НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:43


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The American Conservative: Време е САЩ да се измъкнат от Украйна

The American Conservative: Време е САЩ да се измъкнат от Украйна

18 Октомври 2019 | 12:07 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. В статия за американското изолационистко издание The American Conservative Дъглас Бандоу съветва администрацията на президента Доналд Тръмп да се „отърве“ от Украйна, докато не се е превърнала в още по-голям проблем за Запада.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора му.

Напоследък Украйна е в центъра на вниманието, докато демократите се подготвят да свалят държавния глава на САЩ Доналд Тръмп от власт. Ролята му в нанасянето на щети на руско-американските отношения е много по-важна и доведе до нова миниатюрна Студена война, на която САЩ трябва да сложат край.
Украйна е в лоша ситуацията. През XVII век територията й е разделена между Полша и Русия и в крайна сметка става част от Руската империя. Киев получи свобода за много кратко време след революцията от 1917 г., след което Украйна беше включена в състава на Съветския съюз. По-късно тя е засегната от страшен глад, след като Москва решава да премине към колективизирано земеделие. След това Украйна бива опустошена от нахлуването на Германия по време на Втората световна война, а партизанската съпротива на завръщащата се съветска власт продължава няколко години след края на конфликта.
Разпадането на СССР през 1991 г. даде на Украйна даде нов шанс за независимост. Развитието на новата страна обаче беше застрашено: БВП намаля с 60%, а размерите на корупцията станаха пословични. В резултат в Киев се наместиха корумпирани и неефективни лидери, докато САЩ, Европа и Русия се бориха за влияние над тях.
През 2014 г. Вашингтон и европейските държави подкрепиха преврата срещу избрания, макар и изключително корумпиран, проруски президент Виктор Янукович. В отговор правителството на руския президент Владимир Путин анексира Крим и подкрепи сепаратистките сили в Донбас. Вашингтон и Брюксел наложиха икономически санкции срещу Русия и оказаха военна помощ на Киев.
Конфронтацията между Запада и Русия бързо се превърна в „замразен“ конфликт. Москва върна Крим на Русия, след като през 1954 г. полуостровът е предаден на Украйна като част от вътрешната политика на СССР. В Донбас едно примирие замести друго. Нито Украйна, нито Русия спазваха условията на Минските споразумения от 2016 г., чиято цел беше да се сложи край на конфликта.
В хода на войната загинаха над 13 хиляди души, предимно украинци, а два милиона бяха принудени да напуснат домовете си. Икономиката на Източна Украйна се срина. Страната страда от болезнени икономически сътресения и политически разделения. Смята се, че по време на военните действия в Донбас са убити и няколкостотин руснаци. Западните санкции навредиха на слабата руска икономика. И въпреки че повечето жители на Кримския полуостров явно искат присъединяване към Русия, днес те отвличат, затварят и злоупотребяват с опозиционни активисти и журналисти. Украинската православна църква в Крим е затворена, а татарите са преследвани.
Най-важната геополитическа последица беше влошаването на отношенията между Русия и Запада. Агресията на Русия срещу Украйна не може да бъде оправдана, но самите САЩ и Европа направиха много за увеличаване на подозренията и враждебността. Последните разсекретени документи показват доколко западните лидери подвеждат Москва за намеренията си да разширят НАТО. Желанието на Алианса да приеме в редиците си Грузия и Украйна, което значително би увеличило уязвимостта на Русия, предизвика особено силна реакция в Москва. Разчленяването на Сърбия, без да се вземат предвид интересите на Русия, се превърна в друг дразнител, заедно със западната подкрепа за „цветните революции“, включително в Тбилиси. Свалянето на Янукович беше последната капка и предизвика тежък отговор от страна на Путин.
Очевидно Вашингтон и Брюксел не са считали политиката си за опасна за Русия. Но ако Москва беше свалила приятелски настроения към САЩ и законно избран президент на Мексико, и беше поканила няколко нови държави във Варшавския договор, а след това, заедно с коалиция от централноамерикански държави, започне да прекъсва търговските връзки на Мексико със САЩ, властите във Вашингтон едва ли биха били щастливи. Едва ли биха започнали да мислят за различни правни тънкости, подготвяйки отговор на подобно развитие на събитията.
Това може да обясни (но не и да оправдае) враждебната реакция на Русия. С последвалите си действия съюзниците превърнаха пукнатината в отношенията в истинска бездна. САЩ и Европейският съюз въведоха редица икономически санкции. Освен това Вашингтон се приближи до заплахата от военна конфронтация, предоставяйки военна помощ на Киев. Москва отговори с предизвикателства към Америка от Сирия до Венецуела.
Тя също започна да се сближава с Китай. Тези страни имат много разногласия и отношенията между тях са нестабилни. Но докато враждебността им към Вашингтон е по-силна от дискомфорта, съществуващ между тях, те ще си сътрудничат, възпрепятствайки американския стремеж към световна хегемония.
Защо САЩ нагазват в сложната ситуация в Украйна? По време на Студената война Украйна беше една от измислените „поробени нации“, а украинските американци активно подкрепяха и разпространяваха измислиците по тази линия. Когато Съветският съюз се разпадна, те се присъединиха към други организации и започнаха активно да полагат усилия за лобиране от името на своите етнически братя, настоявайки НАТО да се разшири на Изток. Политика на сигурност стана въпрос на етническа солидарност и решиха да я следват, без оглед какви са разходите и рисковете.
