СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Десислава Божидарова, Регионален исторически музей – Видин: Почитаме Марина Огнена – покровителка на бурите, на светкавиците и на змиите

Десислава Божидарова, Регионален исторически музей – Видин: Почитаме Марина Огнена – покровителка на бурите, на светкавиците и на змиите

Видин. Почитаме Марина Огнена – покровителка на бурите, на светкавиците и на змиите, каза за Радио „Фокус“ – Видин Десислава Божидарова, етнограф в Регионален исторически музей – Видин. Тя посочи, че в първия ден на Горещниците – 15 юли огънят се загасва във всички къщи, а днес се пали отново – нов, жив огън. „Най-почитаният ден от горещниците е денят на Марина Огнена, който ...

17 Юли 2019 | 16:52 | Агенция "Фокус"

Отец Ясен Шинев, Варненска и Великопреславска митрополия: Света великомъченица Марина е пример  за твърдост и за духовно мъжество

Отец Ясен Шинев, Варненска и Великопреславска митрополия: Света великомъченица Марина е пример за твърдост и за духовно мъжество

Варна. Примерът на света великомъченица Марина, която се чества от православната църква на 17-ти юли, е за твърдост и духовно мъжество. Тя е от душите, които са много дълбоко свързани с вярата и с подвига на християнството. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна отец Ясен Шинев от Варненската и Великопреславска митрополия, който отговаря и за болничния параклис в Университетската болница „Св. Марина в града“. По думите на свещеника в Светата църква има особен чин на великомъчениците, каквато е и Света Марина. „Това са онези мъже и жени, които не просто са защитили вярата, а са го направили с кръвно свидетелство. Ние много често обичаме да декларираме, че вярваме, че изповядваме или православието, или общохристиянски ценности, но тогава, когато сме изправени пред големи изкушения и трудности, тогава обикновено много хора се огъват“, коментира той. Според отец Шинев, светицата е живяла в Антиохия и е била дъщеря на езически жрец. Лично баща й се е противопоставил на нейното, според него – увлечение към християнството. И въпреки тази драма, тя е останала вярна докрай, но с разпореждането на баща й и неговите подчинени, тя е била умъртвена по много жесток начин. Тя е била е момиче на 13-14 години. „Можем да си представим донякъде онова, което това подрастващо дете е изживяло. Можем да съпреживеем донякъде нейният нечовешки подвиг – да бъдеш изоставен от всички и от баща си и от обществото, и не само да носиш печата на отхвърлянето, но и да получиш смърт заради това, че просто изповядваш истината. Ето, в нашия съвременен свят, много неща се размиват, преоценяват. Минават на заден план неща, които са първостепенни и обратно – второстепенни минават на първи позиции. Затова примерът на Света великомъченица Марина е толкова значим“, обясни още отец Шинев. Диана СТОЕВА

17 Юли 2019 | 12:01 | Агенция "Фокус"

Пловдив: Гражданите на Карлово  почетоха света Марина

Пловдив: Гражданите на Карлово почетоха света Марина

Карлово. Десетки християни от града присъстваха на водосвета, отслужен от отец Христо Минчев в параклиса „Света Марина” край Арапския мост в града. Това съобщиха от пресцентъра на Община Карлово. Православните, сред които кметът на Общината д-р Емил Кабаиванов и неговият заместник Антон Минев, запалиха свещички за здраве и благополучие на празника на светицата. От столетия съществува вярването, че струята вода, която изтича от аязмото при параклиса, е целебна и помага при болести на очите. От онези далечни до днес хората палят свещи около изворчето, мият лицата си с водата и носят от нея вкъщи. За българите iв. Марина е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Вярва се, че светицата се явява в сънищата на хората и дава съвети какво да направят, за да се спасят от болести и нещастия.

