СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Атина/Анкара. Турските претенции в Егейско море бяха представени за първи път през 1973 г. след откриването на нефтеното находище в Принос. Оттогава те ескалират и стават все по-многобройни, пише Алексис Папачелос в статия за атинския ежедневник Kathimerini. Прословутият въпрос за „сивите зони“ например се появи за първи път през 90-те години, припомня авторът.Все още помня и...

30 Декември 2019 | 08:26 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Външните министри на Турция и Русия са обсъдили ситуацията в Сирия и Либия

ТАСС: Външните министри на Турция и Русия са обсъдили ситуацията в Сирия и Либия

Анкара/Москва. Министрите на външните работи на Турция и Русия Мевлют Чавушоглу и Сергей Лавров проведоха телефонен разговор, съобщиха от турското външно министерство, цитирани от TACC. "Нашият министър проведе разговори с министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров. Темата на разговора им беше ситуацията в (сирийската провинция) Идлиб и в Либия", се казва в съобщението. Междувременно се очаква в понеделник в Москва да се проведат преговори между турски и руски служители по същите теми. На 18 декември турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че делегацията ще включва заместник-министъра на външните работи, заместник-министъра на отбраната, както и представители на разузнаването и националната сигурност. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 17:32 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Единственият двустранен въпрос с Турция е континенталния шелф

Никос Дендиас: Единственият двустранен въпрос с Турция е континенталния шелф

Атина. Единственият двустранен въпрос между Гърция и Турция е разграничаването на континенталния шелф, заяви в понеделник гръцкият външен министър Никос Дендиас, говорейки пред Open TV и цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Запитан колко е вероятно Анкара да изпрати проучвателен кораб край малкия гръцки остров Кастелоризо в югоизточната част на Егейско море, министърът отговори, че вярва, че Турция ще действа разумно, добавяйки, че Гърция няма да се откаже от нито едно от своите суверенни права. "Уверен съм или дори се надявам, че Турция в края на деня ще действа въз основа на здравия разум, международното право и своя собствен интерес, защото е грешка да се изолираме", каза той. Наскоро Турция отправи поредица от претенции за суверенитет, простиращи се през средата на Източното Средиземноморие, игнорирайки островната верига Додеканези в югоизточната част на Егейско море и остров Крит, които Гърция категорично отхвърли като неоснователни. Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 17:15 | Агенция "Фокус"

Reuters: Русия и Турция ще обсъдят сирийските мигранти и конфликта в Либия на среща в Москва

Reuters: Русия и Турция ще обсъдят сирийските мигранти и конфликта в Либия на среща в Москва

Москва. Турска делегация ще пътува до Москва за да дискутира темите за Сирия и Либия – за които становищата на Анкара и Кремъл си противоречат – в среща, която според турския президент Реджеп Тайип Ердоган ще е решаваща за действията на страната му в региона, предава Reuters. Ердоган по-рано заяви, че повече от 80 хил. сирийски цивилни са напуснали атакувания от правителствените сили на Дамаск регион на Идлиб и са пристигнали в Турция, след началото на офанзивата на сирийския президент Башар Асад. Турската делегация ще бъде водена от заместник-министъра на външните работи Седат Юнал и ще посети Москва малко преди планираната визита на руския лидер Владимир Путин в Анкара. На този етап Турция е приема 3,7 млн. бежанци от Сирия, което представлява най-голямата популация на мигранти в света. Страната се страхува, че офанзивата на Асад ще доведе нова вълна от мигранти, които ще дойдат от населения с 3 млн. души Идлиб, намиращ се под контрола на опозиционните сили в Сирия. Ердоган заяви, че страната му няма да може да се справи с нова бежанска криза. „Ние правим всичко по силите си и работим с Русия, за да спрат атаките и ще продължим да го правим. Всъщност ние изпратихме делегация до Москва“, каза Ердоган по-рано. „Те ще проведат срещи и ще установят какви стъпки ще предприемем, в зависимост от резултатите“, добави той. Турция подкрепя силите, които се опитват да отстранят Асад от власт в гражданската война в страната, която продължава вече осем години, докато Русия и Иран подкрепят сирийския президент. Анкара, Москва и Техеран се опитват да намерят политическо решение на конфликта. Делегацията също така ще обсъди потенциалното разполагане на турски войски в Либия, след като силите на правителството в Триполи и Анкара подписаха договор за военно сътрудничество. Москва изрази мнение, че подобна перспектива е много притеснителна. По-рано Ердоган заяви, че страната му може да увеличи военната помощ, която предоставя на силите на правителството на Файез ал-Серай, което се бори с офанзивата на силите на полковник Халифа Хафтар в източната част на страната. Турция вече предоставяше военна помощ на правителствените сили, дори преди подписването на договора, в нарушение с оръжейното ембарго, налжоено от ООН, според доклад на сътрудници на организацията. Русия, Египет и Обединените Арабски Емирства от своя страна подкрепят силите на Хафтар.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Декември 2019 | 12:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Атина се готви за нов Турски ход

Kathimerini: Атина се готви за нов Турски ход

Атина. Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган увеличава исканията си в Източното Средиземноморие и Егейско море, Атина се приготвя за трудна нова 2020 г. и очаква Анкара да изпълни заплахите си и да приложи договора за морските граници, подписан с либийското правителство по-рано, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гърция използва стратегия за дипломатически инициативи, но се очаква, че въпреки това решителен ход от страна на Турция е неизбежен, след сериите от изказвания на Ердоган, който изглежда устремен към продължаването на сондажните дейности в Източното Средиземноморие и зоните, където неговата страна според него има права за това, съгласно споразумението с Триполи, което Гърция счита за невалидно. Атина се готви за четири възможни сценария на ескалация в региона. Първият – и най-лек такъв – би бил Турция да изпрати нов кораб в региона, във водите близо до Крит, които са част от либийските морски територии. Втория сценарии включва изпращането на кораб за проучване на енергийните ресурси направо в гръцки води, но без той да бъде придружен от бойни плавателни съдове. Третия вариант според Атина е Турция да изпрати и бойни кораби, а в четвъртия – към тях да се присъединят и изтребители. Атина все пак е окуражена от факта, че премиерът на страната Кириакос Мицотакис получи уверения, че Гърция разполага с подкрепата на Европейския съюз, за което беше уверен на срещата от високо равнище на Общността. На същата среща действията на Турция бяха разгледани и осъдени от ЕС. Също така особено силната подкрепа на френския президент Еманюел Макрон, както и на Израел, е разглеждана като сериозна гаранция за суверенитета на Гърция. Но все пак рискът от турска интервенция в гръцки води се разглежда като все по-реален. Последният път, когато между Анкара и Атина съществуваше подобно напрежение беше през 1996 г., когато двете страни почти влязоха в конфликт във връзка с остров Имия. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Декември 2019 | 09:01 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Позициите на Хафтар съвпадат с нашите по отношение на меморандума между Турция и Либия

Никос Дендиас: Позициите на Хафтар съвпадат с нашите по отношение на меморандума между Турция и Либия

Бенгази. Позициите на либийския генерал, сражаващ се срещу централното правителство в Триполи, Халифа Хафтар, съвпадат с гръцките по отношение на меморандума между Турция и Либия. Това заяви гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас след посещение в либийският град Бенгази, в който се срещна с Хафтар, пише македонското издание “Слободен печат“. Според Дендиас и Атина и силите на Хафтар са съгласни, че споразуменията между Триполи и Анкара са невалидни и вредят както на Либия, така и на широкия регион. Дендиас и Хафтар, на среща, на която присъства и специалният представител на гръцкото външно министерство за Либия, обсъдиха ситуацията в страната и възможностите за разрешаване на кризата, както и за двата меморандума, подписани миналия месец от правителството на Триполи и Турция. „Бях особено доволен да чуя неговите позиции по този въпрос, които съвпадат с нашите – абсолютната невалидност на конкретните договори, както и това колко са вредни те за хората и обществото в Либия и със сигурност и за стабилността на региона“, каза Дендиас. Според гръцкото външно министерство, Дендиас е представил на Хафтар позициите на Атина, „като подчерта факта, че съдържанието е в пълно противоречие с международното и с морското право“. След посещението си в Бенгази, Дендиас замина за Кайро, където се срещна със своя египетски колега, с който обсъдиха посещението на гръцкия дипломат в Либия. Очаква се Дендиас да проведе среща и с министъра на външните работи на Кипър Никос Христодулидис. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Декември 2019 | 08:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито постави под въпрос суверенитета на някои безименни гръцки острови в Егейско море, като повтори турската теория за „сивите зони“, изразена за първи път през 90-те години, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тези, които правят планове за спорните острови в Егейско море, трябва да знаят, че брегът не е чист (за тях)“, каза Ердоган в неделя при пускането на новата подводница „Пири Рейс“. Повтаряйки дългогодишните турски аргументи относно спора за морските граници на Турция с Гърция, Ердоган каза, че „никой не трябва да се опитва да ни блокира, да ни залови в собствените ни крайбрежия или да стъпче на нашите икономически права.“ Но той добави, че „ние няма намерение да започва конфликти с никого без причина или да лишава някого от правата му. " Говорейки за страните, които се противопоставят на меморандума за морските граници на Турция с Либия, главно Египет, Гърция и Израел, Ердоган каза, че „тези, които стоят срещу нас, не познават международното право и законите и нямат милост“. "С шестте подводници, които ще бъдат готови до 2027 г., ще продължим да защитаваме интересите на нашата страна ... особено в Средиземноморието", каза Ердоган. Говорейки за военната подкрепа за международно признатото „правителство на националното съгласие“ (ПНС) със седалище в Триполи, Либия, което участва в гражданската война, Ердоган казва, че Турция ще увеличи тази подкрепа, ако е необходимо, и ще оцени възможностите си във въздуха, сушата и морето. Турският президент увери публиката си, че няма начин Турция да се откаже от двете споразумения - за морските граници и военната помощ -, които е подписала с Либия. По-рано в неделя министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че "Турция ще подкрепи международно признатото правителство на Либия, докато в Либия не бъдат постигнати мир, стабилност и сигурност." Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 04:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито постави под въпрос суверенитета на някои безименни гръцки острови в Егейско море, като повтори турската теория за „сивите зони“, изразена за първи път през 90-те години, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тези, които правят планове за спорните острови в Егейско море, трябва да знаят, че брегът не е чист (за тях)“, каза Ердоган в неделя при пускането на новата подводница „Пири Рейс“. Повтаряйки дългогодишните турски аргументи относно спора за морските граници на Турция с Гърция, Ердоган каза, че „никой не трябва да се опитва да ни блокира, да ни залови в собствените ни крайбрежия или да стъпче на нашите икономически права.“ Но той добави, че „ние няма намерение да започва конфликти с никого без причина или да лишава някого от правата му. " Говорейки за страните, които се противопоставят на меморандума за морските граници на Турция с Либия, главно Египет, Гърция и Израел, Ердоган каза, че „тези, които стоят срещу нас, не познават международното право и законите и нямат милост“. "С шестте подводници, които ще бъдат готови до 2027 г., ще продължим да защитаваме интересите на нашата страна ... особено в Средиземноморието", каза Ердоган. Говорейки за военната подкрепа за международно признатото „правителство на националното съгласие“ (ПНС) със седалище в Триполи, Либия, което участва в гражданската война, Ердоган казва, че Турция ще увеличи тази подкрепа, ако е необходимо, и ще оцени възможностите си във въздуха, сушата и морето. Турският президент увери публиката си, че няма начин Турция да се откаже от двете споразумения - за морските граници и военната помощ -, които е подписала с Либия. По-рано в неделя министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че "Турция ще подкрепи международно признатото правителство на Либия, докато в Либия не бъдат постигнати мир, стабилност и сигурност." Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Декември 2019 | 17:41 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган обеща при необходимост да увеличи военната подкрепа за правителството в Триполи