За по-традиционните ястреби, които винаги търсят враг, това е по-скоро въпрос не толкова за подкрепа на Украйна, колкото на борба срещу Русия. През 2012 г. един от най-влиятелните членове на Републиканската партия направи анекдотично изявление, наричайки Русия най-опасния враг на Америка. Поради тази причина партията започна решителни, но необосновани опити за включване на Украйна в НАТО. Отначало Вашингтон виждаше в трансатлантическия съюз средство за противодействие на съветската заплаха; днес той вижда в него нещо като благотворителна организация.
След разпадането на СССР САЩ започнаха да придвижват НАТО на Изток, включително към държави, които нямат стратегическо значение и които са много трудни за защита, на първо място, държави на Балканите и балтийските държави. Още по-лошо е в случаите с Грузия и Украйна, които са истински черни дупки по отношение на сигурността. Ако те бъдат приети в Алианса, това би означавало непрекъснати конфликти с Русия, което в крайна сметка може да отприщи война между страните от НАТО и Москва.
Украйна никога не е имала значение за сигурността на САЩ. Почти през цялата американската история тази територия е била контролирана или от Руската империя, или от Съветския съюз. Симпатиите на Вашингтон по време на Студената война бяха отражение на братските емоции, а не на интересите за сигурност. Днес, дори и без помощта на САЩ и Европа, Киев има огромно предимство в конвенционални сили, които те могат да използват в случай на конфликт с Москва. Но включването на Украйна в НАТО ще увеличи риска от конфронтация с ядрена сила. Русия има определени недостатъци по отношение на конвенционалните си сили, и поради тази причина, в случай на конфликт е по-вероятно да прибегне до използването на ядрени оръжия.
Независимо от това, агресивната неоконсервативна администрация на Джордж Буш потърси подкрепа за включването на Украйна и Грузия в НАТО и разгледа въпроса за военната намеса в руско-грузинската война. Европейските страни обаче, опасявайки се от конфликт с Москва, блокираха плановете за разширяване на НАТО. Въпреки че ръководството на Алианса официално все още се застъпва за членството на Украйна, то остава нереалистично.
Междувременно Вашингтон се отнася към Украйна почти като към военен съюзник, предлагайки й помощ в икономиката и сигурността. САЩ похарчиха половин милиард долара за доставки на оръжие за Киев и за обучението на военните му. Наред с други неща, Украйна получи „Джавелин“. Ето какво заяви министърът на отбраната на САЩ при администрацията на Обама Аштън Картър: „Украйна никога не би била там, където беше без подкрепата на САЩ“.
Има и други важни неща. Чувствайки подкрепа от САЩ, украинското правителство, водено от президента Петро Порошенко, не беше много запалено за дипломатическо споразумение с Русия. Поради това Украйна, в същата степен като Русия, наруши подкрепените от международната общност Мински споразумения, при това почти веднага след подписването им.
Ролята на Киев като политическа футболна топка е подчертана от факта, че Вашингтон трябва да постигне трайно уреждане на отношенията си с Русия. Европейските страни проявяват нарастваща загриженост, а Франция вече инициира подобряването на отношенията с Москва. Германия е недоволна от усилията на САЩ да възпрепятстват изграждането на газопровода „Северен поток-2“. И украинският президент Владимир Зеленски започна кампания за прекратяване на конфликта в Донбас.
Преговарящите от Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) наскоро се срещнаха в Минск, за да съживят постигнатото по-рано споразумение. Те се договориха за провеждане на избори в Източна Украйна, след които Киев трябва да приеме закон, предоставящ на региона по-голяма автономия, а на сепаратистите - имунитет срещу съдебно преследване. Въпреки протестите на националистите, законът може да бъде приет, тъй като партията на Зеленски има значително мнозинство във Върховната рада.
Много проблеми остават, но Западът може да помогне на този процес, ако зачете интересите на Русия за сигурност. САЩ и техните съюзници трябва официално да затворят въпроса за присъединяването на Украйна към трансатлантическия съюз и да се откажат от доставките на оръжие за страната. След като получи такива уверения, Москва трябва да прекрати конфликта в източната част на Украйна, действайки в рамките на Минските споразумения. Киев на свой ред трябва да осигурява автономията на Донбас, а Русия да се оттегли от военните действия. Санкции срещу Москва следва да бъдат отменени. Украинците трябва да могат самостоятелно да определят икономическата си ориентация, тъй като за известно време страната ще бъде разделена на източна и западна част. Западните страни трябва да приемат властта на Москва над Крим, като същевременно отказват официално да признаят присъединяването му към Русия.
Подобен компромис ще предизвика смесена реакция. Военното лоби във Вашингтон ще се противопостави. Украинските ултранационалисти още по-силно ще закрещят, че Зеленски предател. Източна Европа ще говори напрегнато за Русия. Но в крайна сметка такъв компромис определено е по-добър от безкраен конфликт.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The New York Times: Доналд Тръмп е освободил бившия посланик в Украйна с „неверни обвинения“

