СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Анкара. Министърът на отбраната на Гърция Хулуси Акар заяви, че действията на Гърция не правят нормализирането на отношенията с Турция много трудно, пише електронното издание на вестник Kathimerini.В интервю пред турско издание в неделя, Акар посочва, че Гърция е разположила въоръжените си сили на 16 от 23 големи източноегейски острова, с което нарушава договора за демилитари...

10 Февруари 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

AFP: САЩ виждат Кипър като ключов участник в Източното Средиземноморие

Никозия. Вашингтон вижда Кипър като ключов участник в източносредиземноморските енергийни доставки, заяви намиращият се на посещение в кипърската столица помощник държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, като предупреди срещу по-нататъшна нестабилност в региона, където напрежението се увеличава във връзка с турските проучвателни дейности в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, предава AFP „Кипър играе невероятно важна роля в този нов енергиен коридор, който все още се развива в целия регион“, заяви Фанън. „Призоваваме всички страни да не предприемат никакви провокативни действия, които биха могли да създадат по-нататъшна нестабилност. И ние сме непоколебими в това “, добави той. Той заяви това преди среща на израелски, гръцки и кипърски технически експерти в Никозия, на която трябва да бъдат обсъдени начини за повишаване на безопасността и сигурността при офшорно сондиране за газ. Посещението на Фанън съвпада с увеличената турска сондажна активност в ИИЗ на Кипър, въпреки заплахите на ЕС от санкции срещу Анкара. Американският служител заяви, че енергийните ресурси са „катализатор за сътрудничество“ и че Съединените щати остават ангажирани на най-високо ниво. „Ние подкрепяме Република Кипър да развива нейните ресурси в нейната ИИЗ“, каза Фанън. Превод и редакция: Юлиян Марков

5 Февруари 2020 | 17:26 | Агенция "Фокус"

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Мицотакис в Париж: Международното право е единствения път за решаване на противоречита в Източното Средиземноморие

Париж. Единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е международното право, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в Париж, на съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон, цитиран от гръцката агенция ANA-MPA. След изявленията на своя домакин Мицотакис заяви, че „Гърция и Франция насърчават нова стратегическа рамка за отбрана, а на двустранно ниво сътрудничеството ни ще се засили“. И двамата лидери изразиха съгласие по широк кръг от обсъждани европейски въпроси, каза Мицотакис, като добави, че те също са съгласни относно посоката на новата фискална рамка на ЕС. Говорейки за инвестициите, Мицотакис отбеляза, че „тъй като Гърция определено е оставила зад гърба си периода на кризата, тя очаква инвестиции от френския бизнес. Също толкова силно, гръцкото правителство насърчава гръцките инициативи във Франция“. Гръцкият премиер каза още, че е обсъждал с Макрон развитието в Източното Средиземноморие и „съвместно осъдихме провокативните действия на Турция“. Призовавайки за отмяна на меморандумите за правителството на Турция и Триполи, Мицотакис заяви, че "единственият път за разрешаване на различията в Източното Средиземноморие е чрез международното право". Изявленията на Макрон Франция и Гърция споделят една и съща визия, заяви френският президент Еманюел Макрон по време на съвместната пресконференция, като първо взе думата. Макрон засегна въпроса за сигурността в Източното Средиземноморие и в по-широкия регион на Близкия Изток и осъди споразумението на Турция с правителството на Триполи за очертаване на морските зони. "Франция подкрепя Гърция и Кипър по отношение на зачитането на техните суверенни права, осъждайки предизвикателството на Турция срещу тях. Ние повторихме опасенията си и осъдихме недвусмислено споразумението между Турция и Либия", каза той. Френският президент говори и за гръцко-френското сътрудничество в промишлеността и в съвместни операции на море и суша. "Бихме искали да видим други страни с общи граници да се включват", отбеляза той. Лидерите на двете страни също обсъдиха икономическите отношения между двете страни и казаха, че трябва да се направи повече за увеличаване на инвестициите, „отваряне на нова глава в историята на вашата страна и в двустранните отношения“, както каза Макрон. Освен това френският президент изрази подкрепата на страната си по въпроса за миграцията и заяви, че Франция ще помогне за връщането на нелегалните мигранти в техните страни, докато той също изрази надежда, че новият европейски план за убежище и миграция ще бъде приет от целия ЕС, насърчавайки съвместна миграционна политика. Той говори и за Брекзит, като добави, че ЕС трябва да изгради нова тясна връзка с Обединеното кралство, което "напуска ЕС, но не и Европа", връзка, която ще укрепи ЕС и ще доведе до по-ефективна, суверенна и по-добра Европа. "Аз също ще посетя Гърция в близко бъдеще, защото Франция винаги е стояла до вас. Двете ни страни винаги са били значими в историята и затова сме близки един до друг", каза Макрон. Превод и редакция: Юлиян Марков

29 Януари 2020 | 18:50 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

Триполи. Специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Либия Гасан Саламе смята, че въпросът за правния статут на споразумението морските граници между либийското правителство на националното съгласие и Турция ще бъде разгледан в рамките на структурите на ООН, упълномощени да решават такива проблеми, предимно в рамките на Международния съд, предава РИА Новости. "Този въпрос вероятно ще бъде разгледан от организации на ООН, упълномощени да решават подобни проблеми, по-специално от Международния съд на организацията", заяви Саламе в интервю за агенцията. Той каза още, че по време на Берлинската конференция за Либия на 19 януари този въпрос не е бил обсъждан. По-рано Анкара и премиерът на правителството в Триполи, което разполага с признанието на ООН, подписаха споразумение за морските граници в Средиземно море, което обаче беше остро критикувано от другите страни в региона, особено от Гърция, която смята, че то нарушава суверенитета й. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Януари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

Атина. Гърция ще наложи вето на политическо решение за Либия, което може да бъде прието на международна конференция в Берлин, преди да бъде внесено на срещата на върха на ЕС, освен ако не бъде отменен меморандум за морските граници между Турция и Либия. Това заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по телевизионния канал AlphaTV, предава ТАСС. „Турция идва и казва, че в Източното Средиземноморие не може да се направи нищо без нейно разрешение. Това се отнася не само за Гърция, но и за цяла Европа", каза премиерът за "провокативните действия на Турция". "Самата Европа е длъжна да подкрепи европейската държава (Гърция), както и втората такава държава - Кипър, суверенните права на които са нарушени от трета страна", заяви Мицотакис. Премиерът изрази недоволство и от факта, че на Гърция е отказано участие в международна конференция в Берлин. Мицотакис заяви, че ще проведе телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел в петък. "Може би не бяхме поканени на конференция в Берлин, но това не означава, че не водим външна политика", добави премиерът. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 21:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Париж. Споразумението за морските граници в Средиземноморието, подписано между Турция и правителството на Националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи, нарушава интересите и суверенните права на държавите-членки на Европейския съюз, по-специално на Гърция и Кипър, заяви Франция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Меморандумът нарушава Женевските конвенции по морско право“, се казва още в изявление на Министерството на външните работи на Франция,което е публикувано на техния уебсайт. Междувременно говорител на министерството заяви, че министърът на външните работи Жан-Ив Льо Дриан определи този въпрос като причина за сериозно безпокойство, добавяйки, че ЕС зае ясна позиция по въпроса на 12 и 13 декември. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 19:09 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Гърция е недоволна от отсъствието на покана за срещата на върха за Либия в Берлин

Daily Sabah: Гърция е недоволна от отсъствието на покана за срещата на върха за Либия в Берлин