17 Юли 2019 | 11:41 | Агенция "Фокус"

Ваня Йорданова, етнолог: В Родопите денят на света Марина е най-празнувания горещник

Ваня Йорданова, етнолог: В Родопите денят на света Марина е най-празнувания горещник

Смолян. В традиционните представи на българите за най-горещи дни през годината – горещници, се приемат трите поредни празника - 15 юли, когато се почитат светците Кирик и Юлита, 16 юли – св. Юлия и 17 юли – св. Марина. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. В Родопите 17 юли е най-празнуваният горещник, а култът към света Марина е популярен само в някои селища. „Веднъж тя се почита като защитник срещу гръмотевици и пожари, както е практиката в селата Широка лъка и Петково, а втори път култът към нея се осмисля като към господарка на змиите, както и в някои села от Западните Родопи. Характерно за този ден е това, че според народните вярвания жените не трябва да решат косите си, за да не се привличат змиите в домовете им, не трябва да хващат ножици, конци и въжета – не трябва да шият и плетат. Вярва се също така, че светицата помага при болни очи и по тази причина хората, които имат проблеми с очите и незрящите на 17 юли се мият в лековити води“, каза още Йорданова. Нели ГЕРГЬОВСКА

17 Юли 2019 | 10:17 | Агенция "Фокус"

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В миналото Горещниците са били време за почивка заради забраните за полска и домашна работа в тези дни

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В миналото Горещниците са били време за почивка заради забраните за полска и домашна работа в тези дни

Варна. В миналото Горещниците са били време за почивка заради забраните за полска и домашна работа в тези дни. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна уредникът на Етнографския музей във Варна – Диана Тодорова във връзка с народните вярвания и обичаи, свързани с така наречените Горещници. Те се смятат за най-горещите дни от годината и се отбелязват на 15, 16 и 17 юли, като в някои райони се празнуват от 17 до 19 юли. Диана Тодорова разказа, че в този период жътвата е към своя край, а различните забрани в тези дни позволяват на хората малък отдих от полската работа, и предпазват нивята и дома от запалване. Именно затова не се работи по полето. „Те са свързани със строго спазване на забрани за полска и домашна работа, а именно – не се ходи на нива, не се жъне, не се вършее, не се коси и копае, не се возят снопи, не се стяга кола. Също така женските дейности в дома – не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви ,дори не се преде, тъче и шие. Като нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари, запалване на реколтата, дори и на дома“, отбеляза Диана Тодорова. По думите й в някои райони в тези дни изобщо не се пали огън, а в други не се изнася запален огън от дома. В същото време в части от страната се е вярвало, че по Горещниците може да се познае какво ще бъде времето през зимата. „Според народната вяра по време на Горещниците се гадае и за времето през зимните месеци по трите горещници – януари, февруари и март. И се вярва, че ако на първия ден на Горещниците времето е хубаво, наистина много горещо и януари ще бъде топъл“, посочи Диана Тодорова. Тя допълни, че според народната традиция е хубаво човек да се изкъпе в минерални или лековити извори по време на Горещниците, така че да бъде здрав през цялата година. Диана Тодорова разказа, че Горещниците са празник и на някои занаятчии, които работят с огън, сред които ковачи, калайджии и хлебари. По думите й характерното за тези дни са не толкова обичаите, а забраните за извършване на определена работа. Освен Горещници трите дни се наричат още Горешляци или Блъсъци. Бояна АТАНАСОВА

15 Юли 2019 | 17:03 | Агенция "Фокус"

Доц. Петя Банкова: В периода на Горещниците се отключват ритуалите, свързани с бъдещи женитби

Доц. Петя Банкова: В периода на Горещниците се отключват ритуалите, свързани с бъдещи женитби

София. В периода на Горещниците се отключват онези ритуали, които са свързани с бъдещи женитби. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН по повод Горещниците. "В някои населени места нашите колеги фолклористи и антрополози са открили реминисценции на много стари вярвания и на запазени обичаи. В първия горещник примерно момите задължително изпридат една обща нишка, с която обикалят седянката. Казва се „Да спират при тях ергените“. Идеята е ергените да се засучат и да се завиват около тях. По данни на фолклористите в някои населени места на 15 юли има обичай жените да заровят в пепелта на огнището каменна сол с вярата, че тя поема силата на огъня и може да се използва като така наречената бяла магия, омайно биле", обясни етнологът. Доц. Банкова поясни, че старите българи са вярвали, че като го сложи момата във водата на ергенина, в сърцето му „ще се разгори“ любов към нея. "В периода на Горещниците започват седенките, тези малки закачки между момите, които са обвързани и с вярата, че и светците в този момент пазят и благославят бъдещите женитби", допълни още тя. Деница КИТАНОВА