ТАСС: Ердоган обеща при необходимост да увеличи военната подкрепа за правителството в Триполи

Анкара. Турският президент Тайип Ердоган изрази готовността си в неделя да увеличи военната подкрепа на правителството на Националното съгласие (ПНС) в Либия, базирано в Триполи, ако е необходимо, предава TACC "Ако е необходимо, ще засилим военния аспект на нашата подкрепа за Либия. Ще оценим всички възможности, налични както на сушата, така и в морето и във въздуха", заяви турският лидер на по време на церемонията по пускането на подводницата „Пири Рейс“ във военната корабостроителница „Гьоледжюк“ в северозападна Турция. Ердоган също отбеляза, че Анкара няма да се откаже от споразуменията, сключени с ПНС за военно сътрудничество и разграничаване на морските граници. "Турция няма да се откаже от действия в Сирия и няма да ограничи прилагането на меморандумите с Либия. Меморандумите за разбирателство с Либия не противоречат на турския закон и международното право. Те се основават на карти, изготвени преди около 10 години", добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

22 Декември 2019 | 15:34 | Агенция "Фокус"

AFP: Гръцкият външен министър посети контролираната от силите на Хафтар източна част на Либия

AFP: Гръцкият външен министър посети контролираната от силите на Хафтар източна част на Либия

Бенгази. Гръцкият външен министър Никос Дендиас посети Бенгази в източната част на Либия в неделя, като се срещна с представители на администрацията на маршал Халифа Хафтар на фона на напрежението с Турция след неотдавнашното морско споразумение на Анкара с правителството на националното съгласие, базирано в Триполи, предава AFP Никос Дендиас кацна за кратко на летището в Бенгази, където се срещна с ръководителя на паралелното източно правителство на Либия Абдула Тани и външния министър в това правителство Абдулхади Лахведж, съобщи фотограф на AFP на мястото на събитието. Лахведж заяви, че са обсъдили спорната сделка за морска делимитация с Анкара, подписана през ноември с признатото от ООН правителство на националното съгласие(ПНС) в Триполи, което разширява претенциите на Турция върху голяма богата на газ зона на Средиземноморието. Атина твърди, че сделката между Анкара и ПНС нарушава международното морско право и суверенните права на Гърция и други държави. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Декември 2019 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас е на посещение в Либия за среща с Халифа Хафтар

Kathimerini: Никос Дендиас е на посещение в Либия за среща с Халифа Хафтар

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас е на посещение в Либия, където се очаква да се срещне с фелдмаршал Халифа Хафтар, лидер на Либийската национална армия, бореща се с признатото от ООН правителство в Триполи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас отпътува в ранните часове на деня от военното летище Елефсина и се отправи към Бенгази. В разделена Либия Бенгази е седалището на Камарата на представителите на Либия, към която Хафтер е лоялен. Базираното в Триполи правителство подписа споразумение за морската граница с Турция, което предизвика осъждане от страна на всички останали държави в Източното Средиземноморие. В отговор на меморандума Гърция изгони от страната либийския посланик. Дендиас вече посети Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2019 | 11:52 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция, Кипър, Италия и Израел се разбраха да опитат да построят газопровод по дъното на Средиземно море

Protothema (Гърция): Гърция, Кипър, Италия и Израел се разбраха да опитат да построят газопровод по дъното на Средиземно море

Атина. Гърция, Кипър, Италия и Израел постигнаха споразумение за газопровода ИйстМед, съобщи кипърският канал Sigma, като отбеляза, че то ще бъде подписано в началото на 2020 г., пише гръцкият вестник Protothema. Турция се опитва да осуети плановете за проекта EastMed, който се забави, но както съобщава каналът, либийско-турският меморандум доведе до преодоляване на проблемите. Според Sigma, междудържавното споразумение ще бъде подписано в началото на следващата година, като добави, че в момента текат консултации на най-високото възможно ниво за церемония по подписване - отговор на Турция, който също ще има силна подкрепа от САЩ. Междувременно израелският премиер Бенямин Нетаняху призова Израел, Кипър и Гърция да продължат незабавно споразумението за изграждането на амбициозния газопровод по дъното на Средиземно море на първоначална стойност 7 милиарда евро. Израел смята, че това е начин за справяне с Турция, след като Анкара подписа споразумение с Либия за разграничаване на техните взаимни морски зони. Нетаняху осъди меморандума за разбирателство, подписан между Турция и Либия, като незаконен в телефонен разговор с президента на Кипър Никос Анастасиадес. Според писмено изявление на говорителя на правителството Кириакос Кушош, двамата лидери са имали дълъг разговор в петък сутринта, обменяйки мнения за текущото развитие и начините за справяне с незаконните дейности на Турция в региона. Израелският премиер е изразил своята благодарност за решението на кабинета да приеме работната дефиниция на антисемитизма на Международния алианс за памет на Холокоста (IHRA). Анастасиадес също е провел дълъг телефонен разговор с премиера на Ливан Саад Харири, за да координира действията за предотвратяване на незаконно поведение на Турция, което би застрашило стабилността и мира в региона. Никозия продължи дипломатическа офанзива, за да координира ходовете, които биха блокирали засилената активност на Турция в региона. На 23 декември се очаква Анастасиадес да разговаря с йорданския крал Абдула II. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2019 | 10:16 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Турският парламент ратифицира меморандума с Либия

Anadolu Agency: Турският парламент ратифицира меморандума с Либия

Анкара. Турският парламент в събота ратифицира меморандум за разбирателство (МР) относно сигурността и военното сътрудничество с Либия, предава Anadolu Agency. На 27 ноември Анкара и Триполи подписаха два отделни меморандума за разбирателство; единия за военното сътрудничество, а другия за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Морският пакт отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие на фона на едностранните проучвателни действия от страна на администрацията на кипърските гърци, като изяснява, че турската република Северен Кипър (TRNC) също има права върху ресурсите в района. Той влезе в сила на 8 декември. След споразумението за военно сътрудничество турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако признатото от ООН правителство на Триполи отправи такова искане. След прогонването на покойния лидер Муамар Кадафи през 2011 г. в Либия се появиха два центъра на властта: единият в Източна Либия, поддържан главно от Египет и Обединените арабски емирства, и друг в Триполи, което се радва на международно признание, включително и от ООН. Парламентът също ратифицира Споразумението за социално осигуряване между Турция и Молдова. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

21 Декември 2019 | 20:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кипър обединява съседи, за да отхвърлят споразумението между Либия и Турция

Kathimerini: Кипър обединява съседи, за да отхвърлят споразумението между Либия и Турция

Никозия. Президентът на Република Кипър заяви, че се намира в контакт с лидерите на Египет, Израел, Гърция и Ливан за предприемане на съвместни дипломатически действия, насочени към противопоставяне на споразумението за морските граници между Турция и Либия, което нарушава международното право и увеличава напрежението в региона, пише гръцкият вестник Kathimerini. Кипърският президент Никос Анастасиадес заяви, че съвместните действия не включват военни, а по-скоро съгласувани дипломатически действия за отхвърляне на целите на „незаконното“ споразумение. Анастасиадес заяви, че споразумението е осъдено и от арабските страни, страните-членки на Европейския съюз и други държави, които той не уточни, но добави, че скоро могат да бъдат очаквани съобщения за конкретни действия. Турция заяви, че споразумението с Либия дава икономически права на голяма част от Източното Средиземноморие. Но други страни в региона, включително Гърция и Кипър твърдят, че сделката незаконно съкращава собствените им икономически зони и възпрепятства правата им за офшорни проучвания за въглеводороди. Превод и редакция: Мария Факова

21 Декември 2019 | 09:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Либия иска военна подкрепа от Турция

Kathimerini: Либия иска военна подкрепа от Турция

Триполи. Активирането от страна на базираното в Триполи правителство на Либия на сделка с Турция, която предвижда военна помощ от Анкара, притесни световните сили, не на последно място във Вашингтон, по отношение на нейните регионални последствия, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini В изявление Държавният департамент на САЩ призова всички държави да се „въздържат от изостряне на гражданския конфликт“. „Външните участници трябва да спрат да предизвикват конфликт. Всички държави трябва да се въздържат от изостряне на гражданския конфликт и да подкрепят завръщането към благоприятния политически процес на ООН “, заяви говорител на Държавния департамент в писмен отговор на въпрос на Hellas Journal. Говорителят каза: „Резултатът трябва да бъде започването на вътрешнолибийски диалог, деескалация и изтегляне на външни сили.“ Перспективата за разполагане на турските войски в Либия също предизвика тревоги в държавите от Персийския залив и постави в готовност Кайро, като според съобщенията президентът на Египет Абдел Фатах Ал Сиси е казал на кипърския си колега Никос Анастасиадес в четвъртък в телефонен разговор, че Анкара дестабилизира региона. Според Middle East Monitor, в отговор на хода на Турция, египетското правителство e решило да подкрепи силите на Халифа Хафтар, които обсаждат Триполи с танкове, произведени от Русия. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

20 Декември 2019 | 16:44 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган заяви, че Турция няма да си мълчи за руските наемници в Либия

