СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Министърът на отбраната на Турция: Гърция нарушава договорите – милитаризирала е 16 от 23 големи острова в Източно Егейско море

Анкара. Министърът на отбраната на Гърция Хулуси Акар заяви, че действията на Гърция не правят нормализирането на отношенията с Турция много трудно, пише електронното издание на вестник Kathimerini.В интервю пред турско издание в неделя, Акар посочва, че Гърция е разположила въоръжените си сили на 16 от 23 големи източноегейски острова, с което нарушава договора за демилитари...

10 Февруари 2020 | 07:41 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

РИА Новости: Въпроса за споразумението за морските граници между Анкара и Триполи може да се реши в ООН

Триполи. Специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Либия Гасан Саламе смята, че въпросът за правния статут на споразумението морските граници между либийското правителство на националното съгласие и Турция ще бъде разгледан в рамките на структурите на ООН, упълномощени да решават такива проблеми, предимно в рамките на Международния съд, предава РИА Новости. "Този въпрос вероятно ще бъде разгледан от организации на ООН, упълномощени да решават подобни проблеми, по-специално от Международния съд на организацията", заяви Саламе в интервю за агенцията. Той каза още, че по време на Берлинската конференция за Либия на 19 януари този въпрос не е бил обсъждан. По-рано Анкара и премиерът на правителството в Триполи, което разполага с признанието на ООН, подписаха споразумение за морските граници в Средиземно море, което обаче беше остро критикувано от другите страни в региона, особено от Гърция, която смята, че то нарушава суверенитета й. Превод и редакция : Теодор Пенев

20 Януари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

ТАСС: Гръцкият премиер заплаши да наложи вето на решението за Либия в ЕС

Атина. Гърция ще наложи вето на политическо решение за Либия, което може да бъде прието на международна конференция в Берлин, преди да бъде внесено на срещата на върха на ЕС, освен ако не бъде отменен меморандум за морските граници между Турция и Либия. Това заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по телевизионния канал AlphaTV, предава ТАСС. „Турция идва и казва, че в Източното Средиземноморие не може да се направи нищо без нейно разрешение. Това се отнася не само за Гърция, но и за цяла Европа", каза премиерът за "провокативните действия на Турция". "Самата Европа е длъжна да подкрепи европейската държава (Гърция), както и втората такава държава - Кипър, суверенните права на които са нарушени от трета страна", заяви Мицотакис. Премиерът изрази недоволство и от факта, че на Гърция е отказано участие в международна конференция в Берлин. Мицотакис заяви, че ще проведе телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел в петък. "Може би не бяхме поканени на конференция в Берлин, но това не означава, че не водим външна политика", добави премиерът. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 21:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Kathimerini: Франция осъжда споразумението за морските граници между Турция и Либия

Париж. Споразумението за морските граници в Средиземноморието, подписано между Турция и правителството на Националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи, нарушава интересите и суверенните права на държавите-членки на Европейския съюз, по-специално на Гърция и Кипър, заяви Франция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Меморандумът нарушава Женевските конвенции по морско право“, се казва още в изявление на Министерството на външните работи на Франция,което е публикувано на техния уебсайт. Междувременно говорител на министерството заяви, че министърът на външните работи Жан-Ив Льо Дриан определи този въпрос като причина за сериозно безпокойство, добавяйки, че ЕС зае ясна позиция по въпроса на 12 и 13 декември. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 19:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Kathimerini: МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Атина. Атина реагира на изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който повтори претенциите на своята страна относно „сивите зони“ в Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изявление Министерството на външните работи на Гърция заяви, че „правният статут на Егейско море и (егейските) острови е ясно определен от международните договори и няма място за спор“. Съобщава се, че тълкуването от Турция на Женевските конвенции по морско право е „неоснователно“ и „незаконно“. „Гърция избра пътя на спазване на международните закони“, заяви министерството, като призова Анкара да следва същия път. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 16:32 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Анкара. Министърът на външните работи на Турция потвърди старите претенции на страната си за съществуването на „сиви зони“ в Егейско море в телевизионно интервю пред CNN Turk в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мевлют Чавушоглу заяви, че „има острови, чийто суверенитет не е установен“ нито в Лозанския договор, нито в Парижкия мирен договор от 1947 година. Това е причината, поради която Анкара призовава за „проучвателни разговори за разрешаване на тези въпроси“, които трябва да послужат, за да бъде избегнато повторение на кризата за островчетата Имия (на тур. – Кардак). Министърът визира инцидент от 1996 година, когато двата съюзника в НАТО бяха на ръба на война заради въпроса чии са островчетата. Що се касае до проекта за газопровод през Източното Средиземноморие, той заяви, че, за да прокарат тръбопровода през Егейско море, Гърция, Израел и Египет „трябва да искат разрешение от нас“. „Без разрешението на Турция, проектът не може да бъде реализиран“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2020 | 14:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. САЩ ще поемат активна роля в намаляването на напрежението, създадено от Турция в Източното Средиземноморие и Бяло море с подписването на споразумения с базираното в Триполи правителство на Либия относно морските граници и военно сътрудничество, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini, като се позовава на свой източник. Информацията стана ясна след срещата на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и президента на САЩ Доналд Тръмп. Според източниците, Кириакос Мицотакис е споделил притесненията на Атина относно последните ходове на Анкара и обясни възможните последствия от всякакви допълнителни предизвикателства пред суверенните права на Гърция, особено над гръцките острови. Гръцкият премиер също така призова Тръмп, който има добри отношения с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, да обясни лично на държавния глава какво може да означава по-нататъшната ескалация на напрежението в региона, подчертавайки, че Атина ще бъде задължена да отговори на всякакви по-нататъшни действия на Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

9 Януари 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Kathimerini: Гърция и Турция ще проведат политически консултации на ниво външни министри

Атина. Делегации на външните министерства на Гърция и Турция ще се срещнат в Анкара в петък за нов кръг от политически консултации на фона на увеличеното напрежение между двете страни относно правата и суверенитета им в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Гръцката делегация ще бъде водена от Темистоклис Демирис, генерален секретар на вънншнополитическото ведомство в Атина, който ще се срещне със Седат Онал, заместник-министър на външните работи на Турция. Разговорите ще бъдат фокусирани върху въпроси от регионален и международен интерес. Освен дългогодишните проблеми между двете страни, отношенията се изостриха след неотдавнашното подписване на споразумение между Анкара и признатото от ООН правителство на Либия в Триполи, което определя морските граници между двете страни. Превод и редакция: Тереза Герова

9 Януари 2020 | 14:24 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Кириакос Мицотакис: Взаимоотношенията между Гърция и САЩ никога не са били по-добри

Вашингтон. Взаимоотношенията между Атина и Вашингтон никога не са били по-добри, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по време на срещата си с американския вицепрезидент Майк Пенс, предава ANA-MPA. „Много съм горд, че водя Гърция в тези исторически времена за нашите двустранни отношения. Това са взаимоотношения, които могат само да стават по-силни“, каза той, като отбеляза, че дискусиите в американската столица са се фокусирали от геополитическата ситуация, чак до възможността за чуждестранни инвестиции в Гърция. „Гърция е била, е и ще остане най-верния съюзник на САЩ“, заяви още той, и добави, че Вашингтон продължава да подкрепя Гърция в нейните усилия да запази ценностите и бъдещето си, докато се фокусира върху икономическия растеж и просперитета на своя народ. Мицотакис добави, че страната му следва примера на САЩ и намалява данъците, и гръцката икономика се подобрява все повече. Той освен това покани американските инвеститори да участват в тази „нова глава“ от гръцката история. „Вече сме готови да напишем нова глава в нашата история, и докато навлизаме в третото десетилетие на 21 век, сигурен съм, че това може да бъде десетилетието на гръцкия успех“, подчерта той. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Януари 2020 | 10:44 | Агенция "Фокус"

Путин, Ердоган, Борисов и Вучич откриха „Турски поток“ (ОБЗОР)

Путин, Ердоган, Борисов и Вучич откриха „Турски поток“ (ОБЗОР)