15 Юли 2019 | 15:57 | Агенция "Фокус"

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В района на Родопите и Странджа св. Марина е прочута като господарка на змиите и като лечителка от тяхното ухапване

Диана Тодорова, Етнографски музей – Варна: В района на Родопите и Странджа св. Марина е прочута като господарка на змиите и като лечителка от тяхното ухапване

Варна. В района на Родопите и Странджа св. Марина е прочута и като господарка на змиите и като лечителка от тяхното ухапване. Това коментира в интервю за Радио „Фокус“ – Варна уредникът на Етнографския музей във Варна – Диана Тодорова. Тя разказа, че св. Марина е най-почитаната светица от мъчениците, чиито празници отбелязваме по време на така наречените Горещници. В народните вярвания те се отбелязват на 15, 16 и 17 юли и се смятат за най-горещите дни от годината. В първия ден от Горещниците – 15 юли, се отбелязва паметта на св. св. Кирик и Юлита, на 16 юли на св. Антиноген от Атина, а в последния ден се почита делото на св. Марина. „В православната църква всъщност тези дни са посветени на светите мъченици Кирик и Юлита, Антиноген и Марина, които са загинали за христовата вяра и всъщност най-почитаната светица това е св. Марина. И според житието на св. Марина при мъченията й раните й са били опалвани с огън и затова на нейния празник всъщност се извършва обредно подновяване на огъня в огнището“, обясни Диана Тодорова. Тя разказа, че св. Марина се смята за покровителка и владетелка на огъня. Именно огъня играе централна роля в обредността по време на празника. По думите на Диана Тодорова, в някои райони се смята, че именно на първия горещник от небето пада сам огън Божи и се извършва, така нареченото обредно подновяване на огъня в огнището. Бояна АТАНАСОВА

15 Юли 2019 | 15:54 | Агенция "Фокус"

Пловдив: Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в Асеновград отбелязва храмовия си празник

Пловдив: Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в Асеновград отбелязва храмовия си празник

Асеновград. Епархийският манастир „Св. св. Кирик и Юлита” в кв. „Горни Воден“ на Асеновград отбелязва храмовия си празник. По повод празника бе отслужена архиерейска света Литургия, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пловдив. Според житието на светците, света Юлита загинала мъченически заедно с невръстния си син Кирик по време на гоненията срещу християните при римския император Диоклециан. Мощите на светците били намерени нетленни и до днес те са чудотворни. Част от тези мощи се намира в църквата „Св. Богородица” в Охрид. Данните на Пловдивската митрополия показват, че Горноводенският манастир „Св.св. Кирик и Юлита” е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през 14-ти век, на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през 17-ти век, но към края на века е възобновен на днешното му място под името „Св. Петка”. По-късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 година двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 година започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 година. В годините на османското владичество манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 година от майстор Никола, е запазен възпоменателен надпис на български език, което показва, че по това време, въпреки гръцкото влияние, Горноводенския манастир си оставал български. През 1906 година манастирът е превзет от отряд лясковци и едва от 1930 година официално е отново български. Манастирът е пострадал сериозно при пожар през 1924 година и при Чирпанското земетресение през 1928 година. През 20-те и 30-те години на 20 век в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-1944 година той е превърнат в концлагер.След 9 септември манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи. В периода 1983-1987 година манастирът е преизграден изцяло и е превърнат в творческа база на Съюза на българските архитекти. Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат големия манастирски двор. Комплексът включва жилищни и стопански постройки, църква и отдалечени на 500 метра от тях аязмо и параклис. Сградите обособяват почти квадратен двор. Най-добре е запазено източното жилищно крило с централната фасада на манастира. В средата на манастирския двор се издига голяма триабсидна църква, покрита с тежки каменни плочи. Строителният й план и масивният й градеж я правят интересен в архитектурно и художествено отношение паметник на българската култура от времето на Възраждането. Манастирската църква е в чест на „Света Параскева“. По своето оформление тя наподобява в голяма степен централната църква на Бачковския манастир. Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов, подпомаган от своите ученици. Особено внимание те отделили на темата за мъченичеството и християнската саможертва. Стенописите са в ярък колорит, които правят силно впечатление със сюжетното си многообразие и с високото майсторство на изпълнението. Най-силно впечатление прави композицията „Страшният съд”. Специалистите отделят особено внимание на позлатената дърворезба на иконостаса, вероятно дело на местен майстор, успял да вмести в нея почти всичко от растителния и животински свят на района. Сред красивата възрожденска живопис се открояват няколко безценни икони, шест от които са сътворени от Захари Зограф – „Св. Атанасий“, „Иисус Христос“, „Св. Йоан Предтеча“ и Св. Богородица-„Животворящия източник“. Негова икона е и тази на „Св. св. Кирик и Юлита“, поставена на десния кивот. На шест километра от аязмото е параклисът „Св. св. Кирик и Юлита“, който представлява еднокорабна, едноабсидна църква без притвор, граден от ломен камък и бигорни блокове. Аязмото и параклисът са изградени върху малка тераса, до която води калдъръмен път. Тони МИХАЙЛОВ

