СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Георги Стефанов, WWF: 2-3 милиарда души от 200 страни активно отбелязват „Часът на Земята“

Георги Стефанов, WWF: 2-3 милиарда души от 200 страни активно отбелязват „Часът на Земята“

Георги Стефанов експерт по климатичните промени в природозащитната организация WWF в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

24 Март 2017 | 19:01 | Радио "Фокус"

Георги Стефанов, WWF: В България наблюдаваме трикратно увеличаване на климатичните екстремуми на времето

Георги Стефанов, WWF: В България наблюдаваме трикратно увеличаване на климатичните екстремуми на времето

За високите температури тази седмица, климатичните промени и какво може да очакваме от времето в перспектива, Агенция „Фокус” разговаря с Георги Стефанов, експерт „Политика и климатични промени” във WWF. Фокус:Г-н Стефанов, необичайно високи температури са регистрирани в цяла Западна Европа. На какво се дължат те и може ли да очакваме трайна тенденция в повишаване на температурите в цяла Европа? Георги Стефанов:През последните седмици станахме свидетели на горещи топлинни вълни от Западна Европа. Те се дължат на пренос на горещи въздушни маси от Северна Африка, които нахлуват в атмосферните граници на континента. Важно е да кажем, че не е твърде необичайно такива горещини да се случват в началото на юли. По-притеснителното е, че температурните рекорди стават все по-чести. Според статистиката учестяват нетипичните, свръх горещи температури, които се задържат за по-дълъг период от нормалното. Ако преди тези горещи вълни са се задържали за по няколко дни, вече сме свидетели, че могат да се задържат и за повече от две седмици.За съжаление, през последните десетилетия тенденция е те да се увеличават, да стават по-дълги и по-на често. Евростат всяка година дава реалните жертвите на тези топлинни вълни от всички страни в Европа. Ако погледнем фактите назад, при такива горещи периоди, хиляди хора стават жертва. Това е един пряк риск от горещите вълни към здравето на хората и риска за човешкия живот. Фокус: По прогноза на синоптиците горещата вълна от Африка ще се задържи на Стария континент и следващата седмица, когато ще бъде още по-топло. Възможни ли са климатични аномалии и в България за тази година? Георги Стефанов: Възможни са, колкото и негативно да прозвучи. България чисто географски попада в този регион, в който наблюдаваме трикратно увеличаване на климатичните екстремуми на времето, свързани с резки проявления на негативни изражения на времето. За съжаление, климатични аномалии се случват в три пъти по-голяма честота по нашите географски ширини, отколкото в други територии на планетата. Това означава само едно – ние самите трябва да се научим да живеем по-добре с тези аномалии, да сме по-добре подготвени. Когато има застудяване, гореща вълна, обилни валежи, трябва да сме наясно как точно да отреагираме правилно, така че да минимизираме разходите и щетите, за да не се свързват рисковете със загуба на човешки жертви, както миналата година стана с наводненията. Поради тази причина климатичните аномалии са не само възможни, но за съжаление вече се случват три пъти по-често отколкото преди няколко десетилетия. Фокус: Какви биха били негативните ефекти върху природата от високите температури, които се очакват това лято? Георги Стефанов: На първо място бих поставил като основен рисков компонент горите в България. Миналата година не станахме свидетели, но традиционното за българските гори, засушаване и свързаните с тях пожари. На второ място попада риска, който има и силно негативен икономически ефект, касаещ земеделските земи. На практика и когато е много горещо, и когато е много влажно, както беше миналата година, отчитаме сериозно намаляване количествата на добивите. Тази година ще имаме богата реколта на зърнени култури и може би на хубаво грозде, но няма да има достатъчно качествен слънчоглед и царевица. Когато направим крайната сметка отново се връщаме към елемента на необходимостта от това всички ние, без значение с какво се занимаваме, да сме достатъчно информирани и подготвени, т.е. да можем лесно да се адаптираме към самите промени и прогнозните на учените. Климатолозите могат да правят прогнози, които с помощта на съвременната техника са много достоверни. Тоест на предварително ниво можем да кажем дали една година ще бъде по-топла или по-суха, което може да помогне на земеделските стопани да променят годишните култури, които засаждат, за да се съобразят с променящия се климат. Това ще намали техните финансови загуби, ще ги направи по-устойчиви и по-конкурентноспособни. В противен случай, ако не са добре информирани и подготвени, техните загуби ще са по-високи и може да доведе до фалит на редица стопанства. Всички екосистеми страдат от аномалиите от изменението на климата и горещите вълни. Проблем е, че и в България много рядко полагаме усилия да съхраним и биоразнообразието, което е едно от основните богатства на нашата страна, също подложено на сериозен риск от променящият се климат. Ако не се стремим да запазим най-голямото си богатство, то самите ние сме обречени на драстични промени които имат и своето финансово изражение. В естествената природа до голяма степен страдат и бозайниците, за които рядко се срещаме. Ставаме свидетели как видове, които типично са обитавали даден регион, вече променят своя ареал и ние започваме да ги срещаме на различни места – без това обаче да повлиява на нормите за защита на защитените видове, т.