Истанбул. На официална церемония бе открит газопроводът „Турски поток“. Церемонията се проведе в конгресен център "Халич" на Златния рог в Истанбул. С нея реално газопроводът се въвежда в експлоатация. Откриването се случи в присъствието на руския президент Владимир Путин, турският президент Реджеп Ердоган, българският министър-председател Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич. Ръководителят на парламента на Турция и на бившите председатели на парламента също бяха поканени на сцената и своеобразно пуснаха кранчето на потока. В рамките на церемонията бе направена пряка връзка с трудовия колектив на „Газпром“ на станцията в Русия в Анапа, както и с турската станция Каякьой. В своето слово по време на пускането на потока в експлоатация президентът на Руската федерация Владимир Путин посочи, че „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент. „Уважаеми г-н президент, г-н Вучич, г-н Борисов, уважаеми представители на парламента на турската република и всички присъстващи на официалната церемония за въвеждането на новия газопровод „Турски поток“. Всички ние сме свидетели на много важно събитие не само за Русия и за Турция, също така и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейския континент.По думите му разработването на трансчерноморския газопровод показва, че стратегическото партньорство между двете страни дава положителни резултати. „Взаимодействието между Турция и Русия се развива във всички сфери, независимо от ситуацията, която се наблюдава в момента в света. Искам да отбележа, че износът на природен газ вече се осъществява почти 30 години“, допълни Путин. От своя страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази надежда 2020 г. да донесе само добри неща, както за нашите народи ,така и на целия свят. „Ще си позволя да ви поздравя, да ви честитя новата година. Сътрудничеството между Турция и Русия дава своите плодове. Ние се намираме тук, за да открием „Турският поток“. Това е проект, по който работихме заедно с нашите приятели от Русия. Това е исторически проект. Морската част на проекта беше приключена през изминалата година и се срещнахме отново с Истанбул с моят приятел г-н Путин“, каза Ердоган. След официалното откриване се проведе работна вечеря между Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, Бойко Борисов и Александър Вучич. Българският министър-председател Бойко Борисов проведе двустранни срещи с Ердоган и Вучич. На правителствения терминал в София премиерът Бойко Борисов заяви, че решението да е на откриването на „Турски поток“ оставя на анализаторите. Българският министър-председател коментира и своите разговори с Путин, Ердоган и Вучич. Той подчерта, че целта на България е до май месец да построи българската газопреносна мрежа. „Ние изграждаме българската газопреносна мрежа - не съм длъжен да убеждавам Путин, че няма забавяне“, каза още Борисов. Той посочи, че Путин го е похвалил за избора на самолети F-16 блок 70. Борисов обсъди с Ердоган разширяване на КПП-ата с Турция. Сред обсъжданите въпроси са били и миграцията. По думите му Ердоган е потвърдил, че за него българо-турската граница е точно толкова важна, колкото и за него. Развитието на транспортната и енергийната инфраструктура беше акцент в срещата на премиера Борисов и сръбския президент Александър Вучич. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 23:27 | Агенция "Фокус"

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Исанбул. Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти. Това каза президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. Турският президент посочи, че нито един проект, който игнорира техните интереси в Средиземно море, няма да успее. Според него „Турски поток“ е наречен турски от скъпия му приятел Путин. „Турция и Русия дават пример за сътрудничество и на базата на това сътрудничество ще продължат да поставят своите подписи под нови успехи. По вторият поток виждаме, че има голям интерес от Европа към вторият поток. Турция с инвестициите ,които прави в последните години заема важно място в енергийния пазар“, каза още Ердоган. Той посочи, че Турция винаги е била против конфликтите и напреженията. „Нашата съседка Русия отбелязваме 100 години от установяване на първото отношение на сътрудничество между двете страни. Не се ограничаваме с това“, обясни още Ердоган. Той обърна внимание, че от времето на Цар Иван Трети са положени усилията на сътрудничеството между Русия и Турция. Той обърна внимание, че може да се говори повече от 500 години сътрудничество. По думите му това са две страни от Евразия, които показват пример на сътрудничество, който ще допринесе за мира в региона. „Не можем да забравим приятелските отношения. Дори и по време на Студената война, Турция и Русия не са дали възможност да бъдат нарушени съседските отношения между страните“, посочи Ердоган. Той отчете увеличение на стокооборота между двете страни. "Турският поток ще бъде символ на новото време. Също така целият регион ще се възползва от този проект, както е казано в един руски фразеологизъм: умен приятел ти дава възможност да преминеш половината път още в самото начало. Такъв фразеологизъм има в Турция. Това означава, че както пътят е важен за нас, така и че човекът, с който си тръгнал на този път е важен. Турско-руското приятелство с различни проекти още веднъж показва нашето отношение. Надявам се, че в бъдеще двете страни - Русия и Турция като приятелски страни ще продължат със същата решителност да осъществяват и други проекти. Уважаеми гости, както и вие следите в последно време в региона се развиват различни събития, които ни напрягат. Нашият партньор САЩ, а също така и нашият съсед Иран. Можем да говорим вече за конфликт в тези две страни. Нито Ирак, нито Либия, нито по морски път енергийният транспорт, страните в залива не трябва да се превръщат в зона на конфликт", каза още Ердоган. "Нашата съседна страна Ирак - те също имат проблеми с устойчивото развитие", допълни още президентът на Турция. Той посочи, че са готови да направят всичко възможно да бъде обезпечена териториалната цялост на Ирак и устойчивото развитие на страната. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 15:05 | Агенция "Фокус"

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: „Турски поток“ е исторически проект

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: „Турски поток“ е исторически проект

Истанбул. „Турски поток“ е исторически проект. Това каза президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „За нас е чест да ви посрещнем в Истанбул. Надявам се 2020 г. да донесе само добри неща, както за нашите народи ,така и на целия свят. Ще си позволя да ви поздравя, да ви честитя новата година. Сътрудничеството между Турция и Русия дава своите плодове. Ние се намираме тук, за да открием „Турският поток“. Това е проект, по който работихме заедно с нашите приятели от Русия. Това е исторически проект. Морската част на проекта беше приключена през изминалата година и се срещнахме отново с Истанбул с моят приятел г-н Путин“, каза Ердоган. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:53 | Агенция "Фокус"

Президентът на Русия Владимир Путин:Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример

Президентът на Русия Владимир Путин:Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример

София. Има много тенденции за обостряне на съществуващата ситуация, но Турция показва друг пример. Това каза президентът на Руската федерация Владимир Путин по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „Уважаеми приятели, уважаеми колеги, вашишят висок професионализъм, вашето активно участие даде възможност този проект да бъде приключен в определения срок. Също така искам да изкажа благодарност на представителите на властта в Турция, на първо място на президента на Турция за тяхното съдействие“, заяви още Путин. Той благодари за проявената политическа воля от страна на Турция, която е предпочела интересите на своята страна пред други варианти. „Както в енергийния сектор, така и в други области виждаме, че можем да решаваме много различни амбициозни задачи, ако имаме добра воля за това. В заключение бих искал да кажа още нещо. Ние живеем в наистина в много сложен свят. За съжаление в региона, в който се намираме в момента, има много сериозни тенденции за обостряне на съществуващата ситуация. Турция всъщност показва друг пример. Пример за сътрудничество, за благото на нашите народи, за благото на Европа, за благото на целия свят“, каза още Путин. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:49 | Агенция "Фокус"

Президентът на Русия Владимир Путин: „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент

Президентът на Русия Владимир Путин: „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент

Истанбул. „Турски поток“ е важен за Русия и Турция, също и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейски континент. Това каза президентът на Руската федерация Владимир Путин по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. „Уважаеми г-н президент, г-н Вучич, г-н Борисов, уважаеми представители на парламента на турската република и всички присъстващи на официалната церемония за въвеждането на новия газопровод „Турски поток“. Всички ние сме свидетели на много важно събитие не само за Русия и за Турция, също така и за страните от Южна Европа и може би за целия Европейския континент. По думите му разработването на трансчерноморския газопровод показва, че стратегическото партньорство между двете страни дава положителни резултати. „Взаимодействието между Турция и Русия се развива във всички сфери, независимо от ситуацията, която се наблюдава в момента в света. Искам да отбележа, че износът на природен газ вече се осъществява почти 30 години“, допълни Путин. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 14:45 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър определиха планираното изпращане на турски войски в Либия като „опасна ескалация"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър определиха планираното изпращане на турски войски в Либия като „опасна ескалация"

Атина. Законопроектът на Турция, позволяващ разполагането на войски в Либия, означава опасна ескалация на гражданската война в северноафриканската страна и сериозно заплашва стабилността в региона. Това се казва в съвместно изявление на Гърция, Израел и Кипър, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Това решение представлява грубо нарушение на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН... за налагането на оръжейно ембарго в Либия и сериозно подкопава усилията на международната общност да намери мирно, политическо решение на либийския конфликт“, предупредиха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис. Парламентът в Анкара одобри законопроект, който позволява турски войски да бъдат разположени в Либия, като по този начин проправи път за по-нататъшно военно сътрудничество между с Триполи. От редакцията обаче са уверени, че е малко вероятно изпращането да бъде реализирано в кратки срокове. Анкара и международно признатото правителство на Либия подписаха две отделни споразумения през ноември: едно за сътрудничество в областта на сигурността и военното дело и друго за морските граници в Източното Средиземноморие, което предизвика гнева на Гърция, Израел, Египет и Кипър. Трите държави също призоваха Турция да се въздържа от изпращане на войски в Либия, което би нарушило националния суверенитет и независимост на страната. Превод и редакция:Тереза Герова

