Проф. Александър Маринов, политолог: Състоянието на левицата преди европейските избори внушава оптимизъм
Интервю с политолога професор Александър Маринов за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.
Водещ: Проф. Маринов, какво е състоянието на левицата в столицата преди началото на изборната 2019 г.?
Александър Маринов: Съдейки от страни – най-вече по присъствието в публичното пространство, идеите, които предлага, критиките на сегашния модел на управление, мисля, че това състояние – влошава оптимизма. Разбира се – важният тест предстои. Тъй като предстои да се направи най-важното за една партия, която претендира да предложи алтернатива на статуквото, а именно казах най-важното – всъщност тези две неща. Първото, това е убедителна програма, убедителен пакет от политики наистина различни и наистина по-добри. И второ, разбира се – личностите, които ще бъдат олицетворението, носителите, реализаторите на тези политики. И в едното и в другото направление както казах има поводи за оптимизъм, но изпитанието започва.
Водещ: Възможна ли е консолидация в БСП и в лявото политическо пространство?
Александър Маринов: Зависи какво имаме предвид под консолидация. Аз смятам, че не е лошо да има различни мнения, да има спорове, дори да има принципни различия в една политическа партия, когато става въпрос за сериозни неща. Лошо е, когато тези различия са породени от други второстепенни или субективни фактори. БСП е сложна партия. Винаги е била. При нея, говоря и за софийската организация, винаги е имало едно напрежение от гледна точка на търсенето на по-добрите възможности. Това напрежение не винаги е било конструктивно или продуктивно. Но по-добре е такова напрежение, такава вътрешна динамика, отколкото едно мъртвило – една фасада на единодействие или някаква желязна дисциплина, зад което всъщност се крият други причини. Според мен много е важно консолидацията да бъде на основата на ясни политики. Т.е. след като по един демократичен начин са чути гласовете на различни политически, експертни и други общности и среди, трябва да се вземе решение. Това решение трябва да отразява волята на мнозинството от избирателите и привържениците на партията, и то трябва да се осъществява.
Водещ: На Градската конференция бяха очертани 3 риска, които стоят пред партията преди евроизборите. Един от тях вероятно е подреждането на листата на левицата за предстоящите избори. Може ли това нещо да предизвика трусове и разделения в партията, и как могат съответно да бъдат преодолени тези трусове? Може ли това да бъде препъни камък?
Александър Маринов: Аз лично смятам, че през тази година, която идва, ще има няколко пъти редене на листи, освен европейските от всяка една партия в България, в това число и БСП. Това е една деликатна процедура, която поражда напрежение. По обясними причини желаещите – хората с амбиции, са повече от местата. Много е важно как ще се подходи по този въпрос. Аз не случайно преди малко казах за волята, за виждането и оценките на партията и на нейните избиратели. Сега, ако става дума за европейските избори, няма защо да си кривим душата. Тук има един проблем, той е проблем, разбира се не само на София. Той е общонационален проблем, тъй като такава е природата на европейските избори. Там дилемата е дали листата ще бъде водена от Сергей Станишев или не. Това е истинският проблем и аз не смятам, че е необходимо този проблем да се замита под килима. И просто партията трябва да си каже думата. Като трябва да имаме предвид и следното, че все пак в случая Станишев наистина беше преизбран за председател на Партията на европейските социалисти. В края на краищата, партията решава и на основата на други критерии кои да я представляват Европейския парламент. Имало е и има моменти в БСП и в други партии, разбира се, когато реденето на листите остава известна горчивина или неудовлетвореност поради липсата на ясни критерии. Аз неслучайно в отговора на предишния въпрос, подчертах колко е важно личностите, които ще представляват БСП и в следващия Европарламент и в следващите органи на властта, да бъдат хора преминали през проверката на практиката и ползващи се с доверието на избирателите. От тази гледна точка, ако не бъдат направени някакви опити за провеждане на други идеи, други намерения, аз не виждам защо едно такова състезание да не бъде плодотворно. В края на краищата навсякъде е нужна някаква конкуренция – в политиката също.
Водещ: И в конкуренцията да се родят нови идеи?
