СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Министър Нено Димов: Имаме законова възможност да накараме разрушителя на дюната на „Смокиня“ да я възстанови и това ще бъде прецедент за България

Министър Нено Димов: Имаме законова възможност да накараме разрушителя на дюната на „Смокиня“ да я възстанови и това ще бъде прецедент за България

Нено Димов - министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Тази събота“ по бТВ
Водещ: Мой гост сега е министърът на околната среда и водите Нено Димов. Здравейте, мно...

9 Февруари 2019 | 11:00 | "Тази събота", БТВ

Министър Нено Димов: Преговорите с „Юлен“ ще са тежки

Министър Нено Димов: Преговорите с „Юлен“ ще са тежки

Нено Димов, министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Лице в лице“ по БТВ
Водещ: През последните дни изпитвахме огромен гняв и страхотна тревога заради мръсния въздух, който отчитаха станциите. Да разговарям за това поканих министъра на екологията Нено Димов. Здравейте. Нено Димов: Здравейте. Добър вечер. Водещ: Наистина хората бяха много притеснени, видели сте и социалните мрежи, и в останалите медии. Предполагам сте говорили с ваши приятели, страхотна тревога от въздуха, който дишаме. Специалисти обясняваха колко пъти над нормата. Моят гост д-р Симидчиев каза, че е имало часове, в които 12 пъти се е надвишавала нормата в София и в някои други градове. Докога, министър Димов? Нено Димов: Всъщност безспорно за качеството на въздуха е много сериозен проблем, не случайно го обявих като приоритет № 1 още преди година и половина. И много постоянни мерки се взимат в това да вървим в някаква посока. Аз между другото ще покажа и конкретни цифри. Но първо да започнем с това, че когато се борави с данни, е добре да бъдем отговорни към данните, с които боравим. В нито един момент в София не е имало 12 пъти превишение. Най-голямото превишение, което е регистрирано е 5 пъти. То е за периода събота, неделя, понеделник… Водещ: Говорим не за среднодневни, а говорим за пикове моменти. Той уточни това д-р Симидчиев, че в пикови моменти има 12 %, а това, което вие властите обявявате, е средната стойност за 24 часа. Нено Димов: Няма норма за пик, следователно не може да направите, че има 12 пъти превишение, има норми за средночасови. И когато нямате норма, с какво сравнявате, че твърдите, че има някакво превишение? Дали е 12,200 или 0 пъти? Трябва да имате база за сравнение. Когато няма норми и няма с какво да сравните, как познахте, че е 12 пъти? Спрямо кое? Ако е спрямо средноденонощните, е едно, ако е спрямо средночасовите, е друго, там няма моментни. И затова казвам, че действително имаше между 2 и 5 пъти в различните пунктове, в различните моменти тези три дни, говоря за събота, неделя и понеделник. Аз между другото направих извадка за същия период, точно същите дни на миналата година колко са били превишенията във всичките станции в София, седемте, които мерят, и колко са били стойностите, които са превишавани. Може би ще се опитам да покажа на камерите, разбрах, че техниката ни е отказала и не успяхме да видим, но със синьо тази графика показва броя превишение за тези дни средно, в синьо това са броят превишение 2017 г., в жълто са броят превишения 2018 г. Водещ: Тоест в синьо е миналата година… Нено Димов: В синьо е миналата година, в жълто е тази. На практика вие виждате, че само една станция, която е на Павлово, само станцията на Павлово, която е тази тука, всъщност има близки стойности. А и още една станция им близки стойности. Това е станцията в "Младост". Тези две станции всъщност са станциите, които имат. Навсякъде другаде пъти превишение спрямо същия период на миналата година е по-малък. Водещ: Същият период, имате предвид същите… Нено Димов: Говоря между 1 и 4 декември 2017 и 2018 г. Просто извадих същия период. Миналата година е имало по-високо замърсяване, в някои места значително по-високо замърсяване като пъти превишение. Когато говорим за нивата, до които достига, в зелено, това, което е за 2017 г. отново за тези четири дни, в лилаво е това, което е за 2018 г. И отново ще видите, че това, което е в лилаво, на практика има само едно превишение. Това е в станцията в "Младост" спрямо предходната година. Навсякъде другаде за тези четири дни концентрациите, до които са достигнали, са по-ниски от концентрациите за миналата година. Тоест ситуацията днес не е по-лоша. Напротив, по-добра е спрямо предходния период. Което не означава, че софиянци не могат да се притеснят, което не означава, че ние сме постигнали резултат във въздуха. Искам още нещо да отбележа, превишенията, в европейското право се дава възможност на 35 превишения в годината. Ако вие постигнете 35 превишения в годината, сте изпълнили изискванията на европейското право, т.