New Europe: ЕС предложи санкции срещу Турция заради сондажите в Източното Средиземноморие

Анкара. Говорителят на турския президент Ибрахим Калън подчерта решимостта на Анкара да продължи сеизмичните проучвания и сондажи за въглеводороди в района между гръцкия остров Кастелоризо и Либия, съгласно споразумението за морските граници, подписано между Турция и базираното в Триполи правителство, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.„Съгласно нашето сп...

Атина. Няколко часа след като Гърция експулсира либийския посланик заради противоречивото споразумение, подписано между правителството на Либия, подкрепяно от ООН и Турция, за морските граници в Средиземноморието, премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че пактът няма юридическа основа и ще се срине, цитира думите му гръцкото електронно издание Kathimerini. Изказвайки се в парламента, Мицотакис заяви, че текстовете, на които се основава меморандумът за разбирателство, „не пораждат правни последици“. "Те не са съобразени с историята и географията, тъй като не вземат предвид гръцките острови", каза премиерът и добави, че ходът на Анкара е тласнал страната-член на НАТО в "безпрецедентна дипломатическа изолация". „Те са подкрепили документ, който са подписали сами. Той не е признат от никого и не означава нищо ”, каза Мицотакис. „Ще направим всичко по силите си, за да сме сигурни, че той няма да влезе в сила“, добави той. Гръцкият премиер изрази увереността си, че Европейският съюз ще застане зад Гърция, която се опитва да „защитава своите национални и суверенни права“. "Вярвам, че сделката ще се срине", каза той. Превод и редакция: Юлиян Марков

Рим. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара не е направила никакви отстъпки на неотдавнашната среща на върха на лидерите на НАТО и че одобрението на Турция за плана за отбраната на балтийските страни на НАТО зависи от признаването от Пакта за терористичната заплаха от кюрдските Отряди за народна самоотбрана (ОНС) от Северна Сирия, които според Турция са клон на признатата за терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК), цитира думите му Anadolu Agency. Мевлют Чавушоглу заяви това по време на посещението му в Рим, където той присъства на Петата конференция за Средиземноморски диалози (МЕД). Позовавайки се на неотдавнашната споразумение за морските граници на страната с Либия, Чавушоглу каза, че Анкара е отворена за двустранни и многостранни споразумения в Източния средиземноморски регион, с единственото изключение на правителството на кипърските гърци, което тя не признава. Той осъди решението на Гърция да експулсира либийския посланик в Атина заради споразумението от миналия месец между Триполи и Анкара, като заяви, че с това Атина е разкрила истинския си облик. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Турция осъди решението на гръцките власти да експулсират либийския посланик в отговор на споразумението между правителството в Триполи и Анкара, което очертава морската граница между двете страни близо до гръцкия остров Крит, предава Reuters. „Изгонването на посланик само заради (споразумението), което подписахме, не е зряло поведение в дипломацията. Това е възмутително", цитира агенцията думите на министъра на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу. Първият дипломат на Анкара е на посещение в Рим, пояснява Reuters. По-рано през деня Гърция обяви, че експулсира посланика на Либия в страната заради споразумението, подписано на 27 ноември. Мохамед Юнис Менфи има 72 часа, за да напусне страната, подчерта гръцкият външен министър Никос Дендиас на брифинг. Той определи турско-либийското споразумение като „грубо нарушение на международното право“. Този ход обаче не означава, че Гърция прекъсва дипломатическите отношения с международно признатото правителство на Либия, допълни Дендиас. Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Посланикът на Либия в Атина е обявен за персона нон грата (нежелана личност) заради подписания меморандум за разграничаване на морските зони между Либия и Турция, предава ТАСС, като се позовава на информация на вестник Ethos. Министерството на външните работи на Гърция даде срок на посланика на Либия да представи текста на дадения документ, но той не го направи. Ръководителят на дипломатическото представителство на Либия се яви в гръцкото външно министерство, където му заявиха, че той е персона нон грата и му дадоха срок за напускането на страната. Официално съобщение от Министерството на външните работи на Гърция все още няма. Превод и редакция: Мария Факова

Анкара. Турският парламент прие споразумението за морските граници в Средиземно море между Турция и признатото от ООН правителство на Либия. Законодателите одобриха споразумението, което ще предостави на Турция достъп до икономическа зона в Средиземноморието, отклонявайки възраженията на Гърция, Кипър, Египет и съперничещата и конкурираща се сила в Либия, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Турският президент Реджеп Таийп Ердоган подписа миналата седмица споразумение с базираното в Триполи правителство на Либия, оглавявано от Фаез Сарадж, контролиращ западната част на страната. Двете страни подписаха и договор за сътрудничество в сигурността. Сделката предизвика ярост в базирания в източната част на Либия парламент, стоящ зад Либийската национална армия на генерал Халифа Хафтар. Там депутатите денонсираха споразуменията като „грубо нарушение“ на сигурността и суверенитета на Либия, заявявайки, че предоставят на турското правителство правото да използва либийското въздушно пространство и води, както и да изгражда военни бази на либийска земя. Гърция, Кипър и Египет също разкритикуваха граничното споразумение, наричайки го сериозно нарушение на международното право. Сделката добави напрежение към продължаващия спор с Атина, Никозия и Кайро относно правата за добив на нефт и газ в Източното Средиземноморие. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че е обсъждал въпроса и другите различия между Гърция и Турция с Ердоган в кулоарите на срещата на върха на НАТО в сряда в Лондон, добавяйки, че и двамата лидери „отбелязват несъгласия“. От 2015 г. Либия е разделена между две конкуриращи се правителства, едното на изток със седалище в Бенгази, а другото на запад, в Триполи. Докато ЛНА и източното правителство се радват на подкрепата на Франция, Русия и ключови арабски страни, правителството в Триполи е подкрепено от Италия, Турция и Катар. Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. Кипър се обърна към Международния съд на ООН в Хага за своите права в Източното Средиземноморие, заяви президентът на островната страна Никос Анастасиадис, пише гръцкото издание Kathimerini. Кипърският президент заяви, че страната му ще направи всичко по силите си, за да запази суверенните си права по законен начин. „Нашето обръщение към Хага беше направено с именно такава цел“, каза той пред журналисти в Никозия. Анкара, която не поддържа дипломатически връзки с Република Кипър, смята, че някои от местата от Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова са или в турския континентален шелф или в зоните под контрола на признатата само от нея Севернокипърска турска република (СКТР) и по тази причина има права над енергийните ресурси в региона. Анкара вече изправи няколко сондажни кораба в кипърската ИИЗ. Официалният призив към Хага, който Кипър е отправил обаче не беше публикуван и Никозия отказа да коментира детайлите от него. Анастасиадис твърди, че Кипър се е опитал да уведоми Анкара за намеренията си чрез турското посолство в Атина, но това не се е случило, въпреки че официална нота е била изпратена. „Имаме доказателство, че е била получена, така че това ни дава право да апелираме“, каза той. Международният съд на ООН все още не е коментирал дали е получил апелът на Кипър. Превод и редакция: Теодор Пенев

Анкара. Депутатите в турския парламент ратифицира подписаното по-рано споразумение за разбирателство между Турция и Либия относно разграничаването на морските зони, което предизвика остра реакция от Атина и Кайро, предава TACC. В гласуването участваха общо 306 депутати, от които 293 гласуваха за ратифицирането на документа. Превод и редакция: Теодор Пенев