Reuters: Ердоган заяви, че Турция няма да си мълчи за руските наемници в Либия

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му няма да си мълчи за подкрепяните от Москва наемнически войски в Либия, които се сражават на страната на Халифа Хафтар срещу правителствените сили в Триполи, предава Reuters. Коментарите му идват малко след като и Москва изрази притеснения за евентуалната турска намеса в конфликта в Либия в подкрепа на правителствените сили. Туция подкрепя международно признатото правителство в Триполи, водено от Файез ал-Серай и двете страни подписаха по-рано споразумение за военно сътрудничество. Анкара вече изпрати военна помощ на Либия в нарушение на оръжейното ембарго на ООН, според доклад на организацията. В него се казва, че правителството на „Националното съгласие“ е поискало от Турция помощ, след като Хафтар от своя страна е получил подкрепата на Йордания и Обединените арабски емирства. Турция не е коментирала директно доклада, но Ердоган открито заяви по-рано, че Анкара не може да игнорира подкрепата, която Хафтар получава от свързваната с Кремъл наемническа паравоенна организация „Вагнер“. „Те буквално работят като наемници на Хафтар в Либия. Знаете кой им плаща“, каза Ердоган пред турския канал NTV. „Това е случая и няма да е правилно от наша страна да останем тихи срещу всичко това. Направихме всичко по силите си и ще продължим да го правим“, допълни той. Коментарите на Ердоган идват ден след като правителството на Серай заяви, че е ратифицирало сделката, подписана по-рано между Триполи и Анкара, която отваря пътя за бъдеща военна подкрепа, която Турция ще може да окаже на своя съюзник. Серай на този етап се опитва да спре офанзивата на силите на Хафтар, които напредват към Триполи. По-рано Русия заяви, че е много притеснена от възможността Турция да изпрати войски в Либия, като добави, че споразумението за военно сътрудничество между Анкара и Триполи е повдигнало много въпроси в Москва. Ердоган заяви по-рано, че Турция ще подобри сътрудничеството си с Либия като предложи на правителството военна подкрепа и ще работи с него в Източното Средиземноморие. От Кремъл заявиха, че президентът на Русия Владимир Путин ще обсъди ситуацията в Либия със своя колега Ердоган през януари 2020 г. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Декември 2019 | 16:30 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Германия призова Турция да уважава международното право

Kathimerini: Германия призова Турция да уважава международното право

Никозия. Берлин е солидарен с Атина и Никозия, заяви германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер по време на своя визита в Кипър, където тя също така е призовала Анкара да уважава международното право, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Германия и нейните европейски партньори призоваха Турция да „приеме нашето законно виждане“ във връзка с енергийните амбиции на Анкара към Източното Средиземноморие. Тя заяви това по време на своя визита на германски боен кораб, част от Временния мирен контингент на ООН в Ливан, който се намираше близо до бреговете на Кипър. Крамп-Каренбауер подчерта, че Гърция и Кипър разполагат с подкрепата на Европейския съвет след подписването на военната и морска сделка между Анкара и базираното в Триполи правителство на Либия. Тя добави, че Европейския съвет работи по „рамка“ от санкции, които да бъдат наложени на Турция във връзка с действията й в региона. Крамп-Каренбауер пристигна в Кипър по-рано за двудневна визита на германския контингент, част от силите на ООН в региона. Тя се срещна също така със своя колега от Република Кипър Савас Ангелидис, който заяви пред местните медии, че Берлин е обещал да наложи всички нужни санкции, одобрени от Европейския съюз на Турция във връзка с нейните нелегални сондажни дейности в Излключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова. „Настрана от солидарността на Берлин с Кипър, германският министър заяви, че тя ще предприеме инициативи в контекста на своите задължения и на европейско ниво, така че решенията на ЕС ще бъдат приложени, за да изпратят съответните съобщения във връзка с действията на Турция“, заяви Ангелидис пред кипърските медии. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Декември 2019 | 13:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мнозинството гърци се притеснява от ескалация на напрежението с Турция, показва проучване

Kathimerini: Мнозинството гърци се притеснява от ескалация на напрежението с Турция, показва проучване

Атина. 60% от гърците са притеснени от последната ескалация на напрежението с Турция на фона на нарушенията от страна на Анкара и подписването на меморандума с международно признатото правителство в Триполи. Това показва проучване на общественото мнение, проведено от „Пулс“ за телевизия „Скай“, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Загрижеността за турската агресия е особено голяма сред привържениците на „Движение за промяна“ (KINAL). 75% от тях споделят притесненията си от възможна ескалация на напрежението със съседна Турция. На второ място са избирателите на „Нова демокрация“ (68%), следвани от привържениците на СИРИЗА (53%). Според същата анкета партията на премиера Кириакос Мицотакис консолидира преднината си пред СИРИЗА с разлика от 13%. 38% от респондентите заявяват, че биха гласували за „Нова демокрация“, в сравнение с 25% за СИРИЗА. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Декември 2019 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Правителството в Триполи, признато от международната общност, ратифицира споразумението за отбрана с Турция

Kathimerini: Правителството в Триполи, признато от международната общност, ратифицира споразумението за отбрана с Турция

Триполи. Либийското международно признато правителство в Триполи заяви, че е ратифицирало споразумението за отбрана и безопасност, подписано по-рано с Турция, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Това отваря възможността Турция да предоставя военна помощ на правителствените сили, които се борят с опозицията на Халифа Хафтар. Правителството на националното съгласие, което контролира Триполи и разполага с международно признание заяви в свое изявление, че меморандумът с Турция е бил ратифициран, но не даде повече детайли по въпроса. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви по-рано, че Анкара ще се съгласи да си сътрудничи с правителствените сили в Либия, като им предложи военна помощ и ги подкрепи в съвместните им дейности в Източното Средиземноморие. Все още не е ясно в какво ще се изразява предложената от Анкара помощ за правителството. Правителството на националното единство се бори от април 2019 г. със силите на базираната в източната част на страната „Либийска национална Армия“, водена от маршал Халифа Хафтар.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Теодор Пенев

19 Декември 2019 | 21:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Анкара продължава с провокациите срещу Гърция

Kathimerini: Анкара продължава с провокациите срещу Гърция

Атина. Напрежението в Егейско море продължи за втори ден, след като турски изтребители Ф-16 извършиха общо 12 полета над островните групи Ойносес, Панагиа и Ро, нарушавайки по този начин гръцкото въздушно пространство, пише гръцкият вестник Kathimerini. В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че ще приложи всички клаузи от либийско-турския договор за морските граници, който нарушава гръцкия суверенитет и беше осъден от Европейския съюз. „Ние ще забързаме процеса между Либия и Турция. Казахме им, че винаги сме готови да помогнем, ако имат нужда. От военно сътрудничество и такова в сферата на безопасността, до стъпки за нашите морски права – ние сме готови“, каза Ердоган по-рано в Женева, след събитие, организирано от ООН и посветено на въпроса с бежанците. Забележките на Ердоган идват малко след като премиерът на Турция Фуат Октай заяви, че Анкара може да изпрати военнослужещи в Източното Средиземноморие. Ердоган също така обърна внимание и на факта, че страната му по-рано изпрати и безпилотни самолети в Севернотурската кипърска република (СКТР, призната само от Анкара), като отбеляза, че ако е необходимо техният брой може да бъде увеличен. Освен това, в репортаж за проправителствения турски вестник Yeni Safak, който може да увеличи напрежението между Анкара, Атина и Никозия дори повече, се казва, че страната може да започне да използва летища в СКТР като бази за своите изтребители, „ако това е нужно“. В отговор на враждебната реторика на Анкара, външният министър на Гърция Никос Дендиас коментира, че „Турция е свикнала да отправя заплахи в последно време“. „Със заплахи и подобно поведение, вие показвате на международното общество нещо, което се надявахме да не е вярно, че Турция е проблемна държава в този регион“, каза той. Дендиас добави, че Анкара допуска грешка ако мисли, че това поведение й носи някакви ползи. „Мисля, че те следват път, който не води до щастлив край“, каза още гръцкият министър.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Теодор Пенев

19 Декември 2019 | 15:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили се нуждаят от радикална промяна

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили се нуждаят от радикална промяна

Атина. „Време е Гърция да се събуди“, пише Алексис Папакелас в материал за вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса. „Тя трябва да остави настрана опасенията относно натрупаните политически разходи, ако иска да се заеме сериозно с отбраната на страната. Изминаха 23 години от кризата в Имия и все още обсъждаме очевидното. Изведнъж бяхме събудени от дълбоката си дрямка от поведението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а телевизионните ни екрани вече са пълни с пенсионирани армейски генерали и други неексперти, както и с желаещи да бъдат коментатори по международните въпроси“. „Това е добре в известен смисъл, защото гръцкото общество трябва да осъзнае предизвикателствата, пред които е изправено, и да развие по-остро чувство за разумен и здравословен патриотизъм. Казвайки това, ние не трябва да се губим в търсене на въображаеми спасители и магически решения, защото те просто не съществуват и търсенето им неизбежно ще доведе до национални разочарования. Но да се върнем към нашата тема. Гръцките въоръжени сили трябва да се променят коренно и те трябва да се променят сега. Плановете са готови и решенията вече са взети. Един пример е необходимостта от интегриране на специалните сили, които ще бъдат призовани да действат в случай на „горещ инцидент“. Ключов урок от кризата в Имия е, че силите трябва да бъдат поставени под съвместно командване и трябва да бъдат базирани близо до Атина, така че те могат да бъдат незабавно разположени. Виждаме обаче, че решението за прехвърляне на морската бригада от Волос в централна Гърция, така че да се намали времето за транспортиране, доведе до протести на местните депутати от всички партии. В резултат на това решението беше отменено. По подобен начин плановете за премахване на ненужни бригади в Северна Гърция с цел изграждане на готови за бойни единици с висока готовност предизвикаха протести сред местните общности и депутатите. Плановете бяха отложени за неопределено време. Най-накрая трябва да преминем всичко това и да продължим напред. Страната се нуждае от правителство и ръководство, които ще хванат бика за рогата и ще обяснят на обществото необходимостта от незабавни и непопулярни решения и ще ги приложат до края на 2020 г. Най-важното е, че нашата политическа класа трябва да осъзнае, че националният интерес трябва да е пред тесните партийни и политически интереси“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Декември 2019 | 07:56 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Ердоган заяви, че Русия и Турция ще обсъдят ситуацията в Либия и Сирия „в най-скоро време“

ТАСС: Ердоган заяви, че Русия и Турция ще обсъдят ситуацията в Либия и Сирия „в най-скоро време“

