Министър Нено Димов: Трябва да се вземе стратегическо решение дали да се развива ски туризмът
Нено Димов – министър на околната среда и водите, в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ
Водещ: Министър Нено Димов – той е министър на екологията, познавате го, той е наш гост днес. Добър вечер казвам на министъра.
Нено Димов: Добър вечер.
Водещ: Добре дошли в студиото. Благодаря, че приехте поканата. Разбира се, знаете че Върховният административен съд в 5-членен състав, последна инстанция каза, че няма да има втори лифт, че няма да има промени. Беше сезиран и от Министерски съвет, доколкото си спомням, и от вас, имате касационни жалби, и това е решението. Първо ми кажете очаквахте ли го това решение?
Нено Димов: Ако съм очаквал това решение, нямаше да се стигне до тук. Всъщност, това решение, между другото, не бих го коментирал, просто то е решение, което трябва да се изпълни.
Водещ: Можем да го коментираме. Това, че трябва да го изпълним, е отделна тема.
Нено Димов: То е ясно. Не, вижте, съдът е, всъщност, в една правова държава, когато има противоречиви тълкувания, когато има противоречиви виждания и спорещи страни, те отиват при съда, съдът отсъжда и решението на съда е това, което трябва да бъде прието.
Водещ: Така е, и то е задължително.
Нено Димов: Така че от тази гледна точка, то е задължително. Факт например е, че още миналата година, когато се заговори, че се нарушава европейското законодателство, комисарят Вела няколкократно повтаряше, че към него момент, тоест, към този момент европейското законодателство не е нарушено, но българският съд отчита, че е нарушено, което показва, че има място за тълкуване. Но пак казвам, след като българският съд се е произнесъл по този начин, това е последна инстанция, това е прието и оттук нататък ситуацията е такава, каквато беше в началото на декември 2017 година да кажем, тоест, планът за управление на „Пирин“ не позволява развитие в района.
Водещ: Националният парк забранява строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващане за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради за съоръженията на парка и обслужване на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други. Казват, че не може. Остава следващият въпрос – какво правим с хората от планинските и полупланинските райони? Между другото, в Миджур имаше преди декември, в края на декември…
Нено Димов: В края на декември, на 27-ми ако не се лъжа.
Водещ: … излезе точно обратното решение на съда. Зелените пак атакуваха, те казаха: „Не, тези хора ще строят“.
Нено Димов: Там все пак е различно, защото не става дума за национален парк – трябва да направим тази разлика. Но действително това беше един проект.
Водещ: Там е в „Натура“, там е защитена територия.
Нено Димов: Все пак има разлика с национален парк. Това трябва за коректност да го отбележим. Там активност на местната власт, на кмета, който се опитва да направи ски туристическа дестинация, която наистина беше атакувана от Зелените. Всъщност, това е един опит за спира повсеместно…
Водещ: Не, говоря Зелените са трима човека.
Нено Димов: Не, ние говорим за една политическа идеология в края на краищата, която се изповядва, и която се опитва да бойкотира всякакво развитие, защото между другото, ако си спомняте, че и гребният канал в Пловдив беше атакуван – съдът го потвърди. Но когато говорим специално за Миджур, това става въпрос за поминък в един може би най-бедните райони в България. Знаем, Северозападна България, Видин, Враца – това са най-бедните райони, така че да спираш поминъка в този район, хората трябва да имат повече пари, хората трябва да разполагат. Това е един от начините, особено за планинските и полупланинските.
Водещ: То няма алтернативи в тези места. Добре. Защо става тази битка, според вас? Имаме нужда да запазим тези хора, обезлюдява се. Това е доста хубав поминък – туризъм. Лифтът е екологично чисто, брилянтно съоръжение вместо да ходят с колите напред-назад, както го гледаме по Витоша между другото, защо тези хора спират развитието на България? Какъв е проблемът?
Нено Димов: Вижте, тук е въпросът да се вземе в края на краищата стратегическо решение дали този вид туризъм ще се развива в България или не. Защото знаете, че в Европа той се развива навсякъде, където има възможност.
Водещ: Сърбите строят до нас.
Нено Димов: В цяла Европа се строят между 180 и 200 лифта на година.
Водещ: Само България не.