Атина. Москва изглежда резервирана относно споразумението за морските граници, което бе подписано от Турция и международно признатото правителство на Либия. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че все още не може да бъде направена правна оценка на меморандума за разбирателство, докато не бъде проучен текстът му, „но видяхме доста силна реакция на подписването му от средиземноморските държави, предимно Гърция, Кипър и Египет“, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Захарова заяви, че въпреки уверенията на турското външно министерство, че споразумението „няма да противоречи на международните стандарти“, Турция и Либия бяха обвинени от Гърция и Кипър в нарушаване на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, както и техните национални интереси. Освен това представителят на руското МВнР заяви, че споразумение между двете страни за сигурност и военно сътрудничество „дава основания да се обвини Турция в опит да узакони военната си подкрепа на правителството в Триполи в конфликта му с Либийската национална армия [под командването на Халифа Хафтар] , включително чрез открито нарушение на оръжейното ембарго“. „Надяваме се, че страните по гореспоменатите меморандуми ще проявят политическа благоразумие и ще се въздържат от действия, които биха могли да задълбочат и без това трудното положение в Либия и Средиземноморието, като цяло“, заяви Захарова. Превод и редакция: Иван Христов

Лондон. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган нападна критиците на меморандума за разбирателство между Анкара и Триполи за морските граници между двете страни, който бе подписан миналата седмица с международно признатото правителство на Либия, пише електронното издание на вестник Kathimerini. „Тази стъпка е суверенно право на Либия и Турция“, заяви Ердоган пред журналистите в навечерието на срещата на върха на НАТО в Лондон. „Няма да обсъждаме това суверенно право с вас. Ще им го кажем открито“, категоричен е той. Детайлите на споразумението с правителството на Фаез Сарадж не бяха публикувани публично, въпреки че то се смята за опит на Анкара да поиска права върху голяма част от Източното Средиземноморие, включително части, които попадат в обхвата на морската юрисдикция на Гърция. Турските медии заявиха, че Анкара ще предостави на ООН координатите на новата си "изключителна икономическа зона", след като съответният закон бъде приет от парламента. Коментарите на Ердоган идват ден, преди той да проведе неофициални разговори с гръцкия премиер Кириакос Митостакис в Лондон. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Меморандум за разбирателство, подписан от Турция и международно признатото правителство за национално съгласие на Либия, е в съответствие с международното право, заяви говорителят на управляващата партия на Турция Омер Челик, цитиран от Anadolu Agency. „Меморандумът между Турция и Либия относно морската юрисдикция в Източното Средиземноморие е в съответствие с международното право“, заяви Челик на пресконференция след срещата на парламентарната групата на неговата партия в столицата Анкара. В сряда турският директорат за комуникациите съобщи, че Турция и Либия са подписали два меморандума за разбирателство. Споразуменията за „Сигурността и военното сътрудничество“ и „Разграничаването на морските юрисдикции“ бяха подписани, когато турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе среща при закрити врати с Файес Сарадж, председател на Президентския съвет на Либия, в двореца Долмабахче в Истанбул. Директоратът заяви, че споразумението е усилие за укрепване на отношенията и сътрудничеството между двете страни. Споразумението определи част от морските юрисдикции на Турция в региона. В изявление в неделя турското външно министерство подчерта: „Чрез това споразумение с Либия двете страни ясно са изразили намерението си да не допуснат никакви поставяния пред свършени факти. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Турският дипломат Чагатай Ерчиес в понеделник публикува карта, на която се вижда очертаването на континенталния шелф в Източното Средиземноморие вследствие на така нареченото „споразумение“ с непризнатата Турска република Северен Кипър през 2011 г. и неотдавнашната сделка на Турция с Либия за разграничаване на морските зони между двете страни, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. В публикация в социалната мрежа „Туитър“ Ерчиес, който е ръководител на отдела на турското външно министерство по въпросите на военновъздушните сили и флота, твърди, че линията, маркирана от А до B на картата, обозначава разграничаването с Северен Кипър през 2011 г., докато разделителната линия C-D-E представлява границата между турска и египетска акватория. Междувременно линията E-F е разграничаването, което възниква от сделката на Турция с Либия. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви в понеделник, че споразумението, подписано между Турция и Либия, очевидно очертаващо морските зони, вероятно нарушава ембарго, което Съветът за сигурност на ООН наложи на доставката на оръжие за Либия. Той добави, че Файез Сарадж, като председател на министерския съвет на Либия, няма правомощието да подписва споразумения и счита, че парламентът на Либия е малко вероятно да го ратифицира . Превод и редакция: Юлиян Марков

Мадрид. Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис осъди действията на Турция в Източното Средиземноморие и поиска помощта на Европейския съюз, предава атинската агенция АNA-MPA. Той направи това по време на своя реч на срещата на лидерите на страните-членки на ЕС за конференцията за промените в климата на ООН. Мицотакис заяви, че по време на транзитния период, в който Гърция ще се опитва да замести използването на въглища с възобновими енергийни ресурси, тя ще е зависима от природния газ. „Затова ЕС трябва да внимава и да следи за експлоатирането на новите находища в широкия регион, които могат да са важен източник на газ. Ходовете на Турция подкопават тези общи усилия“, каза Мицотакис. В срещата, която беше председателствана от испанския премиер Педро Санчез, в присъствието на новия ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен, както и председателя на евросъвета Шарл Мишел, Мицотакис подчерта, че „за страни като Гърция“, този транзитен период има нужда от съответното финансиране. „Необходими са средства за финансирането на този преход, които трябва (…) да не са символични“, добави той. Гръцкият премиер призова за увеличаване на европейските средства, свързани с политиките на подкрепа за държавите, които се опитват да се борят с промените в климата и особено за тези, които оглавяват амбициозни проекти. Според него Гърция е изправена пред такъв, в своите опити да замени лигнитните въглища с възобновяеми енергийни източници до 2028 година. „Не можем да преследваме ефективни европейски политики за климата и същевременно финансиране, като използваме само наличните парични ресурси, ефективната политика за климата и агрикултурата. Устойчива европейска политика може да бъде достигната само с увеличаване на европейското финансиране“, каза още той. Превод и редакция: Теодор Пенев

Анкара. Турция ще започне четвърта сондажна операция в Източното Средиземноморие. Това твърди министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „В момента провеждаме четвърти сондажи в Източното Средиземноморие. Ще продължим да копаем, докато не намерим (петрол)“, каза Дьонмез по време на реч в турския парламент, свързана с Бюджет 2020 г. за страната, цитиран от местни медии. Според информацията Дьонмез е обвинил Никозия заради продължаващото напрежение, свързано с енергийните права на Анкара в региона. „Инициаторът на настоящия проблем е отдавнашното несъвместимо поведение на администрацията на гръцките киприоти“, заяви Дьонмез. Той имаше предвид гръцката администрацията на разделената Република Кипър. Преди речта си, Дьонмез заяви пред репортерите, че се провежда работа по прокарването на подводен електропровод и газопровод между Турция и Севернокипърската турска република (СКТР), призната на международно ниво само от Анкара. Превод и редакция Теодор Пенев