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че в най-скоро време в Русия ще дойде делегация от Анкара, която ще обсъди с представителите на Кремъл ситуацията в Либия и Сирия, предава ТАСС, като се позовава на телевизионния канал NTV. “Ние (с президента на Русия Владимир Путин) издадохме заповед, в рамките на която заместниците на министрите на външните работи и на отбраната, както и представители на разузнаването и националната сигурност в скоро време ще се отправят за визита в Москва“, заяви Ердоган в свое изказване пред турския телевизионен канал. „Ние се съгласихме, че ще се обсъдят Либия и Сирия“, допълни той. На 12 декември командирът на Либийската национална армия (ЛНА) маршал Халифа Хафтар, който се бори с централното правителство, обяви, че неговите сили започват мащабна операция в района на Триполи с цел ликвидиране на базирани в региона терористични групировки. В отговор на това, базираните в столицата лоялни на правителството сили започнаха своя военна кампания. Бързо напредвайки към столицата, опозиционните сили се укрепиха близо до нея и през цялото това време се сражаваха с променлив успех с правителствените сили. Продължаващата конфронтация доведе до смъртта на стотици и унищожаването на важна инфраструктура, а хиляди местни жители бяха принудени да напуснат домовете си.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Теодор Пенев

18 Декември 2019 | 21:33 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нахлуване на турски самолети в гръцкото въздушно пространство предизвика 16 имитационни въздушни схватки

Kathimerini: Нахлуване на турски самолети в гръцкото въздушно пространство предизвика 16 имитационни въздушни схватки

Атина. Турция е увеличила напрежението в Егейско море във вторник, когато турски изтребители са извършили множество нарушения на гръцкото въздушно пространство и това е довело до 16 имитационни въздушни схватки, а междувременно турският вицепрезидент Фуат Октай е обявил, че Анкара може да изпрати сили в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според информацията източник на вестника, турски изтребители са нарушили гръцкото въздушно пространство в 40 случая, което е задължило гръцките самолети да влязат в 16 имитационни въздушни боя. Смята се, че поредицата нарушения са предизвикани от коментарите на министъра на отбраната на Гърция, според когото Атина има военно превъзходство в Егейско море. Също във вторник са получени съобщения за присъствието на пет кораба от военноморските сили на Турция, южно от остров Кастелоризо. Октай е добавил масло в огъня, като, според цитата на „Катимерини“ е казал, че „ако се налага, Турция ще изпрати сили, ще проведе учения и ще осъществява трансгранични операции в Източното Средиземноморие“. Превод и редакция: Иван Христов

18 Декември 2019 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция погледна към Либия, обръщайки гръб на САЩ

Daily Sabah: Турция погледна към Либия, обръщайки гръб на САЩ

Анкара. Турция погледна към Либия, обръщайки гръб на САЩ, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Американският Сенат прие резолюция в четвъртък, с която признава така наречения арменски геноцид. Мярката, която съюзниците на президента Доналд Тръмп в Сената неколкократно блокираха, не е правно обвързваща. Това е просто символична стъпка. За да стане закон резолюцията, която Турция категорично осъди, тя трябва да бъде приета от Камарата на представителите и подписана от президента Тръмп. Съдейки по това най-ново развитие, дошло малко след законопроекта за санкциите, Сенатът иска да постигне напредък в своята антитурска кампания преди коледната пауза. Подобна атмосфера има и в Камарата на представителите. Така че Тръмп, който намира своите външнополитически правомощия за ограничени, има трудна задача: да намери начин да смекчи щетите, нанесени от сенаторите на турско-американските отношения. Президентът на САЩ ще трябва да спре Конгреса и други американски институции да саботират споразуменията му с президента Реджеп Тайип Ердоган. За съжаление, фиксиран на вътрешния фронт, Конгресът няма проблем да предприеме стъпки, които подклаждат антиамериканизма в Турция. Да предположим, че Вашингтон има основателни опасения относно руската система за ПВО и въздействието й върху американското въздушно превъзходство. Как можем да отчитаме признаването от Сената на така наречения геноцид? При този темп учените, които изследват турско-американските отношения във Вашингтон ще могат да напишат много книги за това, което американците са направили, за да загубят Турция. Междувременно Либия ще бъде в натоварения външнополитически дневен ред на Турция през 2020 г. Страната е разделена и нестабилна от 2011 г., когато подкрепяното от НАТО въстание свали режима на Муамар Кадафи. Въпреки че Файез Сарадж създаде ново правителство съгласно политическо споразумение, признато от ООН, сили, верни на маршал Халифа Хафтар, попречиха на обединението на Либия, която е разделена на части. Днес Хафтар се подготвя за "окончателна офанзива" за превземането на столицата Триполи с военна подкрепа от Обединените арабски емирства, Египет, Франция и Русия. Турция, която беше спряла подобно нападение през април, наскоро подписа два меморандума с правителството на Триполи за разбирателство - един за военното сътрудничество, а другият за разграничаването на морските юрисдикции. Президентът Ердоган заяви, че Турция ще обмисли разполагането на войски в Либия, ако правителството на Сарадж отправи покана, което повдигна много въпроси по целия свят. Последният опит на Хафтар да превземе Триполи отново насочи всички погледи към Либия. Има няколко натрапчиви въпроса: Може ли Триполи да се защити, без да се налага да иска от Турция военна помощ? Ако либийците поискат войски и Турция се съгласи, какво ще е положението в Либия? Какво влияние ще имат последните събития на място върху международната среща на върха, която ще се проведе в Берлин следващия месец? Как другите сили, участващи в либийския конфликт, ще реагират на потенциалния ход на Турция? Понастоящем със сигурност е трудно да се отговори на тези въпроси. Едно обаче е ясно: споразуменията на Турция с правителството в Триполи обезпокоиха няколко правителства. Миналата седмица група лидери на ЕС се събраха в Брюксел, за да твърдят, че меморандумът за разбирателство относно морските зони нарушава "суверенните права на трети страни". По този начин ЕС застана на страната на Гърция и кипърските гърци, които се опитват несправедливо да присвоят Източното Средиземноморие. За да бъде ясно, организацията (ЕС) не е в състояние да блокира сделката на Анкара с Триполи. Турците вече са представили меморандума в ООН, но въпреки това правителството в Триполи е изправено пред по-сериозна заплаха от преди. Анкара ще трябва да намери начин да попречи на силите на Хафтар да свалят законното правителство на Либия, признато от ООН. Поради тези причини дипломатическото и военно движение по отношение на Либия вероятно ще ескалира скоро. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2019 | 20:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган обяви за нови зони на сондажни дейности

Kathimerini: Ердоган обяви за нови зони на сондажни дейности

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви нови сондажни дейности в райони от Източното Средиземноморие, които са обозначени в морското гранично споразумение, подписано между Турция и Либия, и които нарушават гръцкия суверенитет, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. "С Божията помощ и съвсем скоро тук ще започнем сеизмични проучвания и сондажи", каза Ердоган, посочвайки област южно от Кастелоризо и източно от Крит, по време на неделно интервю пред турската телевизия A Haber. Той също така призова "международни мощни компании" да работят с Анкара, като отбеляза, че в Източното Средиземноморие има значителни запаси от въглеводороди. Ердоган повтори, че Анкара ще изпрати военна помощ, ако правителството със седалище в Триполи поиска такава. Той каза това малко преди да бъде обявено, че Анкара ще изпрати военни лекари и помощ на либийското правителство. Турският президент обсъди най-новите ходове в неделя с либийския премиер Файез Сарадж в Истанбул. Освен това, в ход, който би могъл допълнително да повиши гръцко-турското напрежение, турски безпилотен летателен апарат (БПЛА) „Байрактар“, кацна на летището Лефконико в окупирания от Турция северен Кипър в понеделник. Очаква се още БПЛА на ВВС на Турция да пристигнат в окупирания север, за да помогнат в изследователските и сондажни операции в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) от турската петролна корпорация . Пристигането на БПЛА в понеделник следва информация от The Jerusalem Post, че “Бат Галим”, кораб на Израелската институция за океанографски и лимнологични изследвания, е бил прогонен от ИИЗ на Кипър от турски военен кораб. Този инцидент очевидно е станал на 18 ноември, но е разкрит в неделя, след като израелски изтребител прелетя около турски сондажен кораб в отговор на действията на Турция миналия месец. Ходовете на Анкара се разглеждат като усилие да се използва настоящият вакуум на властта в Израел и да се повлияе на Тел Авив по отношение на енергийната му политика в региона. Съобщения от Турция и Израел, както и източници в Атина потвърждават, че Анкара се е обърнала към Тел Авив, отбелязвайки, че тъй като Турция и Либия са разграничили морските си зони, не може да има тръбопровод за природен газ EastMed без одобрението на Анкара. Междувременно гръцкият външен министър Никос Дендиас каза на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в понеделник, че Гърция счита споразумението за морска граница, подписано между Турция и Либия, за "несъществуващо", тъй като е подписано от правителство, което "няма такова разрешение". Дендиас, който се срещна за разговори с Гутериш в Женева, заяви, че е обяснил позицията на Гърция по този въпрос и е очертал опасностите за региона, които представляват турските възгледи за морското право. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2019 | 17:55 | Агенция "Фокус"

Депутат от „Нова Демокрация“: Каква трябва да е стратегията на Гърция в конфликта с Турция

Депутат от „Нова Демокрация“: Каква трябва да е стратегията на Гърция в конфликта с Турция

