Гл. ас. д-р Стоян Николов, уредник в Национален военноисторически музей в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 93 години от убийството на ген. Кръстю Златарев, загинал при атентата в църквата „Св. Неделя“, който е най–кървавия терористичен акт в българската история, при който броят на жертвите надхвърля 150 души.

Фокус: Д-р Николов, в началото на нашият разговор припомнете ни малко повече за житейският път на генерал-лейтенант Кръстю Златарев?
Стоян Николов: Кръстю Златарев е роден през февруари 1864 година. Постъпва във военното училище. Като младши офицер взема участие във Сръбско-българската война. Ранен е при боевете на връх Келташ. На практика той взема участие и в двете големи сражения, които се водят по време на войната между Сърбия и България – боевете при Сливница и при Пирот. По-късно неговият боен път като български офицер е свързан с легендарният 29-ти пехотен Ямболски полк, на който той е командир и през двете Балкански воини. По този начин той неразривно свързва своята история и тази на полка с героичните боеве при Лозенград, Чаталджа. Не трябва да забравяме, че 29-ти пехотен Ямболски полк е единственият, който успява да превземе форт от Чаталджанската позиция. 29-ти пехотен Ямболски полк е и един от полковете, които първи успяват да пробият източния сектор и да навлязат в Одрин. Именно младши под офицер Михо Георгиев от 29-ти пехотен Ямболски полк издига и българското знаме над едно от минаретата на Султан Селим джамия, като символ на успеха. Иван Балакуров от същия полк пък задържа Шукри паша до пристигането на гвардейците. Така, че Кръстю Златарев е един легендарен български командир, който в следващите си бойни години продължава пътя си като началник на 11-та пехотна Македонска дивизия, която се проявява при боевете с французите през 1915 година, а по-късно и при отбраната на планината Беласица.
Фокус: Как името му бива запазено в българската история?
Стоян Николов: За съжаление трябва да отбележим, че десетилетия наред името на Кръстю Златарев бе покрито със забрава. Тук може би трябва да отбележим и това, че преди няколко години моят вуйчо – един скромен каменоделец от Трич създаде, благодарение на пожертвуванието от дарения, която събраха митническите служители от ГКПП „Златарево“, върху един каменен блок от Пирин планина, паметник на генерала. Причината за това беше, че дори митничарите от този пункт в един момент осъзнали, че много от пътуващите не знаят нищо за генерал Златарев. Определено ние имаме дълг към този прославен български пълководец.
Фокус: А какъв тогава е споменът, съхранен в българското общество за генерала с оглед на всичко, което казахте до този момент?
Стоян Николов: Не трябва да се забравя споменът от подвизите на 29-ти пехотен Ямболски полк, не трябва да се забравят и подвизите, които извършват македонските българи в състава на 11-та пехотна Македонска дивизия – едно военновременно формирование, чиито личен състав е бил изцяло запълнен с македонски българи. Една част от тях не са били дори военно задължение, тъй като не са били български граждани. Именно в стремежа, който всички те имат за единение – обединението на всички българи под една държавна стряха.
Фокус: Мислите ли, че Кръстю Златарев е достоен пример в нашата история и защо?
Стоян Николов: Той е един достоен пример, един от хората, чиито живот може да бъде символ на поколения българи с един възрожденски дух в тях, посветили се на най-голямата външно политическа цел на възстановената българска държава – обединението на всички българи в едно Отечество. Една цел, която за съжаление не постигаме, една цел, за която няколкостотин българи проливат кръвта си.
Фокус: Помним ли днес неговите завети?
Стоян Николов: Тук трябва да отбележа, че генерал Златарев като цяло не е човек, който е оставил много спомени, но може би, за да покажа неговият дух ще си позволя да прочета част от полковата история на 29-ти пехотен Ямболски полк, свързана именно с реакцията при мобилизацията на полка за участие в Балканската война:
„17 септември 1912 година. 06.00 часа след пладне, всички офицери по заповед на командира на полка – полк. Златарев бяха събрани в кабинета му. Тук той, с преизпълнено от радост и вълнение сърце прочете телеграма и поздрави офицерите с радостна вест – обявяване на мобилизацията. Вестта за мобилизацията и благопожеланията на командира се посрещнаха от всички офицери с голяма радост и въодушевление. За момент настъпи едно вълнение, което се изрази във взаимни чествания и благопожелания за щастлив изход от токуначеващата се война“.
Ливия НИНОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---