3 Януари 2020 | 09:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Атина. Гърция, Израел и Кипър подписаха споразумение за подводен газопровод, предназначен за пренасяне на газ от морските находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа, пише атинското издание Kathimerini. Сделката е подписана по време на церемония от министрите на енергетиката на трите държави Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис и Ювал Щайниц. На нея присъстваха и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, кипърският президент Никос Анастасиадес и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху. Газопроводът е предназначен да осигури алтернативен източник на газ за Европа, която сега разчита главно на доставките от Русия и Кавказкия регион. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 19:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Атина/Анкара. Турските претенции в Егейско море бяха представени за първи път през 1973 г. след откриването на нефтеното находище в Принос. Оттогава те ескалират и стават все по-многобройни, пише Алексис Папачелос в статия за атинския ежедневник Kathimerini. Прословутият въпрос за „сивите зони“ например се появи за първи път през 90-те години, припомня авторът. Все още помня интервю с Емре Гоненсей, министър на външните работи на Турция за няколко месеца през 1996 г., в което го попитах какви въпроси трябва да бъдат в дневния ред на двустранните преговори. Той ги изброи, без да споменава т.нар. сиви зони. Тогава един дипломат, седнал зад мен, вдигна лист хартия; Гонесай веднага добави: „Разбира се, не забравям сивите зони“. Беше ясно, че към скалата на преговорите беше добавен още един проблем. Мнозина по това време вярваха, че турците го използват просто като карта в преговорите, която по-късно ще оттеглят; те обаче грешаха. Разговорите с Турция може би бяха по-лесни в миналото, когато Реджеп Тайип Ердоган бе могъщ, но на бе приел националистическия дневен ред. Съотношението на силите между двете страни беше равномерно и европейските перспективи на Турция бяха живи. Дилемите, пред които сме изправени днес, са както по-многобройни, така и по-трудни. Политическото ръководство на Гърция изглежда желае да се обърне към Хага. На двете страни ще е необходимо да стигнат дотам и най-важното - те ще трябва да се споразумеят. Ситуацията се промени. Турция настоява да се разграничат преговорите за Егейско море от тези за Източното Средиземноморие. Очевидно планира да повдигне въпроса за сивите зони и да поиска от съда да постанови суверенитета на някои малки острови. Не знаем дали ще бъде избрана демилитаризация на определени острови или определени формулирани решения, които са били договорени в миналото. Ще ни отнеме време и продължителни преговори, за да постигнем осезаеми резултати в преговорите, които трябва да решат много, много трънливи въпроси. Следващите няколко седмици трябва да разкрият дали Ергодан наистина иска да потърси решение в Международния съд или ще избере пътя на тактиката на силната ръка. Докато нямаме по-голяма яснота по този въпрос, Атина ще бъде посъветвана да крие старателно картите си. Превод и редакция: Тереза Герова

30 Декември 2019 | 08:26 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис обеща, че страната му винаги ще уважава международното право

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис обеща, че страната му винаги ще уважава международното право

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви в свое посещение по случай коледните празници на остров Касос, че страната му винаги ще уважава международното право, предава атинската агенция ANA-MPA. „Моето присъствие тук, в този важен ден за православното християнство и за нашите национални права символизира нашите непреклонни вярвания, че ще защитим нашите права и националната ни цялост чрез всички възможни методи“, каза той. „Коледа е ден на щастие и мир и Гърция винаги ще иска мирно разрешаване на своите различия със своите съседи. Имаме пълната вяра в нашите права и винаги ще (…) уважаваме международното право, защото знаем, че то е на наша страна. Паралелно с това изпращаме съобщение, че сме уверени и горди. Съобщение, че ще защитаваме своите суверенни права“, каза още той. Премиерът подчерта, че страната му остава посветена на диалога със своите съседи. „Силно вярвам, че чрез диалог можем да намерим решения по теми, които са нерешени от десетилетия, но този диалог не може да бъде осъществен под натиск, с изнудване и провокативни действия от съседите ни. Ние искаме да повторим нашата вярва международното право, но също така и в гръцките въоръжени сили“, добави Мицотакис. Превод и редакция: Теодор Пенев

25 Декември 2019 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Позициите на Хафтар съвпадат с нашите по отношение на меморандума между Турция и Либия

Никос Дендиас: Позициите на Хафтар съвпадат с нашите по отношение на меморандума между Турция и Либия

Бенгази. Позициите на либийския генерал, сражаващ се срещу централното правителство в Триполи, Халифа Хафтар, съвпадат с гръцките по отношение на меморандума между Турция и Либия. Това заяви гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас след посещение в либийският град Бенгази, в който се срещна с Хафтар, пише македонското издание “Слободен печат“. Според Дендиас и Атина и силите на Хафтар са съгласни, че споразуменията между Триполи и Анкара са невалидни и вредят както на Либия, така и на широкия регион. Дендиас и Хафтар, на среща, на която присъства и специалният представител на гръцкото външно министерство за Либия, обсъдиха ситуацията в страната и възможностите за разрешаване на кризата, както и за двата меморандума, подписани миналия месец от правителството на Триполи и Турция. „Бях особено доволен да чуя неговите позиции по този въпрос, които съвпадат с нашите – абсолютната невалидност на конкретните договори, както и това колко са вредни те за хората и обществото в Либия и със сигурност и за стабилността на региона“, каза Дендиас. Според гръцкото външно министерство, Дендиас е представил на Хафтар позициите на Атина, „като подчерта факта, че съдържанието е в пълно противоречие с международното и с морското право“. След посещението си в Бенгази, Дендиас замина за Кайро, където се срещна със своя египетски колега, с който обсъдиха посещението на гръцкия дипломат в Либия. Очаква се Дендиас да проведе среща и с министъра на външните работи на Кипър Никос Христодулидис. Превод и редакция: Теодор Пенев

23 Декември 2019 | 08:29 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито постави под въпрос суверенитета на някои безименни гръцки острови в Егейско море, като повтори турската теория за „сивите зони“, изразена за първи път през 90-те години, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тези, които правят планове за спорните острови в Егейско море, трябва да знаят, че брегът не е чист (за тях)“, каза Ердоган в неделя при пускането на новата подводница „Пири Рейс“. Повтаряйки дългогодишните турски аргументи относно спора за морските граници на Турция с Гърция, Ердоган каза, че „никой не трябва да се опитва да ни блокира, да ни залови в собствените ни крайбрежия или да стъпче на нашите икономически права.“ Но той добави, че „ние няма намерение да започва конфликти с никого без причина или да лишава някого от правата му. " Говорейки за страните, които се противопоставят на меморандума за морските граници на Турция с Либия, главно Египет, Гърция и Израел, Ердоган каза, че „тези, които стоят срещу нас, не познават международното право и законите и нямат милост“. "С шестте подводници, които ще бъдат готови до 2027 г., ще продължим да защитаваме интересите на нашата страна ... особено в Средиземноморието", каза Ердоган. Говорейки за военната подкрепа за международно признатото „правителство на националното съгласие“ (ПНС) със седалище в Триполи, Либия, което участва в гражданската война, Ердоган казва, че Турция ще увеличи тази подкрепа, ако е необходимо, и ще оцени възможностите си във въздуха, сушата и морето. Турският президент увери публиката си, че няма начин Турция да се откаже от двете споразумения - за морските граници и военната помощ -, които е подписала с Либия. По-рано в неделя министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че "Турция ще подкрепи международно признатото правителство на Либия, докато в Либия не бъдат постигнати мир, стабилност и сигурност." Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 04:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито постави под въпрос суверенитета на някои безименни гръцки острови в Егейско море, като повтори турската теория за „сивите зони“, изразена за първи път през 90-те години, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тези, които правят планове за спорните острови в Егейско море, трябва да знаят, че брегът не е чист (за тях)“, каза Ердоган в неделя при пускането на новата подводница „Пири Рейс“. Повтаряйки дългогодишните турски аргументи относно спора за морските граници на Турция с Гърция, Ердоган каза, че „никой не трябва да се опитва да ни блокира, да ни залови в собствените ни крайбрежия или да стъпче на нашите икономически права.“ Но той добави, че „ние няма намерение да започва конфликти с никого без причина или да лишава някого от правата му. " Говорейки за страните, които се противопоставят на меморандума за морските граници на Турция с Либия, главно Египет, Гърция и Израел, Ердоган каза, че „тези, които стоят срещу нас, не познават международното право и законите и нямат милост“. "С шестте подводници, които ще бъдат готови до 2027 г., ще продължим да защитаваме интересите на нашата страна ... особено в Средиземноморието", каза Ердоган. Говорейки за военната подкрепа за международно признатото „правителство на националното съгласие“ (ПНС) със седалище в Триполи, Либия, което участва в гражданската война, Ердоган казва, че Турция ще увеличи тази подкрепа, ако е необходимо, и ще оцени възможностите си във въздуха, сушата и морето. Турският президент увери публиката си, че няма начин Турция да се откаже от двете споразумения - за морските граници и военната помощ -, които е подписала с Либия. По-рано в неделя министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че "Турция ще подкрепи международно признатото правителство на Либия, докато в Либия не бъдат постигнати мир, стабилност и сигурност." Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Декември 2019 | 17:41 | Агенция "Фокус"

AFP: Гръцкият външен министър посети контролираната от силите на Хафтар източна част на Либия

AFP: Гръцкият външен министър посети контролираната от силите на Хафтар източна част на Либия