Нено Димов: На практика този вид туризъм е доходоносен. Хората, които живеят в такъв тип райони – планински и полупланински – печелят добре, защото той освен през зимата, се развива и през лятото, тоест, те имат целогодишен поминък, имат много повече пари и в интерес на истината е много по-екологично чисто, защото когато имаш повече средства, примерно замърсяването на въздуха е директно производна на това, че имаме ниски доходи. Неслучайно Видин е с най-голямо замърсяване на въздуха и горе-долу най-ниски доходи. Това е директна връзка. Така че от тази гледна точка това е съвсем добър поминък, но дали ще го развиваме или не, това е въпрос на стратегическо решение. Конкретно на вашия въпрос…
Водещ: Кметът Икономов инициира местен референдум за ски зона „Банско“, казват, че го прави, внася на предстоящия сега Общински съвет.
Нено Димов: Това е въпрос вече на местната власт. При всички положения многократно съм повтарял, че фокусът трябва да бъде върху местните общности, независимо дали говорим за Трън, за Банко, за Каварна и прочие.
Водещ: И това в ръцете на парламента – ще трябва да се промени законът.
Нено Димов: Ако Народното събрание реши, че ще върви в тази посока, това е въпрос на народните представители и на решение за законодателни инициативи на народните представители. Пак казвам, тук основният въпрос стратегически ще вървим ли в тази посока или не. Всяка държава, която има определен ресурс, решава дали да го използва, как да го използва и кога да го използва. Това е въпрос, който трябва да бъде решен кардинално, за да видим дали ще има или няма да има, защото опциите винаги са…
Водещ: Заговорите ли за това в Министерски съвет, за такава стратегия, за такъв план за развитие?
Нено Димов: Това е работа на Министерството на туризма. И ние сме обсъждали като цяло, че България има възможности в развитието на туризма. Как това ще процедира, пак казвам, тук конкретният случай, конкретният повод е за това какво може да се прави и не може да се прави в националните паркове. Те всъщност обхващат може би и най-големите планини в България, където може да се развива този вид туризъм, така че към този етап с това решение на съда, не може да има развитие.
Водещ: Как вървят разговорите за промяната на концесията в Банско?
Нено Димов: Концесията в Банско, всъщност днес имаше координационен съвет по концесиите, в който се възложиха няколко неща, между които и това, идея, която бях лансирал още в началото на тази година – да се намери международно признат консултант с необходимата квалификация, който да излезе с ясно, категорично правно становище от гледна точка на споровете, които има там, защото още от 2001 година, когато е подписан, 21 декември ако не се лъжа 2001 година е подписан този договор, има неясноти още в първата точка на договора, в първия член на договора, където се говори за три различни, в смисъл за една площ и два контура площта от 99.55 ха, едни точки от 255, което очертава някакъв друг контур, един териториално-устройствен план, който е трети. Така че това е сага, която вече колко – 18 години се развива. Имало проверки на държавни институции, имало е съдебни спорове и решения. Така че ще се търси, аз започвам от утре на практика срещи с консултанти, международни консултанти, за да възложа тази задача, и в края на краищата те да излязат с независима експертна оценка на това какво може да се направи. И на тази база ще отида към изпълнение решението на Министерски съвет да водя преговори с концесионера.
Водещ: Вие имахте среща с граждани от Босилеград и Кюстендил. Става въпрос за замърсяването от онази сръбска мина, нали така?
Нено Димов: Да, въпросът гражданите на Босилеград имат проблем със замърсяването от мината. Разбира се, това замърсяване се притесняваме да не дойде в България. Бързам да кажа, че до този момент, включително и последните замервания, ние ги правим ежемесечно, и гледаме много широко – близо 60 показателя, които мерим в района, няма превишаване на нормите в българския участък, още на самата граница. Но нашите сънародници от Босилеград твърдят, че в сръбско има високо замърсяване, в пъти от нормата, което е силно притеснително. Аз съм поискал официална информация от сръбския колега. Всъщност, има 2 писма, които са изпратени до него, едното по дипломатически път с нота, която нашият посланик Радко Влайков е предал, другото е директно от мен до него, с искане за информация.
Водещ: За среща. Искате ли среща със сръбския министър?