Анкара. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу осъди изявленията на председателя на Европейския парламент Давид Сасоли след срещата им в Брюксел, като ги нарече проявление на лицемерие и неискреност, предава РИА Новости. По-рано турският президент Тайип Ердоган многократно е заявявал, че страната му ще отвори границите към Европа за сирийските бежанци, ако не получи достатъчно подкрепа от Европейския съюз. Сасоли каза, че по време на разговора си с Чавушоглу е осъдил турската военна операция в Сирия и заяви, че Анкара не трябва да използва проблема с бежанците, за да упражнява натиск върху ЕС. „Фактът, че ръководителят на Европейския парламент изразява забележките, които той не смееше да ми направи лично, и се опитва да ги представи като истина, е още един пример за лицемерието и неискреността на ЕС“, написа Чавушоглу в социалната мрежа „Туитър“. Според него "е жалко, че човек, представляващ европейските народи, изкривява съдържанието на разговора". Превод и редакция: Теодор Пенев

Брюксел. Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли осъди действията на Турция в Източното Средиземноморие, както и за операцията на Анкара в Сирия, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Сасоли освен това обвини Турция, че използва миграционната криза за да „пресира Европейския съюз“. В свое изявление след това, което той нарече „честна размяна“ на мнения с турския външен министър Мевлют Чавушоглу, Сасоли изрази „пълната солидарност“ на Брюксел с Кипър и заяви, че ЕС уважава суверенитета и правата на острова „в съответствие с международното право“. Във връзка с миграционната вълна, той подчерта, че е „изцяло неприемливо“ Турция да „използва хората, които бягат от война и преследване за политически цели и за да налага напрежение над ЕС“. Сасоли още повтори, че ЕС осъжда операцията на Анкара в Северна Сирия, като я нарече „грубо нарушение на международното право, което подкопава стабилността и безопаността на региона“. Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Кипър обвини Турция в нарушаване на международното право във връзка със сондажните дейности за търсене на въглеводороди в района на острова, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini По-рано турският вицепрезидент Фуат Октай бе цитиран, че сондажният кораб “Фатих” е започнал операции край североизточния бряг на Кипър. В понеделник Съветът на ЕС по външните работи прие рамка за ограничителни мерки срещу Турция във връзка с нейните сондажни дейности около Кипър. „Фактът, че тези нови незаконни действия на Турция бяха обявени в същия ден, когато влезе в сила нова рамка на санкциите на ЕС - е проявление на крайно и провокативно неуважение към международното и европейското право“, се казва в изявление на кипърското президентство. Международно признатото правителство на острова за първи път откри газ в Изключителната икономическа зона на Кипър през 2011 г. Турция претендира, че някои райони, в които Кипър оперира, са или част от континенталния шелф на Турция, или в райони, в които отцепената турска държава от Кипър има права върху всякакви подземни богатства. Превод и редакция: Юлиян Марков

Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че желанието за уреждане на конфликта на разделения остров Кипър продължава да преобладава и у двете страни, но доверието между двете общности остава ниско, цитира думите му турският вестник Hurriyet. "Хората са скептично настроени към перспективите за успешни преговори", заяви Антонио Гутериш в доклад от ноември. 14, един ден преди да го представи пред Общото събрание на ООН. Докладът оценява развитието в съответствие с процеса на преговори , проведени между 30 октомври и 11 ноември. В доклада Гутериш каза, че въпреки „многократните призиви“ и към двамата лидери да информират по-добре двете общности за „контурите на възможно уреждане на конфликта“ и да подобрят общите условия и атмосферата за процеса, климатът на разговорите „се е влошил още повече“. Той обвини "засиленото напрежение във и около Кипър" и "несъгласието на страните по отношение на техническите параметри“ , което според него води до "удължаване на безизходицата". Турция последователно оспорва едностранното сондиране за въглеводороди на гръцката кипърска администрация в Източното Средиземноморие, като твърди, че администрацията на кипърските турци също има права върху ресурсите в района. Ръководителят на турската администрация на острова Мустафа Аканджъ заяви, че кипърските турци никога няма да приемат заплахи за тяхната „свобода, отличителност, равенство и сигурност“. Аканджъ посочи, че подходът за наказване на кипърските турци не помага за разрешаването на проблема в Източното Средиземноморие и че турците нямат друг избор, освен да търсят правата си. "Нито една от страните не положи достатъчно усилия, за да избегне безполезната реторика, която допълнително засили скептицизма сред обществеността", заявява генералният секретар на ООН в доклада. Гутериш също отбеляза, че ситуацията на място е станала все по-сложна, вероятно свързана с продължително прекъсване в политическия процес и несигурност около бъдещето на този процес. "Продължавам да изразявам надежда, че трайно разрешаване на кипърския проблем може да бъде постигнато и призовавам всички страни да се възползват от този период на консултации, за да положат основите за нови ангажименти за постигане на мирно уреждане", добави той. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Турският сондажен кораб „Фатих“ е започнал да оперира в близост до крайбрежието на Северен Кипър, твърди турският вицепрезидент Фуат Октай, въпреки предупрежденията от страна на Европейския съюз Анкара да се откаже от дейностите си в Източното Средиземноморие, пише гръцкият вестник Kathimerini. По-рано Европейският съвет по външните работи прие законова рамка за ограничителни мерки срещу Турция, свързани с дейностите й в Източното Средиземноморие. Турция, формален кандидат за присъединяване към ЕС, въпреки влошаващите се отношения между Брюксел и Анкара, критикува това решение и заяви, че няма да прекрати сондажите, защото оперира в собствения си континентален шелф или зони, където право на ресурсите имат турските киприоти. Друг турски кораб – „Явуз“ в момента оперира близо до западния бряг на остров Кипър. Превод и редакция: Теодор Пенев