Бенгази. Гръцкият външен министър Никос Дендиас посети Бенгази в източната част на Либия в неделя, като се срещна с представители на администрацията на маршал Халифа Хафтар на фона на напрежението с Турция след неотдавнашното морско споразумение на Анкара с правителството на националното съгласие, базирано в Триполи, предава AFP Никос Дендиас кацна за кратко на летището в Бенгази, където се срещна с ръководителя на паралелното източно правителство на Либия Абдула Тани и външния министър в това правителство Абдулхади Лахведж, съобщи фотограф на AFP на мястото на събитието. Лахведж заяви, че са обсъдили спорната сделка за морска делимитация с Анкара, подписана през ноември с признатото от ООН правителство на националното съгласие(ПНС) в Триполи, което разширява претенциите на Турция върху голяма богата на газ зона на Средиземноморието. Атина твърди, че сделката между Анкара и ПНС нарушава международното морско право и суверенните права на Гърция и други държави. Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Декември 2019 | 14:42 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас е на посещение в Либия за среща с Халифа Хафтар

Kathimerini: Никос Дендиас е на посещение в Либия за среща с Халифа Хафтар

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас е на посещение в Либия, където се очаква да се срещне с фелдмаршал Халифа Хафтар, лидер на Либийската национална армия, бореща се с признатото от ООН правителство в Триполи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас отпътува в ранните часове на деня от военното летище Елефсина и се отправи към Бенгази. В разделена Либия Бенгази е седалището на Камарата на представителите на Либия, към която Хафтер е лоялен. Базираното в Триполи правителство подписа споразумение за морската граница с Турция, което предизвика осъждане от страна на всички останали държави в Източното Средиземноморие. В отговор на меморандума Гърция изгони от страната либийския посланик. Дендиас вече посети Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2019 | 11:52 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция, Кипър, Италия и Израел се разбраха да опитат да построят газопровод по дъното на Средиземно море

Protothema (Гърция): Гърция, Кипър, Италия и Израел се разбраха да опитат да построят газопровод по дъното на Средиземно море

Атина. Гърция, Кипър, Италия и Израел постигнаха споразумение за газопровода ИйстМед, съобщи кипърският канал Sigma, като отбеляза, че то ще бъде подписано в началото на 2020 г., пише гръцкият вестник Protothema. Турция се опитва да осуети плановете за проекта EastMed, който се забави, но както съобщава каналът, либийско-турският меморандум доведе до преодоляване на проблемите. Според Sigma, междудържавното споразумение ще бъде подписано в началото на следващата година, като добави, че в момента текат консултации на най-високото възможно ниво за церемония по подписване - отговор на Турция, който също ще има силна подкрепа от САЩ. Междувременно израелският премиер Бенямин Нетаняху призова Израел, Кипър и Гърция да продължат незабавно споразумението за изграждането на амбициозния газопровод по дъното на Средиземно море на първоначална стойност 7 милиарда евро. Израел смята, че това е начин за справяне с Турция, след като Анкара подписа споразумение с Либия за разграничаване на техните взаимни морски зони. Нетаняху осъди меморандума за разбирателство, подписан между Турция и Либия, като незаконен в телефонен разговор с президента на Кипър Никос Анастасиадес. Според писмено изявление на говорителя на правителството Кириакос Кушош, двамата лидери са имали дълъг разговор в петък сутринта, обменяйки мнения за текущото развитие и начините за справяне с незаконните дейности на Турция в региона. Израелският премиер е изразил своята благодарност за решението на кабинета да приеме работната дефиниция на антисемитизма на Международния алианс за памет на Холокоста (IHRA). Анастасиадес също е провел дълъг телефонен разговор с премиера на Ливан Саад Харири, за да координира действията за предотвратяване на незаконно поведение на Турция, което би застрашило стабилността и мира в региона. Никозия продължи дипломатическа офанзива, за да координира ходовете, които биха блокирали засилената активност на Турция в региона. На 23 декември се очаква Анастасиадес да разговаря с йорданския крал Абдула II. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2019 | 10:16 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Турският парламент ратифицира меморандума с Либия

Anadolu Agency: Турският парламент ратифицира меморандума с Либия

Анкара. Турският парламент в събота ратифицира меморандум за разбирателство (МР) относно сигурността и военното сътрудничество с Либия, предава Anadolu Agency. На 27 ноември Анкара и Триполи подписаха два отделни меморандума за разбирателство; единия за военното сътрудничество, а другия за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Морският пакт отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие на фона на едностранните проучвателни действия от страна на администрацията на кипърските гърци, като изяснява, че турската република Северен Кипър (TRNC) също има права върху ресурсите в района. Той влезе в сила на 8 декември. След споразумението за военно сътрудничество турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако признатото от ООН правителство на Триполи отправи такова искане. След прогонването на покойния лидер Муамар Кадафи през 2011 г. в Либия се появиха два центъра на властта: единият в Източна Либия, поддържан главно от Египет и Обединените арабски емирства, и друг в Триполи, което се радва на международно признание, включително и от ООН. Парламентът също ратифицира Споразумението за социално осигуряване между Турция и Молдова. Превод и редакция: Юлиян Марков
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

21 Декември 2019 | 20:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Кипър обединява съседи, за да отхвърлят споразумението между Либия и Турция

Kathimerini: Кипър обединява съседи, за да отхвърлят споразумението между Либия и Турция

Никозия. Президентът на Република Кипър заяви, че се намира в контакт с лидерите на Египет, Израел, Гърция и Ливан за предприемане на съвместни дипломатически действия, насочени към противопоставяне на споразумението за морските граници между Турция и Либия, което нарушава международното право и увеличава напрежението в региона, пише гръцкият вестник Kathimerini. Кипърският президент Никос Анастасиадес заяви, че съвместните действия не включват военни, а по-скоро съгласувани дипломатически действия за отхвърляне на целите на „незаконното“ споразумение. Анастасиадес заяви, че споразумението е осъдено и от арабските страни, страните-членки на Европейския съюз и други държави, които той не уточни, но добави, че скоро могат да бъдат очаквани съобщения за конкретни действия. Турция заяви, че споразумението с Либия дава икономически права на голяма част от Източното Средиземноморие. Но други страни в региона, включително Гърция и Кипър твърдят, че сделката незаконно съкращава собствените им икономически зони и възпрепятства правата им за офшорни проучвания за въглеводороди. Превод и редакция: Мария Факова

21 Декември 2019 | 09:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Германия призова Турция да уважава международното право

Kathimerini: Германия призова Турция да уважава международното право

Никозия. Берлин е солидарен с Атина и Никозия, заяви германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер по време на своя визита в Кипър, където тя също така е призовала Анкара да уважава международното право, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini. Германия и нейните европейски партньори призоваха Турция да „приеме нашето законно виждане“ във връзка с енергийните амбиции на Анкара към Източното Средиземноморие. Тя заяви това по време на своя визита на германски боен кораб, част от Временния мирен контингент на ООН в Ливан, който се намираше близо до бреговете на Кипър. Крамп-Каренбауер подчерта, че Гърция и Кипър разполагат с подкрепата на Европейския съвет след подписването на военната и морска сделка между Анкара и базираното в Триполи правителство на Либия. Тя добави, че Европейския съвет работи по „рамка“ от санкции, които да бъдат наложени на Турция във връзка с действията й в региона. Крамп-Каренбауер пристигна в Кипър по-рано за двудневна визита на германския контингент, част от силите на ООН в региона. Тя се срещна също така със своя колега от Република Кипър Савас Ангелидис, който заяви пред местните медии, че Берлин е обещал да наложи всички нужни санкции, одобрени от Европейския съюз на Турция във връзка с нейните нелегални сондажни дейности в Излключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова. „Настрана от солидарността на Берлин с Кипър, германският министър заяви, че тя ще предприеме инициативи в контекста на своите задължения и на европейско ниво, така че решенията на ЕС ще бъдат приложени, за да изпратят съответните съобщения във връзка с действията на Турция“, заяви Ангелидис пред кипърските медии. Превод и редакция: Теодор Пенев

20 Декември 2019 | 13:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Мнозинството гърци се притеснява от ескалация на напрежението с Турция, показва проучване

Kathimerini: Мнозинството гърци се притеснява от ескалация на напрежението с Турция, показва проучване

Атина. 60% от гърците са притеснени от последната ескалация на напрежението с Турция на фона на нарушенията от страна на Анкара и подписването на меморандума с международно признатото правителство в Триполи. Това показва проучване на общественото мнение, проведено от „Пулс“ за телевизия „Скай“, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Загрижеността за турската агресия е особено голяма сред привържениците на „Движение за промяна“ (KINAL). 75% от тях споделят притесненията си от възможна ескалация на напрежението със съседна Турция. На второ място са избирателите на „Нова демокрация“ (68%), следвани от привържениците на СИРИЗА (53%). Според същата анкета партията на премиера Кириакос Мицотакис консолидира преднината си пред СИРИЗА с разлика от 13%. 38% от респондентите заявяват, че биха гласували за „Нова демокрация“, в сравнение с 25% за СИРИЗА. Превод и редакция: Тереза Герова

20 Декември 2019 | 09:09 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили се нуждаят от радикална промяна

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили се нуждаят от радикална промяна

