СВЪРЗАНИ НОВИНИ

ТАСС: Пет страни се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция

ТАСС: Пет страни се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция

Брюксел. Северна Македония, Черна гора, Албания, Исландия и Армения се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Турция за нейните сондажни операции в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър. Това се посочва в изявление на ръководителя на дипломацията на ЕС Жозеп Борел, разпространено във вторник в Брюксел, предава ТАСС.„Страните-кандидатки (за присъединяване к...

31 Март 2020 | 13:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция отхвърля „изцяло“ претенциите на Турция

Kathimerini: Гърция отхвърля „изцяло“ претенциите на Турция

Атина. Атина отхвърля „изцяло“ претенциите на Турция, изложени в споразумението между Анкара и Триполи за морските граници на двете държави в Източното Средиземноморие. Това заяви постоянният представител на Гърция при ООН Мария Теофили в писмо до генералния секретар на световната организация Антонио Гутериш, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Публикувано в сряда и датирано на 19 февруари, писмото е отговор на географските координати, представени от Турция на ООН на 13 ноември, определящи параметри, при които Турция може да разшири своя континентален шелф през 28-ия меридиан. Тези координати, каза Теофили, „неправомерно определят външните граници на претендирания от Турция континентален шелф, в рязко нарушение на международното морско право и суверенните права на Гърция в Източното Средиземноморие“. Ето защо, добави тя, те са „невалидни и без всякакви правни последици. Те не могат да формират основата на никакви законни права и не могат да бъдат използвани срещу Гърция“. След това Теофили предупреждава, че „други незаконни и провокативни турски действия в същата морска зона, при пълно пренебрегване на суверенните права на Гърция, както и тези на други съседни страни, сериозно застрашават мира и сигурността“. Междувременно, третия сондажен кораб на Турция, Сертао, тръгна от Обединеното кралство и се отправи към Гибралтарския проток в сряда. Турските изтребители проведоха и 40 нерегламентирани прелитания в Източно Егейско море. Превод и редакция: Иван Христов

27 Февруари 2020 | 19:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Париж застана на страната на гърците в спора с Турция

Kathimerini: Париж застана на страната на гърците в спора с Турция

Атина. Париж ще застане до Гърция и Кипър, като подкрепя и двете страни в споровете им с Турция относно морските зони в Средиземноморието, заяви министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли, цитирана от електронното издание на вестник Kathimerini. Гърция и Турция са в противоречие по множество въпроси, вариращи от правата върху ресурсите в Егейско море до етнически разделения Кипър. Напрежението също нараства заради турските сондажи край Кипър и Европейският съюз подготви санкции срещу Турция в отговор. „Франция възнамерява да застане до Гърция и да й помогне да се справи с напрежението в Беломорието и Озточното Средиземноморие“, каза Парли в интервю пред вестник „То Вима“. Тя каза, че френският президент Еманюел Макрон е бил ясен, когато се е срещнал с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в края на януари, че Париж и Атина са готови да засилят сътрудничеството си в отбраната. Фрегата на гръцкия флот вече ескортира френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ при неговите операции в Средиземноморието. „Франция подкрепя Гърция и Кипър по въпроса за зачитането на техния суверенитет в морските зони и осъжда, заедно с европейските си партньори, липсата на спазване на тези основни правила от Турция“, подчерта Парли пред вестника. Атина беше разгневена от споразумение между Либия и Турция, подписано на 27 ноември, което очертава морска граница между двете страни, близо до гръцкия остров Крит, като нарече споразумението грубо нарушение на международното право. Турция и международно признатото правителство на Либия подписаха споразумението, определящо техните граници и споразумение за разширяване на сътрудничеството в сигурността и отбраната. Превод и редакция: Иван Христов

24 Февруари 2020 | 11:13 | Агенция "Фокус"

Реджеп Тайип Ердоган: Европа няма никакво право да се намесва във войната в Либия

Реджеп Тайип Ердоган: Европа няма никакво право да се намесва във войната в Либия

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ередоган осъди решението на Европейския съюз да започне военноморска операция в Средиземно море, чиято цел е да приложи оръжейното ембарго на ООН върху Либия, пише базираното в Брюксел издание New Europe. Ердоган обвини страните, които се съгласиха с провеждането на операцията във „вмешателство в региона“. Той освен това приветства решението на подкрепяното от ООН правителство на националното съгласие, базирано в Триполи, което Анкара подкрепя, да се оттегли от преговорите за мир в страната в Женева. Това се случи след като подкрепящият правителството в Тобрук атакува стретегическо пристанище в либийската столица. „Искам специално да спомена, че ЕС няма никакво право да взема каквито и да решения по Либия. ЕС се опитва да поеме отговорност за ситуацията и да се намесва“, каза президентът в своята реч. По-рано европейските министри на външните работи се съгласиха да бъде прекратена операция „София“, чиято цел беше да бъде наблюдавана мисията по либийските брегове, и да бъде започната нова операция, която да приложи оръжейното ембарго на ООН в северноафриканската страна. „Либийската национална армия“ (ЛНА), водена от Хафтар разполага с подкрепата на Обединените арабски емирства, Франция, Русия и Египет, докато правителството на националното съгласие в Триполи, водено от Файез Сарадж разполага с помощ от основно Турция. Ембаргото на ООН системно се нарушава, като оръжия влизат по въздух и земя през Египет. Операция „София“ беше започната в опит да бъде спрян част от миграционния поток и трафика на хора през Средиземно море. Операцията разполагаше с мандат да налага ембаргото на ООН в Либия, но военноморската мисия не се справяше с това начинание. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, както и заместник-специалният представител на организацията в Либия Стефани Уилиамс неколкократно повтаряха, че конфликтът трябва да бъде прекратен и да не бъде подхранван от чужди държави, които въоръжават своите съюзници. Междувременно италианските власти арестуваха капитана на ливански транспортен кораб по подозрения в трафик на оръжие. Италианските прокурори твърдят, че случаят се разследва за предполагаем трафик на оръжие в Либия с подкрепата на Турция, в нарушение на ембаргото на ООН. Ердоган заяви, че Турция ще продължи да подкрепя премиера Сарадж и неговото правителство, за да постигнат те „доминация“ над цялата Либия. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Февруари 2020 | 09:11 | Агенция "Фокус"

To Vima (Гърция): Кипърският министър на енергетиката смята, че Турция иска да превърне Средиземно Море в свое владение

To Vima (Гърция): Кипърският министър на енергетиката смята, че Турция иска да превърне Средиземно Море в свое владение

Никозия. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган обявяваше пред членовете на своята „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) как Гърция се е предала пред геополитическите амбиции на Анкара за Средиземно Море, кипърският министър на енергетиката Георгос Лакотрипис заяви във външното министерство в Атина, че неговата държава ще продължи със своите планове за сондаж на природен газ в собствената си Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Това пише гръцкият вестник To Vima. Енергийните компании ExxonMobil, френската Total и италианската Eni вече придобиха права да работят в кипърски води. От своя страна гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас изцяло отхвърли твърденията на Ердоган и подчерта, че Атина няма да се откаже да защитава суверенните си права. Той добави, че държавата му винаги е готова да постигне справедлив компромис с Турция, но никога няма да приеме изнудванията на Анкара. „Както вече няколко пъти повтаряхме, незаконните действия не водят до легален резултат. Гърция, заедно с международното общество осъжда и отхвърля нелегалните дейности на Турция в региона, които продължават да подкопават регионалния мир и сигурността, и наред с други неща създават претекст за нарушаване на оръжейното ембарго в Либия и за нарушаването на суверенните права на страните в региона. За съжаление, Турция и в това си начинание остава сама“, каза гръцкото външно министерство в свое изявление. Лакотрипис заяви, че въпреки турските заплахи и инвазията на кипърската ИИЗ, Никозия продължава да привлича нови компании и да прокарва интересите си. „В Източното Средиземноморие можем да изиграем роля на алтернативен енергиен източник и тези ресурси може да стигат и до Европейския съюз. От тази перспектива ние трябва да разгледаме турските нарушения и да затова сега геологията е неизменно свързана с геополитиката. Играта и интересите не са само за енергийни ресурси, но и за енергийни пътища“, подчерта кипърският министър. Той категорично отхвърли призивите на тези, които искат Турция да се превърне в партньор на Никозия, въпреки нейните незаконни действия, както и да бъде преустановена програмата на страната за сондажи, докато не бъде решен кипърският проблем. „Ако трябваше да балансираме действията на Република Кипър и Гърция, две страни, които уважават международното право от една страна и действията на Турция от друга, и ако предположим, че може в един момент да се отнесе този спор до Международния съд, ясно е в чия полза ще се наклонят везните“, каза Лакотрипис. Анкара вижда Средиземноморието като свое владение „Турция се опитва чрез нелегални действия да ни предизвика да допуснем грешки, които ще й позволят да легитимизира своите дейности“, каза още той. Според кипърският министър всички политически сили, въпреки различните си идеи за това как да подходят към новите реалности в енергийния сектор трябва да се обединят около общата национална позиция. Гръцкият депутат от партия „Нова демокрация“ Костас Гиулекас, ръководител на парламентарната комисия по външните работи, заяви пред публика от дипломати, академици и експерти, че текущият период на напрежение с Турция е много по-продължителен от подобни случаи в предишни години. Той добави, че Анкара заявява претенции към острови, които са разпознати като гръцки преди десетилетия. „В опит да подсигурим мира, ние трябва да настояваме за прилагането на международното право и да подсилим задържащите сили на гръцката армия“, каза още той. Превод и редакция: Теодор Пенев

21 Февруари 2020 | 08:48 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Гърция трябва да бъде готова да дели ресурсите в Източното Средиземноморие

Мевлют Чавушоглу: Гърция трябва да бъде готова да дели ресурсите в Източното Средиземноморие

Анкара. Турция е готова на компромиси с Гърция, ако последната е склонна да споделя ресурсите в Източното Средиземноморие, заяви първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на вестник Kathimerini. „Казваме на Гърция: „можем да постигнем споразумение“, ако вие сте готови на компромис. Бъдете готови да споделяте в Източното Средиземноморие“, заяви той в интервю пред държавната телевизия TRT Haber. „Но ако продължите да узурпирате правата на турците киприоти ще продължим тези стъпки“, предупреди Чавушоглу, като добави, че зависи от Анкара да реши дали ще прави проучвания за енергоресурси в Егейско море, Източното Средиземноморие и Черно море. Неговите коментари дойдоха ден, след като Гърция категорично отхвърли твърдението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че е приела статуквото, което Турция иска в Източното Средиземноморие, казвайки, че не само не е направила това, но и заедно с международната общност , осъжда незаконните ходове на Турция в региона. „Както многократно подчертавахме, незаконните действия не дават правен ефект“, заяви говорителят на гръцкото външно министерство Александрос Генинимас, който осъди „ходовете, които продължават да подкопават регионалния мир и сигурност, създавайки, наред с други неща, предлози за нарушаването на оръжейното ембарго в Либия и са опит за узурпиране на суверенните права на държавите в региона“. „За нещастие, и в това, Турция продължава да е сама в малцинство“, подчерта дипломатът. Междувременно в четвъртък двойка турски изтребители F-16 влязоха в гръцкото въздушно пространство, без предварително да представят план за полет, съобщава „Катимерини“ Самолетите прелетяха над малките егейски острови Агатониси, Аркиои, Липсой и Кинарос между 10.04 и 10.13 часа. Във всички случаи турските самолети са били прихващани от гръцки самолети в съответствие с международните правила. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 14:02 | Агенция "Фокус"

