СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министър Боил Банов: За първи път културата е приоритет в новия програмен период

Министър Боил Банов: За първи път културата е приоритет в новия програмен период

София. За първи път културата е приоритет в новия програмен период. Това каза министърът на културата Боил Банов в реплика към депутата от ГЕРБ Евгени Будинов за новия програмен период между 2020и 2030 г. и приоритета на културата, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Народният представител от ГЕРБ Евгени Будинов обяви положителна новина пред Комисията. „Доколкото знам за пр...

13 Февруари 2020 | 16:20 | Агенция "Фокус"

Министър Боил Банов: Преминаваме към разговори с "Лувър" за договаряне на нови изложби в рамките на други исторически периоди

Министър Боил Банов: Преминаваме към разговори с "Лувър" за договаряне на нови изложби в рамките на други исторически периоди

София. Преминаваме към разговори с "Лувър" за договаряне на нови изложби в рамките на други исторически периоди. Това каза министърът на културата Боил Банов по време на заседанието на Комисията по култура в отговор на въпрос на депутата от БСП Тодор Байчев за изложбата в "Лувър", предаде репортер на Агенция „Фокус“. „Имаме от Второто българско царство какво да покажем сериозно. Много периоди, с които достойно можем да се представим“, уточни министърът. Според него всичко друго по отношение на тази изложба е една тежка спекулация. „Тя е договорена в рамките на трите изложби, които трябваше да се проведат в "Лувър". Две от тях, които успешно преминаха, знаете са „Траки“ и „Първо българско царство“. Между другото в кабинета на президента Радев между втори и трети кабинет „Борисов“ зам.-министър на културата Боряна Христова също провежда една среща с ръководството на "Лувър" и препотвърждава наличието на такава изложба. Даже взимат решение да се състои по време на председателството 2018 г., т.е. тя да мине втора за сметка на Първо българско царство, която мина 2018 г. С идването на моя екип фактически това, което сме направили, продължили сме работа по така подписаните документи. През 2018 г. договорихме да бъде Първо българско царство по време на дните на председателството, а тази изложба да отиде трета и последна в рамките на споразумението. Периодът 16-18 век на изложбата показва сам по себе си, че в частта освен ислямско изкуство, типично българско се предполага да бъдат икони и иконопис. Уведомили сме надлежно "Лувър", че най-интересните са в рамките на църковния музей и в рамките на манастири в България, които са притежание на Българска православна църква. Информирали сме "Лувър", че Българска патриаршия много рядко, да не кажа почти никога не дава икони за цели на изложби. Въпреки това от "Лувър" решиха да подходят към правенето на такава изложба. Изпратиха куратор. Ние подсигурихме всички срещи. Той изготви списък с неща, които биха интересували "Лувър" и се подходи по начина, по който подхождаме винаги при всяка една международна изложба. Изпращаме официални писма до всички институции, които представляват интерес за една такава подобна изложба. В рамките на писмото към Българска православна църква, отговорът е категоричен – не благославя. Това е фактическата обстановка около тази изложба“, обясни Банов. Деница КИТАНОВА

13 Февруари 2020 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров, археолог: Християнската култура е оказала сериозно влияние върху османската

Проф. Николай Овчаров, археолог: Християнската култура е оказала сериозно влияние върху османската

София. Християнската култура е оказала сериозно влияние върху османската. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров, по повод "ислямската" експозиция в Лувъра. Той обясни, че не може да бъдат поставени християнски икони на подобен тип изложба. Археологът добави, че преди XVв. балканските държави са носители на много високото християнски изкуство, което е оценено в цял свят. „Цялата Османска империя не само като изкуство, но и като политическа система е изградена върху принципите на загиналите православни държави на Балканите и по-специално на Византийската империя“, добави той. Проф. Николай Овчаров каза още, че османското завоевание унищожава не само държавите, но и тяхното изкуството. „Разрушени са хиляди църкви и манастири. Съсипани са много ръкописи. Изгонени са хората, които ги правят – те стават емигранти“, допълни археологът. Той подчерта, че развитието на християнското изкуството по време на робството е силно ограничено, но остава крепител на българския народ. Веселка ИВАНОВА

13 Февруари 2020 | 07:48 | Агенция "Фокус"

Проф. Николай Овчаров, археолог: Трябва да предложим на Лувъра изложба за „Второто българско царство“