Нено Димов: Аз съм поискал и среща с него, но основното, което съм поискал на този етап е информация за замърсяването на водите и за всички инвестиционни намерения, които има в това поречие и на какъв етап са те, защото тази конкретна мина има, тя е наречено от самите сърби преди 2 години „пилотен проект“, който ще работи 2-3 години. Така че на какъв етап са, има ли идея и за други такива. А това всичкото като информация очаквам да го получа, но очаквам и среща. Аз съм помолил по официален канал за среща.
Водещ: Имате ли отговор вече от Сърбия?
Нено Димов: Очакваме буквално следващата седмица да се случи тази среща.
Водещ: Да направите със сръбския министър?
Нено Димов: Очаквам буквално следващата седмица да имам среща със сръбския министър.
Водещ: Такива конфликти сме имали в Русе и други места, така започна Русенският комитет със замърсяване.
Нено Димов: Да.
Водещ: Съзнава ли Сърбия, че това може да бъде препъни камък по нейния път към Европа? Как реагират дотук сърбите?
Нено Димов: До момента не мога да отговоря.
Водещ: Евродепутати казват, че ще го поставят на диалога Сърбия /…/. Джамбазки говори за такова нещо.
Нено Димов: Аз съм поискал също така и среща с комисаря Вела, за да мога да говоря по този повод преди срещата на високо ниво Европейски съюз-Сърбия. Ангел Джамбазки също е поискал това. Вече има отговор от комисаря Вела в положителна посока, но аз искам да изложа всичките факти, които са известни на Министерството на околната среда и водите пред комисаря, защото в края на краищата ние сме член на Европейския съюз и трябва да използваме механизмите, които той ни дава. Сърбия предполагам, че си дава сметка. Пак казвам, ние до този момент нямаме отговори, но тук го отдаваме на това, че все пак имахме насрочена среща за началото на декември, която по обективни причини се провали – колегите не можа да дойде до България, след което имаше нашите празници, след което техните коледни празници. На практика, доколкото знам, той се е върнал на 16 януари на работа и вече е имал среща с нашия посланик. И пак казвам, очаквам следващата седмица да имам среща с него.
Водещ: В Кюстендил са загрижени за проучването за добив на злато в мина „Злогош“.
Нено Димов: Да, това е другият всъщност въпрос. Този, за който дойдох от Кюстендил, не беше само свързан със сръбската мина, а и с потенциалното проучване на „Злогош“.
Водещ: Какъв е казусът там?
Нено Димов: Казусът там е, че когато бъде сключен договор между Министерството на енергетиката, която потенциално ще даде разрешението, този договор трябва да дойде в Министерството на околната среда и водите, ние трябва да го прегледаме и да кажем дали изпълнението е възможно само след положителна оценка, одобрение от наша страна, дали това ще навреди по някакъв начин било на водите, било да се направи оценка на „Натура“ и прочие, така че очаквам това нещо да се случи. При всички положения заедно с общинския съветник, който беше дошъл в Кюстендил и представител на инициативния комитет сме се разбрали, че в момента, в който постъпи при нас този доклад, аз ще им се обадя, за да търсим най-доброто решение за гражданите на Кюстендил.
Водещ: И накрая за дюните в Созопол искам да ви попитам. Всички видяхме какво се е случило.
Нено Димов: То едно безобразие се е случило.
Водещ: Над 200 км/м са унищожени от местен бизнесмен, както го наричат. Казусът го видяхме. Задържани са, освободени са, прокуратурата работи. Тече наказателна процедура. Появиха се съмнения, че това, което той е разрушил, трябва да възстанови този човек.
Нено Димов: Всъщност, аз ще изискам това, но в момента докато тече наказателно производство срещу него, не можем да имаме административни мерки. В момента, в който това свърши, приключи по един или друг начин, аз ще поискам, използвайки един специален закон, по който това може да се случи, да възстанови, като тук си даваме ясна сметка, че дюните се формират за изключително дълъг период от време и възстановяването няма да бъде такова, каквото природата го е създала, няма как да стане, но трябва да бъде най-близкото възможно до това. При всички положения моментът, в който имаме тази административна възможност, ще го направя. А оттам нататък просто коментарът е, че това е абсолютно безобразие, което трябва да бъде пресечено в зародиш. И аз се радвам, че прокуратурата, ние правихме заедно с Министерство на туризма веднага проверка, прокуратурата също веднага се сезира и започна да действа по случая. Тоест, държавата много бързо да вземе мерки и трябва да покаже, че тя си е на мястото и такъв тип вандалщина не би трябвало да бъде търпяна.