Reuters: Гаранциите на Турция за Либия зависят от постигането на устойчиво примирие

Reuters: Гаранциите на Турция за Либия зависят от постигането на устойчиво примирие

Анкара. Гаранциите на Турция за Либия завият от това, дали ще бъде постигнато устойчиво примирие между враждуващите страни, заяви първият дипломат на Анкара Мевлют Чавушоглу в четвъртък, като добави, че командващият „Либийската национална армия“ (ЛНА) Халифа Хафтар нарушава споразумението за прекратяване на огъня, предава Reuters. Британската агенция подкрепя международно признатото „Правителство на националното съгласие“ в Триполи и подписа споразумение за военно сътрудничество с него, за да помогне за удържането на офанзивата на ЛНА. Миналия месец световните сили проведоха среща на върха за спиране на бойните действия в Либия, но засега това не се случва, въпреки съгласието на страните. В интервю пред държавната телевизия TRT Haber, Чавушоглу заяви, че „международната система“ се е провалила в опитите си да спре въоръжения конфликт в Либия и че според него няма решимост за това. По неговите думи, политическият процес в Либия не може да се придвижи напред, докато атаките на силите на Хафтар продължават. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 11:53 | Агенция "Фокус"

AFP: Признатото от ООН правителство на Либия се оттегли от преговорите за мир в Женева

AFP: Признатото от ООН правителство на Либия се оттегли от преговорите за мир в Женева

Женева/Триполи. Либийското правителство на националното съгласие обяви, че ще прекрати временно участието си в преговорите, инициирани от ООН за осигуряването на дълготраен мир в северноафриканската страна, предава AFP. По-рано в Либия беше установено временно прекратяване на военните действия, което обаче системно е нарушавано. Правителството на националното съгласие, базирано в Триполи се изтегли от преговорите малко след като няколко ракети удариха пристанище в либийската столица. Триполи е целта на офанзивата на Халифа Хафтар, който се застъпва зад кабинета в Тобрук и се опитва да свали правителството на на премиера Файез Сарадж в столицата. „Обявяваме, че преустановяваме участието си във военните преговори в Женева, докато не се приемат ясни позиции срещу агресора (Хафтар) и неговите нарушения“, заявиха от правителството на националното съгласие. „Без дълготраен мир (…) преговорите нямат смисъл. Не може да има мир, докато ни бомбардират“, се казва още в тяхното съобщение. Ударите по пристанището бяха последното нарушение на прекратяването на военните действия, което влезе в сила през януари, след преговори с посредничеството на Русия, която подкрепя Хафтар, както и Турция, която застава зад правителството в Триполи. Все още никой не е поел отговорност за ракетната атака над пристанището. „Ясно е, че целта на систематичните бомбардировки над жилищни квартали, летището и пристанището, в допълнение към тоталната блокада на петролната инфраструктура, е да провокират кризи за гражданите във всички аспекти от техния живот“, твърдят още от правителството на Сарадж. В съобщението се допълва, че силите на Хафтар се опитват „напразно“ да дестабилизират страната, след като не са успели да свалят правителството. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Февруари 2020 | 10:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: САЩ се обявиха в полза на гръцките териториални претенции в Източното Средиземноморие и гарантират сигурността й

Kathimerini: САЩ се обявиха в полза на гръцките териториални претенции в Източното Средиземноморие и гарантират сигурността й

Вашингтон. Посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет застана открито на страната на Гърция в спора й с Турция за границите на изключителните икономически зони на двете държави в Източното Средиземноморие след подписания между Анкара и Триполи меморандум за делинеация на морските им граници в региона, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю пред атинския телевизионен канал Skai, дипломатът заяви, че турско-либийското споразумение анулира правата на Гърция в района, които обаче произтичат от Конвенцията на ООН за морското право (Турция не я е подписала и не признава, че големината на изключителните икономически зони на островите (Крит, Кастелоризо и т.н.) е същата като тази на континенталните части – бел. „Фокус“). Посланикът на САЩ добави още, че американското правителство гарантира сигурността на Гърция, но едновременно с това подкрепя усилията за деескалиране на напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 09:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: САЩ и Гърция проведоха учения с жива стрелба в подножието на връх Олимп след подписването на сделката за базите

Kathimerini: САЩ и Гърция проведоха учения с жива стрелба в подножието на връх Олимп след подписването на сделката за базите

Атина. В подножието на планината Олимп армейските авиационни сили от Гърция и Съединените щати проведоха учения с жива стрелба от хеликоптери, отбелязващи задълбочаването на отбранителните връзки между двете страни, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Гърция засилва военното си сътрудничество и увеличава поръчките на военна техника от своите съюзници в НАТО САЩ и Франция, най-вече поради опасенията си от влошаващите се отношения със своя опасен съсед – Турция, относно спорните въздушни и морски граници между двете страни и сондажите на Анкара в Източното Средиземноморие. Маневрите в сряда, наблюдавани от от началника на гръцката армия и посланика на САЩ в Гърция, се проведе три седмици след като двете страни финализираха забележително споразумение за отбрана, даващо на американските сили разширен достъп до гръцките военни бази. След финансова криза, продължила близо десетилетие, гръцката армия модернизира своята изтребителна флотилия от самолети F-16 и модернизира флота си, като същевременно търси по-силни военни връзки с традиционните си съюзници, както и с регионалните съперници на Турция, включително Израел, Египет и Саудитска Арабия. „Гърция вече участва в повишаването и надграждането на своята способност за отбрана с критични решения за възлагане на обществени поръчки“, каза Панайотис Цаконас, професор по международни отношения и проучвания за сигурност в Атинския университет. „Правилото е да използваме най-добре ограничените ресурси - да получим най-много за нашия долар и това е нещо, което продължаваме да правим“, обясни той. Преработеното Споразумение за взаимно отбранително сътрудничество между Гърция и САЩ беше подписано през октомври от държавния секретар на САЩ Майк Помпео по време на посещение в Атина и ратифицирано миналия месец. То предвижда засилени съвместни дейности между САЩ, Гърция и НАТО в гръцките военни бази и съоръжения в Лариса, Стефановикио и Александруполис, в централна и северна Гърция, както и инфраструктура и други подобрения в военноморската база на САЩ в залива Суда на остров Крит. „Връзката между САЩ и Гърция е по-силна, отколкото някога е била", заяви американският посланик Джефри Пайет. „Нашите отбранителни връзки и сътрудничеството ни в отбраната са съществен компонент на това“. Превод и редакция: Иван Христов

20 Февруари 2020 | 07:46 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Признатото от ООН либийско правителство се оттегли от преговорите в Женева

„Анадолска агенция“: Признатото от ООН либийско правителство се оттегли от преговорите в Женева

Женева. Признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) прекрати всички преговори с посредничеството на ООН с командира на Либийската национална армия фелдмаршал Халифа Хафтар, предава “Анадолската агенция“ В изявление пред либийския телевизионния канал Al Ahrar премиерът на ПНС Файез Сарадж, обяви спиране на всички военни, политически и икономически преговори. Това стана часове, след като ПНС обяви спирането на участието си във военните преговори в Женева в резултат на многократното нарушаване на режима на прекратяване на огъня от страна на силите на Хафтар. Във вторник трима цивилни бяха убити, а петима други ранени, когато верните на Хафтар сили атакуваха пристанището в Триполи. Превод и редакция: Юлиян Марков

19 Февруари 2020 | 18:32 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Правителството на националното съгласие на Либия прекрати участието си в преговорите в Женева

ТАСС: Правителството на националното съгласие на Либия прекрати участието си в преговорите в Женева

Триполи. Правителството на националното съгласие (ПНС) на премиера Файез Сарадж обяви във вторник вечерта, че прекратява участието си в работата на военния комитет в Женева във връзка с обстрела на пристанището на Триполи от Либийската национална армия (ЛНА) на Халифа Хафтар. Това се казва в заявление на оглавявания от Сарадж президентски съвет, предава ТАСС. „Без постоянно прекратяване на огъня, което да гарантира завръщането на разселените хора и да гарантира безопасността на столицата и други градове, не може да се говори за преговори“, се казва в комюникето, публикувано на страницата на ПНС във „Фейсбук“. „Не може да има мир при тези обстрели“. Във вторник в Швейцария започна вторият кръг от срещите на Обединения военен комитет ("5 + 5") на Либия, насочени към постигане на дългосрочно прекратяване на огъня. Първият кръг от преговорите по военни въпроси се проведе в Женева на 3-8 февруари. Либийският военен комитет включва петима представители от всяка от страните в конфликта. Посредник в преговорите е специалният представител на ООН за Либия Хасан Салам. Във вторник ЛНА нанесе няколко удара по пристанището на Триполи. Според нейния говорител Халид ал-Маджуб, силите под командването на фелдмаршал Халифа Хафтар са унищожили турски кораб, натоварен с оръжие и боеприпаси за въоръжени групировки, който е пристигнал в нарушение на международното ембарго. Междувременно официалният представител на президента на Турция Ибрахим Калън заяви, че корабът не е засегнат по време на обстрела. В по-късно изявление, издадено от Върховното командване на ЛНА, се казва, че тя „спазва споразумението за прекратяване на огъня в Либия и извършва удари по складове с оръжие и боеприпаси в пристанището на Триполи, за да се отслаби боеспособността на наемниците“. Превод и редакция:Иван Христов

19 Февруари 2020 | 09:27 | Агенция "Фокус"

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Reuters: Специалният пратеник на ООН в Либия твърди, че силите на Халифа Хафтар са надпаднали пристанището на Триполи

Триполи. Пристанището на либийската столица Триполи е било нападнато, вероятно от силтите на Либийската национална армия (ЛНА), оглавявана от маршал Халифа Хафтар, твърди специалният пратеник на ООН за северноафриканската страна Гасан Саламе, предава Reuters. Кореспондент на агенцията потвърди, че е можел да се види гъст пушек от района на пристанището днес, 18 февруари. Според него са били нанесени удари по складовете на пристанището. Портът остана отворен за доставки на храна и други стоки, въпреки започнатата по-рано от Хафтар офанзива срещу столицата, контролирана от силите, лоялни на Правителството на националното съгласие (ПНС). Саламе заяви, че пристанището е било атакувано, малко след като представители на враждуващите в Либия страни се срещнаха за нови преговори в Женева, макар те отново да са отказали да разговарят лице в лице. „Засега никой не се съобразява с принципа за спазването на примирието“, заяви Саламе и добави, че въпреки всичко се полагат усилия за намиране на политическо решение на конфликта. Превод и редакция: Теодор Пенев

18 Февруари 2020 | 16:23 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В небето над Кипър се проведе съвместно френско-кипърско военно учение за ПВО

Kathimerini: В небето над Кипър се проведе съвместно френско-кипърско военно учение за ПВО

