СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Турция е готова да продължи сондажите близо до гръцкия остров Кастелоризо

Kathimerini: Турция е готова да продължи сондажите близо до гръцкия остров Кастелоризо

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън подчерта решимостта на Анкара да продължи сеизмичните проучвания и сондажи за въглеводороди в района между гръцкия остров Кастелоризо и Либия, съгласно споразумението за морските граници, подписано между Турция и базираното в Триполи правителство, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.„Съгласно нашето сп...

7 Февруари 2020 | 16:31 | Агенция "Фокус"

Kathimerini:  МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Kathimerini: МВнР на Гърция заяви, че турските претенции са „неоснователни“ и „незаконни“

Атина. Атина реагира на изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който повтори претенциите на своята страна относно „сивите зони“ в Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изявление Министерството на външните работи на Гърция заяви, че „правният статут на Егейско море и (егейските) острови е ясно определен от международните договори и няма място за спор“. Съобщава се, че тълкуването от Турция на Женевските конвенции по морско право е „неоснователно“ и „незаконно“. „Гърция избра пътя на спазване на международните закони“, заяви министерството, като призова Анкара да следва същия път. Превод и редакция: Мария Факова

16 Януари 2020 | 16:32 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Kathimerini: Чавошоглу потвърди претенциите на Турция за „сивите зони“ в Егейско море

Анкара. Министърът на външните работи на Турция потвърди старите претенции на страната си за съществуването на „сиви зони“ в Егейско море в телевизионно интервю пред CNN Turk в четвъртък, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Мевлют Чавушоглу заяви, че „има острови, чийто суверенитет не е установен“ нито в Лозанския договор, нито в Парижкия мирен договор от 1947 година. Това е причината, поради която Анкара призовава за „проучвателни разговори за разрешаване на тези въпроси“, които трябва да послужат, за да бъде избегнато повторение на кризата за островчетата Имия (на тур. – Кардак). Министърът визира инцидент от 1996 година, когато двата съюзника в НАТО бяха на ръба на война заради въпроса чии са островчетата. Що се касае до проекта за газопровод през Източното Средиземноморие, той заяви, че, за да прокарат тръбопровода през Егейско море, Гърция, Израел и Египет „трябва да искат разрешение от нас“. „Без разрешението на Турция, проектът не може да бъде реализиран“, добави той. Превод и редакция: Иван Христов

16 Януари 2020 | 14:07 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Очаква се, че САЩ ще предприемат ходове за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие

Атина. САЩ ще поемат активна роля в намаляването на напрежението, създадено от Турция в Източното Средиземноморие и Бяло море с подписването на споразумения с базираното в Триполи правителство на Либия относно морските граници и военно сътрудничество, пише електронното издание на атинския вестник Kathimerini, като се позовава на свой източник. Информацията стана ясна след срещата на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и президента на САЩ Доналд Тръмп. Според източниците, Кириакос Мицотакис е споделил притесненията на Атина относно последните ходове на Анкара и обясни възможните последствия от всякакви допълнителни предизвикателства пред суверенните права на Гърция, особено над гръцките острови. Гръцкият премиер също така призова Тръмп, който има добри отношения с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, да обясни лично на държавния глава какво може да означава по-нататъшната ескалация на напрежението в региона, подчертавайки, че Атина ще бъде задължена да отговори на всякакви по-нататъшни действия на Анкара. Превод и редакция: Мария Факова

9 Януари 2020 | 18:17 | Агенция "Фокус"

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган: Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти

Исанбул. Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти. Това каза президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на официалната церемония по откриването на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, предаде специалният пратеник на Агенция „Фокус“. Турският президент посочи, че нито един проект, който игнорира техните интереси в Средиземно море, няма да успее. Според него „Турски поток“ е наречен турски от скъпия му приятел Путин. „Турция и Русия дават пример за сътрудничество и на базата на това сътрудничество ще продължат да поставят своите подписи под нови успехи. По вторият поток виждаме, че има голям интерес от Европа към вторият поток. Турция с инвестициите ,които прави в последните години заема важно място в енергийния пазар“, каза още Ердоган. Той посочи, че Турция винаги е била против конфликтите и напреженията. „Нашата съседка Русия отбелязваме 100 години от установяване на първото отношение на сътрудничество между двете страни. Не се ограничаваме с това“, обясни още Ердоган. Той обърна внимание, че от времето на Цар Иван Трети са положени усилията на сътрудничеството между Русия и Турция. Той обърна внимание, че може да се говори повече от 500 години сътрудничество. По думите му това са две страни от Евразия, които показват пример на сътрудничество, който ще допринесе за мира в региона. „Не можем да забравим приятелските отношения. Дори и по време на Студената война, Турция и Русия не са дали възможност да бъдат нарушени съседските отношения между страните“, посочи Ердоган. Той отчете увеличение на стокооборота между двете страни. "Турският поток ще бъде символ на новото време. Също така целият регион ще се възползва от този проект, както е казано в един руски фразеологизъм: умен приятел ти дава възможност да преминеш половината път още в самото начало. Такъв фразеологизъм има в Турция. Това означава, че както пътят е важен за нас, така и че човекът, с който си тръгнал на този път е важен. Турско-руското приятелство с различни проекти още веднъж показва нашето отношение. Надявам се, че в бъдеще двете страни - Русия и Турция като приятелски страни ще продължат със същата решителност да осъществяват и други проекти. Уважаеми гости, както и вие следите в последно време в региона се развиват различни събития, които ни напрягат. Нашият партньор САЩ, а също така и нашият съсед Иран. Можем да говорим вече за конфликт в тези две страни. Нито Ирак, нито Либия, нито по морски път енергийният транспорт, страните в залива не трябва да се превръщат в зона на конфликт", каза още Ердоган. "Нашата съседна страна Ирак - те също имат проблеми с устойчивото развитие", допълни още президентът на Турция. Той посочи, че са готови да направят всичко възможно да бъде обезпечена териториалната цялост на Ирак и устойчивото развитие на страната. Деница КИТАНОВА

8 Януари 2020 | 15:05 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Kathimerini: Гърция, Израел и Кипър подписаха договора за Източносредиземноморския газопровод

Атина. Гърция, Израел и Кипър подписаха споразумение за подводен газопровод, предназначен за пренасяне на газ от морските находища в югоизточната част на Средиземноморието до континентална Европа, пише атинското издание Kathimerini. Сделката е подписана по време на церемония от министрите на енергетиката на трите държави Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис и Ювал Щайниц. На нея присъстваха и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, кипърският президент Никос Анастасиадес и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху. Газопроводът е предназначен да осигури алтернативен източник на газ за Европа, която сега разчита главно на доставките от Русия и Кавказкия регион. Превод и редакция: Мария Факова

2 Януари 2020 | 19:26 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Kathimerini: Сложни дилеми в гръцко-турските отношения

Атина/Анкара. Турските претенции в Егейско море бяха представени за първи път през 1973 г. след откриването на нефтеното находище в Принос. Оттогава те ескалират и стават все по-многобройни, пише Алексис Папачелос в статия за атинския ежедневник Kathimerini. Прословутият въпрос за „сивите зони“ например се появи за първи път през 90-те години, припомня авторът. Все още помня интервю с Емре Гоненсей, министър на външните работи на Турция за няколко месеца през 1996 г., в което го попитах какви въпроси трябва да бъдат в дневния ред на двустранните преговори. Той ги изброи, без да споменава т.нар. сиви зони. Тогава един дипломат, седнал зад мен, вдигна лист хартия; Гонесай веднага добави: „Разбира се, не забравям сивите зони“. Беше ясно, че към скалата на преговорите беше добавен още един проблем. Мнозина по това време вярваха, че турците го използват просто като карта в преговорите, която по-късно ще оттеглят; те обаче грешаха. Разговорите с Турция може би бяха по-лесни в миналото, когато Реджеп Тайип Ердоган бе могъщ, но на бе приел националистическия дневен ред. Съотношението на силите между двете страни беше равномерно и европейските перспективи на Турция бяха живи. Дилемите, пред които сме изправени днес, са както по-многобройни, така и по-трудни. Политическото ръководство на Гърция изглежда желае да се обърне към Хага. На двете страни ще е необходимо да стигнат дотам и най-важното - те ще трябва да се споразумеят. Ситуацията се промени. Турция настоява да се разграничат преговорите за Егейско море от тези за Източното Средиземноморие. Очевидно планира да повдигне въпроса за сивите зони и да поиска от съда да постанови суверенитета на някои малки острови. Не знаем дали ще бъде избрана демилитаризация на определени острови или определени формулирани решения, които са били договорени в миналото. Ще ни отнеме време и продължителни преговори, за да постигнем осезаеми резултати в преговорите, които трябва да решат много, много трънливи въпроси. Следващите няколко седмици трябва да разкрият дали Ергодан наистина иска да потърси решение в Международния съд или ще избере пътя на тактиката на силната ръка. Докато нямаме по-голяма яснота по този въпрос, Атина ще бъде посъветвана да крие старателно картите си. Превод и редакция: Тереза Герова

30 Декември 2019 | 08:26 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис обеща, че страната му винаги ще уважава международното право

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис обеща, че страната му винаги ще уважава международното право

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви в свое посещение по случай коледните празници на остров Касос, че страната му винаги ще уважава международното право, предава атинската агенция ANA-MPA. „Моето присъствие тук, в този важен ден за православното християнство и за нашите национални права символизира нашите непреклонни вярвания, че ще защитим нашите права и националната ни цялост чрез всички възможни методи“, каза той. „Коледа е ден на щастие и мир и Гърция винаги ще иска мирно разрешаване на своите различия със своите съседи. Имаме пълната вяра в нашите права и винаги ще (…) уважаваме международното право, защото знаем, че то е на наша страна. Паралелно с това изпращаме съобщение, че сме уверени и горди. Съобщение, че ще защитаваме своите суверенни права“, каза още той. Премиерът подчерта, че страната му остава посветена на диалога със своите съседи. „Силно вярвам, че чрез диалог можем да намерим решения по теми, които са нерешени от десетилетия, но този диалог не може да бъде осъществен под натиск, с изнудване и провокативни действия от съседите ни. Ние искаме да повторим нашата вярва международното право, но също така и в гръцките въоръжени сили“, добави Мицотакис. Превод и редакция: Теодор Пенев

