СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Вицепремиерът Валери Симеонов: Когато една каруца върви, тя скърца – не зад всяка среща трябва да се търси задкулисна договорка

Вицепремиерът Валери Симеонов: Когато една каруца върви, тя скърца – не зад всяка среща трябва да се търси задкулисна договорка

Валери Симеонов, вицепремиер и председател на Националния фронт за спасение на България, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“.

9 Май 2018 | 15:01 | Радио „Фокус“

Вицепремиерът Валери Симеонов: Много добре се развиват нещата с България и това повишава авторитета й в Европейския съюз

Вицепремиерът Валери Симеонов: Много добре се развиват нещата с България и това повишава авторитета й в Европейския съюз

Валери Симеонов, вицепремиер и председател на Националния фронт за спасение на България, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“. Водещ: 26-ти март е Денят на Тракия. Ден, в който отдаваме почит пред героите на Одринската епопея и скланяме глава пред трагедията на тракийските бежанци. На 13-ти март по стар стил, или на 26-и по нов, след дългомесечна обсада Одрин е превзет. Падането на Одринската крепост е едно от най-славните постижения на българското военно дело. В тази битка за първи път в света е използван бомбардировач, в нея побеждава невероятната храброст на българските войници в името на святата кауза за освобождението на поробените им братя. Одринската епопея остава в историята и като пример за небивало благородно отношение и прояви на рицарство, както от българските, така и от турските военнослужещи – нещо много рядко срещано в условията на военни действия. Този триумф довежда до край Балканската война. Четири месеца след събитията избухва Междусъюзническата война и българската администрация пренасочва войските си на запад, като изоставя Одрин без бой. Последва реокупация на областта от турската армия, преобладаващото българско население е подложено на чудовищни зверства и унищожение, малцина са спасилите се. Отдавна тракийският геноцид е признат за първия в историята на XX век. Той бележи началото на феномен, който в следващите десетилетия ще се превърне в най-големия световен проблем. И съставлява канавата в националната памет за датата 26-ти март. На тази дата тази година се провежда срещата по инициативата и с организацията на българската страна между Европейския съюз и Турция. Трябва ли да търсим символика в избора й за среща, от която се очаква да възстанови диалога и доверието? Да разговаряме по въпроса поканих Валери Симеонов, вицепремиер и председател на Националния фронт за спасение на България. Господин вицепремиер, Денят на Тракия събира или разделя? Валери Симеонов: Денят на Тракия събира. Денят на Тракия е ден, в който трябва да забравим своите политически пристрастия, своите лични проблеми. И както на един подобаващ национален празник, защото аз мисля, че това е национален празник – тази велика победа на българското оръжие, ние трябва да мислим за общото, за това, което е над всички нас. А това е България. Водещ: Не е ли европейски въпрос трагедията от геноцида над тракийските българи и съдбата на тракийските бежанци? Валери Симеонов: Трудно може да се определи като европейски въпрос, тъй като голяма част от европейските народи си имат подобни трагедии, имат подобни събития, които са свързани с унищожаване на големи групи хора, включително на цяло население. Аз не мисля, че е по-различна ситуацията с една помляна от бомбардировки Германия през Втората световна война, естествено както и бомбардировките над Лондон и т.н. Но все пак това е ден, в който да не забравяме – ние честваме победата на българското оръжие и деня съответно на Тракия. Като с този празник ние по-скоро имаме, аз така си мисля поне, имаме с какво да се гордеем. По-скоро това е един празник, така да се каже, на Тракия. Водещ: Случайно ли е избрана тази дата за лидерската среща Европейски съюз – Турция? Валери Симеонов: Не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да питате господин Борисов. Водещ: Господин вицепремиер, ще успее ли премиерът Борисов да постави на разговорите си на четири очи с турския президент въпросите за ненамесата на Турция в нашите вътрешни работи, в изборния процес, в религиозните ни дела, както и за обезщетенията на тракийските бежанци, каквито очаквания изрази българският президент Румен Радев? Валери Симеонов: Ами то всички имаме тези очаквания. Но трябва да бъда откровен – мисля, че тези въпроси няма да бъдат поставени днес (интервюто е правено от 18 часа на 26-ти октомври). Сами виждате, че характерът на срещата е глобален, доста по-мащабен