Анкара. Световното търсене на природен газ се увеличава и в момента няма недостиг на този ресурс. В същото време алтернативните енергийни източници стават по-достъпни, а ценовия натиск и конкуренцията се очаква да останат ожесточени. Всъщност, прогнозите за цените на „синьото гориво“ през следващите три години показват ясна тенденция за намаляване. След като достигна пика си от 13,40 долара през 2005 година, цената на газта спадна значително до под 3 долара през 2019 година, пише турското издание Hurryiet в материал, представен без редакторска намеса. От гледна точка на доставката, цената на газа е в низходящ тренд поради различни причини. Принос за спада на цените на газа, например, има шистовата революция в САЩ, откриването на газови находища като Галкиниш в Туркменистан и Шах Дениз в Азербайджан; и по-ефективни и ефикасни транспортни мрежи, като модернизираните големи междудържавни тръбопроводи „Северен поток“, „Син поток“ и „Набуко“. В същото време през последното десетилетие се случват важни събития при търсенето и предлагането. Годишното потребление на природен газ в Турция се увеличи от 35,3 милиарда кубически метра (мкм) през 2008 г. на 47,3 мкм. през 2018 г. В допълнение, в Източното Средиземноморие са открити газови находещи, направени от различни заинтересовани страни, а тръбопроводите на Турция са подобрени значително с поглед пълната им интеграция с европейските пазари. Въпреки че сравнително скорошните открития в Източното Средиземноморие са големи за региона, те представляват само малко количество в световен мащаб. Дори и при най-оптимистичния сценарий, целият запас от газ в региона ще възлиза само на максимум 2,5 процента от глобалните запаси. Намирането и разработването на газ е само част от предизвикателството. Може би по-важното предизвикателство е да се постигне финансово стабилно разпределение и комерсиализация на ресурса. В контекста, в който цените на газа ще останат ниски в близко бъдеще, нефтените и газовите компании няма да могат да си позволят амбициозни капиталоемки проекти. Например, има дискусии на ниво проект за тръбопровод от 6 милиарда евро, дълъг 1900 километра на дълбочина до 3 километра от Израел до Италия през Гърция. Такъв проект е не само технически труден, но вероятно капиталовите разходи ще бъдат много по-високи от посочената сума. Освен това европейските петролни компании биха се отказали да финансират подобни големи проекти в сегашния икономически контекст на Европейския съюз с нисък растеж. Дори ако те успеят да реализират проекта технически, е много малко вероятно това да доведе до конкурентни цени по отношение на вноса на руски газ в Европа. Другото предложение - за изграждане на съоръжение за втечнен природен газ (ВПГ) - би довело до еднакво гигантски капиталови инвестиции и продуктът няма да може да се конкурира с иранския или катарския износ на азиатските пазари. Без да се впускаме в сложни геополитически съображения, единственият финансово надежден начин източният средиземноморски газ да достигне международните пазари е през Турция. Турската опция има смисъл от няколко гледни точки. Първо, близостта на турското пристанище Джейхан до източносредиземноморските запаси на газ е най-важният фактор. Според проучване за осъществимост, направено от частна турска компания през 2013 г., 450-километровият тръбопровод от находището Левиатан до Джейхан ще струва около 2,3 милиарда евро - много по-евтино от газопровода с дължина 1900 километра в открито море. Второ, Турция вече има изградена мрежа от тръбопроводи, която е добре интегрирана с европейските пазари. Със 100 милиона евро допълнителни инвестиции в континентална Турция, източносредиземноморският газ може лесно да попадне на европейските пазари. Трето, Турция остава една от малкото страни със значителна индустрия в региона. Страната ще изисква увеличаване на нивата на внос на природен газ в региона. Казано по друг начин, Турция е не само пазар за реекспорт, но и пазар на потребление на газ. Докато Турция се радва на добри отношения със своите съседни доставчици на газ, също е в интерес на Турция да диверсифицира енергийните си източници извън Русия и Иран. Всички тези оценки се основават на рационални финансови съображения и не отчитат непременно текущите геополитически въпроси като кипърския въпрос, отношенията между Турция и Израел и др. Освен това, скорошните дипломатически интервенции на САЩ и ЕС изглежда пренебрегват потенциала на партньорството с Турция за комерсиализирането на източносредиземноморския газ. Въпреки това, изключителният подход, който игнорира тази търговска перспектива, няма да подобри ситуацията. Като се има предвид, че целият регион преминава през икономически затруднения и че, ако историята е някакво ръководство, търговията е известен и ефективен лек за дори най-трудните проблеми; спокоен ограден с пръстен подход, при който разделящите разногласия се отменят в името на тази енергийна възможност може да направи чудеса за Източното Средиземноморие. Превод и редакция: Иван Христов

Брюксел. Съветът на Европейския съюз прие рамка за ограничителни мерки в отговор на нерегламентираните сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие. Рамката ще даде възможност за санкциониране на лица или организации, отговорни или участващи в проучванията за петрол в Източното Средиземноморие, пояснява електронното издание на атинския ежедневник Protothema. Предвидените мерки включват забрана за пътуване до ЕС и замразяване на активи за лица и блокиране на активи за субекти. Рамката за ограничителни мерки позволява да се поставят под санкции: - лица или организации, отговорни за сондажни дейности, свързани с проучването и производството на въглеводороди, които не са разрешени от Кипър в рамките на нейните териториални води, изключителна икономическа зона (ИИЗ) или континентален шелф; - лица или организации, които предоставят финансова, техническа или материална подкрепа за горепосочените сондажни дейности; -лица или организации, свързани с тях. Решението е пряко последствие от заключенията на Съвета от 14 октомври 2019 г., които бяха одобрени от Европейския съвет на 17-18 октомври 2019 г. Тогава ЕС потвърди пълната си солидарност с Кипър по отношение на зачитането на суверенитета и суверенните му права в съответствие с международното право и покани Комисията и Европейската служба за външна дейност да представят предложения за рамка за ограничителни мерки. Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Европейският съюз разкри система за налагане на санцкии на Турция заради дейностите й за проучване и добиване на газ във водите на Средиземно море край остров Кипър, но все още не са обявени имена на турски компании или официални лица, които ще бъдат засегнати от ограничителните мерки, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Външните министри на страните-членки на ЕС приеха механизъм в понеделник, който позволява „да се налагат санкции на лица и компании, отговорни за, или замесени в, неразрешени сондажни дейности за въглеводороди“. Сега страните-членки на Съюза ще могат да посочват имена на тези, които смятат, че трябва да влязат в санкционните списъци. Ограничителните мерки ще включват забрана за пътуване на територията на ЕС и замразяване на активи на лица и компании или организации. На европейските граждани и компании ще бъде забранено да осигуряват средства на попадналите под санкциите. Турция не признава Кипър за държава и казва, че действа за защита на своите енергийни интереси и тези на турците киприоти, живеещи в северната част на разделения остров. Превод и редакция: Иван Христов

Москва. По-активното подпомагане на процеса на преговори от страна на членовете на Съвета за сигурност на ООН, както и гаранциите от тях ще допринесат за разрешаването на кипърския проблем, заяви на пресконференция руският външен министър Сергей Лавров, след разговорите с гръцкия си колега Никос Дендиас, предава TACC. "Вярваме, че напредъкът в прилагането на решенията на ООН за уреждането на (конфликта) в Кипър ще бъде улеснен чрез по-активно участие на постоянните членове на Съвета за сигурност в подкрепа на процеса на преговори, тъй като те са съавтори на всички резолюции относно начините за преодоляване на настоящата криза", каза Лавров. „И ние считаме за правилно да се стремим да заменим сегашната архаична система от гаранции“, добави още министърът. Освен това той отбеляза, че Русия основно се застъпва за „прилагането на всички съответни резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно необходимостта от постигане на споразумение между кипърските страни за създаване федерация“ на средиземноморския остров. Според него Русия също така приветства предстоящата тристранна среща на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш с президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на турските киприоти на острова Мустафа Акънджъ. Преките преговори за обединението на острова се водят под егидата на ООН от няколко десетилетия. Последният им кръг се проведе в Швейцария през лятото на 2017 г. и завърши без резултат. На 26 септември 2019 г., на заседание на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Анастасиадис заяви, че кипърските власти са готови да възобновят преговорите. Превод и редакция: Теодор Пенев