Атина. „Време е Гърция да се събуди“, пише Алексис Папакелас в материал за вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса. „Тя трябва да остави настрана опасенията относно натрупаните политически разходи, ако иска да се заеме сериозно с отбраната на страната. Изминаха 23 години от кризата в Имия и все още обсъждаме очевидното. Изведнъж бяхме събудени от дълбоката си дрямка от поведението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а телевизионните ни екрани вече са пълни с пенсионирани армейски генерали и други неексперти, както и с желаещи да бъдат коментатори по международните въпроси“. „Това е добре в известен смисъл, защото гръцкото общество трябва да осъзнае предизвикателствата, пред които е изправено, и да развие по-остро чувство за разумен и здравословен патриотизъм. Казвайки това, ние не трябва да се губим в търсене на въображаеми спасители и магически решения, защото те просто не съществуват и търсенето им неизбежно ще доведе до национални разочарования. Но да се върнем към нашата тема. Гръцките въоръжени сили трябва да се променят коренно и те трябва да се променят сега. Плановете са готови и решенията вече са взети. Един пример е необходимостта от интегриране на специалните сили, които ще бъдат призовани да действат в случай на „горещ инцидент“. Ключов урок от кризата в Имия е, че силите трябва да бъдат поставени под съвместно командване и трябва да бъдат базирани близо до Атина, така че те могат да бъдат незабавно разположени. Виждаме обаче, че решението за прехвърляне на морската бригада от Волос в централна Гърция, така че да се намали времето за транспортиране, доведе до протести на местните депутати от всички партии. В резултат на това решението беше отменено. По подобен начин плановете за премахване на ненужни бригади в Северна Гърция с цел изграждане на готови за бойни единици с висока готовност предизвикаха протести сред местните общности и депутатите. Плановете бяха отложени за неопределено време. Най-накрая трябва да преминем всичко това и да продължим напред. Страната се нуждае от правителство и ръководство, които ще хванат бика за рогата и ще обяснят на обществото необходимостта от незабавни и непопулярни решения и ще ги приложат до края на 2020 г. Най-важното е, че нашата политическа класа трябва да осъзнае, че националният интерес трябва да е пред тесните партийни и политически интереси“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Декември 2019 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Нахлуване на турски самолети в гръцкото въздушно пространство предизвика 16 имитационни въздушни схватки

Kathimerini: Нахлуване на турски самолети в гръцкото въздушно пространство предизвика 16 имитационни въздушни схватки

Атина. Турция е увеличила напрежението в Егейско море във вторник, когато турски изтребители са извършили множество нарушения на гръцкото въздушно пространство и това е довело до 16 имитационни въздушни схватки, а междувременно турският вицепрезидент Фуат Октай е обявил, че Анкара може да изпрати сили в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Според информацията източник на вестника, турски изтребители са нарушили гръцкото въздушно пространство в 40 случая, което е задължило гръцките самолети да влязат в 16 имитационни въздушни боя. Смята се, че поредицата нарушения са предизвикани от коментарите на министъра на отбраната на Гърция, според когото Атина има военно превъзходство в Егейско море. Също във вторник са получени съобщения за присъствието на пет кораба от военноморските сили на Турция, южно от остров Кастелоризо. Октай е добавил масло в огъня, като, според цитата на „Катимерини“ е казал, че „ако се налага, Турция ще изпрати сили, ще проведе учения и ще осъществява трансгранични операции в Източното Средиземноморие“. Превод и редакция: Иван Христов

18 Декември 2019 | 07:47 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Турция погледна към Либия, обръщайки гръб на САЩ

Daily Sabah: Турция погледна към Либия, обръщайки гръб на САЩ

Анкара. Турция погледна към Либия, обръщайки гръб на САЩ, пише турското англоезично издание Daily Sabah в материал, представен без редакторска намеса. Американският Сенат прие резолюция в четвъртък, с която признава така наречения арменски геноцид. Мярката, която съюзниците на президента Доналд Тръмп в Сената неколкократно блокираха, не е правно обвързваща. Това е просто символична стъпка. За да стане закон резолюцията, която Турция категорично осъди, тя трябва да бъде приета от Камарата на представителите и подписана от президента Тръмп. Съдейки по това най-ново развитие, дошло малко след законопроекта за санкциите, Сенатът иска да постигне напредък в своята антитурска кампания преди коледната пауза. Подобна атмосфера има и в Камарата на представителите. Така че Тръмп, който намира своите външнополитически правомощия за ограничени, има трудна задача: да намери начин да смекчи щетите, нанесени от сенаторите на турско-американските отношения. Президентът на САЩ ще трябва да спре Конгреса и други американски институции да саботират споразуменията му с президента Реджеп Тайип Ердоган. За съжаление, фиксиран на вътрешния фронт, Конгресът няма проблем да предприеме стъпки, които подклаждат антиамериканизма в Турция. Да предположим, че Вашингтон има основателни опасения относно руската система за ПВО и въздействието й върху американското въздушно превъзходство. Как можем да отчитаме признаването от Сената на така наречения геноцид? При този темп учените, които изследват турско-американските отношения във Вашингтон ще могат да напишат много книги за това, което американците са направили, за да загубят Турция. Междувременно Либия ще бъде в натоварения външнополитически дневен ред на Турция през 2020 г. Страната е разделена и нестабилна от 2011 г., когато подкрепяното от НАТО въстание свали режима на Муамар Кадафи. Въпреки че Файез Сарадж създаде ново правителство съгласно политическо споразумение, признато от ООН, сили, верни на маршал Халифа Хафтар, попречиха на обединението на Либия, която е разделена на части. Днес Хафтар се подготвя за "окончателна офанзива" за превземането на столицата Триполи с военна подкрепа от Обединените арабски емирства, Египет, Франция и Русия. Турция, която беше спряла подобно нападение през април, наскоро подписа два меморандума с правителството на Триполи за разбирателство - един за военното сътрудничество, а другият за разграничаването на морските юрисдикции. Президентът Ердоган заяви, че Турция ще обмисли разполагането на войски в Либия, ако правителството на Сарадж отправи покана, което повдигна много въпроси по целия свят. Последният опит на Хафтар да превземе Триполи отново насочи всички погледи към Либия. Има няколко натрапчиви въпроса: Може ли Триполи да се защити, без да се налага да иска от Турция военна помощ? Ако либийците поискат войски и Турция се съгласи, какво ще е положението в Либия? Какво влияние ще имат последните събития на място върху международната среща на върха, която ще се проведе в Берлин следващия месец? Как другите сили, участващи в либийския конфликт, ще реагират на потенциалния ход на Турция? Понастоящем със сигурност е трудно да се отговори на тези въпроси. Едно обаче е ясно: споразуменията на Турция с правителството в Триполи обезпокоиха няколко правителства. Миналата седмица група лидери на ЕС се събраха в Брюксел, за да твърдят, че меморандумът за разбирателство относно морските зони нарушава "суверенните права на трети страни". По този начин ЕС застана на страната на Гърция и кипърските гърци, които се опитват несправедливо да присвоят Източното Средиземноморие. За да бъде ясно, организацията (ЕС) не е в състояние да блокира сделката на Анкара с Триполи. Турците вече са представили меморандума в ООН, но въпреки това правителството в Триполи е изправено пред по-сериозна заплаха от преди. Анкара ще трябва да намери начин да попречи на силите на Хафтар да свалят законното правителство на Либия, признато от ООН. Поради тези причини дипломатическото и военно движение по отношение на Либия вероятно ще ескалира скоро. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2019 | 20:59 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган обяви за нови зони на сондажни дейности

Kathimerini: Ердоган обяви за нови зони на сондажни дейности

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви нови сондажни дейности в райони от Източното Средиземноморие, които са обозначени в морското гранично споразумение, подписано между Турция и Либия, и които нарушават гръцкия суверенитет, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. "С Божията помощ и съвсем скоро тук ще започнем сеизмични проучвания и сондажи", каза Ердоган, посочвайки област южно от Кастелоризо и източно от Крит, по време на неделно интервю пред турската телевизия A Haber. Той също така призова "международни мощни компании" да работят с Анкара, като отбеляза, че в Източното Средиземноморие има значителни запаси от въглеводороди. Ердоган повтори, че Анкара ще изпрати военна помощ, ако правителството със седалище в Триполи поиска такава. Той каза това малко преди да бъде обявено, че Анкара ще изпрати военни лекари и помощ на либийското правителство. Турският президент обсъди най-новите ходове в неделя с либийския премиер Файез Сарадж в Истанбул. Освен това, в ход, който би могъл допълнително да повиши гръцко-турското напрежение, турски безпилотен летателен апарат (БПЛА) „Байрактар“, кацна на летището Лефконико в окупирания от Турция северен Кипър в понеделник. Очаква се още БПЛА на ВВС на Турция да пристигнат в окупирания север, за да помогнат в изследователските и сондажни операции в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ) от турската петролна корпорация . Пристигането на БПЛА в понеделник следва информация от The Jerusalem Post, че “Бат Галим”, кораб на Израелската институция за океанографски и лимнологични изследвания, е бил прогонен от ИИЗ на Кипър от турски военен кораб. Този инцидент очевидно е станал на 18 ноември, но е разкрит в неделя, след като израелски изтребител прелетя около турски сондажен кораб в отговор на действията на Турция миналия месец. Ходовете на Анкара се разглеждат като усилие да се използва настоящият вакуум на властта в Израел и да се повлияе на Тел Авив по отношение на енергийната му политика в региона. Съобщения от Турция и Израел, както и източници в Атина потвърждават, че Анкара се е обърнала към Тел Авив, отбелязвайки, че тъй като Турция и Либия са разграничили морските си зони, не може да има тръбопровод за природен газ EastMed без одобрението на Анкара. Междувременно гръцкият външен министър Никос Дендиас каза на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в понеделник, че Гърция счита споразумението за морска граница, подписано между Турция и Либия, за "несъществуващо", тъй като е подписано от правителство, което "няма такова разрешение". Дендиас, който се срещна за разговори с Гутериш в Женева, заяви, че е обяснил позицията на Гърция по този въпрос и е очертал опасностите за региона, които представляват турските възгледи за морското право. Превод и редакция: Юлиян Марков