Водещ: За такова престъпление затворът е до 3 години и глоба от 2 до 10 хиляди лева. Да се надяваме, че ще реши и съдът в тази посока. Очаквате ли съдът да реагира?
Нено Димов: При всички положения, след като прокуратурата е започнала такъв тип производство, очаквам да стигне до съдебна фаза. А как ще реагира съдът, пак казвам, когато той се произнесе, това ще бъде вероятно окончателно и ще бъде приложено, както и в първия случай, за който говорихме. Но за мен е много важно в такъв случай да има много ясни наказания, за да се знае, че в края на краищата всеки носи отговорност. Собствеността не е само привилегия, собствеността не е само плюс, собствеността е и отговорност на това, което притежаващ, което трябва да опазваш. Да не говорим, че в случая става дума наистина за един бих го квалифицирал вандалски акт.
Водещ: На самия финал, имахте среща с граждани от столичните райони „Красна поляна“ и „Овча купел“ във връзка с прословутото замърсяване. Постави се проблемът с горенето на отпадъци с кварталите. Какви са вашите мерки по този въпрос?
Нено Димов: Всъщност, по време на срещата разгледахме една поредица от мерки. За съжаление, повече от тях са свързани с инициативи на местната власт, но ние имаме много добра комуникация с кмета г-жа Фандъкова. Това, което със сигурност върви в момента, е основният източник на такъв тип горива, които са нерегламентирани, това са местата за вторично събирани на суровини, които трябва да бъдат изнесени извън градовете. На практика аз при първа възможност, може би още от следващия месец или месец март ще започна масирани проверки, за да могат тези места да бъдат изведени извън града, защото когато те не са на място, много трудно ще вземете от тях, за да горите. Тоест, това е една много съществена мярка в тази посока. А оттам нататък те например настояват да има станции за измерване на качеството на въздуха в техния район. Доколкото знам, Столична община предвижда 22 нови станции, разликата да обясня тук – нашите станции, които са националната система, мерят строго определени показатели, които са важни за докладването, които дават определена информация за Европейския съюз и за българските граждани на национално ниво. Специфичното, какъвто е случаят в този район, е нормално да бъде направено от общината. Доколкото знам, те планират да го направи. Така че предстоят вероятно още срещи, тъй като тези проблеми са трупани с години и вероятно няма да се намери лесно решение. Но при всички положения, аз получих много интересен подарък от тях – една рамка…
Водещ: И с това да свършим.
Нено Димов: Една боядисана рамка, която казаха: „Това всъщност се гори“. Това не е обаче дърво, това е отпадък от дограма, която не трябва да бъде там.
Водещ: Благодаря ви за това участие.
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ
Министър Нено Димов: За устойчиво опазване на околната среда трябва да имаме изпреварващ икономически растеж
Министърът на околната среда и водите Нено Димов, в интервю за предаването „Екологичен резонанс“ на Радио „Фокус“ .
