Председателят на НС Цвета Караянчева: Работата за стабилна и сигурна Европа и председателството стават национална кауза на България
За ролята на българския парламент през Българското председателство ще научим от неговия председател Цвета Караянчева. Днес имаме добър повод – на работно посещение у нас е Председателският съвет на Европейския парламент, делегация водена от Антонио Таяни. След обръщението на председателя на Европейския парламент, последва срещата на водената от него делегация с Председателския съвет на Народното събрание и комисиите, ангажирани с парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС. Любопитна е и двустранната среща между двамата председатели на парламенти, на която българският председател подари на европейския си колега копие на българския парламентарен звънец. Гост в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ е председателят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Водещ: Г-жо Караянчева, какво си казахте с председателя Таяни?
Цвета Караянчева: Първо, аз го поздравих, затова че той е моят първи гост в Народното събрание откакто съм председател. Разказах му, че днес е Денят на християнското семейство, колко е важно за нас домът и семейството. И тъй като сме част от едно семейство – европейското семейство, ние възпитаваме и децата си в ценностите на добродетелта и е важно това европейско семейство да го запазим за по-дълго време и то да има добри стопани. Това беше извън протокола. Иначе говорихме за ролята на националните парламенти, затова че трябва много повече да се чуват мнението на европейските граждани в Европейския парламент и председателя Таяни е съгласен с това. Той самият е радетел на колкото може повече по-близо до гражданите да бъде и Европейският и националните парламенти. Другото, което говорихме е, че националните парламенти са всъщност тези, които имат възможност пряко да контактуват чрез своите народни представители с гражданите. Така че се получава една връзка от националните парламенти към Европейския. Уверих го, че ние изключително добре се справяме с подготовката за председателството. Той самият се увери в това. На обръщението, което той направи в пленарна зала, набеляза важните приоритети и точки в това председателство. Също така миграцията, сигурността, сближаването, конкурентоспособността, Западните Балкани – нещо много важно. Това беше и първо предложено от премиера Борисов, Западните Балкани да започнат да се доближават до ЕС и да започнем да работим в тази посока. Така че има много, много допирни точки, които обсъдихме.
Водещ: Като председател на Съвета на ЕС България избра да се ръководи от девиза, изписан на фронтона на сградата на Народното събрание „Съединението прави силата“. Каква роля ще играе българският парламент в Българското председателство?
Цвета Караянчева: Поехме ангажимент към председателя Таяни затова, че ние като управляващи ще работим за обединение и прозрачност на всички парламентарно представени сили в парламента, за да се обединим върху дневния ред на Европредседателството на България и законите, които ще обсъждаме. Аз лично подчертах важната роля и на Европарламента, който ще приема тези закони. За нас става национална кауза работата за стабилна и сигурна Европа. Председателството става наша национална кауза.
Водещ: Как ще си взаимодействате, как ще работите съвместно с Европейския парламент и по време на председателството, а и след него?
Цвета Караянчева: Имаме насрочени, тъй като ще бъдем първи председатели – в първата половина на годината, имаме 5 организирани задължителни срещи между председателите. Първата среща – председателите на Комисията по европейските въпроси. 28 председателя ще се съберат в България и ще начертаят рамката на председателството за следващите 6 месеца. След това предстоят срещи на Комисиите по икономика и енергетика, бюджетна комисия. Следващата стъпка е Комисията по отбрана и сигурност с Комисията по европейски въпроси. Навсякъде в тях ще присъстват освен председателите и по от 4 до 6 членове на съответните комисии. Може да си представите колко много хора ще дойдат в България. И днес, тъй като 2018 г. ще бъде Международната година на културното наследство, ние имаме невероятния шанс да представим България в самото председателство като една културна дестинация с много древна култура и много традиции. Това подчертах и пред председателя Таяни, че имаме какво да покажем. Той също подчерта, че е запленен от нашите красоти, защото не идва за първи път в България, но за първи път е в качеството си на председател, а и в моето председателство.
Водещ: Госпожо председател, ще предоставите ли фоайетата на парламента, кулоарите за различни изложби по време на Българското председателство? Има такава традиция Народното събрание.
Цвета Караянчева: Точно така. Народното събрание има традиция да приютява изложби на различни автори. Само преди няколко дни имахме изложба на млади таланти, които средствата се събираха за онкоболни деца. Имаме и много изложби, свързани с тематични дати и събития. И парламентът ще бъде изложбена зала, във фоайетата разбира се, която ще показва както красотите на България, така и художествени творби и всичко, което може да обрисува България в най-добрия й вид.