25 Декември 2019 | 16:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито постави под въпрос суверенитета на някои безименни гръцки острови в Егейско море, като повтори турската теория за „сивите зони“, изразена за първи път през 90-те години, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тези, които правят планове за спорните острови в Егейско море, трябва да знаят, че брегът не е чист (за тях)“, каза Ердоган в неделя при пускането на новата подводница „Пири Рейс“. Повтаряйки дългогодишните турски аргументи относно спора за морските граници на Турция с Гърция, Ердоган каза, че „никой не трябва да се опитва да ни блокира, да ни залови в собствените ни крайбрежия или да стъпче на нашите икономически права.“ Но той добави, че „ние няма намерение да започва конфликти с никого без причина или да лишава някого от правата му. " Говорейки за страните, които се противопоставят на меморандума за морските граници на Турция с Либия, главно Египет, Гърция и Израел, Ердоган каза, че „тези, които стоят срещу нас, не познават международното право и законите и нямат милост“. "С шестте подводници, които ще бъдат готови до 2027 г., ще продължим да защитаваме интересите на нашата страна ... особено в Средиземноморието", каза Ердоган. Говорейки за военната подкрепа за международно признатото „правителство на националното съгласие“ (ПНС) със седалище в Триполи, Либия, което участва в гражданската война, Ердоган казва, че Турция ще увеличи тази подкрепа, ако е необходимо, и ще оцени възможностите си във въздуха, сушата и морето. Турският президент увери публиката си, че няма начин Турция да се откаже от двете споразумения - за морските граници и военната помощ -, които е подписала с Либия. По-рано в неделя министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че "Турция ще подкрепи международно признатото правителство на Либия, докато в Либия не бъдат постигнати мир, стабилност и сигурност." Превод и редакция: Юлиян Марков

23 Декември 2019 | 04:57 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Kathimerini: Турският президент оспори суверенитета на някои малки безименни гръцки острови в Егейско море

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган открито постави под въпрос суверенитета на някои безименни гръцки острови в Егейско море, като повтори турската теория за „сивите зони“, изразена за първи път през 90-те години, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Тези, които правят планове за спорните острови в Егейско море, трябва да знаят, че брегът не е чист (за тях)“, каза Ердоган в неделя при пускането на новата подводница „Пири Рейс“. Повтаряйки дългогодишните турски аргументи относно спора за морските граници на Турция с Гърция, Ердоган каза, че „никой не трябва да се опитва да ни блокира, да ни залови в собствените ни крайбрежия или да стъпче на нашите икономически права.“ Но той добави, че „ние няма намерение да започва конфликти с никого без причина или да лишава някого от правата му. " Говорейки за страните, които се противопоставят на меморандума за морските граници на Турция с Либия, главно Египет, Гърция и Израел, Ердоган каза, че „тези, които стоят срещу нас, не познават международното право и законите и нямат милост“. "С шестте подводници, които ще бъдат готови до 2027 г., ще продължим да защитаваме интересите на нашата страна ... особено в Средиземноморието", каза Ердоган. Говорейки за военната подкрепа за международно признатото „правителство на националното съгласие“ (ПНС) със седалище в Триполи, Либия, което участва в гражданската война, Ердоган казва, че Турция ще увеличи тази подкрепа, ако е необходимо, и ще оцени възможностите си във въздуха, сушата и морето. Турският президент увери публиката си, че няма начин Турция да се откаже от двете споразумения - за морските граници и военната помощ -, които е подписала с Либия. По-рано в неделя министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар заяви, че "Турция ще подкрепи международно признатото правителство на Либия, докато в Либия не бъдат постигнати мир, стабилност и сигурност." Превод и редакция: Юлиян Марков

22 Декември 2019 | 17:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас е на посещение в Либия за среща с Халифа Хафтар

Kathimerini: Никос Дендиас е на посещение в Либия за среща с Халифа Хафтар

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас е на посещение в Либия, където се очаква да се срещне с фелдмаршал Халифа Хафтар, лидер на Либийската национална армия, бореща се с признатото от ООН правителство в Триполи, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас отпътува в ранните часове на деня от военното летище Елефсина и се отправи към Бенгази. В разделена Либия Бенгази е седалището на Камарата на представителите на Либия, към която Хафтер е лоялен. Базираното в Триполи правителство подписа споразумение за морската граница с Турция, което предизвика осъждане от страна на всички останали държави в Източното Средиземноморие. В отговор на меморандума Гърция изгони от страната либийския посланик. Дендиас вече посети Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, припомнят от редакцията. Превод и редакция: Тереза Герова

22 Декември 2019 | 11:52 | Агенция "Фокус"

Protothema (Гърция): Гърция, Кипър, Италия и Израел се разбраха да опитат да построят газопровод по дъното на Средиземно море

Protothema (Гърция): Гърция, Кипър, Италия и Израел се разбраха да опитат да построят газопровод по дъното на Средиземно море

Атина. Гърция, Кипър, Италия и Израел постигнаха споразумение за газопровода ИйстМед, съобщи кипърският канал Sigma, като отбеляза, че то ще бъде подписано в началото на 2020 г., пише гръцкият вестник Protothema. Турция се опитва да осуети плановете за проекта EastMed, който се забави, но както съобщава каналът, либийско-турският меморандум доведе до преодоляване на проблемите. Според Sigma, междудържавното споразумение ще бъде подписано в началото на следващата година, като добави, че в момента текат консултации на най-високото възможно ниво за церемония по подписване - отговор на Турция, който също ще има силна подкрепа от САЩ. Междувременно израелският премиер Бенямин Нетаняху призова Израел, Кипър и Гърция да продължат незабавно споразумението за изграждането на амбициозния газопровод по дъното на Средиземно море на първоначална стойност 7 милиарда евро. Израел смята, че това е начин за справяне с Турция, след като Анкара подписа споразумение с Либия за разграничаване на техните взаимни морски зони. Нетаняху осъди меморандума за разбирателство, подписан между Турция и Либия, като незаконен в телефонен разговор с президента на Кипър Никос Анастасиадес. Според писмено изявление на говорителя на правителството Кириакос Кушош, двамата лидери са имали дълъг разговор в петък сутринта, обменяйки мнения за текущото развитие и начините за справяне с незаконните дейности на Турция в региона. Израелският премиер е изразил своята благодарност за решението на кабинета да приеме работната дефиниция на антисемитизма на Международния алианс за памет на Холокоста (IHRA). Анастасиадес също е провел дълъг телефонен разговор с премиера на Ливан Саад Харири, за да координира действията за предотвратяване на незаконно поведение на Турция, което би застрашило стабилността и мира в региона. Никозия продължи дипломатическа офанзива, за да координира ходовете, които биха блокирали засилената активност на Турция в региона. На 23 декември се очаква Анастасиадес да разговаря с йорданския крал Абдула II. Превод и редакция: Иван Христов

22 Декември 2019 | 10:16 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили се нуждаят от радикална промяна

Kathimerini: Гръцките въоръжени сили се нуждаят от радикална промяна

Атина. „Време е Гърция да се събуди“, пише Алексис Папакелас в материал за вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса. „Тя трябва да остави настрана опасенията относно натрупаните политически разходи, ако иска да се заеме сериозно с отбраната на страната. Изминаха 23 години от кризата в Имия и все още обсъждаме очевидното. Изведнъж бяхме събудени от дълбоката си дрямка от поведението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а телевизионните ни екрани вече са пълни с пенсионирани армейски генерали и други неексперти, както и с желаещи да бъдат коментатори по международните въпроси“. „Това е добре в известен смисъл, защото гръцкото общество трябва да осъзнае предизвикателствата, пред които е изправено, и да развие по-остро чувство за разумен и здравословен патриотизъм. Казвайки това, ние не трябва да се губим в търсене на въображаеми спасители и магически решения, защото те просто не съществуват и търсенето им неизбежно ще доведе до национални разочарования. Но да се върнем към нашата тема. Гръцките въоръжени сили трябва да се променят коренно и те трябва да се променят сега. Плановете са готови и решенията вече са взети. Един пример е необходимостта от интегриране на специалните сили, които ще бъдат призовани да действат в случай на „горещ инцидент“. Ключов урок от кризата в Имия е, че силите трябва да бъдат поставени под съвместно командване и трябва да бъдат базирани близо до Атина, така че те могат да бъдат незабавно разположени. Виждаме обаче, че решението за прехвърляне на морската бригада от Волос в централна Гърция, така че да се намали времето за транспортиране, доведе до протести на местните депутати от всички партии. В резултат на това решението беше отменено. По подобен начин плановете за премахване на ненужни бригади в Северна Гърция с цел изграждане на готови за бойни единици с висока готовност предизвикаха протести сред местните общности и депутатите. Плановете бяха отложени за неопределено време. Най-накрая трябва да преминем всичко това и да продължим напред. Страната се нуждае от правителство и ръководство, които ще хванат бика за рогата и ще обяснят на обществото необходимостта от незабавни и непопулярни решения и ще ги приложат до края на 2020 г. Най-важното е, че нашата политическа класа трябва да осъзнае, че националният интерес трябва да е пред тесните партийни и политически интереси“. Превод и редакция: Иван Христов

19 Декември 2019 | 07:56 | Агенция "Фокус"

Депутат от „Нова Демокрация“: Каква трябва да е стратегията на Гърция в конфликта с Турция

Депутат от „Нова Демокрация“: Каква трябва да е стратегията на Гърция в конфликта с Турция

