СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Урсула фон дер Лайен: Разногласията са знак на демокрация

Урсула фон дер Лайен: Разногласията са знак на демокрация

Брюксел. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че разногласията са знак на демокрация, цитира думите й AFP.Разликите бяха "все още твърде големи, за да постигнем споразумение", заяви германският канцлер Ангела Меркел пред репортери в края на двудневните преговори.Тя каза, че все още не е определена дата за провеждане на нова среща на върха, но добави, че „ще трябва д...

21 Февруари 2020 | 21:30 | Агенция "Фокус"

Euronews: И Португалия се обяви категорично срещу новия европейски бюджет

Euronews: И Португалия се обяви категорично срещу новия европейски бюджет

Лисабон. Премиерът на Португалия Антонио Коща разкритикува остро предложението за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за периода 2021-2027 година в интервю пред Euronews. Днес европейските лидери продължават срещата си на върха по сложния процес за договаряне на дългосрочното финансиране на Съюза. Коща е един от лидерите на групата държави, които се обявяват срещу съкращенията на европейския бюджет, особено в сфери като селското стопанство и намаляването на регионалните различия. Последното предложение за бюджета предполага намаляване на фондовете за кохезия и съвместната селскостопанска политика, за да има повече пари за миграция и ортбрана. „Смятам, че това предложение е лошо по няколко линии“, каза той пред Euronews. „Лошо е, защото не съответства на глобалните потребности от финансиране, определени от Европейската комисия и Европейския парламент. Изглежда се забравя, че Европейският парламент ще има решаващата дума, защото може да го одобри или отхвърли. Има позиция на четирите най-големи политически групи, които казват, че Европа трябва да има бюджет, който да съответства на амбициите, които е изразил в своя стратегически политически дневен ред. Не можем да продължим да обещаваме твърде много на европейците и да доставяме твърде малко. Те (четирите политически групи) бяха много ясни, казвайки, че кохезионната политика и Общата селскостопанска политика не трябва да се намалява. Те не трябва да страдат, защото са основни политики, не само по отношение на идентичността на Съюза, защото доближават Европейския съюз до ежедневния живот на неговите граждани, но и защото те са основни за две от най-големите предизвикателства, пред които е изправена Европа: преходът към цифровото общество и климатичният преход. Нито един от тези преходи не е възможен без добра кохезионна политика и добра селскостопанска политика“ Превод и редакция: Иван Христов

21 Февруари 2020 | 11:45 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: „Бунтът на паразитите: Бившите соцстрани са готови да разрушат ЕС“

