СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Георги Стефанов, WWF: „Часът на земята“ тази година приканва хората да споделят виждането си за климатичните промени чрез социалните мрежи

Георги Стефанов, WWF: „Часът на земята“ тази година приканва хората да споделят виждането си за климатичните промени чрез социалните мрежи

Георги Стефанов, експерт „Промени в климата“ в организацията Световен фонд за дивата природа, WWF в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

16 Март 2016 | 15:00 | Радио "Фокус"

Георги Стефанов, WWF: В България няма никакво климатично законодателство

Георги Стефанов, WWF: В България няма никакво климатично законодателство

По повод доклада на WWF „Барометър на климатичната политика в ЕС”, както и за климатичната среща на ООН на високо равнище в Канкун, Мексико, Агенция „Фокус” разговаря с Георги Стефанов, експерт климатични промени на WWF в България. Фокус: Г-н Стефанов, какви са основните акценти в доклада на WWF относно климатичната политика? Георги Стефанов: В навечерието на срещата на върха на ООН в Канкун, Мексико, в последната седмица излязоха много различни доклади. Само преди седмица ние също представихме нашия доклад, както ние го наричаме инструмент, който преведохме на български под името „Барометър на климатичната политика”. Той е доста по-различен като материал от всички доклади. С какво е по-различен – този инструмент е преди всичко една интерактивна система, която оттук нататък ще продължи да се развива, а не просто една суха информация, която след това ще бъде забравена. Другата страна е, че този доклад включва всеобхватен преглед на политиките на ЕС и на държавите-членки, които влияят върху емисиите на парни газове. Барометърът е динамична система, която предлага моментен ситуационен анализ на политиките за намаляване на емисиите по области и сектори, като са взети на база над 80 различни индикатори. Различното при него е, че той е много лесен за четене от незапознатите с тематиката хора. Страните-членки са класифицирани по системите за класификация на енергийните показатели на електроуредите от A до G. Фокус: Къде се нарежда България в тази класация? Георги Стефанов: България, за съжаление, попада в групата на страните, имащи най-лоши показатели относно климатичните политики. За съжаление, нашата страна е или на последно, или на предпоследно място по много от политиките. Вече трето поредно правителство продължава да не излъчва приоритет по тази тема. Фокус: Кои са страните с добри практики по отношение на климатичната политика? Георги Стефанов: Барометърът разглежда и добрите практики от всички страни и всички те са цитирани в този доклад, има много добри примери. Една от тези държави е Дания – тя е страната с най-висок дял на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в ЕС. Франция например има съвсем друг компонент – тя има бонус система за насърчаване на закупуването на автомобили с ниски въглеродни емисии. Германия също е страна за добър пример, защото има много добре функциониращи преференциални цени за ВЕИ, както и пакети по „Енергийна ефективност”, касаещи сградите. Латвия, която е страна от ранга на България, пък има много добри политики в областта на горите. Там всички гори са сертифицирани по системата FSC, което гарантира устойчив и екологичен добив на дървен материал. Холандия, която също е на една от водещите позиции, нейният добър пример е, че работи на много силно ниво от гледна точка на внедряването към днешна дата на електрическите автомобили. Те са си поставили 5% от всички автомобили до 2020 година да бъдат електрически. Обединеното кралство също има положителен акцент. Великобритания е страната, която има едно от най-стриктните и най-точните климатични законодателства. Ще дам пример – за сравнение в България ние нямаме въобще никакво такова. Там има един много суров, много стриктен, който регламентира всички теми и целите на Великобритания да премине към нисковъглеродна икономика до 2050 година. Има и много други добри примери. Фокус: Кои са конкретните акценти, на които трябва да се заложи в климатичната политика, и чрез които и ние можем да почерпим добрите практики? Например ВЕИ, енергийна ефективност, ниските въглеродни емисии? Георги Стефанов: Климатичната политика дава едни много хубави резултати и показатели на всяка страна в областта на енергийната ефективност, ВЕИ, транспорт, индустрията, както и конкретни препоръки за подобряване на всички тези мерки и сектори. Страна по страна има много детайлно описание на този инструмент. Има много детайлен поглед на всяка страна. Над 140 страници е общата информация на този доклад. Обединявайки цялата тази налична информация, която обхваща много широк сегмент от сектори и всички държави. Този инструмент може да бъде ползван при експертни разговори, разговори между политици. Всички дейности и мерки, по които всеки един експерт от нас работещи по тази тема, се използват за разработването на политики, касаещи намаляването на парниковите емисии. Темата позволява да се получава допълнителна информация. Има възможност да се добавят коментари. Една от слабите страни на доклада е, че той беше разработван през последната година и в страни като България, където все пак има малко подобрение, касаещо климатичната политика, много от тези неща все още не са въведени. Аз съм убеден, че това ще се случи много скоро, може би в рамките на следващата половин година. Този инструмент е динамичен, оттук нататък предстои неговото доразработване и доразвиване. Фокус: Какви са очакванията ви от климатичната среща на ООН на високо равнище в Канкун, Мексико? Георги Стефанов: За разлика от миналата година, срещата в Копенхаген, когато имаше много високи очаквания, тазгодишната среща на високо равнище, организирана под егидата на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, по-скоро ще се насочи към създаването на план за наваксване на пропуснатите дейности и мерки. Почти няма положителни позиции, че ще се сключи глобално споразумение, което цели да замени Протокола от Киото, което е и основната цел в момента на страните участници, които са над 190. За момента се разглеждат три основни сценария, които да се случат евентуално в края на срещата в Мексико. Единият от тях е силно амбициозен сценарий, който вероятно няма как да бъде постигнат. Това е сценарият на високите амбиции, който предвижда силно и конкретно споразумение. Вторият сценарий е сценарий на политическата воля и желанието, което да обвърже конкретни страни с конкретни действия и мерки, включително положителни и отрицателни процеси и ангажименти. Там много пряко ще зависи коя държава какво участие има на глобално и локално ниво. Страна, малко като България, няма да бъде засегната от тези глобални преговори, но за сметка на това големи страни, като Китай, Индия, Русия имат значително влияние. Най-вероятният сценарий е т.нар. сценарий на доверието и сигурността, което ще се случи с голяма сигурност. Това ще е едно споразумение на добра воля и добро пожелание за постигане на глобалните цели в климатичните промени. Такова споразумение обаче ще бъде без конкретика и ще възприема досегашните принципи на преговорите между страните, подписали Конвенцията, т.е. повече говорене и по-малко действие, за съжаление. Този е най-очакваният сценарий и едва ли ще има някакви по-конкретни изненади. Все пак срещата ще продължи в следващите две седмици. Ние ще следим какво се случва и какви са процесите, които текат паралелно на тази много важна среща. Аделина ГЕОРГИЕВА

1 Декември 2010 | 13:32 | Агенция "Фокус"