СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Европа и България трябва да противодействат на радикализацията в световен мащаб, противното би довело до мрачна прогноза

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Европа и България трябва да противодействат на радикализацията в световен мащаб, противното би довело до мрачна прогноза

Поредно кърваво нападение, отнело живота на над 50 души, този път случило се на територията на САЩ в Лас Вегас. За нападателя излезе информация, че е наскоро присъединил се член на групировката „Ис...

6 Октомври 2017 | 16:30 | Радио „Фокус“

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Терористичната заплахата на „Ислямска държава“ към Балканите цели да настъпи хаос, дестабилизация, терор и накрая още по-голяма дестабилизация

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм: Терористичната заплахата на „Ислямска държава“ към Балканите цели да настъпи хаос, дестабилизация, терор и накрая още по-голяма дестабилизация

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм и национална сигурност в интервю за „Това е България“ на Радио „Фокус“. Водещ: „Ислямска държава“ заплашва с терористична кампания Балканите. Доколко е реалистична тази заплаха и как засяга България, питаме Христо Смоленов, експерт по антитероризъм, който е гост в студиото. Христо Смоленов: Здравейте на аудиторията на Радио „Фокус“. Аз бих искал да започна с искрено съболезнование към семейството и близките на капитан Анастасов, който днес трагично загина. Искам да се обърна и към властимащите в България да подкрепят материално и морално семейството на капитан Анастасов, да помислят за увековечаване на името му, защото българските военнослужещи са в бойна ситуация, независимо от това дали около нас има геополитически мир и дали е спокойна регионалната обстановка. Те носят бойни дежурства и както виждате понякога те имат трагичен край, така че вечна му памет. Водещ: Господин Смоленов, в последния брой на свързаното с близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“ списание, екстремистите отправиха нови заплахи към Балканите и в статия озаглавена „Балканите – кръв за враговете и мед за приятелите“ уверяват, че не са забравили страданията, на които сърби и хървати са подложили техни единоверци в периода 92-95 г., когато бушува войната в Босна и Херцеговина. И така „Ислямска държава“ заплашва – ще ни видите в Скопие, Белград, Загреб, Прищина и Тирана. Сериозна ли е заплахата? Христо Смоленов: Смятам, че не трябва да се приеме сериозно и не до доказване на противното, защото такова доказателство ще бъде ирелевантно в нашите условия. За втори път се появява една подобна тенденциозна заплаха и то в един сравнително недълъг период на време. Ориентацията към Западните Балкани естествено е на базата на това, че те до неотдавна бяха гореща точка и продължават да са агонизираща болка. Това е една трагедия, която няма да отмине скоро. Винаги, когато се стигне до братоубийствени войни, а такава беше войната в Босна, отзвукът от нея трае прекалено дълго. Тези, които планират подобни войни разчитат на това, военната им далавера да трае дълго, като източник на пари. Водещ: Кои са тези заинтересовани? Христо Смоленов: Тези, които могат да доставят оръжие от една страна, капитали – от друга, да правят жесток алъш-вериш, а местното население да бъде свеждано до „пушечно месо“, което все едно от коя страна на барикадата е. Тя може да бъде по верски или етнически, но принципно дава жертви, намразва противника и тази омраза трае с векове. България прояви мъдрост, съумя през драматичните 80-години на миналия век да отклони тази опасност от себе си, макар че беше първата взета на мушката на същите тези международни далавераджии. Истината е, че тогава на българите им се размина тъжната участ да са „пушечно месо“ все едно, каква е религиозната конфесия – християни или мюсюлмани. Размина се накрая не просто случайно, а в резултата на усилия, които бяха положени и след това възнаградени с неразбиране или дори политически предателства. Истината е, че някои хора тогава свършиха достойно своята работа, поклон пред паметта им, защото голяма част от тях не са между живите днес. Драмата обаче на Западните Балкани е реална. Освен всичко друго предпоставки за терористична дейност и за развихряне на една подобна кампания има и те са свързани и с геополитическите реалности, и с някои големи енергийни проекти, които ги засягат и с вечният проблем – пътят на наркотика, който минава по южната си дъга именно през Балканите. Боя се, че заинтересованите от това да настъпи хаос, дестабилизация и след това терор и още по-голяма дестабилизация, са достатъчно силни и достатъчно богати. Какво можем да правим ние? Водещ: Да, как ще рефлектира това върху България и в България? Христо Смоленов: Ние естествено сме дали сигнал, че европейската ориентация на повечето страни на Западните Балкани трябва да бъде подкрепена. Това е въпрос на дипломация. Дълбоко съм убеден, че дипломацията никога не е успявала да предотврати кръвопролитията, тя по-скоро се вписва в един по-следващ момент, когато те са факт, отрезвяването е започнало и някой се сеща, че с преговори могат да се постигнат някои неща. Превантивната функция на дипломацията никога не е била на нужната висота, боя се, че и сега нещата са такива. Светът побеснява пред очите ни и ние сме първо длъжни на собствения си народ, длъжни сме да осигурим мира, спокойствието и интеграцията на българския народ, който е еднонационално държавотворен, макар че се състои от различни етноси и различни религиозни конфесии. И точно тук трябва да кажа, заплахите, които отправя „Ислямска държава“ не са само срещу християните. Под вероотстъпници разбират и тези представители на умерения и традиционен ислям, които отказват да се радикализират и да бъдат превръщани в „пушечно месо“. Държавата е длъжна да осигури защита на своето население, все едно дали става дума за християнската или мюсюлманската конфесия. Водещ: Как, освен по стандартния и известен и познат начин, разбира се, чрез отбраната и сигурността? Христо Смоленов: Мога да отговоря афористично – чрез по-добра сигурност и по-добра отбрана. В досегашните усилия да се справи с тероризма добре, платената и бюрократично-йерархично изградена военна или силова структура на Европа, показа своето безсилие. Бих казал не само Европа, но по принцип неспособността на евробюрокрацията да организира достатъчно сериозно профилактика и отпор срещу тероризма, се засвидетелства от множеството атентати, станали навсякъде из Европа. Да се разчита на това, че тези, които досега не можаха да се справят с проблема, ще започнат да поумняват, учейки се от собствените грешки на наш гръб, е , бих казал, романтично мазохистично. Предлагам нещо много по-сериозно. Знаете, че спасяването на потъващите си е работа на самите потъващи. България има нужда от преструктуриране на сферата на сигурността, от нов пакет законотворчески предложения, чрез които да се подобри решително Закона за противодействие срещу терора и Закона за действие при бедствия, аварии и т.н. Убеден съм, че има непопълнени бели петна в мозайката от мерки, които трябва да се вземат. Това е едно такова предложение. Водещ: Какво трябва да включат такива законодателни предложения? Христо Смоленов: Първо на пропагандата на етно-религиозно противопоставяне трябва да се гледа, като на тежко престъпление. Има сериозни основания да се очаква, че някои политически интереси могат да доведат до самосбъдващи се прогнози, при които някои да се изкушат да подстрекават явно или неявно представители на различни конфесии към екстремни действия, като това е само един нюанс. По-сериозният е такъв – в България все още не е изградена система за защита на населението, не просто от бедствия и аварии, а от организираните, създавани не по случайност, а преднамерено заплахи, като тероризма например. Дълбоко съм убеден, че в някои от основните закони, засягащи сигурността на населението, трябва да се създадат условия за нов субект, който да се включи във функциите на бдителност, на ранно предупреждение и на добре организиран отпор срещу тези заплахи. Убеден съм от необходимостта от гражданско-държавнически формат, в който да се мобилизира по някакъв легитимен начин, със съдействието и с присъствието на държавата, както и с организационно, информационно и ресурсно присъствие да се задейства самоорганизиращият фактор наречен гражданско общество. И то не посредством Неправителстевени организации, защото в тази сфера е немислимо с импровизирани и непрофесионални съвети, да се разводняват нещата. Нужна е добра координация между вече съществуващи звена, като например множеството добре вършещи работата си охранителни фирми. Те би следвало да бъдат интегрирани и координирани в рамките на държавно задание за действие при бедствие, аварии и заплаха от тероризъм. Убеден съм, че това е една задача, която може да бъде и организационно решена, и кибернетично обезпечена, съответно подкрепена с някои ресурси. България има контингент от опитни и отговорни хора, благодарение на които е минимизирана, доколкото е възможно престъпността и е осигурена някаква степен на сигурност, която трябва да се повишава. Апелирам държавата да обмисли структурното и организационно координиране между съществуващите фирми за сигурност, охранителни структури, за да могат те да бъдат резерв за бързо реагиране при терористична заплаха. Водещ: Господин Смоленов, нещо друго обаче искам да Ви попитам? Текстът: Ще ни видите в Скопие, Белград, Загреб, Прищина и Тирана, озаглавен „Балканите – кръв за враговете и мед за приятелите“, означава ли, че българските мюсюлмани са заплашени, защото те не са джихадистки настроени, там джихадизмът не вирее? Христо Смоленов: Слава Богу, не вирее, това е признак на мъдрост и на интегрираност на българските мюсюлмани, които гледат на България, като на своя родина, отнасят се съвестно и отговорно към нея. Аз съм имал възможността години, ако не и десетилетия, да работя с тях в Родопите и мога да изкажа само своята дълбока симпатия и съотечественически поклон към тяхната човешка мъдрост, към способността им да разбират откъде идват провокациите и решително да ги отхвърлят. Именно затова, защото те с мъдростта и житейския си опит, не са склонни да се подават на провокации, именно затова е много вероятно да бъдат взети на мушката и превърнати в мишена за подобни провокации. Следователно българската държава, трябва да присъства в тези региони, трябва да присъства сериозно, убедено, активно. Тя направи така преди време, че изтегли даже малките гарнизони, които съществуваха там. Остави тези региони без подкрепата на държавността, без символа и без постоянното присъствие на държавата. В момента се говори за преструктуриране на въоръжените сили и аз подкрепям програмата на сегашния министър на отбраната Красимир Каракачанов. В нея има много зрели неща, включително и акцент върху развръщането на сили за бързо реагиране. Специално внимание върху изграждането им. Мисля че в това отношение могат да се направят много неща. Освен акцента върху 68 бригада – специални сили, която е едно елитно съединение, освен възможността от съществуващ и сега алпийски батальон да се развърнат сили за бързо реагиране в защита на населението от тези труднодостъпни краища. Аз съм убеден, че е възможна програма за организационно обновление на сектора „Сигурност“ и съм готов в този смисъл да подскажа и още една идея. България има отлични специалисти, които по житейски причини, както и по силата на този шмиргел, който наричаме политически кампании, които идват една след друга, изваждат от строя много такива хора, а те са в състояние да допринесат за сигурността концептуално с енергия, с опит. Убеден съм, че е нужен един съвет на старейшините, който да обедини експерти в нещо, което е повече от неправителствена организация. Аз с известно съмнение се отнасям към това понятие НПО, защото в много случаи те са не само неправителствени, но чуждоправителствени организации. Но тук, в България, има оперативен простор за активиране на всички тези хора, които могат да са полезни на своята страна в безспорно критичните ситуации, които предстоят. Цоня СЪБЧЕВА

10 Юни 2017 | 10:00 | Радио "Фокус", "Това е България"