Атина. Правителството на Гърция е недоволно, че няма поканен представител на Атина в Берлин за конференцията за Либия в неделя, пише турското англоезично издание Daily Sabah. „Не разбираме защо Гърция не е част от този процес“, заяви гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас пред телевизия ERT по време на посещение в Мароко. „Пожелаваме (на организаторите) всичко най-добро“, добави Дендиас. През последните дни Атина поиска да присъства на конференцията. Поканени са ръководителят на правителството на Националното съгласие (ПНС) Файез Сарадж и командирът на Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар, заедно с представители на Турция, Великобритания, Франция, Китай, Обединените арабски емирства и висши служители от няколко африкански и арабски държави. Причината за гръцкия интерес към конференцията за Либия в споразумението, което Анкара и Триполи подписаха, в което страните разделиха зоните си на влияние и интерес към Средиземноморието. Гърция обаче, един от основните участници в региона, не приветства споразумението и го счита за нарушение на нейните права, въпреки че международното право доказва друго. Според Гърция споразумението за морските граници нарушава международното морско право: Атина е на мнение, че Турция и Либия са нарушили гръцките права върху континенталния шелф на юг от остров Крит в сделката си. От друга страна, Турция защитава мнението, че Крит няма континентален шелф, освен териториални води. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 17:54 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Kathimerini: МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Атина. Атина реагира на изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който повтори претенциите на своята страна относно „сивите зони“ в Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изявление Министерството на външните работи на Гърция заяви, че „правният статут на Егейско море и (егейските) острови е ясно определен от международните договори и няма място за спор“. Съобщава се, че тълкуването от Турция на Женевските конвенции по морско право е „неоснователно“ и „незаконно“. „Гърция избра пътя на спазване на международните закони“, заяви министерството, като призова Анкара да следва същия път. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 16:32 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Анкара. Министърът на външните работи на Турция потвърди старите претенции на страната си за съществуването на „сиви зони“ в Егейско море в телевизионно интервю пред CNN Turk в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мевлют Чавушоглу заяви, че „има острови, чийто суверенитет не е установен“ нито в Лозанския договор, нито в Парижкия мирен договор от 1947 година. Това е причината, поради която Анкара призовава за „проучвателни разговори за разрешаване на тези въпроси“, които трябва да послужат, за да бъде избегнато повторение на кризата за островчетата Имия (на тур. – Кардак). Министърът визира инцидент от 1996 година, когато двата съюзника в НАТО бяха на ръба на война заради въпроса чии са островчетата. Що се касае до проекта за газопровод през Източното Средиземноморие, той заяви, че, за да прокарат тръбопровода през Егейско море, Гърция, Израел и Египет „трябва да искат разрешение от нас“. „Без разрешението на Турция, проектът не може да бъде реализиран“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2020 | 14:07 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA: Посещението на Кириакос Мицотакис в САЩ беше успешно

ANA-MPA: Посещението на Кириакос Мицотакис в САЩ беше успешно

София. Посещението на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис в САЩ беше абсолютно успешно, заяви външният министър Никос Дендиас в интервю за Open TV, предава гръцката държавна агенция АNA-MPA. Както заяви той,постигнато е разбирателство, че позицията на Турция не помага за сигурността и стабилността на региона. Той обясни, че посещението е част от програма за представяне на позиции на Гърция пред президента на САЩ Доналд Тръмп, както и на висши американски служители, като добави, че има положителен отзвук. „Гърция признава важната роля, която САЩ могат да играят в региона, подписвайки споразумението за отбрана. Смятаме САЩ за приятелска и съюзна страна. Успяхме да разширим отпечатъка в нашата страна. Ние дори постигнахме много важно присъствие на САЩ в Александруполис. Радваме се, че те разбират важността на региона, важността на ролята на Гърция и ние сме готови да играем роля в региона“. Той подчерта, че Гърция води диалог с Турция и посочи вчерашната среща на Темистоклис Демирис, генерален секретар на гръцкото външно министерство с турския си колега в Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

11 Януари 2020 | 14:15 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. САЩ ще поемат активна роля в намаляването на напрежението, създадено от Турция в Източното Средиземноморие и Бяло море с подписването на споразумения с базираното в Триполи правителство на Либия относно морските граници и военно сътрудничество, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini, като се позовава на свой източник. Информацията стана ясна след срещата на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и президента на САЩ Доналд Тръмп. Според източниците, Кириакос Мицотакис е споделил притесненията на Атина относно последните ходове на Анкара и обясни възможните последствия от всякакви допълнителни предизвикателства пред суверенните права на Гърция, особено над гръцките острови. Гръцкият премиер също така призова Тръмп, който има добри отношения с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, да обясни лично на държавния глава какво може да означава по-нататъшната ескалация на напрежението в региона, подчертавайки, че Атина ще бъде задължена да отговори на всякакви по-нататъшни действия на Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

9 Януари 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Атина. Делегации на външните министерства на Гърция и Турция ще се срещнат в Анкара в петък за нов кръг от политически консултации на фона на увеличеното напрежение между двете страни относно правата и суверенитета им в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гръцката делегация ще бъде водена от Темистоклис Демирис, генерален секретар на вънншнополитическото ведомство в Атина, който ще се срещне със Седат Онал, заместник-министър на външните работи на Турция. Разговорите ще бъдат фокусирани върху въпроси от регионален и международен интерес. Освен дългогодишните проблеми между двете страни, отношенията се изостриха след неотдавнашното подписване на споразумение между Анкара и признатото от ООН правителство на Либия в Триполи, което определя морските граници между двете страни. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Вашингтон. Взаимоотношенията между Атина и Вашингтон никога не са били по-добри, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на срещата си с американския вицепрезидент Майк Пенс, предава ANA-MPA. „Много съм горд, че водя Гърция в тези исторически времена за нашите двустранни отношения. Това са взаимоотношения, които могат само да стават по-силни“, каза той, като отбеляза, че дискусиите в американската столица са се фокусирали от геополитическата ситуация, чак до възможността за чуждестранни инвестиции в Гърция. „Гърция е била, е и ще остане най-верния съюзник на САЩ“, заяви още той, и добави, че Вашингтон продължава да подкрепя Гърция в нейните усилия да запази ценностите и бъдещето си, докато се фокусира върху икономическия растеж и просперитета на своя народ. Мицотакис добави, че страната му следва примера на САЩ и намалява данъците, и гръцката икономика се подобрява все повече. Той освен това покани американските инвеститори да участват в тази „нова глава“ от гръцката история. „Вече сме готови да напишем нова глава в нашата история, и докато навлизаме в третото десетилетие на 21 век, сигурен съм, че това може да бъде десетилетието на гръцкия успех“, подчерта той. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Януари 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

Путин, Ердоган, Борисов и Вучич откриха „Турски поток“ (ОБЗОР)

Путин, Ердоган, Борисов и Вучич откриха „Турски поток“ (ОБЗОР)

Истанбул. На официална церемония бе открит газопроводът „Турски поток“. Церемонията се проведе в конгресен център "Халич" на Златния рог в Истанбул. С нея реално газопроводът се въвежда в експлоатация. Откриването се случи в присъствието на руския президент Владимир Путин, турският президент Реджеп Ердоган, българският министър-председател Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич. Ръководителят на парламента на Турция и на бившите председатели на парламента също бяха поканени на сцената и своеобразно пуснаха кранчето на потока. В рамките на церемонията бе направена пряка връзка с трудовия колектив на „Газпром“ на станцията в Русия в Анапа, както и с турската станция Каякьой. В своето слово по време на пускането на потока в експлоатация президентът на Руската федерация Владимир Путин посочи, че „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент. „Уважаеми г-н президент, г-н Вучич, г-н Борисов, уважаеми представители на парламента на турската република и всички присъстващи на официалната церемония за въвеждането на новия газопровод „Турски поток“. Всички ние сме свидетели на много важно събитие не само за Русия и за Турция, също така и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейския континент.По думите му разработването на трансчерноморския газопровод показва, че стратегическото партньорство между двете страни дава положителни резултати. „Взаимодействието между Турция и Русия се развива във всички сфери, независимо от ситуацията, която се наблюдава в момента в света. Искам да отбележа, че износът на природен газ вече се осъществява почти 30 години“, допълни Путин. От своя страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази надежда 2020 г. да донесе само добри неща, както за нашите народи ,така и на целия свят. „Ще си позволя да ви поздравя, да ви честитя новата година. Сътрудничеството между Турция и Русия дава своите плодове. Ние се намираме тук, за да открием „Турският поток“. Това е проект, по който работихме заедно с нашите приятели от Русия. Това е исторически проект. Морската част на проекта беше приключена през изминалата година и се срещнахме отново с Истанбул с моят приятел г-н Путин“, каза Ердоган. След официалното откриване се проведе работна вечеря между Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, Бойко Борисов и Александър Вучич. Българският министър-председател Бойко Борисов проведе двустранни срещи с Ердоган и Вучич. На правителствения терминал в София премиерът Бойко Борисов заяви, че решението да е на откриването на „Турски поток“ оставя на анализаторите. Българският министър-председател коментира и своите разговори с Путин, Ердоган и Вучич. Той подчерта, че целта на България е до май месец да построи българската газопреносна мрежа. „Ние изграждаме българската газопреносна мрежа - не съм длъжен да убеждавам Путин, че няма забавяне“, каза още Борисов. Той посочи, че Путин го е похвалил за избора на самолети F-16 блок 70. Борисов обсъди с Ердоган разширяване на КПП-ата с Турция. Сред обсъжданите въпроси са били и миграцията. По думите му Ердоган е потвърдил, че за него българо-турската граница е точно толкова важна, колкото и за него. Развитието на транспортната и енергийната инфраструктура беше акцент в срещата на премиера Борисов и сръбския президент Александър Вучич. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 23:27 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов: Ердоган потвърди, че за него българо-турската граница е точно толкова важна, колкото и за мен