е. е оценено. Това, което се случва в София и в някои други градове на държавата, е, че ние превишаваме повече от тези 35 пъти. Респективно имаме и средногодишни стойности, там трябва да са максимум 40 превишенията, в някои ние превишаваме повече. Но за последните няколко години, включително и тази по предварителни данни, които са към 1.11.2018, седем града почват да покриват изискванията. В момента седмият е Варна, който се очаква към края на годината да даде такъв резултат. Пак казвам, към 1.11.2018 е в тази посока. Така че да, проблем има, и проблемът не е такъв, че да предизвика това притеснение, просто защото в течение на годините замърсяването на въздуха константно намалява. Факт е, че това става достатъчно бавно, за да може да ни притеснява. Водещ: Добре, а защо намалява? Нека да изходя от вашата гледна точка, защо намалява в последните години? Факторът „Кремиковци“ го знаем, но с „Кремиковци“ нещата се решиха преди колко време там? Нено Димов: Много отдавна е факторът „Кремиковци“. Водещ: Много отдавна. Друг фактор, който, както вие твърдите, води до малко по-чист въздух от миналата година Нено Димов: Основните замърсители са автомобилният транспорт и битовото отопление. Водещ: Какво се е променило? Нено Димов: Когато говорим за автомобилния транспорт, има естествено обновяване, колкото и да ни е стар паркът. Защото все пак ако се върнем назад, ще си спомним, че преди години имаше едни трабантчета, които бяха най-дългите коли впрочем. Така че това е един фактор, който се случва естествено. Миналата година бяха направени изключително много проверки по времето на зимния сезон между Столична община и Регионалната инспекция по околната среда в София на сервизи, на пунктове за продаване на гуми. Тази година те започнаха много по-рано тази проверка, тоест кампанията започна много по-рано и много по-превантивно. Това са конкретни мерки, които не допускат нерегламентираното изгаряне. А самото битово отопление е също съществен елемент. Факт е, че то може би е най-големият. Средното изследване на Световна банка, за което може би след малко е добре да разкажа, защото днеска свърши общественото обсъждане по тяхното предложение за национална програма за качеството на въздуха, битовото отопление е над 50 %, допринася над 50 % за замърсяване с фини праходи частици, за разлика от транспорта, който е доста по-малък, и за индустрията, която е между 3 и 5 %. Говоря средно за страната. Има много малък принос. Така че битовото отопление е основният източник на замърсяване. И тук говорим за два типа. Едното е за горива, които са регламентирани, но не са достатъчно качествени, и другото е за горива, които са тотално нерегламентирани. Водещ: Кое са регламентирани и недостатъчно качествени? Дървата и въглищата. Нено Димов: Държавата, въглищата и брикетите. Между другото вече е приет на първо четене Законът за качеството на атмосферния въздух, по-точно измененията, които трябва да въведат изисквания за съдържанието на сяра, пепел и влага в твърдите горива, говоря за въглищата и за брикетите. И изискват от Министерството на земеделието да въведе изисквания и за дървата. Защото чувам напоследък, че нямало отношение към дървата. Не е вярно, че няма отношение. Визиран е в закона, трябва да се направи ред и наредба в Министерството на земеделието. В край на краищата те са ресорът за горите, не може да се прави от едно министерство всичко. Така че има норми и за твърдите горива, сярата, пепелта и влагата, и за дървата, когато говорим за влага. Водещ: Кой ще ги мери, къде ще ги мерят? Кой ще мери всички тези дърва, които