ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Димитър Димитров: Над 70 % от болниците могат да изпълнят новите изисквания на Колективния трудов договор в здравеопазването

Д-р Димитър Димитров: Над 70 % от болниците могат да изпълнят новите изисквания на Колективния трудов договор в здравеопазването

Д-р Димитър Димитров, председател на Националната асоциация на работодателите в здравеопазването и директор на УМБАЛ „Св. Анна” в СофияВодещ: Основните заплати на лекарите и меди...

10 Август 2012 | 14:09 | Радио "Фокус"

Доц. д-р Димитър Димитров: С повече прозрачност обществото ще има по-пряк поглед, отколкото да го придобива чрез СРС-та

Доц. д-р Димитър Димитров: С повече прозрачност обществото ще има по-пряк поглед, отколкото да го придобива чрез СРС-та

Доц. д-р Димитър Димитров, ръководител на Катедра "Национална и регионална сигурност" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) пред Агенция „Фокус”. Фокус: Заплаха за националната сигурност ли е обявяването на съдържанието на записи от специални разузнавателни средства? Димитър Димитров: Въпросът има две страни – едната е обществото да знае за това, което става. Ако гледаме чуждия опит и това, което става с „Уикилийкс” - имаше изтичане на информация в САЩ и в други държави. Дали е добита законно или не тази информация, журналистите са преценили, че е по-важно за обществото да знае за тази нея. Принципното положение е - ако това е важна тема за обществото и то трябва да знае, по-скоро това излиза, както и става в момента. Другата страна е – за да изтичат толкова СРС-та и информация от службите, това показва, че нещо там не е наред. Фокус: Може ли да се каже, че контролът над тази информация, която е секретна и класифицирана е отслабен или пък силата на обществения интерес намира начин тя да бъде оповестена? Димитър Димитров: Влизаме в политически теми, които не се наемам да коментирам, но явно има някакъв конфликт и нещо става, за да има такова изтичане и публикуване на такива СРС-та. Не е добре толкова неща да излизат и след това да се чудим откъде излизат и как това става. Фокус: Поставят ли се въпроси пред сигурността и пред затягането на тези канали за информация? Димитър Димитров: Трябва да се гледа казус по казус. От една страна, ако има такова изтичане на информация и нещо излиза от службите, може да излиза и друга информация, за която ние не знаем – това показва някакви слабости в системата. От друга страна да се оправдават само с обществен интерес и това да е водещият мотив, също не е добре. Фокус: Може ли да кажем, че информацията се превръща в ново оръжие, нов вид заплаха, каквато може би не е имало до момента в такъв мащаб извън конвенционалните оръжия? Димитър Димитров: Винаги информацията е била част и от политическия процес, и от системата на гражданско-военните отношения, военни или хора от сигурността и политическо ръководство. Не е нещо ново, но при противоборството на интереси, понякога се използват и такива неща. Понякога това е в полза на обществото, понякога не, зависи от конкретния случай. Фокус: Променят ли се глобалните заплахи с разпространението на Интернет, с раждането на интернет общество? Димитър Димитров: Има такава промяна, да. Въпросът за киберсигурността сега става все по-актуален и една от възникващите заплахи, която се обсъжда на последната среща на върха в НАТО беше именно това – за киберсигурността, но аз не мисля, че нашият случай е точно такъв. Когато изтичат информации, нещо се появява, има скандали, това може да предизвика известно недоверие в партньорите, в отношенията с други служби, защото все пак намалява доверието. Фокус: До каква степен подслушването е способ за гарантиране на националната сигурност? Димитър Димитров: Той е един от способите, има много други. Въпросът е, че това е един от най-лесните способи, за да се покаже активност в дадено направление. Фокус: Лесен в смисъл на начин на осъществяване? Димитър Димитров: Да. Сравнително не много скъп, затова може би се разчита повече на него. Фокус: Доколко ефективен е този способ от гледна точка на това, че Прокуратурата трябва да се произнесе по автентичността? Има ли съмнения за автентичност? Димитър Димитров: Разбира се, особено ако тези неща се извадят от контекста, затова не може да се разчита само на подслушани разговори, тъй като насоката на разговора може да бъде съвсем различна. Може да има манипулации, затова законът е уредил как точно да става подслушването. Могат много съмнения да възникнат спрямо използването на такива СРС-та. Фокус: Допустимо ли е с оглед на националните интереси и гарантиране на националната сигурност подслушването да е по подразбиране, да се подслушва всеки на всички нива? Димитър Димитров: Не бих казал, че е допустимо. В закона за използване на СРС-та е указано в какви случаи да става това. Гарантирането на националната сигурност е много широка тема. Единият от начините е малко повече прозрачност на това, което става в държавата и държавната администрация. Тогава обществото ще има по-пряк поглед, отколкото да го придобива чрез СРС-та. Повече отчетност, обясняване на това, което администрацията прави – това е също един от способите за гарантиране на националната сигурност. Фокус: Може ли да се получи изкривяване на информацията, придобита по този начин? Димитър Димитров: Може, да, ако се разчита само на това нещо. В момента според мен, наблюдавайки отстрани, тези неща обслужват някакви скрити политически противоборства. Фокус: Това, че се обявяват такива информации – не понижава ли доверието към службите? Димитър Димитров: Така е, когато обикновеният гражданин чува всеки ден, че има скандали, че е изтекла информация, че СРС-та са публикувани, публичното доверие към тези структури ще намалява или ще бъде ерозирано в някаква степен. Полагат се усилия, но има поле за реформи и за по-голям обществен и политически контрол и отчетност. Фокус: На какво учите студентите в тази специалност, промени ли се по някакъв начин обучението с оглед процесите в армията, професионализацията? Димитър Димитров: Учим студентите да разглеждат нещата в една цяла система, дали има смисъл от това, което се прави, колко ще струва това, което се прави, какви ще бъдат постигнатите резултати. В рамките на това направление са различните дисциплини. Когато знаете детайлите, колко пари давате и за какво ги давате в областта на отбраната и сигурността, тогава е по-лесно да оцените какво сте постигнали, дали ще можете да го постигнете. Споменахте професионализацията – още преди години сме коментирали, че тя е по-ефективната форма на военна служба, отколкото наборната. Фокус: На прав път ли е реформата в армията? Излезе една цифра от почти 400 милиона лева в последните дни, че ще струва модернизацията на армията. Димитър Димитров: Принципно говорейки, реформата е на прав път, въпросът е дали ще може да бъде направена. Новото ръководство има доста стъпки, които бяха предприети в тази посока, доста отчети има в сайта на министерството, излезе Бяла книга, която описва какво ще стане следващите няколко години, което дава пак възможност за това, което ви казах преди малко – да прецени обществото, или експертите, или гражданите каква е посоката, дали е реалистично това, което е заложено. Сумата може да изглежда голяма, но тя е разпределена за години. В общи линии това е посоката – професионализация, модернизация, съобразяване с новите реалности. Веселина ЙОРДАНОВА

13 Януари 2011 | 06:00 | Агенция „Фокус”