НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 18:53


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Пламена Заячка, АБВ: Настояваме въпросът с Илинденско-Преображенското въстание да бъде изчистен от смесената българо-македонска комисия

Пламена Заячка, АБВ: Настояваме въпросът с Илинденско-Преображенското въстание да бъде изчистен от смесената българо-македонска комисия

20 Юли 2019 | 17:26 | Агенция "Фокус"
София. Настояваме въпросът с Илинденско-Преображенското въстание да бъде изчистен от смесената българо-македонска комисия. Това каза председателят на АБВ – Младежи Пламена Заячка в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 116-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. „С признаването на Илинденско-Преображенското въстание като част от историята на Македония, но наша обща, въпросът се решава и той няма как да ни разделя, а напротив“, допълни още тя. Според нея манипулирането на историята и политизирането й ни разделя с нашите македонски събратя. „Когато се вменяват политически интереси чрез манипулиране и пренаписване на историята, се стига до разделяне. Така се появяват и фобиите - вследствие на манипулация за служене на политически и геополитически интереси и се стига до парадокси като изключването на българите от Илинденско-Преображенското въстание и на руснаците от Руско-Турската война“, каза Заячка. Тя посочи, че се появяват българофобия в Македония, русофобия, сърбофобия. По думите й това са фобии, които нямат автентичен произход, а са вследствие на манипулиране на историята. „Ако историята се чете, както е доказана, с извори, от първа ръка, тя няма как да ни разделя, защото ние сме си най-близките на Балканите“, посочи още тя.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицеадмирал Пламен Манушев: Илинденско-Преображенското въстание е българско и е едно цяло

Вицеадмирал Пламен Манушев: Илинденско-Преображенското въстание е българско и е едно цяло

20 Юли 2019 | 16:53 | Агенция "Фокус"
София. Илинденско-Преображенското въстание е българско и е едно цяло. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" народният представител от ПГ на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев по повод 116-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. „Едно решение е взето в Солун на Солунския конгрес да се вдигне на 2 август на Илинден в Македония и на Преображение на 19 август в Одринско. Взели са по-късно решение да се вдигне на 27 септември в Серско. Въстанието е едно цяло и не може да се дели. Много години тези хора, особено след обявяваното на независимостта и създаването на държавата Република Македония, сега Северна Македония, ръководителите на тази държава са се опитвали да разделят народа ни. Да ги учат, че това нещо си е тяхно и няма нищо общо с българското. Може би причината е, че България е нямала силите и не е помогнала на въстанието. Моето мнение е, че е трябвало да дадем всичко, но такива са били обстоятелствата. Явно България е била икономически и военно слаба, пък и Австро-Унгария и Руската империя са ги предупредили да не се намесват във въстанието“, каза той и отчете, че не може 26 хиляди въстаници срещу 350- хилядна армия да успеят и да победят. По думите му след въстанието има хиляди избити, изнасилени, а много остават без дом. „Последствието от него са повече от 30 хил. бежанци, които идват в България. Въстанието е българско“, подчерта вицеадмиралът. По думите му е вярно, че участниците във въстанието са се борили първо за автономия, тъй като са си мислили, че Великите сили няма да се съгласят Македония да бъде част от България. „Имали са идеята за по-нататъшно присъединяване към България на тези земи. Справедливостта е възтържествувала 1912 г. за съжаление само за година. През 1913 г. след Втората Балканска война по-голямата част остава в Сърбия и в Гърция“, обясни още Манушев.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Вицеадмирал Пламен Манушев: Илинденско-Преображенското въстание трябва да ни обединява - това  е общата ни история и общото проливане на кръв на българския народ

Вицеадмирал Пламен Манушев: Илинденско-Преображенското въстание трябва да ни обединява - това е общата ни история и общото проливане на кръв на българския народ