Атина. Министрите на отбраната на Гърция, Египет и Република Кипър осъдиха „незаконните действия“ на Турция в Изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ), нарушенията й във въздушното пространство и териториалните води на Гърция, както и нахлуването й в Сирия, в съвместно изявление, публикувано след тристранна среща, проведена в Атина във вторник, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулос, египетският му колега Мохамед Ахмед Заки и министърът на отбраната на Кипър Савас Ангелидес подчертаха също, че подкрепят политическото решение на проблемите в Либия. Тримата министри заявиха, че ще се стремят към по-задълбочено сътрудничество в областта на отбраната и технологиите. „Нашата обща визия и цел е да създадем среда и да консолидираме мира и просперитета в по-широкия регион в полза на нашите народи“, поясни Панагиотопулос. Предстои в рамките на деня тримата министри да пътуват до Крит за последния ден на маневрите „Медуза 9“, които започнаха в Средиземноморието в неделя. Гърция се стреми да засили присъствието си в Източното Средиземноморие, като участва в подобни учения, включително в многонационалните маневри „Син флаг“, подчертават от редакцията. Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Министрите на отбраната на Гърция, Египет и Република Кипър ще се срещат в Атина, преди да се отправят към остров Крит, за да наблюдават съвместните военни учения „Медуза 9", съобщава електронното издание на вестник Kathimerini. Гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулос ще посрещне своите колеги от Египет и Република Кипър Мохамед Заки и Савас Ангелидис, за да обсъдят сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността в Източното Средиземноморие в контекста на новото тристранно партньорство. След това министрите ще пътуват за Крит за последния ден на маневрите „Медуза 9“, които започнаха в Средиземноморието в неделя. Гърция се стреми да засили присъствието си в Източното Средиземноморие, като участва в подобни учения, включително в многонационалните маневри „Син флаг“ , подчертават от редакцията.
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия". Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. В знак на демонстрация на нарастващото си военно присъствие в Източното Средиземноморие, миналата седмица Гърция започна учението „Медуза 9" съвместно с армията на Египет южно от остров Крит и Пелопонес. Междувременно гръцките изтребители се подготвяха за участие в многонационалните маневри „Син флаг", старт на който бе даден в неделя в Южен Израел, отбелязват от редакцията на атинския ежедневник Kathimerini|. „Нещо повече, в петък, в един доста рядък ход, два гръцки изтребителя F-16 придружиха американски бомбардировач B-52 от район над Западна Гърция до Източен Кипър, където се разделиха“, отбелязва вестникът, като пояснява, че след това самолетът от ВВС на САЩ е продължил по посока на изток към Сирия, докато гръцките изтребители са се върнали в базата си в Суда на остров Крит. В-52 бе излетял от база в Англия, където в предходните дни бяха вдигнати във въздуха и други бомбардировачи като част от американското учение Global Thunder. Междувременно съвместното учение между Гърция и Египет, с участието на Кипър, ще продължи до 8 ноември. В него са включени наблюдатели от 15 страни, включително САЩ, Франция, Германия, Италия, Йордания, Южна Корея, Саудитска Арабия и други. Гърция участва с три фрегати, две ракетни установки, подводница, десантен кораб, осем F-16, три вертолета Chinook, четири хеликоптера Apache и специални части. Египет се включва с хеликоптороносач, фрегата, подводница, шест F-16 и спецчасти. Превод и редакция: Тереза Герова

Солун. Президентът на Република Кипър заяви, че неговата страна „няма да се предаде пред заплахите“ и ще продължи с опитите си да постигне мирно споразумение на конфликта в региона, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. „Няма да се предадем пред заплахите и ще продължим да се борим“, заяви Анастасиадис, малко след като му беше връчена почетна диплома по право от Солунския университет в Гърция. Той подчерта, че конфликтът в Кипър е въпрос от международното право и проблем за Европейския съюз. Анастасиадис още подчерта, че Никозия ще участва във всички необходими разговори, за да „се подготви почвата за преговори, които ще доведат до функционално решение на кипърския въпрос“. Превод и редакция: Теодор Пенев

Атина. Кипърският проблем не е двустранен въпрос, а международна и европейска криза, а мирно споразумение между страните трябва да покрива всички условия, поставени от европейското право, заяви гръцкият президент Прокопис Павлопулос, пише електронното издание на вестник Kathimerini. Той заяви това по време на среща със своя кипърски колега Ниокос Анастасиадис в Атина. Павлопулос заяви още, че нарушенията на Анкара на кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ) „няма да бъдат толерирани“, и добави, че Турция трябва да се съобразява с конвенциите на ООН за морските територии. Той още повтори призивите за мирна сделка, която да обедини Кипър във федерална държава, като призова за премахването на системата на гаранциите и изтеглянето на турските войски от острова. Превод и редакция : Теодор Пенев

Атина. Турските сондажни изследователски кораби няма да напуснат кипърските води, освен ако Никозия не включи кипърските турци в споделено решение относно проучването за въглеводороди, заяви посланикът на Турция в Гърция в интервю за гръцкия вестник Kathimerini, публикувано в неговото електронно англоезично издание. Бурак Озюгергин заяви, че сондажните кораби „Фатих“ и „Явуз“ всъщност са в континенталния шелф на Турция, а не в Кипър, като добави, че „окончателните морски граници“ на островната държава не могат да бъдат уредени без „политическо уреждане“ на кипърския проблем като цяло. По отношение на Сирия, Озюгергин отхвърли обвиненията, че Турция иска да промени границите или демографията на региона, като аргументира, че целта на страната му е „гарантиране на териториалната цялост на Сирия“. Що се отнася до отношенията на страната му с Гърция, той каза, че Турция не е ревизионистка държава и че спазва Лозанския договор и границите на съседите, противно на казаното от гръцката общественост. Посланикът заяви, че страната му не се отдръпва от НАТО и Алиансът остава гарант на Евроатлантическата архитектура на сигурността, че страната му много е инвестирала и много е спечелила от съюза си с НАТО. Превод и редакция: Юлиян Марков

Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган заяви, че единствената възможност за сирийските кюрдски формирования е да свалят оръжието си и да се оттеглят, предава AFP. „Нашето предложение е точно сега, тази вечер, всички терористи да положат оръжието си, оборудването си и всичко, да разрушат своите окопи и да напуснат зоната за сигурност, която определихме“, заяви турският лидер, като добави, че това ще е „най-бързият начин за разрешаването на проблемите в Сирия“. Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Операцията „Извор на мира“ в Сирия продължава успешно според набелязаните планове. Това каза президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган на заседание на парламентарната фракция на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в Анкара, предава „Анадолската агенция“. По неговите думи, още преди началото на кризата в Сирия Анкара многократно е предупреждавала правителството на Башар Асад за необходимостта от преразглеждане на вътрешната политика и отказ от оказването на натиск върху местното население. „За съжаление, нашата позиция не беше взета под внимание. За годините на конфликта в Сирия 12 милиона души напуснаха своите домове. Половината от тях напуснаха Сирия, От шестте милиона сирийски бежанци 3,65 милиона са в Турция“, посочи Ердоган. Турският лидер отбеляза, че терористичната организация „Ислямска държава“ е проект, реализиран с финансовата подкрепа на някои страни, които са изпращали терористи. „Днес същите тези страни се позиционират като най-яростните противници на „Ислямска държава“. На Турция й е добре известна ролята на всяка страна в региона“, заяви президентът. Ердоган отбеляза, че в хода на антитерористичната операция „Щита на Ефрат“ Турция е демонстрирала истинското лице на терористите от „Ислямска държава“, заплахата от която е била раздута от определени сили. Държавният глава разкритикува Лигата на арабските държави (ЛАД), която, по неговите думи, е заела пристрастна позиция по отношение на действията на турската армия в Сирия. Турският лидер се обърна към страните-членки на ЛАД: „Колко сирийски бежанци приехте? Първо вие изключихте Сирия от ЛАД, а сега в опит да оскърбите Турция се опитвате да се сближите със Сирия, като я приемате отново в организацията“. „Нито един чуждестранен политик не изрази съболезнованията си към Анкара във връзка със смъртта на 20 жители на погранични села в резултат на ракетни и минометни атаки от Сирия и не пожела 170 скорошно възстановяване на 170-те ранени. Ние ще вземем това предвид и няма да им вярваме повече. Такива партньори в чужбина са ненадеждни“, категоричен е той. Ердоган отбеляза, че никой не е очаквал, че турската армия за толкова кратко време ще напредне толкова дълбоко в сирийската територия. Осъзнавайки поражението си, привържениците на терористите започнаха набързо да се опитват да установят диалог с Анкара, заяви турският лидер. „В историята на Турция и турския народ няма примери за поражения. Нашите хора направиха всичко необходимо по това време. Турция днес се бори с терористите, както е подходящо за страна и хора, чийто лозунг е: „Свобода или смърт!“. Аз апелирам към Запада, Лигата на арабските държави, всички страни, където все още знаят какво е морал и съвест. Времето ни ще дойде!“, продължи държавният глава. Ердоган отхвърли обвиненията за убийства на мирни сирийци като част от операция „Извор на мира“. „Тези, които се нуждаят от примери за кланета над цивилни, могат да се обърнат към събития в Афганистан, Аракан, Нагорно Карабах и Косово“, каза Ердоган. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. „Изглежда нещо се случва“ в международната общност в отговр на турската военна операция в Сирия и незаконните й действия в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, заяви министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос в интервю пред Real FM, предава гръцката държавна агенция АНА-МПА. „Европа реши да предприеме мерки срещу поведението на (президентът на Турция Реджеп Таийп) Ердоган. Оръжейното ембарго няма да спре инвазията на Турция в Сирия, но ще я накара да разбере, че това поведение има последствия. Заедно със санкциите, наложени от САЩ, изглежда, че нещо се случва в международната общност“, заяви министърът. Той отбеляза, че „Реакцията на Европа не беше каквото очаквахме, тя е бавна и колеблива“, като добави, че „от страна на Европа имаше заплахи, но те не се превърнаха в действия. Сега обаче нещо се случва. Турция действа уповавайки се на военната си мощ. Трябва да има граници“. Що се касае до възможността Турция да поиска помощта на НАТО, ако Сирия се намеси в операцията, Панайотопулос предупреди, че „това ще усложни ситуацията в региона“. Министърът обяви, че Гърция ще започне процес по замяна на флотилията си от F-16 с изтребители от 5-то поколение F-35. „Изключването на Турция, след като купи ракети от Русия, е благоприятно събитие, но остават много стъпки преди Гърция да може да придобие самолетите“, потвърди той, като добави, че „Гърция, може би, ще успее да заеме мястото на Турция. Това е възможност, която се обсъжда“. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Бившият началник на Генералния щаб на гръцката армия Михалис Костаракос предупреди, че Турция не блъфира в статия, която анализира последните събития в Сирия и турската военна операция в контролираните от кюрдите райони на Северна Сирия, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema. Изхождайки от своя 45-годишен военен опит, както пише той, и от близкото му наблюдение на ходовете на геополитическото и военното карта на „потенциалния и вековен враг на Гърция“, той казва, че „… Турция никога не е напускала района, в който армията му влезе с меч“. Опитвайки се да интерпретира ходовете на Ердоган, той пише за турския президент, че това „е след големите му успехи, предимно териториални, но и финансови / инвестиционни, които ще бъдат отбелязани от Турската Република през 2023 г. в чест на 100-годишнината от основаването й, което ще му донесе голям престиж, както и позицията на новия национален баща на турците, който успява и замества Мустафа Кемал Ататюрк“. Както подчертава пенсионираният висш военен офицер, Турция не блъфира. „Намеренията и желанията й са ясно изразени и тя непрекъснато и неуморно се грижи да ги реализира. Тя преговаря, не блъфира. Това, което тя казва, ще бъде изпълнено“, подчертава той. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос заяви, че френска фрегата ще пристигне съвсем скоро в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, където се очаква да оперират кораби на френската енергийна компания „Тотал“, която е била лицензирана от Никозия, пише вестник The Cyprus Mail. В интервю пред гръцки медии, Панайотопулос заяви, че е бил информиран от властите във Франция, че Париж ще изпрати фрегата в региона. Те са дискутирали и потенциалното изпращане и на италиански кораби в ИИЗ на Кипър, тъй като там ще оперира и италианска енерийна компания. „Френски и италиански компании получиха лиценз за изследователски сондажи в блок 7 (на ИИЗ на Кипър)“, заяви Панайотопулос, като добави, че Европа трябва да защитава „червените си линии“ от турските дейности. „Не казвам, че трябва да отиваме на война. Казвам само, че Европа трябва да покаже някак, че не може да толерира това поведение, че има някои червени линии. Фрегатите, изпратени от Франция и Италия са първата стъпка“, каза още министърът. Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън изрази своята пълна подкрепа за Република Кипър и своето неодобрение за турските действия в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на страната, пише вестник The Cyprus Mail. Той е заявил това в телефонен разговор до президента на Кипър Никос Анастасиадес. В свое изявление, Анастасиадес каза, че разговорът е бил иницииран от британския премиер и „определено не е бил свързан с Брекзит“. „Беше свързан основно с турските нелегални дейности и това какво искаме да постигнем по време на срещата от високо равнище на Европейския съвет“, добави той. Анастасиадес заяви, че Джонсън е изразил пълната си подкрепа за Кипър и своето неодобрение спрямо действията на Турция, като е отбелязал, че ще проведе и по-подробни консултации по въпроса с Европейския съвет. Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Председателят на Европейския съвет призова Турция да спре незаконното сондиране край бреговете на Кипър, като заяви, че това вреди на усилията за обединяване на етнически разделената островна държава и подкопава добрите отношения с ЕС, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Доналд Туск заяви в петък, че присъствието му в кипърската столица е демонстрация на "пълната солидарност" на Европейския съюз с Кипър. Той каза, че лидерите на ЕС вече "категорично са осъдили" турските сондажни дейности в изключителната икономическа зона на Кипър и че ЕС "стои обединен" зад страната в светлината на последните действия на Турция. Миналата седмица Турция засили действията си, като изпрати придружен от военни кораби сондажен кораб във води, където кипърското правителство даде лиценз на италианската енергийна компания „Ени“ и френската „Тотал“ да извършват търсене на нефт и газ. Превод и редакция: Юлиян Марков