17 Декември 2019 | 17:55 | Агенция "Фокус"

Депутат от „Нова Демокрация“: Каква трябва да е стратегията на Гърция в конфликта с Турция

Депутат от „Нова Демокрация“: Каква трябва да е стратегията на Гърция в конфликта с Турция

Атина. За Гърция не е достатъчно да търси неясно мирно разрешение на конфликтите си с Турция. Освен това тя трябва да има конкретна стратегия как да стигне дотам, пише в статия за вестник Kathimerini депутатът от гръцката управляваща партия „Нова Демокрация“ и асоцииран професор по международно право и външна политика в атинския университет „Пантеон“. Материалът е предаден без редакторска намеса. Например има голяма разлика в мненията относно това какво е в основата на гръцко-турския спор. Атина казва, че единственият проблем, който разделя двете страни, е делинеацията на техните континентални рафтове. От друга страна, Анкара повдигна широк кръг въпроси с надеждата, че в крайна сметка ще спечели повече, отколкото има право. Ще рискуваме ли да съдим и Турция да извади всичко, което пожелае от голямата си торба с искове? Това беше основният проблем със стратегията на Гърция на срещата на върха в Хелзинки през 1999 г. (което доведе до отказ от идеята за съдебно уреждане през 2004 г.). Не трябва да повтаряме същата грешка. Поддържането на умерена реторика и избягването на очертаване на нашите права, определени от международното право, също не представлява реална стратегия. Ние винаги сме на крачка зад Турция, което продължава да има инициативата. През последните дни стана болезнено очевидно, че липсата на координати, определящи границите на Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Гърция в Източното Средиземно море, не доведе до по-сдържана Турция, а вместо това до по-неконтролируема. Сега сме задължени да представим координатите си, за да защитим минимума - т.е. да определим районите, които считаме за част от гръцкия континентален шелф. Това са областите, в които няма да приемем нарушение на суверенните ни права от страна на турските сондажни кораби. Трябва най-накрая да приемем, че страни като Франция, Испания, Хърватия и Ливан (като говорим само за държави, граничещи със Средиземноморието) са знаели по-добре от нас, когато са изпратили координатите на морските си граници, въпреки че няма разграничение със съседните държави. Въпреки това, Ливан е изправен пред военно мощния Израел. Що се отнася до стратегията, която Гърция трябва да следва, ключов въпрос, на който трябва да се отговори, е дали Турция наистина иска да постигне справедливо и добросъвестно решение на гръцко-турските спорове. Има две основни линии на разсъждение по този въпрос. В едната се твърди, че Турция повдига всички тези въпроси в контекста на стратегията си за преговори и двете страни биха могли чрез диалог да намерят решения въз основа на взаимни компромиси. Според привържениците на тази идея, решението на Турция да подпише нелегалния пакт за морските граници с Либия (пакт, който противоречи на географията и разума) е предизвикано от раздразнението на Анкара от тристранните схеми за сътрудничество, изковани между Гърция, Кипър и Израел, както и между Гърция, Кипър и Египет. Според тях Турция се е почувствала изолирана и (тъй като е Турция) е реагирала с тази незаконна акция. Другият лагер казва, че Турция е агресивна държава, която ще продължи да преследва ликвидирането на съществуващите договори, дори ако двете страни успеят да намерят решения по отделни точки. Поради тази причина, казват те, Гърция трябва да повиши способността си за сдържане. По този начин цената на военно нападение ще бъде по-голяма от печалбата за Турция. Това е единственият начин, казват те, по който Турция може да бъде убедена да постигне почетен компромис с Гърция. Шампионите на тази школа на мисълта бяха особено гласовити през последните дни. Закупуването на много военни системи и поддръжката на скъпа армия не успяха да убедят Турция, че е в неин интерес да се постигне честен и най-важното разумен компромис. Ако войната между Гърция и Турция бе избегната от 1974 г., това е благодарение на способността на Гърция за възпиране и спазването на правилата. Противно на привържениците на тези две линии на поведение, ние трябва да приемем стратегия, която да принуди Турция да приеме (а) мирно уреждане (б) въз основа на международното право (най-вероятно пред Международния съд) и в) ограничаване на морските зони в които ние упражняваме суверенните си права в Егейско море, а сега и в Източното Средиземноморие. И накрая, г) отказът на Турция да се обърне към международното правосъдие трябва да доведе до загуби за страната. Двете най-големи постижения на външната политика на Гърция през периода след 1974 г. са присъединяването на страната към Европейската икономическа общност през 1981 г. и членството на Кипър в ЕС през 2004 г. Нито едно от тях не ни бе поднесено на тепсия. Говорейки за последното постижение, бившият външен министър Теодорос Пангалос заяви, че „политиката, довела Кипър до чакалнята на Европа, не се основава на проявата на добри обноски и воля за компромиси“. Съответно стратегията за постигане на мирно разрешение на гръцко-турския конфликт не може да се основава на въздържането ни от упражняване на нашите права. П.С.: Има и пренебрежителни коментари относно възпиращия капацитет на военните сили на Гърция. През 1974 г. източните егейски острови бяха беззащитни, а армейският корпус D в Тракия не съществуваше. Островите и Тракия бяха напълно укрепени в рамките на две години. Това не е 1974 година. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 12:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Бившият външен министър Дора Бакоянис призова за специални отношения между ЕС и Турция

Kathimerini: Бившият външен министър Дора Бакоянис призова за специални отношения между ЕС и Турция

Атина. Депутатът от „Нова Демокрация“ и бивш външен министър на Гърция Дора Бакоянис предложи Европейският съюз да установи „специално партньорство“ с Турция въз основа на условието Анкара да приеме юрисдикцията на Международния съд в Хага с цел постигане на споразумение относно проблемите около континенталния шелф и изключителната икономическа зона (ИИЗ) с Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване по време на събитие, организирано от „Кръга на идеите за национална реконструкция“, тръст, основан от бившия вицепремиер Евангелос Венизелос, Бакоянис заяви, че Гърция трябва да направи разграничение на своята ИИЗ с Италия, Албания и Египет. „Можем да се придържаме към статуквото; това беше основата на политиката във външното министерство през всичките тези години. Не вярвам в това“, каза тя. Бакоянис, която е влиятелна фигура в консервативната партия и е сестра на премиера Кириакос Мицотакис и жена на кмета на Атина Костас Бакоянис, подкрепи политиката на правителството, целяща дипломатическата изолация на Турция, след подписването на спорния пакт за морските граници между Анкара и международно признатото правителство на Либия миналия месец. Говорейки за турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Бакоянис заяви, че „неговият характер се е променил през последните години“, особено след опита за преврат през 2016 г., добавяйки обаче, че „той е човек, който има предвид това, което казва“. Бакоянис също така се изказа в удължаването на военната служба в Гърция, която в момента е от 9 до 12 месеца. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 07:43 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Турция е изпратила войници и техника в помощ на правителството в Триполи

РИА Новости: Турция е изпратила войници и техника в помощ на правителството в Триполи

Анкара. Турция е изпратила на международно признатото Правителство на националното съгласие в Триполи спецназ, съветници и военна техника, съобщава телевизионният канал „Ал Арабия“, като се позовава на свои източници, предава РИА Новости. Анкара е изпратила подкрепленията по искане на местните власти. Преди това президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви, че Анкара не смята командващия Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар за законен лидер. Както отбеляза командващият военния флот на Либия адмирал Фарадж Махдауи, маршал Хафтар е наредил да се потапят всички турски кораби. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 07:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се надява да предвиди действията на Турция след споразумението между Анкара и Триполи

Kathimerini: Гърция се надява да предвиди действията на Турция след споразумението между Анкара и Триполи