Атина. За Гърция не е достатъчно да търси неясно мирно разрешение на конфликтите си с Турция. Освен това тя трябва да има конкретна стратегия как да стигне дотам, пише в статия за вестник Kathimerini депутатът от гръцката управляваща партия „Нова Демокрация“ и асоцииран професор по международно право и външна политика в атинския университет „Пантеон“. Материалът е предаден без редакторска намеса. Например има голяма разлика в мненията относно това какво е в основата на гръцко-турския спор. Атина казва, че единственият проблем, който разделя двете страни, е делинеацията на техните континентални рафтове. От друга страна, Анкара повдигна широк кръг въпроси с надеждата, че в крайна сметка ще спечели повече, отколкото има право. Ще рискуваме ли да съдим и Турция да извади всичко, което пожелае от голямата си торба с искове? Това беше основният проблем със стратегията на Гърция на срещата на върха в Хелзинки през 1999 г. (което доведе до отказ от идеята за съдебно уреждане през 2004 г.). Не трябва да повтаряме същата грешка. Поддържането на умерена реторика и избягването на очертаване на нашите права, определени от международното право, също не представлява реална стратегия. Ние винаги сме на крачка зад Турция, което продължава да има инициативата. През последните дни стана болезнено очевидно, че липсата на координати, определящи границите на Изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Гърция в Източното Средиземно море, не доведе до по-сдържана Турция, а вместо това до по-неконтролируема. Сега сме задължени да представим координатите си, за да защитим минимума - т.е. да определим районите, които считаме за част от гръцкия континентален шелф. Това са областите, в които няма да приемем нарушение на суверенните ни права от страна на турските сондажни кораби. Трябва най-накрая да приемем, че страни като Франция, Испания, Хърватия и Ливан (като говорим само за държави, граничещи със Средиземноморието) са знаели по-добре от нас, когато са изпратили координатите на морските си граници, въпреки че няма разграничение със съседните държави. Въпреки това, Ливан е изправен пред военно мощния Израел. Що се отнася до стратегията, която Гърция трябва да следва, ключов въпрос, на който трябва да се отговори, е дали Турция наистина иска да постигне справедливо и добросъвестно решение на гръцко-турските спорове. Има две основни линии на разсъждение по този въпрос. В едната се твърди, че Турция повдига всички тези въпроси в контекста на стратегията си за преговори и двете страни биха могли чрез диалог да намерят решения въз основа на взаимни компромиси. Според привържениците на тази идея, решението на Турция да подпише нелегалния пакт за морските граници с Либия (пакт, който противоречи на географията и разума) е предизвикано от раздразнението на Анкара от тристранните схеми за сътрудничество, изковани между Гърция, Кипър и Израел, както и между Гърция, Кипър и Египет. Според тях Турция се е почувствала изолирана и (тъй като е Турция) е реагирала с тази незаконна акция. Другият лагер казва, че Турция е агресивна държава, която ще продължи да преследва ликвидирането на съществуващите договори, дори ако двете страни успеят да намерят решения по отделни точки. Поради тази причина, казват те, Гърция трябва да повиши способността си за сдържане. По този начин цената на военно нападение ще бъде по-голяма от печалбата за Турция. Това е единственият начин, казват те, по който Турция може да бъде убедена да постигне почетен компромис с Гърция. Шампионите на тази школа на мисълта бяха особено гласовити през последните дни. Закупуването на много военни системи и поддръжката на скъпа армия не успяха да убедят Турция, че е в неин интерес да се постигне честен и най-важното разумен компромис. Ако войната между Гърция и Турция бе избегната от 1974 г., това е благодарение на способността на Гърция за възпиране и спазването на правилата. Противно на привържениците на тези две линии на поведение, ние трябва да приемем стратегия, която да принуди Турция да приеме (а) мирно уреждане (б) въз основа на международното право (най-вероятно пред Международния съд) и в) ограничаване на морските зони в които ние упражняваме суверенните си права в Егейско море, а сега и в Източното Средиземноморие. И накрая, г) отказът на Турция да се обърне към международното правосъдие трябва да доведе до загуби за страната. Двете най-големи постижения на външната политика на Гърция през периода след 1974 г. са присъединяването на страната към Европейската икономическа общност през 1981 г. и членството на Кипър в ЕС през 2004 г. Нито едно от тях не ни бе поднесено на тепсия. Говорейки за последното постижение, бившият външен министър Теодорос Пангалос заяви, че „политиката, довела Кипър до чакалнята на Европа, не се основава на проявата на добри обноски и воля за компромиси“. Съответно стратегията за постигане на мирно разрешение на гръцко-турския конфликт не може да се основава на въздържането ни от упражняване на нашите права. П.С.: Има и пренебрежителни коментари относно възпиращия капацитет на военните сили на Гърция. През 1974 г. източните егейски острови бяха беззащитни, а армейският корпус D в Тракия не съществуваше. Островите и Тракия бяха напълно укрепени в рамките на две години. Това не е 1974 година. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 12:41 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Бившият външен министър Дора Бакоянис призова за специални отношения между ЕС и Турция

Kathimerini: Бившият външен министър Дора Бакоянис призова за специални отношения между ЕС и Турция

Атина. Депутатът от „Нова Демокрация“ и бивш външен министър на Гърция Дора Бакоянис предложи Европейският съюз да установи „специално партньорство“ с Турция въз основа на условието Анкара да приеме юрисдикцията на Международния съд в Хага с цел постигане на споразумение относно проблемите около континенталния шелф и изключителната икономическа зона (ИИЗ) с Гърция, пише електронното издание на вестник Kathimerini. В изказване по време на събитие, организирано от „Кръга на идеите за национална реконструкция“, тръст, основан от бившия вицепремиер Евангелос Венизелос, Бакоянис заяви, че Гърция трябва да направи разграничение на своята ИИЗ с Италия, Албания и Египет. „Можем да се придържаме към статуквото; това беше основата на политиката във външното министерство през всичките тези години. Не вярвам в това“, каза тя. Бакоянис, която е влиятелна фигура в консервативната партия и е сестра на премиера Кириакос Мицотакис и жена на кмета на Атина Костас Бакоянис, подкрепи политиката на правителството, целяща дипломатическата изолация на Турция, след подписването на спорния пакт за морските граници между Анкара и международно признатото правителство на Либия миналия месец. Говорейки за турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Бакоянис заяви, че „неговият характер се е променил през последните години“, особено след опита за преврат през 2016 г., добавяйки обаче, че „той е човек, който има предвид това, което казва“. Бакоянис също така се изказа в удължаването на военната служба в Гърция, която в момента е от 9 до 12 месеца. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 07:43 | Агенция "Фокус"

РИА Новости: Турция е изпратила войници и техника в помощ на правителството в Триполи

РИА Новости: Турция е изпратила войници и техника в помощ на правителството в Триполи

Анкара. Турция е изпратила на международно признатото Правителство на националното съгласие в Триполи спецназ, съветници и военна техника, съобщава телевизионният канал „Ал Арабия“, като се позовава на свои източници, предава РИА Новости. Анкара е изпратила подкрепленията по искане на местните власти. Преди това президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви, че Анкара не смята командващия Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар за законен лидер. Както отбеляза командващият военния флот на Либия адмирал Фарадж Махдауи, маршал Хафтар е наредил да се потапят всички турски кораби. Превод и редакция: Иван Христов

17 Декември 2019 | 07:17 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция се надява да предвиди действията на Турция след споразумението между Анкара и Триполи

Kathimerini: Гърция се надява да предвиди действията на Турция след споразумението между Анкара и Триполи

Анкара. След спорната сделка, подписана между признатото от ООН правителство на Либия и Турция за морските граници в Източното Средиземноморие, която е осъдена от лидерите на Европейския съюз за нарушаване на международните закони, длъжностни лица в Атина се опитват да установят точно кога и къде Анкара ще реши да ескалира напрежението в региона, изпращайки разузнавателен кораб в зона на интереси на Гърция. Това предава предава електронното издание на вестник Kathimerini. Информация, появила се през последните седмици и насрочените операции на турската петролна корпорация (TPAO), предполага, че Анкара е започнала да разглежда зоната, простираща се от брега на Кипър на юг от Крит, като единна оперативна зона на турския флот и ТРАО. Атинските служители следят внимателно за възможността Турция да изпрати изследователския кораб „Барбароса“ в район, който е посочен в споразумението между Турция и Либия, след като на 21 декември ще напусне района край южното крайбрежие на Кипър. Според източници, турските планове предвиждат връщането на „Барбароса“ в пристанището на Тасуку в Южна Турция срещу полуостров Карпас на Кипър. Опасенията се заключават в това, че Анкара може да провери решимостта на Гърция, изпращайки кораба и оставяйки го на котва в изключителната икономическа зона на Либия, както се твърди в скорошния пакт. Това ще създаде прецедент в зоната, за която Гърция твърди, че в по-голямата си част се намира в континенталния шелф на Крит. Ако ТРАО, заедно с турския флот, се опита да проведе изследване на енергийните ресурси по-далеч от север- особено в района от Касос и Карпатос до Родос и Кастелоризо - това ще е доказателство, че Анкара иска да ескалира напрежението в посока милитаризиране на кризата. Превод и редакция: Мария Факова

16 Декември 2019 | 12:38 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Ердоган показа къде в Източното Средиземноморие Турция ще извършва сондажни дейности

Kathimerini: Ердоган показа къде в Източното Средиземноморие Турция ще извършва сондажни дейности

Анкара. В интервю пред анкарска телевизия, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердиган посочи конкретно къде Турция планира да извършва операции за откриване на енергийни ресурси, както и сондажи в Източното Средиземноморие, пише гръцкият вестник Kathimerini. Президентът посочи място на изток от гръцкия остров Крит. Ердоган посочи по картата граници, които според него представляват континенталните шелфове на Турция и Либия, като заяви, че Триполи и неговата страна могат да изследват тези морски територии и да извършват сондажи там. Той каза, че в региона има солидни запаси на природен газ и може да си сътрудничи в региона с големи международни компании. Президентът заяви, че това, което показва са морските граници на Либия и Турция в региона, съгласно споразумението, подписано между двете държави, което ще започне да се прилага веднага, след като бъде одобрено от парламента. Според него то защитава интересите на Анкара и Триполи, и Турция няма да позволи никакви едностранни действия в региона. Гърция отхвърля сделката между Либия и Турция, като смята, че правителството в Триполи не разполага с легитимно управление и не може да подписва такива споразумения. По-рано европейските лидери също отхвърлиха либийско-турската сделка за морските граници. Превод и редакция : Теодор Пенев

16 Декември 2019 | 10:04 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган е готов да окаже на правителствените сили в Триполи военна помощ, ако това е необходимо

Reuters: Ердоган е готов да окаже на правителствените сили в Триполи военна помощ, ако това е необходимо

Aнкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция е готова да осигури на силите в Триполи военна помощ, ако те имат нужда от такава, малко след като Анкара подписа с международно признатото правителство в Либия документ за взаимна отбрана, предава Reuters. „Ние ще защитаваме правата на Либия и Турция в Източното Средиземноморие“, каза Ердоган пред местни медии. „Повече от готови сме да окажем всякаква подкрепа, която е нужна на Либия“. Ердоган се противопостави на лидера на опозицията, контролираща Източна Либия Халифа Хафтар, който води сражения срещу правителствените сили в Триполи. „Халифа Хафтар е нелегитимен лидер (…) и е представител на нелегална структура“, каза Ердоган, малко след като проведе разговор с либийския премиер Файез ал-Сарай.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия" Превод и редакция : Теодор Пенев

16 Декември 2019 | 09:54 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency:  Турският президент прие премиера на Либия Файез Сарадж

Anadolu Agency: Турският президент прие премиера на Либия Файез Сарадж

Истанбул. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган проведе среща в неделя с ръководителя на признатото от ООН правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия Файез Сарадж, предава Anadolu Agency. Срещата при закрити врати между двамата лидери се състоя в двореца „Долмабахче“ в Истанбул. На 7 ноември либийското правителство, базирано Триполи, и Анкара постигнаха два отделни меморандума за разбирателство (МР), един за военното сътрудничество, а другият за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Меморандумът за морските граници отстоява правата на Турция в Източното Средиземноморие на фона на едностранно сондиране от администрацията на кипърските гърци, като се изяснява, че турската република Северен Кипър (TRNC) също има права върху ресурсите в района. Той влезе в сила на 8 декември, коментира Anadolu Agency. След сделката за военно сътрудничество президентът Реджеп Тайип Ердоган наскоро заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако ПНС отправи такова искане. Превод и редакция: Юлиян Марков

15 Декември 2019 | 19:00 | Агенция "Фокус"

Anadolu Agency: Турция ще ратифицира споразумението за военно сътрудничество с Либия

Anadolu Agency: Турция ще ратифицира споразумението за военно сътрудничество с Либия

Анкара. Споразумението между Турция и Либия за военно сътрудничество ще бъде ратифицирано на 21 декември от турския парламент, предава Anadolu Agency. Ние се стремим „да създадем основа за отношения и развитие на сътрудничеството“ между Турция и признатото от ООН правителство за национално споразумение (GNA) на Либия. Споразумението включва засилено сътрудничество в обмена на персонал, материали, оборудване, консултации и опит между двете страни. Също така се предлага турската подкрепа за създаване на сили за бързо реагиране на полицията и военните в Либия, както и засилено сътрудничество в областта на разузнавателната и отбранителна промишленост, наред с други. На 7 ноември Турция и Либия постигнаха два отделни меморандума за разбирателство- единият за военното сътрудничество, а другият за морските граници на страните от Източното Средиземноморие. Наскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара може да обмисли изпращането на войски в Либия, ако либийското правителство направи такова искане. Превод и редакция: Мария Факова

15 Декември 2019 | 09:51 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ЕС подкрепя Гърция по въпроса за меморандума между Турция и Либия

Kathimerini: ЕС подкрепя Гърция по въпроса за меморандума между Турция и Либия

Атина. В комюнике, обобщаващо заключенията от първия ден на Европейския съвет, европейските лидери заявиха подкрепата си за Гърция и Република Кипър срещу турските провокации, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В комюникето се подкрепят позиции на Гърция срещи меморандума между Турция и Либия за морските зони, като се отбелязва, че той нарушава суверенните правата на трети страни и не може да доведе до правни последици. След срещата на върха премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че „Гърция ще направи всичко възможно, за да защити своите суверенни права.“„Европейският съвет недвусмислено потвърждава солидарността си с Гърция и Кипър относно действията на Турция. Както се вижда от текста на заключенията, аз помолих и получих пълната подкрепа за Гърция от всички държави-членки на Европейския съюз“, добави той. Превод и редакция: Мария Факова

14 Декември 2019 | 10:08 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната му с Гърция и Кипър

Kathimerini: Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната му с Гърция и Кипър

Брюксел. Френският президент Еманюел Макрон потвърди солидарността на страната си с Гърция и Кипър срещу турските дейности в Източното Средиземноморие, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. "Както направих и на срещата на върха на НАТО, вчера изразих пълната си солидарност с Кипър и Гърция на фона на турските провокации в Източното Средиземноморие", каза той на пресконференция в Брюксел. „Считам, че солидарността между държавите-членки е абсолютно решаваща, затова правим всяка полезна стъпка в тази посока и няма да се поддадем на никакви провокации.“ Двудневната среща на лидерите на Европейския съюз в Брюксел в петък завърши с декларация, осъждаща неотдавнашното споразумение за морските граници между Анкара и Триполи, за което Гърция твърди, че е невалидно и без правна сила. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 18:58 | Агенция "Фокус"

Daily Sabah: Ще изпрати ли Турция войски в Либия

Daily Sabah: Ще изпрати ли Турция войски в Либия

Анкара. Ще изпрати ли Турция войски в Либия, коментира турското англоезично издание Daily Sabah Меморандумът за разбирателство (МР), подписан между Турция и международно признатото правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия, подкрепяно от ООН относно „разграничаването на зоните на морската юрисдикция“, предизвика спорове. Меморандумът е ратифициран от турския парламент на 5 декември и е важно да се отбележи, че всички опозиционни партии с изключение на Народната демократична партия (НДП) гласуваха за него. Въпреки че границите в Егейско море между Гърция и Турция са тема на дискусия, особено от 30-те години на миналия век, едностранните стъпки, които Гърция предприема с Кипър, Израел и Египет през последните пет години, независимо от Турция и турската Република Северен Кипър ескалира напрежението в региона. Например в Източносредиземноморския газов форум, който се проведе по-рано тази година, участваха Израел, Италия, Палестинската администрация, администрацията на кипърските гърци, Египет, Йордания и Гърция. Основната цел на форума беше да се изгради сътрудничество между държавите-членки за използването на запасите от природен газ в Източното Средиземноморие и да създаде регионален пазар на газ, който да обслужва целите на държавите-членки. Турция, една от страните с най-дълга брегова ивица в Средиземно море, дори не беше поканена. Два месеца по-късно държавният секретар на САЩ Майк Помпео присъства и подкрепя шестата тристранна среща на върха, проведена от Южен Кипър, Гърция и Израел. Подкрепата на САЩ за едностранни ходове на Израел и Гърция е друг фактор, който подхранва напрежението. След като не успя да постигне резултати по дипломатически път, Турция е принудена да разположи свои собствени сондажни и изследователски кораби в Средиземно море в продължение на няколко години и дори принуждава кораби на одобрените от Гърция компании, изпратени в регионите, които счита за собствена морска граница, да се върнат с помощта на своите военни кораби, когато е необходимо, предавайки посланието „Аз присъствам в Средиземноморието“. Меморандумът, подписан между Турция и Либия, е споразумение, подписано от двете страни, за да се подкрепат взаимно срещу усилията за пълното им изключване от уравнението, въпреки че имат брегове в Средиземно море. Но тези, които познават президента Реджеп Тайип Ердоган, който каза, че ще отговори положително, ако Либия покани турски войски, знаят, че той е човек с характер, който не блъфира, когато говори. Следователно е ясно, че политиката на Гърция за игнориране, която поддържа, като използва силата на Европейския съюз и САЩ, достигна ниво, което застрашава стабилността на региона. Как ще се възприеме меморандумът между Турция и Либия, ще определи бъдещето на "енергийните войни" в Средиземноморието. Според вестника, поканата към Турция и Либия за разговори, докато се обсъжда бъдещето на Средиземноморието, би било правилното начало. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 16:52 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони

Kathimerini: Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони

Брюксел. Гърция получи подкрепа от ЕС срещу турско-либийския меморандум за морските зони, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Гърция ще направи всичко, което може което и трябва, за да защити суверенните си права“, заяви премиерът Кириакос Мицотакис на пресконференция след среща на лидерите на Европейския съюз в Брюксел в петък, която завърши с декларация, осъждаща неотдавнашния меморандум между Анкара и Триполи за очертаване на морските граници на Изключителните икономически зони (ИИЗ)на двете страни , за който Гърция твърди, че е невалиден и без правна сила. "Турция е изолирана", заяви Мицотакис, след като получи подкрепата на своите колеги от ЕС за противопоставянето на Гърция срещу меморандума за разбирателство с Турция, подписан от базираното в Триполи правителство на Либия миналия месец. Той също така цитира подкрепата за позицията на Гърция от други страни, включително САЩ и Израел. Гръцкият премиер добави, че той също е получил подкрепа от лидерите на ЕС по отношение на кризата с мигрантите и турски заплахи за отваряне на границите и „заливане“ на Европа с милиони търсещи убежище, но отхвърли възможността двата въпроса да бъдат свързани. „Защитата на суверенните права на Гърция никога няма да бъде балансирана или изчислена спрямо други политически цели“, заяви Мицотакис. „Искам да изпратя послание за сигурност и увереност на всички гръцки мъже и жени, от Кастелоризо до Корфу и от Гавдос до Еврос…, че имаме увереност, имаме план, не само защото законът е на наша страна но и защото имаме много силни съюзници, които винаги ще застанат до Гърция, когато става дума за защита на нейните суверенни права", каза премиерът. Превод и редакция: Юлиян Марков

13 Декември 2019 | 15:55 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия

Кириакос Мицотакис: Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия

Атина. Правителството в Атина ще поиска лидерите на Европейския съюз да покажат практическа подкрепа за Гърция срещу турската агресия. Това заяви премиерът на южната ни съседка Кириакос Мицотакис преди срещата на върха на ЕС в Брюксел, предава гръцката държавна информационна агенция ANA-MPA. „Ще поискам и съм сигурен, че ще получа практическата им подкрепа срещу турската агресия", заяви Мицотакис. Той добави, че „т.нар. меморандум за разбирателство между Либия и Турция е недействителен. Той нарушава грубо суверенните права на Гърция и няма правна сила". Мицотакис подчерта, че „Европа издига дипломатически стени срещу турската агресия и Гърция не стои сама в целия този процес - има много силни съюзници. Ние вървим напред със самообладание, самочувствие, но най-вече с план и с увереност, че гръцкият народ подкрепя нашите инициативи". Превод и редакция: Тереза Герова

12 Декември 2019 | 18:06 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще търси защитата на ЕС срещу турските провокации по време на срещата от високо равнище