20 Юли 2019 | 16:29 | Агенция "Фокус"
София. Илинденско-Преображенското въстание трябва да ни обединява - това е общата ни история, общата борба и общото проливане на кръв на българския народ. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" каза народният представител от ПГ на ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев по повод 116-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. По думите му за съжаление обаче въстанието ни разделя с нашите македонски събратя. „Като ходих там преди година или две, искаха Илинденско-Преображенското въстание да се раздели и да бъде само Илинденско. Според тях Илинденското въстание на 2 август си било тяхно, а Одринското нямало нищо общо. Доста време явно ще трябва да мине, за да разберат тези хора, че сме били един народ и сме се борили за една обща кауза - за обединението на Отечеството. Смятам, че това време ще дойде“, подчерта вицеадмирал Манушев. Той обърна внимание, че с подписването на Договора за приятелство и добросъседство се е поставила една добра основа. „Трябва да продължим работата. Трябва да разберат братята ни там, че няма какво да ни дели. Това само може да ни обединява и трябва да вървим заедно напред в бъдещето. По-близки хора, които повече да ги обичат и да мислят и милеят за тях от българите и от България няма“, каза още вицеадмиралът.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Пламен Павлов: Българската същност на Илинденско-Преображенското въстание трябва категорично да бъде призната от тези, които правят всевъзможни еквилибристики по темата

Проф. Пламен Павлов: Българската същност на Илинденско-Преображенското въстание трябва категорично да бъде призната от тези, които правят всевъзможни еквилибристики по темата

20 Юли 2019 | 15:32 | Агенция "Фокус"
София. Българската същност на Илинденско-Преображенското въстание трябва категорично да бъде призната от тези, които правят всевъзможни еквилибристики и търсят в него някаква самосиндикална македонска ориентация. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов. Самите документи от времето на въстанието повтарят формата на Априлското въстание. Той коментира и македонските учебници, които изкарват историята около черешовото топче като самобитна случка. "През 1903 г. когато вече има модерно оръжие и динамит, да се използват черешови топчета има чисто знакова символика – повтаря се подвига на априлци и се следват заветите на Левски и Ботев", обясни историкът. Проф. Павлов добави, че с оглед на водачите и редовите командири на въстанието, няма такъв, който да не е свързан с България. "В Северна Македония се прави едностранчив прочит на събитието, като нещо самодостатъчно. Въстанието в действителност не е само македонско, то е и одринско, дори Беломорско", посочи проф. Павлов. "Нужна е една преоценка на въстанието, то е въстание не само на поробените българи, но и на българите от България, тъй като помощта им е категорична".
„Ние ще го честваме като общо, като тези събития, които се предвиждат в Договора за добросъседство, но не като събитие от някаква неясна чия универсална общочовешка история, а като събитие от българската история. Тогавашните хора – от поробените земи и от Странджанския край – всички са солидарни с това, че е част от българския стремеж за обединение. Искам да обърна внимание на нещо – Христо Матов, който е една от възловите фигури на това въстание – той през 1896- 1897г. издава вестник „Сан Стефанска България“. Всички те се стремят към национално обединение, но много добре знаят, че никой няма да позволи толкова лесно да се повтори прецедента с Източна Румелия и Княжеството, и затова се търсят по- дипломатически форми, но стремежът е категоричен към обединение“, каза още историкът.
Проф. Павлов заяви, че военните кадри, оръжията и плановете за въстанието, е свързано с българската военна мисъл и българското политическо мислене. "В автентичните свидетелства няма никакви данни за отделна македонска тенденция в характера на въстанието", обобщи историкът.
Евелина БРАНИМИРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Проф. Светлозар Елдъров, историк: 48 офицери от Българската армия участват в Илинденско-Преображенското въстание - това крещи за българския му характер

Проф. Светлозар Елдъров, историк: 48 офицери от Българската армия участват в Илинденско-Преображенското въстание - това крещи за българския му характер