Министър Нено Димов: Ако искаме чист въздух, трябва да имаме стабилна енергетика
Министър Нено Димов: С резултати ще убедим ЕК, че парите е по-добре да се инвестират в решаването на проблема, отколкото да бъдат налагани като санкции на държавата
Нено Димов, министър на околната среда и водите, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: Европейската комисия призова България да предприеме мерки за подобряване на качеството на въздуха и й даде два месеца за отговор. Коментар на решението ще направи министърът на околната среда и водите Нено Димов. Нено Димов: Решение, което беше очаквано. Всъщност знаете, че през април 2017 г., на 5 април беше постановено решение на Съда на ЕС , с който България беше осъдена, и се очакваше през септември миналата година да преминем във фазата, в която всъщност преминаваме в момента. Аз заедно с екипа на министерството успяхме да спечелим малко повече от година, през която сме значително по-подготвени за това, което предстои оттук нататък. Тъй като това е проблем, който е с изключително значение, изключително труден за разрешаване. Така че на практика решение на комисията от четвъртък е съвсем очаквано, дори предполагах, че ще се вземе на предишния колеж, който беше преди един месец. Водещ: А какво ще направи България, за да изпълни изцяло решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 по нарушение на директивата за качеството на въздуха? Нено Димов: Всъщност самата Комисия отбеляза, че в сектор транспорт има сериозен напредък, цитирайки, мога да кажа, че България все още не е постигнала всички необходими мерки за подобряване на ситуацията. Страната е приела мерките за движенията по пътищата, избрала е мерки, които са направени, но се констатира, че във сферата с битовото отопление, особено в изискванията към съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, се забавя. Всъщност в четвъртък в комисия по околната среда на първо четене беше приет Законът за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух, третиращ именно тези въпрос. За мое удоволствие беше приет с относителен консенсус. Опозицията в лицето на БСП се въздържа, като изрично депутатите подчертаха, че това е с оглед промени между първо и второ четене, с които искат да прецизират текста, а не са фундаментално против това, което е залегнало като изискване. Може би да кажа с няколко думи. От една страна, се въвежда предпоставка за създаване на изисквания, на норми за съдържание на сяра и пепел в твърдите горива, съответно изисквания за наредба, която да определи влажността в дървесината, която се продава за огрев, насочването на отговорността, която е на местната власт. Съответно санкционен режим. Ясно е, че се изисква политически консенсус и много политическа воля, защото мерките, които ще бъдат предприети, не са популярни. Но от друга страна, са абсолютно задължителни. Защото от едната страна стоят здравето и животът на българските граждани, от другата страна стоят мерки, които макар и непопулярни, трябва да бъдат предприети, за да запазим именно здравето и живота на първо място и на второ, да отговорим на изискванията като страна – членка на ЕС. Водещ: Какви мерки трябва да бъдат предприети? Нено Димов: Споменах съдържанието на сяра и пепел в горивата, които стигат до пазара, това ще бъде взето от Държавната агенция по метрология и технически надзор, а може би всъщност някои мерки, които вече са предприети. Вчера беше дебатът с данъците върху по-старите автомобили, въвеждането на екологичната компонента. Малко преди това в годината бяха променени и екотаксите, с които на новите коли бяха намалени, на старите бяха увеличени, за електромобилите са нула за определен период от време. Въведена е система, по която да се следи дали даден катализатор е откраднат. Тоест в пунктовете, които изкупуват, всеки катализатор да е придружен с декларация от собственика или че колата му е излязла от употреба, или че катализаторът е сменен. В противен случай ще се счита, че е откраднат. Водим разговори с Министерството на икономиката и чрез тях с бизнеса за по-ранното въвеждане на екодизайн за отоплителните уреди. В понеделник на 12-и е насрочено и заседание на Оперативна програма „Околната среда“, за да бъде отворен достъпът до ресурса за качеството на атмосферния въздух. Така че много неща вече са направени. Между другото преди няколко дни, от 5-и този месец на сайта на министерството е качена и Националната програма за качеството на атмосферния въздух, която беше разработена от Световна банка, за достъп до обществеността и за предложения, които трябва да бъдат направени до 5 декември, след което естествено ще мине през междуведомствено съгласуване и ще се внесе за одобрение на Министерски съвет. Всъщност това е огромен труд, който беше свършен през 12 месеца. Затова в началото казах, че днес България е много по-подготвена, отколкото преди една година. Считам като успех това, че успяхме да отложим за тази една