Kathimerini: Гърция ще търси защитата на ЕС срещу турските провокации по време на срещата от високо равнище

Атина. Гърция ще търси по широка подкрепа от Европейския съюз срещу турските дейности в Източното Средиземноморие и се надява Общността и нейните лидери да застанат зад нея по време на двудневната среща от високо равнище, която започва на 12 декември. Това твърди говорителят на правителството в Атина Стелиос Пецас, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Гръцкото правителство ще обърне внимание на три основни проблема по време на срещата – осъждането на турските провокации, публикуването на изявление, че договорът между Триполи и Анкара няма правна основа и изразяването на безрезервната подкрепа на Брюксел към Кипър и Атина, заяви Пецас. „Има мрежа от контакти между премиера (на Гърция Кириакос Мицотакис), гръцката дипломация и други държави, във и извън Европа, която цели да изолира Турция дипломатически заради нейните незаконни според международното право действия“, допълни той. Попитан дали вярва, че Гърция ще остане сама в случай, че Турция изпълни агресивните си заплахи, Пецас заяви, че страната му ще разполага с помощта на „всички свои съюзници“, ако това се наложи. Превод и редакция: Теодор Пенев

12 Декември 2019 | 16:58 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: ООН получи гръцкото писмо за Меморандума между Турция и Либия

Kathimerini: ООН получи гръцкото писмо за Меморандума между Турция и Либия

Атина. Организацията на обединените нации получи писмо, изпратено от Гърция, в което критикува споразумението за морска граница, подписано между Турция и международно признатото правителство на Либия, заяви заместник говорителят на генералния секретар Антонио Гутериш, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. „Мога да потвърдя, че получихме това писмо на 9 декември. Относно възгледите на Секретариата – той не заема позиция и не дава коментари във връзка с въпроси, касаещи суверенитета, суверенните права и юрисдикцията на държавите-членки по отношение на техните морски пространства“, каза Фархан Хак пред журналисти в рамките на редовен брифинг за пресата. „Въпреки това в някои райони, като затворени или полузатворени морета, трябва да се обърне особено внимание на интересите на трети страни. Уверени сме, че всички заинтересовани страни признават необходимостта от непрекъснат диалог по тези чувствителни въпроси. Излишно е да казвам, че в съответствие с принципите, залегнали в Хартата на Организацията на обединените нации, всички различия трябва да бъдат разрешени по мирен начин“, добави той. На въпрос дали генералният секретар ще приеме меморандума като правен документ, Хак заяви, че чува „съвсем различни виждания относно законността на това“. В писмото Гърция излага подробно възраженията си срещу „правно невалидната“ сделка и призовава генералния секретар Антонио Гутериш да внесе въпроса пред Съвета за сигурност. В писмото - изпратено в два екземпляра до Гутериш и председателството на Съвета за сигурност, се посочва, че меморандумът грубо нарушава правилата, регулиращи морското право по отношение на демаркацията на морските граници, тъй като Турция и Либия нямат припокриващи се морски зони или общи граници. Следователно в писмото се казва, че няма правно основание за споразумение, обозначаващо морските зони. Писмото също така отбелязва, че меморандумът за разбирателство игнорира присъствието на гръцки острови, включително Крит. Освен това континенталните шелфове и изключителните икономически зони, описани в текста на споразумението, се отхвърлят като нелегитимни, произволни, провокативни и като открито нарушаване на суверенните права на Гърция. Превод и редакция: Тереза Герова

12 Декември 2019 | 07:55 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис заяви, че срещата му с Вучич е потвърдила добрите взаимоотношения между Гърция и Сърбия

ANA-MPA (Гърция): Мицотакис заяви, че срещата му с Вучич е потвърдила добрите взаимоотношения между Гърция и Сърбия

Атина. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви, че срещата му със сръбския президент Александър Вучич и подписването на споразумение за стратегическо партньорство е било възможност двете държави да потвърдят добрите си взаимоотношения, предава атинската агенция ANA-MPA. Сръбският лидер обяви решението на Сърбия да приеме част от децата-бежанци, пристигнали в Гърция. От своя страна Мицотакис му благодари, като отбеляза, че Сърбия не е член на Европейския съюз, но Гърция възнамерява да помогне на Белград в преговорите с Брюксел. Във връзка с турските провокации в региона, Мицотакис предупреди, че умерения тон на Гърция не трябва да бъде интерпретиран грешно. Той подчерта, че нелегалните действия на Турция ще доведат до отговор от страна на Атина. „Ние имаме начините и ще защитим нашите права (…) Цялото международно общество е на страната на Гърция и отхвърля пакта между Турция и Либия. Ние имаме силни съюзници, които го осъдиха“, каза Мицотакис. Президентът на Сърбия приветства подписването на споразумението за стратегическо партньорство по време съвместната си пресконференция с Мицотакис. Той подчерта, че страната му изцяло подкрепя Атина във връзка с нейните морски граници, които според Гърция меморандумът между Анкара и правителствените сили в Триполи заплашва. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Декември 2019 | 16:14 | Агенция "Фокус"

Мевлют Чавушоглу: Всички действия по турския континентален шелф трябва първо да са одобрени от Анкара

Мевлют Чавушоглу: Всички действия по турския континентален шелф трябва първо да са одобрени от Анкара

Анкара. Турция няма да позволи никаква дейност в рамките на своя континентален шелф, без преди това да е дала съгласието си за нея, заяви външният министър на страната, цитиран от Anadolu Agency. „В нашия континентален шелф никой не може да извършва действия без нашето съгласие, а ако това се случи, ние ще противодействаме, разбира се“, каза той. На 27 ноември Турция подписа с правителствените сили в Триполи меморандум за морските граници в Източното Средиземноморие. Съгласно него, Турция получава права в тази част на морето, като в него се споменава и признатата само от Анкара Севернокипърска турска република (СКТР). На нея също се предоставят права за сондаж в Източното Средиземноморие, според договора. Споразумението предизвика множество негативни реакции, най-вече в Гърция и Кипър, но и в останалата част на Европа. Чавушоглу заяви, че неговата страна може да подписва подобни споразумения и с всички други страни от региона, с изключение на Република Кипър, чийто суверенитет Анкара не признава. „Можем да си сътрудничим с всички. Споразумението е подписано съгласно международното право и то защитава турските права“, добави министърът. Той добави, че меморандумът освен това идва като отговор на Гърция и някои други страни в региона, които се опитват да изолират Анкара. „Ние уточнихме западните граници на нашия континентален шелф. С кой го сторихме? С Либия“, каза той, като добави, че страната му може да си сътрудничи с властите в Триполи, ако те искат да провеждат съвместни дейности в турския континентален шелф. Чавушоглу обърна внимание на потенциалните санкции от страна на САЩ към Турция, като заяви, че американския конгрес няма да постигне нищо с подобен ход. Той освен това заплаши, че ако Вашингтон все пак наложи такива ограничения, това ще постави под въпрос американското присъствие в страната, в частност базите в Инджирлик и Кюречик, където има военнослужещи на САЩ. Той не даде повече детайли по този въпрос. Мнението на Чавушоглу и Анкара, че сделката с либия е легитимна беше оспорено по-рано от гръцките власти, според които правителството в Триполи не разполага с нужната легитимност, за да подписва такова споразумение. Превод и редакция: Теодор Пенев

11 Декември 2019 | 16:07 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Споразумението между Турция и Либия е отхвърлено от цялата международна общност

Кириакос Мицотакис: Споразумението между Турция и Либия е отхвърлено от цялата международна общност

Атина. Споразумението за морските граници, подписано от Турция и Либия в Средиземно море, е отхвърлено от цялата международна общност, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, пише гръцкото издание Kathimerini. „Умереното отношение на Гърция не трябва да се тълкува погрешно“, заяви Мицотакис по време на среща със сръбския президент Александър Вучич в Атина. „Имаме средства и воля да защитим правата си. Цялата международна общност е на страната на Гърция и отхвърля споразумението между Турция и Либия. Имаме силни съюзници, които осъдиха споразумението“, каза той. В коментарите си Вучич обеща, че Сърбия ще подкрепи националния суверенитет и териториална цялост на Гърция. Превод и редакция: Мария Факова

11 Декември 2019 | 14:41 | Агенция "Фокус"

Бившият първи дипломат на Атина Дора Бакоянис: Гърция ще остане сама, ако влезе във война с Турция

Бившият първи дипломат на Атина Дора Бакоянис: Гърция ще остане сама, ако влезе във война с Турция

Атина. Гърция ще остане сама, ако влезе във война с Турция, предупреди бившият министър на външните работи на южната ни съседка Теодора Бакоянис в поредица от постовев социалната мрежа „Туитър“, съобщава вестник Daily Sabah. Бакоянис, която е сестра на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и е бивш външен министър в периода между 2006 и 2009 г., предупреди, че влизането във война с Турция не е логично, защото „никой няма да се жертва“ за Гърция. Отбелязвайки, че отношенията между двете страни са на най най-ниското ниво след кризата около Имия/Кардак от 1996 г., Бакоянис заяви, че диалогът е единственият начин за решаване на спорните въпроси между Атина и Анкара. Срещата между президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и Мицотакис беше правилна стъпка в тази посока, тъй като двамата изразиха несъгласието и желанието си да поддържат отворени канали за комуникация, подчерта Бакоянис. Отношенията между двете страни са обтегнати по редица въпроси, включително спора в Източното Средиземноморие, кипърският въпрос, защитата на Гърция на членове на ФЕТО, участваЛИ в неуспешния опит за преврат от 2016 г. и други, припомнят от редакцията. Двете държави също имат дипломатически проблеми във връзка с правата на турско-мюсюлманските и гръцко-православните общности, както и гръцката подкрепа за или бездействието спрямо терористични групировки, насочени срещу Турция. Спорът между Турция и Гърция за необитаемия остров Имия/Кардак, разположен между гръцката островна верига Додеканези и югозападния континентален бряг на Турция, доведе двете страни до ръба на въоръжен конфликт през 1996 г. Кризата се задейства, когато на 25 декември 1995 г. турски кораб претърпя катастрофа на островите. Атина твърдеше, че аварията е станала в териториалните й води, но Анкара го отрече, твърдейки, че островчетата принадлежат на Турция. Гръцките военни изпратиха свой войник, който да постави гръцкото знаме на острова, което доведе до разполагането на войски от двете му страни. Тогавашният премиер на Турция бе категоричен, че страната е готова за военна операция и изпрати войски на западния остров, за да постави турския флаг. Трима гръцки войници бяха убити по време на разузнавателна мисия, когато техният хеликоптер, излетял от гръцката фрегата Наварино, катастрофира на 31 януари 1996 г. в разгара на кризата. Напрежението беше облекчено, когато тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън, американските делегати и заместник-секретарят на НАТО разговаряха с двете страни. Контролът на териториалните води в Егейско море остава проблем между двете страни. Превод и редакция: Тереза Герова