Проф. Николай Овчаров, археолог: Трябва да предложим на Лувъра изложба за „Второто българско царство“

София. Трябва да предложим на Лувъра изложба за „Второто българско царство“. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров. Той обясни, че предишните ни две изложби в са били на тема „Тракийското изкуство“ и „Първото българско царство“. Според него на една подобна изложба могат да бъдат показани хиляди предмети, които са автентични и открити по време на разкопки. „Една от причините заради които Лувър бяга от тази изложба е съмнение в тяхната истинност, тоест, че не са фалшиви. Сигурно има и фалшификати, разбира се, но аз мога да кажа, че откритите при археологически разкопки, тоест абсолютно ясни, са стотици и може би хиляди предмети, с изключително важна стойност“, подчерта археологът. Проф. Николай Овчаров каза още, че по време на разкопки в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и манастира „Св. св. Петър и Павел“ в района на Велико Търново са открити множество предмети, златни пръстени, обеци и накити. Той уточни, че Св. Синод е против изнасянето на икони извън България, но ако се осъществи изложбата за „Второто българско царство“ той ще откликне позитивно. Веселка ИВАНОВА

13 Февруари 2020 | 07:43 | Агенция "Фокус"

Министерство на културата: Българската изложба в "Лувър" е отменена

Министерство на културата: Българската изложба в "Лувър" е отменена

София. Изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България (XVI – XVIII век)“ в парижкия музей „Лувър“ е отменена. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на културата. До това решение се стигна след отказа на Светия Синод на Българската православна църква да даде разрешение за представяне на експонати от църковните музеи и след изразеното мнение на ръководството на Българската академия на науките, както и негативната обществена реакция относно периода на изложбата. Министърът на културата Боил Банов проведе среща с посланика на Франция у нас Н. Пр. Флоранс Робин. В разговора той запозна френския дипломат с предисторията на преговорите с музея от 2012 г. до момента, с решенията на Българската Патриаршия и БАН, както и с обществените насторения през последните дни. Нейно превъзходителство посланик Флоранс Робин подходи с разбиране към създалата се обществена чувствителност. Тя обърна внимание на това, че музеят „Лувър“ дава възможност на страната ни да покаже българското изкуство през различни периоди от своята история, както и възможност то да стигне до милионите посетители. Министър Банов и посланик Робин се обединиха около мнението за това колко е важно да бъде запазено доброто сътрудничество с музея „Лувър“ и успешното партньорство между двете страни да продължи с реализицията на дългосрочните проекти в областта на културата и изкуството.

12 Февруари 2020 | 15:01 | Агенция "Фокус"

Димитър Димитров, фондация „Международен балетен конкурс - Варна“: Международният балетен конкурс във Варна даде силен тласък на развитието и на българския балет

Димитър Димитров, фондация „Международен балетен конкурс - Варна“: Международният балетен конкурс във Варна даде силен тласък на развитието и на българския балет

Варна. Международният балетен конкурс - Варна е първото в света професионално балетно състезание, послужило за модел на всички следващи големи конкурси. Това коментира пред Радио „Фокус“ – Варна Димитър Димитров, председател на фондация „Международен балетен конкурс - Варна“. Той посочи, че от създаването му (1964 г.) на сцената на Летния театър във Варна са танцували 3150 участници - балерини и балетисти от над 38 страни. Били са удостоени с лауреатски звания и отличия над 350 танцьори от 32 страни. Най-ярките звезди на световния балет през последните шест десетилетия са лауреати на Варненската балетна Олимпиада: Владимир Василиев, Наталия Макарова, Наталия Бессмертнова, Екатерина Максимова, Михаил Баришников, Дмитрий Симкин, Иван Василиев, Ева Евдокимова, Патрик Дюпон, Фернандо Бухонес, Йоко Моришита, Силви Гилем, Максимилиано Гера, Аньес Льотестю и Хосе Мартинес, Владимир Малахов, Раста Томас, Роландо Сарабия и редица други. „Международният балетен конкурс във Варна даде силен тласък на развитието и на българския балет. Той е единствена възможност от толкова висок клас за нашите артисти, педагози и хореографи да обменят умения и талант с най-добрите от цял свят. С медали своята класа са потвърдили големите български имена на танца Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Евгения Кръстева, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов, Мария Илиева, а в по-нови времена - Диляна Никифорова, Вяра Начева, Калина Калчева, Бойко Досев, Александър Александров и др. В дните на конкурса безценния си опит с най-младите дарования споделят утвърдени педагози и балетни артисти, които преподават в Международната лятна балетна академия. За да бъде съхранено това значимо събитие, което изгражда културния образ на България и Варна по света, през 1992 г. доц. Емил Димитров заедно със съмишленици създаде фондация ”Международен балетен конкурс - Варна”. Тя вече близо 30 години се грижи за подготовката, провеждането и финансирането на мащабното състезание - набира средства за неговото реализиране единствено благодарение на своите спонсори, дарители и рекламодатели у нас и в чужбина“, каза в заключение Димитър Димитров. Дарителската сметка в подкрепа на Международния балетен конкурс Варна е обявена на сайта на конкурса: https://varna-ibc.org/bg/konkursat/podkrepete-mezhdunarodniya-baleten-konkurs-varna/ Десислава ВАСИЛЕВА