Анкара. След спорната сделка, подписана между признатото от ООН правителство на Либия и Турция за морските граници в Източното Средиземноморие, която е осъдена от лидерите на Европейския съюз за нарушаване на международните закони, длъжностни лица в Атина се опитват да установят точно кога и къде Анкара ще реши да ескалира напрежението в региона, изпращайки разузнавателен кораб в зона на интереси на Гърция. Това предава предава електронното издание на вестник Kathimerini. Информация, появила се през последните седмици и насрочените операции на турската петролна корпорация (TPAO), предполага, че Анкара е започнала да разглежда зоната, простираща се от брега на Кипър на юг от Крит, като единна оперативна зона на турския флот и ТРАО. Атинските служители следят внимателно за възможността Турция да изпрати изследователския кораб „Барбароса“ в район, който е посочен в споразумението между Турция и Либия, след като на 21 декември ще напусне района край южното крайбрежие на Кипър. Според източници, турските планове предвиждат връщането на „Барбароса“ в пристанището на Тасуку в Южна Турция срещу полуостров Карпас на Кипър. Опасенията се заключават в това, че Анкара може да провери решимостта на Гърция, изпращайки кораба и оставяйки го на котва в изключителната икономическа зона на Либия, както се твърди в скорошния пакт. Това ще създаде прецедент в зоната, за която Гърция твърди, че в по-голямата си част се намира в континенталния шелф на Крит. Ако ТРАО, заедно с турския флот, се опита да проведе изследване на енергийните ресурси по-далеч от север- особено в района от Касос и Карпатос до Родос и Кастелоризо - това ще е доказателство, че Анкара иска да ескалира напрежението в посока милитаризиране на кризата. Превод и редакция: Мария Факова

16 Декември 2019 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган показа къде в Източното Средиземноморие Турция ще извършва сондажни дейности

Kathimerini: Ердоган показа къде в Източното Средиземноморие Турция ще извършва сондажни дейности

Анкара. В интервю пред анкарска телевизия, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердиган посочи конкретно къде Турция планира да извършва операции за откриване на енергийни ресурси, както и сондажи в Източното Средиземноморие, пише гръцкият вестник Kathimerini. Президентът посочи място на изток от гръцкия остров Крит. Ердоган посочи по картата граници, които според него представляват континенталните шелфове на Турция и Либия, като заяви, че Триполи и неговата страна могат да изследват тези морски територии и да извършват сондажи там. Той каза, че в региона има солидни запаси на природен газ и може да си сътрудничи в региона с големи международни компании. Президентът заяви, че това, което показва са морските граници на Либия и Турция в региона, съгласно споразумението, подписано между двете държави, което ще започне да се прилага веднага, след като бъде одобрено от парламента. Според него то защитава интересите на Анкара и Триполи, и Турция няма да позволи никакви едностранни действия в региона. Гърция отхвърля сделката между Либия и Турция, като смята, че правителството в Триполи не разполага с легитимно управление и не може да подписва такива споразумения. По-рано европейските лидери също отхвърлиха либийско-турската сделка за морските граници. Превод и редакция : Теодор Пенев

16 Декември 2019 | 10:04 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е готов да окаже на правителствените сили в Триполи военна помощ, ако това е необходимо

Reuters: Ердоган е готов да окаже на правителствените сили в Триполи военна помощ, ако това е необходимо

Aнкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция е готова да осигури на силите в Триполи военна помощ, ако те имат нужда от такава, малко след като Анкара подписа с международно признатото правителство в Либия документ за взаимна отбрана, предава Reuters. „Ние ще защитаваме правата на Либия и Турция в Източното Средиземноморие“, каза Ердоган пред местни медии. „Повече от готови сме да окажем всякаква подкрепа, която е нужна на Либия“. Ердоган се противопостави на лидера на опозицията, контролираща Източна Либия Халифа Хафтар, който води сражения срещу правителствените сили в Триполи. „Халифа Хафтар е нелегитимен лидер (…) и е представител на нелегална структура“, каза Ердоган, малко след като проведе разговор с либийския премиер Файез ал-Сарай.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Теодор Пенев

16 Декември 2019 | 09:54 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency:  Турският президент прие премиера на Либия Файез Сарадж

Anadolu Agency: Турският президент прие премиера на Либия Файез Сарадж

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган проведе среща в неделя с ръководителя на признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж, предава Anadolu Agency. Срещата при закрити врати между двамата лидери се състоя в двореца „Долмабахче“ в Истанбул. На 7 ноември либийското правителство, базирано Триполи, и Анкара постигнаха два отделни меморандума за разбирателство (МР), един за военното сътрудничество, а другият за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Меморандумът за морските граници отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие на фона на едностранно сондиране от администрацията на кипърските гърци, като се изяснява, че турската република Северен Кипър (TRNC) също има права върху ресурсите в района. Той влезе в сила на 8 декември, коментира Anadolu Agency. След сделката за военно сътрудничество президентът Реджеп Тайип Ердоган наскоро заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако ПНС отправи такова искане. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Декември 2019 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Турция ще ратифицира споразумението за военно сътрудничество с Либия

Anadolu Agency: Турция ще ратифицира споразумението за военно сътрудничество с Либия

Анкара. Споразумението между Турция и Либия за военно сътрудничество ще бъде ратифицирано на 21 декември от турския парламент, предава Anadolu Agency. Ние се стремим „да създадем основа за отношения и развитие на сътрудничеството“ между Турция и признатото от ООН правителство за национално споразумение (GNA) на Либия. Споразумението включва засилено сътрудничество в обмена на персонал, материали, оборудване, консултации и опит между двете страни. Също така се предлага турската подкрепа за създаване на сили за бързо реагиране на полицията и военните в Либия, както и засилено сътрудничество в областта на разузнавателната и отбранителна промишленост, наред с други. На 7 ноември Турция и Либия постигнаха два отделни меморандума за разбирателство- единият за военното сътрудничество, а другият за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Наскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако либийското правителство направи такова искане. Превод и редакция: Мария Факова

15 Декември 2019 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турски дронове от Северен Кипър ще ескортират турските сондажни кораби

Kathimerini: Турски дронове от Северен Кипър ще ескортират турските сондажни кораби

Левкоса. Непризнатият турски кипърски кабинет определи летище на окупираната от турците северна част на острова като база за турските безпилотни летателни апарати (БПЛА)ескортиращи кораби, търсещи въглеводороди в източното Средиземноморие, съобщи информационната агенция Demiroren, което вероятно ще увеличи напрежението с Европейския съюз, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini Безпилотните въздухоплавателни средства (БПЛА), както невъоръжени, така и въоръжени, ще започнат да излитат от летище Гечиткале от 16 декември, съобщи агенцията. Усилията за базирането им отнеха известно време, се казва в съобщението, като се добавя, че екип от експерти от Анкара счита летището, известно още като Лефконико, за подходящ вариант. Допълнителна инвестиция ще бъде направена и в летището, заяви премиерът на кипърските турци Ерсин Татар след решението на кабинета, съобщава агенцията. "Защитата на правата и интересите на кипърските турци е основният ни приоритет", казва Татар. Превод и редакция: Юлиян Марков

14 Декември 2019 | 18:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС подкрепя Гърция по въпроса за меморандума между Турция и Либия

Kathimerini: ЕС подкрепя Гърция по въпроса за меморандума между Турция и Либия

Атина. В комюнике, обобщаващо заключенията от първия ден на Европейския съвет, европейските лидери заявиха подкрепата си за Гърция и Република Кипър срещу турските провокации, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В комюникето се подкрепят позиции на Гърция срещи меморандума между Турция и Либия за морските зони, като се отбелязва, че той нарушава суверенните правата на трети страни и не може да доведе до правни последици. След срещата на върха премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че „Гърция ще направи всичко възможно, за да защити своите суверенни права.“„Европейският съвет недвусмислено потвърждава солидарността си с Гърция и Кипър относно действията на Турция. Както се вижда от текста на заключенията, аз помолих и получих пълната подкрепа за Гърция от всички държави-членки на Европейския съюз“, добави той. Превод и редакция: Мария Факова

14 Декември 2019 | 10:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната му с Гърция и Кипър

Kathimerini: Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната му с Гърция и Кипър

Брюксел. Френският президент Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната си с Гърция и Кипър срещу турските дейности в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. "Както направих и на срещата на върха на НАТО, вчера изразих пълната си солидарност с Кипър и Гърция на фона на турските провокации в Източното Средиземноморие", каза той на пресконференция в Брюксел. „Считам, че солидарността между държавите-членки е абсолютно решаваща, затова правим всяка полезна стъпка в тази посока и няма да се поддадем на никакви провокации.“ Двудневната среща на лидерите на Европейския съюз в Брюксел в петък завърши с декларация, осъждаща неотдавнашното споразумение за морските граници между Анкара и Триполи, за което Гърция твърди, че е невалидно и без правна сила. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 18:58 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Ще изпрати ли Турция войски в Либия