година решението на колежа на комисарите. Водещ: Министър Димов, вие говорите за политическия консенсус, но от ЕК са обезпокоени заради бавния темп на промените и от липсата на координиран подход между органите за опазване на околната среда и другите органи на национално и местно равнище. На какво се основават тези тревоги? Нено Димов: Всъщност това беше един от основните дебати, които имахме в четвъртък с оглед на това, кой за какво е отговорен. Например, едно от нещата, които очевидно трябва да бъде прието от местната власт, е, че това е сериозен проблем, а в голяма степен местната власт все още не го припознава. Разбира се, има и изключения. Така че основният инструмент е в ръцете на местната власт, защото замърсяването на въздуха идва най-вече от битовото отопление и до известна степен от транспорта. А това са два фактора, които пряко се влияят от планирането в рамките на дадена община. Естествено, ЕК е притеснена и всъщност тя цитира необходимостта от такъв тип координация и на национално, и на местно ниво. Общо взето, на национално ниво нещата, които трябваше да бъдат постигнати с оглед автомобилния транспорт и закона, за който говорим в момента, вече са приети консенсусно. Но усилията да вкараме местната власт, включително и през санкционен режим за тези, които не припознават и продължат да не предприемат мерки, естествено, среща съпротивата от Сдружението на общините, нещо, което е напълно разбираемо. И аз именно затова казах, че трябва политическа воля за приемането на непопулярни, но абсолютно задължителни мерки, за да може да се търси резултат. Между другото една от промените, които се предлагат в Закона за чистотата на атмосферния въздух, е оценката за това, как се развива дадена община, и тя се базира на конкретно постигнати резултати, а не наличието на програми, планове и прочее на хартия документи. Конкретен резултат означава през дадената година да има по-малко превишение на средноденонощното замърсяване с фини прахови частици спрямо средното за предходните три години. Това се прави с оглед избягване на метеорологичните особености, защото все пак и това влияе върху замърсяването на въздуха. Водещ: И още нещо искам да ви попитам във връзка с писмото на ЕК. Там се казва, че България трябва да приведе своето законодателство за качеството на въздуха в съответствие с европейските правила. Нено Димов: Има няколко неща действително, които не бяха … Водещ: А какви са те, какви са несъгласията? Нено Димов: Тук не става дума за несъгласие, а най-вече терминологично има няколко неща, които така и така са в Закона за атмосферния въздух, който влиза. Там нямаме противоречия нито с опозицията, нито с управляващите, просто ще бъдат приети и те нямат пряко отношение към основната тема. А именно чистота на атмосферния въздух. Просто попадат в същия закон и е нормално да са цитирани. Но това е нещо, което ще стане с приемането на този закон в предстоящите седмици и месеци. Водещ: Като ви слушам, министър Димов, вие сте свършили с вашия екип доста работа, но защо ЕК смята, че за година и половина България е постигнала малко за подобряване на качеството на въздуха и намаляването на фините прахови частици. Къде е разминаването? Нено Димов: Това е заключение на комисията, но това, което бих могъл да кажа, е, че постигането на ефект е изключително бавно. Всъщност проектът, който направи Световна банка и го реализира в национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, е за периода 2019-2024-2015 г. Тоест обхваща период от 6 години. И това са краткосрочните мерки. Няма как чистотата на въздуха да бъде решена в рамките на един или два сезона. Факт е, обаче, че има забавяне, предполагам, че комисията констатира основно това забавяне в рамките на Закона за чистота на атмосферния въздух, който беше готов през февруари-март тази година, но премина изключително дълъг период на съгласуване в рамките на държавните институции. Най-вече с оглед гарантиране, че ще има контрол, който да гарантира изпълнението на мерките в този закон. Защото ако няма ефективен контрол, няма смисъл да приемаме закон, той няма да е действащ. А контролът, както знаете, е нещо доста трудно. И затова отделихме месеци, които, от една страна, действително забиваха, но пък от друга страна, мисля, че намерихме правилното решение. И по-добре да имаме забавяне на работещ закон, отколкото бързо приет и неработещ. Естествено, комисията в това отношение със сигурност ще се съгласи, но от друга страна е факт, че има и забавяне. Водещ: Министър Димов, съпоставена с другите страни-членки на ЕС, къде се намира България по чистота на въздуха си? Нено Димов: Труден въпрос, защото България има проблем с един замърсител, фините прахови частици, голяма част от другите държави имат проблем и с азотните окиси, с други замърсители. Така че е трудно да се съпостави, но България и Полша са страните, които са най-напред в осъдителния процес. Белгия беше изнесена също в четвъртък