да имаме към 120-125 % договаряне. Тоест това е в правилна посока.
Водещ: А колко процента е сега договарянето?
Нено Димов: Към 108 % е договарянето. Вече сме близо. Целият ресурс е отворен, над 50 % са сключени договори, за над 50 % от ресурса. Ако това, което говорихме в началото, с ВиК сектора, успее да се реализира в рамките на тази година, аз мисля, че няма абсолютно никакви рискове…
Водещ: Но ако ВиК-та не се окажат достатъчно активни, тогава за какво ще пренасочите парите? Имате ли идея отсега?
Нено Димов: На този етап не.
Водещ: Тоест вярвате, че ВиК-та ще поискат пари, за да си подменят мрежата, да правят пречиствателни станции.
Нено Димов: Правим всичко възможно. Аз съм почти в ежеседмична връзка с колегата министъра, Петя Аврамова, на регионалното развитие, защото те трябва също да побутнат. Трябва да направим всичко възможно това да се случи до втората половина на април месец.
Водещ: Има ли ново развитие казусът със ски-съоръженията в Банско?
Нено Димов: Не, не, след решенията на съда няма какво да се коментира. Законът е такъв и той не разрешава каквито и да било дейности в националните паркове, свързани с туризъм.
Водещ: А преговорите за концесията, в които трябваше да се изяснят териториите с концесионера. Те докъде са? Заради които дори прокуратурата заплаши цялото правителство и вас лично, че ще ви подведе под отговорност.
Нено Димов: Аз проведох среща с три от големите четири световни консултанта. Бях казал, че ще искам международна експертиза в сферата. В момента може би още днеска ще бъде подписан и договорът, но преди да го подпиша, не искам да казвам избора на консултант, който сме избрали. Това е един от големите четири световни консултанта, който ще има сравнително кратко време по договор да представи виждането си. Защото препоръката на главния прокурор е да се съобрази концесионния договор със сега действащото законодателство, нещо, което сме поискали от този консултант. Между временно аз имах две срещи с…
Водещ: Този консултант какво ще направи, да измери площите, да види какво се използва…
Нено Димов: Този консултант ще прегледа концесионния договор, действащото законодателство и как, не, той няма да мери площи, той ще види какъв е концесионният договор, какво е действащото законодателство и как концесионният договор може да бъде преведен в съответствие с действащото законодателство по двете точки, които е казал главният прокурор, които е препоръчал главният прокурор. Така че предполагам, че днеска или най-късно в началото на следващата седмица…
Водещ: Като казвате днеска, да сме честни със слушателите, че в петък следобед правим записа с вас заради ваше пътуване в събота.
Нено Димов: Да.
Водещ: Защото ще кажат, брей, този министър и в събота подписва договори. Няма почивка за него.
Нено Димов: Това ще бъде или днес, или в началото на следващата седмица. След което междувременно аз преминах и пак както дава възможност и изисква новият закон, по комисията по концесион, ох, точното име го забравих, комисия за концесията, която има към вицепремиер, за да представя там и да получа съответните насоки как да процедирам. Те дадоха своите насоки, аз съм ги приложил в искането, което направих към трите големи международни консултанта, респективно единият от тях даде най-добри условия, гледали сме най-ниска цена, разбира се, като основен критерий, за да може да бъде много ясно, и очаквам да сключим договори в рамките на следващите седмици, месец да имаме препоръките от консултанта.
Водещ: Нено Димов, министър на околната среда и водите в „Седмицата“ на Дарик радио.

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---