20 Юли 2019 | 14:40 | Агенция "Фокус"
София. 48 офицери от Българската армия участват в Илинденско-преображенското въстание, в подготовката, и в хода на военните действия, това крещи за българския му характер. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Светлозар Елдъров по повод 116-та годишнина от въстанието. Сред тях за знакови имена като генерал Иван Цончев, поручик Борис Сарафов, капитан Стамат Икономов и много други, посочи той. Това са група дейци – български офицери, които участват в освободителната борба още от четническите акции през 1895 година, виждаме ги в Горноджумайскто въстание, обясни проф. Елдъров. „Всички документи, свързани с Македоно-Одринската революционна организация, която е основният носител на въстанието, но и с Македоно-Одринската организация на върховния комитет в България и на тайните офицерски братства от Българската армия, са написани на български език. Възванието, с което населението в Македония и в Одринска Тракия, се приканва да въстане и да жертва живота си, е написано на литературен български книжовен език. Как е възможно някой да отрича българския национален характер на Илинденско-Преображенското въстание и изобщо на Македоно-Одринската революционна борба? Ако тези хора не се чувстваха българи, щяха ли да пожертват живота си, ако някой ги прикани на език, който смятат, че не е техен“, попита той. Проф. Светлозар Елдъров каза още, че Македоно-Одринските организации и тайните офицерски братства в Българската армия успяват да превърнат поробения българин в достоен боец. Те сформират въстаническа армия, която успява да устои близо 3 месеца на около 300 хилядна османска войска, припомни историкът.
Евелина БРАНИМИРОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Историкът Д-р Елена Александрова: Илинденско-Преображенското въстание е подготвяно в продължение на 10 г., а процесът по избухването му е ускорен заради Горноджумайското въстание

Историкът Д-р Елена Александрова: Илинденско-Преображенското въстание е подготвяно в продължение на 10 г., а процесът по избухването му е ускорен заради Горноджумайското въстание

20 Юли 2019 | 12:22 | Агенция "Фокус"
Благоевград. Илинденско-Преображенското въстание е подготвяно в продължение на 10 г., а процесът по избухването му е ускорен заради Горноджумайското въстание. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ то е кулминацията или връхната точка в националноосвободителните борби на българския народ.
„През есента на 1902 година има един опит за въстание, който обаче обхваща само Горна Джумая. Той е провокиран от действия на четите на Върховния македонски комитет с център София – това са български военни, които организират чети и доброволци, прехвърляйки се в Македония, които подготвят много на бързо и спонтанно избухналото Горноджумайско въстание. Но това въстание в значителна степен предопределя и събитията, които следват през лятото на следващата година. Това е така, защото последиците от него принуждават ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация да вземат решение за едно масово и повсеместно въстание в Македония“, каза още д-р Александрова. Тя припомни, че решението е взето на конгрес в Солун на 4 януари 1903 г., в който обаче по различни причини не участват едни от главните идеологически ръководители на организацията – Гоце Делчев и Даме Груев. По думите на Александрова, когато решението за въстанието е взето, те в крайна сметка са поставени пред свършен факт, но тъй като са главния двигател на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, приемат това решение като свое.
„Освен това те решават да доведат до край борбата, която вече са започнали и която подготвят в продължение на 10 години“, отбеляза д-р Александрова.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Елисавета Шапкарева: Сдружение на родовете от Македония от няколко години отбелязва Илинденско-Преображенското въстание в с. Смилево

Елисавета Шапкарева: Сдружение на родовете от Македония от няколко години отбелязва Илинденско-Преображенското въстание в с. Смилево

20 Юли 2019 | 11:46 | Агенция "Фокус"
София. Българското сдружение на родовете от Македония от няколко години отбелязва годишнината от въстанието на паметника на Даме Груев в село Смилево, Република Северна Македония. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Елисавета Шапкарева, член на Управителния съвет и организационен секретар на Българското сдружение на родовете от Македония, по повод 116-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Стана ясно, че честванията днес ще се проведат в 17.00 ч. местно македонско време.
Шапкарева уточни, че над село Смилево се е намирал Главният щаб на въстаниците в Битолски окръг. „Когато четох спомените на Христо Силянов ми направи силно впечатление основанията за избор на Смилево за място на конгреса: „Прикътано в гостоприемната Бигла и снабдено със здрави каменни сгради, то имаше всички преимущества, от гледище на сигурност и на удобства. Но нещо по-сигурно от стратегичните позиции на селото представляваха самите негови жители. Без преувеличение, смилевци спадат към най-хубавия физически тип и въплощават ония расови добродетели на македонската българщина, без които би бил немислим илинденския подвиг“. Както виждате, в основата са хората“, каза още Шапкарева.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Д-р Елена Александрова, Регионален исторически музей – Благоевград: Илинденско-Преображенското въстание е пример за изключително единение на българското население в Македония