РИА Новости: „Бунтът на паразитите: Бившите соцстрани са готови да разрушат ЕС“

Москва. Днес лидерите на държавите от Европейския съюз ще се съберат на извънредна среща на върха за обсъждане на бюджета за следващите седем години. Заради Брекзит ЕС е заплашен от остра финансова криза. Водещите държави предлагат да се оптимизират разходите, а бедните настояват основните донори да увеличат вноските си в общи бюджет. Как могат да завършат тези дискусии – в материала на РИА Новости, представен без редакторска намеса. Пари нема – дръжте се Дискусиите за бюджета на Европейския съюз винаги са ожесточени, тъй като става въпрос за това колко ще трябва да се сложи от собствения джоб в общ котел и по-важното кой ще получи тези пари и колко. Но тази година, според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, преговорите обещават да бъдат „най-трудните в цялата история на Европейския съюз“, защото възникна нов проблем: Великобритания напусна ЕС и следователно вече не плаща никакви такси. Получената финансова дупка се оценява на 80 милиарда евро за седем години. И трябва да се реши как се компенсират загубите. Необходимостта от затягане на коланите рязко изостри противоречията между страните донори, за чиято сметка основно се формира бюджетът на ЕС, и „бедните роднини“, чиято икономика е критично зависима от финансовата помощ на Брюксел. Донорите настояват за намаляване на разходите и за преразглеждане на финансовите приоритети. Така наречената „спестелива петица“ - Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Дания - изискват ограничаване на вноските до един процент от брутния национален доход (БНД) (сега 1.067%). Австрийският канцлер Себастиан Курц, холандският премиер Марк Руте, датският премиер Мете Фредериксен и шведският премиер Стефан Льовен представиха своите аргументи в съвместна статия, публикувана от Financial Times. „Сега просто трябва да осъзнаем лимита на нашите възможности“, пишат те. „Бюджетните вноски трябва да останат стабилни на ниво един процент от брутния национален доход“. Авторите на статията посочват, че разходите на донорите непрекъснато растат. „Финансовата тежест в Европейския съюз все повече се поема от по-малък брой държави,“ подчертават те. „Всъщност нашите четири страни плюс Германия осигуряват 75% от плащанията в бюджета на ЕС“. Освен това водещите държави настояват за преразглеждане на приоритетите в бюджетната политика на Европейския съюз. „Наложително е много по-голям дял от бюджета да се съсредоточи върху днешните предизвикателства - насърчаване на иновативна и конкурентна икономика, борба с изменението на климата, миграция и сигурност“, заявиха лидерите на Австрия, Дания, Швеция и Холандия. За решаването на новите проблеми те предлагат намаляване на разходите на ЕС за „кохезионната политика“, тоест за финансиране на икономическото развитие на най-изостаналите страни на общността и програмата за подкрепа на селскостопанските производители. Ограби заграбеното На „спестовната петица“ се противопоставя блок от бедните държави от ЕС, наричайки себе си „приятели на кохезията“. Това са всички бивши социалистически страни, както и Испания, Гърция, Португалия, Кипър и Малта. На първи февруари „приятелите на кохезията“ на среща в Португалия се договориха да се противопоставят на предложенията на „спестовната петорка“. „Тези инициативи лишават страните ни от възможността за устойчиво икономическо развитие“, се казва в тяхната декларация. „Финансирането на кохезионните политики за 2021-2027 трябва да бъдат на нивото на бюджета за 2014-2020 в реално изражение. Нито една държава не трябва да се сблъсква с резки съкращения на помощта в рамките на кохезионния бюджет“. Що се отнася до новите проблеми, според „приятелите на кохезията“ те не трябва да се решават чрез намаляване на съществуващите програми, а чрез увеличаване на националните вноски в бюджета на ЕС с почти една трета - до 1,3% от БНД. Реакцията последва незабавно: Себастиан Курц заплаши, че ще наложи вето, като подчерта, че е „неприемливо“ страната му да дава повече от един процент от БНД в бюджета на ЕС. Миналата седмица председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи компромисен вариант - увеличаване на националните вноски до 1,1% от БНД. Предлага се събирането на липсващите средства чрез нови данъци - върху пластмасата, цифровите монополи, емисиите на парникови газове и др. Мишел предупреди: намаляване на програмите за подпомагане на сближаването и селскостопанските дейности е неизбежно. Той препоръчва да се намали кохезионният фонд с 12% и финансирането на Европейския фонд за земеделие - с 14%. Европейският парламент, който трябва да одобри бюджета, вече отхвърли всичко това. Мнозинство в него са бедните страни. „Европейският парламент няма да се съгласи с бюджет, който ще намали ключовите програми. Това може да доведе Европа да изостава от страни като Китай и САЩ“, заяви председателят Давид Сасоли. „Това е много далеч от необходимото“. Той уточни, че парламентаристите ще се съгласят само с увеличение на националните вноски до 1,3 процента от БВП. „Нуждаем се от амбициозна бюджетна програма на ЕС“, добави той. Екзистенциална криза В днешните дискусии за бюджета всъщност става дума не дори за пари, а за смисъла и целите на Европейския съюз. За стара Европа основното е благополучието на нейните граждани. „Отговорен подход в тази ситуация е да се даде приоритет на интересите на данъкоплатците“, подчертават лидерите на Австрия, Дания, Швеция и Холандия. Бившите социалистически страни се опитват да наложат на обединена Европа нещо друго – сдържане на Русия. И постоянно искат пари за различни проекти, които нямат икономически смисъл, но демонстрират своята независимост от Москва, като Балтийската железница или изграждането на терминали за втечнен природен газ. За такива приключения „приятелите на кохезията“ нямат нищо против, при условие че Брюксел плаща разходите. Търпението на страните донори обаче вече е на границата. Европейската комисия трябва да одобри новия бюджет единодушно, което, предвид твърдата позиция на противниците, все още е нереалистично. И дори ако „спестовната петица“ и „приятелите на скохезията“ намерят някакъв компромис, той трябва да мине през Европейския парламент. А там не искат да чуят за някакви отстъпки. Така че, най-вероятно, Европейският съюз ще влезе в новия бюджетен цикъл без съгласуван финансов закон. Това означава, че страните донори ще поддържат вноски на нива, които те считат за справедливи. А за „приятелите на кохезията“ е предвидена ролята на бедните, борещи се помежду си за монета, хвърлена от богатия господар. Какво ще остане от духа на сътрудничество и европейските идеали след това е трудно да се каже. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 09:13 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Финансирането на главните програми на ЕС ще бъде замръзено, ако не се достигне до сделка по бюджета