изгарят, как точно ще бъдат измервани? Нено Димов: Две неща от предложенията на Световна банка, когато говорим за дървата. И двете са организационни. Първото нещо е например те да не бъдат продавани на килограм, когато влагата тежи и естествено стимулира продажбата, а да се продават примерно на обем или по друг начин. И второто, те да не бъдат изсичани в последни момент. Чисто организационно да се секат по-рано. Естествено, докато се намери начин да има по-дълъг период на изсушаване. Защото това е процес, който е много труден. Нека да подчертая, проблемът със замърсяването на въздуха има много сериозен социален, много сериозна икономическа основа. Ние не можем да направим решения, които да оставят хората да избират между това дали стоят на студено, или да дишат чист въздух. Просто тази дилема не може да бъде поставена пред хората. Така че от тази гледна точка, връщайки се на твърдите горива, Държавната агенция по метрология и технически надзор ще проверява, като вносители и производителите, които пускат на пазара за битово отопление, подчертавам, такъв тип горива, трябва да имат сертификат, издаден от акредитирана европейска лаборатория. Държавната агенция ще проверява тези сертификати и при съмнение ще ги тества допълнително в лаборатория, която ще бъде изградена с пари по Оперативна програма „Околна среда“. Водещ: Добре, аз искам да попитам за някои по, как да кажа, краткосрочни мерки, дали се изпълняват. Едното е да се предупреждават хората, официално. Второто е да се мият улиците, нещо просто. Нено Димов: Тук вече отиваме на сфера на местната власт, която е всъщност основният отговорник. Всяка пролет, ранна пролет аз изпращам заповед до всички кметове на България да мият улиците редовно. Това съм го направил и 2017 г., и 2018 г. Това беше едно от първите неща, които направих 2017-а, след което поех поста. При всички положения едно от нещата, които в момента се води много съществен разговор в Народното събрание между първо и второ четене, до каква степен правителството да има възможност да санкционира кметове, които не постигат резултат, и до каква да няма. Между другата е нормална реакцията на местната власт да не иска да бъде санкционирана. От друга страна, ако няма постигнат резултат, а само програма, която е на хартия и която не се изпълнява. Трябва да има начин тя да бъде принудена да вземе съответните мерки. Водещ: Добре, а какви са по-дългосрочните мерки? Например предвиждате ли газификация? Така че наистина ако това е най-основният замърсител, ако е толкова сериозен, ако толкова ни трови, защото това не е просто дали дишаме или не дишаме. Това, че дишаме трудно е ясно, но ние се разболяваме, след това плащаме лекарства, децата много тежко понасят този мръсен въздух. Има ли някаква дългосрочна перспектива да се справим с този въпрос? Нено Димов: Всъщност дългосрочната перспектива, както казах, е на две нива. Това, което споменах за горивата, е сред приоритетите, които трябва държавата да изпълни, тъй като няма как местната власт да се справи. Основната тежест обаче пада върху местната власт. И досега те трябваше да разработват програми за качеството на атмосферния въздух. Почти всички общини имат такива, но не всички общини постигат резултати с тези програми. Именно тук е насочено усилието, за което говорих преди малко. Когато не постигаш резултати, да има и санкционен механизъм, защото очевидно трябва тези програми да дават резултат. Но не може да говорим, че има панацея, която да се приложи навсякъде. Едно е Видин, друго е София, трето е Бургас, четвърто е Смолян. Водещ: Безспорно е, нищо не може да стане с магическа пръчка. Но имах гост, Чавдар Георгиев, бивш зам.