Александър Маринов: Да, и нови лица също.
Водещ: Споменахте за няколко подреждания на листите на партиите. Няма как да не ви питам възможен ли е сценарии, в който присъстват предсрочни парламентарни избори към момента?
Александър Маринов: Това не веднъж съм заявявал и то от месеци насам, че предсрочните избори са не само възможни, те са неизбежни. Нещо повече – смятам, че те няма да ни накарат да чакаме дълго. Причината не е в желанието на едни или други политически сили, причината е най-вече в порочния модел на управление на страната, който ражда много лоши последици за хората. От тази гледна точка недоволството е обяснимо. Няма значение, че то в момента то не взима мащабите на протестите в Париж или Брюксел. Това няма значение. Недоволството е масово. То се установява от множество различни социологически изследвания. Правителството и въобще управляващата коалиция имат критично ниска подкрепа. И това е резултат от лошата политика. Така че за тези предсрочни избори, трябва да мислим не като хипотеза, а като нещо, което ще се случи. И това е всъщност важният въпрос – дали има готовност да бъде предложено нещо различно и качествено по-добро от това, което ни предлагат сега управляващите?
Водещ: Веднага ви задавам този въпрос – готова ли е БСП да предложи работеща алтернатива на сегашните управляващи?
Александър Маринов: Това е важен и сложен въпрос. Засега той няма еднозначен отговор, въпреки че и тук бих използвал този дипломатичен израз, че има основание за оптимизъм. Ще се аргументирам защо. Първо – БСП е единствената партия, която си направи труда, осмели се да предложи един цялостен, дългосрочен, стратегически документ за България. Първоначалният проект, без съмнение страда от слабости. Но все пак, подчертавам – това е единствената партия, която показа, че може да мисли дългосрочно и да подчини на големи дългосрочни национални цели краткосрочните си управленски амбиции. Това първо. Между другото, отварям една скоба – искам да кажа, че доколкото съм запознат, всъщност аз съм запознат със стенографския запис от Градската конференция. Много съществено достойнство на дискусията и на материалите на Конференцията, са именно разискванията, становищата относно визията. Веднага искам да кажа, че и в приетото решение от Конференцията има една много важна крачка напред, а именно към формулиране на една ясна, дългосрочна, стратегическа цел. Цел на целите, ако мога така да се изразя, а именно – преодоляването на риска от демографската катастрофа. И всички останали политики, и всички останали второстепенни цели, да бъдат подчинени на това. Надявам се, че в окончателния си вариант, този документ ще бъде изчистен от противоречия, от слабости. Той ще изпълни истинското си предназначение, именно дългосрочен стратегически документ. И на негова основа вече ще могат да се изработят и една краткосрочна управленска програма – 4 годишна мандатна програма, и предизборна платформа и т.н. Естествено остава последният въпрос, както казах и в началото очакваме да видим хората, които ще осъществяват тази визия. Говоря, разбира се и на национално равнище, говоря и на софийско равнище. Защото така или иначе до изборите в София, които не зависят от нечие желание, остава по-малко от година. И според мен е време да имаме достатъчно убедителни кандидатури.
Водещ: Според вас тези кандидатури, лицата – познати ли трябва да бъдат или съвсем нови?
Александър Маринов: Сега, според мен те би трябвало да бъдат нови в смисъл не като извадени от ръкава, не абсолютно неизвестни, а нови от гледна точка на начина на мислене, готовността да се прави политика по различен начин. Бих казал това да са хора, които не са амортизирани от досегашната политика, защото не бива да се заблуждаваме – редица слабости, от които е белязан българският преход и управлението на страната през последните години, са характерни не само за управляващите днес. БСП също има кусури и грехове. И от тази гледна точка, трябва да се търсят хора, които наистина да са носители на нещо ново. Вие виждате – светът се променя, Европейската политика се променя. Тук не става въпрос да се нагаждаме към някакви модни повеи, а става дума за необходимостта от ново поколение политици, които изразяват интересите на хората и се борят за тях, а не за собствените си интереси.