Никозия. Френски изтребители Rafale („Рафал“) поставиха на изпитание възможностите на зенитния чадър на кипърската армия по време на съвместно военно учение в понеделник, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Рафал“-ите излетяха от палубата на флагмана на френските Военноморски сили (ВМС) – самолетоносачът „Шарл дьо Гол“ и целта им беше да проверят ефективността на противовъздушната отбрана (ПВО) на армията на Република Кипър. „Шарл дьо Гол“ беше разположен на разстояние 240 метра от района, където се провеждаше учението. Активирани са противовъздушни системи, които успешно са локализирали и улавяли „атакуващите“ самолети. Като изрази задоволството си от представянето на кипърската армия след приключването на съвместното военно учение с Франция, министърът на отбраната Саввас Ангелидис заяви, че ще последват още такива учения. „Днешното [съвместно военно учение] е добър пример за нашето сътрудничество с Франция на военно ниво и аз съм наистина доволен, че служителите на Националната гвардия получават възможността да получат такова обучение на високо ниво“, каза той. „Когато сте в контролния център, където можете да видите как те си сътрудничат, координират и оценяват ситуацията, разбирате, че ние сме на много високо ниво. Предвидени са още военни учения с Франция, които ще включват самолети, противовъздушна отбрана и флот“, продължи той. Френските фрегати, придружаващи самолетоносача, също ще участват в следващите учения. Във вторник френският министър на отбраната Флорънс Парли трябва да проведе срещи с Ангелидис и президента Никос Анастасиадис в Кипър. Ангелидис заяви, че посещението на министъра на Армиите на Франция „ще предостави възможност за обсъждане, обмен на мнения и оценка на опасностите в региона“, като добави, че „ще бъдат финализирани и други действия за развитие на сътрудничеството. " Превод и редакция: Иван Христов

18 Февруари 2020 | 10:05 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръко-американското сътрудничеството и Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гръко-американското сътрудничеството и Източното Средиземноморие

Атина/Вашингтон. Пенсионираният генерал-лейтенант Томас Траск е бивш заместник-командир на Командването на специалните операции на САЩ, а сега работи за Eastern Mediterranean Policy Project и Еврейския институт за Национална сигурност на Америка. Той пише материал за електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, в който описва същината на затоплянето на отношенията между Вашингтон и Атина и ролята на събитията в Източното Средиземноморие за това. Статията е предадена без редакторска намеса. По повод срещата си миналия месец с президента Доналд Тръмп във Вашингтон, премиерът Кириакос Мицотакис отбеляза как отношенията между САЩ и Гърция „са най-добрите в историята. Но могат да станат още по-добри“. Ако оставим дипломатическите любезности настрана, това отразява истински постижения на лидерите на двете страни и целия политически спектър в насърчаването на задълбочението на двустранното сътрудничество през последните няколко години. Думите му обаче сочат и много високия таван за още по-силно партньорство, особено по отношение на отбраната и сигурността. Еврейският институт за национална сигурност на Америка (JINSA) току-що пусна нов доклад, в който препоръчва начини, по които САЩ и Гърция да задълбочат това партньорство. Американците и гърците могат да бъдат малко изненадани да чуят подобни разговори за топли отношения. Гърция беше родното място на ангажимента на нашата страна (САЩ) да защитава свободния свят през 40-те години на миналия век, но отношенията бяха хладни в най-добрия случай през по-голямата част от Студената война, а след това САЩ до голяма степен спряха да обръщат внимание на региона. До съвсем скоро, когато американските политици и обществеността гледаха към Източното Средиземноморие, те виждаха Турция - не Гърция - като основен стълб на стабилността и влиянието на САЩ. Сега всичко това се променя заедно с геополитиката на региона. Съединените щати проявяват нов интерес към Източното Средиземноморие на фона на значителните енергийни открития и възможността да открият много повече. Но намесата на Турция тук е предизвикателство към целите на САЩ и ЕС да насърчават икономическия растеж и да намаляват зависимостта на Европа от руските енергийни доставки. Тази заплаха от Турция ще се увеличава с разширяването на участието на американските компании в проучванията около островите Крит и Кипър. Нелегалната тактика на сплашване на Анкара е признак на по-големия проблем с нарастващата враждебност на Турция към НАТО и Запада при президента Реджеп Ердоган. Агресията му към американските партньори в Сирия, закупуването на съвременна руска противовъздушна отбрана и заплахите за изгонване на американските сили от военновъздушна база Инджирлик убеждават Вашингтон, че на Анкара не може да се вярва, че ще закрепи югоизточния фланг на НАТО - дори когато САЩ оставят вратата отворена за по-благожелателни турски лидери в бъдеще. Америка също е загрижена от завръщането на силната конкуренция в Източното Средиземноморие, включително руските и ирански посегателства в Сирия и китайската инициатива „Един пояс – един път“ в региона. В нашите скорошни пътувания до страната гръцките лидери подчертаха готовността си да играят по-голяма роля за справяне с тези увеличаващи се предизвикателства и възможности. Всъщност ние виждаме Гърция като логична фокусна точка за проектиране на силата на САЩ и насърчаване на регионалната стабилност и развитие. Стремежът на Гърция да се превърне в дипломатически и икономически хъб, свързващ Европа с Израел, Кипър и Египет, е в съответствие с желанието на Съюзниците да поемат по-големи отговорности. Освен че отразява очакванията на САЩ, Атина отделя повече от икономическата си сила за отбрана, отколкото която и да е страна-членка на НАТО, с изключение на САЩ. Предвид стратегическата посока на Турция при Ердоган, Гърция също така е в изгодна позиция да се превърне в новата югоизточна опора на Алианса. Въпреки това, със сигурност има място за по-взаимно изгодно сътрудничество между нашите две страни. По-голяма помощ в сферата на отбраната от Вашингтон, може да помогне на Атина да се справи с някои свои недостатъци, когато става въпрос за защитата на собствените си и американските интереси в Източното Средиземноморие. Тази помощ, ако бъде изразходена за модернизирани оръжия от САЩ, може да позволи на Гърция да осъвремени своята флотилия от изтребители F-16, да се сдобие с дронове и ракетни военни кораби, както и да засили бреговата охрана и възможностите си за осъществяване на патрулни мисии. САЩ, също така, трябва да изучат възможностите за увеличаване на собственото си военно присъствие в Гърция. Американските военноморски сили (ВМС) са в залива Суда от десетилетия, но в момента базата работи на пълен капацитет, което означава, че тя трябва да бъде разширена, за да може да приема увеличен брой посещения на пристанищата от американски военни кораби. Трябва да се проведат и повече съвместни учения и да се организира възможно съвместно производство в гръцките пристанища, като тези мерки ще спомогнат за по-лесното интегриране на гръцките ВМС в авионосните ударни групи на САЩ в Източното Средиземноморие. Вашингтон също трябва да обмисли да се установи на новото място – развиващия се център Александруполис, за да помогне за гарантирането на енергийната независимост на Европа и да засили сдържащия ефект на НАТО в Източните Балкани. Сред допълнителните опции американските ВВС могат да увеличат разполагането, обучението и операциите си за танкери и дронове за въздушно зареждане в Лариса, а американската армия може да подобри собствените си тренировъчни операции в Гърция. Отделно, САЩ и Гърция биха могли да работят заедно по преместването на американските военни активи, разположени понастоящем в Турция, ако това стане необходимо. Това би генерирало лост за потенциална промяна на поведението на Анкара и би осигурило надежден достъп за тези сили. Америка и Гърция със сигурност изминаха дълъг път за кратко време. Все по-високите залози и несигурността, свързани с бъдещето на Източното Средиземноморие, предоставят страхотна възможност за задълбочаване на партньорството много повече. Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

18 Февруари 2020 | 08:20 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция приветства новата европейска мисия за налагането на оръжейното ембарго над Либия

Kathimerini: Гърция приветства новата европейска мисия за налагането на оръжейното ембарго над Либия

Атина. Гърция приветства решението на външните министри от Европейския съюз да започнат нова акция за налагането на оръжейното ембарго на ООН над Либия, пише гръцкото издание Kathimerini. Това заяви гръцкият външен министър Никос Дендиас в свое изказване след срещата. Той заяви, че Гърция възнамерява да вземе участие в тази операция. След края на срещата, която беше оглавена от него, ръководителят на еврокомисията по външните работи Жосеп Борел заяви, че такава операция ще се проведе и нейната цел ще бъде налагането на оръжейното ембарго чрез използването на сателитни, въздушни и военноморски средства. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Февруари 2020 | 20:23 | Агенция "Фокус"

Жозеп Борел: Мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март

Жозеп Борел: Мисията на ЕС за налагане на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март

Брюксел. Новата мисия на Европейския съюз за контрол на съблюдаването на оръжейното ембарго срещу Либия ще започне работа през март, заяви върховният представител на Съюза за политиката на сигурност и външните работи Жозеп Борел, предава ТАСС. „Надявам се, че новата мисия ще започне работа в края на март“, каза той след заседанието на Съвета на ЕС в Брюксел. Държавите-членки на ЕС съгласуваха създаването на нова военноморска мисия за контрол на съблюдаването на оръжейното ембарго срещу Либия. Превод и редакция: Мария Факова

17 Февруари 2020 | 18:25 | Агенция "Фокус"

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

AFP: ЕС ще изпрати нова мисия в Либия, за да наложи оръжейното ембарго на ООН

Брюксел. Европейските външни министри се съгласиха, че е нужно да бъде изпратена нова военноморска мисия в Средиземно море, която да се грижи за спазването на наложеното от ООН оръжейно ембарго срещу Либия, което системно се нарушава, предава AFP. Европейските министри обсъдиха това по време на своя обща среща в Брюксел. „Всички се съгласихме да създадем мисия, която да спре потока от оръжия към Либия“, заяви италианският външен министър Луиджи ди Майо. Той допълни, че мисията ще включва и военни кораби, което беше важна точка за някои страни-членки. Тази информация беше потвърдена също така от външните министри на Германия и Австрия Хайко Маас и Александър Шаленберг. Превод и редакция: Теодор Пенев

17 Февруари 2020 | 16:18 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Морските зони, договорени от Турция и Либия, получават официален характер от ООН

Kathimerini: Морските зони, договорени от Турция и Либия, получават официален характер от ООН

Атина. Атина се готви за публикуването на географските координати, предвидени в споразумението за делинеация на морските граници, подписано между Турция и базираното в Триполи правителство на Либия на 29 ноември 2019 година от „Международния орган по морското дъно“ към ООН, която отговаря за прилагането на Женевската конвенция по морското право, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Включването на картите от меморандума за морските зони в базата данни на ООН ще им даде официален характер, което притеснява силно Атина, която се готви за последствията. Гърция, която е географски разположена между Турция и Либия, решително обяви меморандума за незаконно и явно нарушение на суверенитета си. От своя страна Турция подчертава, че публикуването на картите от ООН по същество ще направи меморандума официален и ще проправи път за Анкара да започне проучвателни сондажни дейности за природни ресурси в морските зони, които са очертани в споразумението като част от Изключителната икономическа зона на Турция (ИИЗ), включително райони край Южен Крит. „Катимерини“ коментира, че „географските изкривявания на Турция“, въведени, за да оправдаят срещата на ИИЗ на Анкарас тази на Триполи, пренебрегват изцяло ИИЗ на островите Касос, Карпатос, Кастелоризо и Родос и сега турските карти показват, че големият остров Крит има съвсем ограничен ефект върху делинеацията на ИИЗ. Напротив, за да постигне това разграничаване с Либия, Анкара разчита на необитаеми турски острови, на които е определен пълен ефект при определянето на ИИЗ. Атина се стреми да подчертае тези изкривявания на най-високо дипломатическо ниво. Като се има предвид обаче, че меморандумът е двустранно споразумение между две международно признати правителства, възраженията й могат да постигнат само ограничени резултати. Превод и редакция: Иван Христов