и е свързан с бъдещето на Европа. А нашите въпроси ние можем да ги поставим винаги, особено при евентуални преговори. Не казвам, че не трябва да бъдат поставени, напротив, аз смятам, че това са въпроси от изключителна важност за България. Но лично аз се съмнявам, дали въобще ще бъдат поставени. Все пак да не забравяме, че времето, предвидено за срещите, е около два часа – малко вероятно е, откровено казано. Което не означава, че ние не трябва да си търсим националните интереси. И конкретно в тази посока – не само обезщетението, то все пак е много важно – един обществен въпрос, който е загърбван вече близо век. Но от друга страна, трябва да поставим въпроса много остро за изявлението на Ердоган за неговите духовни територии, мераци и желания. Също така трябва да поставим въпроса за намесата във вътрешните работи на България през протурските партии, на първо място ДПС, след това и ДОСТ, която благодарение на нашата акция за блокиране на входните пътища на КПП-тата на България, както и присъствието в турските секции – ние успяхме да осигурим представители на НФСБ във всички секции в Турция и успяхме да блокираме безразборното гласуване, стадното гласуване и злоупотреби в Турция, които се извършват. Които също са форми на намеса във вътрешните работи на България. Това са въпроси, които няма как да продължаваме да ги загърбваме, ние трябва да ги поставим и да изискаме съответните действия от турска страна. Това да не бъде позволено да продължава по този начин. Водещ: Както и намесата в религиозните ни дела – да не се ръководи българското мюфтийство от ДИАНЕТ – тяхната дирекция по вероизповеданията. Валери Симеонов: Тук до миналата година бяха някъде над 70 човека, директно изпратени от ДИАНЕТ, от Турската дирекция по вероизповеданията, а ясно е, че всички те са школувани шпиони разузнавачи. Бяха изпратени, за да диктуват всички действия тук на мюсюлманската общност през мюфтийството. Това също е брутална намеса във вътрешните работи, на която трябва да се сложи край. И в края на краищата българското мюфтийство трябва да се определи дали е българско мюфтийство или е турско мюфтийство. Да не говорим, че там имаме много сериозни съмнения по отношение на законността на това мюфтийство. Защото там има подмяна на ръководството, беше Недим Генджев, има съдебни дела, има изключително сериозни основания за оспорване на законността на мюфтийството. Така че въпросът е много сложен и много важен. Все пак счита се, че около 10% от населението изповядва исляма. Сега, колко го изповядват, е друг въпрос, но рисковете, които носи ислямската религия по отношение на престъпленията, които бяха извършени и в Европа, и като цяло срещу човечеството в Близкия Изток, ние трябва да бъдем много внимателни и да не допускаме намеса на външни сили, в случая на Турция, в религията. Водещ: Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер могат ли да се противопоставят на имперските попълзновения на Ердоган? И най-важното – имат ли намерение да го направят? Валери Симеонов: Естествено, че могат да се противопоставят. Да не забравяме, че ЕС, на който ние сме членове, е най-голямата световна икономическа сила в момента. И не само икономическа. Така че всичко може да се очаква от една такава среща. Но не е желателно да се стигне до някаква конфронтация. Лично аз бих желал да се стигне до споразумение, особено по този тежък въпрос за бежанците, с оглед на бъдещото развитие на тази бежанска криза. Защото се оказа, че тя вече не е бежанска, тя е имигрантска криза. Знаете колко лично аз съм полагал усилия по отношение на обезпечаването на границата ни с Турция със съответната ограда, с нейната поддръжка, с приемането й като стратегически обект, сега и с приемането на съответните промени в Закона за обществените поръчки, за да може да се обслужва по най-бързия и безпроблемен начин. Така че много е важно въпросът с този поток да бъде решен в разумна посока и за двете страни, говоря за Европа и за Турция. Защото България е предмостието на Европа. Водещ: Възможно ли е на фона на предварително заявените противоположни условия и от двете страни на срещата да се постигне път към подобряване на сътрудничеството? Валери Симеонов: Мисля, че е възможно. Имаме добрия пример на редица инициативи, които министър-председателят Бойко Борисов успя да реализира през последните месеци. Никой не допускаше, например, че ще имаме такава сериозна промяна в отношенията с Македония, за да се стигне до подписване на договор. Преди година, например, преди година и половина-две години никой не очакваше, но това вече е факт. Така че да се надяваме, да стискаме