от ЕК, на миналото заседание бяха Германия, Унгария, Франция, Румъния, Италия, Обединеното кралство все още. Така че на практика почти 17 мисля, че бяха държавите, които са в процес на различен етап от развитието. Проблемът е много голям за европейските страни, далеч не е само за България. Аз изброих тези, които на практика са разгледани на предишния и на сегашния колеж, но това е проблем мисля за 17 страни-членки на ЕС. Водещ: По-чист въздух ли дишаме? Това е въпросът, който интересува слушателите. Нено Димов: Качеството на въздуха има градове, в които се подобрява, и има градове, в които не се подобрява. На практика в последните години има няколко града, в които превишението на фини прахови частици е постигнало нормите. Ние можем да говорим за Добрич, за Девня, за Пирдоп, за Стара Загора, за Гълбово, за Сливен като градове, които вече нямат превишенията. Очакваме тази година, поне първоначалните данни са в същата посока, и Варна да се нареди до тях. Респективно има друга група градове, като Видин, като Горна Оряховица, като Монтана, в които не се забелязва напредък. Така че и тук не можем да кажем еднозначно, дали дишаме по-чист въздух или не. София, която е безспорно най-големият град, има тенденция непрекъснато от 6 години насам към подобряване, почти постигане на средногодишните, но все още надвишаване на средноденонощните, максимален брой разрешени средноденонощни фини прахови частици. Така че като цяло в страната има подобряване, но зависи от район до район. Аз пак казах, изброих градовете, в които вече са постигнати или очакваме тази година да бъдат постигнати нормите, и други, които са наистина много по-назад. Водещ: Мерките, които вие предприемате, осигурени ли са финансово? Въпрос, който със сигурност ще интересува домакинствата с битовото отопление. Нено Димов: Всъщност тук има няколко аспекта. Да започнем действително от домакинствата. Отново по сметки, които са направени от Световна банка, става ясно, че когато да кажем въглищата отиват на пазара с по-ниско съдържание на сяра и пепел, те естествено са по-високо калорични. От тази гледна точка са и по-скъпи, по-качествени въглища са. Но те са по-скъпи на тонаж, а от гледна точка на калоричност, понеже са много по-калорични, енергията, която дават, е почти съизмерима с енергията, която се получава от по-ниско калоричните и по-евтини въглища. Така че от тази гледна точка не би трябвало да има много оскъпяване. Но в бюджет 2019-а е предвидено 50% увеличаване на помощите за най-уязвимите семейства в страната за топлинно подпомагане, което отчита нарастването. Тоест в бюджета това е мярка, която вече е предприета. Ако говорим за мерките, които трябва да предприемат общините, те също не са свързани изцяло с пари, дори много голяма част от тези мерки са свързани с организация. Например в дни, в които се очаква да има замърсяване на въздуха поради някакви климатични условия, те да забранят влизането на коли в центъра или движението на определен вид коли, които са по-замърсяващи. А дървата, които се дават за огрев, да бъдат сечени по-рано на пролет, така че да има период от 6 месеца, в които естествено да бъдат изсушени. Защото едно от нещата, което е предвидено в Закона за въздуха, е да бъде изготвена наредба от Министерството на земеделието, което да изисква съдържанието на влага в дървесината, продавана за огрев. Така че не всичко е свързано с пари. А както споменах на по-ранен етап на разговора, в понеделник ще бъдат разгледани и отворени 110-115 милиона лева, които са по Оперативна програма „Околната среда“ за няколко общини в България. Като това може да бъде разгледано като пилотни проекти, свързани с договарянето на следващата финансова рамка, в която трябва да бъдат заделени, тоест да има договорени пари за всички общини в България, така че да могат да постигат съответствие за следващия финансов период, който горе-долу съвпада и с периода на проучването и програмата на Световната банка. Водещ: И в заключение, понеже говорим за пари, има ли вероятност ЕС да глоби България, тоест да ни наложи финансова санкция? Нено Димов: Безспорно такава вероятност има. Винаги когато говорим за режим, за санкция, тя е крайна мярка. Това, което правим от Министерството на околната среда и водите и цялото правителство, е да се опитаме да отложим максимално във времето, като между временно постигайки резултати, да убедим комисията, че парите е по-добре да се инвестират в решаването на проблема, отколкото да бъдат просто налагани като санкции на държавата. Защото горе-долу същият ресурс ще бъде отнет, но ефектът ще бъде по-малък. Така че конкретните мерки, между другото тази години ние ще докладваме, по-скоро в началото на следващата, за всички градове, които изброих преди малко, че вече постигат нормите, което е съвсем ясно заявен реален резултат, който очаква комисията от България. Така че на този етап по-скоро мисля, че е рано да говорим за финансови санкции. Цоня СЪБЧЕВА