НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 12:07


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

The Economic Times: Тръмп няма да е медиатор на кризата в Кашмир, според индийския посланик в САЩ

The Economic Times: Тръмп няма да е медиатор на кризата в Кашмир, според индийския посланик в САЩ

13 Август 2019 | 10:18 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Президентът Доналд Тръмп даде да се разбере, че офертата му да бъде медиатор на конфликта в индийския щат Джаму и Кашмир вече не е валидна, заяви посланикът на Ню Делхи в САЩ, цитиран от индийския ежедневник The Economic Times.
Посланикът Харш Вардхан Шрингла заяви в понеделник, че политиката на Вашингтон в Кашмир от десетилетия насам е не посредничество, а насърчаване на Индия и Пакистан да разрешат двустранните си различия.
"Президентът Тръмп даде да се разбере, че предложението му да посредничи по въпроса с Джаму и Кашмир зависи от това дали Индия и Пакистан ще го приемат. Тъй като Индия не е приела предложението за посредничество, той даде да се разбере, че предложението вече не е валидно“, заяви Шрингла пред американски медии.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

The Wall Street Journal: Проблемът на Пакистан в Кашмир – какво да прави с джихадистите

The Wall Street Journal: Проблемът на Пакистан в Кашмир – какво да прави с джихадистите

11 Август 2019 | 18:50 | Агенция "Фокус"
Исламабад. Решението на Индия да отнеме автономията на Кашмир оставя ръководството на Пакистан да реши как да се справи с джихадистките групировки, които военните на Пакистан отглеждат, за да действат в спорната зона, пише американският вестник The Wall Street Journal.
Исламабад е под международен натиск да противодейства на екстремистите или да се изправи пред финансови санкции. Най-лошото е, че нападенията на тези войнствени групировки могат да разпалят въоръжен конфликт между Индия и Пакистан.
Но правителството също е под натиск от обществеността на страната да се противопостави на хода на Индия в регион, който Пакистан разглежда като неразделна част от своята идентичност, превръщайки тези екстремистки групи в забранено изкушение. Сега, след решението на Индия, експертите твърдят, че Пакистан едва ли ще продължи да демонтира своята джихадистка инфраструктура.

Докато в Индия, в която преобладават хиндуистите отдавна разглежда Джаму и Кашмир като един от своите щати, досега тя бе предоставила на мюсюлманското мнозинство необичайна степен на автономия. Индия счита решението си от миналата седмица като чисто вътрешен въпрос, докато Пакистан го разглежда като анексиране на оспорваната територия.
Последното развитие постави на ръба и без това вече изострените отношения между двете държави, разполагащи с ядрено оръжие над планинския граничен регион между тях.
Индия, която има стотици хиляди войници там, наложи почти цялостна военна блокада и прекрати почти всички телефонни услуги в Джаму и Кашмир. Въпреки това през уикенда избухнаха протести, като местните жители, хвърлящи камъни, бяха посрещнати със сълзотворен газ и гумени куршуми от силите за сигурност.
В отговор Пакистан прекрати търговията с Индия, експулсира индийския посланик в Исламабад и призова ООН да се заеме с проблема. Опозиционните пакистански политици притискат премиера Имран Хан за повече действия. Военачалникът на пакистанската армия генерал Камар Байва заяви, че военните „биха направили всичко за Кашмир, без да обяснява какво означава това.
„Или Пакистан трябва да направи нещо, или, ако не, военните рискуват да станат много непопулярни“, казва Айеша Сидика, автор на „Military Inc.“ - книга за финансите на пакистанската армия. „Ще има и невъобразим натиск от страна на ястребите в институцията.“
Ходът на Индия дойде след неотдавнашното преизбиране на министър-председателя Нарендра Моди, чиято кариера се корени в хиндуистко националистическо движение, което предизвика напрежение с мюсюлманското малцинство в страната.
След като Пакистан беше отделен от Индия през 1947 г. като родина за мюсюлманите от Южна Азия от оттеглящата се Британска империя, Исламабад претендира за Кашмир, но също така и Индия. Всяка държава администрира части от региона.

Влиятелните пакистански военни създадоха джихадистките групировки през 90-те години, за да организират атаки срещу индийските сили в Кашмир, и да вреди напротивника си без пълномащабна война. И обратно, Исламабад обвинява Индия, че спонсорира бунтовниците в Пакистан. И двете страни отричат да използват групировките.
Пакистан периодично е казвал, че е разпуснал екстремистките групировки, но главно ги е оставил да действат свободно. Този път акцията изглежда по-съгласувана, твърдят чуждестранни наблюдатели, въпреки че американски представители отбелязват, че предприетите досега стъпки са обратими. През последните месеци Пакистан започна да изземва активите на бойци, превзе техните училища, затвориха някои учебни лагери и арестуваха някои от водещите им членове, твърдят местни и чуждестранни служители.


Някои експерти казват, че Пакистан не би рискувал да използва бойците сега, след като Индия показа по-рано тази година, че ще отмъсти. Дори сред пакистанските военни има известно признание, че джихадистите са нанесли вреди на Кашмир, като са позволили на Индия да отклони вниманието от местната борба за правата на човека там към трансграничния тероризъм.
Но войнствените групи могат да действат сами и всяка атака, която Ню Делхи свързва с пакистанска екстремистка група, може да предизвика репресия. През февруари Индия бомбардира Пакистан, след като базираната в Пакистан група пое отговорност за бомбения атентат в Кашмир, въпреки че самият извършител беше местен човек от Кашмир.
Пакистан е изправен и пред други опасности при разпускането на екстремистките групировки. Изоставените антииндийски екстремисти могат да гравитират към транснационални джихадистки групи като Ал Кайда и Ислямска държава, които вече се заемат с кашмирската кауза.
"Кашмир е предаден от Индия на „Ислямска държава", заяви човек, тясно свързан с пакистанска групировка, „Младежта сега не гледа към пакистанските войнствени групировки. Те търсят „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“."

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

AFP: Пакистанският министър-председател осъди бездействието на международната общност по въпроса с Джаму и Кашмир

AFP: Пакистанският министър-председател осъди бездействието на международната общност по въпроса с Джаму и Кашмир

11 Август 2019 | 15:14 | Агенция "Фокус"
Исламбад. Пакистанският министър-председател Имран Хан осъди бездействието на международната общност по въпроса с Джаму и Кашмир, съобщава AFP.
Премиерът на ислямската република стигна до там, че сравни ситуацията с Мюнхенското споразумение от 1938 г. в съобщение в “Twitter”.
Възмущението на Хан е предизвикано от засиленото напрежение между Пакистан и Индия, след като Ню Делхи отмени специалния статут на щата Джаму и Кашмир, като предостави пълен контрол над него на централното правителство.
Хан заяви че "идеологията на върховенството на индусите, подобна на нацисткото арийско върховенство, няма да спре" в Кашмир.
Той допълни, че това ще предизвика потискането на мюсюлманите в Индия.
„Прави се опит е бъде променена демографията на Кашмир чрез етническо прочистване", написа премиерът.
Увеличаващото се напрежение между Исламбад и Ню Делхи доведе до изгонването на индийския посланик от Пакистан и спирането на малкото останала двустранна търговия между двете страни, както и до прекъсването на трансграничните транспортни услуги.
Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Саудитец откри стрелба във военна база в щата Флорида. 7 декември 2019 г.
Саудитец откри стрелба във военна база в щата Флорида. 7 декември 2019 г.

ВИДЕО
Българската Коледа
Българската Коледа
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.