17 Февруари 2020 | 07:38 | Агенция "Фокус"

„Политика“ (Сърбия): САЩ засилват военното си присъствие в Гърция

„Политика“ (Сърбия): САЩ засилват военното си присъствие в Гърция

Атина. САЩ засилват военното си присъствие в Гърция. Тези два съюзника в НАТО разширяват съвместните си дейности в гръцките военни бази и обекти в Лариса, Волос и Александруполис в северната част на страната, пише белградският ежедневник „Политика“ в материал, представен без редакторска намеса. Споразумението за разширяване на военното сътрудничество между Атина и Вашингтон, ратифицирано от гръцкия парламент, също предвижда подобряване инфраструктурата и общите условия на всички съоръжения, както и на военноморската база на САЩ в критския залив Суда. Гърция вече е инвестирала сериозно в реконструкцията на съоръженията в Александруполис. Изградени са нови докове и пристанище, което ще се изплати съвсем скоро, тъй като САЩ имат големи очаквания от това пристанище за своя средиземноморски флот. Според германския вестник Handelsblat, Александруполис символизира промяна в политиката на САЩ в Средиземноморието, тъй като в началото на 50-те години Турция беше най-важният партньор в сигурност в тази част на света до днес, но в резултат на политиките на турския президент Реджеп Ердоган и сближаването му с Москва , Гърция става много по-важен играч. „Колкото повече Ердоган се отдалечава от Запада, Гърция става толкова по-важна за Вашингтон“, оценява „Ханделсблат“. Има много потвърждение за това: срещата между гръцкия премиер Кириакос Микотакис и президента на САЩ Доналд Тръмп във Вашингтон, посещението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Атина, където той заяви, че „Гърция е стълб на стабилността и сигурността в региона“, констатира, че отношенията между двете страни „никога не са били толкова близки, колкото днес и, накрая, сключването на нов военен договор между Гърция и Америка. Изчезна и дръзката антиамериканска реторика от 70-те години на миналия век, когато левите партии палиха американското знаме на митинги и викаха „Затворте американските бази“ и „Долу капиталистите“. Официална Атина вече не крие, че един такъв партньор, какъвто са САЩ, е необходим, за да обезпечи сигурността си в Източното Средиземноморие и да облекчи опасното напрежение в отношенията със съседна Турция. Американските военни анализатори, съобщава Handelsblat, посочват, че промяната в американско-гръцките отношения е свързана със спора с Турция за суверенитета над Източното Средиземноморие. Ето защо, казват те, Вашингтон трябва да засили своите съюзници и военното си присъствие в региона и да подготви план за прехвърляне на военни сили, бомбардировачи „Ауакс“ и самолетоносачи от Турция в Гърция. Авторите предполагат, че САЩ финансово помагат на Гърция да модернизира своята флотилия от изтребители F-16, като дори отвориха възможността гръцката авиация да получи F-35 и американците да използват повече военни бази на гръцка територия. Базатая Суда, недалеч от Хания на гръцкия остров Крит, е единствената база на САЩ в Средиземноморието, която може да побере самолетоносачи. След подписването на споразумение за военно сътрудничество с Гърция, САЩ могат да използват още две въздушни бази в Лариса и Волос. Базата в Александруполис ще бъде новата база за Средиземноморския флот на САЩ и вероятно, както казват във Вашингтон, център за операциите на Балканите и в Източна Европа. Подчертано е идеалното положение на Александруполис по националната магистрала, свързваща източната и западната част на Гърция, както и по железопътния маршрут от Солун до Турция. Втората железопътна линия води към България, която е един от най-важните съюзници на САЩ в Югоизточна Европа. Превод и редакция: Иван Христов

14 Февруари 2020 | 07:53 | Агенция "Фокус"

„Независимая газета“ (Русия): „Турски поток“ като инструмента в борбата за европейския газов пазар

„Независимая газета“ (Русия): „Турски поток“ като инструмента в борбата за европейския газов пазар

Москва. На 8 януари се състоя церемонията по пускането в експлоатация на „Турски поток“, в която участваха руският президент Владимир Путин, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Република Сърбия Александър Вучич, министър-председателят на България Бойко Борисов, министърът на енергетиката на Руската Федерация Александър Новак и министърът на енергетиката на Турция Фатих Донмез, председател на Управителния комитет на Газпром Алексей Милер. Бъркхан Оскан, председател на Съвета на директорите и генерален директор на BOTAS, и Олег Аксютин, ръководител на отдел на Газпром, участваха в режим на видеоконференция, пише руското издание „Независимая газета“ в материал, представен без редакторска намеса. „Турски поток“ е положен по дъното на Черно море и свързва газопреносните системи на Русия и Турция. Тръбопроводът се състои от две тръби с общ капацитет 31,5 милиарда кубически метра. м. Първата тръба е предназначена за доставки на газ за Турция, втората - за страните от Южна и Югоизточна Европа с транзит през турска територия. Офшорният газопровод беше положен за 15 месеца и завършен предсрочно през ноември 2018 г.. През 2019 г. завърши изграждането на приемния терминал в близост до село Киикьой (Турция). Начална точка за доставка на газ за Турски поток е Руската компресорна станция (КС), която е част от Единната система за газоснабдяване на Русия и е построена в района на Анапа. Мощността на компресорната станция е 224 MW. Тя осигурява необходимото налягане за транспортиране на газ през двете линии на газопровода на разстояние повече от 930 км до брега на Турция, където газът тече към приемателния терминал. Турски поток е технологично уникален проект. За първи път в света беше положена тръба с диаметър 813 мм на дълбочина 2200 м. Директорът на "Газпром" Алексей Милер, изказвайки се по време на церемонията по пускането, нарече въвеждането в експлоатация на "Турски поток" историческо събитие. Първо, като се вземе предвид износът през Синия поток, пътят вече е отворен за директни, без транзитни доставки на целия газ на „Газпром“, от който Турция се нуждае. И второ, Европа получи нов надежден маршрут за доставка на руски газ. „Всичко това без съмнение издига сътрудничеството ни с турските и европейските партньори на ново ниво и ще допринесе за подобряване на енергийната сигурност на региона“, заяви Алексей Милер. Историята на строителството на Турски поток първоначално представлява опит за геополитическо противопоставяне на доставките на природен газ в Европа от региона на Каспийско море. Става въпрос за газопроводите TAP и TANAP. Неслучайно пускането на „Турски поток“ стана само месец, след като на 30 ноември президентите на Турция и Азербайджан Реджеп Таийп Ердоган и Илхам Алиев пуснаха последния участък от Трансанадолския газопровод (TANAP). Той ще доставя газ от Каспийския регион до Европа, заобикаляйки Русия. Дължината на TANAP от грузинско-турската граница до западните граници на Турция е 1850 км. Газът ще се доставя през него от азербайджанското находище Шах-Дениз през Каспийско море. Неговият капацитет е 16 милиарда кубически метра. м, от които 10 милиарда ще бъдат изпратени в Европа, а 6 милиарда - в западните райони на Турция. В бъдеще капацитетът на тръбата ще бъде достигнат до 31 милиарда кубически метра. Проектът за изграждане на TANAP стартира през 2015 г. Първият участък от Трансонадолския газопровод беше пуснат в експлоатация през юни 2018 г. В допълнение към TANAP, Южният газов коридор включва Южнокавказкия тръбопровод от Баку през Грузия до границата с Турция, както и Трансадриатическия тръбопровод, свързващ Гърция, Албания и Южна Италия през Адриатическо Южна. Според германската държавна информационна агенция Deutsche Welle (DW) стартирането на „Турски поток“ е до голяма степен формално по своя характер, тъй като независимо, че той има две линии, все още само една от тях може да изпълнява изцяло своите функции - тази, който доставя газ на турските потребители. Втората, предназначена за доставки до основния пазар на Газпром - Европейския съюз, все още няма съпоставимо по мощност продължение към ЕС, така че поне още година и половина тази нитка ще остане недозапълнена. Работата е в това, че България не е завършила строителството на своя участък от европейското разклонение на „Турски поток“ от границата с Турция до Сърбия, като „Балкански поток“, а премиерът Борисов неведнъж е призовавал журналистите да не използват названието „Турски поток“. Преди няколко месеца министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова заяви, че българският участък ще бъде готов през първата половина на 2020 година заради забавяне, свързано с търга за строителството. Към днешна дата се планира руският газ да стига до страните от Южна и Югоизточна Европа, включително Гърция и Северна Македония. За България и най-вероятно за Сърбия (зависи от това кога България завърши изграждането на газопровода си) доставките на природен газ ще започнат тази година, за Унгария през 2021 г. и за Словакия през 2022 година. Разбира се, идеята за второто разклонение на Турския поток, наред с други неща, беше да се заменят доставките на руски газ за Югоизточна Европа през Украйна с доставки през Турция. По този начин газът, който Турция ще получава през „Турски поток“, е предназначен да замени доставките през Западния коридор - Трансбалканския газопровод през Украйна, Молдова, Румъния и България. И този проблем е принципно решен. Въпреки че, както пише DW, „на Владимир Путин му се наложи да направи чудеса в Истанбул при много неудачно развилата се за него геополитическа газова игра. В крайна сметка, защо всъщност Газпром, със заповед на президента на Руската федерация, е построил Турски поток за огромни пари? Основната задача беше напълно да се спре транзитът на газ през Украйна от януари 2020 г., като се пуснат доставки на руски газ за Европейския съюз по две нови магистрали, заобикаляйки съседа. За това „Турски поток“ и „Северен поток 2“ бяха изградени едновременно: и двата тръбопровода трябваше да бъдат пуснати в експлоатация преди края на 2019 г., когато изтече 10-годишното руско-украинско споразумение. Газопроводът в Балтика обаче първоначално излезе от графика, а след това беше спрян от американските санкции. А от двете нишки под Черно море, само една заработи с пълен обем в срок“. Обаче да се види в изграждането на Турски поток само решение на проблема с украинския транзит е непростимо опростяване. В тази връзка си струва да припомним, че първоначално са проектирани четири нишки на „Турски поток“ с обща пропускателна способност около 60 милиарда кубически метра природен газ. Предполагаше се, че страните от ЕС ще получават природен газ по тази магистрала. Европа обаче изрази съмнения относно закупуването на природен газ през Турски поток и положи усилия да намали зависимостта си от Русия. Страните от ЕС са наясно, че ресурсите, по-специално тези, открити в Източното Средиземноморие, играят стратегическа роля за осигуряването на тяхната енергийна сигурност и това определя високите им очаквания за този регион. Става въпрос за проекта EastMed. На 2 януари 2020 г. в Атина беше подписано споразумение за започване на изграждането на газопровода в Източното Средиземноморие (EastMed). Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, ръководителят на израелското правителство Бенямин Нетаняху, както и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис присъстваха на празничната церемония по подписването на споразумението. Газопроводът EastMed, който ще бъде дълъг 1900 км, ще бъде най-дългият подводен газопровод в света. Очаква се той да бъде въведен в експлоатация през 2025–2026 г. Израелският газ ще се доставя през него към Южния коридор до Европа. Освен това газопроводът EastMed ще играе най-важната роля за доставките на газ за Италия и други страни от Южна Европа. Газът ще потече от израелското находище Левиатан през Кипър и Крит до континентална Гърция и по-нататък към Италия. Предвижда се в проекта да бъдат включени газови находища в Кипър. Изграждането на газопровод с дължина над 1800 км е подкрепено от ЕС, който даде на инициативата привилегирован статут на „Проект от общ интерес“. А САЩ подкрепят всичко, което намалява зависимостта на Европа от доставките на руски газ. Учените обаче изтъкват със загриженост геополитическия конфликтен потенциал на проекта. Според критиците Европа по този начин само ще подкопае регионалното енергийно партньорство в Близкия изток и по този начин ще отслаби мирния процес там. Освен това съществува опасност политическите различия между ЕС и Турция да се задълбочат. Всъщност Турция реализира свои собствени проекти за производство на газ край бреговете на разделения Кипър и засилва претенциите си към тези енергийни ресурси, като изпраща военни кораби до острова. Освен това страната се стреми да заеме определено място в търговията с газ и счита, че тази цел е застрашена от газопровода EastMed и засиленото значение на Гърция в това отношение. Правителството в Анкара също се опитва да промени фактическото положение и с помощта на съмнително морско споразумение с Либия възнамерява значително да разшири своята водна зона в Източното Средиземноморие. Оттук и активното участие на Турция в уреждането на либийския конфликт. Може да се предположи, че зад самоволните действия на Израел се крият преди всичко съображения за сигурност. „Според израелския министър на енергетиката Ювал Щайниц директната търговия с газ с ЕС уж ще лиши арабските страни от възможността да упражняват политически натиск върху Израел“, заяви Щефан Волфрум от Берлинската фондация за наука и политика (SWP), но, от друга страна, тръбопроводът също се отразява на отношенията на Израел със съседите. Както знаете, в началото на миналата година Египет, Йордания, Израел, Кипър, Италия и представителите на Палестинската администрация се присъединиха към Източния средиземноморски газов форум (EMGF). Целта на тази свободна асоциация на държави трябваше да бъде съвместното разработване на големи доказани газови запаси в Източното Средиземноморие. Единият вариант беше да се свържат газовите полета „Зохр“(Египет), „Афродита“ (Кипър), както и „Левиатан“ и Тамар“ (Израел) с египетските терминали за втечняване на природен газ (ВПГ) Идку и Дамиета. Оттам горивото под формата на втечнен природен газ е трябвало да се доставя от танкери до световните пазари. Този съвместен проект би могъл да задълбочи политическите отношения в Близкия изток и да насърчи всички страни в конфликтни ситуации да действат поне с минимален прагматизъм, казва Тарек Бакони от аналитичния център на Европейския съвет за външни отношения (ECFR). Според него в идеалния случай такъв „икономически свят“ би могъл да помогне за разрешаването на спорове за водите между Ливан и Израел, да подобри положението на Палестинската автономия, да спомогне за предприемането на вътрешнополитически реформи в Египет и да сближи Република Кипър и Турция. Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2020 | 13:03 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавушоглу обяви за „ненадежден“ лидера на турците киприоти заради думите му, че турска окупация би била „ужасна“