е. почти никой към момента не отчита този проблем. Това биолозите обясняват точно с промяна на локалните климатични характеристики. По-сериозен е проблема с растенията, които не могат да променят местоположението си. При тях риска да изчезнат от картата за няколко сезона е съвсем реален. Фокус: В перспектива какъв ефект може да има в България от глобалното затопляне и изменение на климата, предвид географското й положение? Георги Стефанов: Най-основният ефект и то негативен, е покачващите се температури и свързаните с това засушавания, горещи вълни, пожари, наводнения както и проблемите, свързани с оцеляване на екосистемите. Реално в северните ширини покачването на температурите е най-високо – близо с 5-6 градуса над нормите. На Екватора покачване почти няма – между 0.01 и 0.02 градуса. България попада в географска зона, в която покачването на температурите е между 0.7 до 1 градус. Перспективите, които дават учените, са климата в България след няколко десетилетия да се промени до плюс 4, дори до плюс 6 градуса. Това показват най-драстичните модели и сценарии. Реално шест градуса повече ни доближа до климат, характерен за Северна Африка или най-южните точки на Европа като Гърция - полупустинен, изключително сух, без зима период. Все пак това са прогнози и тези рискове са по-скоро в далечна перспектива, отколкото реална и скорошна. Самите ние обаче забелязваме, че зимите вече са по-кратки, летата по-горещи, сезоните някак си изчезнаха и времето е много променливо. Тези прогнози вече са факт в известна степен. Най-големият риск, който касае хора и природа е, че резките вълни на промени ще зачестят още повече. За много кратък период имаме доста голяма промяна на амплитудата и в горната, и в долната граница. Тези падове и резки покачвания са силно притеснителни за по-възрастната част от населението, хората, които имат хронични здравословни промени и страдат много. Фокус: Какво смятате за прогнозите за смяната на климата в Европа, но с рязко понижаване на температурите? Георги Стефанов: Нищо от последните три десетилетия не показва, че рязкото понижаване на температурите предстои. Напротив, ставаме свидетели според статистиката, че всяка година средната глобална температура продължава да се покачва. На база на това, че за тези покачвания имаме реални инструментални доказателства, става ясно, че рязко понижаване на температурата не се очаква и няма да се случи. Разбира се, основното, което имаме е риска при динамика между топли и студени вълни, създаващи дискомфорт и за хората, и въобще за екосистемите. Няма как да кажем, че температурите в Европа ще се понижават и ще има по-дълги зими. Това не се случва и към момента, но със сигурност ще имаме по-интензивни валежи, включително и през зимата, като винаги ще се намерят скептици да заявяват, че няма покачване на глобалните температури, а има мини ледников период. Ако погледнете 5-10 години назад ще видите, че тези прогнози се опровергават всяка година и реално ставаме свидетели, че умерените фактори на времето и на нашия климатичен пояс вече е само спомен в историята. Фокус: Обратима ли е тази климатична прогноза и какво е необходимо? Георги Стефанов: Вярвам, че е обратима. Това, което лидерите по света и въобще учените прокламират, е да убедят и бизнеса, и гражданите, че можем да се справим с този проблем. Промените в климата ги има, но те могат да бъдат контролирани и овладени. Към днешна дата е характерно, че щетите от изменението на климата се измерват в себестойност в размер на милиарди долари на година. Прогнозите са, че тези разходи ще продължат да се увеличават. Ако положим усилия и действаме адекватно днес, ще успеем бързо да стабилизираме климата, което в рамките на няколко десетилетия е възможно и след това да вървим към възвръщане на нормалните параметри и стойности. Това, разбира се, не изключва, че няма да има катаклизми и природни катастрофи, но се надяваме те да не бъдат така интензивни. Имаме още малко време да се справим адекватно с този проблем. Фокус: До 2015 година ще бъде изработен нов договор по подобие на Протокола от Киото, който да регламентира изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. Достатъчна ли е тази мярка, за да променим тенденцията, породена от глобалното затопляне? Георги Стефанов: Единствено историята ще покаже дали е достатъчно или не, но това е единственият правилен политически и юридически начин за справяне на проблема към днешна дата. С приключването обхвата на протокола от Киото през 2015 година, светът се договори, че трябва да намерим друг формат на