11 Декември 2019 | 13:07 | Агенция "Фокус"

Ердоган: Гърция ще си плати за действията си; Ръцете и краката на Атина са вързани и това я подлудява

Ердоган: Гърция ще си плати за действията си; Ръцете и краката на Атина са вързани и това я подлудява

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган отново повиши напрежението в Егейско море и Източното Средиземноморие със заплахи към Гърция на фона на подписаното между Анкара и международно признатото правителство на Либия споразумение за делимитация на морските граници в Средиземно море. В интервю пред турската телевизия TRT той нападна Атина и Република Кипър, пише гръцкото консервативно издание „То Вима“. Ердоган определи хода на Гърция да експулсира либийския посланик в Гърция в отговор на споразумението като „международен скандал“ и заяви, че Гърция ще заплати цената на своите действия в международен план. Ердоган също изрази гнева на Анкара от енергийното сътрудничество на Гърция, Кипър, Израел и Египет, като заяви, че четирите държави не могат да направят нищо без одобрението на Анкара. Според „То Вима“, Ердоган смята, че е поставил четирите държави в мат чрез договора с Либия и сега те не могат да построят газопровод до Европа без съгласието на Турция. „Ръцете и краката на Гърция са вързани и това ги подлудява“, обяви турският лидер. Изтекла информация от правителството в Анкара говори, че Турция възнамерява да започне проучвания за въглеводороди в зоните, които е отчуждила чрез споразумението с Триполи. Това включва и райони, които Гърция смята за своя изключителна икономическа зона (ИИЗ). „Въпреки правата, които имаме, те ни заплашваха. Но ние няма да отстъпим. В това споразумение Турция се възползва от правата си по международното право и проваля играта на едностранните действия. Сега можем да проведем съвместни проучвания в тези райони“, заяви Ердоган. Президентът на Турция обяви още, че Анкара ще купи трети сондажен кораб, който ще бъде задействан в Черно море и международните води. Превод и редакция: Иван Христов

11 Декември 2019 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гръко-турските отношения и медиите

Kathimerini: Гръко-турските отношения и медиите

Атина. „Многобройни опасности дебнат Гърция в отношенията й с Турция. Това не е момент за проява на арогантност и хиперболи, а за стратегическо планиране, обмен на мисли и идеи – дори с политическите противници – добре обмислени речи и умерен изявления. Това не е моментът да се налива масло в огъня“, пише Том Елис в коментар за вестник Kathimerini, представен без редакторска намеса. Този сложен пъзел за това как се съобщават проблемите се отнася и до медиите. Ние също трябва да действаме отговорно, като избягваме популистки и непремерени изявления. Време е да поемем нашата отговорност. Формиращите общественото мнение са отчасти отговорни за начина, по който действат политиците и по който реагира обществото.Работата на първите често става много по-трудна, ако не и невъзможна, поради исканията на вторите, които от своя страна произтичат от климата, създаден от медиите. Един пример – от който не съм сигурен, че сме се научили - е кризата в Имия (тур. островите Кардак) през 1996 г., последната сериозна конфронтация между Гърция и Турция, която беше разпалена от нагласата на много журналисти и доведе двете страни до ръба на войната. Журналистите, анализаторите и коментаторите имат задължение да представят фактите, истината и какво е възможно, което често е по-малко от желаното. Те трябва да бъдат информирани, реалистични и зрели и да спрат да прибягват до популизма и удобния псевдопатриотизъм, което води само до това, че работата на правителството, което е на власт - и на всички сериозни политици, които могат да бъдат намерени в целия партиен спектър – става много по-трудна. Способността да се влияе и често дори да се оформя общественото мнение идва със сериозна отговорност - смея да твърдя - с исторически измерения. Отговорът как се справяме със съседа си на изток не се крие в отказа от намиране на решение. Постоянното отлагане на проблеми за бъдещето не е пътят. Кога и как точно ще направим ход са тактики, които трябва да бъдат внимателно проучени, преди да се вземат някакви решения. Но със сигурност няма смисъл да крием главите си в пясъка. Фокусът на Гърция винаги ще бъде международното право. Това означава да се държим в съответствие с неговите принципи и да приемаме решенията на съответните международни съдилища, които не винаги ще бъдат такива, на каквито се надяваме. В този процес медиите трябва да имат смелостта да обяснят този основен принцип на скептичното общественото мнение. Това може да бъде приносът ни към зрялото справяне с някои изключително чувствителни проблеми. Превод и редакция: Иван Христов

11 Декември 2019 | 09:24 | Агенция "Фокус"

„Макфакс“ (Македония): Вучич бе награден със „Златен медал за заслуги“ в Атина

„Макфакс“ (Македония): Вучич бе награден със „Златен медал за заслуги“ в Атина

Атина. Президентът на Сърбия се среща с кмета на гръцката столица Костас Бакоянис, който му връчи отличието „Златен медал за заслуги“ за град Атина, предава македонската информационна агенция „Макфакс“. Бакоянис подчерта, че отличието, присъдено на сръбския президент, е признание за приноса му към голямото приятелство, което обвързва сръбския и гръцкия народ, както и знак за уважение към неговата личност. По време на двудневното си посещение в Гърция Вучич се срещна и с гръцкия президент Прокопий Павлопулос, като му благодари за подкрепата за териториалната цялост и суверенитет на Сърбия, както и за европейския път на страната му, като отбеляза, че Белград ще продължава да подкрепя териториалната цялост на Гърция и няма да промени позицията си по отношение на Кипър. Вучич подчерта, че Сърбия и Гърция са подкрепени политически от всички международни организации и институции, като добави, че двата народа винаги са били рамо до рамо, когато им е било най-трудно. Превод и редакция: Тереза Герова

11 Декември 2019 | 08:11 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Никос Дендиас заяви, че кабинета и опозицията в Гърция са в „консенсус“ по отношение на Турция

Kathimerini: Никос Дендиас заяви, че кабинета и опозицията в Гърция са в „консенсус“ по отношение на Турция

Атина. Гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас заяви, че кабинета и опозицията в страната са на едно мнение в по въпросите за дейностите на Турция в Източното Средиземноморие, пише атинското издание Kathimerini. По време на срещата на Националния съвет за външните работи, Дендиас информира опозиционните партии за споразумението, постигнато между Турция и Либия за морските зони и за резултатите от срещата на Съвета за външни работи на Европейския съюз. Те също така дискутираха отговора на Атина за последните действия на Анкара в Източното Средиземноморие. „Гърция е уверена. Тя е европейска страна, съставна част на ЕС и може да се справи с всички проблеми“, каза Дендиас пред журналисти след срещата. Депутатът от партия „Нова Демокрация“ Ангелос Сиригос заяви, че всички партии са внесли своите предложения за това как страната може да подобри своята стратегия за Източното Средиземноморие. „Но най-важно, имаме общо разбиране, че има обединен фронт срещу Турция в сегашната ситуация“, каза той. Участниците в срещата включваха представители на „Нова Демокрация“, главната опозиционна партия „СИРИЗА“, „Движение за промяна“ и други, както и председателят на Комисията по отбрана в гръцкия парламент Константинос Гиолекас. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Декември 2019 | 20:36 | Агенция "Фокус"

ANA-MPA: След срещата си с Вучич, Павлопулос обяви, че Гърция ще защитава границите и ресурсите си

ANA-MPA: След срещата си с Вучич, Павлопулос обяви, че Гърция ще защитава границите и ресурсите си

Атина. След срещата си със сръбския държавен глава Александър Вучич, гръцкият президент Прокопис Павлопулос предупреди съседна Турция, че страната му ще защитава границите, територията и Изключителната си икономическа зона (ИИЗ), предава атинската агенция АNA-MPA. Павлопулос допълни, че гръцките територии и ресурси са част от интересите и на Европейския съюз. В своето съвместно изявление с Вучич, Гръцкият президент обърна внимание на взаимоотношенията на Атина с Анкара, като отбеляза, че неговата страна желае само приятелство и добросъседство. Той каза, че Гърция е искрена в своята подкрепа за турската европейска перспектива, но подчерта, че Анкара трябва също да прояви добра воля, а последните развития в Източното Средиземноморие не показват такова намерение. „Съседната страна (Турция) не уважава базовите принципи, върху които трябва да стои европейската перспектива, като уважение към международното и европейско право“, каза президентът. „Напротив, всички знаци в изминалия период показват нарушаване на фундаментални принципи в международното и европейско право“, добави Павлопулос, като допълни, че това се демонстрира от военната инвазия на Турция в Сирия, както и начинът, по-който Анкара се справя с мигрантската криза. Той обвини Турция, че нарушава споразуменията си с ЕС, а и международното право. В допълнение, според гръцкия лидер Анкара нарушава или се опитва да наруши и гръцките суверенни права и не уважава базови принципи, свързани с територията, границите на ИИЗ на страната и ЕС, и го прави системно в изминалия период, като това се доказва и от подписването на меморандума с Либия. Това е въпрос от огромна важност, при това не само за Гърция, твърди президентът. Павлопулос настоя, че това споразумение е законово и институционално невалидно, а не просто нелегално, както някои хора заявиха. Той посочи и че условията за подписване на такъв договор не са изцяло изпълнени, тъй като правителството в Триполи има проблем със своята легитимност, а либийският парламент се е противопоставил на меморандума. В допълнение, Гръцкият президент заключи, че меморандумът нарушава международното морско право, понеже в споразумението не са представени островите Крит и Родос. „Ние гърците, заедно с Европа и международното общество не сме готови да приемем тези действия на турското лидерство. Гърция изцяло ще защитава, заедно с международното общество и ЕС, своите граници, територия и ИИЗ“, добави президентът. От своя страна Вучич подчерта, че Сърбия винаги ще признава териториалната цялост на Гърция и Кипър. Превод и редакция: Теодор Пенев