Kathimerini: Чавушоглу обяви за „ненадежден“ лидера на турците киприоти заради думите му, че турска окупация би била „ужасна“

Анкара. Министърът на външните работи на Турция обяви лидера на турците киприоти Мустафа Акънджъ за „ненадежден“, след като последният заяви, че възможността за анексиране на Кипър от Анкара по модела на Крим е „ужасна“, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Никога не съм работил с по-ненадежден политик“, каза той на пресконференция в понеделник. В изказване пред Guardian миналата седмица, Акънджъ предупреди, че Кипър рискува да бъде поделен завинаги и че различията между двете страни на острова стават все по-закрепени, намалявайки перспективата за постигане на справедливо федерално решение, което би обединило отново острова. Акънджъ, който стартира предизборната си кампания за президентските избори в северната част на средиземноморския остров миналата седмица, подчерта неотложността за постигане на жизнеспособно решение. Ако такова не бъде намерено, каза той, северът ще става все по-зависим от Анкара и може да се стигне до поглъщане като фактическа турска провинция - перспектива, която той нарече „ужасна“. Лидерът на кипърските турци заяви, че решението ще помогне да се отдели северът от хватката на Анкара, особено финансово, и ще позволи развитието на по-независими отношения с Турция, а не реализиране на визията на Ердоган за отношения между „майка и бебе“. В коментара си за предизборните изказвания на Акънджъ, Чавушоглу посочи, че Анкара „призовава за политическо равенство на турците киприоти, но той предпочита да атакува Турция“, като добави, че лидерът на турците киприоти ще даде нови примери за ненадеждността си през следващите дни. Коментарите на Акънджъ също бяха широко осъдени от висши турски служители. Вицепрезидентът на Турция Фуат Октай заяви в „Туитър“, че „[осъжда] забележките, които са насочени по всякакъв начин към Република Турция, която стои до ТРСК и защитава нейните права и интереси“. Основният съперник на Акънджъ в изборите на 26 април, откровеният протурски популист Ерсин Татар, направи коментар в писмено изявление: „Това, че Акънджъ критикува Турция чрез неверни твърдения, е грешно поведение, с цел да спечели изборите“. Отношенията между лидерът на турците киприоти и Анкара се влошават напоследък, като Акънджъ става все по-критичен към действията на Турция в региона. Миналото лято той се опита да преодолее разделението между Република Кипър и Турция по отношение на техните морски граници, които продължават да бъдат спорни, чрез предложение за сътрудничество за природен газ, където двете страни ще споделят приходите от открития на въглеводороди. Предложението беше отхвърлено от правителството на гърците киприоти, което заяви, че подобно сътрудничество може да се осъществи само в рамките на цялостно мирно решение, въпреки че Турция бързо се отказа, изпращайки своите сондажни кораби в кипърската изключителна икономическа зона, чиито граници според нея са спорни. Правителството на кипърските гърци също наскоро отхвърли призив от Турция всички страни да прекратят проучването за природен газ, докато не бъде постигнато споразумение, оставяйки Турция да запази присъствието на своя сондаж край бреговете на Лимасол в това, което се разглежда като средство за гарантиране на правата на кипърските турци. С изборите на север, очаквани през април, лидерите на двете разделени общности посочиха периода след изборите за евентуално възобновяване на мирните преговори, последният кръг от които се провали през 2017 г. в Кран-Монтана. „Влакът беше дерайлиран в Кран-Монтана. Мисля, че възобновихме преговорите по реалистичен и взаимно приемлив път“, каза Акънджъ пред Guardian. Превод и редакция: Иван Христов

11 Февруари 2020 | 07:22 | Агенция "Фокус"

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Анкара. Министърът на отбраната на Гърция Хулуси Акар заяви, че действията на Гърция не правят нормализирането на отношенията с Турция много трудно, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В интервю пред турско издание в неделя, Акар посочва, че Гърция е разположила въоръжените си сили на 16 от 23 големи източноегейски острова, с което нарушава договора за демилитаризацията им. Освен това министърът заяви, че има „глобално безпрецедентно“ разминаване в претенциите за национално въздушно пространство на Гърция от 10 мили, което би било повече от националните териториални води, които се простират на 6 мили от бреговете на страната. „Гърция е наш съюзник в НАТО и очакваме тя да остане вярна на добросъседските отношения и на подписаните от нея договори“, подчерта Акар. „Катимерини“ отбелязва, че турският военен министър в същото време е забравил да спомене за 4-та турска армия, или Егейска армия, със седалище в Измир, в непосредствена близост до островите, която Анкара представя като чисто отбранителна и тренировъчна формация. Превод и редакция: Иван Христов

10 Февруари 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

Никозия. Вашингтон вижда Кипър като ключов участник в източносредиземноморските енергийни доставки, заяви намиращият се на посещение в кипърската столица помощник държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, като предупреди срещу по-нататъшна нестабилност в региона, където напрежението се увеличава във връзка с турските проучвателни дейности в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, предава AFP „Кипър играе невероятно важна роля в този нов енергиен коридор, който все още се развива в целия регион“, заяви Фанън. „Призоваваме всички страни да не предприемат никакви провокативни действия, които биха могли да създадат по-нататъшна нестабилност. И ние сме непоколебими в това “, добави той. Той заяви това преди среща на израелски, гръцки и кипърски технически експерти в Никозия, на която трябва да бъдат обсъдени начини за повишаване на безопасността и сигурността при офшорно сондиране за газ. Посещението на Фанън съвпада с увеличената турска сондажна активност в ИИЗ на Кипър, въпреки заплахите на ЕС от санкции срещу Анкара. Американският служител заяви, че енергийните ресурси са „катализатор за сътрудничество“ и че Съединените щати остават ангажирани на най-високо ниво. „Ние подкрепяме Република Кипър да развива нейните ресурси в нейната ИИЗ“, каза Фанън. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2020 | 17:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Нов турски изследователски кораб навлезе незаконно в ИИЗ на Кипър

ТАСС: Нов турски изследователски кораб навлезе незаконно в ИИЗ на Кипър

Никозия. Турският сеизмологичен кораб „Оруч Рейс“ навлезе без разрешение в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, съобщи Кипърската информационна агенция, позовавайки се на източник във военните среди, предава TACC. Според информацията корабът е влязъл в ИИЗ на островната държава в 09:30 часа местно време (съвпада с бългатското). Според международната автоматизирана система за предупреждение НАВТЕКС, корабната дестинация е зона, която е частично разположена в четвъртия и петия блок на Кипърската ИИЗ. Съгласно навигационния телекс „Оруч Рейс“ си запазва правото да остане в този район за сеизмологични проучвания до 10 април. Източникът на агенцията също така заяви, че по маршрута си турският кораб е навлязъл за кратко време в гръцката ИИЗ, увеличавайки бдителността на властите в Атина. Както предполага събеседникът на агенцията, „Оруч Рейс“ просто се е „загубил“ в този район поради лошите метеорологични условия в Източно Средиземно море. Превод и редакция: Юлиян Марков

1 Февруари 2020 | 21:45 | Агенция "Фокус"

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Париж. Единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е международното право, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в Париж, на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон, цитиран от гръцката агенция ANA-MPA. След изявленията на своя домакин Мицотакис заяви, че „Гърция и Франция насърчават нова стратегическа рамка за отбрана, а на двустранно ниво сътрудничеството ни ще се засили“. И двамата лидери изразиха съгласие по широк кръг от обсъждани европейски въпроси, каза Мицотакис, като добави, че те също са съгласни относно посоката на новата фискална рамка на ЕС. Говорейки за инвестициите, Мицотакис отбеляза, че „тъй като Гърция определено е оставила зад гърба си периода на кризата, тя очаква инвестиции от френския бизнес. Също толкова силно, гръцкото правителство насърчава гръцките инициативи във Франция“. Гръцкият премиер каза още, че е обсъждал с Макрон развитието в Източното Средиземноморие и „съвместно осъдихме провокативните действия на Турция“. Призовавайки за отмяна на меморандумите за правителството на Турция и Триполи, Мицотакис заяви, че "единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е чрез международното право". Изявленията на Макрон Франция и Гърция споделят една и съща визия, заяви френският президент Еманюел Макрон по време на съвместната пресконференция, като първо взе думата. Макрон засегна въпроса за сигурността в Източното Средиземноморие и в по-широкия регион на Близкия Изток и осъди споразумението на Турция с правителството на Триполи за очертаване на морските зони. "Франция подкрепя Гърция и Кипър по отношение на зачитането на техните суверенни права, осъждайки предизвикателството на Турция срещу тях. Ние повторихме опасенията си и осъдихме недвусмислено споразумението между Турция и Либия", каза той. Френският президент говори и за гръцко-френското сътрудничество в промишлеността и в съвместни операции на море и суша. "Бихме искали да видим други страни с общи граници да се включват", отбеляза той. Лидерите на двете страни също обсъдиха икономическите отношения между двете страни и казаха, че трябва да се направи повече за увеличаване на инвестициите, „отваряне на нова глава в историята на вашата страна и в двустранните отношения“, както каза Макрон. Освен това френският президент изрази подкрепата на страната си по въпроса за миграцията и заяви, че Франция ще помогне за връщането на нелегалните мигранти в техните страни, докато той също изрази надежда, че новият европейски план за убежище и миграция ще бъде приет от целия ЕС, насърчавайки съвместна миграционна политика. Той говори и за Брекзит, като добави, че ЕС трябва да изгради нова тясна връзка с Обединеното кралство, което "напуска ЕС, но не и Европа", връзка, която ще укрепи ЕС и ще доведе до по-ефективна, суверенна и по-добра Европа. "Аз също ще посетя Гърция в близко бъдеще, защото Франция винаги е стояла до вас. Двете ни страни винаги са били значими в историята и затова сме близки един до друг", каза Макрон. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2020 | 18:50 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцкият премиер е в Париж за среща с френския президент