Атина. За Гърция не е достатъчно да търси неясно мирно разрешение на конфликтите си с Турция. Освен това тя трябва да има конкретна стратегия как да стигне дотам, пише в статия за вестник Kathimerini депутатът от гръцката управляваща партия „Нова Демокрация“ и асоцииран професор по международно право и външна политика в атинския университет „Пантеон“. Материалът е предаден без редакторска намеса. Например има голяма разлика в мненията относно това какво е в основата на гръцко-турския спор. Атина казва, че единственият проблем, който разделя двете страни, е делинеацията на техните континентални рафтове. От друга страна, Анкара повдигна широк кръг въпроси с надеждата, че в крайна сметка ще спечели повече, отколкото има право. Ще рискуваме ли да съдим и Турция да извади всичко, което пожелае от голямата си торба с искове? Това беше основният проблем със стратегията на Гърция на срещата на върха в Хелзинки през 1999 г. (което доведе до отказ от идеята за съдебно уреждане през 2004 г.). Не трябва да повтаряме същата грешка. Поддържането на умерена реторика и избягването на очертаване на нашите права, определени от международното право, също не представлява реална стратегия. Ние винаги сме на крачка зад Турция, което продължава да има инициативата. През последните дни стана болезнено очевидно, че липсата на координати, определящи границите на Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Гърция в Източното Средиземно море, не доведе до по-сдържана Турция, а вместо това до по-неконтролируема. Сега сме задължени да представим координатите си, за да защитим минимума - т.е. да определим районите, които считаме за част от гръцкия континентален шелф. Това са областите, в които няма да приемем нарушение на суверенните ни права от страна на турските сондажни кораби. Трябва най-накрая да приемем, че страни като Франция, Испания, Хърватия и Ливан (като говорим само за държави, граничещи със Средиземноморието) са знаели по-добре от нас, когато са изпратили координатите на морските си граници, въпреки че няма разграничение със съседните държави. Въпреки това, Ливан е изправен пред военно мощния Израел. Що се отнася до стратегията, която Гърция трябва да следва, ключов въпрос, на който трябва да се отговори, е дали Турция наистина иска да постигне справедливо и добросъвестно решение на гръцко-турските спорове. Има две основни линии на разсъждение по този въпрос. В едната се твърди, че Турция повдига всички тези въпроси в контекста на стратегията си за преговори и двете страни биха могли чрез диалог да намерят решения въз основа на взаимни компромиси. Според привържениците на тази идея, решението на Турция да подпише нелегалния пакт за морските граници с Либия (пакт, който противоречи на географията и разума) е предизвикано от раздразнението на Анкара от тристранните схеми за сътрудничество, изковани между Гърция, Кипър и Израел, както и между Гърция, Кипър и Египет. Според тях Турция се е почувствала изолирана и (тъй като е Турция) е реагирала с тази незаконна акция. Другият лагер казва, че Турция е агресивна държава, която ще продължи да преследва ликвидирането на съществуващите договори, дори ако двете страни успеят да намерят решения по отделни точки. Поради тази причина, казват те, Гърция трябва да повиши способността си за сдържане. По този начин цената на военно нападение ще бъде по-голяма от печалбата за Турция. Това е единственият начин, казват те, по който Турция може да бъде убедена да постигне почетен компромис с Гърция. Шампионите на тази школа на мисълта бяха особено гласовити през последните дни. Закупуването на много военни системи и поддръжката на скъпа армия не успяха да убедят Турция, че е в неин интерес да се постигне честен и най-важното разумен компромис. Ако войната между Гърция и Турция бе избегната от 1974 г., това е благодарение на способността на Гърция за възпиране и спазването на правилата. Противно на привържениците на тези две линии на поведение, ние трябва да приемем стратегия, която да принуди Турция да приеме (а) мирно уреждане (б) въз основа на международното право (най-вероятно пред Международния съд) и в) ограничаване на морските зони в които ние упражняваме суверенните си права в Егейско море, а сега и в Източното Средиземноморие. И накрая, г) отказът на Турция да се обърне към международното правосъдие трябва да доведе до загуби за страната. Двете най-големи постижения на външната политика на Гърция през периода след 1974 г. са присъединяването на страната към Европейската икономическа общност през 1981 г. и членството на Кипър в ЕС през 2004 г. Нито едно от тях не ни бе поднесено на тепсия. Говорейки за последното постижение, бившият външен министър Теодорос Пангалос заяви, че „политиката, довела Кипър до чакалнята на Европа, не се основава на проявата на добри обноски и воля за компромиси“. Съответно стратегията за постигане на мирно разрешение на гръцко-турския конфликт не може да се основава на въздържането ни от упражняване на нашите права. П.С.: Има и пренебрежителни коментари относно възпиращия капацитет на военните сили на Гърция. През 1974 г. източните егейски острови бяха беззащитни, а армейският корпус D в Тракия не съществуваше. Островите и Тракия бяха напълно укрепени в рамките на две години. Това не е 1974 година. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 12:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Бившият външен министър Дора Бакоянис призова за специални отношения между ЕС и Турция

Kathimerini: Бившият външен министър Дора Бакоянис призова за специални отношения между ЕС и Турция

Атина. Депутатът от „Нова Демокрация“ и бивш външен министър на Гърция Дора Бакоянис предложи Европейският съюз да установи „специално партньорство“ с Турция въз основа на условието Анкара да приеме юрисдикцията на Международния съд в Хага с цел постигане на споразумение относно проблемите около континенталния шелф и изключителната икономическа зона (ИИЗ) с Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване по време на събитие, организирано от „Кръга на идеите за национална реконструкция“, тръст, основан от бившия вицепремиер Евангелос Венизелос, Бакоянис заяви, че Гърция трябва да направи разграничение на своята ИИЗ с Италия, Албания и Египет. „Можем да се придържаме към статуквото; това беше основата на политиката във външното министерство през всичките тези години. Не вярвам в това“, каза тя. Бакоянис, която е влиятелна фигура в консервативната партия и е сестра на премиера Кириакос Мицотакис и жена на кмета на Атина Костас Бакоянис, подкрепи политиката на правителството, целяща дипломатическата изолация на Турция, след подписването на спорния пакт за морските граници между Анкара и международно признатото правителство на Либия миналия месец. Говорейки за турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Бакоянис заяви, че „неговият характер се е променил през последните години“, особено след опита за преврат през 2016 г., добавяйки обаче, че „той е човек, който има предвид това, което казва“. Бакоянис също така се изказа в удължаването на военната служба в Гърция, която в момента е от 9 до 12 месеца. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 07:43 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Турция е изпратила войници и техника в помощ на правителството в Триполи

РИА Новости: Турция е изпратила войници и техника в помощ на правителството в Триполи

Анкара. Турция е изпратила на международно признатото Правителство на националното съгласие в Триполи спецназ, съветници и военна техника, съобщава телевизионният канал „Ал Арабия“, като се позовава на свои източници, предава РИА Новости. Анкара е изпратила подкрепленията по искане на местните власти. Преди това президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви, че Анкара не смята командващия Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар за законен лидер. Както отбеляза командващият военния флот на Либия адмирал Фарадж Махдауи, маршал Хафтар е наредил да се потапят всички турски кораби. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 07:17 | Агенция "Фокус"

„Взгляд“: Газът тласка Израел и Турция към силов конфликт

„Взгляд“: Газът тласка Израел и Турция към силов конфликт

Москва. Турските военни дронове са разположени в Северен Кипър, за да следят израелците. Израелската авиация обикаля заплашително над турските сондажни кораби, а турски военен кораб прогони израелски научен кораб. В неутралните води на Източното Средиземноморие избухва нов конфликт в Близкия Изток заради газовите залежи, пише руският вестник “Взгляд“. Първият дрон на турските военновъздушни сили „Байрактар“ пристигна в постоянната си база в непризнатата Турска република Северен Кипър (ТРСК). Това съобщи в понеделник РИА Новости с позоваване на турската информационна агенция Anadolu. Това е един от няколкото турски разузнавателни и ударни дронове, които ще придружават турските сондажни кораби и превозни средства край бреговете на Кипър, както и ще извършват въздушно проучване на запасите от въглеводороди в този средиземноморски регион. Дроновете ще се базират на базата на турските ВВС Гечиткале (на гръцки - Лефконико) в турски Кипър - държава, която само Анкара признава. Властите на Република Кипър (тоест гръцката част на разделения остров) изразиха протест и оцениха решението на Анкара като стъпка, дестабилизираща Източното Средиземноморие. Но по-интересно е каква ще бъде реакцията на Израел. Първите турски бойни дронове кацнаха в Кипър само ден след зрелищен полет на израелски изтребители над турски кораб, който извършва газово сондиране близо до Кипър. Известният блогър Бабак Тагвай, който се позиционира като военен експерт, запознат с вътрешните хора, написа в Туитър само преди ден: самолетът на ВВС на Израел F-16I „удари“ турски кораб, използвайки противорадарни ракети „Дилайла“. Нито турската армия, нито израелските военни потвърдиха това съобщение. Във всеки случай израелската въздушна демонстрация беше отговорът на случая от преди две седмици. Тогава израелският изследователски кораб Бат Галим беше изгонен от икономическата зона на Кипър с турски военен кораб. Освен това Реджеп Тайип Ердоган направи жест, който очевидно е предназначен да раздразни Израел. Турският президент прие делегация на „Хамас“, която Израел признава за терористична организация. Според израелския портал MIGNews палестинските гости, водени от лидера на "Хамас" Исмаил Хания, се оплакват на Ердоган от „трудната хуманитарна ситуация в Газа“ заради продължаващата обсада от Израел. Става дума за важната роля на Турция в подкрепа на палестинците. Освен това представителите на Хамас са описали опасностите, които според тях заплашват джамията „Ал-Акса“ в Йерусалим заради опитите на Израел да „юдаизира“ Храмовия хълм. „Израелските политици са доста прагматични и не се поддават лесно на провокации. Но ако тези провокации се превърнат в конкретни действия, те ще се натъкнат на твърда израелска реакция и това може да доведе до напрежение в региона. Следователно тази игра на Ердоган е много опасна “, коментира пред вестник „Взгляд“ бившият съветник на Бенямин Нетаняху, израелският политолог Бени Брискин. Изглежда, че всичко е ясно с конфликта между Турция и кипърските гърци относно конфликта по шелфа за нефт и газ. Причината за конфликта на Турция и Израел не е толкова очевидна. Турция твърди, че проучването и производството на въглеводороди се извършва или в собствения й шелф, или в шелфа на Кипър, който от гледна точка на Анкара се контролира от турската република Северен Кипър. От друга страна, Република Кипър, Гърция, Европейският съюз и останалата част от световната общност смятат, че целият шелф на острова е изключителната икономическа зона на обединената и неделима Кипърска република. „Тъй като никой в света не признава Северен Кипър за независима държава, въпросът за законността на това териториално формиране върху собствена зона на шелфа „виси във въздуха“. В съответствие с международното право тази зона не може да се счита за суверенна“, обясни пред вестник „Взгляд“ Виктор Надейн-Раевски, водещ изследовател в Института за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките. Припомняме, че през лятото Гърция заплаши Турция със санкции от ЕС. В отговор Анкара отхвърли правото на Европейския съюз да определя граници в Средиземно море. Да се откаже от проучванията край бреговете на Кипър, Турция също бе призована и от САЩ. Какво делят турците с Израел? „Разграничението беше документирано между Кипър и Израел, но тъй като Турция не признава Кипър, тя не признава и израелските зони“, обясни Надейн-Раевски. „Оттук идват всички тези многобройни взаимни заплахи и в последно време опитите за влияние върху кораби, които се занимават с разработване и проучване в тази област.“ Борбата за предполагаемите и все още не напълно проучени запаси от нефт и газ в Източното Средиземноморие започна сравнително наскоро. Но както вече отбеляза вестник „Взгляд“, хипотетичната награда е доста сериозна. През 2012 г. край бреговете на Кипър и Гърция бе открито дълбоководно газово находище, което получи името Афродита и чиито резерви се оценяват на 140 милиарда кубически метра. Израелците намериха близо до морската граница с Ливан, полето „Тамар“ (300 милиарда кубически метра газ), което се разработва от 2013 г. заедно с американците. Но полето "Левиатан" се смята за най-голямото поле в тази област", обясни Надейн-Раевски пред вестника. Нефтеното и газовото поле, кръстено на библейското морско чудовище, се намира на 135 километра от израелския град Хайфа (за сравнение, полето „Тамар“ е на по-малко от 90 км от израелския бряг). Намира се на около половината път от израелския до кипърския бряг. Според Геоложката служба на САЩ потенциалните резерви на "Левиатан" са 3,4 трилиона кубически метра природен газ и 1,7 милиарда барела нефт. "Но има и други находища", каза Надейн-Раевски. - В същото време Турция успява да координира производствените си зони с Египет и освен това те водят разговори с Алжир. В региона има доста сложно припокриване на зони, всичко зависи от това как се очертават границите. “ Що се отнася до зоната, в която са се случили турско-израелските инциденти, „тази територия изглежда лежи в ливански и сирийски води, а от юг в непосредствена близост е и зоната на Израел. Но това се преценява, както се казва, „според класиците“. Всичко това би изглеждало хубаво, ако не бяха твърде максималистичните претенции на Турция. " „В същото време офшорните зони на Кипър и Турция се припокриват. И съответно, за да се разрешат споровете, са необходими споразумения за ограничаване и определяне на работни места във всяка от зоните. Но Турция не се стреми към това. Тя се опитва да наложи разбирането си по всички въпроси, свързани с това “, заяви Надейн-Раевски. Според него Турция иска да вземе колкото е възможно повече, защото депозитите тук не са в конкретен регион, а са под формата на „петна“, а международното право в този случай не притеснява много Анкара. Не я притеснява дори натискът от Европейския съюз, който категорично не прие и осъди турските стремежи. Именно поради тази причина Турция е подложена на редица икономически санкции от страна на ЕС. Иронията е, че борбата за запасите от нефт и газ в Източното Средиземноморие вече е в ход, а реалният обем на тези резерви все още не е известен. "Всъщност не се знае какви точно са тези находища", каза пред в. "Взглад" Игор Юшков, експерт от Националния фонд за енергийна сигурност. „Причината е че има тристранен съюз между Гърция, Кипър и Израел. Техните министри на енергетиката циркулират по света от няколко години, опитвайки се да прокарат идеята, че ако имате шелф, непременно ще има офшорни депозити. Подобни пътувания бяха особено активни по време на високите цени на петрола. До 2014г. тези три страни се опитаха да намерят инвеститори буквално навсякъде “, каза Юшков. Гърците рекламираха залежите на „Афродита“, Израел - неговия „Левиатан“, Кипър, от своя страна, твърдеше, че той също има депозити за изследване, продължи събеседникът. „Появява се подобен проект - по шелфовете на Израел, Кипър и Гърция ще бъдат разработени находища, да бъде изграден газопровод и по този начин газът ще излезе на доста печелившия европейски пазар“, каза Юшков. Следователно привлекателността на всички тези проекти е доста противоречива, отбеляза експертът, особено при днешните ниски цени на въглеводородите. Въпреки че трите държави - Израел, Гърция и Кипър, нямат друг избор, освен да акцентират върху факта, че имат много богати резерви. В същото време все още няма доказани резерви в шелфа на Кипър. Има заподозрени такива, но всички разбират, че те са малки и рисковете, че там могат да се появят нерентабилни депозити, също се оценяват като високи, подчерта експертът икономист. Що се отнася до Турция, или по-скоро до Ердоган, тук можете да видите опит за решаване на политическия проблем, казва израелският политолог Бени Брискин. „Дори и без да разглеждаме последният инцидент, достатъчно е да следваме реториката на Ердоган през последните много години. Имам предвид неговата политическа линия - подкрепа за „Хамас“, както и постоянна много агресивна реторика към Израел “, каза Брискин. "Сега икономическата ситуация в Турция не е най-добрата. Ислямистите загубиха изборите в Анкара и Истанбул. Ердоган вече не чувства електоралната подкрепа, която винаги имаше, затова играе на най-надеждното - търсенето на врага", каза бившия съветник на Нетаняху. Превод и редакция: Юлиян Марков