ТАСС: Финансирането на главните програми на ЕС ще бъде замръзено, ако не се достигне до сделка по бюджета

Брюксел. Финансирането на основните програми на Европейския съюз ще бъде замразено, ако държавните и правителствените ръководители на общността не успеят през следващите дни да постигнат споразумение за седемгодишен бюджет за периода 2021-2027 година, заяви пред репортери в Брюксел високопоставен представител на ЕС в навечерието на извънредна среща на върха на лидерите на общността за бюджета на 20 февруари, цитира думите му TACC. "Сделката трябва да бъде постигната сега. Без нея най-централните програми ще бъдат лишени от правното основание за използване на средствата", каза той. Според дипломата политиката на Брюксел губи много от липсата на съгласие за бюджетния план. "Без сделка ЕС губи много време за преговори, вместо да решава съществуващите проблеми", каза той. Ситуацията се влошава от факта, че дори и да се постигне споразумение на срещата на върха, Съветът на ЕС ще трябва да получи одобрение от Европейския парламент. "Постигането на сделката не е краят на историята. Когато бъде постигната, тя ще трябва да бъде съгласувана с Европейския парламент. И това също ще бъде трудно, ще отнеме време", обясни представителят на ЕС. Ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел в края на януари обяви свикването на извънредна среща на високо равнище за седемгодишния бюджет на ЕС, тъй като преговорите между европейските институции по този въпрос бяха замразени поради сериозни разногласия. Според последното предложение на Съвета на ЕС на Финландия, който го председателстваше през втората половина на 2019 г., размерът на финансирането за бюджета на общността трябва да достигне 1,08 трилиона евро. Това представлява 1,07% от общия БВП на страните от ЕС. По-късно ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел актуализира предложението на Финландия без значителни промени, във връзка с което Европейският парламент вече обяви, че няма да го одобри. Бюджетът на ЕС в последния седемгодишен цикъл на 2014-2020 г. възлиза на 1.087 трилиона евро. Това са приблизително същите цифри, които финландската страна предлага през следващите седем години. В настоящия цикъл тази сума е равна на 1,03% от общия БВП на общността. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Февруари 2020 | 16:52 | Агенция "Фокус"

