ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Александър Маринов, политолог: Управлението на кабинета „Борисов 3“ отива към своя закономерен финал

Проф. Александър Маринов, политолог: Управлението на кабинета „Борисов 3“ отива към своя закономерен финал

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

3 Септември 2018 | 13:01 | Радио "Фокус"

Проф. Александър Маринов, политолог: Президентството и президентът си върнаха уважението на голямото мнозинство от българите

Проф. Александър Маринов, политолог: Президентството и президентът си върнаха уважението на голямото мнозинство от българите

За навършването на 1 година от встъпването в длъжност на президента Румен Радев Агенция „Фокус“ потърси мнението на политолозите проф. Александър Маринов и Първан Симеонов със сходни въпроси. Интервю с проф. Александър Маринов: Фокус: Проф. Маринов, на 22 януари се навършва 1 година от встъпването в длъжност на Румен Радев като президент на страната. Каква е равносметката, която правите за политиките на държавния глава през изтеклата година? Александър Маринов: Може би не е точно да се каже за политики, защото президентът на България по силата на правомощията си няма възможност да реализира политики в точния смисъл на това понятие. Той води една линия, една политика в широкия смисъл на думата, упражнява правомощията си. Мога да направя следното обобщение – за Радев и като цяло за президентската институция това е една успешна година, тъй като те се утвърдиха в очите на голяма част от българските граждани като една сериозна институция. Президентството и президентът си върнаха уважението на голямото мнозинство от българите, което не можеше да се каже за предишния изпълняващ тази функция. Радев се очерта като един държавник с характер и достойнство, умерен, премерен, способен да нарича нещата с истинските им имена. От една страна е диалогичен, а от друга – държавник, който показа, че няма да търпи опити за вмешателство и за неприемливо, неуважително отношение към него лично и към институцията. Това като обща характеристика на стила, на възприемането на институцията и на Радев според мен е най-същественото. От гледна точка на резултатите от конкретните му политически инициативи и стъпки, тук картината е по-нееднозначна. Той предприе редица стъпки, най-вече чрез правомощието да налага вето, чрез свикването на КСНС – все пак три пъти свикан за този срок, чрез редица свои вътрешно и външнополитически изяви. Във външнополитически план искам да отбележа един факт, който се подминава, подценява. Благодарение на личната намеса на Радев, който по-късно получи подкрепа от други страни, членуващи в ЕС, беше защитено присъствието на идеята за кохезионните политики на ЕС в декларацията от Рим. В проекта на тази декларация кохезионната политика отсъстваше, а това е един от нашите много важни приоритети, тъй като България по силата на своето положение, както и други по-малки страни от ЕС, са силно зависими от кохезионната политика. Знаем добре, че има много силен натиск от по-богатите главно западноевропейски държави кохезионната политика да бъда силно ограничена и поставена в зависимост от други факти. Във вътрешната политика според мен като фактически резултат президентът Радев не може да постигне много, тъй като се опитваше да спори и да противодейства на определени решения на изпълнителната власт. Президентът няма тези ресурси и правомощия да води такава борба. Оттук вече е и основната слабост на това, което правеше президентът през изминалата година. Той не оползотвори големия ресурс на институцията за диалог с обществото, не с партиите. Възможностите, които президентската позиция дава да се формулират стратегически виждания за бъдещето на страната и около тези виждания да се търси сплотяване, единение на нацията, не на политическите играчи. Той даде такава заявка в своята предизборна кампания много ясно, но след това в изминалата година като че ли не успя много енергично да се заеме с тази задача. Сигурно ще ме попитате за най-голямата му слабост, без съмнение това беше назначаването на служебното правителство. То беше много несполучливо като състав, министър-председател, като свършена или по-скоро несвършена работа. Общо взето това нанесе щети на неговата репутация, отблъсна една част от привържениците му, но не беше фатално. Надявам се, че президентът Радев си е извадил поука от този епизод, защото според мен скоро ще му се наложи пак да назначава служебно правителство. Фокус: Защо смятате така? Александър Маринов: Защото смятам, че този парламент няма да изкара мандата си, нито това управление. Сега сме в един период на отлагане, но виждате, че има много сериозни нарастващи напрежения между коалиционните партньори. Те се дължат на големи принципни различия между тях. Разбира се, властта засега ги обединява, но не забравяйте, че властта не е само консумиране на позитиви, а е свързана и с консумиране на пасиви и най-вече с носене на отговорност. Много характерна беше реакцията на Волен Сидеров преди няколко дни. Ясно е, че няколко министри от ГЕРБ умишлено искат да прехвърлят отговорността за много сериозна ситуация с потенциален риск за населението върху областния управител, който е от „Обединени патриоти“. Такива опити за прехвърляне на отговорност е имало и ще има. Тук възниква въпросът, че по тази тема трудно може да се постигне разбирателство в руслото, в което са се наложили отношенията между тях. Освен това, което е още по-важно, правителството и мнозинството няма да издържат мандата