15 Юли 2019 | 13:58 | Агенция "Фокус"

 Ваня Йорданова, Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян: Вярва се, че колкото по-топло е през горещниците, толкова по-люта ще бъде зимата

Ваня Йорданова, Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян: Вярва се, че колкото по-топло е през горещниците, толкова по-люта ще бъде зимата

Смолян. В традиционните представи на българите за най-горещи дни през годината – горещници, се приемат трите поредни празника 15 юли, когато се почитат светците Кирик и Юлита, 16 юли – св. Юлия, и 17 юли – св. Марина. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. Тя допълни, че летните горещници са празници, които се отнасят към онази група от празници, които народът отбелязва за предпазване от гръм, от пожари, от огън и отчасти от градушки. „Като цяло по време на горещниците, с цел да бъде предпазена реколтата не се ходи на нива, не се пали пещ, не се пече хляб в домовете, а жените не трябва да перат и да се мият. Народът вярва, че неспазването на всички тези забрани и предписания, може да донесе пожари и градушки в селищата. По време на тези три празника се правят и предсказания за времето през месеците декември, януари и февруари. Вярва се, че колкото по-топло е през горещниците, толкова по-люта ще бъде зимата и през съответните три зимни месеци“, поясни Йорданова. Тя допълни, че като последен от летните празници, който се почита за предпазване от гръм и градушка е Илинден – празникът на св. Илия, който се почита като християнския повелител на гръмотевиците и светкавиците. Нели ГЕРГЬОВСКА

15 Юли 2019 | 12:54 | Агенция "Фокус"

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Горещниците най-често се почитат от ковачи, хлебари, калайджии и въобще от всички онези, които се занимават с огън

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: Горещниците най-често се почитат от ковачи, хлебари, калайджии и въобще от всички онези, които се занимават с огън

Благоевград. Горещниците най-често се почитат от ковачи, хлебари, калайджии и въобще от всички онези, които се занимават с огън. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград. По думите ѝ народът празнува горещниците в чест на огъня/b и огнената стихия. Стефанова отбеляза, че в тези три дни не трябва да се пали огън, дори третият ден, посветен на св. Марина е наричан огнената Марина. „Който през тези дни се изкъпе в минерален извор, то няма да се разболее през годината, а за болните се носи вода от различни лековити извори за пиене, миене или къпане. Освен забраната за палене на огън, през тези дни не се препоръчва работа на полето и вкъщи. Не се жъне, не се копае не се вършее, защото както казват старите хора „Снопите ще се запалят, а хамбара ще изгори“, каза още Стефанова. Тя добави, че по времето през трите горещи дни се предсказва и какво ще е времето през годината. „Ако е облачно през първия ден, то декември ще бъде много мек. Ако е ясно – ще е студен. По втория се съди за януари, а по третия за февруари“, поясни Стефанова. Ливия НИНОВА

15 Юли 2019 | 12:51 | Агенция "Фокус"

Доц. Петя Банкова: В първия ден на Горещниците се загася огънят в огнищата по домовете, който иначе се пази през цялата година