Никозия. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск ще посети Никозия на 11 октомври, за да се срещне с президента на Кипър Никос Анастасиадес, с който ще обсъдят турските нарушения на кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ), пише вестник The Cyprus Mail. Правителственият говорител Продромос Продрому в свое изявление обяви, че по време на срещата, президентът ще повдигне темата и ще насочи вниманието на Туск към нелегалните дейности на Турция. Анкара изпрати сондажен кораб в ИИЗ на Кипър, където бяха предоставени лицензи на европейски компании. Европейският съюз и други държави неколкократно призоваваха Турция да се въздържа от нелегални дейности в ИИЗ на Кипър, но Анкара все още отказва да се съобрази с тези искания. Попитан дали именно тази тема е причината за визитата на Туск, Продрому заяви, че европейският лидер, чиито мандат като председател на Европейския съвет приключва, ще посети Никозия като част от последните от мандата му визити. Въпреки това проблемът със сондажите на Турция ще бъде дискутиран. „Република Кипър използва всички дипломатически методи на наше разположение, за да обърне внимание на проблемите, които Турция предизвиква“, заяви още говорителят на правителството в Никозия. Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Напрежението се увеличи в Източното Средиземноморие във вторник, след като турският Военноморски флот (ВМФ) буквално обкръжи Кипър с близо 20 кораба, включително фрегати и подводници, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Действията на Анкара съвпадат с очакваното в близките часове проучване за въглеводороди на сондажния кораб „Явуз“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на средиземноморския остров, докато корабът „Барбарос“ също провежда сеизмографски проучвания във водите край Кипър. В същото време, в региона няма френски или американски военни сили. Това отсъствие на западните сили от спора за икономическите интереси в региона, докато Турция откровено нарушава ИИЗ на Кипър, се разглежда като признак, че Париж и САЩ очевидно искат да избегнат милитаризация на кризата в Източното Средиземноморие, коментира изданието, като посочва, че Анкара очевидно иска точно това. Междувременно, продължава вестникът, поведението на Турция в региона бе в епицентъра на тристранната среща на върха в Кайро между Гърция, Република Кипър и Египет и беше категорично заклеймено. Пропастта между Анкара и Кайро не може да бъде по-голяма от тази в момента, до голяма степен заради общите интереси на Гърция, Република Кипър и Египет, участието на Турция в либийския конфликт – за раздразнение на Кайро – както и подкрепата на Анкара за опозиционните на президента Абдел Фатах ас Сиси сили. Поради това разделение, настоящите обстоятелства биха могли, при определени условия, да доведат Гърция и Египет до разрешаване на няколко открити въпроса, не на последно място делинеацията на техните съответни ИИЗ – макар че това за момента изглежда малко вероятно. Освен формулировката на изявлението на Европейския съвет, Гърция и Република Кипър придават голямо значение на мерките, които ще бъдат обявени срещу Турция, ако има такива и от какво ще се състоят. Мерките, взети от ЕС срещу Турция по отношение на поведението му срещу Република Кипър през юли, досега нямат никакъв ефект, предвид контрола на Турция над мигрантските потоци в континента. Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Кайро/Атина. Кипър, Гърция и Египет призоваха Турция „да сложи край на провокативните си действия" в Източното Средиземноморие, включително проучванията за петровл в териториалните води на разделения остров, което те описаха като „нарушение на международното право", съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Турция заяви, че е изпратила сондажен кораб в района на Кипър, където официалните представители на гръцките кирпиоти вече са предоставили права за проучвания на италиански и френски компании. „Държавните и правителствените ръководители изразиха своята сериозна загриженост относно настоящата ескалация в морските райони в източната част на Средиземноморието, осъждайки продължаващите турски действия в Изключителната икономическа зона на Кипър и неговите териториални води в нарушение на международното право“, се казва в официалното съобщение, разпространено след тристранната среща. Тяхното съвместно изявление бе публикувано, след като гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и президента на Република Кипър Никос Анастасиадис се срещнаха с президента на Египет Абдел Фатах ал Сиси в Кайро. Трите страни изразиха загриженост за „новите опити за провеждане на незаконни проучвания" в ИИЗ на Кипър, се казва още в изявлението. През юли Гърция обвини Турция в подкопаване на сигурността в Източното Средиземноморие чрез сондажите за петрол и газ край Кипър.По-рано същия месец Турция заяви, че отхвърля твърденията на Гърция и ЕС, че сондажите са незаконни и заяви, че те доказват, че Брюксел не може да бъде безпристрастен посредник в кипърския въпрос. През януари страните от Източното Средиземноморие се съгласиха да създадат форум за регионален пазар на газ, намаляване на инфраструктурните разходи и предлагане на конкурентни цени, част от усилията за превръщането на региона в основен енергиен хъб. Египет залага на стратегическото си местоположение, Суецкия канал, сухопътния мост между Азия и Африка и неговата инфраструктура, включително тръбопроводна мрежа и двата терминала за втечнен газ, които ще помогнат да го превърнат в търговски и дистрибуционен център за страни от региона и извън него. Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Следващата седмица държавите-членки на Европейския съюз ще решат как да отговорят на турските сондажи в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, в които френската компания "Тотал" и италианската "Ени" имат лиценз за извършване на проучвания за природен газ и петрол. Съответното заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас след разговор с кипърския си колега, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Дендиас подчерта, че действията на Турция са в разрез с международното право и не са в съответствиер с политиката на съвременна европейска държава, основана на върховенството на закона. ЕС вече наложи някои санкции срещу Турция за сондажи във води, в които Кипър има изключителни икономически права. Кипър нарече последните действия на Турция в региона „сериозна ескалация“. Анкара не признава Република Кипър за държава и твърди, че защитава своите и интересите на турските киприоти, живеещи на разделения остров. Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара/Атина. Министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез заяви, че корабът "Явуз" ще започне сондажни дейности в Изключителната икономическа зона на Кипър „днес или утре“ - изявление, което според Никозия е „сериозна ескалация“ на напрежението от страна на Анкара, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini. Въпросната зона попада в Блок 7 от ИИЗ на Кипър, където Никозия вече е подписала споразумения с френската компания Total и италианската ENI за откриване на находища в морето. Изявлението на Дьонмез бе направено в момент, в който гръцкият министър на външните работи Никос Дендиас пристигна на посещение в Република Кипър преди заседанието на Съвета на външните работи на Европейския съюз на 14 октомври. То идва и само два дни, след като държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че Вашингтон предупреди Анкара, че „незаконните сондажи санеприемливи“. Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Поредица визита на американския държавен секретар Майк Помпео в няколко балкански държави потвърдиха, че САЩ са все по-заинтересовани в региона. Междувременно, отношенията на Вашингтон със Западна Европа продължават да ескалират, пише базираният в Брюксел портал Euractiv в материал, представен без редакторска намеса. На официално посещение в Атина през уикенда Помпео подписа разширено споразумение за отбрана с Гърция. Той също разкритикува Турция за сондажите за въглеводороди в Източното Средиземноморие, като нарече действията на страната „незаконни“ и „неприемливи“. „Искаме да гарантираме, че правилата уреждат международното проучване за енергийните ресурси в Средиземно море и никоя държава не може да държи Европа като заложник“, каза той. Новата отбранителна сделка е свързана с използването на американската военноморска база Суда Бей, авиобазите Стефановикейо и Лариса в Централна Гърция, както и пристанището в Александруполис, търговският център на Североизточна Гърция. Александруполис ще играе ключова роля за преминаването на американските войски от Средиземноморието към Европа и балтийските страни, заобикаляйки Турция. Той ще се окаже полезен и за транспортирането на втечнен природен газ от САЩ до Европа. Българският министър на енергетиката Теменужка Петкова спомена интерконектора Гърция-България (известен още като Стара Загора-Комотини) и участието на България в изграждането на терминала за втечнен природен газ в Александруполис в последните интервюта. Министърът заяви пред националния канал БНТ в неделя (6 октомври), че интерконекторът ще бъде готов през втората половина на 2020 г. Тя добави, че в четвъртък (10 октомври) ще бъде подписано споразумение за финансиране с Европейската инвестиционна банка и че строителят на тръбопровода и доставчик на тръби вече са избрани. Очаква се България да изкупува 1 млрд. куб. м. азерски газ годишно от Южния газов коридор (почти една трета от годишното й потребление). Газът ще се транспортира чрез интерконектора Гърция-България. Точно преди това Помпео посети Северна Македония и Черна гора. По отношение на Северна Македония той каза, че очаква страната да стане 30-тата членка на НАТО до края на годината и похвали дългоочакваното споразумение за промяна на името с Атина. В Черна гора, която вече е член на НАТО, Помпео призова страната да направи повече за борба с корупцията и да гарантира свободата на печата. Той добави, че Подгорица споделя мнението на САЩ по няколко външнополитически въпроса, позовавайки се на сътрудничество в областта на киберсигурността. Например, Подгорица е помогнала за разработването на защита срещу най-новия софтуер на Русия, която ще подобри сигурността на милиарди устройства по целия свят. При всяко посещение Помпео предупреждаваше за рисковете от китайските инвестиции в чувствителни технологии и призовава лидерите да вземат „правилните решения“. Той каза също, че Пекин може да предложи подкупи, за да спечели някои инфраструктурни сделки на Балканите. През юли експерт от китайския технологичен гигант Huawei заяви за EURACTIV, че това е „историческа“ възможност за Гърция и Кипър да заемат водеща позиция при въвеждането на 5G технологията в Югоизточна Европа. Междувременно Белият дом иска американският посланик в Германия Ричард Гренел да бъде негов специален пратеник за диалога между Белград и Прищина. Коментирайки въпроса, говорителят на Европейската комисия Мая Кочиянчич заяви, че САЩ и ЕС имат споделен интерес към стабилността на Западните Балкани. И Белград, и Прищина приветстваха този ход. Но от другата страна на континента отношенията с американците се влошават. В петък испанското правителство привика посланика на САЩ в Испания, Дюк Бучан, за да се оплаче от новото увеличение на тарифите, обявено от администрацията на САЩ. Вашингтон реши да наложи 10-25% тарифи за европейски стоки, след като Световната търговска организация (СТО) се произнесе в полза на САЩ и срещу ЕС заради субсидии за Airbus, европейски производител на самолети. В случай, че САЩ отхвърлят диалога, испанското правителство заяви, че ще реагира „незабавно с твърдост и яснота“ в защита на испанските интереси. Правителството ще използва всички възможни правни пътища и ще си сътрудничи с Европейската комисия и други страни от ЕС, според официално изявление. Франция и Германия се насочиха към Google във връзка с европейското законодателство за авторското право. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Париж и Берлин ще работят по съвместна инициатива срещу Google. И двете държави искат американската компания да плати за показване на връзки към статии в печата, докато американската компания възнамерява да преустанови позоваването на статии, за да избегне необходимостта от поемане на сметката. Темата ще бъде обсъдена на френско-германския Министерски съвет, който ще се проведе в Тулуза на 16 октомври. Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Продължаването на споразумението за сътрудничество в сферата на отбраната между Атина и Вашингтон, подписано в събота и увеличението на американското военно присъствие в южната ни съседка ще помогне на Гърция да се чувства по-сигурна и да модернизира военната си инфраструктура. Това заяви пред вестник Kathimerini бившият министър на отбраната на Гърция в правителството на СИРИЗА Евангелос Апостолакис. Военният, който е и бивш началник на Генералния щаб на гръцките въоръжени сили, заяви, че внесените поправки в Споразумението за сътрудничество в отбраната ще улеснят разполагането на американски военни кораби и военен персонал в гръцките бази, когато това се наложи. „Освен това, те ще могат да изграждат или подобряват съществуващата инфраструктура, за да могат да разполагат повече войници“, уточни той. Апостолакис заяви, че приоритетите на Гърция трябва да бъдат реорганизацията на армията, завършването на модернизацията на изтребителите F-16 и подобряването на флотилията от фрегати „Меко“. Но той също вижда възможност за Атина да се включи в програмата за изтребителите от пето поколение F-35 след изключването на Турция заради придобиването на руски системи за противовъздушна отбрана. „Ако получим възможност да се включим бързо в програмата... ние можем да модернизираме само част от нашите F-16“, заяви военният, като добави, че вместо това Гърция може да поръча няколко F-35. На въпрос относно „агресията на Турция в Източното Средиземноморие“, Апостолакис заяви, че „усилията на Турция да наложи своите възгледи и военни цели създава проблеми не само за Гърция, но и за всички държави“ в региона. Той съжалява, че Вашингтон не е натиснал Анкара по този въпрос толкова, колкото се е надявала Атина. „Защото американците искат да задържат Турция близо до себе си на всяка цена, натискът беше слаб“, заяви бившият военен министър. „Същевременно, Европейският съюз, по причини, които всички ние разбираме, не иска да влиза в директна конфронтация с Турция“, добави той. Макар че Апостолакис не изключва шанса за „инцидент“ в Егейско море, той смята, че не е в интерес на Турция да предизвиква такъв. „Това ще добави пореден проблем във вече дългия списък (на Турция), без да дава някакви значителни придобивки“. Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Атина. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че в случай на ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие, Вашингтон ще „защитава базовата идея за суверенитета“ на Кипър, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. По време на изявление в културния център „Ставрос Ниархос“ в Атина, Помпео беше попитан какво може да очаква Гърция от САЩ в случай на ескалация и разполагането на турски войски в Кипър. Помпео заяви, че не желае да спекулира върху „хипотези“, но индикира, че Вашингтон споделя същите „ценности“ като Атина и възнамерява да ги защитава. „Можете да наблюдавате как се държи тази администрация (на президента Доналд Тръмп) и да сте сигурни, че ще действаме по начин, по който ще защитаваме и предпазим тези базови идеи за суверенитета, (…) върховенството на закона и защитата на частната собственост – същите ценности, които имат и хората в Гърция“, заяви Помпео. „Ние дълбоко уважаваме върховенството на закона. Говорили сме със страни, които се занимават с дейности, които ние казваме, че са фундаментално против нашите ценности, и тези на Гърция“, добави Помпео. Превод и редакция: Теодор Пенев

