СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Макфакс“ (Македония): Писателят Петер Хенке получи Нобелова награда, докато пред сградата се провеждаха протести

„Макфакс“ (Македония): Писателят Петер Хенке получи Нобелова награда, докато пред сградата се провеждаха протести

Стокхолм. Австрийският писател Петер Хандке получи Нобеловата награда за литература в Стокхолм, докато пред сградата, в която се провеждаше церемонията се извършваше протестна акция, предава македонската медия “Макфакс“.Лауреатът на Нобеловата награда е известен с противоречивите си възгледи за случилото се на Балканите и се твърди, че отрича геноцида в Сребреница и че е защ...

10 Декември 2019 | 20:01 | Агенция "Фокус"

Българи, номинирани за Нобелова награда през годините (справка на Радио „Фокус“)

Българи, номинирани за Нобелова награда през годините (справка на Радио „Фокус“)

София. На 10 декември ежегодно от 1901 г. в Стокхолм в тържествена обстановка се връчват най-престижните награди за наука и литература Нобеловите награди. Нобеловите награди за постижения в науката, литературата и икономиката традиционно се връчват в Стокхолм, а Нобеловата награда за мир - в Осло. България има не един кандидат за престижната награда, но за съжаление нито един от тях не е взел приза. Ето и кратък списък, който Радио „Фокус“ изготви за българските кандидати за Нобелова награда през годините: Държавникът Андрей Ляпчев е бил номиниран през 1910 година за Нобелова награда за мир от брата на Пенчо Славейков - Христо Славейков, по това време председател на Народното събрание. Предложението идва за успешни дипломатически преговори с Турция след обявяване на независимостта на България през 1908 година. Кандидат е бил и големия български поет Пенчо Славейков , предложен от Алфред Йенсен през 1912 година, но преждевременната му смърт осуетява награждаването му, тъй като Нобеловите награди се връчват само на живи хора. Патриархът на българската литература Иван Вазов е предложен за Нобелово награда от проф. Иван Шишманов - неговия най-добър приятел и изследовател, през 1916 година. Зад кандидатурата е отново и Алфред Йенсен, превел романа "Под игото" на шведски през 1895г. По това време бушува Първата световна война и кандидатурите не са много, но в крайна сметка наградата печелят двама шведи. Възможно е и кръгът около д-р Кръстьо Кръстев да е оказал влияние, тъй като са известни противници на Вазов и не биха се помирили с неговия избор (за това говори самият Иван Шишманов в своите спомени). Един от кандидатите е малко известният в широките кръгове - Иван Грозев , поет, писател и драматург. Той е предложен двукратно - през 1928 и 1929г, от проф. Михаил Арнаудов, но не достига подиума в Стокхолм. Големият наш писател Йордан Йовков , предложен от турски професор по литература - Сабри Смявушгил. По-късно турският литературовед изказва разочарование от пропадналия избор. Така или иначе Йовков не е бил номиниран, макар и опитите затова. Елисавета Багряна е предлагана също няколко пъти за престижната награда - в годините 1943, 1944 и 1945, като неин застъпник е големият писател Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет; отново безрезултатно, вероятно поради липса на подкрепа от тогавашната социалистическа държава. Йордан Радичков е номиниран от проф. Боян Биолчев през 2001г. и надеждите са големи - българският писател е превеждан на много езици в различни страни. Но и той не достига до Стокхолм. Антон Дончев е номиниран три пъти за своя роман "Време разделно", преведен на основните европейски езици, като през 2005г не му достига само един глас. През 2017-та година Българската православна църква бе номинирана за втори път за Нобелова награда за мир заради спасяването на 48 000 български евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война. Никой няма право да се предлага сам, кандидат-лауреатите трябва да бъдат номинирани - било то от някой от предишните Нобелови лауреати, от декана на скандинавски факултет в съответната област или от някой друг учен, който Кралската шведска академия на науките счита за достоен. Ако бъдете номиниран, трябва да предадете научния си труд за оценка. За всяка от петте дисциплини (физика, химия, медицина, литература и икономика) има комисия от експерти, включваща 3 до 5 души. Лауреатите се избират от няколко институции - Кралската шведска академия на науките присъжда Нобеловата награда за физика, химия и икономика, Каролинският медикохирургически институт в Стокхолм - за медицина, Шведската литературна академия - за литература, а 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент - наградата за укрепване на мира. В началото на октомври се оповестяват имената на лауреатите - най-много по трима в категория. Повечето от тях узнават от медиите, че са получили Нобелова награда, защото тези се опитват да ги открият минути след оповестяване на решението. Церемонията по награждаването е по принцип на 10 декември, годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Има строги изисквания за облеклото. Мъжете трябва да носят фракове и бели папионки, като костюмите се шият по поръчка специално за лауреатите. Паричната стойност на наградата е около 1 милион евро. Ако има няколко лауреати в една категория, сумата се поделя по определени правила. Парите се облагат с данък! И накрая някои любопитни факти около престижните награди: Най-много Нобелови лауреати имат САЩ - общо 306-има, на второ място е Великобритания със 107 лауреати, Германия е трета с 80. До началото на тази седмица са връчени общо 809 Нобелови награди, като 754 от тях на мъже и само 35 на жени. С 20 награди са отличени освен това институции. Десислава ВАСИЛЕВА