11 Февруари 2020 | 14:19 | Агенция "Фокус"

Димитър Димитров, фондация „Международен балетен конкурс - Варна“: Варненската балетна Олимпиада е визитната картичка на България на световната карта на танца

Димитър Димитров, фондация „Международен балетен конкурс - Варна“: Варненската балетна Олимпиада е визитната картичка на България на световната карта на танца

Варна. Бюджетът на едно издание на конкурса е 700 000 лв., като това е един много санитарен бюджет - доста орязан, но който с нашите организационни усилия може да покрие изискванията на провеждане, утвърдени в последните издания като ниво на организация. Това коментира пред Радио „Фокус“ – Варна Димитър Димитров, председател на фондация „Международен балетен конкурс - Варна“. Той посочи, че ако трябва да се разгърне конкурса и да се развива в съвременните условия, ще е необходим бюджет поне от 800 - 850 000 лв. По думите му, в бюджета от 700 000 лв. има много пера, които са смущаващо ниски, като например - наградният фонд. „Не е тайна, че участниците в конкурса идват във Варна не заради скромните парични награди, а заради престижа и тласъка, който призът от Варна дава на тяхната кариера, като им отваря вратите на великите оперни театри“, добави още Димитър Димитров. Той посочи, че приблизително 25% от този бюджет Фондацията получава от държавата и общинската администрация. „Подкрепата и от Общината, и от Министерството ние сме приемали винаги като нещо сигурно. Ние винаги сме разчитали на тази подкрепа и никога не сме се съмнявали, че тя ще бъде реализирана за всяко от изданията на конкурса“, подчерта председателят на Фондацията. Димитър Димитров уточни, че сумите от Министерството на културата се получават от 2004 г., а тези от фонд Култура - от съществуването на общинския фонд. „Цялата сума от Министерството е единствено за наградния фонд и ако някоя от наградите не бъде връчена – както често се случва – голямата награда досега е присъждана само веднъж – ние връщаме парите за нея обратно в Министерството. След като взехме решение да отложим тазгодишното издание, ние няма да кандидатстваме пред общинския фонд Култура и пред Министерството на културата. Около 25% са постъпленията в конкурса от собствени приходи – такси и билети за концертните вечери. Приблизително 50% от финансирането набираме от спонсори. Точно в тези 50% е дефицитът, с който не можем да се преборим тази година. Реакцията на българската културна общественост в подкрепа на Балетния конкурс е окуражителна и ние се надяваме, че много почитатели на балетното изкуство ще ни подкрепят, за да можем да проведем на ниво отложеното издание през 2021 или 2022 г. Всеки дарителски жест има значение, но за съжаление досега по дарителската сметка, която открихме още преди изданието от 2018 г., са пристигнали само символични средства. Но не губим надежда в подкрепата на най-широк кръг от интелигентни българи, които осъзнават, че Варненската балетна Олимпиада е визитната картичка на България на световната карта на танца“, каза в заключение Димитър Димитров. Десислава ВАСИЛЕВА

11 Февруари 2020 | 13:43 | Агенция "Фокус"

Димитър Димитров, фондация „Международен балетен конкурс - Варна“: Основната причина за отлагането на конкурса е финансовото състояние на фондацията

Димитър Димитров, фондация „Международен балетен конкурс - Варна“: Основната причина за отлагането на конкурса е финансовото състояние на фондацията

