В самия край на летния туристически сезон какви са изводите, които могат да бъдат направени за качеството на предлаганите услуги и продукти? Колко и какви са констатираните нарушения и станаха ли по-отговорни търговци, а и потребители? Отговорите на тези и други въпроси търсим от председателя на КЗП Димитър Маргаритов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Маргаритов, сезонът все още продължава, но ако можем да направим обобщена оценка до този момент – как премина той, имаше ли завишение в констатираните нарушения?
Димитър Маргаритов: Дано сезонът продължи още известно време –прогнозите за това са оптимистични. По този начин ще бъдат компенсирани напълно дефицитите от неговото трудно начало, най-вече поради не много благоприятните метеорологични условия през месец юни и началото на юли. Комисията за защита на потребителите следи за това има ли проблеми и ако отговорът е положителен – какви са те. Няма нищо драматично в общата картина, не наблюдаваме увеличение на нарушенията, нито по-тежки и симптоматични именно за настоящия летен сезон. Трябва да се работи за това да бъде намален броят на установяваните и преди нарушения. Смятам, че с активна контролна дейност както до края на този сезон, така и занапред можем да постигнем успех в тази насока.
Водещ: Колко проверки извърши КЗП и къде бяха концентрирани те?
Димитър Маргаритов: Проверки осъществихме основно по Южното Черноморие, тъй като там има повече места за настаняване и заведения. Извършихме над 1500 проверки по сигнали на потребители, но и по нашата кампания „Лято 2018“, концентрирана по черноморските курорти. Проверяваме и другите курортни селища в страната, но основният поток туристи в месеците от края на май до средата на септември е концентриран по морето. Затова и нашите проверки бяха извършени именно там.
Водещ: Казахте, че няма някакви изключително тежки констатирани нарушения, но има ли промяна във вида нарушения или проблемите остават традиционните за родните търговци?
Димитър Маргаритов: Запазва се тенденцията нарушенията да намаляват, макар да съвпадат като вид с тези в минали периоди. Няма някакви иновативни лоши практики, което също е добре, но това, което и преди сме констатирали като проблем и продължаваме да наблюдаваме е разминаването между поетия ангажимент от страна на хотелиери, ресторантьори и туроператори, и качеството и многообразието на услугите, предлагани на потребителите. За мен това остава най-големият проблем и именно тук трябва да съсредоточим усилия, включително и с информационни кампании, и с превенция, за да сведем този проблем до минимум. Ако искаме все повече да се повишава качеството на българския туристически продукт, именно това е пътят – да не оставаме разочаровани потребителите, а те да получават дори и повече от това, което им е обещано, а не обратното.
Водещ: Дали именно това спада към категорията „Заблуждаващи предложения“ – знаем, изкушаващи оферти през тези месеци не липсват? Имахте ли множество сигнали от граждани за подобни заблуждаващи предложения?
Димитър Маргаритов: Сигналите от граждани през този сезон не са многобройни, но основно касаят именно този проблем. Хората са били изкушени от някаква оферта, обикновено предложена в интернет, придружена с интересни картинки, изкушаваща информация, атрактивни цени, а в последствие се оказва, че всичко това не може да бъде предоставено в комбинация. И преди съм обръщал внимание, че когато потребителите разглеждат такива оферти и установят или нереално ниска цена за обещаното, или че описаните услуги са повече, отколкото традиционно могат да бъдат предоставени, винаги трябва да имат едно наум. Обикновено могат да се свържат със съответното място или с този, който предлага офертата, за да установят от първа ръка доколко това е възможно и доколко ще бъде необходимо да се извършват и допълнителни разходи за нещата, описани в тези иначе примамливи оферти.
Водещ: А как стои въпросът с т.нар. „All inclusive“ – също доста предпочитан от сънародниците ни?
Димитър Маргаритов: Наистина, напоследък като че ли все повече от нашите сънародници прибягват към този тип почивка. Според мен обаче все още българинът предпочита да си запази хотел, но да вечеря с приятели някъде другаде. Но „All inclusive“определено е продукт, който навлиза все повече на нашия туристически пазар. Ще напомня и че от 2015 г. в действащата понастоящем Наредба за категоризацията на туристическите обекти този продукт е описан, като са въведени минимални изисквания към това какво трябва да бъде предоставено на потребителите. Срещаме обаче отклонения от тези минимални стандарти и опити на търговци чрез добавяне на различни думички към словосъчетанието „All inclusive“да правят един опит за уговорка, че не всичко може да бъде налично, като например сложат думата „light“ – все небългарски думи, за съжаление, но с това те се опитват да се освободят до известна степен от отговорността да предоставят изискванията по закон. Това е единият от проблемите, друг е свързан с качеството на предлаганите храни и напитки – при стремежа да предложат възможно най-ниската цена за това обслужване, някои търговци се изкушават да снижат качеството. Особено важно е да обърнем внимание на симптоматика, която сме забелязвали и през минали периоди: в края на сезона, когато вече принципът „ден година храни“ е заработил, качеството се снижава рязко. Съветвам търговците да не го правят и да предлагат докрай, включително и през месец септември, своите продукти с качеството, което се полага на потребителите и което законът изисква. Нашите екипи продължават проверките и всеки един случай ще бъде санкциониран.