10 Декември 2019 | 12:44 | Агенция "Фокус"

Д-р Добрин Паскалев, МУ – Варна: През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература

Д-р Добрин Паскалев, МУ – Варна: През 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература

На 10 декември ежегодно от 1901 г. в Стокхолм в тържествена обстановка се връчват най-престижните награди за наука и литература Нобеловите награди. Това каза за Радио „Фокус“ – Варна доц. д-р Добрин Паскалев, преподавател в Медицински университет (МУ) – Варна. Той посочи, че Нобеловите награди за постижения в науката, литературата и икономиката традиционно се връчват в Стокхолм, а Нобеловата награда за мир - в Осло. Д-р Паскалев допълни, че датата 10 декември не е избрана случайно за раздаването на наградите. На този ден през 1896 година в Сан Ремо, Италия, умира Алфред Нобел (1833-1896), човекът създал наградния фонд. Най-голямото отличие се раздава в 5 категории: - Медицина или физиология; - Физика; - Химия; - Литература - Мир. От 1969 година, по предложение на Шведската банка, има Нобелова награда и за икономика. Д-р Добри Паскалев каза още, че Алфред Нобел е шведски химик, инженер и изобретател. Той е роден е на 21.10.1833 година и именно на 21.10 става известяването на наградените. „Живял със семейството си в Русия по време на Кримската война, работил в лабораториите на известния Пелуз, където изобретява динамита, той патентова откритието си през 1863 година. Автор на над 150 изобретения, Нобел е сред най-богатите хора на своето време. На 27 ноември 1895 г. в Париж той съставя собственоръчно своето последно и окончателно завещание: „Моето специално желание се заключава в това, при присъждането на наградите да не се взема под внимание националността на кандидатите“. Първите Нобелови награди са връчени през 1901 г. и сред отличените е Вилхелм Конрад Рьонтген, чието откритие преобразява на първо място медицината“, разясни д-р Добрин Паскалев. Досега 4 души са били носители по два пъти на престижната награда: Мария Кюри, за откриването на радия и явлението радиоактивност, Джон Бърдийн за откриване на транзистора и за поставяне основите на свръхпроводимостта, Фредерик Санжър, за разкриване структурата на белтъците и за последователността на базите в ДНК и Лайнъс Полинг, за химия и за мир. Кандидат е бил и големия български поет Пенчо Славейков, предложен от Алфред Йенсен през 1912 година, но преждевременната му смърт осуетява награждаването му, тъй като Нобеловите награди се връчват само на живи хора. „Интересно е да се спомене, че през миналия век, през 1991 година, са учредени и т. нар. Антинобелови награди за куриозни разработки в науката. Идеята за създаването им е на Марк Абрахам, а наградите се връчват в Харвардския университет в САЩ. До момента има един учен, който едновременно е носител на Нобелова и Антинобелова премия, това Андре Гейм, холандско-британски изследовател. Той получава Нобелова награда за физика и Антинобел за т. нар. магнитна левитация на жаби. Тук ще уточня, че левитацията е явление, при което тялото виси в пространството без опора“, каза в заключение д-р Паскалев. Десислава ВАСИЛЕВА

10 Декември 2019 | 09:57 | Агенция "Фокус"