Варна. Основната причина за отлагането на конкурса е финансовото състояние на фондацията, която организира мероприятието и преди всичко ситуацията със спонсорите и дарителските средства, които ние трябва да подсигурим, за да може да съществува конкурса. Това коментира пред Радио „Фокус“ – Варна Димитър Димитров, председател на фондация „Международен балетен конкурс - Варна“. По думите му, въпреки подкрепата на общинската администрация, Министерството на културата и собствените средства, които Фондацията би генерирала при провеждането на събитието, към момента не е бил подсигурен необходимия бюджет, което пък респективно налага отлагането на конкурса. Димитър Димитров, допълни, че стратегията на фондацията от тук насетне е да се договорят необходимите средства, за да може евентуално през юли да се обяви конкурса за 2021 година. „Провеждаме много разговори, опитваме се да използваме информационната вълна, която създаде негативната новина. Комуникираме с нови потенциални спонсори и търсим всякакви решения. В скоро време очакваме да бъдем поканени от Министерството на културата и от община Варна, а може най-добрия формат е и с двете институции едновременно да обсъдим ситуацията и да помислим дали не е разумно да се потърси нова форма на финансиране на събитието, която би дала в средносрочен план една по-голяма стабилност. Действително, конкурсът се е провеждал през последните 30 години без прекъсване, но е имало изключително критични моменти. Имало е много години, в които събитието се е провеждало с минимални средства, което в сегашно време няма как да си позволим, при тази интензивност на информацията, която тече в социалните медии – това би било много по-лоша услуга за конкурса“, посочи още Димитров. Той допълни, че е, имало години, в които конкурсът е щял да бъде прекратен по средата на неговото издание, поради неизпълнение на договорки със спонсори. „Така че, както и преди съм казвал – близо три десетилетия Фондацията в този формат успява да поддържа конкурса и мисля, че е време да преосмислим това събитие и то да намери своето място в държавните приоритети. Това е необходимо, за да може балетният конкурс да продължи да се развива и да се провежда по начина, по който е бил досега. Ако бюджетът бъде намален - да събитието би се реализирало, но то няма да е на открита сцена, респективно няма да може да бъде и във Варна, защото градът не разполага със закрита сцена, която да е подходяща за целта. Тогава трябва да се търсят решения за други градове. Ако е на закрито, събитието може да се организира за два пъти по-кратък срок, но към момента не съм правил изчисления в тази насока, просто защото нямам желание затова. Но ако искаме конкурсът да остане във Варна, да остане тази легенда в морската столица, е необходимо да се погледне малко по-управленски на ситуацията и да преценим, какво трябва точно да се направи“, каза в заключение председателят на фондация „Международен балетен конкурс - Варна“. Десислава ВАСИЛЕВА

11 Февруари 2020 | 12:25 | Агенция "Фокус"

Министър Боил Банов обсъди с ръководството на БАН третата българска изложба в музея „Лувър“

Министър Боил Банов обсъди с ръководството на БАН третата българска изложба в музея „Лувър“

София. Министърът на културата Боил Банов обсъди с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и представители на Българската академия на науките организирането на третата българска изложба в музея „Лувър“. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството. На срещата присъстваха член-кореспондент проф. Васил Николов, заместник-председател на Академията, и професор Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата на БАН. Министърът и ръководството на БАН се обединиха около позицията, че предвид полученото в Министерството на културата становище от Светия синод на Българската православна църква, както и обществения отзвук относно организирането на експозицията с работното заглавие ,,Изкуство и култури в България (XVI – XVIII век)“, е добре тя да бъде отменена и на музея „Лувър“ да бъде предложена друга изложба, която да обхваща друг или по-широк период от българската история. Учените предложиха теми, свързани със знакови периоди от миналото на българските земи и българската държава: „Праистория” (поява и развитие на първата европейска цивилизация) или „Късно Средновековие” (възход на Второто българско царство). В кореспонденция между Министерството на културата и Българската православна църква – Българска Патриаршия от месец януари т. г. е поискана благословия за изложбата и разрешение в експозицията да бъдат включени експонати от Бачковския манастир, Националния църковен историко-археологически музей и Църковно историческия и архивен институт при Българската Патриаршия. На заседание на Светия синод от 20 януари 2020 г. е взето решение експонати от църковните музеи да не участват в изложбата. Със същата позиция е и ръководството на БАН по отношение на културните ценности от музеите на Академията. До момента договор за третата изложба между Министерството на културата и музея „Лувър“ не е подписан. Допълненото рамково споразумение може да бъде изготвено след окончателното договаряне на параметрите на експозицията между двете институции. Специалистите от културните институти до момента обсъждаха съдържанието на експозицията, която да включва около 60 предмета, сред които икони, бижута, църковна утвар, съдове, ръкописи и други. Готовност да участват в изложбата имаха няколко музея - Национален археологически институт с музей при БАН, Етнографски музей при БАН, Криптата в храм-паметника Александър Невски – филиал на Националната галерия, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, регионалните исторически музеи в София и Варна.