10 Декември 2019 | 16:32 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция поиска от ООН да осъди споразумението между Турция и Либия

AFP: Гърция поиска от ООН да осъди споразумението между Турция и Либия

Атина. Гърция призова ООН да осъди споразумението за делимитация на морските граници между Турция и Либия, като „разрушително“ за регионалния мир и стабилност, предава AFP. Говорителят на гръцкото правителство Стелиос Пецас заяви, че Атина „иска сделката да бъде представена на вниманието на Съвета за сигурност на ООН, за да може да бъде осъдено“. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган миналия месец се срещна с ръководителя на базираното в Триполи Правителство на националното съгласие ПНС), министър-председателя Фаез Сарадж, за да подпише споразумения за сигурност и военно сътрудничество, както и морските юрисдикции. Част от сделката определя морска граница между двете страни, която Гърция твърди, че не отчита остров Крит. Пецас заяви, че Атина е изпратила отделни писма по въпроса до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и Съвета за сигурност на ООН, като твърди, че сделката е сключена „недобросъвестно“ и „е нищожна, тъй като не е одобрена от либийския парламент“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2019 | 13:29 | Агенция "Фокус"

"То Вима" (Гърция): Хулуси Акар призова открито Турция и Гърция да си поделят ресурсите в Егейско море и Източното Средиземноморие

"То Вима" (Гърция): Хулуси Акар призова открито Турция и Гърция да си поделят ресурсите в Егейско море и Източното Средиземноморие

Атина. Въпреки че последователните гръцки правителства и военните от десетилетия знаят за целта на Анкара за поделяне на половина подводните ресурси на Егейско море и Източното Средиземноморие с Гърция, а сега и с Република Кипър, Турция никога не е изказвала директно своята програма на най-високо равнище. Това е очевидно от години от курса на турските военни самолети и активността на турските кораби в териториалните води на Гърция, като фрегатите достигат чак до нос Сунио (южната част на Атика). И въпреки това никога толкова високопоставен служител, като министъра на отбраната Хулуси Акар, не е заявявал исканията на Турция толкова открито и директно, пише гръцкият консервативен вестник „То Вима“ в материал, представен без редакторска намеса. За Гърция всякакви мисли за „съвместна администрация“ в Егейско море са „анатема“, тъй като това предполага Гърция да отстъпи своите суверенни права, както е подробно описано в Конвенцията на ООН за морското право от 1982 година (Montego Bay, която предвижда, че островите имат континентален шелф и ексклузивна икономическа зона (ИИЗ). Либийският фактор Междувременно двустранният Меморандум за разбирателство между Турция и правителството на Триполи, Либия (което по същество контролира само столицата) предизвика сериозни опасения в международен план. Споразумението е ратифицирано от турското правителство и правителството на Триполи. Рядко регионален дипломатически ход е предизвиквал денонсиране от толкова много и конкурентни сили. САЩ, Русия, Франция, Кипър, Израел и наскоро Италия всички подчертават, че този ход е сериозна заплаха за регионалната стабилност и някои от тях се обявяват ясно в защита на правата на Гърция съгласно международното право. В отговор Атина експулсира либийския посланик в Гърция. За Гърция този акт е жизнен интерес, тъй като картата, представена от подписниците на Меморандума за разбирателство, по същество отчуждава големи части от ИИЗ на Гърция, от Кастелоризо до Крит, за да може да се покаже, че Турция и Либия уж имат обща морска граница. В ход, очевидно предназначен да използва огромните политически разделения в Либия, председателят на Камарата на представителите на Либия Агила Салех ще посети Атина на 12 декември. Той отхвърля меморандума на Турция и Либия като нищожен и обявява, че двете държави нямат обща морска граница. Турция е готова да изпрати трети сондажен кораб Освен двата сондажни кораба, които в момента проучват ИИЗ на остров Кипър, се твърди, че Анкара разглежда възможността за изпращането на трети такъв, който да проучва водите около Крит. Докато военните и политическите служители в Гърция многократно подчертават, че няма да бъде преотстъпен нито сантиметър от гръцката територия, Атина в същото време избира да изчерпа първо дипломатическите възможности. Дипломатическата война Премиерът Кириакос Мицотакис се опитва да формира широк дипломатически фронт, който подкрепя законните права на Гърция. Някои, като Франци и Италия, имат свои интереси, тъй като са получили от Република Кипър концесии за експлоатация на въглеводородите в части от ИИЗ на средиземноморския остров, която е оспорвана от Турция. Целта е цялостната дипломатическа изолация на Турция. Атина повдигна въпроса за незаконната дейност на Турция в Източното Средиземноморие и Егейско море пред НАТО, а Мицотакис ще търси допълнителна солидарност на срещата на върха на ЕС на 13-14 декември. ЕС многократно осъжда незаконните действия на Турция, но това не пречи на Анкара решително да изпълнява плановете си в опит да създаде свършен факт в областите, за които претендира. Акар изисква дял от въглеводородите на Гърция и Република Кипър Министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар още непосредствено преди назначаването си за началник на Генералния щаб на ВС на Турция подчерта, че нищо не може да попречи на Турция да преследва целите си. „Дейностите по защитаването на нашите права и интереси в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър продължават решително“, заяви Акар. „Най-лесното нещо, което може да се направи, е да се разделят по справедлив начин и в съответствие със закона всички видове ресурси и богатство, които съществуват в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2019 | 13:21 | Агенция "Фокус"

AFP: Гърция настоя ООН да осъди турско-либийския меморандум

AFP: Гърция настоя ООН да осъди турско-либийския меморандум

Атина. Гърция призова ООН да осъди подписването на меморандум между Турция и международно признатото правителство на Либия за определяне на морската граница в Средиземно море, предава AFP. Говорител на правителството в Атина определи документа като „разрушителен“ за регионалния мир и стабилност. Гърция „иска меморандумът да бъде представен на вниманието на Съвета за сигурност на ООН, за да може да бъде осъден", заяви Стелиос Пецас на пресконференция в столицата на южната ни съседка. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Декември 2019 | 13:04 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: В Гърция свикват Съвета за външна политика за обсъждане на отговора на Турция

Kathimerini: В Гърция свикват Съвета за външна политика за обсъждане на отговора на Турция

Атина. Министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас ще председателства заседание на Съвета по външни работи, в рамките на което ще се обсъжда отговорът на Атина на последните стъпки на Турция в Източното Средиземноморие, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Сесията ще започне в 13:30 часа местно време (съвпада с българското време) след разговори в Европейския съвет по външни работи в Брюксел, където Дендиас поиска официално осъждане на спорното споразумение за морските граници, подписано между Анкара и международно признатото правителство в Либия, както и предложенията за санкции срещу тези две страни. „Обясних турския модел на нарушения в Беломорието, в Кипър и в Източното Средиземноморие. Помолих за изрично осъждане на тези меморандуми, за създаване на рамка от санкции, ако Турция и правителството в Триполи не се съобразяват, и разбира се за подкрепа на Гърция и Кипър. Също така обясних, че Гърция ще направи всичко необходимо за защита на своя суверенитет и суверенни права“, заяви Дендиас след срещата в Брюксел. „Трябва да кажа, че бях много доволен, че получихме широка подкрепа от Франция, Италия, Кипър и Нидерландия. Всъщност италианският министър на външните работи, Луиджи Ди Майо, предложи и аз се съгласих, че трябва да посетя Рим в близко бъдеще, за да можем да координираме действията си“, добави първият дипломат на Атина. В реч пред медиите след срещата Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Жозеп Борел заяви, че „от нашата дискусия стана ясно, че този документ предизвиква големи опасения… които в момента разглеждаме“. „Изразихме солидарността и подкрепата си към Гърция и Кипър и ще продължим да правим това“, добави той, макар и да не определи споразумението като незаконно, подчертава изданието. Превод и редакция: Тереза Герова

10 Декември 2019 | 12:00 | Агенция "Фокус"

„Анадолска агенция“: Меморандумът с Либия е отговор на опитите за сдържане на Турция в Средиземно море

„Анадолска агенция“: Меморандумът с Либия е отговор на опитите за сдържане на Турция в Средиземно море

Истанбул. Подписаният между Турция и Либия Меморандум за разграничаване на морската юрисдикция е мощен отговор на предприетите от Република Кипър и Гърция опити за сдържане и изолиране на Анкара в Средиземно море. Това заяви турският президент Реджеп Таийп Ердоган в интервю пред телевизия TRT, предава „Анадолската агенция“. Той отбеляза, че чрез този документ Турция се е възползвала от своите права, произтичащи от международните норми и е демонстрирала решимостта си да защитава интересите си. Турският лидер добави, че Анкара възнамерява да придобие още един сондажен кораб и да продължи геоложките проучвания „не само в Средиземно море, но и в Черно море и дори в международни води“. Ердоган подчерта, че "други международни участници не могат да провеждат геоложки проучвания в райони, маркирани от Турция в споразумението с Либия“. „Южен Кипър, Египет, Гърция и Израел не могат да формират линия за транспортиране на природен газ през този регион без съгласието на Турция. Тук не са възможни отстъпки от наша страна. Всички наши действия са в съответствие с международното морско право“, каза турският президент. В отговор на въпрос за евентуално оказване на военна помощ за признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС) на Либия от Анкара, Ердоган заяви, че „Турция е в правото си да отговори на съответстващите молби на народа и ръководството на Либия“. „В случай на такава покана, Турция ще реши сама, каква инициатива да предприеме“, добави държавният глава. Той отбеляза също, че Русия, ОАЕ и Египет нарушават ембаргото на ООН за продажбата на оръжие в Либия, предоставяйки военна помощ на войските на Халифа Хафтар. Ердоган каза, че през тази седмица той възнамерява да проведе телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, за да разбере позицията на Москва по отношение на ситуацията в Либия. „Не искам проблемът с Хафтар да прерасне в нова Сирия в отношенията с Русия. Вярвам, че Русия ще преразгледа отношението си към Хафтар, защото той няма легитимност. Всяка подкрепа, предоставяна на Хафтар, също е незаконна“, каза Ердоган. Турският лидер припомни също, че на 8 януари руският му колега ще бъде в Истанбул, където лидерите на Турция и Русия ще вземат участие в церемонията по откриването на газопровода „Турски поток“. След това президентът Ердоган засегна ситуацията в Сирия. Според него целта на Турция е да засели 1 милион сирийски бежанци на територията между областите Тел Абаяд и Рас ал Айн в планираната зона за сигурност в Северна Сирия. Турският лидер отбеляза също, че Русия и САЩ не са изпълнили напълно споразумението с Турция за изтеглянето на бойците от сирийските кюрдски „Отряди за народна самоотбрана“ (ОНС). Държавният глава коментира и събитията в столицата на Франция Париж, където в резултат на действията на силите за сигурност пострадаха мирни демонстранти и журналисти, включително фоторепортерът на „Анадолската агенция“ Мустафа Ялчина. Президентът Ердоган нарече лицемерие липсата на реакция от страна на държавите-членки на ЕС към непропорционалната употреба на сила от страна на френската полиция срещу протестиращите. „Ставаме свидетели на двуличие и дори бих казал „многоличието“ на европейските държави в случай, когато става дума за полицейско насилие“, каза турският лидер. Ердоган добави, че „Франция е толкова увлечена от външни въпроси, че не намира време да реши вътрешните си проблеми“. Превод и редакция: Иван Христов

