Интервю с политолога професор Александър Маринов за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.

Водещ: Проф. Маринов, какво е състоянието на левицата в столицата преди началото на изборната 2019 г.?
Александър Маринов: Съдейки от страни – най-вече по присъствието в публичното пространство, идеите, които предлага, критиките на сегашния модел на управление, мисля, че това състояние – влошава оптимизма. Разбира се – важният тест предстои. Тъй като предстои да се направи най-важното за една партия, която претендира да предложи алтернатива на статуквото, а именно казах най-важното – всъщност тези две неща. Първото, това е убедителна програма, убедителен пакет от политики наистина различни и наистина по-добри. И второ, разбира се – личностите, които ще бъдат олицетворението, носителите, реализаторите на тези политики. И в едното и в другото направление както казах има поводи за оптимизъм, но изпитанието започва.
Водещ: Възможна ли е консолидация в БСП и в лявото политическо пространство?
Александър Маринов: Зависи какво имаме предвид под консолидация. Аз смятам, че не е лошо да има различни мнения, да има спорове, дори да има принципни различия в една политическа партия, когато става въпрос за сериозни неща. Лошо е, когато тези различия са породени от други второстепенни или субективни фактори. БСП е сложна партия. Винаги е била. При нея, говоря и за софийската организация, винаги е имало едно напрежение от гледна точка на търсенето на по-добрите възможности. Това напрежение не винаги е било конструктивно или продуктивно. Но по-добре е такова напрежение, такава вътрешна динамика, отколкото едно мъртвило – една фасада на единодействие или някаква желязна дисциплина, зад което всъщност се крият други причини. Според мен много е важно консолидацията да бъде на основата на ясни политики. Т.е. след като по един демократичен начин са чути гласовете на различни политически, експертни и други общности и среди, трябва да се вземе решение. Това решение трябва да отразява волята на мнозинството от избирателите и привържениците на партията, и то трябва да се осъществява.
Водещ: На Градската конференция бяха очертани 3 риска, които стоят пред партията преди евроизборите. Един от тях вероятно е подреждането на листата на левицата за предстоящите избори. Може ли това нещо да предизвика трусове и разделения в партията, и как могат съответно да бъдат преодолени тези трусове? Може ли това да бъде препъни камък?
Александър Маринов: Аз лично смятам, че през тази година, която идва, ще има няколко пъти редене на листи, освен европейските от всяка една партия в България, в това число и БСП. Това е една деликатна процедура, която поражда напрежение. По обясними причини желаещите – хората с амбиции, са повече от местата. Много е важно как ще се подходи по този въпрос. Аз не случайно преди малко казах за волята, за виждането и оценките на партията и на нейните избиратели. Сега, ако става дума за европейските избори, няма защо да си кривим душата. Тук има един проблем, той е проблем, разбира се не само на София. Той е общонационален проблем, тъй като такава е природата на европейските избори. Там дилемата е дали листата ще бъде водена от Сергей Станишев или не. Това е истинският проблем и аз не смятам, че е необходимо този проблем да се замита под килима. И просто партията трябва да си каже думата. Като трябва да имаме предвид и следното, че все пак в случая Станишев наистина беше преизбран за председател на Партията на европейските социалисти. В края на краищата, партията решава и на основата на други критерии кои да я представляват Европейския парламент. Имало е и има моменти в БСП и в други партии, разбира се, когато реденето на листите остава известна горчивина или неудовлетвореност поради липсата на ясни критерии. Аз неслучайно в отговора на предишния въпрос, подчертах колко е важно личностите, които ще представляват БСП и в следващия Европарламент и в следващите органи на властта, да бъдат хора преминали през проверката на практиката и ползващи се с доверието на избирателите. От тази гледна точка, ако не бъдат направени някакви опити за провеждане на други идеи, други намерения, аз не виждам защо едно такова състезание да не бъде плодотворно. В края на краищата навсякъде е нужна някаква конкуренция – в политиката също.