палци г-н Борисов да успее и този път да доведе нещата до положителен резултат, до успех. Водещ: Г-н вицепремиер, а какво от срещата би отхвърлило съмненията, че България е проводник на турската неоосманска политика? Каквито критики има. Валери Симеонов: Ами трудно ми е да отговоря на такъв въпрос. Критики всякакви ще има. Не звучи много състоятелно. България все пак е член на ЕС, суверенна държава. Сами виждате, че в действията, свързани с опити за сближаване на позициите на ЕС и на Турция, ние пък следваме абсолютно собствения си интерес. Не виждам някакъв смисъл в едни такива критики. Не че във всяка критика трябва да има смисъл. Напротив, напоследък се нагледахме на критики, които са лишени от какъвто и да било смисъл или основания. Но мисля, че няма такова основание в момента. Водещ: Кой печели от срещата във Варна? Валери Симеонов: Нека да видим резултата и тогава ще ви отговоря. Водещ: Самата среща като факт може ли да се смята, че вече е успех на българската дипломация? Валери Симеонов: Категорично. Самата среща вече е успех, самата среща е категоричен успех на българската дипломация и лично на Борисов. Аз не съм му от ласкателите, знаете, но в случая няма как да не се признаят фактите. Това са фактите. Самата среща е огромен успех. Само си помислете, най-важните хора, най-висшите ръководители на ЕС на крака във Варна, за да се срещнат с Ердоган по инициатива на българския министър-председател. Това само по себе си заслужава адмирации. Водещ: Имате ли прогноза за края на разговорите? Валери Симеонов: Ох, не гледам на боб, нито съм гледачка, нищо не мога да ви кажа. Ще изчакаме няколко часа, ще видим какви са резултатите. Дай Боже, да са положителни. Водещ: Какви са успехите на българската дипломация освен тази среща? Каква е силата ни през последните месеци от началото на председателството? Валери Симеонов: Ами от началото на председателството най-големият успех или нещо, с което можем да се гордеем, е, че то върви изключително гладко. Аз ще използвам случая да поздравя и министър Павлова за добрата подготовка като цяло на председателството, за това, че вече три месеца нещата вървят успешно. Имаме, можем да се гордеем с добрия диалог, който се установи. Аз имах възможност също да участвам в някои срещи на международно ниво. Срещата с Орбан, с Курц. Това са аргументи в полза на това, че значението на България, значимостта на България като член на ЕС се подобрява, се повишава. А в по-преден период, както споменах, това са успехите на нашата дипломация, свързани с Македония, със Западните Балкани, с разширяването на влиянието на България в Западните Балкани, в българските общности там. И в Македония, и в Сърбия, и в Албания. И това са все положителни обстоятелства от последната година. Мисля, че много добре се развиват нещата с България и мисля, че това повишава авторитета като цяло на България в Европейския съюз. Като добавим и доброто и безпроблемно председателство до момента, дай Боже, и занапред да бъде така, аз мисля, че България има голяма полза от това председателство. И като цяло има успешна дипломатична дейност. Водещ: Можем ли да го оценим вътре в страната? Валери Симеонов: Ами в България трудно се оценяват положителните резултати. Още по-трудно се дава добра оценка на хората, на отделни личности. Но аз мисля, че с времето ще бъдат оценени всички тези постижения. С времето обаче. Виждате, че към настоящия момент политическата обстановка истеризира. Вместо да имаме някакво удовлетворение, да имаме някакво обединяване около всички тези резултати, напротив, виждаме, че се скача от скандал в скандал. Това пречи на реалната преценка на постигнатото от обикновените граждани, от електората. Но какво да правим, в тия условия ще работим, нямаме възможност за избор, така да се каже. Водещ: Тоест скандалите не пречат на председателството, а на реалната преценка за него? Валери Симеонов: Не, скандалите не пречат, а пречат на преценката, точно така. И в крайна сметка времето е това, което ще покаже каква ще бъде крайната оценка. Тя ще бъде с времето. Може би след година ще имаме по-правилна преценка и хората ще разберат, че не е имало нужда от чак толкова истерия, толкова чернилка, толкова агресия. Да не говорим, че в икономически план нещата са изключително добре. Мисля, че обстоятелствата, свързани с доходите на хората, с икономиката, категорично говорят в полза на това управление. Но пак казвам, тия неща трудно се оценяват, когато върви между дърветата в гората, човек трябва да се отдалечи, за да види гората от дърветата. Има такава поговорка. Цоня СЪБЧЕВА

27 Март 2018 | 15:00 | Радио "Фокус"