10 Февруари 2020 | 17:29 | Агенция "Фокус"

Светият синод не дава благословение за изложбата ,,Изкуство и култури в България (16-18 век)” в Лувъра

Светият синод не дава благословение за изложбата ,,Изкуство и култури в България (16-18 век)” в Лувъра

София. Светият синод не дава благословение за изложбата ,,Изкуство и култури в България (16-18 век)” в Лувъра. Това каза за Агенция „Фокус“ началникът на отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ-БП Негово високоблагоговейнство иконом Николай Георгиев във връзка трета българска изложба ,,Изкуство и култури в България (16-18 век)”. Стана ясно, че това решение е взето на заседание на Светия синод на 20 януари. Отец Николай Георгиев поясни, че след решението на Светия синод няма да бъдат изнасяни за изложбата вещи, които принадлежат на Българската православна църква. „Всички църковни артефакти са богослужебни предмети. Става въпрос за неща в църковно-историко археологическия институт и в църковния музей, но те са били предмети за богослужебна употреба. Това са никои почти безценни ръкописи, които са с богослужебни текстове. Това са някои икони, пред които много хора са се молили продължително време“, обясни отец Георгиев. Той отбеляза още, че Светият синод не е по принцип против изложбите, а съвсем детайлно против провеждането на тази изложба, при точно тези условия. Деница КИТАНОВА

10 Февруари 2020 | 16:56 | Агенция "Фокус"

Министър Боил Банов: Несериозно е, че ще бъдем представени като Европейска Турция в изложбата в Лувъра

Министър Боил Банов: Несериозно е, че ще бъдем представени като Европейска Турция в изложбата в Лувъра

София. Несериозно е, че ще бъдем представени като Европейска Турция в изложбата в Лувъра. Това каза министърът на културата Боил Банов пред журналисти в Народното събрание, предаде репортер на Агенция "Фокус". На въпрос кой е взел решение България да бъде представена в Лувъра с период от османската империя и как ще отговори на спекулациите, че ще бъдем представени като Европейска Турция, министърът заяви: "Това е несериозно. Това решение е взето 2016 г. след първата голяма изложба на Тракия. Даже тази изложба беше приготвена и така се работеше от малкото правителство на президента тогава да ни представлява по време на председателството. Ние се договорихме тя да мине след това", каза още Банов. На въпрос защо в ислямския отдел на Лувъра, министърът поясни, че такива са исканията на музея. "Ние хубаво се интересуваме какво да му дадем, но той се интересува от някакви периоди". Попитан дали го притеснява, че ще бъдем изложени в ислямски отдел като изложба, министър Банов отговори: "Аз не съм ксенофоб. На този въпрос даже не искам с подсмихване на отговоря, защото ще бъде несериозно. Надявам се, че всички ние не сме ксенофоби, това е част от нашата история. Като говорим за 16-18 век ще има много неща, свързани с исляма, ще има и много неща, несвързани с исляма. Това е нашата история, това са ценности, които се пазят в нашите библиотеки и музеи, в православната църква и т.н.", коментира Банов. Във връзка с отмяната на балетния конкурс, министърът заяви, че му е крайно неприятно. "Ние подкрепяме балета сериозно. Мисля, че със сума от 60 хил. лв, когато се провежда. Споделиха за трудности, за изтеглени хора, които са ги спонсорирали, поех ангажимент да вдигнем подкрепата на 100 хил. лв. Това е за нас доста сериозна миза, но с оглед на важността на събитието, трябва да ви кажа, че много хора познават страната ни покрай този балетен конкурс. Предложих им такава подкрепа, но те не могат по никакъв начин да съберат останалите пари, които са необходими. Декларираха една сума, която е много висока. Каквото съм могъл, съм направил. Надявам се, че все пак ще преосмислят решението", уточни още министърът. По думите му става въпрос за 400 хил. лв. Деница КИТАНОВА