AFP: Ангела Меркел очаква трудна среща за бюджета

AFP: Ангела Меркел очаква трудна среща за бюджета

Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел заяви в сряда, че разговорите за формиране на бюджета на Европейския съюз за следващите седем години ще бъдат "много трудни" на извънредната среща на върха, която започва в четвъртък. "Смятаме, че нашите опасения са сериозни по много въпроси и затова виждам много трудни и сложни преговори пред нас", заяви Меркел пред репортери на пресконференция в Берлин с финландския премиер Сана Марин. Германия и Финландия принадлежат към кръга от главно членове на ЕС в Северна Европа, които плащат повече в бюджета на ЕС, отколкото използват, известни като "нетни вноски". Такива страни са склонни да ограничат разходите на около един процент от общия БВП на блока, докато Европейският парламент поиска 1.3%. Брюксел има желание да определи нови приоритети като изменението на климата и други области, въпреки че Брекзит отвори многомилиардна дупка във финансите на ЕС. "Дори да останем на същото ниво (на вноските), а именно един процент от БВП, това би означавало, че Германия ще плаща 10 милиарда евро повече на година заради инфлацията и Брекзит", каза Меркел. "Ако допълнителните тежести са значителни, тогава ще трябва да видим дали те са разпределени справедливо между нетните участници." Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Февруари 2020 | 15:38 | Агенция "Фокус"

New Europe: ЕП смята, че предпложението на Шарл Мишел за приноса на държавите от ЕС към Общността е разочароващо

New Europe: ЕП смята, че предпложението на Шарл Мишел за приноса на държавите от ЕС към Общността е разочароващо

Брюксел. Докато европейските лидери се подготвят за срещата за решаването на въпросите около европейския бюджет за 2021 – 2027 г., дебатите по темата се разгорещиха, след като председателят на Европейския съвет Шарл Мишел направи предложение страните-членки да допринасят с 1,074% от своя Брутен вътрешен продукт (БВП) към Общността, пише електронното издание„ базирано в Брюксел New Europe. „Предложението за Международната финансова рамка (МФР), което беше представено е разочароващо“, заяви председателят на комисията в Европейския парламент, отговаряща за бюджета Йохан ван Овервелд. Евродепутатите разкритикуваха остро предложението на Мишел за бюджета, като според тях то „изцяло пренебрегва позицията на парламента и пречи на ЕС да постигне целите си“. Те посочиха, че има сериозна разлика между искането на ЕП за 1,3% от БВП на страните-членки (без Великобритания) и предложението на Мишел, което подкопава идеите на европейските институции за идните години. „Призоваваме председателят Мишел и (европейските) лидери да мислят извън тесните си краткосрочни национални интереси и сериозно да подобрят това предложение в интерес на Европа като цяло“, заяви Овервелд. Той още предупреди, че в случай, че европейските лидери се съгласят на споразумение, базирано на предложението на Мишел за бюджета, ЕП ще го отхвърли. Макар парламентът да изрази желанието си за бързо споразумение на МФР, депутатите все пак отказват да подкрепят орязване на бюджета в ущърб на някои части на Общността, които страдат от недостатъчно средства по Кохезионния фонд на Общата финансова политика на ЕС. Превод и редакция: Теодор Пенев

19 Февруари 2020 | 08:46 | Агенция "Фокус"

New Europe: Евродепутатите ще приемат само бюджет, който отговаря на амбициите на ЕС

New Europe: Евродепутатите ще приемат само бюджет, който отговаря на амбициите на ЕС