Премиерът Бойко Борисов: Ердоган потвърди, че за него българо-турската граница е точно толкова важна, колкото и за мен

София. Ердоган потвърди, че за него българо-турската граница е точно толкова важна, колкото и за мен. Това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти на правителствения терминал в София след като се върна от Истанбул, предаде репортер на Агенция „Фокус“ Министър-председателят коментира разговорите си с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той посочи, че една от темите, които са обсъджали са граничните пунктове. Министър-председателят посочи,че около 2000 ТИР-а преминават на българо-турската и българо-сръбската граница. „Поехме ангажимент да разширим КПП-ата на „Капитан Андреево“, „Лесово“ и на „Калотина““, допълни още премиерът. По думите му има и идея да се направят буферни паркинги. „Миграцията обсъдихме. Отново потъврди, че за него българо-турската граница е точно толкова важна, колкото за мен. Аз и сутринта пред вас съобщих, че в това отношение той си държи изключително на думата. Спазвайки всички правила, имаме нула миграция“, каза още Борисов. По думите му и в доклада на Европа се отчита, че за цяла година 200 души са минали през България нелегално. "Благодари ни за газта. Затова, че и ние продължаваме да им помагаме много. Превъртаме газта през България, защото още не се готови. Нямат и този опит, ние за радост имаме компресорни станции, много добра газоразпределителна система", допълни още Борисов. Министър-председателят заяви, че както има у нас 1000 църкви и манастири, които да се ремонтират, така са дадени и 1 млн. лв. за джамията в Разград. "Ремонтирахме Софийската джамия, в Стара Загора направихме ремонт страхотен. В Пловдив. "Етническата толератност е действително изведена за пример в света и в Европа", допълни още Борисов. "Разбрахме се с Ердоган тази година ще дойде до България, ред му е", допълни още премиерът. Попитан кога ще дойде турският президент у нас и дали и Путин ще дойде, Борисов каза: "Ще дойде, ако го поканя. И единият, и другият искат да дойдат", допълни Борисов. На въпрос дали ще дойдат, премиерът каза: "Не трябва да се прекалява. Днес с геостратегическото ни партньорство със САЩ и за президента Ердоган и за президента Путин. Те се шегуват: "Внимавай какво говориш, защото нали знаеш, че Бойко ще информира и Брюксел и Вашингтон". Така че днес сме били с нашите геостратегически партьнори, били сме с нашите съседи: Русия, Турция и Сърбия. С всичките сме постигнали разбирателство и проекти, които да носят просперитет", допълни Борисов и отчете, че и пропуснал Гърция. Той посочи, че всяко негово действие е подчинено на интереса на България и на общността, която са приели, че са - ЕС и НАТО. Трето, в чисто човешки план се познаваме от десетки години и си вярваме", допълни още Борисов. "Обсъдихме и "Белене" какво парвим и как да го конструираме", допълни още Борисов. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 21:35 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов се срещна на четири очи с президента на Турция Реджеп Ердоган

Премиерът Бойко Борисов се срещна на четири очи с президента на Турция Реджеп Ердоган

Истанбул. Премиерът Бойко Борисов се срещна на четири очи с президента на Турция Реджеп Ердоган, предаде специалният пратеник на Агенция "Фокус" в Истанбул. В началото на двустранния разговор Борисов благодари за поканата. Това е поредната двустранна среща между двамата. Последната им среща в Истанбул бе при откриването на реновираната Желязна църква. Срещата се случва след работната вечеря между Владимир Путин , Ердоган, Бойко Борисов и Алелсандър Вучич. Четиримата своебразно завъртяха кранчето и дадоха началото на газопровода "Турски поток". Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 17:48 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Александър Вучич заяви, че Турски поток“ има „огромно значение  за Сърбия"

РИА Новости: Александър Вучич заяви, че Турски поток“ има „огромно значение за Сърбия"

Истанбул. „Продължаването на газопровода „Турски поток“ през Сърбия има огромно значение за жителите на страната и нейната индустрия“, заяви сръбският президент Александър Вучич по време на церемонията по пускането в експлоатация на газопровoда в Истанбул, цитиран от РИА Новости. Сръбската компания „Сърбиягаз“ съобщи на 25 декември, че е завършено полагането на сръбското продължение на газопровода "Турски поток" от българската граница до Унгария. „Този газопровод ще позволи на Сърбия да получава газ на изгодни цени, по-добри от тези досега. Изграждането на 403-километров газопровод през страната ни, а след това и разклоненията от него, за да доставя газ до (отдалечени райони на страната) Владичин Хан, Любовия, Байна-Бащу и други места, е от голямо значение за привличане на инвестиции и развитие на промишленото производство, " - цитира сръбския лидер агенция Tanjug. Първите доставки за Сърбия през България се очакват през май, когато София трябва да завърши изграждането на газопровода през своя територия. Първоначалният внос на газ в Сърбия се очаква да бъде 8,7 милиона кубически метра на ден или повече от 3 милиарда кубически метра годишно, за да се посрещне нарастващото вътрешно потребление и частичен износ за Босна и Херцеговина. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2020 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Илия Лазаров, СДС: За България е важно да има диверсификация на енергийните и суровинните източници

Илия Лазаров, СДС: За България е важно да има диверсификация на енергийните и суровинните източници

София. За България е важно да има диверсификация на енергийните и суровинните източници. Това каза за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“главният секретар на СДС Илия Лазаров. Според него „Турски поток“ е важен, защото ще осигури определени приходи в държавната хазна. Той обясни, че е необходимо изграждането на интерконектора с Гърция, за да се осигурят доставки и на втечнен газ. „Най-важното за България е да има диверсификация на енергийните и суровинните източници. Да ги имаме от различни места. Дали ще получаваме руски газ през Украйна или ще получаваме руски газ през Турция, това не е диверсификация. Това е един и същи газ, който идва по различен път. За нас е важно, освен руския газ, да имаме възможност и за други газови източници“, добави секретарят на СДС. Илия Лазаров каза още, че руската политика използва енергийните и суровините източници като политически инструменти. Той допълни, че е възможно налагането на санкции върху „Турски поток“, но България трябва да отстои интересите си. Лазаров уточни, че честото използване на санкции губи тяхната ефективност, защото те трябва да бъдат целенасочени. Слав Механджийски

8 Януари 2020 | 17:27 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов участва в работна вечеря заедно с Путин, Ердоган и Вучич

Премиерът Бойко Борисов участва в работна вечеря заедно с Путин, Ердоган и Вучич

София. Премиерът Бойко Борисов участва в работна вечеря заедно с руския президент Владимир Путин, турският Реджеп Ердоган и и сръбският Александър Вучич, предаде специалният пратеник на Агенция "Фокус" в Истанбул. Вечерята се провежда след официалното откриване на газопровода "Турски поток". Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 16:27 | Агенция "Фокус"