Москва. Москва е обезпокоена от ескалацията на напрежението около използването на енергийните ресурси в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и призова всички страни в конфликта да се въздържат от дестабилизиращи стъпки, предава TACC. Това се казва в коментар, разпространен от руското външно министерство. "С тревога наблюдаваме по-нататъшната ескалация на напрежението около разработването на находищата на природен газ в Изключителната икономическа зона на Кипър", се казва в съобщението на министерството. „Призоваваме ви да се въздържате от стъпки, водещи до дестабилизация (…) в Източното Средиземноморие, стриктно да следвате принципите на международното право и да се стремите да решавате спорните въпроси изключително по мирен начин.“, пише още в него. В ИИЗ на Кипър бяха открити големи залежи на природен газ, но ползването им бива оспорвано от Турция, която смята, че не само Република Кипър, но и признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република (СКРТ) би трябвало да има достъп до ресурсите. Превод и редакция: Теодор Пенев

Атина. Американският държавен секретар Майк Помпео заяви, че е обсъдил в Атина възможна среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, предава РИА Новости. Помпео е заявил това в интервю за гръцка телевизия. "Да, говорихме за това. Все още не мога да потвърдя нищо, но разбира се, че говорихме за това. И двамата (Тръмп и Мицотакис) имаха възможност да разговарят по-рано и знам, че ще продължат разговора" заяви Помпео, отговаряйки на въпрос дали е обсъждал провеждането на среща между президента и гръцкия премиер. Превод и редакция: Теодор Пенев

Никозия. Сътрудничеството между Русия и Кипър никога не е било толкова продуктивно, както днес, заяви президентът на Република Кипър Никос Анастасиадес в писмено съобщение до участниците в 13-ата благотворителна вечер Кипър-Русия в президентския дворец в Никозия, предава TACC. "През последните 13 години „Гала Кипър-Русия“ символизира дългогодишното приятелство и близките отношения между нашите две страни. (…) Тя съвпада с времето, когато сътрудничеството между Кипър и Русия никога не е било по-тясно и по-продуктивно“, се казва в съобщението. „Очакваме с нетърпение да продължим да работим съвместно с руската администрация за по-нататъшно укрепване на отличните двустранни отношения в полза на нашите народи“, продължи кипърският лидер. Анастасиадес подчерта, че е особено доволен, че "Кипър и Русия са влезли в нова ера на партньорство и сътрудничество, основани на споделени ценности и взаимно уважение". Превод и редакция: Теодор Пенев