10 Декември 2019 | 10:06 | Агенция "Фокус"

Reuters: Ердоган заяви, че Турция и Либия може съвместно да провеждат дейности по установяването на енергийните запаси на Източното Средиземноморие

Reuters: Ердоган заяви, че Турция и Либия може съвместно да провеждат дейности по установяването на енергийните запаси на Източното Средиземноморие

Анкара. Турция и Либия могат да започнат съвместни операции по установяването на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие, след като двете страни подписаха споразумение за морските граници. Това заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган пред журналисти. Той каза освен това, че страната му може да изпрати нов сондажен кораб, който да продължи дейностите в Източното Средиземноморие, като добави, че Анкара може да започне да оперира и в Черно Море и международни води. Превод и редакция: Теодор Пенев

9 Декември 2019 | 21:11 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Гърция ще започне да изолира Турция заради споразумението

Kathimerini: Гърция ще започне да изолира Турция заради споразумението

Атина. Предвид нарастващите нарушения от страна от Турция в региона, Гърция планира поредица от инициативи, насочени към изолиране на Турция на международната сцена и търсене на начини да се отмени споразумението между Турция и Либия, което нарушава гръцкия суверенитет, пише гръцкото издание Kathimerini. Очаква се гръцкият премиер Кириакос Мицотакис да изрази загрижеността на страната относно споразумението и за нарушенията на Турция в Източното Средиземноморие на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз тази седмица. Целта на Гърция е на срещата да бъде взето решение относно турските действия. Следващата стъпка на Атина е да подаде официална жалба в ООН. Действията на Турция вече са осъдени от САЩ, ЕС, Русия, Израел и Египет, а Гърция иска да създаде международна подкрепа по този въпрос. Междувременно перспективата за отношенията между Гърция и Турция остава неясна, както се предполага от разговорите между Кириакос Мицотакис с президента Реджеп Тайип Ердоган в кулоарите на срещата на върха на НАТО в Лондон миналата седмица. Превод и редакция: Мария Факова

9 Декември 2019 | 08:48 | Агенция "Фокус"

Никос Дендиас: Турция е изнудила Либия за морските зони

Никос Дендиас: Турция е изнудила Либия за морските зони

Атина. Либийско-турският меморандум, който очертава общите морски граници в Средиземноморието, е продукт на изнудване от страна на Турция на слабото либийско правителство и е напълно лишен от съдържание, заяви гръцкият външният министър Никос Дендиас, цитиран от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. "Турският ход се очакваше от юли и бяха предприети редица действия за предотвратяването му", заяви Дендиас пред телевизионния канал Ant1. "Въпреки това правителството на Триполи, изнудвано от Турция, очевидно поради напредъка, осъществен от силите на маршал Хафтар през последните дни, подписа текста", добави той. Фелдмаршал Халифа Белкасим Хафтар е лидер на Либийската национална армия, която е лоялна към така нареченото правителство от Тобрук, което контролира източната част на Либия и участва в гражданска война срещу признатото от ООН правителство на Либия със седалище в Триполи, столицата на страната в западната част. Армията на Хафтар също има подкрепата на Камарата на представителите на Либия, която осъди либийско-турския меморандум. „Страната ни ще подготви докладна записка, която ще бъде представена на Организацията на обединените нации и ще предприеме всички онези мерки в рамките на международното право и морското право, които ще демонстрират недействителността (на меморандума)“, каза Дендиас. Гръцкият външен министър също каза, че Гърция и Египет вече са ангажирани в преговори в „строг график“ за очертаване на собствените им изключителни икономически зони (в Средиземно море). Превод и редакция: Юлиян Марков

8 Декември 2019 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Kathimerini: Споразумението между Труция и Либия е било изпратено в ООН

Kathimerini: Споразумението между Труция и Либия е било изпратено в ООН

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че противоречивият меморандум за разбирателство, подписан между Либия и Анкара за границите в Средиземно море е бил изпратен в ООН, пише гръцкото издание Kathimerini. По време на свое изявление пред членове на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР) в Истанбул, той повтори своята заплаха, че Турция ще използва „своите права по международното и морско право до край“ в Източното Средиземноморие. По-рано стана ясно, че турският парламент е ратифицирал документа. Малко преди това турският вицепрезидент Фуат Октай говори за „историческото споразумение“, което ще „донесе мир“ в Източното Средиземноморие и солидарност между Анкара и Либия. Гърция, Египет и Република Кипър се противопоставиха на споразумението, като Атина заяви, че то няма правна основа и дори изгони либийския посланик в страната, след като той не предостави на правителството копие от документа. Споразумението беше подписано в Истанбул на 27 ноември между Ердоган и Файез ал-Серай – ръководител на правителството в Триполи, което Анкара подкрепя в конфликта срещу техните военни опоненти, които контролират източната част на страната. Превод и редакция: Теодор Пенев

8 Декември 2019 | 08:35 | Агенция "Фокус"

ТАСС: Турските власти окончателно утвърдиха меморандума за морските зони с Либия

ТАСС: Турските власти окончателно утвърдиха меморандума за морските зони с Либия

Истанбул. Турският президент Тайип Ердоган заяви в събота, че Анкара е изпратила до ООН меморандума за разграничаване на морските зони, подписан с правителството на Националното съгласие (ПНС) на Либия за регистрация в изявление от Истанбул, излъчено по телевизионния канал NTV, цитиран от TACC. "Между Турция и Либия е подписан меморандум за разбирателство относно демаркацията на морските зони в Източното Средиземноморие. Меморандумът е ратифициран от парламента, одобрен от мен и сега изпратен до ООН", заяви турският президент. Според президента Анкара е готова "да отстоява правата си в Средиземноморието в съответствие с международното право". По-рано турският правителствен вестник Resmi Gazete съобщи, че турското правителство е ратифицирало меморандум за разбирателство между Анкара и ПНС на Либия относно разграничаването на морските зони. Така документът, който предизвика остра реакция от Атина и Кайро, беше окончателно одобрен от турските власти. На 28 ноември в Истанбул бе подписано споразумение за военно сътрудничество между Турция и ПНС на Либия, което предвижда обучението, подготовката, структурирането на правната база, както и укрепването на отношенията между военните на двете страни. Между Турция и Либия беше подписан меморандум за разбирателство относно очертаването на морските зони, което предизвика остра реакция от Атина. Веднага след това гръцкото външно министерство спешно извика турския посланик да получи обяснения относно подписания документ, който Атина счита за игнориране на географските интереси на Гърция и нарушаване на суверенните права на трети страни. Международно признатият парламент на Либия също отхвърли споразуменията, които ръководителят на ПНС Фаиз Сарадж сключи с Турция. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Декември 2019 | 15:44 | Агенция "Фокус"

Al Jazeera: На ръба на въоръжен конфликт ли са Гърция и Турция?

Al Jazeera: На ръба на въоръжен конфликт ли са Гърция и Турция?

Атина/Анкара. Атина и Анкара имат противоречия по редица въпроси, но последното – подписването на меморандум за очертаване на морската граница между Турция и Либия, може да ги изправи на ръба на военна конфронтация, коментират в редакцията на телевизионния канал Al Jazeera. Турция подписа споразумение с Либия, която очертава граница в източната част на Средиземно море. В района му обаче попада гръцкият остров Крит. Има опасения, че споразумението допълнително ще усложни споровете за сондажите за петрол и газ в акваторията на разделения остров. Израел и Египет също са намесени в този все по-ожесточаващ се спор. Медията пояснява, че споразумението между Турция и Либия определя тяхната Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Двете държави твърдят, че то им дава право да експлоатират природни ресурси в установените граници, включително и залежите на петрол и газ. Превод и редакция: Тереза Герова

7 Декември 2019 | 10:41 | Агенция "Фокус"

Кириакос Мицотакис: Турско-либийският пакт няма юридическа основа, Анкара е изолирана

Кириакос Мицотакис: Турско-либийският пакт няма юридическа основа, Анкара е изолирана

София. Атина. Няколко часа след като Гърция експулсира либийския посланик заради противоречивото споразумение, подписано между правителството на Либия, подкрепяно от ООН и Турция, за морските граници в Средиземноморието, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че пактът няма юридическа основа и ще се срине, цитира думите му гръцкото електронно издание Kathimerini. Изказвайки се в парламента, Мицотакис заяви, че текстовете, на които се основава меморандумът за разбирателство, „не пораждат правни последици“. "Те не са съобразени с историята и географията, тъй като не вземат предвид гръцките острови", каза премиерът и добави, че ходът на Анкара е тласнал страната-член на НАТО в "безпрецедентна дипломатическа изолация". „Те са подкрепили документ, който са подписали сами. Той не е признат от никого и не означава нищо ”, каза Мицотакис. „Ще направим всичко по силите си, за да сме сигурни, че той няма да влезе в сила“, добави той. Гръцкият премиер изрази увереността си, че Европейският съюз ще застане зад Гърция, която се опитва да „защитава своите национални и суверенни права“. "Вярвам, че сделката ще се срине", каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

7 Декември 2019 | 01:51 | Агенция "Фокус"