Водещ: И в конкуренцията да се родят нови идеи?
Александър Маринов: Да, и нови лица също.
Водещ: Споменахте за няколко подреждания на листите на партиите. Няма как да не ви питам възможен ли е сценарии, в който присъстват предсрочни парламентарни избори към момента?
Александър Маринов: Това не веднъж съм заявявал и то от месеци насам, че предсрочните избори са не само възможни, те са неизбежни. Нещо повече – смятам, че те няма да ни накарат да чакаме дълго. Причината не е в желанието на едни или други политически сили, причината е най-вече в порочния модел на управление на страната, който ражда много лоши последици за хората. От тази гледна точка недоволството е обяснимо. Няма значение, че то в момента то не взима мащабите на протестите в Париж или Брюксел. Това няма значение. Недоволството е масово. То се установява от множество различни социологически изследвания. Правителството и въобще управляващата коалиция имат критично ниска подкрепа. И това е резултат от лошата политика. Така че за тези предсрочни избори, трябва да мислим не като хипотеза, а като нещо, което ще се случи. И това е всъщност важният въпрос – дали има готовност да бъде предложено нещо различно и качествено по-добро от това, което ни предлагат сега управляващите?
Водещ: Веднага ви задавам този въпрос – готова ли е БСП да предложи работеща алтернатива на сегашните управляващи?
Александър Маринов: Това е важен и сложен въпрос. Засега той няма еднозначен отговор, въпреки че и тук бих използвал този дипломатичен израз, че има основание за оптимизъм. Ще се аргументирам защо. Първо – БСП е единствената партия, която си направи труда, осмели се да предложи един цялостен, дългосрочен, стратегически документ за България. Първоначалният проект, без съмнение страда от слабости. Но все пак, подчертавам – това е единствената партия, която показа, че може да мисли дългосрочно и да подчини на големи дългосрочни национални цели краткосрочните си управленски амбиции. Това първо. Между другото, отварям една скоба – искам да кажа, че доколкото съм запознат, всъщност аз съм запознат със стенографския запис от Градската конференция. Много съществено достойнство на дискусията и на материалите на Конференцията, са именно разискванията, становищата относно визията. Веднага искам да кажа, че и в приетото решение от Конференцията има една много важна крачка напред, а именно към формулиране на една ясна, дългосрочна, стратегическа цел. Цел на целите, ако мога така да се изразя, а именно – преодоляването на риска от демографската катастрофа. И всички останали политики, и всички останали второстепенни цели, да бъдат подчинени на това. Надявам се, че в окончателния си вариант, този документ ще бъде изчистен от противоречия, от слабости. Той ще изпълни истинското си предназначение, именно дългосрочен стратегически документ. И на негова основа вече ще могат да се изработят и една краткосрочна управленска програма – 4 годишна мандатна програма, и предизборна платформа и т.н. Естествено остава последният въпрос, както казах и в началото очакваме да видим хората, които ще осъществяват тази визия. Говоря, разбира се и на национално равнище, говоря и на софийско равнище. Защото така или иначе до изборите в София, които не зависят от нечие желание, остава по-малко от година. И според мен е време да имаме достатъчно убедителни кандидатури.
Водещ: Според вас тези кандидатури, лицата – познати ли трябва да бъдат или съвсем нови?
Александър Маринов: Сега, според мен те би трябвало да бъдат нови в смисъл не като извадени от ръкава, не абсолютно неизвестни, а нови от гледна точка на начина на мислене, готовността да се прави политика по различен начин. Бих казал това да са хора, които не са амортизирани от досегашната политика, защото не бива да се заблуждаваме – редица слабости, от които е белязан българският преход и управлението на страната през последните години, са характерни не само за управляващите днес. БСП също има кусури и грехове. И от тази гледна точка, трябва да се търсят хора, които наистина да са носители на нещо ново. Вие виждате – светът се променя, Европейската политика се променя. Тук не става въпрос да се нагаждаме към някакви модни повеи, а става дума за необходимостта от ново поколение политици, които изразяват интересите на хората и се борят за тях, а не за собствените си интереси.