„Турски поток“ бе открит на официална церемония

„Турски поток“ бе открит на официална церемония

Истанбул. „Турски поток“ бе открит на официална церемония, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. Церемонията се провежда в конгресен център "Халич" на Златния рог в Истанбул. С нея реално се въвежда в експлоатация газопроводът. Откриването се случи в присъствието на руския президент Владимир Путин, турският президент Реджеп Ердоган, българският министър-председател Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич. Ръководителят на парламента на Турция и на бившите председатели на парламента също бяха поканени на сцената. За гостите бе направена изненада. Преди откриването главният изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер заяви по време на откриването на газопровода „Турски поток“, че реализацията на проекта „турски поток“ ще водеше в три участъка. Производителността на газопровода е 31 млрд. куб. метра. Започва от Западен Сибир и стига до Турция. Сега на пълен капацитет“, каза още Милер. По думите му оттук ще се обепечава природен газ за „Турски поток“. Министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез също приветства откриването на „Турски поток“. В рамките на церемонията бе направена пряка връзка с трудовия колектив на „Газпром“ на станцията в Русия в Анапа, както и с турската станция Каякьой. Проектът „Турски поток“ свързва директно Руската федерация с газотранспортната мрежа на Турция. Дължината на морския участък на „Турски поток“ е 930 км през Черно море – от Анапа в Русия до Каякьой в Турция. Максималната дълбочина на тръбите е до 2 200 м. във водите на Черно море. Морският участък на този проект е най-голямата система, полагана на такава дълбочина – 2 200 м. Капацитетът на двете тръби, които ще достигнат до сухопътния участък, е 31,5 милиарда кубически метра природен газ на годишна база. От приемния терминал при Каякьой в Турция една от двете подземни тръби на сушата се свързва със съществуващата газопреносна система на Република Турция при Люлебургаз. Другата тръба продължава през територията на Р. Турция до границата с Република България. Сухопътният участък на територията на Турция от терминала в Каякьой до границата с България е с дължина 142 км. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 15:20 | Агенция "Фокус"

Владимир Путин: Взаимодействието между Русия и Турция се развива във всички сфери, независимо от пречките отвън

Владимир Путин: Взаимодействието между Русия и Турция се развива във всички сфери, независимо от пречките отвън

Истанбул. Взаимодействието между Русия и Турция се развива в почти всички области, въпреки намесата на редица международни участници, заяви руският президент Владимир Путин на церемонията по пускане в експлоатация на газопровода „Турски поток“, цитиран от TACC. "Успешното изпълнение на мащабния съвместен проект за изграждането на трансчерноморския газопровод ясно показва, че руско-турското стратегическо партньорство дава значителни, осезаеми резултати", каза Путин. "Взаимодействието между Русия и Турция непрекъснато се развива в почти всички области. Въпреки трудната ситуация в света и опитите на редица международни играчи да предотвратят разширяването на взаимноизгодното сътрудничество между нашите страни, работата продължава", каза той. През 2019 г. Русия достави на Турция около 24 милиарда кубически метра газ, отбеляза президентът на Руската федерация. Според него на фона на изострянето на ситуацията в Близкия изток Русия и Турция показват пример за взаимодействие. Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Януари 2020 | 15:12 | Агенция "Фокус"

Премиерът Бойко Борисов разговаря с президента на Русия Владимир Путин, с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и с държавния глава на Сърбия Александър Вучич

Премиерът Бойко Борисов разговаря с президента на Русия Владимир Путин, с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и с държавния глава на Сърбия Александър Вучич

Истанбул. Премиерът Бойко Борисов разговаря с президента на Русия Владимир Путин, с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и с държавния глава на Сърбия Александър Вучич преди старта на тържествената церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Българският премиер отбеляза пред руския държавен глава напредъка по реализацията на проекта „Балкански поток“. Премиерът Борисов изтъкна пред Путин свършената работа по участъците от разширението на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската. Българският министър-председател посочи пред руския президент, че компании от Саудитска Арабия, Италия и Турция работят по трасето на строящата се газопреносна инфраструктура у нас. Газопроводът е с обща дължина 474 км, с диаметър 1220 мм и максимално работно налягане от 7,5 мегапаскала. Трасето на газопровода преминава през землищата на 34 общини на територията на 11 области. Към настоящия момент проектът се изпълнява на територията на 4 области – Плевен, Ловеч, Враца и Монтана. Премиерът Борисов благодари на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за поканата за участие в церемонията по откриването на „Турски поток“. Турция е непосредствен съсед на България, наш съюзник в НАТО и важен партньор на ЕС при справянето с основни предизвикателства като миграционния натиск върху Европа, борбата срещу тероризма, енергийните доставки и енергийната сигурност, инфраструктурата, селското стопанство, търговията, икономиката.

8 Януари 2020 | 15:08 | Агенция "Фокус"

Развитието на транспортната и енергийната инфраструктура беше акцент в срещата на премиера Борисов и сръбския президент Александър Вучич

Развитието на транспортната и енергийната инфраструктура беше акцент в срещата на премиера Борисов и сръбския президент Александър Вучич

Истанбул. Развитието на транспортната и енергийната инфраструктура беше акцент в срещата на премиера Борисов и сръбския президент Александър Вучич. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Двамата разговаряха в Истанбул преди началото на церемонията по откриването на газопровода „Турски поток“. Премиерът Борисов изтъкна ползотворното сътрудничество в областта на енергетиката между българската и сръбската страна. Българският министър-председател информира Вучич за постигнатия напредък на дейностите по разширение на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбска граница. Борисов отбеляза, че реализацията на проекта „Балкански поток“ ще осигури възможност за доставки на природен газ от различни източници на конкурентни цени както за България, така и за съседните страни и за региона на Югоизточна Европа. От своя страна президентът Вучич също потвърди, че сърбите ще наричат проекта „Балкански поток“. „Това са нашите газоразпределителни мрежи. България има газов хъб, Сърбия има и ние си обменяме газ в двете посоки. Правим за следващите 20-30-50-години диверсификация и възможност всичко да пътува“, отбеляза българският министър-председател. Премиерът Бойко Борисов посочи още, че АМ „Европа“ се строи за Сърбия. „Единият лот до лятото ще е готов, по другия също текат процедурите“, заяви Борисов. През месец ноември миналата година премиерът Борисов посети Сърбия, където заедно с президента Александър Вучич участваха в официалната церемония по откриването на автомагистралния участък по Коридор №10 от българската граница до Ниш.

8 Януари 2020 | 15:06 | Агенция "Фокус"

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Исанбул. Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти. Това каза президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. Турският президент посочи, че нито един проект, който игнорира техните интереси в Средиземно море, няма да успее. Според него „Турски поток“ е наречен турски от скъпия му приятел Путин. „Турция и Русия дават пример за сътрудничество и на базата на това сътрудничество ще продължат да поставят своите подписи под нови успехи. По вторият поток виждаме, че има голям интерес от Европа към вторият поток. Турция с инвестициите ,които прави в последните години заема важно място в енергийния пазар“, каза още Ердоган. Той посочи, че Турция винаги е била против конфликтите и напреженията. „Нашата съседка Русия отбелязваме 100 години от установяване на първото отношение на сътрудничество между двете страни. Не се ограничаваме с това“, обясни още Ердоган. Той обърна внимание, че от времето на Цар Иван Трети са положени усилията на сътрудничеството между Русия и Турция. Той обърна внимание, че може да се говори повече от 500 години сътрудничество. По думите му това са две страни от Евразия, които показват пример на сътрудничество, който ще допринесе за мира в региона. „Не можем да забравим приятелските отношения. Дори и по време на Студената война, Турция и Русия не са дали възможност да бъдат нарушени съседските отношения между страните“, посочи Ердоган. Той отчете увеличение на стокооборота между двете страни. "Турският поток ще бъде символ на новото време. Също така целият регион ще се възползва от този проект, както е казано в един руски фразеологизъм: умен приятел ти дава възможност да преминеш половината път още в самото начало. Такъв фразеологизъм има в Турция. Това означава, че както пътят е важен за нас, така и че човекът, с който си тръгнал на този път е важен. Турско-руското приятелство с различни проекти още веднъж показва нашето отношение. Надявам се, че в бъдеще двете страни - Русия и Турция като приятелски страни ще продължат със същата решителност да осъществяват и други проекти. Уважаеми гости, както и вие следите в последно време в региона се развиват различни събития, които ни напрягат. Нашият партньор САЩ, а също така и нашият съсед Иран. Можем да говорим вече за конфликт в тези две страни. Нито Ирак, нито Либия, нито по морски път енергийният транспорт, страните в залива не трябва да се превръщат в зона на конфликт", каза още Ердоган. "Нашата съседна страна Ирак - те също имат проблеми с устойчивото развитие", допълни още президентът на Турция. Той посочи, че са готови да направят всичко възможно да бъде обезпечена териториалната цялост на Ирак и устойчивото развитие на страната. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 15:05 | Агенция "Фокус"

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: „Турски поток“ е исторически проект

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: „Турски поток“ е исторически проект