Страсбург. По време на дебат по ключовата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за 2021-2027 г. членовете на ЕП подчертаха, че Парламентът ще даде съгласието си само за бюджет, който отговаря на амбициите на ЕС, отбелязвайки, че те не могат да направят повече с по-малко. Дебатът в Страсбург на 12 февруари се проведе преди специалната среща на върха на ЕС, започваща на 20 февруари, на която председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел ще се опита да постигне обща позиция относно следващата МФР, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. „Мисля, че Мишел трябва да извърви дълъг път, докато постигне споразумението“, заяви гръцкият евродепутат Анна-Мишел Асимакопулу от ЕНП пред New Europe. „Смятам, че несъгласието е къде ще покрием дупката от напускането на Великобритания“. На пленарния дебат на 12 февруари евродепутатите призоваха държавните и правителствените ръководители да постигнат споразумение, за което Парламентът може да даде своето съгласие. Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли предупреди правителствата на държавите-членки на ЕС, че членовете на ЕП няма да подкрепят споразумение, което реже ключови програми, на които европейците разчитат. „Новият дългосрочен бюджет на ЕС е най-важният въпрос в началото на този законодателен орган“, заяви Сасоли след дебат в Европейския парламент относно Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021-2027 г. Той обясни, че Европейският парламент подкрепя амбициозната МФР, защото е необходима за финансиране на амбициозните предложения, които Европейската комисия е направила. „Тези предложения ще стимулират растежа и ще помогнат за справяне с неравенството в Европа. Националните правителства подкрепят тези цели, но в момента не предоставят на ЕС необходимите средства за постигането им“, заяви председателят на ЕП. „Искаме да постигнем споразумение със Съвета, но ако те се откажат от компромиси и не приемат позициите на Парламента, тогава ще извървим целия път и ще отхвърлим новия дългосрочен бюджет на ЕС. Това не са просто абстрактни цифри, те имат реални последици за живота на всички европейци. Как можем дори да мислим за намаляване на такива успешни програми като „Еразъм +“ или за мерки, предназначени да защитят нашите граници?“ - попита Сасоли преди да добави: „Да станеш първият неутрален за климата континент изисква безпрецедентни промени в нашите икономики и общества. Трябва да гарантираме, че работниците и най-засегнатите от тези промени няма да бъдат забравени. Не можем да позволим борбата с изменението на климата да доведе до по-голямо неравенство. Настоящите предложения за Фонда за справедлив преход са неадекватни и трябва да бъдат засилени, ако искат Парламентът подкрепи споразумението“. Сасоли подчерта, че добре финансираният бюджет на ЕС е в интерес на всички европейци и всички държави-членки. „Искаме да видим истински собствени ресурси, за да поставим бюджета на ЕС на устойчива основа, вместо да разчитаме на финансиране единствено от националните правителства“, каза той. Говоренето за бюджета означава да говорим за бъдещето на ЕС, заявиха депутатите в ключов пленарен дебат с хърватския държавен секретар по външните и европейските въпроси Николина Бърняц, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС и с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. Повечето членове на ЕП настояха, че достатъчно финансиране е от ключово значение за постигане на общите амбиции като борба с изменението на климата, дигитална и екологична трансформация, справяне със социалните последици от последното и продължаване на подкрепата за региони и градове, земеделски производители, млади хора, изследователи или предприемачи. Депутатите подчертаха, че прилагането на Зелената сделка с намален бюджет например би означавало намаляване на успешните програми на ЕС на друго място. Някои от тях казаха, че някои политики на ЕС трябва да бъдат оценени по-задълбочено и че е необходима повече дисциплина в разходите. Освен това въвеждането на нови източници на приходи за ЕС и обвързването на бюджета на ЕС със спазването на принципите на правовата държава са от ключово значение за евродепутатите. Попитан от New Europe на пресконференция след дебата за МФР дали Зелената сделка на ЕС ще бъде финансирана от съществуващи програми, предложени от бюджетен преговарящ вместо нови средства от МФР, Сасоли каза, че за постигането на нови цели ще са необходими нови усилия за финансиране от държавите-членки. „Понякога има малко магия около бюджетите. Но всъщност това, пред което сме изправени, е не само необходимостта от стари програми, които да допринесат за Зелената сделка. Но както знаете, ако бюджетната сума е достатъчна сума, за да продължим да финансираме старите бюджети, как тогава ще финансираме новите? Защото всъщност предложението на Съвета за орязване на британската вноска е абсолютно същото като миналия път. Това би ни оставило единствената възможност да правим съкращения. Очевидно е, че трябва да приведем политиките от Зелената сделка, селскостопанската политика, сближаването, развитието, инфраструктурата, устойчивостта, железопътния транспорт, транспорта, всичко това трябва да бъде приведено в съответствие с нуждите за борба с изменението на климата. Но какво ще кажете за новите програми? Как бихме могли да ги подкрепим?“ - каза Сасоли. Председателят на Европейския парламент каза, че Фондът за справедлив преход не е вариант, тъй като има за цел да помогне на държавите, териториите, да се приспособят към новите реалности, без да губят работни места. Според Сасоли това би означавало, че „би било прекалено прекрасно да може да се постигнат всички тези цели без ресурси. Вероятно това е свят, за който всички мечтаем. Но знаем, че трябва да положим усилия, включително финансови усилия. За кого се правят усилията? Това е истинският въпрос“. Председателят на Европейския парламент, роден в Италия, също подчерта, че финансовите усилия, които трябва да положат 27-те отделни членове на ЕС, са особено в полза на гражданите от тези страни. „Мисля, че това е балансът и прагматичната позиция, която Парламентът повтори днес на пленарното заседание с подкрепата на широко мнозинство. Съветът трябва да излезе със собствено предложение, но никой не трябва да си представя, че предложението на Съвета е достатъчно само по себе си, защото трябва да има надзора и съгласието на Парламента“. Междувременно полският евродепутат Януш Левандовски, който е заместник-председател на комисията по бюджети на Парламента, заяви пред New Europe: „Сега всичко наистина е в ръцете на Мишел. Разчитам на опита му в работата с европейските лидери“. Левандовски призна разногласията между страните-членки на ЕС и отбеляза, че проблемът не е само в нетните вносители към кохезионната мрежа, но и в диверсификацията на победителите и губещите в кохезионните страни. „Не съм голям оптимист, защото се страхувам, че това, което се случва между правителствата, е отново да го вземем или да го оставим на Парламента и тогава имаме игра на прехвърляне на вина за това, кой ще бъде отговорен за евентуален провал“. Превод и редакция: Иван Христов