The New York Times: Доналд Тръмп е освободил бившия посланик в Украйна с „неверни обвинения“

12 Октомври 2019 | 03:47 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Мери Йованович, която бе отзована като американски посланик в Украйна, свидетелства пред членове на Конгреса, водещи разследването за импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в петък, че висш служител на Държавния департамент й е казал, че президентът Тръмп е настоявал за отстраняването й с месеци, въпреки че ведомството смята, че „не е направила нищо лошо ", пише американският вестник The new York Times.
В изслушване при закрити врати, което може допълнително да подкрепи разследването за импийчмънт на президента, Мери Йованович предостави информация за поведението на администрацията му. Тя заяви, че личното влияние и личната изгода са узурпирали преценката на дипломатите, заплашвайки да подкопаят интересите на нацията и да прогонят талантливи професионалисти от държавната администрация.
Според копие от встъпителното й изявление, получено от The New York Times, дългогодишният дипломат заяви, че „предполага“, че е отстранена като посланик „въз основа на, доколкото знам, на неоснователни и неверни твърдения на хора с явно съмнителни мотиви ".
Тя говори пред следователите на Капитолийския хълм в противно на декларацията на Белия дом, че служителите на администрацията няма да съдействат на разследването за импийчмънт водено от Конгреса.
Поверителните показания на Йованович, дадени с риск да загуби работата си, може да дадат нов тласък на разследването за импийчмънт. Тя каза, че подкопаването на усилията на лоялните дипломати ще окуражи „лошите актьори“, които „ще видят колко лесно е да се използват измислици и намеци за манипулиране на нашата система“ и ще служи на интересите на противниците, включително Русия.
"Днес виждаме, че Държавният департамент е нападнат и кух отвътре", каза тя. Тя заяви, че твърденията, че е нелоялна към Тръмп, разпространени от Рудолф Джулиани, личният адвокат на президента, са напълно „измислени“.
„Не знам мотивите на господин Джулиани да ме напада“, каза тя. Но хората, свързани с Джулиани, „може би са вярвали, че техните лични финансови амбиции са били възпрепятствани от нашата антикорупционна политика в Украйна“, каза тя.
Встъпителното й изложение не разкри нови подробности около предполагаемите усилия на Тръмп да оказва натиск върху новия президент на Украйна Владимир Зеленски, за да разследва Хънтър Байдън, синът на Джо Байдън. Освен това тя не предостави никакви подробности за двама бизнесмени - Лев Парнас и Игор Фруман, помогнали на Джулиани да проведе кампания за нейното отстраняване. И двамата бяха арестувани късно в сряда по обвинения в нарушения на финансирането на кампанията. Те са обвинени, че работят за един или повече украински високопоставени служители, които са искали нейното отстраняване от Киев.
Тя обаче предостави нови подробности за внезапното й изгонване от Киев. По-малко от два месеца след като Държавният департамент поиска от нея да удължи мандата си като посланик до 2020 г., тя каза, че неочаквано й е било казано да се върне във Вашингтон „със следващия самолет“.
Тя заяви, че заместник-държавният секретар Джон Съливан ѝ е казал по-късно, че „не е направила нищо лошо и че това не е като другите ситуации, при които той е викал посланици по определена причина.
Той каза, че президентът Тръмп е „изгубил доверие в мен и не желае повече да бъда негов посланик“, каза тя и че е имало „съгласувана кампания срещу мен и че отделът е бил под натиск от президента за да ме премахнат от лятото на 2018 г. “
Тя каза, че никога не е възпрепятствала законните усилия на Украйна за борба с корупцията и не е участвала в дискусии относно спирането на 391 милиона долара американска военна помощ за Украйна това лято и добави, че гледа на настоящите обстоятелства като на трагедия не само за американската дипломация, но и за опитите на Украйна да реформира своето правителство и да се защити срещу враждебна Русия.