Истанбул. „Турски поток“ е исторически проект. Това каза президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „За нас е чест да ви посрещнем в Истанбул. Надявам се 2020 г. да донесе само добри неща, както за нашите народи ,така и на целия свят. Ще си позволя да ви поздравя, да ви честитя новата година. Сътрудничеството между Турция и Русия дава своите плодове. Ние се намираме тук, за да открием „Турският поток“. Това е проект, по който работихме заедно с нашите приятели от Русия. Това е исторически проект. Морската част на проекта беше приключена през изминалата година и се срещнахме отново с Истанбул с моят приятел г-н Путин“, каза Ердоган. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Президентът на Русия Владимир Путин:Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример

Президентът на Русия Владимир Путин:Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример

София. Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример. Това каза президентът на Руската федерация Владимир Путин по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „Уважаеми приятели, уважаеми колеги, вашишят висок професионализъм, вашето активно участие даде възможност този проект да бъде приключен в определения срок. Също така искам да изкажа благодарност на представителите на властта в Турция, на първо място на президента на Турция за тяхното съдействие“, заяви още Путин. Той благодари за проявената политическа воля от страна на Турция, която е предпочела интересите на своята страна пред други варианти. „Както в енергийния сектор, така и в други области виждаме, че можем да решаваме много различни амбициозни задачи, ако имаме добра воля за това. В заключение бих искал да кажа още нещо. Ние живеем в наистина в много сложен свят. За съжаление в региона, в който се намираме в момента, има много сериозни тенденции за обостряне на съществуващата ситуация. Турция всъщност показва друг пример. Пример за сътрудничество, за благото на нашите народи, за благото на Европа, за благото на целия свят“, каза още Путин. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:49 | Агенция "Фокус"

Президентът на Русия Владимир Путин: „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент

Президентът на Русия Владимир Путин: „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент

Истанбул. „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент. Това каза президентът на Руската федерация Владимир Путин по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „Уважаеми г-н президент, г-н Вучич, г-н Борисов, уважаеми представители на парламента на турската република и всички присъстващи на официалната церемония за въвеждането на новия газопровод „Турски поток“. Всички ние сме свидетели на много важно събитие не само за Русия и за Турция, също така и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейския континент. По думите му разработването на трансчерноморския газопровод показва, че стратегическото партньорство между двете страни дава положителни резултати. „Взаимодействието между Турция и Русия се развива във всички сфери, независимо от ситуацията, която се наблюдава в момента в света. Искам да отбележа, че износът на природен газ вече се осъществява почти 30 години“, допълни Путин. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:45 | Агенция "Фокус"

Започна официалната церемония по откриването на "Турски поток" в Истанбул

Започна официалната церемония по откриването на "Турски поток" в Истанбул

Истанбул. Започна официалната церемония по откриването на "Турски поток" в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция "Фокус" в Истанбул. Церемонията се провежда в конгресен център „Халич“ на Златния рог. В нея участват президентът на Руската федерация Владимир Путин, президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателят на Република България Бойко Борисов, както и президентът на Сърбия Александър Вучич. На събитието са още: Алексей Милер – главен изпълнителен директор на „Газпром“ и Фатих Дьонмез - министър на енергетиката и природните ресурси на Република Турция. Очаква се церемонията да продължи час и половина. След това е предвидена семейна снимка, както и двустранна среща между българския премиер и турския президент. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:25 | Агенция "Фокус"

„Турски поток“ ще бъде открит на официална церемония в Истанбул

„Турски поток“ ще бъде открит на официална церемония в Истанбул

Истанбул. „Турски поток“ ще бъде открит на официална церемония в Истанбул. Събитието ще се проведе от 15.00 часа местно време (14.00 часа българско) в конгресен център „Халич“ на Златния рог. Негов домакин е президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган. На церемонията в турската страна ще бъде и президентът на Руската федерация Владимир Путин, който е в южната ни съседка от вчера. Специална покана за събитието получи и българският министър-председател Бойко Борисов, който ще лети днес с правителствения самолет до Истанбул. Международният проект „Турски“ поток минава по дъното на Черно море от Русия до Турция. Идеята е така да се осъществява пренос на природен газ до европейските страни. Проектът предвижда изграждането на два тръбопровода. Първият ще осигури доставката на синьо гориво за Турция, вторият за Южна и Югоизточна Европа. От 1 януари руският газ започна да постъпва в България по газопровода „Турски поток“. Тогава се промени входната точка за доставка на природен газ за България. „Булгаргаз” получава природен газ на пункт за доставка „Странджа“. Досега входната точка за страната бе Негру Вода. Премиерът Борисов ще проведе двустранна среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 07:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мицотакис се среща с Тръмп, Вашингтон посочи Гърция за „стълб на стабилността“

Kathimerini: Мицотакис се среща с Тръмп, Вашингтон посочи Гърция за „стълб на стабилността“

Вашингтон. Във вторник гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пристига във Вашингтон, където в 21:00 българско време трябва да бъде приет от президента Доналд Тръмп в Белия Дом, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Изказвайки се на събитие в щата Флорида в понеделник, Мицотакис заяви, че планира да информира американския президент за „сериозните опасности, които агресивното и незаконно поведение на Турция носи за мира и сигурността“ в Източното Средиземноморие и ще потвърди ролята на Гърция като „дългосрочен, надежден, но и предсказуем съюзник“ в региона. Междувременно високопоставен американски правителствен служител приветства срещата между Мицотакис и Тръмп като крайъгълен камък в гръцко-американските отношения, като посочи Гърция за „стълб на стабилността“ в променливия регион. „От източник на проблеми Гърция сега се превърна в източник на решения. Това е също стълб на стабилността, който представлява решаващо парче от по-широката стратегия на Америка в Източното Средиземноморие“, каза неназованият служител пред Атино-македонската информационна агенция (АНА-МПА) във вторник. Мицотакис и Тръмп се очаква също да обсъдят задълбочаване на сътрудничеството след неотдавнашното подновяване на Споразумението за взаимно сътрудничество в областта на отбраната (MDCA), като американският служител заяви, че Атина и Вашингтон „работят заедно не само като съюзници в НАТО, но и като страни с общи ценности и общи стратегически интереси в Източното Средиземноморие. “ Докато е във Вашингтон, се предвижда и гръцкият премиер да се срещне с новия управляващ директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и да направи обръщение в мозъчния тръст „Атлантическия съвет“. Превод и редакция: Иван Христов

7 Януари 2020 | 09:51 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган ратифицира законопроекта за изпращане на турски войски в Либия

ТАСС: Ердоган ратифицира законопроекта за изпращане на турски войски в Либия

Атина. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган одобри законопроект, предвиждащ възможността за изпращане на войски в Либия, предава TACC, като се позовава на публикация в правителствения бюлетин Resmi Newspaper. В четвъртък парламентът в Анкара прие законопроект, предвиждащ възможността за изпращане на турски войски в Либия. Местни медии вече поясниха, че през първия етап на процеса е възможно в северноафриканската страна да бъдат изпратени военни специалисти, които да обучават бойците на международно признатото правителство на Либия. Също така, според публикациите, Анкара ще разгледа възможността за доставка на оръжия, разработено от турски производители. Понастоящем в Либия има паралелно две правителства: международно признатото на Фаиз Сарай в Триполи и временният кабинет на Абдула Абдурахман ат-Тани, действащ в източната част на страната, подкрепен от фелдмаршала на Либийската национална армия Халифа Хафтар. На 12 декември 2019 г. Хафтар обяви началото на решителна офанзива срещу Триполи. Либийската държавност всъщност престана да съществува след 8-месечна бомбардировка на страната от силите на НАТО през 2011 г. Тогава Алиансът подкрепи бунтовниците от Бенгази, като им осигури победата във войната срещу правителствените сили с помощта на масивни въздушни удари. Операцията на НАТО беше отменена през октомври 2011 г., веднага след убийството на либийския лидер Муамар Кадафи. Превод и редакция:Тереза Герова

3 Януари 2020 | 12:19 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър определиха планираното изпращане на турски войски в Либия като „опасна ескалация"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър определиха планираното изпращане на турски войски в Либия като „опасна ескалация"