17 Февруари 2020 | 07:54 | Агенция "Фокус"

Euronews: Започва битката за европейския бюджет, след като Великобритания остави дупка от 15 милиарда евро годишно

Euronews: Започва битката за европейския бюджет, след като Великобритания остави дупка от 15 милиарда евро годишно

София. Брюксел. Започна битката за европейския бюджет, пише Eurnoews, след като излезе втората по големина икономика в блока след Германия – Обединеното кралство, което беше голям вносител в Многогодишната финансова рамка, дългосрочният бюджет, който финансира политиките, програмите и администрацията на Европейския съюз. Настоящата МФР трябва да изтече в края на тази година и трябва незабавно да бъде изготвена нова, която да я замени. Но този път, замяната идва със забележителна цена. Според бившия еврокомисар по бюджета Гюнтер Йотингер Брекзит ще остави вакуум на стойност между 12 и 15 милиарда евро годишно. Освен това, някои от основните амбиции на комисията Фон дер Лийен, като Европейската Зелена сделка, зависят от силен и последователен бюджет за постигане на успех. Поради тази причина дебатът вече се разпалва. Седмицата преди държавните и правителствените ръководители на ЕС да заминат за Брюксел за двудневна извънредна среща на високо равнище, фокусирана изключително върху размера на бюджета на ЕС, Джак Парок говори с онези, които ще имат последната дума по въпроса: Членове на Европейския парламент. „Има държави-членки, които казват, че бюджетът на Европейския съюз трябва да бъде по-малък, въпреки че самите те очакват Европейският съюз да направи много повече и това не е сериозна позиция“, казва Зигфрид Муреджан от групата на ЕНП. Мнозинството от членовете на Европейския парламент изискват бюджет, равен на 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт на целия Европейски съюз. Въпреки това, така наречената „пестелива петица“ (Австрия, Дания Германия, Холандия и Швеция) предпочитат да ограничат бюджета на около 1 на сто, за да отразят по-малкия размер на ЕС след Брекзит, докато „Приятели на Кохезията“, съставена от 15-те най-големи бенефициенти на кохезионни средства, отхвърля значителни съкращения. „Целта сега е да се договори между тази разлика, този процент, да разберен колко пари ще има Европейският съюз през следващите 7 години, за да се опитаме да прокараме напред всички политики, които правим в Брюксел“, смята Адриан Вацкес Лазара , от „Обнови Европа“. „Бих казал, че е невероятно как в края на краищата 27 държави-членки, 27 правителства постигат споразумение за това колко пари трябва да дадат на Европейския съюз“. Депутатите са готови да отстояват позицията си и да настояват за бюджет, който може да финансира в достатъчна степен основните приоритети на следващите години, включително дигитализацията, миграционната политика и прехода към климатична неутралност. В крайна сметка зависи от тях да приемат или отхвърлят с абсолютно мнозинство гласуването на споразумението, до което държавите-членки трябва да стигнат рано или късно. „Ако не сме доволни от бюджета, няма да дадем съгласието за бюджета“, заявява Маргарида Маркес от Групата на Социалистите и Демократите.