Водещ: Българските институции обединяват ли усилията си за успешно председателство на Съвета на ЕС, какво е вашето впечатление?
Цвета Караянчева: Да, и председателят Таяни в среща с мен каза, че е доволен от взаимодействието на институциите. Знаете, че той беше и при министър-председателя, и при президента, и в парламента. След това имаше и публична лекция със студентите в Софийския университет. Мисля, че няма проблем институциите да говорят, да се разбират по теми, касаещи важните събития в държавата. И това е факт. Спокойна съм затова, че диалогът между институциите върви нормално и това, което предстои на България след 6 седмици, аз уверих и Антонио Таяни, че съм сигурна, че ще се представим добре.
Водещ: А диалогът между политическите партии? На срещата днес бяха всички председатели на парламентарно представени партии.
Цвета Караянчева: Диалогът беше изключително конструктивен. Мисля, че всички политически лидери на парламентарните групи съзнават голямата отговорност, която България има и изказванията бяха умерени в посока на това. Всички заявиха, че ще бъдат обединение в представянето на България, ние парламентът ще допринесем за добрия тон и за успешното представяне на страната.
Водещ: Ударно започва Вашето председателство. Приехте го преди дни и ето вече приемате председателя на Европейския парламент, с председателството на Европарламента сте домакин.
Цвета Караянчева: Така е, да. Малко шеметно се получиха нещата, но може би така е по-добре, когато има динамика в работата. Аз съм динамичен човек и бързо влизам в темпо. В крайна сметка аз съм работила 6 месеца като заместник-председател и процедурите ми са ясни, знам какво трябва да се прави. Наистина това председателство беше изпитание за мен, но аз мисля, че парламентът ще се справи с посещението на председателя Таяни. Бяхме максимално мобилизирани и мисля, че се получи една добра среща.
Водещ: За по-нататък очаквате ли подводни камъни, притеснения, изненади?
Цвета Караянчева: Никога не знаеш какво ти готви съдбата напред. Надявам се в парламента да има конструктивен диалог, да има препратки, прехвърчане на искри, но да няма драматизъм, всичко да бъде в посока на политики, на конструктивни дебати. И да продължи добрият тон в парламента. В крайна сметка аз съм първа сред равни и ще се постарая да бъда повече равна, отколкото първа.
Водещ: Ако работата на едно Народно събрание е огледало на неговия председател, то какво ще видим в това огледало? Какво ще види Цвета Караянчева?
Цвета Караянчева: Желание за работа и един парламент, в който кипи активна законодателна дейност. Парламент с дебати и по-висок рейтинг. Това бих желала да видя.
Водещ: И парламент с енергия. Пожелавам ви го.
Цоня СЪБЧЕВА
СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ
Зам.-председателят на Столичния общински съвет Милка Христова: Столична община би могла да учреди финансов фонд, от който да финансира обучението на млади специалисти
Милка Христова, заместник-председател на Столичния общински съвет и съветник от БСП, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.
Председателят на НС Цецка Цачева за оттеглянето на АБВ: Категорично не приемам а...
Зам.-председателят на НС Димитър Главчев: Каквито са хората в България, такива с...
Филиз Хюсменова: Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще представи обновен план за справяне с бежанската криза
Филиз Хюсменова, заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европейския парламент, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Темата, която не слиза от първата страница на вестниците и от първата позиция на водещите новини, е тази за бежанците. Ще коментираме това с Филиз Хюсменова, заместник-председател на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в Европейския парламент (ЕП). Започна и есенната сесия в Страсбург. Г-жо Хюсменова, от къде излиза убеждението, че България сякаш страни от справянето с проблема с бежанците, докато реално страната ни спазва изискванията на Дъблинската система? Филиз Хюсменова: Така е, България спазва изискванията на Дъблинската система, но събитията от последната седмица показват , че регламентът „Дъблин 3“ не функционира нормално в настоящата миграционна ситуация в Европа, и че страните не изпитват съразмерно бежанския натиск. Данните на Евростат за първото тримесечие на 2015 г. за постановените първоинстанционни решения по молби за закрила от гледна точка на техния резултат и процент за предоставена закрила показват, че за периода в Гърция са влезли близо 10 000 лица, търсещи убежище. Голяма част от тях не са били регистрирани, а закрила е била предоставена на 41% от желаещите. Това са 1045 лица. За същото време в България са влезли по-малко, но сме предоставили закрила по 91% от разгледаните молби - Тоест, това са 1095 лица. Въпреки че основният бежански поток заобикаля България