-министър на околната среда, който каза, че дори нещата, които в момента правим, не са най-добрите. Според него. В момента заменяте печки, които не горят дърва и въглища, а горят пелети. Първо, казва той, това е много по-скъпо за едно домакинство. Второ, ефектът е много по-малък за околната среда. Имало други решения, да речем филтри върху комините. Кажете, защо не направите това, ако е така? Вие също вероятно разполагате с изследвания. Нено Димов: Разбира се, всъщност това, което направи цялата експертиза, която направи Световна банка в тази национална програма, тя още не е факт, днеска свърши общественото обсъждане на тази програма и предстои приемането й от Министерски съвет, да идентифицира мерките. Когато става дума за замяна на едни печки, които горят твърдо гориво, с други, първо има определени изисквания за екодизайн и прочее. Но това е последното, което трябва да се яви. Ако има възможност за включване към топлофикация, това е първото, ако има възможност за включване към газификация, това е второто, ако има възможност за някакъв друг тип енергия, източник електрически, това е третото, ако трябва да се изгражда, между другото едно от най-евтините неща според Световна банка, е включването в съществуваща мрежа. Едно от най-скъпите, да не кажа най-скъпото, е изграждане на нова мрежа, което е логично. Всичко това обаче е различно. Това е именно тежестта на местната власт да каже аз в моя град какво мога да направя, така че да постигна. Имам ли топлофикация, между другото Сливен е единият от градовете, който успя многократно да увеличи абонатите за топлофикация и увеличавайки тези абонати за топлофикация, Сливен излезе, Сливен е град, който постига нормите. Водещ: Добре, но кажете сега става дума за тези европейски пари, с които се сменят печките, с които се отопляват хората, това ли беше най-добрият вариант? Нено Димов: Пак казвам, последното, което ще се прави с тези пари, което може да се прави, е смяната на печките. Те трябва да отидат през общините към семействата, към домакинствата. Не може друг да е бенефициент освен семейства и домакинства по начина, по който да има максимално устойчиво отопление. Ако ме питате конкретно за филтрите, ЕК категорично казва, че с европейски пари няма да финансира филтри поради следната причина. Те обясниха, че филтърът решава следствие, а не решава причина. Те не искат с европейски пари да се решава следствието, а искат да го насочат към причината. Но местната власт със свои средства съвсем спокойно там, където е необходимо и няма друго решение, може да го направи. Никой не е спрял това. Водещ: И сега да ви върна към един форум в Полша, в Катовице, на който вие присъствахте, присъства и президентът Радев. Оставам с усещането, тъй като говорих покрай стачката, или бунта, или недоволството на миньорите от „Мариците“, че ние всъщност сме насочили цялото си усилие към това да купуваме, да плащаме пари, за да може да бълваме вредни емисии и се бунтуваме срещу Европа, която се опитва да слага правила. Тези вредни емисии обаче ние също ги дишаме. Каква е българската позиция в крайна сметка? Нено Димов: Първо, вредните емисии, които излизат от индустрията, както казах, са между 3 и 5% от замърсяването, тоест там сме взели изключително много мерки през последните 20 години. Второ, когато говорим за Катовице, говорим само за въглероден диоксид. Това е единственото, за което става дума и Европейската комисия иска да постигне ограничаване. Водещ: Но това не е амброзия, нали, въглеродният диоксид? Той пак е вреден… Нено Димов: Въглеродният диоксид е част от процеса на фотосинтеза, между другото, така че това е свързано с парниковия ефект. И аз не искам да влизам тук в научен дебат. При всички положения има политически консенсус в Европа, който е постигнат с Парижкото споразумение. И Европа си е поставила достатъчно амбициозни цели за следващите 10 години, до 2030 година, за редуциране на тези емисии. Това, което в момента се случва е, че… между другото, и в новините преди предаването видях – голяма част от хората казват - ако токът е по-евтин, че и въздухът ще е по-чист. Ами естествено, че една от целите на българското правителство е да запази тока по-евтин. Този по-евтин ток може да дойде от централите в „Марица“. Ние трябва да запазим тези централи по много причини. Ще започна с националната сигурност, защото това е единственият източник, който дава чисто българска енергия, това са работните места на всички заети в региона, това е по-ниската цена на тока, което в края на краищата е свързано и с първата ни тема за качеството на въздуха, и то много пряко свързана с първата тема. И не на последно място, когато поставяш високи