Водещ: Над 1500 са проверките основно по Южното Черноморие. Комисията обаче не спира да проверява през летните месеци и зимните ни курорти. Как изглеждаха предлаганите продукти там през последните месеци?
Димитър Маргаритов: Действително през летния сезон доста наши сънародници и гости от чужбина предпочитат планинския туризъм, затова ние присъстваме и там – малко по-ограничено, отколкото по морето, където е основният поток от туристи. Няма някаква специфика през летните месеци, характерна за зимните курорти. Най-често срещаното нарушение или опит за нелоялна търговска практика е недостатъчно високото качество в сравнени с това, което е поето като ангажимент. Натъквали сме се, разбира се, и на административни нарушения, свързани с липса на някои от основните реквизити в хотелите, като например ценоразписа за различния тип услуги, табелите с описания на основните услуги и местата, в които те се предоставят. В ресторантите можем да попаднем на случаи, в които в менюто няма информация за грамаж на ястията. Много по-рядко напоследък се среща посочването на цени в евро, вместо в лева, което може да създаде впечатление в чуждестранните туристи, че нещата са двойно по-евтини. Това важи не само за планинските, а и в морските курорти. Сега нашият фокус ще се обърне малко по-сериозно към планинските курорти, към подготовката на зимния сезон, защото скоро и той ще настъпи.
Водещ: В края на отминаващия летен сезон търговците, изкушени да смъкнат качеството на места, следват и различните промоции на летните стоки. Изкушени ли са търговците и в този сектор да злоупотребяват?
Димитър Маргаритов: Оказа се, че тези намаления и кампании започнаха да стават част от нашето ежедневие във всеки сезон, включително и сега. През есента предстоят по-мащабни кампании, които припознахме от чуждестранните пазари – „Черния петък“, например. Така че имаме фокус и върху тези неща. Ние непрекъснато следим обстановката в търговската мрежа и в интернет. Може би е хубаво да отграничим трите основни типа оферти, които могат да бъдат адресирани към потребителите и които съдържат анонс за атрактивни цени, както споменахте и вие – промоциите. Обикновено това са случаите, когато на пазара се лансират нови продукти, и тогава търговците твърдят, че за определен период от време ги предлагат изключително изгодно. Тук потребителят по-лесно може да се обърка, защото всъщност когато става въпрос за нов продукт, той не може да съпостави неговата цена толкова лесно, както за стоки, които обикновено присъстват в търговския оборот. По-скоро се разчита на съзнание и трезва преценка. Втората група случаи са класическите намаления, при които с определен процент отстъпка се предлагат дадени стоки, но те задължително трябва да са били продавани на старата цена минимум 30 дни преди това. Тук вече потребителят може да бъде по-добре ориентиран, ако не се доверява само на някакъв висок процент отстъпка, а сравнява цената на такива идентични стоки на различни места в търговската мрежа или в интернет. И третият случай, в който също можем да кажем, че се предлагат стоки с намалени цени, това са т.нар. „разпродажби“. Но обръщам внимание, че разпродажба може да има само тогава, според изрично изискване на Закона за защита на потребителите, когато търговецът например прекратява дейността на търговското си предприятие или го прехвърля, или извършва ремонтни дейности с определена продължителност в търговския обект. Така че не всеки надпис върху витрината на магазина „Разпродажба“, „Тотална ликвидация“ и т.н. означава непременно, че в случая е налице тази хипотеза. Именно за това следим ние – да няма такива фалшиви анонси, които да водят всъщност до объркване у потребителя и до по-големи разходи, отколкото те биха извършили, ако знаеха какво е действителното положение.
Водещ: За финал, г-н Маргаритов, с вас неведнъж сме коментирали, че се наблюдава положителната тенденция българският потребител да става все по-знаещ, активен и все по-търсещ правата си. Вярно ли е това твърдение и през този летен сезон?
Димитър Маргаритов: Аз мисля, че тази тенденция съществува и се надявам тя да се запази. Тя е резултат и от системната работа на контролните органи, включително и на нашата комисия, както по посока извършване на проверки, така и по посока информационни кампании и превенция. Надявам се също така и че благодарение на вас, медиите, ние успяваме да стигнем до хората със съветите, които им даваме, и по този начин да ги предпазим от това да сигнализират чак когато са станали жертва на някакво нарушение. Разбира се, ние като контролен орган ще бъдем на мястото си и в такива случаи. Но надявам се това, което наблюдаваме – то се вижда и по броя на сигналите, които постъпват при нас и които в последните няколко години се увеличават все повече – и по усещането в нашето общество, че хората реагират, когато се почувстват жертви на нелоялна търговска практика. Трябва да работим в тази посока и да се стремим да запазим и увеличим тази тенденция, доколкото е възможно.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---