Атина. Законопроектът на Турция, позволяващ разполагането на войски в Либия, означава опасна ескалация на гражданската война в северноафриканската страна и сериозно заплашва стабилността в региона. Това се казва в съвместно изявление на Гърция, Израел и Кипър, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Това решение представлява грубо нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН... за налагането на оръжейно ембарго в Либия и сериозно подкопава усилията на международната общност да намери мирно, политическо решение на либийския конфликт“, предупредиха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис. Парламентът в Анкара одобри законопроект, който позволява турски войски да бъдат разположени в Либия, като по този начин проправи път за по-нататъшно военно сътрудничество между с Триполи. От редакцията обаче са уверени, че е малко вероятно изпращането да бъде реализирано в кратки срокове. Анкара и международно признатото правителство на Либия подписаха две отделни споразумения през ноември: едно за сътрудничество в областта на сигурността и военното дело и друго за морските граници в Източното Средиземноморие, което предизвика гнева на Гърция, Израел, Египет и Кипър. Трите държави също призоваха Турция да се въздържа от изпращане на войски в Либия, което би нарушило националния суверенитет и независимост на страната. Превод и редакция:Тереза Герова

3 Януари 2020 | 09:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Атина. Гърция, Израел и Кипър подписаха споразумение за подводен газопровод, предназначен за пренасяне на газ от морските находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа, пише атинското издание Kathimerini. Сделката е подписана по време на церемония от министрите на енергетиката на трите държави Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис и Ювал Щайниц. На нея присъстваха и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, кипърският президент Никос Анастасиадес и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху. Газопроводът е предназначен да осигури алтернативен източник на газ за Европа, която сега разчита главно на доставките от Русия и Кавказкия регион. ***

3 Януари 2020 | 00:27 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Атина. Гърция, Израел и Кипър подписаха споразумение за подводен газопровод, предназначен за пренасяне на газ от морските находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа, пише атинското издание Kathimerini. Сделката е подписана по време на церемония от министрите на енергетиката на трите държави Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис и Ювал Щайниц. На нея присъстваха и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, кипърският президент Никос Анастасиадес и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху. Газопроводът е предназначен да осигури алтернативен източник на газ за Европа, която сега разчита главно на доставките от Русия и Кавказкия регион. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 19:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кириакос Мицотакис и Бенямин Нетаняху потвърдиха близките двустранни отношения

Kathimerini: Кириакос Мицотакис и Бенямин Нетаняху потвърдиха близките двустранни отношения

Атина. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и неговият израелски колега Бенямин Нетаняху потвърдиха тесните връзки между Гърция и Израел по време на среща, пише атинското издание Kathimerini. Двамата лидери обсъдиха начините за задълбочаване на двустранното сътрудничество в областта на отбраната, инвестициите и туризма. По-късно през деня лидерите на Гърция, Израел и Кипър ще подпишат сделка за газопровод, който ще прехвърля газ от офшорните находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа. Бенямин Нетаняху предложи също създаването на противопожарни сили между трите съюзници. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Атина/Анкара. Турските претенции в Егейско море бяха представени за първи път през 1973 г. след откриването на нефтеното находище в Принос. Оттогава те ескалират и стават все по-многобройни, пише Алексис Папачелос в статия за атинския ежедневник Kathimerini. Прословутият въпрос за „сивите зони“ например се появи за първи път през 90-те години, припомня авторът. Все още помня интервю с Емре Гоненсей, министър на външните работи на Турция за няколко месеца през 1996 г., в което го попитах какви въпроси трябва да бъдат в дневния ред на двустранните преговори. Той ги изброи, без да споменава т.нар. сиви зони. Тогава един дипломат, седнал зад мен, вдигна лист хартия; Гонесай веднага добави: „Разбира се, не забравям сивите зони“. Беше ясно, че към скалата на преговорите беше добавен още един проблем. Мнозина по това време вярваха, че турците го използват просто като карта в преговорите, която по-късно ще оттеглят; те обаче грешаха. Разговорите с Турция може би бяха по-лесни в миналото, когато Реджеп Тайип Ердоган бе могъщ, но на бе приел националистическия дневен ред. Съотношението на силите между двете страни беше равномерно и европейските перспективи на Турция бяха живи. Дилемите, пред които сме изправени днес, са както по-многобройни, така и по-трудни. Политическото ръководство на Гърция изглежда желае да се обърне към Хага. На двете страни ще е необходимо да стигнат дотам и най-важното - те ще трябва да се споразумеят. Ситуацията се промени. Турция настоява да се разграничат преговорите за Егейско море от тези за Източното Средиземноморие. Очевидно планира да повдигне въпроса за сивите зони и да поиска от съда да постанови суверенитета на някои малки острови. Не знаем дали ще бъде избрана демилитаризация на определени острови или определени формулирани решения, които са били договорени в миналото. Ще ни отнеме време и продължителни преговори, за да постигнем осезаеми резултати в преговорите, които трябва да решат много, много трънливи въпроси. Следващите няколко седмици трябва да разкрият дали Ергодан наистина иска да потърси решение в Международния съд или ще избере пътя на тактиката на силната ръка. Докато нямаме по-голяма яснота по този въпрос, Атина ще бъде посъветвана да крие старателно картите си. Превод и редакция: Тереза Герова

30 Декември 2019 | 08:26 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис обеща, че страната му винаги ще уважава международното право

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис обеща, че страната му винаги ще уважава международното право

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви в свое посещение по случай коледните празници на остров Касос, че страната му винаги ще уважава международното право, предава атинската агенция ANA-MPA. „Моето присъствие тук, в този важен ден за православното християнство и за нашите национални права символизира нашите непреклонни вярвания, че ще защитим нашите права и националната ни цялост чрез всички възможни методи“, каза той. „Коледа е ден на щастие и мир и Гърция винаги ще иска мирно разрешаване на своите различия със своите съседи. Имаме пълната вяра в нашите права и винаги ще (…) уважаваме международното право, защото знаем, че то е на наша страна. Паралелно с това изпращаме съобщение, че сме уверени и горди. Съобщение, че ще защитаваме своите суверенни права“, каза още той. Премиерът подчерта, че страната му остава посветена на диалога със своите съседи. „Силно вярвам, че чрез диалог можем да намерим решения по теми, които са нерешени от десетилетия, но този диалог не може да бъде осъществен под натиск, с изнудване и провокативни действия от съседите ни. Ние искаме да повторим нашата вярва международното право, но също така и в гръцките въоръжени сили“, добави Мицотакис. Превод и редакция: Теодор Пенев

25 Декември 2019 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция планира да създаде военноморска база в Кипър

Daily Sabah: Турция планира да създаде военноморска база в Кипър

Анкара. Турция може да създаде военноморска база в Севернокипърската турска република (СКТР), след като група експерти вече са проучили района, за да определят възможното местоположение на такава база, пише вестник Daily Sabah, като се позовава на информация на Milliyet daily. Плановете за създаване на военноморска база следват след одобрението на СКТР за използване на летище Гезиткале като база за турски безпилотни апарати, работещи в Източното Средиземноморие. Плановете включват изграждането на нови военни квартали и военноморски съоръжения, но не включват склад за боеприпаси, съобщиха турските военни сили. Турските сили защитават турските проучвания и сондажни кораби в Източното Средиземноморие с подводници, дронове и изтребители. Докато Турция използва военноморската база в Мармарис, която е най-близката военноморска база в региона, създаването на малка и по-близка до Кипър би ускорило дейностите и логистиката. Очаква се военноморската база на острова да засили бързото разполагане на кораби и да ускори поддръжката им, ремонта и доставките, като същевременно позволява дългосрочно разполагане на военноморски и въздушни части. Превод и редакция: Мария Факова

25 Декември 2019 | 12:24 | Агенция "Фокус"

ТАСС: В Турция разработват законопроект, който ще позволи на Анкара да изпрати военни в Либия

ТАСС: В Турция разработват законопроект, който ще позволи на Анкара да изпрати военни в Либия

Анкара. Великото Национално събрание на Република Турция разработва законопроект, който в бъдеще ще позволи на Анкара да изпрати свои военнослужещи в Либия. Това заяви говорителят на турското президентство Ибрахим Калън, предава ТАСС. „Може да се нуждаем от законопроект, който ще ни позволи да изпратим военни в Либия. Парламентът работи по това“, заяви официалният представител. Калън отбеляза, че естеството на военната помощ на Турция за правителството на Националното съгласие (ПНС) в Либия ще бъде определено въз основа на определени обстоятелства. „Това може да бъде военно обучение, но също и хуманитарни мисии“, добави той. Превод и редакция: Мария Факова

24 Декември 2019 | 20:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас проведе телефонен разговор с Мевлют Чавушоглу