7 Февруари 2020 | 13:44 | Агенция "Фокус"

Отлагат 29-ия Международен балетен конкурс във Варна през 2020 година поради липса на достатъчно средства

Отлагат 29-ия Международен балетен конкурс във Варна през 2020 година поради липса на достатъчно средства

Варна. Най-мащабното и престижно събитие в балетния свят – Международният балетен конкурс във Варна, отлага своето провеждане през 2020 година. Това съобщават организаторите от фондация „Международен балетен конкурс – Варна“. Въпреки техните усилия, танцовият празник няма да се състои. Новината съобщи Димитър Димитров, председател на фондацията и син на доц. Емил Димитров – създател и двигател на първото в света професионално балетно състезание. Балетната Олимпиада е единственото състезание, което се провежда на открита сцена – живописния Летен театър на Варна. Създаден, за да открива и лансира младите балетни дарования в света, конкурсът дава огромен тласък в развитието на световното изпълнителско и хореографско танцово изкуство и поставя началото на конкурсното движение в балетното изкуство. От създаването на конкурса (1964 г.) на сцената на Летния театър във Варна са танцували 3150 участници – балерини и балетисти от над 38 страни. Били са удостоени с лауреатски звания и отличия над 350 танцьори от 32 страни. Най-ярките звезди на световния балет през последните шест десетилетия са лауреати на Варненската балетна Олимпиада: Владимир Василиев, Наталия Макарова, Наталия Бессмертнова, Екатерина Максимова, Михаил Баришников, Дмитрий Симкин, Иван Василиев, Ева Евдокимова, Патрик Дюпон, Фернандо Бухонес, Йоко Моришита, Силви Гилем, Максимилиано Гера, Аньес Льотестю и Хосе Мартинес, Владимир Малахов, Раста Томас, Роландо Сарабия и редица други. Международният балетен конкурс във Варна даде силен тласък на развитието и на българския балет. Той е единствена възможност от толкова висок клас за нашите артисти, педагози и хореографи да обменят умения и талант с най-добрите от цял свят. С медали своята класа са потвърдили големите български имена на танца Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Евгения Кръстева, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов, Мария Илиева, а в по-нови времена – Диляна Никифорова, Вяра Начева, Калина Калчева, Бойко Досев, Александър Александров и др. В дните на конкурса безценния си опит с най-младите дарования споделят утвърдени педагози и балетни артисти, които преподават в Международната лятна балетна академия. За да бъде съхранено това значимо събитие, което изгражда културния образ на България и Варна по света, през 1992 г. доц. Емил Димитров заедно със съмишленици създаде фондация ”Международен балетен конкурс – Варна”. Тя вече близо 30 години се грижи за подготовката, провеждането и финансирането на мащабното състезание – набира средства за неговото реализиране единствено благодарение на своите спонсори, дарители и рекламодатели у нас и в чужбина. Конкурсът традиционно се подкрепя финансово основно от Община Варна, а също и от Министерството на културата, което се грижи за наградния фонд. Но приносът на Общината и Министерството не е достатъчен за провеждането на конкурса. „С всяка година разходите за провеждането на конкурса нарастват, все по-високи стават и очакванията на световната балетна общност към проявата – споделя председателят на фондацията Димитър Димитров. – За съжаление постъпленията в последните години не позволяват организирането на поредното издание на конкурса тази година. Съветът на дарителите на фондация „Международен балетен конкурс – Варна“ благодари на всички почитатели и приятели на конкурса, на всички медии от България и чужбина, които десетилетия наред отразяват постиженията на лауреатите от Варна. Ние разчитаме изключително на средства от спонсори, дарители и рекламодатели и сме дълбоко признателни на всички, които ни подкрепяха през годините. Но привлечените за тази година дарения не могат да осигурят финансиране за едно толкова мащабно международно събитие, каквото е Първият и най-престижен балетен конкурс в света. Благодарим на всички за интереса към конкурса и към балетното изкуство, разчитаме на вашето разбиране и оставаме във връзка с вас в името на танца, който винаги ни е събирал на Варненската балетна Олимпиада“ – завършва обръщението си към балетната общност председателят на фондация „Международен балетен конкурс – Варна“ Димитър Димитров.

6 Февруари 2020 | 13:16 | Агенция "Фокус"