16 Декември 2019 | 19:11 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се надява да предвиди действията на Турция след споразумението между Анкара и Триполи

Kathimerini: Гърция се надява да предвиди действията на Турция след споразумението между Анкара и Триполи

Анкара. След спорната сделка, подписана между признатото от ООН правителство на Либия и Турция за морските граници в Източното Средиземноморие, която е осъдена от лидерите на Европейския съюз за нарушаване на международните закони, длъжностни лица в Атина се опитват да установят точно кога и къде Анкара ще реши да ескалира напрежението в региона, изпращайки разузнавателен кораб в зона на интереси на Гърция. Това предава предава електронното издание на вестник Kathimerini. Информация, появила се през последните седмици и насрочените операции на турската петролна корпорация (TPAO), предполага, че Анкара е започнала да разглежда зоната, простираща се от брега на Кипър на юг от Крит, като единна оперативна зона на турския флот и ТРАО. Атинските служители следят внимателно за възможността Турция да изпрати изследователския кораб „Барбароса“ в район, който е посочен в споразумението между Турция и Либия, след като на 21 декември ще напусне района край южното крайбрежие на Кипър. Според източници, турските планове предвиждат връщането на „Барбароса“ в пристанището на Тасуку в Южна Турция срещу полуостров Карпас на Кипър. Опасенията се заключават в това, че Анкара може да провери решимостта на Гърция, изпращайки кораба и оставяйки го на котва в изключителната икономическа зона на Либия, както се твърди в скорошния пакт. Това ще създаде прецедент в зоната, за която Гърция твърди, че в по-голямата си част се намира в континенталния шелф на Крит. Ако ТРАО, заедно с турския флот, се опита да проведе изследване на енергийните ресурси по-далеч от север- особено в района от Касос и Карпатос до Родос и Кастелоризо - това ще е доказателство, че Анкара иска да ескалира напрежението в посока милитаризиране на кризата. Превод и редакция: Мария Факова

16 Декември 2019 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Първият турски военен дрон кацна в Севернокипърска турска република

Anadolu Agency: Първият турски военен дрон кацна в Севернокипърска турска република

Анкара. Първият турски военен дрон кацна на летище Гечиткале в град Фамагуста в Севернокипърска турска република, предава Anadolu Agency. Въоръжен безпилотен летателен апарат „Bayraktar TB2“, разположен под командването на военно-морската авиобаза в турския район Даламан, кацна в Севернокипърска турска република след получаването на зелена светлина от правителството на страната. В изявление министър-председателят на Севернокипърската турска република заяви, че правителството одобрява използването от Турция на летище Гечиткале за полети на безпилотни летателни апарати. Турция, като страна-гарант на Севернокипърската турска република, в момента извършва сондажи за въглеводороди в Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Мария Факова

16 Декември 2019 | 10:12 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган показа къде в Източното Средиземноморие Турция ще извършва сондажни дейности

Kathimerini: Ердоган показа къде в Източното Средиземноморие Турция ще извършва сондажни дейности

Анкара. В интервю пред анкарска телевизия, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердиган посочи конкретно къде Турция планира да извършва операции за откриване на енергийни ресурси, както и сондажи в Източното Средиземноморие, пише гръцкият вестник Kathimerini. Президентът посочи място на изток от гръцкия остров Крит. Ердоган посочи по картата граници, които според него представляват континенталните шелфове на Турция и Либия, като заяви, че Триполи и неговата страна могат да изследват тези морски територии и да извършват сондажи там. Той каза, че в региона има солидни запаси на природен газ и може да си сътрудничи в региона с големи международни компании. Президентът заяви, че това, което показва са морските граници на Либия и Турция в региона, съгласно споразумението, подписано между двете държави, което ще започне да се прилага веднага, след като бъде одобрено от парламента. Според него то защитава интересите на Анкара и Триполи, и Турция няма да позволи никакви едностранни действия в региона. Гърция отхвърля сделката между Либия и Турция, като смята, че правителството в Триполи не разполага с легитимно управление и не може да подписва такива споразумения. По-рано европейските лидери също отхвърлиха либийско-турската сделка за морските граници. Превод и редакция : Теодор Пенев

16 Декември 2019 | 10:04 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е готов да окаже на правителствените сили в Триполи военна помощ, ако това е необходимо

Reuters: Ердоган е готов да окаже на правителствените сили в Триполи военна помощ, ако това е необходимо

Aнкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция е готова да осигури на силите в Триполи военна помощ, ако те имат нужда от такава, малко след като Анкара подписа с международно признатото правителство в Либия документ за взаимна отбрана, предава Reuters. „Ние ще защитаваме правата на Либия и Турция в Източното Средиземноморие“, каза Ердоган пред местни медии. „Повече от готови сме да окажем всякаква подкрепа, която е нужна на Либия“. Ердоган се противопостави на лидера на опозицията, контролираща Източна Либия Халифа Хафтар, който води сражения срещу правителствените сили в Триполи. „Халифа Хафтар е нелегитимен лидер (…) и е представител на нелегална структура“, каза Ердоган, малко след като проведе разговор с либийския премиер Файез ал-Сарай.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Теодор Пенев

16 Декември 2019 | 09:54 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency:  Турският президент прие премиера на Либия Файез Сарадж

Anadolu Agency: Турският президент прие премиера на Либия Файез Сарадж

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган проведе среща в неделя с ръководителя на признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж, предава Anadolu Agency. Срещата при закрити врати между двамата лидери се състоя в двореца „Долмабахче“ в Истанбул. На 7 ноември либийското правителство, базирано Триполи, и Анкара постигнаха два отделни меморандума за разбирателство (МР), един за военното сътрудничество, а другият за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Меморандумът за морските граници отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие на фона на едностранно сондиране от администрацията на кипърските гърци, като се изяснява, че турската република Северен Кипър (TRNC) също има права върху ресурсите в района. Той влезе в сила на 8 декември, коментира Anadolu Agency. След сделката за военно сътрудничество президентът Реджеп Тайип Ердоган наскоро заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако ПНС отправи такова искане. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Декември 2019 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Турция ще ратифицира споразумението за военно сътрудничество с Либия

Anadolu Agency: Турция ще ратифицира споразумението за военно сътрудничество с Либия

