СВЪРЗАНИ НОВИНИ

167 000 души са посетили обектите на отдел „Археология“ към Регионалния исторически музей във Варна през 2019 г.

167 000 души са посетили обектите на отдел „Археология“ към Регионалния исторически музей във Варна през 2019 г.

Варна. 167 000 души са посетили обектите на отдел „Археология“ към Регионалния исторически музей във Варна през 2019 година. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Варна от отдела и добавиха, че в резултат на активната експозиционна дейност, разнообразието от събития предлагани в музейните пространства, се отбелязва съществен ръст на посещаемостта на музейните обекти. В границите н...

15 Февруари 2020 | 22:00 | Агенция "Фокус"

Васил Тенекеджиев: Раннохристиянския манастир в Джанавара край Варна е обект на системни вандалски прояви

Васил Тенекеджиев: Раннохристиянския манастир в Джанавара край Варна е обект на системни вандалски прояви

Варна. Раннохристиянския манастир в Джанавара край Варна е обект на системни вандалски прояви. Това заяви на пресконференция археологът Васил Тенекеджиев - един от специалистите, които вече няколко години подред правят изследвания на този обект, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. Той посочи, че това е един от най-дълго изследваните обекти във Варна, като последните систематични разкопки са започнали през 2007-ма година и които продължават до днес. През последните шест сезона археолозите, които проучват раннохристиянския манастир имат много успешно сътруднечество с фондация „Балканско наследство“, с която се правят съвместни международни археологически школи. Васил Тенекеджиев добави, че през 2019-та година разкопките на обекта са продължили с финансиране от Министерството на културата. „Искам да разкрия и една по-тъмна страна на този обект. За съжаление този изключителен паметник за варненската археология е в много рисково положение. Вече няколко години работим заедно с общината, затова обектът да бъде обособен като отделен имот и този имот да бъде предаден за стопанисване към местната администрация и респективно, за да можем пък ние от Археологическия музей да полагаме грижи за него. В момента ние правим разкопки, но оттам нататък този обект е оставен на произвола. Всеки който отиде да види района на Джанавара ще се увери, че той е в окаяно състояние. Там се правят нощни събирания, навсякъде има боклуци, а вандализмът е страхотен. Всичко това може да бъде прекратено само ако се задвижи държавната машина и този обект бъде защитен. Силно се надявам процесът да приключи по-бързо, защото вярно, че обектът е от камък, но той няма да издържи твърде дълго“, добави Васил Тенекеджиев. По отношение на разкопките от миналата година, археологът посочи, че фокусът през 2019-та е бил насочен към проучване комплекса в периода от края на V до началото на VII век, в района на голямата църква. „Този комплекс се оказва все по-голям. Той разполага с жилищни и стопански помещения, които са се развивали около няколко двора. През миналата година разкопахме част от терен, който е от страната на атриума, т.е. мястото откъде се е влизало в раннохристиянския комплекс. За нас обаче бяха по-интересни се оказаха разкопките в една друга част на манастира, която очевидно е била със стопански функции. Там имахме щастието да попаднем на помещения и пространство, което смятаме, че е било стопански двор. Това е много интересно за нас, като археолози, защото ни запознава с ежедневието на хората, които са живеели там. Към момента сме събрали повече информация свързана с култа в манастира. Сега обаче успяхме да открием цяла система от водопроводи и канали. Предполагам това откритие не е особено вълнуващо за широката публика, но за нас показва, че качеството на живот в този комплекс е било на много високо ниво за времето си. Имало е течаща вода, канализация и още луксове за тях времена. Това е бил не само един от най-големите раннохристиянски култови комплекси и манастири по българските земи, но е бил и един от най-цивилизованите“, обясни още Васил Тенекеджиев. Десислава ВАСИЛЕВА

14 Февруари 2020 | 13:57 | Агенция "Фокус"

Археологът д-р Владимир Славчев: Надяваме се и през тази година да продължим със спасителното проучване на могилата в Комунари, която беше обект на иманярски набези

Археологът д-р Владимир Славчев: Надяваме се и през тази година да продължим със спасителното проучване на могилата в Комунари, която беше обект на иманярски набези

Варна. Надяваме се и през тази година да продължим със спасителното проучване на могилата в Комунари, която беше обект на иманярски набези. Това съобщи на пресконференция археологът д-р Владимир Славчев, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Варна. Той припомни, че след получен сигнал от жители на селото, през месец август 2018-та години, специалисти от Варненския археологически музей са отишли на място и са попаднали на потресаваща картина. Селищната могила, която е много известна още от 50-те години, е била нарушена точно в центъра си с иманярски изкоп, с размер 4 на 6 метра и с дълбочина цели 13 метра. „Културният пласт е само 5 метра, какво са търсили тези хора толкова надълбоко в глината – аз нямам никаква идея. Иманярите бяха хванати на място и много се надявам скоро да има присъди за тях“, добави д-р Славчев. Той посочи, че Министерството на културата е отпуснало финансиране, с което археолозите ще продължат и през тази година опитите си да спасят част от информацията, която е била унищожена от иманярската дейност. Предвижда се разчистване на профилите и документиране на последователността на съществуване на селището. В резултата на проучването от 2019-та година, археолозите са установили, че селищната могила в Комунари напълно повтаря напластяванията и съществуването на друга селищна могила – тази до село Голямо Делчево, което днес се намира на дъното на язовир „Цонево“. Разстоянието между двете могили е не повече от 8 км. „Интересното е, че макар и да са съществували по едно и също време – то в могилата при Голямо Делчево е представен и средния халколит, а при могилата край Комунари няма такова обитаване, което е доста странно, защото средно каменната епоха е най-интензивно обитавания период на територията на долината на Камчия“, обясни още д-р Славчев. Благодарение на проучванията, археолозите вече имат ясна картина на съществуването на този конкретен микро регион през втората половина на 5-тото хилядолетие. „Събрани са голямо количество проби, които вече са дадени за анализи. Очакваме от тях радиовъглеродни датиране. Освен това, намерените остатъци от овъглени семена показват, че хората в този период активно са се занимавали със земеделие, отглеждали са предимно пшеници. Интересно е и това, че в една от сградите имаме зърна само от ечемик – не искам да казвам, че това е било бирария, но все пак не открихме нищо друго“, обясни с усмивка археологът. Д-р Владимир Славчев посочи, че в рамките на проучванията са били извадени много голямо количество находки – близо 500 като 2/3 от тях представляват кремък. „Още при сондажните изследвания на Димитър Златарски е установено, че в района на селищната могила край Комунари е действала кремъчна работилница, която добива кремът от находище, намиращо се в непосредствена близост. Вероятно и заради това обитаването е било толкова интензивно, тъй като по него време кремъкът е бил стратегическа суровина за изработка на сечива и оръжия. Надяваме се, че през тази година ще получим още средства за разчистване на иманярския изкоп, след което по предписание на Министерството на културата този изкоп ще бъде засипан, за да се предпази могилата от ерозия и последващи иманярски набези “, каза в заключение археологът. Десислава ВАСИЛЕВА

14 Февруари 2020 | 13:12 | Агенция "Фокус"