юридически обвързващо споразумение и той да започне да работи и да влезне в сила през 2020 година. Вече от няколко години се работи изключително сериозно и очакванията са, че това ново юридическо споразумение ще бъде подкрепено от страните, подписали конвенцията на ООН за изменения на климата, както и няколкото страни, които не бяха подкрепили Протокола от Киото, като САЩ например. Целта е всяка страна по света да разпише ясни мерки, цели и план как да намали своите емисии, как да съхрани природата си, защото горите и океаните са естественото решение за справяне с проблема с изменението на климата. Тази мярка обаче не е достатъчна, защото за постигането на този резултат са необходими огромни средства, особено за развиващите се икономически страни. Въпреки това трябва да е ясно на всички нас, че без значение кой какво е правил в миналото, страните по света трябва да бъдат обединени. Оптимист съм, че новият протокол за намаляването на емисиите ще бъде силен документ и подкрепен от страните по конвенцията. Фокус: Какво могат да прилагат в ежедневието си гражданите, за да не допринасят за замърсяването на околната среда? Георги Стефанов: Най-важното, което от наша страна винаги използваме, е това, че в последните десетилетия информацията, която касае хората и за климатичните промени и като цяло за опазването на природата, е лесно достъпна и откриваема в интернет. Затова апелирам хората да се информират. След информирането, следващата стъпка е да намерим партньори, които имат същите проблеми и възгледи. Това ни помага да осъзнаем, че никой не е сам както и това, че проблема за опазване на околната среда е проблем номер едно за над 3 млрд. души по оценки на ООН. Реално мерките нямат край – започвайки от добре познатото садене на дръвчета, смяна на осветление, саниране на сградите, променяна на източниците на производство на електроенергия от фосилни към възобновяеми източници, стигайки до ползването на публичен и екологичен транспорт, образованието, активното искане към политиците, за които гласуваме да бъдат зелени и да не подценяват проблемите, но и възможностите. Все пак на първо място и преди всичко си остава повишаването и информираността на хората. Фокус: Учени от университетите в Станфорд, Принстън и Бъркли излязоха с изследване, че Земята навлиза в шести цикъл на унищожение, като предишния – пети, е довел до изчезване на динозаврите. Как гледате на това проучване? Георги Стефанов: Не съм запознат с конкретното проучване, но ако вземем предишните измирания на видовете виждаме, че те са се случвали на базово еволюционно ниво, т.е. виждаме, че винаги е имало допълнителни причини, довели до масово измиране на видовете било или от планетарен характер, или от космическо влияние. За динозаврите външният фактор е метеорит или астроид, довел до т.нар. ядрена зима – до невъзможността реално мнозинството от видовете да оцеляват и функционират в една рязко променила се среда след космически катаклизъм. Имаме много доказателства, че подобни измирания са се случвали поне няколко пъти на нашата планета, но не разбирам как някой може да прогнозира нещо на база на тази теза и то след като към момента имаме отсъстващи такива фактори и всяка една информация е реално само вдигане на много шум за нищо Към днешна дата реално нямаме идентифициран метеорит, който ще удари скоро Земята, за да прогнозираме, че 80 или 90% от видовете ще изчезнат. Нямаме прогноза и за супер вулкан, който ще изригне и на тази база 2/3 от видовете по планетата ще изчезнат за по-малко от 2 години. Т.е. повечето фактори, довели до подобни измирания, реално към момента отсъстват. Дори някой да твърди, че ги има, реално никой не може да каже или да докаже кога ще се случи най-лошото. Твърде популистко и несериозно е да се твърди, че нещо голямо предстои, без да има реални доказателства. Нека обаче да се върнем към реалността у нас. Тази година през септември се навършва десетгодишнина от създаването на Коалиция за климата – България (www.climatebg.org), която представлява неформално, неюридическо обединение на организации и експерти, работещи активно по темата за справяне с климатичните промени. Към днешна дата тя има над 40 активни членове от всички сектори - учени, медии, НПО, граждани и представители на бизнеса, но той е най-слабо представен. В тази връзка във WWF през юни започнахме нов проект за създаване на нови партньорства с бизнеса и увеличаване капацитета на Коалицията, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Реално ние във WWF виждаме потенциален шанс и нужда за по-активно партньорство с бизнес сектора, защото все повече хора осъзнават, че реално климатичните промени не са проблем за бизнеса, а представляват една неразработена ниша с много потенциал за развитие. След година очакваме да създадем реални нови партньорства, за да стане ясно и у нас, че бизнеса не е против работа и действия срещу измененията в климата и търси всичко възможности за развитие и съвместна работа. Цветелина ЦЕКОВСКА

19 Юли 2015 | 09:00 | Агенция "Фокус"