Превод и редакция: Юлиян Марков
***
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The New York Times: Доналд Тръмп е освободил бившия посланик в Украйна с „неверни обвинения“

The New York Times: Доналд Тръмп е освободил бившия посланик в Украйна с „неверни обвинения“

11 Октомври 2019 | 20:27 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Мери Йованович, която бе отзована като американски посланик в Украйна, свидетелства пред членове на Конгреса, водещи разследването за импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп в петък, че висш служител на Държавния департамент й е казал, че президентът Тръмп е настоявал за отстраняването й с месеци, въпреки че ведомството смята, че „не е направила нищо лошо ", пише американският вестник The New York Times.
В изслушване при закрити врати, което може допълнително да подкрепи разследването за импийчмънт на президента, Мери Йованович предостави информация за поведението на администрацията му. Тя заяви, че личното влияние и личната изгода са узурпирали преценката на дипломатите, заплашвайки да подкопаят интересите на нацията и да прогонят талантливи професионалисти от държавната администрация.
Според копие от встъпителното й изявление, получено от The New York Times, дългогодишният дипломат заяви, че „предполага“, че е отстранена като посланик „въз основа на, доколкото знам, на неоснователни и неверни твърдения на хора с явно съмнителни мотиви ".
Тя говори пред следователите на Капитолийския хълм в противно на декларацията на Белия дом, че служителите на администрацията няма да съдействат на разследването за импийчмънт водено от Конгреса.
Поверителните показания на Йованович, дадени с риск да загуби работата си, може да дадат нов тласък на разследването за импийчмънт. Тя каза, че подкопаването на усилията на лоялните дипломати ще окуражи „лошите актьори“, които „ще видят колко лесно е да се използват измислици и намеци за манипулиране на нашата система“ и ще служи на интересите на противниците, включително Русия.
"Днес виждаме, че Държавният департамент е нападнат и кух отвътре", каза тя. Тя заяви, че твърденията, че е нелоялна към Тръмп, разпространени от Рудолф Джулиани, личният адвокат на президента, са напълно „измислени“.
„Не знам мотивите на господин Джулиани да ме напада“, каза тя. Но хората, свързани с Джулиани, „може би са вярвали, че техните лични финансови амбиции са били възпрепятствани от нашата антикорупционна политика в Украйна“, каза тя.
Встъпителното й изложение не разкри нови подробности около предполагаемите усилия на Тръмп да оказва натиск върху новия президент на Украйна Владимир Зеленски, за да разследва Хънтър Байдън, синът на Джо Байдън. Освен това тя не предостави никакви подробности за двама бизнесмени - Лев Парнас и Игор Фруман, помогнали на Джулиани да проведе кампания за нейното отстраняване. И двамата бяха арестувани късно в сряда по обвинения в нарушения на финансирането на кампанията. Те са обвинени, че работят за един или повече украински високопоставени служители, които са искали нейното отстраняване от Киев.
Тя обаче предостави нови подробности за внезапното й изгонване от Киев. По-малко от два месеца след като Държавният департамент поиска от нея да удължи мандата си като посланик до 2020 г., тя каза, че неочаквано й е било казано да се върне във Вашингтон „със следващия самолет“.
Тя заяви, че заместник-държавният секретар Джон Съливан ѝ е казал по-късно, че „не е направила нищо лошо и че това не е като другите ситуации, при които той е викал посланици по определена причина.
Той каза, че президентът Тръмп е „изгубил доверие в мен и не желае повече да бъда негов посланик“, каза тя и че е имало „съгласувана кампания срещу мен и че отделът е бил под натиск от президента за да ме премахнат от лятото на 2018 г. “
Тя каза, че никога не е възпрепятствала законните усилия на Украйна за борба с корупцията и не е участвала в дискусии относно спирането на 391 милиона долара американска военна помощ за Украйна това лято и добави, че гледа на настоящите обстоятелства като на трагедия не само за американската дипломация, но и за опитите на Украйна да реформира своето правителство и да се защити срещу враждебна Русия.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Джо Байдън: Тръмп трябва да бъде подложен на импийчмънт