15 Февруари 2020 | 05:56 | Агенция "Фокус"

New Europe: Давид Сасоли заяви, че ЕП няма да одобри сериозни бюджетни съкращения

New Europe: Давид Сасоли заяви, че ЕП няма да одобри сериозни бюджетни съкращения

Страсбург. Председателят на Европейския парламент предупреди правителствата на страните-членки, че евродепутатите няма да подкрепят споразумения, които ще доведат до бюджетни съкращения, от които ще пострадат програми, на които гражданите на Общността разчитат, пише базираното в Брюксел електронно издание New Europe. „Дългосрочният европейски бюджет е най-важния въпрос в началото на това заседание“, каза той в свое изказване по време на сесията в Страсбург, след дебата в Европейския парламент за Многогодишната финансова рамка (МФР) (2021 – 2027 г.). Той обясни, че Европейският парламент подкрепя амбициозен план за МФР, за да може да се финансират достатъчно добре новите инициативи, предложени от Европейската комисия. „Тези предложения ще помогнат на растежа и на борбата с неравенството в Европа. Националните правителства подкрепят тези цели, но в момента не дават на ЕС нужните методи да ги постигне“, каза Сасоли. „Искаме да стигнем до споразумение със Съвета, но ако те откажат да отстъпят, и не приемат позициите на Парламента, тогава ще трябва да отхвърлим дългосрочния европейски бюджет". "Всичко това има реални последици за животите на всички европейци. Как може изобщо да си мислим за (бюджетни) съкращения в толкова успешни програми, като „Еразъм плюс“, или мерките за защита на границите ни?“, каза още председателят на Европейския парламент. „За да се превърнем в първия климатично неутрален континент трябва да наложим безпрецедентни промени в нашите икономики и общества. Ние трябва да се подсигурим, че работниците и тези, които са най-засегнати от тези промени няма да бъдат забравени. Не можем да си позволим борбата с промените в климата да доведе до още по-голямо неравенство. Текущите предложения за „Механизъм (Фонд) за справедлив преход“ са неадекватни и трябва да бъдат подобрени, за да ги подкрепи парламента“, добави още Сасоли. Той подчерта, че добре финансиран европейски бюджет е в интерес на всички граждани на Общноста и страни-членки. „Искаме да видим собствени ресурси в Бюджета на устойчива основа, вместо да разчитаме на финансирането изцяло на националните правителства“. Попитан от New Europe на пресконференцията дали новата „Зелена сделка“ ще бъде финансирана от съществуващи програми, както беше предложено, вместо от нови средства от МФР, Сасоли заяви, че за да се постигнат новите цели ще е нужно ново финансиране. Превод и редакция : Tеодор Пенев

13 Февруари 2020 | 10:40 | Агенция "Фокус"