Водещ: Ще си позволя да се върнем към Европейските избори. Може ли БСП да бъде вкарана в графата „антиевропейска партия“, и това да й изиграе лоша шега на предстоящите избори?
Александър Маринов: Това е известно клише. Според мен дали една партия е европейска или антиевропейска, зависи от нейната реална политика и с какво тя допринася един път за укрепването на Европа, и второ – за отстояването на българските позиции в Европа. И тук трябва да кажем откровено – Европейският съюз не е в добро състояние. Европейският съюз със сигурност не е това, за което са мечтали неговите бащи основатели. В Европейския съюз има множество дефицити. Това е причината да има толкова силни антиевропейски или евроскептични нагласи. Следователно проевропейската линия на една партия не е в това да пада на колене и да се кланя пред Брюксел или пред силните на деня в Европа. Не е да се държи като лакеи, като филиал на нечия партийна централа, а да назовава честно и добронамерено проблемите на Европейския съюз. И второ, което е много важно – да предложи един много по-добър начин на участие на България в Европейския съюз. Между другото – същото важи и за НАТО. Но сега говорим за Европейския съюз, тъй като за съжаление избори на НАТО няма. Следователно, коя партия е проевропейска или антиевропейска, това ще разберем като използваме старата библейска максима: „По делата им ще ги познаете“.
Водещ: А не по думите?
Александър Маринов: Да.
Водещ: И ми се ще да завършим с един малко по-глобален въпрос. Как може да се заздрави българската политика и държавност?
Александър Маринов: Това изглежда е глобален или прекалено мащабен въпрос, но всъщност – това е въпросът на въпросите. Значи българската политика, въобще българското публично – е тежко болно. Затова хората имат крайно ниска степен на доверие към институциите, затова са обезверени и отчаяни, и затова по улиците се чува лозунгът: „Смяна на системата“. А ние нямаме измислена нова система. А ние искаме, обаче система, която да отговаря на своя етикет. Ако това наистина е демокрация, тогава тази демокрация трябва да отговаря на интересите, и да защитава доброто съществуване на мнозинството от хората, а не на едно нищожно малцинство – нищожно във всеки един смисъл на думата. От тази гледна точка, големият проблем пред българската политика, пред българската държавност е всеки, който има власт – да я получава, да я упражнява открито, да се отчита пред обществото и да носи отговорност за тази власт. Защото сега, както виждате, нито един човек не е понесъл отговорност. Аз не говоря само за съдебна отговорност. Нито един човек не е понесъл отговорност за това, че не си е вършил работата, разпореждайки се с властта. Вземете дори този парадоксален пример: това правителство работи вече година и половина. Не може да намерите нито един ред отчет за това как си изпълнява своята собствена програма, което е приело, а това е задължение по закон. Няма да намерите нито ред отчет. Имате общи приказки, хвалби или позовавания на това, че някой ни хвали от някъде, но това не е отчетност. Между другото не друг, а партия ГЕРБ в първата си управленска програма 2009 г., беше поела ангажимента ежегодно да отчита изпълнението на програмата. Това не се случи, но поне беше записано. Всеки, който има власт, трябва да знае, че тази власт не му е дадена под аренда – да се награби за определен период от време, а му е дадена, за да служи на обществото. А за това трябва да се отчита и да носи отговорност. Това е всъщност смисълът на въпроса, който вие задавате.
Водещ: Можем ли да кажем така: доверието на гражданите ще бъде върнато тогава, когато има прозрачност и ясност?
Александър Маринов: Прозрачност със сигурност, но и отговорност. Тъй като не е достатъчно да виждаме какво става, а да виждаме, че за добри резултати има поощрения, за лоши резултати – има наказания.
Веселка ИВАНОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---