Kathimerini: Гръцкият премиер е в Париж за среща с френския президент

Париж. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пристигна в Париж за разговори с френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Обхватът на въпросите, които трябва да бъдат обсъдени, включва укрепването на стратегическите отношения между двете държави и ситуацията в Либия, както и закупуването от Гърция на военни фрегати. Междувременно, по време на френско-гръцки икономически форум, проведен в Париж, френският финансов министър Бруно Льо Мер приветства икономическото възстановяване на Гърция и призова френските компании да инвестират в страната. "Трябва да се възползвате от възможностите, тъй като гръцкото правителство предприема необходимите мерки, така че да можете да инвестирате при най-добрите възможни условия", каза Льо Мер. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2020 | 18:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini (Гърция): САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции близо до бреговете на Кипър

Kathimerini (Гърция): САЩ призова Турция да прекрати сондажните операции близо до бреговете на Кипър

Вашингтон. САЩ са „много притеснени“ от турските сондажни операции близо до бреговете на Република Кипър, включително от плановете да бъде изпратен корабът „Явуз“ близо до Лимасол, твърди говорител на американския Държавен департамент, който призова властите в Анкара да прекратят тези планове, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тази проактивна стъпка увеличава напрежението в региона. Ние призоваваме турските власти да прекратят тези операции“, заяви говорителят на Държавния департамент по време на пресконференция във Вашингтон. Той повтори отново позицията на САЩ, според която Република Кипър има право да добива ресурсите в своята собствена Изключителна икономическа зона. Според Държавния департамент, само Република Кипър има право на тези ресурси. Говорителят отбеляза, че Вашингтон призовава всички страни да проявят търпение и да се въздържат от действия, които могат да увеличат напрежението в региона. САЩ призовава всички страни да разрешат своите конфликти в региона по мирен начин и като се съобразяват с международното право, добави той. Превод и редакция : Теодор Пенев

22 Януари 2020 | 09:44 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

Триполи. Специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Либия Гасан Саламе смята, че въпросът за правния статут на споразумението морските граници между либийското правителство на националното съгласие и Турция ще бъде разгледан в рамките на структурите на ООН, упълномощени да решават такива проблеми, предимно в рамките на Международния съд, предава РИА Новости. "Този въпрос вероятно ще бъде разгледан от организации на ООН, упълномощени да решават подобни проблеми, по-специално от Международния съд на организацията", заяви Саламе в интервю за агенцията. Той каза още, че по време на Берлинската конференция за Либия на 19 януари този въпрос не е бил обсъждан. По-рано Анкара и премиерът на правителството в Триполи, което разполага с признанието на ООН, подписаха споразумение за морските граници в Средиземно море, което обаче беше остро критикувано от другите страни в региона, особено от Гърция, която смята, че то нарушава суверенитета й. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Януари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

Атина. Гърция ще наложи вето на политическо решение за Либия, което може да бъде прието на международна конференция в Берлин, преди да бъде внесено на срещата на върха на ЕС, освен ако не бъде отменен меморандум за морските граници между Турция и Либия. Това заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по телевизионния канал AlphaTV, предава ТАСС. „Турция идва и казва, че в Източното Средиземноморие не може да се направи нищо без нейно разрешение. Това се отнася не само за Гърция, но и за цяла Европа", каза премиерът за "провокативните действия на Турция". "Самата Европа е длъжна да подкрепи европейската държава (Гърция), както и втората такава държава - Кипър, суверенните права на които са нарушени от трета страна", заяви Мицотакис. Премиерът изрази недоволство и от факта, че на Гърция е отказано участие в международна конференция в Берлин. Мицотакис заяви, че ще проведе телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел в петък. "Може би не бяхме поканени на конференция в Берлин, но това не означава, че не водим външна политика", добави премиерът. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 21:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Париж. Споразумението за морските граници в Средиземноморието, подписано между Турция и правителството на Националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи, нарушава интересите и суверенните права на държавите-членки на Европейския съюз, по-специално на Гърция и Кипър, заяви Франция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Меморандумът нарушава Женевските конвенции по морско право“, се казва още в изявление на Министерството на външните работи на Франция,което е публикувано на техния уебсайт. Междувременно говорител на министерството заяви, че министърът на външните работи Жан-Ив Льо Дриан определи този въпрос като причина за сериозно безпокойство, добавяйки, че ЕС зае ясна позиция по въпроса на 12 и 13 декември. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 19:09 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Гърция е недоволна от отсъствието на покана за срещата на върха за Либия в Берлин

Daily Sabah: Гърция е недоволна от отсъствието на покана за срещата на върха за Либия в Берлин

Атина. Правителството на Гърция е недоволно, че няма поканен представител на Атина в Берлин за конференцията за Либия в неделя, пише турското англоезично издание Daily Sabah. „Не разбираме защо Гърция не е част от този процес“, заяви гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас пред телевизия ERT по време на посещение в Мароко. „Пожелаваме (на организаторите) всичко най-добро“, добави Дендиас. През последните дни Атина поиска да присъства на конференцията. Поканени са ръководителят на правителството на Националното съгласие (ПНС) Файез Сарадж и командирът на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар, заедно с представители на Турция, Великобритания, Франция, Китай, Обединените арабски емирства и висши служители от няколко африкански и арабски държави. Причината за гръцкия интерес към конференцията за Либия в споразумението, което Анкара и Триполи подписаха, в което страните разделиха зоните си на влияние и интерес към Средиземноморието. Гърция обаче, един от основните участници в региона, не приветства споразумението и го счита за нарушение на нейните права, въпреки че международното право доказва друго. Според Гърция споразумението за морските граници нарушава международното морско право: Атина е на мнение, че Турция и Либия са нарушили гръцките права върху континенталния шелф на юг от остров Крит в сделката си. От друга страна, Турция защитава мнението, че Крит няма континентален шелф, освен териториални води. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 17:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Kathimerini: МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Атина. Атина реагира на изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който повтори претенциите на своята страна относно „сивите зони“ в Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изявление Министерството на външните работи на Гърция заяви, че „правният статут на Егейско море и (егейските) острови е ясно определен от международните договори и няма място за спор“. Съобщава се, че тълкуването от Турция на Женевските конвенции по морско право е „неоснователно“ и „незаконно“. „Гърция избра пътя на спазване на международните закони“, заяви министерството, като призова Анкара да следва същия път. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 16:32 | Агенция "Фокус"

Ahval: Ердоган постави Средиземноморието в центъра на турската външна политика за 2020 г.

Ahval: Ердоган постави Средиземноморието в центъра на турската външна политика за 2020 г.

Анкара. Турция е на прага на период на възход през 2020 г. и ще осъществява външна политика, защитаваща турските права, в частност в Средиземно море. Това заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган, предава турската опозиционна медия Ahval. „Чрез засилване на продукцията, износът и нивото на заетост, както и защитаването на нашите права на международния фронт, особено в Средиземноморския регион, ние отваряме вратата към нов период на възход“, каза Ердоган, цитиран от Anadolu Agency. Турция опита да засили на присъствието си в Източното Средиземнопорие през 2019 г., като изпрати два сондажни кораба близо до Кипър, за да проучат региона, в който потенциално може да има огромни запаси на природен газ. Тази политика на Турция влоши отношенията й с Гърция и Кипър, които по-рано подписаха споразумения с Египет и Израел, съгласно които ще изнасят газ за Европа, чрез построения в Средиземно море газопровод. В отговор на това Анкара подписа споразумение за морските граници с международно признатото правителство на Либия в Триполи, за да подсили позициите си в региона. Тази сделка на практика прави Либия и Турция съседи по своите морски граници, като игнорира териториалните води на някои гръцки острови. „Вече не е възможно да се провеждат проучвания и сондажни дейности, или да се строят тръбопроводи в региона между континенталните шелфове на Турция и Либия, без съгласието на двете страни“, каза Ердоган. Турция ще започне на дава лицензи за своите новопридобити териториални води в Източното Средиземноморие през 2020 г., а сондажният кораб „Оруч Рейс“ ще започне да проучва региона за петрол и газ, твърди Ердоган, цитиран от вестник Daily Sabah. Турция освен това подписа и друго споразумение с Либия, според което Анкара ще може да разположи свои военнослужещи в северноафриканската страна, за да помогнат на правителството в Триполи в борбата му срещу опозиционните сили на Халифа Хафтар, който контролира по-голямата част от страната. „Изпращаме нашите военнослужещи в тази страна да помогнат на легитимното либийско правителство да остане на власт и да осигури стабилността там“, каза Ердоган. Превод и редакция: Теодор Пенев

16 Януари 2020 | 14:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Анкара. Министърът на външните работи на Турция потвърди старите претенции на страната си за съществуването на „сиви зони“ в Егейско море в телевизионно интервю пред CNN Turk в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мевлют Чавушоглу заяви, че „има острови, чийто суверенитет не е установен“ нито в Лозанския договор, нито в Парижкия мирен договор от 1947 година. Това е причината, поради която Анкара призовава за „проучвателни разговори за разрешаване на тези въпроси“, които трябва да послужат, за да бъде избегнато повторение на кризата за островчетата Имия (на тур. – Кардак). Министърът визира инцидент от 1996 година, когато двата съюзника в НАТО бяха на ръба на война заради въпроса чии са островчетата. Що се касае до проекта за газопровод през Източното Средиземноморие, той заяви, че, за да прокарат тръбопровода през Егейско море, Гърция, Израел и Египет „трябва да искат разрешение от нас“. „Без разрешението на Турция, проектът не може да бъде реализиран“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2020 | 14:07 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сърбия ще получава по $185 млн. долара на година от транзита на газ по „Турски поток“

ТАСС: Сърбия ще получава по $185 млн. долара на година от транзита на газ по „Турски поток“