Водещ: Ще си позволя да се върнем към Европейските избори. Може ли БСП да бъде вкарана в графата „антиевропейска партия“, и това да й изиграе лоша шега на предстоящите избори?
Александър Маринов: Това е известно клише. Според мен дали една партия е европейска или антиевропейска, зависи от нейната реална политика и с какво тя допринася един път за укрепването на Европа, и второ – за отстояването на българските позиции в Европа. И тук трябва да кажем откровено – Европейският съюз не е в добро състояние. Европейският съюз със сигурност не е това, за което са мечтали неговите бащи основатели. В Европейския съюз има множество дефицити. Това е причината да има толкова силни антиевропейски или евроскептични нагласи. Следователно проевропейската линия на една партия не е в това да пада на колене и да се кланя пред Брюксел или пред силните на деня в Европа. Не е да се държи като лакеи, като филиал на нечия партийна централа, а да назовава честно и добронамерено проблемите на Европейския съюз. И второ, което е много важно – да предложи един много по-добър начин на участие на България в Европейския съюз. Между другото – същото важи и за НАТО. Но сега говорим за Европейския съюз, тъй като за съжаление избори на НАТО няма. Следователно, коя партия е проевропейска или антиевропейска, това ще разберем като използваме старата библейска максима: „По делата им ще ги познаете“.
Водещ: А не по думите?
Александър Маринов: Да.
Водещ: И ми се ще да завършим с един малко по-глобален въпрос. Как може да се заздрави българската политика и държавност?
Александър Маринов: Това изглежда е глобален или прекалено мащабен въпрос, но всъщност – това е въпросът на въпросите. Значи българската политика, въобще българското публично – е тежко болно. Затова хората имат крайно ниска степен на доверие към институциите, затова са обезверени и отчаяни, и затова по улиците се чува лозунгът: „Смяна на системата“. А ние нямаме измислена нова система. А ние искаме, обаче система, която да отговаря на своя етикет. Ако това наистина е демокрация, тогава тази демокрация трябва да отговаря на интересите, и да защитава доброто съществуване на мнозинството от хората, а не на едно нищожно малцинство – нищожно във всеки един смисъл на думата. От тази гледна точка, големият проблем пред българската политика, пред българската държавност е всеки, който има власт – да я получава, да я упражнява открито, да се отчита пред обществото и да носи отговорност за тази власт. Защото сега, както виждате, нито един човек не е понесъл отговорност. Аз не говоря само за съдебна отговорност. Нито един човек не е понесъл отговорност за това, че не си е вършил работата, разпореждайки се с властта. Вземете дори този парадоксален пример: това правителство работи вече година и половина. Не може да намерите нито един ред отчет за това как си изпълнява своята собствена програма, което е приело, а това е задължение по закон. Няма да намерите нито ред отчет. Имате общи приказки, хвалби или позовавания на това, че някой ни хвали от някъде, но това не е отчетност. Между другото не друг, а партия ГЕРБ в първата си управленска програма 2009 г., беше поела ангажимента ежегодно да отчита изпълнението на програмата. Това не се случи, но поне беше записано. Всеки, който има власт, трябва да знае, че тази власт не му е дадена под аренда – да се награби за определен период от време, а му е дадена, за да служи на обществото. А за това трябва да се отчита и да носи отговорност. Това е всъщност смисълът на въпроса, който вие задавате.
Водещ: Можем ли да кажем така: доверието на гражданите ще бъде върнато тогава, когато има прозрачност и ясност?
Александър Маринов: Прозрачност със сигурност, но и отговорност. Тъй като не е достатъчно да виждаме какво става, а да виждаме, че за добри резултати има поощрения, за лоши резултати – има наказания.
Веселка ИВАНОВА
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ
Проф. Александър Маринов, политолог: Управляващите „гасят огън с бензин“ след самодоволството, което доведе до сбърканата политика у нас
Няма как да подминем коментара по заформилата се политическа обстановка – привидно нова, но като че ли преповтаряйки стари сценарии. БСП продължава с настояване за оставка на правителството. В тона...
Проф. Александър Маринов, политолог: Управлението на кабинета „Борисов 3“ отива ...
Проф. Александър Маринов, политолог: В управлението липсва всякаква воля за анал...