се оказва, че за посочения период страната ни е приела равен брой мигранти със съседна Гърция. Така че, всяка една страна, изправена пред такива проблеми и мащаби на нелегално пресичане на границите, би се затруднила да прилага сега съществуващите правила, затова и Европейската комисия (ЕК) планира да предложи увеличения на лицата, които да бъдат преместени от Италия, Гърция и Унгария в други страни-членки - от 40 хиляди, да се увеличи броят им на 160 хиляди, което вече действително е сериозен проблем. Водещ: Как това се коментира сред вашите колеги? Основният проблем, знаем до тук, е че различните страни по различен начин приемат бежанците. Филиз Хюсменова: Трябва да кажа, че започна пленарната сесия на ЕП за новия политически сезон. Очаква се тази седмица, в сряда, председателят на ЕК – Жан Клод Юнкер, да представи в свое изявление пред ЕП обновен план за справяне с бежанската криза. Изявлението ще касае задължително участие на държавите членки, както споменах, в разпределението на 160 000 души, търсещи убежище, от Италия, Гърция и Унгария. На държавите, които отказват да приемат бежанци, вероятно ще бъде предложено на първо време да участват с годишен финансов принос към системата. Германия, Франция и Испания, като едни от най-големите държави, ще поемат повече от половината от разпределяните лица. Очаква се също така предложението на г-н Юнкер да постави начело на събирането на пръстови отпечатъци и регистриране на новопристигащи и търсещи убежище в Италия и Гърция, европейски агенции, а не национални органи, както е в момента. Вероятно ще бъде осъвременен списъка на т. нар. „сигурни държави на произход“. Според германските власти над 30% от пристигащите всеки ден хиляди хора са от държави - и от Албания, и от бивша Югославия. Така че, различни са посоките, в които ще се работи. Ясно е едно, а това е, че не може да се работи само с една мярка, необходима е система от мерки. Позицията на либералите е за създаване на централизирана обща европейска система за убежище, тоест - централизирана европейска система за обработка на молбите за предоставяне на убежище и разпределение на бежанците. Така лицата ще получават убежище в Европейския съюз (ЕС), а не в отделна държава-членка. Смятаме, че централизираният общ подход е отговор на проблем с европейски мащаби, така че отделните държави членки да не бъдат оставени да се справят сами с горещите проблеми. Европейската система, като алтернатива на Дъблинската, трябва да включва нова схема за разпределение на бежанците. Това също е част от препоръката на либералите. Тези мерки, които се предлагат, през седмицата ще има възможност да се дебатират, всички предложения, направени от представителите на различните политически групи, на различните европейски институции, които работят по тази проблематика. Водещ: Допускам, че идеите, предложенията на либералите за централизирана обработка на документи, се различават от идеите на Саркози, който предлага центрове за бежанци в Северна Африка или в страни като Сърбия и България, тоест, те да бъдат оставени някъде в началото на пътя. Това коментира ли се като идея? Филиз Хюсменова: Това не се коментира, казах ви какво предстои тази седмица. Действително, това е обща грижа на всички държави членки. Тук става въпрос за солидарност. Казах и какви ще бъдат мерките, които евентуално ще чуем от председателя на ЕК тази седмица, те ще коментират изключително сериозно и в трите европейски институции - в съвета, и в комисията, и в парламента. Ще се търси общо решение, и то с много ясни конкретни мерки. Необходим е цялостен подход, а не решаване на проблемите на парче. Водещ: Много важно е, защото говорим все за разпределение на мигранти, но интеграцията на тези хора, които са приети - като че ли по-малко се говори по този въпрос? Филиз Хюсменова: Има различни възможности за търсене на средства, включително и за интеграцията. Това е политика и е сериозен тип политика, не само за тяхното образование, обучение, а за възможността да се включат в пазара на труда, да бъдат активни, да получат своята реализация. Тук въпросът е не просто хуманен, въпросът е чисто политически - да се създадат необходимите условия, тези хора действително да се интегрират в обществата и и да могат да допринесат с добавена стойност за развитието на тези общества. Така че, от тук нататък ще се коментират и тези въпроси - как, по какъв начин, с какви средства може да се постигне и тази цел. Водещ: Ще очакваме решение ,поне на механизмите на ЕС, за решаване на бежанският въпрос. Няма да е кратко, няма да е лесно това решение, но надяваме се то да бъде намерено. Филиз Хюсменова: Аз също така се надявам. Всички институции, всички държави-членки да покажат, че в такава ситуация европейските страни и техните граждани са единни и могат да се справят и с това огромно предизвикателство. Цоня СЪБЧЕВА