си, защото те не решават най-сериозните проблеми на страната. Сега всичко е впрегнато в европредседателството, в една непремерена, неинтелигентна реклама на възможностите на страната. Кулминация беше речта на министър-председателя в Брюксел. Всички сме наясно, че тези неща няма как да се случат. Ще изминат шестте месеца на европредседателството и ще се види, че 6 месеца не са решавани сериозните проблеми на страната, а просто са запушвани дупки с някакви порции публични средства. Проблемите обаче не прощават. Политическите противници могат да бъдат изиграни, но животът няма как да бъде изигран. Фокус: Споменахте най-голямата слабост на президента Радев – служебния кабинет. Кое обаче пък е най-положителното нещо? Александър Маринов: Не бих могъл да посоча един единствен акт, но най-положителното е, че имаме един президент, какъвто не сме имали – много ясен, точен, открит, решителен, достоен, човек с гръбнак, който държи изправена главата си, умерен е, вежлив е, но когато се наложи, реагира категорично. Това поведение на Радев връща усещането за достойнство на българите, защото държавният глава символизира не само единството, той символизира достойнството на нацията. Когато държавният глава се огъва, подмазва, държи се услужливо към разни външни субекти, това унижава нацията. Радев е много последователен. Нали си спомняте как ни плашеха как ще завърти държавата ни към Евразия, че едва ли не е руски агент. Той показа една принципна привързаност към европейската кауза на България, но го прави с достойнство и когато се налага, напомня на определени външни фактори, че не им е работата да се бъркат в политиката на България. Спомняте си, имаше една доста ясна реплика към американския посланик. Това всичко създава усещането, че държавният глава е наясно със своята мисия да представлява по един достоен начин държавата и нацията. Фокус: В деня, когато президентът Радев положи клетва в парламента, той се обърна към напускащото властта мнозинство в 43-тото Народно събрание с думите: „Остава ви една седмица“. Постави ли това изречение началото на противоречията между институциите президентство-парламент-правителство? Александър Маринов: Това беше много характерна реплика, която илюстрира решителността на Радев да не допуска да се отнасят към него неуважително. Всъщност началото на противопоставянето не започна с тази реплика, а с агресивната и очерняща кампания, водена още по времето на предизборното състезание. Тази реплика беше предизвикана от изключително невъзпитаното, арогантно поведение в зала на една част от депутатите в ГЕРБ и Патриотичния фронт. По-нататък естествено, че имаше такова противопоставяне, но аз бих искал да отбележа един безспорен факт. Президентът Радев никога не е провокирал пръв някой от тези епизоди на противопоставяне. Вярно е, той отговаряше във всеки един случай, когато се налагаше да се защити позицията и достойнството на институцията. Но той не е започвал, той отговаряше на нападките. Някои смятаха, че е трябвало да преглъща и едва ли не да обръща и другата буза. Аз смятам, че поведението на Радев беше правилно, тъй като, който изразява неуважение към институциите, изразява и към избирателите, които са излъчили тези институции. Тоест, според мен до момента президентът Радев не е влязъл в нито една битка и противопоставяне от безпринципни и неправилни позиции. Както виждате, в редица случаи, макар и с неудоволствие неговите опоненти по един или друг начин признават правотата му. Най-ясният и категоричен пример е с отменения мораториум върху новите лекарства. Фокус: В началото на разговора ни споменахте състава на служебното правителство, което бе направено от Румен Радев. Той обаче не пожела помощта на президента Росен Плевнелиев, който вече имаше опит зад гърба си и само пожела да състави кабинет, който получи доста критики от страна на ГЕРБ. Какво е Вашето мнение по този въпрос? Допусна ли грешка президентът Радев? Александър Маринов: Президентът допусна грешка при съставянето на служебното правителство, но не затова, че не се е консултирал с Плевнелиев. Лично аз не бих посъветвал президента Радев да заимства каквото и да било от Плевнелиев, включително и от неговите служебни правителства, които съвсем не са толкова блестящи, колкото някой иска да ги изкара. Друг е въпросът, че тази работа се замете под килима и не беше обърнато достатъчно внимание. Няма какво да научи Румен Радев от Росен Плевнелиев, определено. Освен разбира се, какво да не прави. Това също е някакъв вид извличане на поуки. Но причината да се състави неубедително служебно правителство е аналогична с причините за неубедителните правителства на Плевнелиев. Това е силният натиск или силните внушения. Разликата е следната – Плевнелиев беше абсолютно зависим и той се поддаваше на натиск. На него му назначаваха правителството, докато Радев, поради липсата на политически опит и достатъчно силен екип, на него му пробутаха това служебно правителство. Той нямаше как да прецени, нямаше лични наблюдения и опит, вероятно и недостатъчно точна информация, за да подбере хора, които да свършат правилната работа в този момент. Неслучайно, президентът Радев отбеляза, когато обявяваше служебното си правителство, че иска от него един обективен и задълбочен анализ на завареното положение. Това беше много важно изискване, защото щеше да даде, ако беше направено, възможност на българските граждани да направят информиран избор на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Служебното правителство замете под