Анкара. Споразумението между Турция и Либия за военно сътрудничество ще бъде ратифицирано на 21 декември от турския парламент, предава Anadolu Agency. Ние се стремим „да създадем основа за отношения и развитие на сътрудничеството“ между Турция и признатото от ООН правителство за национално споразумение (GNA) на Либия. Споразумението включва засилено сътрудничество в обмена на персонал, материали, оборудване, консултации и опит между двете страни. Също така се предлага турската подкрепа за създаване на сили за бързо реагиране на полицията и военните в Либия, както и засилено сътрудничество в областта на разузнавателната и отбранителна промишленост, наред с други. На 7 ноември Турция и Либия постигнаха два отделни меморандума за разбирателство- единият за военното сътрудничество, а другият за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Наскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако либийското правителство направи такова искане. Превод и редакция: Мария Факова

15 Декември 2019 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турски дронове от Северен Кипър ще ескортират турските сондажни кораби

Kathimerini: Турски дронове от Северен Кипър ще ескортират турските сондажни кораби

Левкоса. Непризнатият турски кипърски кабинет определи летище на окупираната от турците северна част на острова като база за турските безпилотни летателни апарати (БПЛА)ескортиращи кораби, търсещи въглеводороди в източното Средиземноморие, съобщи информационната агенция Demiroren, което вероятно ще увеличи напрежението с Европейския съюз, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Безпилотните въздухоплавателни средства (БПЛА), както невъоръжени, така и въоръжени, ще започнат да излитат от летище Гечиткале от 16 декември, съобщи агенцията. Усилията за базирането им отнеха известно време, се казва в съобщението, като се добавя, че екип от експерти от Анкара счита летището, известно още като Лефконико, за подходящ вариант. Допълнителна инвестиция ще бъде направена и в летището, заяви премиерът на кипърските турци Ерсин Татар след решението на кабинета, съобщава агенцията. "Защитата на правата и интересите на кипърските турци е основният ни приоритет", казва Татар. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Декември 2019 | 18:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС подкрепя Гърция по въпроса за меморандума между Турция и Либия

Kathimerini: ЕС подкрепя Гърция по въпроса за меморандума между Турция и Либия

Атина. В комюнике, обобщаващо заключенията от първия ден на Европейския съвет, европейските лидери заявиха подкрепата си за Гърция и Република Кипър срещу турските провокации, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В комюникето се подкрепят позиции на Гърция срещи меморандума между Турция и Либия за морските зони, като се отбелязва, че той нарушава суверенните правата на трети страни и не може да доведе до правни последици. След срещата на върха премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че „Гърция ще направи всичко възможно, за да защити своите суверенни права.“„Европейският съвет недвусмислено потвърждава солидарността си с Гърция и Кипър относно действията на Турция. Както се вижда от текста на заключенията, аз помолих и получих пълната подкрепа за Гърция от всички държави-членки на Европейския съюз“, добави той. Превод и редакция: Мария Факова

14 Декември 2019 | 10:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната му с Гърция и Кипър

Kathimerini: Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната му с Гърция и Кипър

Брюксел. Френският президент Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната си с Гърция и Кипър срещу турските дейности в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. "Както направих и на срещата на върха на НАТО, вчера изразих пълната си солидарност с Кипър и Гърция на фона на турските провокации в Източното Средиземноморие", каза той на пресконференция в Брюксел. „Считам, че солидарността между държавите-членки е абсолютно решаваща, затова правим всяка полезна стъпка в тази посока и няма да се поддадем на никакви провокации.“ Двудневната среща на лидерите на Европейския съюз в Брюксел в петък завърши с декларация, осъждаща неотдавнашното споразумение за морските граници между Анкара и Триполи, за което Гърция твърди, че е невалидно и без правна сила. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 18:58 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Ще изпрати ли Турция войски в Либия

Daily Sabah: Ще изпрати ли Турция войски в Либия

Анкара. Ще изпрати ли Турция войски в Либия, коментира турското англоезично издание Daily Sabah Меморандумът за разбирателство (МР), подписан между Турция и международно признатото правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, подкрепяно от ООН относно „разграничаването на зоните на морската юрисдикция“, предизвика спорове. Меморандумът е ратифициран от турския парламент на 5 декември и е важно да се отбележи, че всички опозиционни партии с изключение на Народната демократична партия (НДП) гласуваха за него. Въпреки че границите в Егейско море между Гърция и Турция са тема на дискусия, особено от 30-те години на миналия век, едностранните стъпки, които Гърция предприема с Кипър, Израел и Египет през последните пет години, независимо от Турция и турската Република Северен Кипър ескалира напрежението в региона. Например в Източносредиземноморския газов форум, който се проведе по-рано тази година, участваха Израел, Италия, Палестинската администрация, администрацията на кипърските гърци, Египет, Йордания и Гърция. Основната цел на форума беше да се изгради сътрудничество между държавите-членки за използването на запасите от природен газ в Източното Средиземноморие и да създаде регионален пазар на газ, който да обслужва целите на държавите-членки. Турция, една от страните с най-дълга брегова ивица в Средиземно море, дори не беше поканена. Два месеца по-късно държавният секретар на САЩ Майк Помпео присъства и подкрепя шестата тристранна среща на върха, проведена от Южен Кипър, Гърция и Израел. Подкрепата на САЩ за едностранни ходове на Израел и Гърция е друг фактор, който подхранва напрежението. След като не успя да постигне резултати по дипломатически път, Турция е принудена да разположи свои собствени сондажни и изследователски кораби в Средиземно море в продължение на няколко години и дори принуждава кораби на одобрените от Гърция компании, изпратени в регионите, които счита за собствена морска граница, да се върнат с помощта на своите военни кораби, когато е необходимо, предавайки посланието „Аз присъствам в Средиземноморието“. Меморандумът, подписан между Турция и Либия, е споразумение, подписано от двете страни, за да се подкрепат взаимно срещу усилията за пълното им изключване от уравнението, въпреки че имат брегове в Средиземно море. Но тези, които познават президента Реджеп Тайип Ердоган, който каза, че ще отговори положително, ако Либия покани турски войски, знаят, че той е човек с характер, който не блъфира, когато говори. Следователно е ясно, че политиката на Гърция за игнориране, която поддържа, като използва силата на Европейския съюз и САЩ, достигна ниво, което застрашава стабилността на региона. Как ще се възприеме меморандумът между Турция и Либия, ще определи бъдещето на "енергийните войни" в Средиземноморието. Според вестника, поканата към Турция и Либия за разговори, докато се обсъжда бъдещето на Средиземноморието, би било правилното начало. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 16:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони

Kathimerini: Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони

Брюксел. Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция ще направи всичко, което може което и трябва, за да защити суверенните си права“, заяви премиерът Кириакос Мицотакис на пресконференция след среща на лидерите на Европейския съюз в Брюксел в петък, която завърши с декларация, осъждаща неотдавнашния меморандум между Анкара и Триполи за очертаване на морските граници на Изключителните икономически зони (ИИЗ)на двете страни , за който Гърция твърди, че е невалиден и без правна сила. "Турция е изолирана", заяви Мицотакис, след като получи подкрепата на своите колеги от ЕС за противопоставянето на Гърция срещу меморандума за разбирателство с Турция, подписан от базираното в Триполи правителство на Либия миналия месец. Той също така цитира подкрепата за позицията на Гърция от други страни, включително САЩ и Израел. Гръцкият премиер добави, че той също е получил подкрепа от лидерите на ЕС по отношение на кризата с мигрантите и турски заплахи за отваряне на границите и „заливане“ на Европа с милиони търсещи убежище, но отхвърли възможността двата въпроса да бъдат свързани. „Защитата на суверенните права на Гърция никога няма да бъде балансирана или изчислена спрямо други политически цели“, заяви Мицотакис. „Искам да изпратя послание за сигурност и увереност на всички гръцки мъже и жени, от Кастелоризо до Корфу и от Гавдос до Еврос…, че имаме увереност, имаме план, не само защото законът е на наша страна но и защото имаме много силни съюзници, които винаги ще застанат до Гърция, когато става дума за защита на нейните суверенни права", каза премиерът. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 15:55 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия

Кириакос Мицотакис: Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия

Атина. Правителството в Атина ще поиска лидерите на Европейския съюз да покажат практическа подкрепа за Гърция срещу турската агресия. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис преди срещата на върха на ЕС в Брюксел, предава гръцката държавна информационна агенция ANA-MPA. „Ще поискам и съм сигурен, че ще получа практическата им подкрепа срещу турската агресия", заяви Мицотакис. Той добави, че „т.нар. меморандум за разбирателство между Либия и Турция е недействителен. Той нарушава грубо суверенните права на Гърция и няма правна сила". Мицотакис подчерта, че „Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия и Гърция не стои сама в целия този процес - има много силни съюзници. Ние вървим напред със самообладание, самочувствие, но най-вече с план и с увереност, че гръцкият народ подкрепя нашите инициативи". Превод и редакция: Тереза Герова

12 Декември 2019 | 18:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще търси защитата на ЕС срещу турските провокации по време на срещата от високо равнище

Kathimerini: Гърция ще търси защитата на ЕС срещу турските провокации по време на срещата от високо равнище

Атина. Гърция ще търси по широка подкрепа от Европейския съюз срещу турските дейности в Източното Средиземноморие и се надява Общността и нейните лидери да застанат зад нея по време на двудневната среща от високо равнище, която започва на 12 декември. Това твърди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство ще обърне внимание на три основни проблема по време на срещата – осъждането на турските провокации, публикуването на изявление, че договорът между Триполи и Анкара няма правна основа и изразяването на безрезервната подкрепа на Брюксел към Кипър и Атина, заяви Пецас. „Има мрежа от контакти между премиера (на Гърция Кириакос Мицотакис), гръцката дипломация и други държави, във и извън Европа, която цели да изолира Турция дипломатически заради нейните незаконни според международното право действия“, допълни той. Попитан дали вярва, че Гърция ще остане сама в случай, че Турция изпълни агресивните си заплахи, Пецас заяви, че страната му ще разполага с помощта на „всички свои съюзници“, ако това се наложи. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Декември 2019 | 16:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ООН получи гръцкото писмо за Меморандума между Турция и Либия