Проф. Александър Маринов, политолог: Не изключвам да се случи, но е рано да се говори за война между институциите
Политологът проф. Александър Маринов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Ако след интервю снощи на министър-председателя и отговора отново на президента през медиите се питахме има ли война между институциите, то след коментара на премиера от късния следобед, и употребения от него израз: „Изказването на президента Радев е вероломно нападение безпричинно срещу правителството“, няма никакво съмнение – война има. Въпросът е докъде ще стигне и до какво ще доведе? Проф. Маринов, какви изводи можем да направим от премиерско-президентския дуел през последните 24 часа? Александър Маринов: Няма основания за някакви нови изводи. Това се случва за пореден път. За пореден път причината е в първоначална атака, проява на враждебност, на най-малкото на недобро възпитание от страна на премиера. В отговор президентът не си премълчава. Това се случва вече 4-5 пъти през последната година. Така че аз коментирам това нещо, и преди съм го коментирал, припомням един важен факт, че президентът никога не е започвал пръв. Тоест, оттук нататък ако бъде нападан по този начин, според мен, Радев ще отговаря. Ще отговаря в този си свой стил – той е категоричен, ясен, не търси някакви увъртени формулировки. А иначе, дали има война в точния смисъл на думата между институциите, това е по-сложен въпрос, тъй като взаимоотношенията между президентството и изпълнителната власт не се изчерпват с личните взаимоотношения на хората, които ги оглавяват. Там има и институционални въпроси, които по определени въпроси изискват взаимодействие, изискват взаимен контрол или критика. Така че да се говори за война е, според мен, малко пресилено и преждевременно. Не изключвам, че може да се случи, но мисля че е рано или прекалено е пресилено да се прави такъв категоричен извод. Водещ: Е да, но за първи път сме свидетели на толкова откровени нападки, ясно изразени, и то с проекция в политическия живот. Тоест, те не са абстрактни, те са съвсем конкретни. Александър Маринов: Бих казал, те са били конкретни, но сега са по-сериозни. Да, така ще бъде общо взето. В такъв тип размяна на удари и на контраудари винаги има ескалация. Няма как да се задържи на едно и също ниво. Тук, между другото, една от причините за тази ескалация беше намесването на едно конкретно име. Според мен, малко необмислено постъпи премиерът, когато пръв повдигна, пръв спомена това име, не само защото конкретното твърдение не беше вярно, защото знаете, че има много такива мнения, даже твърдения в публичното пространство, че има между него и това друго лице някаква по-специална връзка. Така че намесването на такива други имена, и то чувствителни имена за българската политическа действителност, ще доведе до ескалация. Водещ: За каква друга връзка казахте? Александър Маринов: Президентът постави въпрос, той не твърди нищо. Той постави въпрос дали няма такива връзки между Борисов и Пеевски. Знаете добре, това се твърди и от други политически сили, от неправителствени организации, от медии, че такива връзки между двамата има. Да ги наречем делови, а оттам и политически. Дали е вярно или не е вярно, разбира се, това е друг въпрос. Но такива твърдения има в обществения живот. Самият Пеевски е човек, който очевидно е противоречива фигура. Водещ: Да, това щях да ви попитам – защо плаши името на Делян Пеевски, та и президент, и премиер се надпреварват в дистанцията от него и във взаимни обвинения за бизнес, финансови и електорални интереси? Александър Маринов: Значи, очевидно влиянието на Пеевски не е пренебрежимо, след като го наместват непрекъснато от най-различни посоки. Има и други причини. Разбира се, чисто обективно погледнато, това е човекът, който по официални данни е най-проспериращият в България през последните няколко години. Така че има открити въпроси, има открити въпроси от гледна точка на неговия статут на депутат, работа, която той, както виждаме, не върши. Това не пречи да си получава заплата в пълен размер. Както казах, това е една спорна фигура. Какво от изказванията по негов адрес е вярно и какво не е, това е друга тема, но няма как да го