Kathimerini: Никос Дендиас проведе телефонен разговор с Мевлют Чавушоглу

Атина. Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас проведе телефонен разговор с турския си колега Мевлют Чавушоглу, ден преди той да присъства на коледната служба в храм „Свети Георги Победоносец“ в Истанбул и да се срещне с вселенския патриарх Вартоломей, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Дипломатически източници потвърдиха, че Дендиас в разговарял с Чавушоглу, но не се съобщават подробности относно съдържанието на техния разговор. Той се провежда на фона за напрежение между двете страни след подписването на споразумението за морските граници с Либия, което нарушава суверенните права на Гърция и Република Кипър в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Мария Факова

24 Декември 2019 | 15:35 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Сергей Лавров и Йосеп Борел обсъдиха уреждането на конфликтите в Украйна и Либия

ТАСС: Сергей Лавров и Йосеп Борел обсъдиха уреждането на конфликтите в Украйна и Либия

Москва. Руският външен министър Сергей Лавров и върховният представител на Европейския съюз по въпросите от външната политика и сигурността Йосеп Борел обсъдиха уреждането на конфликтите в Либия и Украйна, предава TACC. Това се посочва в съобщение на руското външно министерство. “Във фокуса на разговорите попаднаха въпросите за уреждането на ситуацията в Либия и в Украйна“, се казва в съобщението на министерството на външните работи на Русия. Както бе посочено от руското външно министерство, разговорът се е провел по инициатива на ЕС. Йозеп Борел стана върховен представител на ЕС по въпросите за външните работи и политиката на сигурност на 1 декември. На този пост той замени Федерика Могерини. Освен това Лавров обсъди ситуацията в Либия и с египетския си колега Самех Шукри. "Проведе се обстоен обмен на мнения относно настоящата ситуация в Близкия Изток и Северна Африка с акцент върху ситуацията в Либия. Министрите потвърдиха намерението си да продължат тясното сътрудничество в интерес на преодоляването на кризисни ситуации и осигуряването на мир в региона", информираха от дипломатическата служба.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Декември 2019 | 13:18 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Турция и Русия се споразумяха да си сътрудничат за намиране на политическо решение на войната в Либия

РИА Новости: Турция и Русия се споразумяха да си сътрудничат за намиране на политическо решение на войната в Либия

Москва. Руско-турски експертни консултации по Либия се проведоха в сградата на министерството на външните работи в Москва, като страните се споразумяха да допринесат за бързото разрешаване на кризата в страната, предава РИА Новости. Това се казва в съобщение на сайта на руското външно министерство. "Руската (…) делегация беше ръководена от специалния представител на президента на Руската федерация за Близкия изток и Африка, заместник-министър на външните работи на Русия Михаил Богданов, а турската - от заместник-министъра на външните работи на Република Турция Седат Юнал. Въз основа на резултатите от обмена на мнения беше постигнато споразумение за продължаване на контактите по либийски въпроси, включително предоставянето на евентуална помощ за бързото разрешаване на кризата в тази страна“, заявиха от руското външно министерство. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Декември 2019 | 12:12 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Израел се противопоставя на споразумението между Турция и Либия за морските граници

Kathimerini: Израел се противопоставя на споразумението между Турция и Либия за морските граници

Тел Авив. Израел се противопоставя на меморандума, подписан по-рано между Либия и Турция, който определя морските граници на Източното Средиземноморие, но договорът едва ли ще доведе до директен конфликт с Анкара. Това заяви израелският външен министър Израел Кац, пише вестник Kathimerini. Споразумението между Анкара и Триполи определя коридор от морски граници между Либия и Турция, който потенциално може да проправи пътя им за изследването на енергийните ресурси в региона. Гърция, която е близък съюзник на Израел и е в конфликт с Турция по редица въпроси, нарече меморандумът абсурден, защото той игнорира присъствието на остров Крит между бреговете на двете държави. Израелското правителство до този момент избягваше да дава официални изявления по въпроса, макар че премиерът на страната Бенямин Нетаняху ще пътува до Гърция след дни, за да подсили плановете между Атина и Тел Авив да построят газопровод за доставка на израелски газ до Европа. Говорители на Република Кипър заявиха, че Нетаняху е казал на техния президент Никос Анастасиадис по-рано, че сделката между Анкара и Триполи ще бъде осъдена като „нелегитимна“. „И това е официалната позиция на Израел. Но това не означава, че изпращаме бойни кораби, за да се бием с Турция“, каза Израел Кац. В свое интервю пред местни медии, той каза, че макар турският президент да е разглеждан като враг, той не смята, че Израел или неговата страна – съюзник в НАТО – се стремят към конфликт. „Нямаме желание, и Турция няма желание за конфронтация с Израел“, каза той. Превод и редакция: Теодор Пенев

24 Декември 2019 | 08:45 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: За ситуацията в Либия, сътрудничеството с Турция е най-доброто за Европа

Daily Sabah: За ситуацията в Либия, сътрудничеството с Турция е най-доброто за Европа

Анкара. За ситуацията в Либия, сътрудничеството с Турция е най-доброто за Европа, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Регионът на Източното Средиземноморие се очертава като опорна точка за външната политика на Турция. Участието на Анкара не се ограничава до запазването на флота около остров Кипър, за да защити правата на кипърските турци. Страната вече разполага с безпилотни летателни апарати , базирани в Северен Кипър, и се говори за създаване на военноморска база на острова. През уикенда турският парламент ратифицира две споразумения с Либия. Президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че администрацията му ще обмисли предоставянето на военна подкрепа на либийското правителство на националното съгласие (ПНС), ако то поиска такава. В петък премиерът на ПНС Файез Сарадж поиска помощ от Турция, САЩ, Обединеното кралство, Италия и Алжир, за да отблъсне офанзива от силите на Халифа Хафтар. Хафтар, който командва така наречената "Либийска национална армия", е мобилизирал силите си в 10 западни провинции на 12 декември с цел превземането на столицата Триполи. Според местните доклади, ситуацията в Триполи, която ескалира до критично ниво, ще определи съдбата на ПНС. Турският подход към Либия отразява мнението, че двете страни са "морски съседи". С други думи, турците гледат на конфликта в Либия като въпрос на гранична сигурност - и като допълнение, защита на турските интереси чрез демаркация на морските юрисдикции, в Кипър и над запасите от въглеводороди. Съответно, потенциалното разполагане на турски войски в Либия се счита за част от стратегическата офанзивана Анкара в Източното Средиземноморие. Защитата на Триполи в този смисъл е от решаващо значение и за бъдещото разпределение на морските юрисдикции в Източното Средиземноморие. Ситуацията в Източното Средиземноморие Докато Анкара се иска да подплати отношенията си със Северен Кипър и Либия с военна сила, съществуват много въпроси за новия баланс на силите и потенциалните конфронтации в Източното Средиземноморие. САЩ и Европейският съюз подкрепиха Гърция и кипърските гърци - и техните максималистични амбиции. Израел и Египет, поне засега, също са на тази страна. Сделката между Турция и Либия обаче води до предимства за Египет и дори за Израел. Надеждата на Израел да изгради газопровод за Европа също зависи от споразумение с Турция, която току-що обяви собствената си изключителна икономическа зона (ИИЗ). Междувременно Турция намира подхода на Европейския съюз към Източното Средиземноморие за напълно несправедлив, припомняйки, че последният призна кипърските гърци за пълноправен член, въпреки че те блокираха плана на Кофи Анан през 2004 г. Подкрепата на Вашингтон за Гърция и кипърските гърци според турците, е поредната стъпка към подкопаването на турско-американските отношения. В бъдеще турското правителство ще продължи да напомня на двете заинтересовани страни за законните си интереси. Критичната роля на Русия Главният въпрос тук се отнася до позицията на Русия, която подкрепя силите на Халифа Хафтар в Либия. Съединените щати отмениха наскоро действалото десителетия оръжейно ембарго върху кипърските гърци, при условие че това правителство откаже достъп на руските военни кораби. Вашингтон обаче изглежда безпристрастен в спора с Либия. Експертите твърдят също, че Москва няма да ограничи участието си в Либия до подкрепа на Хафтар чрез частни военни компании. С други думи и Турция, и Русия се готвят да играят по-активна роля в либийския театър на военните действия. На среща в Малайзия (на лидерите на мюсюлманските страни)президентът Ердоган каза пред репортери, че администрацията му няма да си затваря очите за Русия, "която осигурява наемници на Хафтар чрез частната военна компания „Вагнер", близка до Владимир Путин. Очевидният въпрос е дали Турция и Русия отиват към конфронтация в Либия. Според изданието вероятността от този сблъсък е надценена. Ако не друго, по-задълбоченият ангажимент на Анкара и Москва в Либия може да доведе до помирение и по-тясно сътрудничество. Ако Ердоган и Путин могат да работят заедно в Сирия, те могат да насърчат другите заинтересовани страни в Либия да работят заедно. Това е добра новина за Турция, защото Франция, Германия и Италия ще се окажат принудени да работят с турците, за да останат актуални в либийския театър. Ситуацията в Либия, водещ износител на нефт, природен газ и нелегални имигранти в Европа, е от жизненоважно значение за тези страни. С други думи, падането на Триполи би било кошмар за Европейския съюз. Турция от своя страна е напълно наясно със стратегическото значение на Източното Средиземноморие за Близкия изток, Северна Африка и Европа. Като играят активна роля там, смятат турците, те могат да работят с руснаците, както и с европейските заинтересовани страни, на по-рационална основа. Превод: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 20:20 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Анкара и САЩ обсъдиха Сирия и Либия по телефона