Белград. Приходите на Сърбия от транзита на руски газ през сръбския участък от газопровода „Турски поток“ ще възлизат на 185 милиона долара годишно. Това заяви сръбският президент Александър Вучич в ефира на местния телевизионен канал Pink, предава ТАСС. „За нас газопроводът е стратегически.Към декември сме построили 403 км от газопровода през територията на Сърбия и остава да построим четири измервателни станции и една голяма компресорна станция в Джабари. „Турски поток“ е нещо, което хората ще използват в продължение на много години напред. Сърбия, превръщайки се в транзитна страна, ще получава транзитен доход в размер на 185 милиона долара годишно“, заяви сръбският лидер. Според Вучич, „Турски поток“ е от голямо значение за индустриализацията на Сърбия и привличането на инвеститори. Според него чрез газопровода Сърбия „ще получава основно руски газ“. „13 милиарда кубически метра газ ще дойдат в Сърбия, от които 3 милиарда кубически метра ще останат в Сърбия, останалите ще отидат в Унгария, Босна и Херцеговина, Косово и Метохия“, отбеляза Вучич и и изрази надеждата, че „българите ще завършат изграждането на своя част от газопровода до края на май или до юни, така че през септември или до края на [2020 г.] газът ще започне да тече към Сърбия“. По-рано през декември Душан Баятович, изпълнителен директор на „Сърбиягаз“, обяви, че Сърбия е завършила полагането на тръби на своя участък от газопровода „Турски поток“. Строителите стигнаха от границата с България до границата с Унгария в най-кратки срокове, като поставиха рекорд по скоростта на строителство. Превод и редакция: Иван Христов

13 Януари 2020 | 09:24 | Агенция "Фокус"

To Vima (Гърция): Посещението на Мицотакис беше шанс за Тръмп да привлече на своя страна гърците в САЩ

To Vima (Гърция): Посещението на Мицотакис беше шанс за Тръмп да привлече на своя страна гърците в САЩ

Вашингтон. Гръцките опозиционни партии реагираха остро на факта, че по време на посещението си във Вашингтон премиерът на страната Кириакос Мицотакси не успя да накара Тръмп да осъди действията на Турция в Източното Средиземноморие (което е нещо, което САЩ не са правили откакто и двете страни влязоха в НАТО през 1952 г.), като повечето игнорираха факта, че 2020 г. в САЩ ще има избори, пише атинското издание To Vima. Макар някои медии да се подиграха на Тръмп заради твърдението му, че той се чувства сякаш „лично“ познава всички три милиона гърци в САЩ (те всъщност са около милион и половина, като много от по-богатите от тях подкрепят със средства предизборната кампания на Тръмп), президентът изглежда знаеше какво прави, като наду това число и похвали икономическия растеж на Гърция по време на визитата на Мицотакис. Разбира се журналистите питаха Тръмп за ситуацията в Иран, което не остави много време за разговори за Източното Средиземноморие, но пък Мицотакис се възползва от случая, за да осъди споразумението за морските граници между Либия и Турция, което Атина смята, че нарушава суверенните й права. Пенс и Помпео, и срещата с Мицотакис В рядък дипломатически ход, вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, както и държавният секретар Майк Помпео се срещнаха лично с Мицотакис, като там присъстваха и богати гърци от страната и потенциални спонсори на кампанията на Тръмп. Помпео в своите думи описа увеличаващото се сътрудничество между Атина и Вашингтон, като централна част от него играе и отбранителното споразумение, подписано по-рано между тях, свързано с американските бази в Гърция, както и интереса на балканската страна в изтребителя Ф-35, което може да се разглежда като доста сериозно постижение, ако се случи, за страна, която тъкмо излиза от икономическа криза. Мицотакис от своя страна в преговорите с Тръмп няколко пъти подчерта възможността от военен сблъсък между Гърция и Турция, като добави, че Атина е готова да защитава своите суверенни права и териториална цялост по всякакъв начин. Мицотакис подчерта също, че Гърция е най-близкият сътрудник на Вашингтон в региона. Помпео продължава да хвали Мицотакис „Разширяваме нашето сътрудничество по енергетиката и заедно градим приятелства. Подкрепяме Гърция като основа на безопасността на Източното Средиземноморие. Нашите армии работят заедно, по-близки от всякога“, каза Помпео. Той добави, че САЩ ще стоят зад Гърция и ще осигурят нейния „просперитет, безопасност и демокрация“. „Що се отнася до американското правителство, ние ще продължим да ви подкрепяме като лидер в Европа. Ще продължим да подкрепяме вашия просперитет, вашата безопасност и вашата демокрация“, добави държавният секретар. Макар много гърци да се надяваха САЩ да блокират турската агресия спрямо Атина, по-възможно е САЩ да приемат ролята на медиатор в разширен диалог между двете държави, който може да доведе до обсъждане и до няколко отдавнашни турски твърдения и искания, които нарушават гръцкия суверенитет. От десетилетия гръцката позиция е обект на двустранни преговори, по конкретно темата за разделянето на континенталния шелф на двете страни. Това продължава, като в диалога вече се твърди, че някои, но със сигурност не всички, турски искания могат да бъдат разгледани. Мицотакис често е казвал, че всеки диалог трябва да се провежда в рамката на международното право, а не в сянката на турските искания, натиск и агресивни действия. Превод и редакция: Теодор Пенев

13 Януари 2020 | 08:13 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Алексей Милер заяви, че България строи продължението на „Турски поток“ по-активно след забележката на Путин

ТАСС: Алексей Милер заяви, че България строи продължението на „Турски поток“ по-активно след забележката на Путин

Москва. България започна да работи по-активно върху изграждането на газоразпределителна мрежа след критики от страна на руския президент Владимир Путин, заяви в интервю за руската обществена телевизия президентът на компанията „Газпром“ Алексей Милер, цитиран от TACC. Путин заяви по-рано, че България умишлено забавя изпълнението на проекта „Турски поток“. Българският премиер Бойко Борисов, коментирайки изявлението на руския лидер, обясни за дългите тръжни процедури, които са забавили процеса. По-късно Борисов увери, че строителството ще приключи навреме - до 31 май. "Виждаме, че нашите български партньори в момента работят много по-интензивно от преди", каза Милер. В същото време министърът на енергетиката Александър Новак изрази увереност, че България ще изпълни задълженията си. "Днес работата е в разгара си, в голям мащаб. Ние сме уверени, че българските колеги ще изпълнят задълженията си и ще изградят своята част", каза Новак. Сръбският президент Александър Вучич подчерта, че страната му е приключила своята част от работата си и сега чака строителството да приключи от българска страна. "Всичко сме изградили, но все още чакаме българите, когато те завършат газопровода в своята страна." Премиерът Борисов от своя страна каза, че България изгражда своята газоразпределителна мрежа и е готова за получаване на голямо количество газ от Русия и Азербайджан. "България изгражда своята газоразпределителна мрежа. И колкото повече газ идва от Русия и Азербайджан, толкова повече можем да транспортираме по нашия газопровод през България. Готови сме за това", каза той. „Турски поток“, който стартира на 8 януари, минава по дъното на Черно море от Русия до брега на Турция. Следва сухопътната транзитна линия до границата със съседните страни, откъдето сега газът се изнася за Гърция, България и Северна Македония. В бъдеще (след приключване на изграждането на цялата инфраструктура) газът ще достига до Сърбия и Унгария. Капацитетът на газопровода с дължина 930 км е 31,5 милиарда кубически метра газ годишно. Превод и редакция: Юлиян Марков

12 Януари 2020 | 14:11 | Агенция "Фокус"

The Cyprus Mail: ЕС изрази пълна солидарност с Кипър относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция

The Cyprus Mail: ЕС изрази пълна солидарност с Кипър относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция

Анкара. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел повтори позицията на Европейския съюз относно нерегламентираните сондажни дейности на Турция, заявявайки, че „ЕС е в пълна солидарност с Кипър“, пише вестник The Cyprus Mail. Председателят на Европейския съвет заяви това по време на срещата, която той проведе с президента на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган. Според писменото изявление сред срещата, направено от Съвета, „преговорите за уреждане на Кипърския въпрос са от важно значение за разрешаване на някои спорни въпроса“. „Председателят на Европейския съвет също така изрази безпокойство относно меморандума за разбирателство между Либия и Турция“, се казва в съобщението. Лидерите проведоха дискусия относно как ЕС и Турция могат да работят заедно за деескалация на ситуацията в Близкия изток и в Либия. Бяха обсъдени и отношенията между ЕС и Турция. „И двете страни споделят интерес да бъде предотвратено ново насилие в Близкия изток чрез деескалация и диалог“, се казва в съобщението. „В интерес на страните е да си сътрудничат по въпроси, по които имат общи интереси, но и да обръщат внимание и на онези, по които нямат“, се казва в изявлението. Накрая- миграционния натиск, с който продължава да се сблъсква Турция, е огромен, и ЕС признава, че в страната съществува напрежение, след като Турция прие около четири милионна бежанци. Превод и редакция: Мария Факова

12 Януари 2020 | 10:23 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA: Посещението на Кириакос Мицотакис в САЩ беше успешно

ANA-MPA: Посещението на Кириакос Мицотакис в САЩ беше успешно

София. Посещението на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис в САЩ беше абсолютно успешно, заяви външният министър Никос Дендиас в интервю за Open TV, предава гръцката държавна агенция АNA-MPA. Както заяви той,постигнато е разбирателство, че позицията на Турция не помага за сигурността и стабилността на региона. Той обясни, че посещението е част от програма за представяне на позиции на Гърция пред президента на САЩ Доналд Тръмп, както и на висши американски служители, като добави, че има положителен отзвук. „Гърция признава важната роля, която САЩ могат да играят в региона, подписвайки споразумението за отбрана. Смятаме САЩ за приятелска и съюзна страна. Успяхме да разширим отпечатъка в нашата страна. Ние дори постигнахме много важно присъствие на САЩ в Александруполис. Радваме се, че те разбират важността на региона, важността на ролята на Гърция и ние сме готови да играем роля в региона“. Той подчерта, че Гърция води диалог с Турция и посочи вчерашната среща на Темистоклис Демирис, генерален секретар на гръцкото външно министерство с турския си колега в Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

11 Януари 2020 | 14:15 | Агенция "Фокус"

Министър Екатерина Захариева: Развиваме българска газопреносна мрежа

Министър Екатерина Захариева: Развиваме българска газопреносна мрежа

София. Развиваме българска газопреносна мрежа. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в предаването „Седмицата“ на Дарик радио. „САЩ се изказват много срещу „Северен поток“ и всички проекти за газ от Русия към Европа. „Турски поток“ е проект, който е от интерес за България и в никакъв случай не бива да допускаме България да бъде заобиколена. Неслучайно работим за диверсификация. В деня, в който премиерът Бойко Борисов беше в Истанбул за церемонията за откриването на „Турски поток“, правителството ни подписа предварителен договор за закупуване на 20% от страната на България за терминал за втечнен газ в Александруполис. Това е един от истинските проекти за диверсификация“, посочи Захариева. Развиваме българска газопреносна мрежа. Това е най-важното и това е разликата между „Балкански поток“ и „Южен поток“. Тръбите ще бъдат наши и наше дружество ще ги оперира. С интерконектора България – Гърция, който се строи в срок, със закупуването на 20% от терминала за втечнен газ и връзките с Румъния, ние даваме възможност за доставки от различни източници, а не само от различни трасета“, каза още тя. Министър Захариева коментира и пожарите в Австралия. „Няма засегнати българи от пожарите в Австралия. Имаме постоянна връзка с нашето посолство в Камбера. Засега нямаме данни за български граждани, които да са засегнати от пожарите“, посочи тя.