Д-р Елена Александрова, Регионален исторически музей – Благоевград: Илинденско-Преображенското въстание е пример за изключително единение на българското население в Македония

20 Юли 2019 | 10:24 | Агенция "Фокус"
Благоевград. За Илинденско-Преображенското въстание е говорено много и може да се говори много. Макар да звучи клиширано и твърде често да се преекспонира фразата, че това е най-високия връх в националноосвободителните движение на българския народ, то в крайна сметка наистина може да се каже така. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин д-р Елена Александрова, историк и уредник в Регионален исторически музей – Благоевград. По думите ѝ Илинденско-Преображенското въстание е пример за изключително единение на българското население в Македония, което получава изключителна подкрепа на хората в Княжество България. „В рамките на географската и етнографската област Македония, до Странджа планина, включително с изключителна подкрепа на българи от Княжество България, не само войводи, военни дейци, но и много доброволци се обединяват в една обща кауза. На първо място тя е за осъществяване на реформите, които са заложени в Берлинския договор, а от тях да произтече и политическа, но и национална еманципация на християнското и в частност българско население в Македония и Одринска Тракия“, каза още д-р Елена Александрова. Тя добави, че за Илинденско-Преображенското въстание може да се каже с изключителна категоричност, че то е въстание предимно на българското население, на българско осъзнатото население в Македония и Одринска Тракия, което обаче получава и подкрепа на голяма част от власите, които населяват Македония.
„Особено много това се усеща в региона на Крушево, където е легендарния войвода Питу Гули с влашки произход. Както и в териториите на костурско и леринско, власите се обединяват в подготовката на въстанието, заедно с четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Македония и Одринска Тракия са територии като части от Османската империя, населени в етническо отношение с изключително пъстро население. За разлика от земите в Османската империя, които през 1878 година се обособяват като Княжество България и Източна Румелия, където е преобладаващо българско население, което не е оспорвано като такова от Великите сили и съседните ни държави, в Македония и Одринско населението е твърде разнородно, твърде смесено“, подчерта д-р Александрова. Според нея въстанието не обединява християни от друг етнически произход и с друго етническо самосъзнание, освен тези, които са с българско и подкрепящи ги част от влашкото население.
„Искам да кажа в този смисъл, че населяващите гърци или сърбите в Скопския саджак и други немюсюлмани, не се включват във въстанието и точно в този смисъл може да кажем, че то е въстание на българско осъзнатото население. До голяма степен това население е еманципирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в продължение на 10 години – от 1893 г., когато е създадена организацията до 1903 г., когато избухва въстанието“, коментира д-р Александрова. Тя заяви, че в този период населението и емоционално, и материално е подготвяно за въстанието от 1903 година, което всъщност е един решителен акт.
Ливия НИНОВА
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Навършват се 116 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

Навършват се 116 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

20 Юли 2019 | 07:52 | Агенция "Фокус"
София. Навършват се 116 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание- естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ.
Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и други, които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. Макар и да не са съгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия се предполага, че не могат да бъдат особено ефективни. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Даме Груев, Борис Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. На 21 април (по стар стил) край с. Баница е убит Г. Делчев. При все това подготовката за въстанието не спира. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: Михаил Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизират своите действия и успяват да приковат за известно време значителни неприятелски сили. В освободените селища е установена революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсъците между въстаниците и турските войски следват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско стават 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Жанин Аниес се обяви за и.д. президент на Боливия. 13 ноември 2019 г.
Жанин Аниес се обяви за и.д. президент на Боливия. 13 ноември 2019 г.

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.