Джо Байдън: Тръмп трябва да бъде подложен на импийчмънт

10 Октомври 2019 | 01:48 | Агенция "Фокус"
Демократът от Камарата на представителите Джо Байдън заяви за първи път, че президентът Доналд Тръмп трябва да бъде подложен на импийчмънт, като добави, че той е „предал тази нация“ и е нарушил клетвата, която е положил, когато е встъпвал в длъжност, предава AFP.
„За да запазим нашата конституция, нашата демокрация, нашият базов интегритет, той трябва да бъде подложен на импийчмънт“, заяви Байдън пред свои привърженици на митинг в Ню Хемпшир.
Бившият вицепрезидент беше многократно обвиняван без директни доказателства от Доналд Тръмп за корупция.
„Той прави дупки в конституцията и не можем да го оставим да му се размине“, добави Байдън, който е един от фаворитите за опонент на Тръмп в предстоящите президентски избори през 2020 г. в САЩ.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Нанси Пелоси обвини Белия дом в „незаконен опит да прикрие фактите“

AFP: Нанси Пелоси обвини Белия дом в „незаконен опит да прикрие фактите“

9 Октомври 2019 | 07:29 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси (Демократическа партия) обвини Белия дом в „незаконен опит да прикрие фактите", след като от ведомството изключиха сътрудничеството в разследването за импийчмънт на президента Доналд Тръмп, предава AFP.
Белият дом изпрати писмо на Пелоси, в което определя процеса на импийчмънт като партизански, нелегитимен и противоконституционен.
„Това писмо е явно погрешно и е просто още един незаконен опит за прикриване на фактите от наглото усилие на администрацията на Тръмп да окаже натиск върху чуждестранните сили да се намесят в изборите през 2020 г.", се казва в изявление на Пелоси.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Washington Examiner: Второ лице свидетелства срещу Тръмп в скандала с Украйна

Washington Examiner: Второ лице свидетелства срещу Тръмп в скандала с Украйна

7 Октомври 2019 | 03:37 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Втори разобличител подаде сигнал срещу държавния глава на САЩ Доналд Тръмп в скандала около разговора с украинския му колега Владимир Зеленски от 25 юли тази година, съобщава американското издание Washington Examiner. Информацията е потвърдена от официален Вашингтон.
Съгласно разпространената информация, свидетелят разполага с данни "от първа ръка" за събитията, които подкрепят твърденията на първия разобличител. Лицето, подало сигнала, ще бъде представляван от същия адвокат, който работи от името на първия свидетел.
Официална жалба не е подадена, но лицето е свидетелствало пред разузнавателните служби и е дало "защитени показания". Появата на втория подател на сигнал следва доклад от петък, съгласно който още един човек е обмислял да свидетелства срещу Доналд Тръмп.
Американският президент изглеждаше подготвен за сигнала от второто лице, коментира изданието. „Продължавайте да се появявате", написа Тръмп в социалната мрежа "Туитър".
В първата жалба на лицето, подало сигнала, се казва, че „в рамките на служебните си задължения получих информация от множество правителствени служители на САЩ, че президентът на САЩ използва служебното си положение, за да иска намеса от чужда държава в изборите през 2020 г. в САЩ .
Тръмп и Зеленски разговаряха по телефона за около 30 минути на 25 юли, а високопоставени представители на Вашингтон като държавния секретар Майк Помпео са слушали хода на разговора. Стенограмата бе оповестена публично два месеца по-късно. Тръмп поиска "услуга" от Украйна при разследването на фирмата за киберсигурност CrowdStrike, която определи, че руснаците са проникнали в системите на Демократическата партия, оценка, дадена от специалния прокурор Робърт Мюлер и американската разузнавателна общност. Тръмп също призова украинския лидер да проучи каквото и да е украинско участие в изборите през 2016 г.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Посрещнаха Пендаровски в Белград с най-високи държавни почести. 22 ноември 2019 г.
Посрещнаха Пендаровски в Белград с най-високи държавни почести. 22 ноември 2019 ...

ВИДЕО
Безпрецедентно наводнение във Венеция
Безпрецедентно наводнение във Венеция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.