11 Януари 2020 | 12:42 | Агенция "Фокус"

Дейвид Хейл: САЩ са против втората линия на „Турски поток“

Дейвид Хейл: САЩ са против втората линия на „Турски поток“

София. Съединените щати са против втората линия на газопровода „Турски поток“, предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия Това каза в интервю за БНР заместник държавният секретар по политическите въпроси Дейвид Хейл, който е №3 в Държавния департамент на САЩ. „Съзнаваме, че енергийната сигурност е много важна за Европа и разбираме, че когато нашите съюзници имат сигурен достъп до енергоизточници, те са по-силни, по-благонадеждни съюзници“. „Проблемът е, че Москва има други възгледи. Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. „Северен поток 2“ и втората линия на „Турски поток“ са проблем, защото не осигуряват енергийна диверсификация за Европа. Те дестабилизират Украйна, защото Русия получава възможност да заобиколи тръбопроводите на украинска територия“. „Ние смятаме, че те дават на Русия още едно средство да се наложи над Европа и така допринасят за нестабилността“. САЩ ще продължат подкрепата си за модернизацията на българските въоръжени сили, за изграждане на защитена от манипулации 5G комуникационна мрежа и за укрепване на върховенството на закона в страната ни, посочи още Хейл. „Тук в Америка сме оптимисти за развитието на България в това отношение и продължаваме да работим с вас за укрепване на демокрацията, на върховенството на закона и на противодействието на корупцията. Наскоро се договорихме да проведем диалог за реформа в конституцията и отчетност на съдебната власт. Приветстваме, че България се нагърби с водеща роля по редица регионални проблеми. Но силата на България зависи от силата на нейната демокрация“, заяви американският дипломат.

10 Януари 2020 | 10:55 | Агенция "Фокус"

FAZ: „Турски поток“ заплашва ЕС от загуба на влияние на Балканите

FAZ: „Турски поток“ заплашва ЕС от загуба на влияние на Балканите

Берлин. В сянката на дебата за газопровода „Северен поток-2" по дъното на Балтийско море държавният глава на Русия Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган пишат история в другия край на континента. Оттук нататък газ от Русия ще се доставя до Турция през Черно море - заобикаляйки Украйна, отбелязва германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung в статия, в която предупреждава, че „Турски поток“ заплашва Европейския съюз от загуба влияние на Балканите. Това не е съвсем ново, тъй като газопроводът „Син поток“, който също се движи по дъното на Черно море, снабдява нарастващия турски пазар с руски газ от 2003 г. Но „Турски поток“ не само има почти два пъти по-голям капацитет, но е и политически по-амбициозен проект. Една от нишките на газопровода е насочен към България и оттам към Сърбия, Унгария и Република Сръбска. Атина и Скопие също проявяват интерес към проекта. Изолирано и в краткосрочен план, „Турски поток“ може да бъде изгоден за страните в региона. Москва и Анкара обаче получават достъп до част от енергийната сигурност в крехкия свят на малките държави в Югоизточна Европа. Това не е успокояваща перспектива за Европейския съюз. Неговото влияние в региона намалява, защото перспективата за членство в Общността вече не е надеждна след френското вето срещу преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония. Ако ЕС, Берлин и Париж не поемат по-активна роля, те ще продължат да изостават в Югоизточна Европа. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Януари 2020 | 09:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Атина. Делегации на външните министерства на Гърция и Турция ще се срещнат в Анкара в петък за нов кръг от политически консултации на фона на увеличеното напрежение между двете страни относно правата и суверенитета им в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гръцката делегация ще бъде водена от Темистоклис Демирис, генерален секретар на вънншнополитическото ведомство в Атина, който ще се срещне със Седат Онал, заместник-министър на външните работи на Турция. Разговорите ще бъдат фокусирани върху въпроси от регионален и международен интерес. Освен дългогодишните проблеми между двете страни, отношенията се изостриха след неотдавнашното подписване на споразумение между Анкара и признатото от ООН правителство на Либия в Триполи, което определя морските граници между двете страни. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

„Страна.ua“: „Турски поток“ е южната част на газовите „клещи“ на Русия

„Страна.ua“: „Турски поток“ е южната част на газовите „клещи“ на Русия

Киев. Въвеждането в експлоатация на газопровода „Турски поток“ означава, че скоро руският природен газ ще потече към Европа, заобикаляйки Украйна. Според изданието „Страна.ua“ след стартирането на „Северен поток 2“, който ще бъде завършен въпреки санкциите, на теория Киев може изобщо да се размине с транзита на газ. „Русия, Сърбия, България и Турция пуснаха газопровода „Турски поток“, който ще доставя газ както за самата Турция, така в бъдеще и за югоизточната част на Европейския съюз“, съобщава изданието, като същевременно отбелязва, че проектът представлява „южната част на газовите „клещи", които заобикалят Украйна“. „Турски поток“ ще позволи доставките на газ в страни, които не достигат до „ръкавите" на „Северен поток-2": Италия, Австрия, Словакия, България, Румъния и други. В резултат на това, след приключване на работата в тази област, както и въвеждането в експлоатация на „Северен поток-2“, Украйна на теория може изобщо да остане без транзит на газ, предупреждават от редакцията. Този процес не преминава без затруднения, но все пак напредва: „Северен поток-2“, въпреки санкциите, е почти готов и определено ще бъде завършен през следващата година или две. Въпрос на време е – при това сравнително кратко, руският газ да потече към ЕС от юг и север. Припомня се, че Украйна вече има петгодишен договор за доставка на газ от Русия, но за Киев това споразумение може да е последното, тъй като и двата тръбопровода ще бъдат напълно работещи след изтичането му. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 12:48 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Вашингтон. Взаимоотношенията между Атина и Вашингтон никога не са били по-добри, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на срещата си с американския вицепрезидент Майк Пенс, предава ANA-MPA. „Много съм горд, че водя Гърция в тези исторически времена за нашите двустранни отношения. Това са взаимоотношения, които могат само да стават по-силни“, каза той, като отбеляза, че дискусиите в американската столица са се фокусирали от геополитическата ситуация, чак до възможността за чуждестранни инвестиции в Гърция. „Гърция е била, е и ще остане най-верния съюзник на САЩ“, заяви още той, и добави, че Вашингтон продължава да подкрепя Гърция в нейните усилия да запази ценностите и бъдещето си, докато се фокусира върху икономическия растеж и просперитета на своя народ. Мицотакис добави, че страната му следва примера на САЩ и намалява данъците, и гръцката икономика се подобрява все повече. Той освен това покани американските инвеститори да участват в тази „нова глава“ от гръцката история. „Вече сме готови да напишем нова глава в нашата история, и докато навлизаме в третото десетилетие на 21 век, сигурен съм, че това може да бъде десетилетието на гръцкия успех“, подчерта той. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Януари 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Пенс и Помпео приветстваха американско-гръцките отношения

Kathimerini: Пенс и Помпео приветстваха американско-гръцките отношения

Вашингтон. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс и държавният секретар Майк Помпео отбелязаха тесните отношения между на страната с Гърция и похвалиха усилията на премиера Кириакос Мицотакис да реформира гръцката икономика в рамките на прием в негова чест във Вашингтон в сряда, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „За мен е голяма чест да бъда част от посрещането на Америка, приветствайки Ви в САЩ, за да отпразнуваме неразривните връзки между нашите страни - връзки, изковани в историята и наследството, връзки, изградени върху споделена любов към свободата“, заяви Пенс по адрес на премиера на Гърция. В обръщението си Помпео отбеляза разширяващото се сътрудничество в областта на енергетиката, като добави, че САЩ подкрепят Гърция като стълб на сигурността в Източното Средиземноморие. „Нашите военни работят заедно по-тясно от всякога”, заяви Помпео и благодари на Гърция за приемането на американски войски в една от базите й през 2018 г. „И ние сме ентусиазирани от работата, която върши премиерът - реформите, които той провежда в гръцката икономика… Помислете за добре дошлият ход на събитията: Гърция наистина показва на цяла Европа пътя към икономическия просперитет“, допълни първият дипломат на Вашингтон. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 10:23 | Агенция "Фокус"

Румен Петков, АБВ: Пропуснахме голямата възможност вчерашната церемония да бъде в България

Румен Петков, АБВ: Пропуснахме голямата възможност вчерашната церемония да бъде в България

София. Главното е да осъзнаем, че нямаме „Южен поток“. Пропуснахме голямата възможност вчерашната церемония да бъде в България, пропуснахме Европа, не само България и то благодарение на дуета Борисов Станишев. Пропуснахме голямата възможност България да е пряката точка за влизане на руски газ в Европа, за което се пребори Германия. Това каза лидерът на АБВ Румен Петков в интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ. „Нарушенията са поправими, но когато ти се сгънеш като дърводелски метър и започнеш да изграждаш „Балкански поток“ - ще правим Хъб, как ще го правиш тоя Хъб, това е друг въпрос и когато приветстваш голямата заобиколка“, добави Петков. „Всички приказки, че ще спестим 70 млн. лв. и ще спечелим 5% са доста нелепи, защото ние от АБВ предупредихме миналата година, че няма да се изгради тръбата през България под чужд натиск да обслужим украински интереси. Да, ние вече сме с огромни заслуги пред Украйна, транзитът за Сърбия и Унгария ще продължи от там. Пропускаме 200 млн. минимум ползи от преносни такси и, разбира се, губим много сериозна позиция. Ние вече сме една от транзитиращите държави, ключовият играч става Турция. Все пак това е едно добро решение, което би следвало да ни гарантира газовата сигурност“, отбеляза още лидерът на АБВ. Според него изграждането на „Турски поток“ няма да е завършено до края на месец май. „Второ „Газпром експорт“ вече подписа с украинската компания за следващата година. Трето ние миналата година януари, както казах от АБВ предупредихме, че няма да стане. Защото и министър-председателят и министърът на енергетиката обявиха, че до 31 декември ние ще бъдем готови. Тук обясненията европейски процедури, публични процедури, защита на интереси са нелепи. Нима на 31 януари не са съществували тези европейски процедури. Защо ни трябваше да лъжем едновременно и Сърбия, и Унгария, и Русия, и Турция“, каза още той. „Проблемът е, че с еднакъв ентусиазъм лъжем и Щатите и Русия. Нищо не се прави долу на точката Гърция – Сърбия, където трябва да мине тръбата. Сега ни се обяснява 45 мин летим над тръба. Този проект предвижда две компресорни станции, на които общата стойност е 400 млн. лв. там няма една тухла. Аз не знам как да си представим, че се изграждат тези съоръжения, да оставим на страни, че съоръжението, по което тече газта от Турция има нерегистрирани в института по метеорология определени уреди, което е абсурдно. Няма как да не е притеснително, след като уредът, който ги лицензира и трябва да каже „да, това работи по всички критерий и изисквания“, институтът не се е произнесъл“, посочи Петков. „Ние видяхме строителството в Хасковско, само че на другия ден аз отидох до там и видях как ги няма тръбите, как ги няма тракторите. Ние имаме само една единствена машина за автоматично заваряване на тръби, това означава не повече от 2 км 2,5 км на ден. Отделно загубите, които ще претърпим. Това е акт, който гарантира газовата сигурност на страната, губейки много сериозни позиции“, допълни Румен Петков.

9 Януари 2020 | 08:00 | Агенция "Фокус"