Daily Sabah: Ще изпрати ли Турция войски в Либия

Анкара. Ще изпрати ли Турция войски в Либия, коментира турското англоезично издание Daily Sabah Меморандумът за разбирателство (МР), подписан между Турция и международно признатото правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, подкрепяно от ООН относно „разграничаването на зоните на морската юрисдикция“, предизвика спорове. Меморандумът е ратифициран от турския парламент на 5 декември и е важно да се отбележи, че всички опозиционни партии с изключение на Народната демократична партия (НДП) гласуваха за него. Въпреки че границите в Егейско море между Гърция и Турция са тема на дискусия, особено от 30-те години на миналия век, едностранните стъпки, които Гърция предприема с Кипър, Израел и Египет през последните пет години, независимо от Турция и турската Република Северен Кипър ескалира напрежението в региона. Например в Източносредиземноморския газов форум, който се проведе по-рано тази година, участваха Израел, Италия, Палестинската администрация, администрацията на кипърските гърци, Египет, Йордания и Гърция. Основната цел на форума беше да се изгради сътрудничество между държавите-членки за използването на запасите от природен газ в Източното Средиземноморие и да създаде регионален пазар на газ, който да обслужва целите на държавите-членки. Турция, една от страните с най-дълга брегова ивица в Средиземно море, дори не беше поканена. Два месеца по-късно държавният секретар на САЩ Майк Помпео присъства и подкрепя шестата тристранна среща на върха, проведена от Южен Кипър, Гърция и Израел. Подкрепата на САЩ за едностранни ходове на Израел и Гърция е друг фактор, който подхранва напрежението. След като не успя да постигне резултати по дипломатически път, Турция е принудена да разположи свои собствени сондажни и изследователски кораби в Средиземно море в продължение на няколко години и дори принуждава кораби на одобрените от Гърция компании, изпратени в регионите, които счита за собствена морска граница, да се върнат с помощта на своите военни кораби, когато е необходимо, предавайки посланието „Аз присъствам в Средиземноморието“. Меморандумът, подписан между Турция и Либия, е споразумение, подписано от двете страни, за да се подкрепат взаимно срещу усилията за пълното им изключване от уравнението, въпреки че имат брегове в Средиземно море. Но тези, които познават президента Реджеп Тайип Ердоган, който каза, че ще отговори положително, ако Либия покани турски войски, знаят, че той е човек с характер, който не блъфира, когато говори. Следователно е ясно, че политиката на Гърция за игнориране, която поддържа, като използва силата на Европейския съюз и САЩ, достигна ниво, което застрашава стабилността на региона. Как ще се възприеме меморандумът между Турция и Либия, ще определи бъдещето на "енергийните войни" в Средиземноморието. Според вестника, поканата към Турция и Либия за разговори, докато се обсъжда бъдещето на Средиземноморието, би било правилното начало. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 16:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони

Kathimerini: Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони

Брюксел. Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция ще направи всичко, което може което и трябва, за да защити суверенните си права“, заяви премиерът Кириакос Мицотакис на пресконференция след среща на лидерите на Европейския съюз в Брюксел в петък, която завърши с декларация, осъждаща неотдавнашния меморандум между Анкара и Триполи за очертаване на морските граници на Изключителните икономически зони (ИИЗ)на двете страни , за който Гърция твърди, че е невалиден и без правна сила. "Турция е изолирана", заяви Мицотакис, след като получи подкрепата на своите колеги от ЕС за противопоставянето на Гърция срещу меморандума за разбирателство с Турция, подписан от базираното в Триполи правителство на Либия миналия месец. Той също така цитира подкрепата за позицията на Гърция от други страни, включително САЩ и Израел. Гръцкият премиер добави, че той също е получил подкрепа от лидерите на ЕС по отношение на кризата с мигрантите и турски заплахи за отваряне на границите и „заливане“ на Европа с милиони търсещи убежище, но отхвърли възможността двата въпроса да бъдат свързани. „Защитата на суверенните права на Гърция никога няма да бъде балансирана или изчислена спрямо други политически цели“, заяви Мицотакис. „Искам да изпратя послание за сигурност и увереност на всички гръцки мъже и жени, от Кастелоризо до Корфу и от Гавдос до Еврос…, че имаме увереност, имаме план, не само защото законът е на наша страна но и защото имаме много силни съюзници, които винаги ще застанат до Гърция, когато става дума за защита на нейните суверенни права", каза премиерът. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 15:55 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия

Кириакос Мицотакис: Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия

Атина. Правителството в Атина ще поиска лидерите на Европейския съюз да покажат практическа подкрепа за Гърция срещу турската агресия. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис преди срещата на върха на ЕС в Брюксел, предава гръцката държавна информационна агенция ANA-MPA. „Ще поискам и съм сигурен, че ще получа практическата им подкрепа срещу турската агресия", заяви Мицотакис. Той добави, че „т.нар. меморандум за разбирателство между Либия и Турция е недействителен. Той нарушава грубо суверенните права на Гърция и няма правна сила". Мицотакис подчерта, че „Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия и Гърция не стои сама в целия този процес - има много силни съюзници. Ние вървим напред със самообладание, самочувствие, но най-вече с план и с увереност, че гръцкият народ подкрепя нашите инициативи". Превод и редакция: Тереза Герова

12 Декември 2019 | 18:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще търси защитата на ЕС срещу турските провокации по време на срещата от високо равнище

Kathimerini: Гърция ще търси защитата на ЕС срещу турските провокации по време на срещата от високо равнище

Атина. Гърция ще търси по широка подкрепа от Европейския съюз срещу турските дейности в Източното Средиземноморие и се надява Общността и нейните лидери да застанат зад нея по време на двудневната среща от високо равнище, която започва на 12 декември. Това твърди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство ще обърне внимание на три основни проблема по време на срещата – осъждането на турските провокации, публикуването на изявление, че договорът между Триполи и Анкара няма правна основа и изразяването на безрезервната подкрепа на Брюксел към Кипър и Атина, заяви Пецас. „Има мрежа от контакти между премиера (на Гърция Кириакос Мицотакис), гръцката дипломация и други държави, във и извън Европа, която цели да изолира Турция дипломатически заради нейните незаконни според международното право действия“, допълни той. Попитан дали вярва, че Гърция ще остане сама в случай, че Турция изпълни агресивните си заплахи, Пецас заяви, че страната му ще разполага с помощта на „всички свои съюзници“, ако това се наложи. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Декември 2019 | 16:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ООН получи гръцкото писмо за Меморандума между Турция и Либия

Kathimerini: ООН получи гръцкото писмо за Меморандума между Турция и Либия

Атина. Организацията на обединените нации получи писмо, изпратено от Гърция, в което критикува споразумението за морска граница, подписано между Турция и международно признатото правителство на Либия, заяви заместник говорителят на генералния секретар Антонио Гутериш, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Мога да потвърдя, че получихме това писмо на 9 декември. Относно възгледите на Секретариата – той не заема позиция и не дава коментари във връзка с въпроси, касаещи суверенитета, суверенните права и юрисдикцията на държавите-членки по отношение на техните морски пространства“, каза Фархан Хак пред журналисти в рамките на редовен брифинг за пресата. „Въпреки това в някои райони, като затворени или полузатворени морета, трябва да се обърне особено внимание на интересите на трети страни. Уверени сме, че всички заинтересовани страни признават необходимостта от непрекъснат диалог по тези чувствителни въпроси. Излишно е да казвам, че в съответствие с принципите, залегнали в Хартата на Организацията на обединените нации, всички различия трябва да бъдат разрешени по мирен начин“, добави той. На въпрос дали генералният секретар ще приеме меморандума като правен документ, Хак заяви, че чува „съвсем различни виждания относно законността на това“. В писмото Гърция излага подробно възраженията си срещу „правно невалидната“ сделка и призовава генералния секретар Антонио Гутериш да внесе въпроса пред Съвета за сигурност. В писмото - изпратено в два екземпляра до Гутериш и председателството на Съвета за сигурност, се посочва, че меморандумът грубо нарушава правилата, регулиращи морското право по отношение на демаркацията на морските граници, тъй като Турция и Либия нямат припокриващи се морски зони или общи граници. Следователно в писмото се казва, че няма правно основание за споразумение, обозначаващо морските зони. Писмото също така отбелязва, че меморандумът за разбирателство игнорира присъствието на гръцки острови, включително Крит. Освен това континенталните шелфове и изключителните икономически зони, описани в текста на споразумението, се отхвърлят като нелегитимни, произволни, провокативни и като открито нарушаване на суверенните права на Гърция. Превод и редакция: Тереза Герова

12 Декември 2019 | 07:55 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис заяви, че срещата му с Вучич е потвърдила добрите взаимоотношения между Гърция и Сърбия

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис заяви, че срещата му с Вучич е потвърдила добрите взаимоотношения между Гърция и Сърбия

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че срещата му със сръбския президент Александър Вучич и подписването на споразумение за стратегическо партньорство е било възможност двете държави да потвърдят добрите си взаимоотношения, предава атинската агенция ANA-MPA. Сръбският лидер обяви решението на Сърбия да приеме част от децата-бежанци, пристигнали в Гърция. От своя страна Мицотакис му благодари, като отбеляза, че Сърбия не е член на Европейския съюз, но Гърция възнамерява да помогне на Белград в преговорите с Брюксел. Във връзка с турските провокации в региона, Мицотакис предупреди, че умерения тон на Гърция не трябва да бъде интерпретиран грешно. Той подчерта, че нелегалните действия на Турция ще доведат до отговор от страна на Атина. „Ние имаме начините и ще защитим нашите права (…) Цялото международно общество е на страната на Гърция и отхвърля пакта между Турция и Либия. Ние имаме силни съюзници, които го осъдиха“, каза Мицотакис. Президентът на Сърбия приветства подписването на споразумението за стратегическо партньорство по време съвместната си пресконференция с Мицотакис. Той подчерта, че страната му изцяло подкрепя Атина във връзка с нейните морски граници, които според Гърция меморандумът между Анкара и правителствените сили в Триполи заплашва. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Декември 2019 | 16:14 | Агенция "Фокус"