пренебрегнем все едно, че не съществува. Водещ: Много е любопитна реакцията на г-н Пеевски, който казва: „Каквито и проблеми и премиерът, и президентът да имат помежду си – лични и институционални, да ги решават занапред като големи момчета-генерали“. Съзирате ли подигравката? Александър Маринов: Аз не смятам, че Пеевски е човекът, който може да се подиграва с премиера и президента, освен ако не се е помислил за нещо по-голямо и по-силно от тях. Така че още малко масло в огъня. Водещ: И какво ще стане? Александър Маринов: Който както ще да гледа, дали е защото е заинтересуван, дали защото не иска да се забърква в тези истории, въпросите, споровете, съмненията около Пеевски съществуват. Може да се правим, че не съществуват, може да не желаем да ги коментираме, можем да ги отричаме, че съществуват – това е друг въпрос. Но всяко нещо на този свят има край. И когато една такава топка снежна се затъркаля, тя става все по-голяма, накрая става лавина, и знаете какво се случва. Няма да се случи за пръв път в българския обществен живот през последните 30 години. Това е сериозният въпрос. Защо го използват като някакво заклинание или като някакво плашило, е друга тема. Има други странни неща, примерно най-голямата опозиционна партия въобще упорито отказва да произнесе това име. Никога не го произнася. Водещ: А защо? Какво е вашето обяснение? Александър Маринов: И аз това се чудя защо. Не знам, може би да не го урочасат или пък сами да не се урочасат, или пък има някакви връзки там по върховете – не знам, нямам представа. Но не е ли странно, когато всички други говорят, опозиционни партии говорят, критикуват, атакуват ГЕРБ за такива връзки, най-голямата опозиционна партия мълчи. Не го споменава името, все едно, че го няма. Странна работа, не знам. Водещ: Проф. Маринов, от думите и на президента, и на премиера, излиза дългата ръка на ДПС. Защо Движението все още е такъв фактор, че прави подаръци и на единия и на другия? На единия – вот, на другия – избори, ако вярваме, а би трябвало да вярваме на думите и на държавния глава, и на министър-председателя? Александър Маринов: Ако трябва да бъдем коректни, ролята на ДПС за победата на Радев не беше решаваща. Един бегъл прочит на резултатите от втория тур го показва. Резултатите от първия тур – още повече. Разбира се, те си прибавиха голяма част от техните гласове, колкото гласуваха – те не гласуват масово на тези избори, но все пак гласуваха – да, отидоха при Радев. Това, че ДПС играе ролята на скрит участник в управлението, е без съмнение вярно, тъй като те гласуват с ГЕРБ всички важни закони за ГЕРБ, включително тези, които са проблематични – без тях. Те се декларират като опозиция, но заявяват позицията си на опозиция само тогава, когато от тази позиция няма да има никакви реални, практически резултати. Това също е добре ясно. Аз се чудя, когато те твърдят, че се грижат за стабилността, а в същото време искат да демонтират това управление. Те изрично използват този израз – те искат да демонтират това правителство. Е, демонтажът според мен е нестабилност. Значи, всъщност те искат да махнат патриотите от властта, да заемат тяхното място, и тогава вече няма да има нужда да се демонтира правителството. Тази логика, според мен, е трудно да се оспори, че ДПС подкрепят Борисов лично, и ГЕРБ. Тук, според мен, трудно може да се възрази на тази теза. А дали са толкова силни ДПС, това вече е друг въпрос – колко са силни, какво е влиянието им. Освен това, не бива да се слага знак за равенство между ДПС и Пеевски. В никакъв случай не бива да се слага знак за равенство. Не бива да се преписват изцяло на ДПС всички деяния на Пеевски реални или мними, пак подчертавам, както и обратното. Така че друг е въпросът доколко може да продължава тази двойна игра със скритата подкрепа на ДПС. Тя вече не е особено скрита. Това няма как да продължава дълго време – или ще е така, или ще е иначе. Големият проблем пред Борисов и пред ГЕРБ е, че те сега имат друга заплаха непосредствено, и това са процеси в „Обединените патриоти“, тъй като те могат много внезапно да катурнат правителството. А с ДПС какво ще правят, това вече си е техен проблем какво ще решават. Не е лесен въпросът. Водещ: Не преиграват малко и „Обединените патриоти“ в желанието си да договорят повече от Борисов? Александър Маринов: Знаете ли, аз се затруднявам да преценя докъде свършва играта за изкопчване за повече и откъде започват едни такива вътрешни конфликти и противоречия, които имат много стара история. Вие си спомняте тези хора, които сега са в коалиция, те можеха да се търпят преди няколко години. Някои от тях влизаха дори във физически саморазправи. Така че там не всичко по мед и масло, и особено когато застават трудни въпроси – сега от една страна една част от „Обединените патриоти“ искат максимално да оползотворят участието си във властта, други обаче се замислят какво ще стане, ако примерно след 3 или 6, или 9 месеца има избори. И тази прегръдка с ГЕРБ, и тази подкрепа за ГЕРБ и за някои техни политики, които противоречат на техни многократно декларирани позиции каква цена ще има. И оттук едно разкъсване вътрешно, като прибавим и личните отношения, въобще ролята на личните отношения в българската политика, не знам. Не знам, сигурно се опитват да играят някакво театро, за да изкопчат повече от Борисов, но според мен не е само това, дори бих казал не е главното. Водещ: А кое е главното? Александър Маринов: Ами те са раздвоени, просто са раздвоени, не са нещо цялостно, последователно. Най-малкото пък можем да приемем, че е нещо, което е въпрос на ясен, предварително начертан план, изпълняван така да се каже стъпка по стъпка. Ние виждаме всеки ден такива избухвания, такива импровизации, такива непремерени бих казал реакции, квалификации едни към други. Чак пък да е толкова постановка, не ми се вярва. Такива талантливи режисьори в българската политика няма. Водещ: И актьори. Александър Маринов: И актьори няма. Водещ: Проф. Маринов, докога обаче ще продължава този боксов мач между премиера и президента? Премиерът не го започна случайно снощи. Той, както и да изглежда, че е човек на импровизациите, не е. Александър Маринов: Сега, тук има две хипотези. Борисов е склонен да говори без много да се замисля, извинете ме за този израз. Понякога той се увлича, и така в своето въодушевление, в своето вдъхновение казва повече неща, колкото трябва. Другата хипотеза е, че има нещо предвид. Но аз съм го казвал и друг път в нашите разговори – елементарният разум би трябвало да предпазва Борисов от такъв тип сблъсъци с президента, защото той от тях губи, той не печели. Сблъсъкът на Борисов с Радев, този челен сблъсък, винаги носи минуси за Борисов, просто, защото Радев е по-популярен и по-харесван от него. А освен всичко останало Радев няма на врата си воденичния камък на управлението на държавата, което не решава проблеми, а създава проблеми. Така че защо му е на Борисов да започва точно сега такава схватка? Наред с всички други проблеми в управляващата коалиция, бремето на председателството, други проблеми – не мога да разбера. Може и да е така, аз не е така, но не мога да намеря логичен отговор. Водещ: Дали не можем да потърсим логиката зад този отговор в казаното от Борисов изречение – предупреждение за президентска партия, което едва ли толкова го плаши, но за това, което не казва, е опасението от стремеж към президентска република? Александър Маринов: Президентска република в България няма как да се случи. Трябва да сме наясно с това нещо. За да стане президентска република, трябва да има Велико народно събрание. Такова, както добре знаем, е почти невъзможно да бъде свикано в България. Трябва да се случи нещо извънредно, за да стане. Президентска партия – да, би могло да се притеснява Борисов. Водещ: ГЕРБ е толкова силен, има толкова ресурси, лостове. Александър Маринов: Значи, ГЕРБ е силен, вярно е, но ГЕРБ вече не е първа младост, ГЕРБ е преминал пик си и върви надолу. Това е ясно и се вижда по всички резултати. Освен това, ако ГЕРБ се изправи, ако става дума за такава партия, която не е въпрос за ден или два, или за месец, ще се изправи срещу съвършено различен противник и спомена за президентските избори е все още пресен, раната още не е заздравяла. Но защо да го прави, тук си задавам въпроса? Президентът засега не дава никакви поводи да бъде подозиран, че иска да прави нещо такова. Той дори не дава поводи за някакви подозрения чрез някаква инициатива, която би била съвсем нормална и необходима, да кажем балансиране на някаква идея за национална стратегия, за обсъждане, за обществени дебати и т.