Kathimerini: ООН получи гръцкото писмо за Меморандума между Турция и Либия

Атина. Организацията на обединените нации получи писмо, изпратено от Гърция, в което критикува споразумението за морска граница, подписано между Турция и международно признатото правителство на Либия, заяви заместник говорителят на генералния секретар Антонио Гутериш, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Мога да потвърдя, че получихме това писмо на 9 декември. Относно възгледите на Секретариата – той не заема позиция и не дава коментари във връзка с въпроси, касаещи суверенитета, суверенните права и юрисдикцията на държавите-членки по отношение на техните морски пространства“, каза Фархан Хак пред журналисти в рамките на редовен брифинг за пресата. „Въпреки това в някои райони, като затворени или полузатворени морета, трябва да се обърне особено внимание на интересите на трети страни. Уверени сме, че всички заинтересовани страни признават необходимостта от непрекъснат диалог по тези чувствителни въпроси. Излишно е да казвам, че в съответствие с принципите, залегнали в Хартата на Организацията на обединените нации, всички различия трябва да бъдат разрешени по мирен начин“, добави той. На въпрос дали генералният секретар ще приеме меморандума като правен документ, Хак заяви, че чува „съвсем различни виждания относно законността на това“. В писмото Гърция излага подробно възраженията си срещу „правно невалидната“ сделка и призовава генералния секретар Антонио Гутериш да внесе въпроса пред Съвета за сигурност. В писмото - изпратено в два екземпляра до Гутериш и председателството на Съвета за сигурност, се посочва, че меморандумът грубо нарушава правилата, регулиращи морското право по отношение на демаркацията на морските граници, тъй като Турция и Либия нямат припокриващи се морски зони или общи граници. Следователно в писмото се казва, че няма правно основание за споразумение, обозначаващо морските зони. Писмото също така отбелязва, че меморандумът за разбирателство игнорира присъствието на гръцки острови, включително Крит. Освен това континенталните шелфове и изключителните икономически зони, описани в текста на споразумението, се отхвърлят като нелегитимни, произволни, провокативни и като открито нарушаване на суверенните права на Гърция. Превод и редакция: Тереза Герова

12 Декември 2019 | 07:55 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис заяви, че срещата му с Вучич е потвърдила добрите взаимоотношения между Гърция и Сърбия

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис заяви, че срещата му с Вучич е потвърдила добрите взаимоотношения между Гърция и Сърбия

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че срещата му със сръбския президент Александър Вучич и подписването на споразумение за стратегическо партньорство е било възможност двете държави да потвърдят добрите си взаимоотношения, предава атинската агенция ANA-MPA. Сръбският лидер обяви решението на Сърбия да приеме част от децата-бежанци, пристигнали в Гърция. От своя страна Мицотакис му благодари, като отбеляза, че Сърбия не е член на Европейския съюз, но Гърция възнамерява да помогне на Белград в преговорите с Брюксел. Във връзка с турските провокации в региона, Мицотакис предупреди, че умерения тон на Гърция не трябва да бъде интерпретиран грешно. Той подчерта, че нелегалните действия на Турция ще доведат до отговор от страна на Атина. „Ние имаме начините и ще защитим нашите права (…) Цялото международно общество е на страната на Гърция и отхвърля пакта между Турция и Либия. Ние имаме силни съюзници, които го осъдиха“, каза Мицотакис. Президентът на Сърбия приветства подписването на споразумението за стратегическо партньорство по време съвместната си пресконференция с Мицотакис. Той подчерта, че страната му изцяло подкрепя Атина във връзка с нейните морски граници, които според Гърция меморандумът между Анкара и правителствените сили в Триполи заплашва. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Декември 2019 | 16:14 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Всички действия по турския континентален шелф трябва първо да са одобрени от Анкара

Мевлют Чавушоглу: Всички действия по турския континентален шелф трябва първо да са одобрени от Анкара

Анкара. Турция няма да позволи никаква дейност в рамките на своя континентален шелф, без преди това да е дала съгласието си за нея, заяви външният министър на страната, цитиран от Anadolu Agency. „В нашия континентален шелф никой не може да извършва действия без нашето съгласие, а ако това се случи, ние ще противодействаме, разбира се“, каза той. На 27 ноември Турция подписа с правителствените сили в Триполи меморандум за морските граници в Източното Средиземноморие. Съгласно него, Турция получава права в тази част на морето, като в него се споменава и признатата само от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР). На нея също се предоставят права за сондаж в Източното Средиземноморие, според договора. Споразумението предизвика множество негативни реакции, най-вече в Гърция и Кипър, но и в останалата част на Европа. Чавушоглу заяви, че неговата страна може да подписва подобни споразумения и с всички други страни от региона, с изключение на Република Кипър, чийто суверенитет Анкара не признава. „Можем да си сътрудничим с всички. Споразумението е подписано съгласно международното право и то защитава турските права“, добави министърът. Той добави, че меморандумът освен това идва като отговор на Гърция и някои други страни в региона, които се опитват да изолират Анкара. „Ние уточнихме западните граници на нашия континентален шелф. С кой го сторихме? С Либия“, каза той, като добави, че страната му може да си сътрудничи с властите в Триполи, ако те искат да провеждат съвместни дейности в турския континентален шелф. Чавушоглу обърна внимание на потенциалните санкции от страна на САЩ към Турция, като заяви, че американския конгрес няма да постигне нищо с подобен ход. Той освен това заплаши, че ако Вашингтон все пак наложи такива ограничения, това ще постави под въпрос американското присъствие в страната, в частност базите в Инджирлик и Кюречик, където има военнослужещи на САЩ. Той не даде повече детайли по този въпрос. Мнението на Чавушоглу и Анкара, че сделката с либия е легитимна беше оспорено по-рано от гръцките власти, според които правителството в Триполи не разполага с нужната легитимност, за да подписва такова споразумение. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Декември 2019 | 16:07 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Споразумението между Турция и Либия е отхвърлено от цялата международна общност

Кириакос Мицотакис: Споразумението между Турция и Либия е отхвърлено от цялата международна общност

Атина. Споразумението за морските граници, подписано от Турция и Либия в Средиземно море, е отхвърлено от цялата международна общност, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, пише гръцкото издание Kathimerini. „Умереното отношение на Гърция не трябва да се тълкува погрешно“, заяви Мицотакис по време на среща със сръбския президент Александър Вучич в Атина. „Имаме средства и воля да защитим правата си. Цялата международна общност е на страната на Гърция и отхвърля споразумението между Турция и Либия. Имаме силни съюзници, които осъдиха споразумението“, каза той. В коментарите си Вучич обеща, че Сърбия ще подкрепи националния суверенитет и териториална цялост на Гърция. Превод и редакция: Мария Факова

11 Декември 2019 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Бившият първи дипломат на Атина Дора Бакоянис: Гърция ще остане сама, ако влезе във война с Турция

Бившият първи дипломат на Атина Дора Бакоянис: Гърция ще остане сама, ако влезе във война с Турция

Атина. Гърция ще остане сама, ако влезе във война с Турция, предупреди бившият министър на външните работи на южната ни съседка Теодора Бакоянис в поредица от постовев социалната мрежа „Туитър“, съобщава вестник Daily Sabah. Бакоянис, която е сестра на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и е бивш външен министър в периода между 2006 и 2009 г., предупреди, че влизането във война с Турция не е логично, защото „никой няма да се жертва“ за Гърция. Отбелязвайки, че отношенията между двете страни са на най най-ниското ниво след кризата около Имия/Кардак от 1996 г., Бакоянис заяви, че диалогът е единственият начин за решаване на спорните въпроси между Атина и Анкара. Срещата между президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и Мицотакис беше правилна стъпка в тази посока, тъй като двамата изразиха несъгласието и желанието си да поддържат отворени канали за комуникация, подчерта Бакоянис. Отношенията между двете страни са обтегнати по редица въпроси, включително спора в Източното Средиземноморие, кипърският въпрос, защитата на Гърция на членове на ФЕТО, участваЛИ в неуспешния опит за преврат от 2016 г. и други, припомнят от редакцията. Двете държави също имат дипломатически проблеми във връзка с правата на турско-мюсюлманските и гръцко-православните общности, както и гръцката подкрепа за или бездействието спрямо терористични групировки, насочени срещу Турция. Спорът между Турция и Гърция за необитаемия остров Имия/Кардак, разположен между гръцката островна верига Додеканези и югозападния континентален бряг на Турция, доведе двете страни до ръба на въоръжен конфликт през 1996 г. Кризата се задейства, когато на 25 декември 1995 г. турски кораб претърпя катастрофа на островите. Атина твърдеше, че аварията е станала в териториалните й води, но Анкара го отрече, твърдейки, че островчетата принадлежат на Турция. Гръцките военни изпратиха свой войник, който да постави гръцкото знаме на острова, което доведе до разполагането на войски от двете му страни. Тогавашният премиер на Турция бе категоричен, че страната е готова за военна операция и изпрати войски на западния остров, за да постави турския флаг. Трима гръцки войници бяха убити по време на разузнавателна мисия, когато техният хеликоптер, излетял от гръцката фрегата Наварино, катастрофира на 31 януари 1996 г. в разгара на кризата. Напрежението беше облекчено, когато тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън, американските делегати и заместник-секретарят на НАТО разговаряха с двете страни. Контролът на териториалните води в Егейско море остава проблем между двете страни. Превод и редакция: Тереза Герова

11 Декември 2019 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Гърция ще си плати за действията си; Ръцете и краката на Атина са вързани и това я подлудява

Ердоган: Гърция ще си плати за действията си; Ръцете и краката на Атина са вързани и това я подлудява

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган отново повиши напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие със заплахи към Гърция на фона на подписаното между Анкара и международно признатото правителство на Либия споразумение за делимитация на морските граници в Средиземно море. В интервю пред турската телевизия TRT той нападна Атина и Република Кипър, пише гръцкото консервативно издание „То Вима“. Ердоган определи хода на Гърция да експулсира либийския посланик в Гърция в отговор на споразумението като „международен скандал“ и заяви, че Гърция ще заплати цената на своите действия в международен план. Ердоган също изрази гнева на Анкара от енергийното сътрудничество на Гърция, Кипър, Израел и Египет, като заяви, че четирите държави не могат да направят нищо без одобрението на Анкара. Според „То Вима“, Ердоган смята, че е поставил четирите държави в мат чрез договора с Либия и сега те не могат да построят газопровод до Европа без съгласието на Турция. „Ръцете и краката на Гърция са вързани и това ги подлудява“, обяви турският лидер. Изтекла информация от правителството в Анкара говори, че Турция възнамерява да започне проучвания за въглеводороди в зоните, които е отчуждила чрез споразумението с Триполи. Това включва и райони, които Гърция смята за своя изключителна икономическа зона (ИИЗ). „Въпреки правата, които имаме, те ни заплашваха. Но ние няма да отстъпим. В това споразумение Турция се възползва от правата си по международното право и проваля играта на едностранните действия. Сега можем да проведем съвместни проучвания в тези райони“, заяви Ердоган. Президентът на Турция обяви още, че Анкара ще купи трети сондажен кораб, който ще бъде задействан в Черно море и международните води. Превод и редакция: Иван Христов

11 Декември 2019 | 12:01 | Агенция "Фокус"