Берлин. Германският бизнес счита санкциите против „Северен поток 2“ за заплаха за Европа, съобщава вестник Die Welt, предава РИА Новости.
Както заяви председателят на Източния комитет на германската икономика Волфганг Бюхел, въвеждането на ограничителни мерки срещу проекта ще превърне европейската енергийна политика в „играчка на САЩ“.
„Последните санкционни проекти на САЩ ще навредят на първо място на такива приятелски страни, като Германия, Франция, Нидерландия, Австрия и Швейцария“, цитира изданието Бюхел.
По неговите думи, намесата на САЩ в европейската енергийна политика ща провокира неизбежен разкол между Вашингтон и Брюксел, от който ще пострадат и двете страни.
„Европейските енергийни въпроси са работа на европейците, така ще бъде и в бъдеще“, заяви Бюхел.
Той добави още, че през септември ще се проведе поредният кръг от преговорите между ЕС, Русия и Украйна за ново транзитно споразумение, а санкциите на САЩ само могат да навредят на този процес.

Превод и редакция: Иван Христов

Москва. Законопроектът на Комисията за външни работи към Сената на САЩ за въвеждане на санкции на лица и фирми, участващи в строежа на „Северен Поток-2“ представлява нов кръг от Русофобия, това заяви говорителят на руското МВнР Мария Захарова, предава ТАСС.
„Нужно е да обърнем внимание на факта, че става дума за обсъждане на очевидно русофобски мерки в Конгреса на САЩ“, каза Захарова. Според нея от 2011 г. насам Вашингтон по различни поводи е налагал санкции на Москва над 70 пъти. „Но нито миналата американска администрация, нито сегашната успя да постигне нещо. Русия и преди и сега води самостоятелна политика на международната арена“, каза още представителят на външното ведомство, като заяви категорично, че „Северен Поток-2“ ще бъде завършен въпреки всичко.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Вашингтон. Комисия към Сената на САЩ одобри в сряда проект, който планира налагането на санкции на компании и хора, замесени в строежа на „Северен поток-2“, който според администрацията на Доналд Тръмп ще засили икономическото влияние на Русия в Европа, предава Reuters.

Комисията за Международни отношения към горната камара на Конгреса е одобрила проекта „За защита на европейската енергийна сигурност“ с 20 гласа „За“ и два гласа против. За да добие пълна сила на закон, проектът ще трябва да бъде одобрен от Сената, Камарата на представителите и американския президент Доналд Тръмп. Един от инициаторите на идеята – сенатор Тед Круз, заяви, че „Русия и в миналото е ползвала енергоизточниците за свое оръжие“.

Проектът „Северен поток-2“, който е почти завършен, се ръководи от руската държавна компания „Газпром“, като половината от средствата са дадени от германските компании Uniper и Wintershall, англо-холандската Shell, австрийската OMV и френската Engie. Санкциите биха могли да засегнат и други енергийни проекти, какъвто е например „Турски поток“.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Бон. Позицията на Дания за строителството на „Северен поток-2“ е политизирана. Това заяви министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за Rheinische Post, цитирано от ТАСС.
Лавров отбелязва, че Копенхаген бави доставките на уплътнители за газопровода в датската Изключителна икономическа зона. „Смятаме, че забавянето на разглеждане на подадените от оператора на проекта заявки е в разрез с принципите на международното морско право, което позволява оборудването на обекти за енергийна инфраструктура в морските акватории“, каза руският външен министър. Той подчерта, че нито една държава, включително Дания, не е изказала претенции при експлоатацията на „Северен поток“.
Лавров отбеляза, че проектът за изграждане на газопровода е подкрепян от водещи европейски енергийни компании, които едва ли могат да бъдат заподозрени в антиевропейски намерения. Той изрази надежда, че датското правителство ще се откаже от своя „конфронтационен курс“ и ще вземе „правилното решение“.
Според Лавров не е нужно енергийното сътрудничество да се превръща в арена за „чистене на политически сметки“. Той разчита, че партньорите ще се позовават на интересите на своите страни при вземането на решения.
По думите не Лавров строителството на „Северен поток-2“ върви по план. Той уточни, че 60% от тръбите вече са положени, а 80% от финансирането на разходната част на проекта е покрито. Според него „ползите от проекта са очевидни“. „Капиталовложенията са обезпечили работа за над 57 000 души в страните от ЕС. Газопроводът ще осигури най-краткия път за снабдяване на Европа с газ от Северна Русия“. Дипломатът също така подчерта, че „Северен поток-2“ е „изцяло търговски проект“, който ще укрепи енергийната сигурност на Европа и ще способства понижаване на цените на природния газ за европейските потребители.
Министърът спомена, че опитите за възпрепятстване на реализацията на проекта от „определени страни“ предизвикват недоумение в Москва. Едно такова действие е приемането на поправки в Третия енергиен пакет на ЕС, посочва Лавров. Според него тези поправки на практика нарушават принципите на зашита на инвеститора от законодателни поправки в държавата, в която се осъществява инвестицията. „Имайки предвид бързината, с която миналото председателство на Съвета на ЕС прие тези поправки, ние нямаме съмнение, че те са създадени единствено за да възпрепятстват завършването на строителството“, посочи Лавров.

Бон. Непосредствено преди началото на Петербургския диалог в Бон министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров даде интервю за дюселдорфския вестник Das Rheinische Post, в което обвини НАТО в провеждане на „агресивна антируска политика“.
Съгласно думите на първия дипломат на Москва, „санкциите вредят на самите евроейци, тъй като губят милиарди евро и десетки хиляди работни места. Политическият и икономическият натиск върху Русия нямат перспективи, изрази увереност Лавров.
Между Русия и НАТО е имало и добри времена. „Но днес се справяме с тревожна ситуация: под натиска на Вашингтон, който има свои геополитически цели, страните от НАТО участват в агресивна антируска политика". Превъоръжаването на страните от Алианса по границите с Русия може да има последствия. „Северноатлантическият алианс разширява присъствието си по границите на Русия и Беларус, което увеличава риска от неволни инциденти и ескалира военнополитическото напрежение", алармира Лавров.
Първият дипломат на Москва поиска рестарт за Съвета НАТО-Русия. „Вече е наложително да се започне редовен диалог между военни експерти в Съвета Русия-НАТО", увери той, като припомни, че руската страна е представила конкретни предложения за намаляване на военните заплахи. „Очакваме с нетърпение мнението на НАТО", заключи Лавров.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".


Превод и редакция: Тереза Герова