амбиции, каквито изисква Парижкото споразумение, изчакай да видиш първо резултата, който ще се появи след 5 или след 10 години, преди да завишаваш нови изисквания и да поставяш нови цели. Ами ако се окаже, че това, което сме предприели като мерки, не ни води в посоката, която искаме, и да правим още по-голяма стъпка, да идем в още по-лоша посока? Така че позицията на българското правителство, и аз се радвам, че президентът се присъедини към нея, беше много ясна – да на споразумението, което сме приели, което сме подписали, ще го изпълним, но никакви амбиции повече от това, което сме приели в момента. Водещ: Добре, сега сменям темата, защото днес кабинетът ви задължи да започнете преговори с „Юлен“ след настояването на главния прокурор, който нещо заплаши – каза, че отдавна ви е предписал да започнете тези преговори, да гледате договора, да го преразглеждате и така. Вие за какво ще преговаряте с „Юлен“? Нено Димов: Главният прокурор изпрати писмо още в късната пролет на тази година и даде две основни препоръки, които ще бъдат в основата. Това е свързано с концесионната такса и с площта на концесионния договор, която определено, концесионната такса, е нещо, което трябва да се преговаря между двете страни. Концесионната площ трябва да се изчисти, защото е повече от ясно, че в един и същи член, в първия член на този концесионен договор, на практика се цитират три различни площи, от които единствено Териториално-устройственият план е ясен, другите две не са ясни. Така че това трябва да се изчисти. Тогава се взе решение на оперативно заседание, че е по-добре да се изчака първо да излезе съдебното решение по делото, което се води за Природен парк „Пирин“, но днес Министерски съвет ме упълномощи да започна преговори, така че през следващата седмица или две, аз между другото ще отида отново в Катовице за края на този процес за защита интересите максимално, които държавата ни има като желание да продължи и да удължи живота на ТЕЦ-овете в басейна на Марица, след което ще поканя концесионера, за да проведем разговори, да определим всъщност по тези две препоръки, които е направил главният прокурор, да започнем разговори. Водещ: Трябва да повишите концесионната такса, нали така? Нено Димов: Едната от препоръките е да бъде увеличена, а другата от препоръките е да бъде изчистена територията и площта, която очевидно, имайки три различни, не е ясно коя е. Но трябва да подчертая, че концесионното възнаграждение от самото начало не е привързано към площ. И това не е случайно. Концесионното възнаграждение е върху доходите, които прави концесионерът, той е свързан с НАП и оттам директно се начисляват концесионните възнаграждения. Няма връзка между възнаграждението и площта. Но самият факт, че има неяснота, е добре тази неяснота да бъде изчистена. Водещ: Тоест вие смятате, че на практика няма за какво сериозно да се преговаря ли, така ли да разбирам? Нено Димов: Напротив, сигурно ще се преговаря много сериозно, защото първо, това е договор между две страни и е нормално тези две страни да трябва да стигнат до някакви компромисни и приемливи решения и за двете. Аз мога да поискам концесионно възнаграждение, което концесионерът да не приеме. Тоест преговорите никак няма да бъдат лесни и кратки. Водещ: И все пак да уточним, защо не го направихте след препоръката на главния прокурор, а трябваше той да каже, че… така, почти да ви заплаши, че ще има последствия вашата пасивност на тази тема, вашата и на целия кабинет имам предвид, за да започнете да работите по тази тема. Нено Димов: Пак казвам, тогава преценихме, че е удачно да излезе решението на съда. Между другото, съдът заседава и определи за решение, и ако спази срока си, до 15 декември това решение би трябвало да излезе. Водещ: Да съвпадне с началото на преговорите. Нено Димов: Ами може би дори ще бъде преди началото на преговорите. Пак казвам, другата седмица няма да бъда тук, така че вероятно те ще започнат по-другата седмица. Но, така или иначе, докато текат тези преговори, се надявам решението на съда да излезе, за да може да имаме една пълнота на картината. Водещ: Благодаря за разговора.

5 Декември 2018 | 19:00 | БТВ, "Лице в лице"