н. Да кажете сега, че той покрай дискусията иска да направи основата за една бъдеща формация – няма нищо такова. Според мен, тези изсмукани от пръстите обвинения работят срещу тези, които ги измислят. Аз съм далеч от мисълта, че президента няма грешки, но тогава да бъдат критикувани неговите грешки реални, а не измислени грехове. Кой печели от това? Според мен, какво печели Борисов от тази хвърлена в пространството теза? Намеква, че президента ще прави партия. И какво печели? Не печели, той няма доказателства. Няма никакви аргументи. Според мен, Борисов действа много по-разумно, когато се опитва да не напада президента, да търси някакво разбирателство такова работно, текущо, да прикрива иначе ясното недоброжелание към президента и някакво мирно съвместно съществуване, така да се изразя. Но виждате, че периодично Борисов понякога, вероятно не само той, а и други фактори в ГЕРБ, отправят атаки към президента и тук аз не мога да разбера как не се усетиха вече цяла година, че нито една такава атака няма да им бъде простена. За разлика от други президенти, от други политически лидери те би трябвало да разберат, че Радев е друг тип човек. Той няма начин да пропусне такава атака. Какво печели ГЕРБ от това? Водещ: Нападателен тип. Александър Маринов: Той е генерал. Истински генерал. Той е офицер, той има чувство за достойнство, за чест. Той отговаря. Посегнат ли му, отговаря. Такъв е. Мъж. Оттук нататък вече защо го правят периодично, пробват ли го дали ще се огъне, дали ще се поколебае, дали му търсят някакво слабо място? Възможно е някой примерно да е нашепнал на Борисов, че началникът на президентски кабинет е уязвимата брънка в цялата конструкция. И са решили сега да го атакуват него. Да го атакуват, да видим какво ще излезе там за допуска на информация. И според мен това е недомислена дребна игра, която … Водещ: Заядлива. Не й прави чест. Александър Маринов: Да, заядлива. Има си други начини. Има си други начини правителството и министър-председателят да покажат своето превъзходство, така да го наречем. Водещ: Най-малкото не е коректно да се атакуват чрез администрациите си, защото там хората са всякакви, те не са избирани, те са назначавани за конкретна работа. Александър Маринов: Разбира се, това е проява на лош вкус. Защо се бъркаш на друг човек в администрацията? Той си е назначил своя екип. Президентът или който да било друг не се занимава с администрацията на Борисов. Например никой не е повдигнал въпроса за г-жа Бъчварова. Значи, има си неща, ако ще се критикуват, ако ще се нападат, един друг да бъде, един срещу друг, един за друг. Премиерът ще говори за президента, а не за администрацията му и обратно – президентът ще говори за премира. Ако толкова е нужно това нещо и не може да се изтрае, такива преки и лични атаки. Но според мен заради тези силно персонифицирани отношения, на заден план остават по-важни неща. Водещ: Този политически спектакъл, който ни се изигра през последните денонощия, от какво ни отклонява вниманието? Александър Маринов: Не знам, не мога да твърдя, че това е направено умишлено, за да ни отклони вниманието от нещо. Но обективният резултат е такъв, че обществото, медиите, ако искате, които са все пак трибуната за обществените дискусии, не се занимава с важните въпроси на управлението на страната, за външната политика например, с най-големите трудности, които срещат хората и с които трябва да се занимава управлението. Политиката се свежда до някакви лични взаимоотношения от да не кажа дребен, но мимолетен характер. И това, разбира се, е загуба. Защото във всяка съвременна, нормална държава, особено демократична държава, общественото внимание, обществените дискусии, обществената инициатива е в основата на доброто управление. И това е доказан факт. Когато обществото се занимава с нещо друго, не му остава време и усилия да се занимава със сериозните неща, което е по-важното – това принизява значението на политиката и кара хората да отвращават от политиката. Това е истината. Цоня СЪБЧЕВА