ТАСС: Анкара и САЩ обсъдиха Сирия и Либия по телефона

Анкара/Вашингтон. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън разговаря по телефона с Робърт О'Брайън, съветник на президента на САЩ по национална сигурност, съобщи турският телевизионен канал NTV, цитиран от TACC. Според информацията по време на телефонния разговор страните са обсъдили ситуацията в Сирия и Либия. Освен това Калън подчерта решителността на Анкара по въпроса за ситуацията в Източното Средиземноморие. Междувременно, както се очаква, турската делегация трябва да обсъди в понеделник с руските колеги в Москва ситуацията в сирийската провинция Идлиб и Либия. По-рано по телефона разговаряха и министрите на външните работи на Турция и Русия, като са били обсъдени същите теми. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 19:39 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на Турция и Русия са обсъдили ситуацията в Сирия и Либия

ТАСС: Външните министри на Турция и Русия са обсъдили ситуацията в Сирия и Либия

Анкара/Москва. Министрите на външните работи на Турция и Русия Мевлют Чавушоглу и Сергей Лавров проведоха телефонен разговор, съобщиха от турското външно министерство, цитирани от TACC. "Нашият министър проведе разговори с министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров. Темата на разговора им беше ситуацията в (сирийската провинция) Идлиб и в Либия", се казва в съобщението. Междувременно се очаква в понеделник в Москва да се проведат преговори между турски и руски служители по същите теми. На 18 декември турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че делегацията ще включва заместник-министъра на външните работи, заместник-министъра на отбраната, както и представители на разузнаването и националната сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 17:32 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Единственият двустранен въпрос с Турция е континенталния шелф

Никос Дендиас: Единственият двустранен въпрос с Турция е континенталния шелф

Атина. Единственият двустранен въпрос между Гърция и Турция е разграничаването на континенталния шелф, заяви в понеделник гръцкият външен министър Никос Дендиас, говорейки пред Open TV и цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Запитан колко е вероятно Анкара да изпрати проучвателен кораб край малкия гръцки остров Кастелоризо в югоизточната част на Егейско море, министърът отговори, че вярва, че Турция ще действа разумно, добавяйки, че Гърция няма да се откаже от нито едно от своите суверенни права. "Уверен съм или дори се надявам, че Турция в края на деня ще действа въз основа на здравия разум, международното право и своя собствен интерес, защото е грешка да се изолираме", каза той. Наскоро Турция отправи поредица от претенции за суверенитет, простиращи се през средата на Източното Средиземноморие, игнорирайки островната верига Додеканези в югоизточната част на Егейско море и остров Крит, които Гърция категорично отхвърли като неоснователни. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия и Турция ще обсъдят сирийските мигранти и конфликта в Либия на среща в Москва

Reuters: Русия и Турция ще обсъдят сирийските мигранти и конфликта в Либия на среща в Москва

Москва. Турска делегация ще пътува до Москва за да дискутира темите за Сирия и Либия – за които становищата на Анкара и Кремъл си противоречат – в среща, която според турския президент Реджеп Тайип Ердоган ще е решаваща за действията на страната му в региона, предава Reuters. Ердоган по-рано заяви, че повече от 80 хил. сирийски цивилни са напуснали атакувания от правителствените сили на Дамаск регион на Идлиб и са пристигнали в Турция, след началото на офанзивата на сирийския президент Башар Асад. Турската делегация ще бъде водена от заместник-министъра на външните работи Седат Юнал и ще посети Москва малко преди планираната визита на руския лидер Владимир Путин в Анкара. На този етап Турция е приема 3,7 млн. бежанци от Сирия, което представлява най-голямата популация на мигранти в света. Страната се страхува, че офанзивата на Асад ще доведе нова вълна от мигранти, които ще дойдат от населения с 3 млн. души Идлиб, намиращ се под контрола на опозиционните сили в Сирия. Ердоган заяви, че страната му няма да може да се справи с нова бежанска криза. „Ние правим всичко по силите си и работим с Русия, за да спрат атаките и ще продължим да го правим. Всъщност ние изпратихме делегация до Москва“, каза Ердоган по-рано. „Те ще проведат срещи и ще установят какви стъпки ще предприемем, в зависимост от резултатите“, добави той. Турция подкрепя силите, които се опитват да отстранят Асад от власт в гражданската война в страната, която продължава вече осем години, докато Русия и Иран подкрепят сирийския президент. Анкара, Москва и Техеран се опитват да намерят политическо решение на конфликта. Делегацията също така ще обсъди потенциалното разполагане на турски войски в Либия, след като силите на правителството в Триполи и Анкара подписаха договор за военно сътрудничество. Москва изрази мнение, че подобна перспектива е много притеснителна. По-рано Ердоган заяви, че страната му може да увеличи военната помощ, която предоставя на силите на правителството на Файез ал-Серай, което се бори с офанзивата на силите на полковник Халифа Хафтар в източната част на страната. Турция вече предоставяше военна помощ на правителствените сили, дори преди подписването на договора, в нарушение с оръжейното ембарго, налжоено от ООН, според доклад на сътрудници на организацията. Русия, Египет и Обединените Арабски Емирства от своя страна подкрепят силите на Хафтар.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Декември 2019 | 12:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина се готви за нов Турски ход

Kathimerini: Атина се готви за нов Турски ход

Атина. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган увеличава исканията си в Източното Средиземноморие и Егейско море, Атина се приготвя за трудна нова 2020 г. и очаква Анкара да изпълни заплахите си и да приложи договора за морските граници, подписан с либийското правителство по-рано, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гърция използва стратегия за дипломатически инициативи, но се очаква, че въпреки това решителен ход от страна на Турция е неизбежен, след сериите от изказвания на Ердоган, който изглежда устремен към продължаването на сондажните дейности в Източното Средиземноморие и зоните, където неговата страна според него има права за това, съгласно споразумението с Триполи, което Гърция счита за невалидно. Атина се готви за четири възможни сценария на ескалация в региона. Първият – и най-лек такъв – би бил Турция да изпрати нов кораб в региона, във водите близо до Крит, които са част от либийските морски територии. Втория сценарии включва изпращането на кораб за проучване на енергийните ресурси направо в гръцки води, но без той да бъде придружен от бойни плавателни съдове. Третия вариант според Атина е Турция да изпрати и бойни кораби, а в четвъртия – към тях да се присъединят и изтребители. Атина все пак е окуражена от факта, че премиерът на страната Кириакос Мицотакис получи уверения, че Гърция разполага с подкрепата на Европейския съюз, за което беше уверен на срещата от високо равнище на Общността. На същата среща действията на Турция бяха разгледани и осъдени от ЕС. Също така особено силната подкрепа на френския президент Еманюел Макрон, както и на Израел, е разглеждана като сериозна гаранция за суверенитета на Гърция. Но все пак рискът от турска интервенция в гръцки води се разглежда като все по-реален. Последният път, когато между Анкара и Атина съществуваше подобно напрежение беше през 1996 г., когато двете страни почти влязоха в конфликт във връзка с остров Имия. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Декември 2019 | 09:01 | Агенция "Фокус"