килима и покри голяма част от поразиите, които направи предишното редовно управление. Няма никакво значение, някои казват, че по този начин щяла да се възползва БСП. Важното е да се отстраняват слабостите и пороците на управлението, без значение дали някой печели или губи от това. Важно е да се управлява по добър начин и да не се управлява по лош. Така че служебното правителство има голям грях, че не изнесе истината да кажем за програмата за саниране. Оттам насетне има специален доклад на Сметната палата. Има данни, които показват, че това беше една програма с много слабости и със съществени злоупотреби. Тя обаче беше някак си подмината, не беше анализирана правилно и много други примери има. Ако обобщя отговора на вашия въпрос, проблемът на Радев не е в това, че не е потърсил помощта на Плевнелиев да назначи правителство, а в това, че не успя, а може би нямаше и как да успее да се ориентира правилно в обстановката при положение, че току-що беше встъпил в длъжност. Фокус: От ГЕРБ многократно бяха направени заявки, че президентът Радев не взима еднолично решенията си, а зад тях стои БСП. Има ли според Вас доза истина в това твърдение? Александър Маринов: Никаква. Има съвпадение на позициите на президента и БСП, но за всеки средно интелигентен и от части безпристрастен човек е ясно, че БСП няма влияние върху Радев. Той е абсолютно независим не само от БСП. Обратното, БСП се опитва да се закачи за Радев, да действа в духа на неговите инициативи. Обяснението е много просто, защото Радев има два пъти по-висок рейтинг от БСП. В дадения случай няма нито един пример или доказателство определена политика да е била пробутана или наложена на Радев от БСП. За ГЕРБ това е една естествена пропагандна линия, между другото не много интелигентна, защото никой не вярва на тези неща. Те искат да покажат, че Радев и БСП са едно и също нещо, което не е вярно. Те имат и доста различия и Радев не се съобразява с БСП от гледна точка на това, че те не са му началници за разлика от отношенията между ГЕРБ и Плевнелиев. С тази линия на атака срещу президента, която най-вече се провежда от Цветан Цветанов, неслучайно Бойко Борисов бяга от тези твърдения, ГЕРБ нищо не печели, а напротив. Фокус: Как според Вас ще продължат да се развиват оттук насетне отношенията между президента и останалите институции. Ще се задълбочи ли конфликтът между тях? Александър Маринов: Това зависи от политиките, който провежда най-вече изпълнителната и законодателната власт. Както казах, Радев не провежда някаква самоцелна конфронтация. Той взима отношение по определени решения или политики. Доколкото правителството и парламента продължават да приемат такива спорни решения, необосновани и недобри, предполагам, че Радев няма да пасува, както се случва периодично. Същото се случи и с новия Антикорупционен закон. Това не беше изненада. Аргументите на Радев бяха много сериозни и даже една част от подкрепилите закона не ги опровергаха, а казаха, че трябва да се види, когато заработи и ако се наложи, тогава ще се правят промени. Тоест, едно отлагане на решаването на проблемите. Аз лично смятам, че има още една причина отношенията между управляващите, най-вече ГЕРБ, да са трудни. ГЕРБ и лично Бойко Борисов не могат да преглътнат разгромяващата загуба, която им нанесе Радев. Разбира се, той беше издигнат от БСП и партията изигра роля за неговата победа, но Радев получи един много силен, допълнителен вот извън БСП. В този смисъл той и на изборите, и сега продължава да бъде много по-популярен, уважаван и подкрепян, отколкото ГЕРБ и лично Бойко Борисов. Ръководството на ГЕРБ са такива, че те не могат да преглътнат подобна загуба и никога няма да я преглътнат. Затова винаги ще бъдат враждебни към Радев и ще търсят начин да го уязвят и принизят. Това е един психологически елемент, фон на взаимоотношенията, който също подсказва по-нататъшни премеждия. Фокус: Според Вас ще се запази ли тенденцията за високото обществено доверие към президента Румен Радев? Александър Маринов: Това зависи на първо място от него самия. Ако той успее да подготви, да лансира в обществото една сериозна стратегическа национална визия, да инициира сериозен обществен разговор с привличане на различни професионални, граждански експертни среди, ако успее да очертае тези дългосрочни цели, около които да се сплоти нацията, според мен подкрепата за него не само ще се запази, а ще се разрасне. Предполагам, че ако той продължава да действа по сегашния начин, без типичните за неговите предшественици провали и гафове, също може би ще запази достатъчно високо одобрение. Тук въпросът е не до одобрението, то за един държавен глава не е самоцел. По-важен е въпросът дали той е способен, има куража и капацитета да свърши това, което е най-важното за нацията. А тя се нуждае от една дългосрочна стратегическа визия, която да даде русло на текущите политики, да даде смисъл на решаването на конкретните проблеми и да ги обвърже в един последователен процес за оцеляването и въздигането на българската нация. Намираме се в много тежка ситуация от гледна точка на демографската криза, на бедността, изключването, задълбочаващото се социално неравенство и много други проблеми. Въпреки фанфарите, които се надуват от управляващите по време на председателството, положението на българската нация не е цветущо. Трябва много сериозно да помислим и да набележим една поредица от дългосрочни политики, които да ни позволят да оцелеем и да просперираме. Люба АЛЕКСИЕВА

22 Януари 2018 | 11:30 | Агенция „Фокус“