Доц. Петя Банкова: В първия ден на Горещниците се загася огънят в огнищата по домовете, който иначе се пази през цялата година

София. В първия ден на Горещниците се загася огънят в огнищата по домовете, който иначе се пази през цялата година. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН по повод Горещниците. Доц. Банкова обърна внимание, че огнището е сакралният център на дома в една традиционна култура. "Около него се извършват всички важни обичаи от жизнения цикъл. В първия ден от Горещниците обаче се препоръчва този огън да се загаси, на втория ден да не се пали, а на третия да се запали така нареченият жив, нов огън", посочи още тя. Доц. Банкова обясни, че на според народното поверие на третия горещник от небето пада сам нов Божи огън. "На този ден се извършва именно обредното подновяване на огъня в огнището. Практиката е свързана с деня на света Марина, смятана за владетелка на огъня, преди всичко в района на Странджа, Родопите, междуречието на Струма и Места", посочи още тя. "На някои места, например в Софийско по време на горещниците се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март. Димитър Маринов ни казва, че който се изкъпе в горещниците в топли, лековити и минерални извори, няма да боледува. Горещите дни се почитат най-много от онези, които работят с огън. Т.е. те се смятат за професионални празници на ковачи, калайджии, хлебари. Изброените дни са едни от най-тачените сред българските празници за предпазване от огън. Добре е да се знаят тези неща от съвременния човек", каза етнологът. Деница КИТАНОВА

15 Юли 2019 | 12:43 | Агенция "Фокус"

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: В първия ден от Горещниците отбелязваме деня на св. св. Кирик и Юлита, във втория – св. Атиноген, а на 17-ти е денят на св. Марина

Аделина Стефанова, храм „Въведение Богородично“ – Благоевград: В първия ден от Горещниците отбелязваме деня на св. св. Кирик и Юлита, във втория – св. Атиноген, а на 17-ти е денят на св. Марина

Благоевград. От днес започват Горещниците. За Радио „Фокус“ – Пирин Аделина Стефанова, църковен уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград каза, че 15, 16 и 17 юли се наричат така, защото се смята, че това всъщност са най-топлите дни в годината. „В първия ден от Горещниците отбелязваме деня на св. св. Кирик и Юлита, във втория – св. Атиноген от Атина, а на 17-ти е денят на св. Марина“, каза още Стефанова. По думите ѝ затова и във всички църкви на третия ден се оттслужва тържествена света литургия. Аделина Стефанова отбеляза, че от всички изброени светци, които почитаме по време на горещниците най-трагична е съдбата на християнката Марина, която била дъщеря на езически жрец. Ливия НИНОВА

15 Юли 2019 | 10:09 | Агенция "Фокус"

В епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ в Асеновград ще се се отслужи Архиерейска света Литургия

В епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ в Асеновград ще се се отслужи Архиерейска света Литургия

Асеновград. На днешния ден Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св равноапостолен княз Владимир, репортер на Агенция „Фокус“. По този повод в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ в асеновградския квартал „Горни Воден“ ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия. Начален час 9.00 часа. Никола Петков

15 Юли 2019 | 07:53 | Агенция "Фокус"

Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св. равноапостолен княз Владимир

Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св. равноапостолен княз Владимир

София. Православната църква прославя светите мъченици Кирик и Юлита и св. равноапостолен княз Владимир. По този повод от 9:00 часа, с благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, Негово преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит, ще оглави Архиерейска света Литургия в храм „Св. мъченици Кирик и Юлита “, град Банкя.

15 Юли 2019 | 07:51 | Агенция "Фокус"

Започват Горещниците

Започват Горещниците

София. Днес е първият ден от така наречените Горещници. Този период обхваща дните 15, 16 и 17 юли. Сред народа Горещниците са известни още с названията: Чуреци, Блъсъци, Германовци. През първия ден от този период старите българи са загасяли огъня в огнището. Огънят се пали едва на последния ден от Горещниците. Гадаело се е какво ще бъде времето. За времето от 15 до 17 юли народът е спазвал и множество забрани както за полска, така и за женска работа. Вярвало се е, че в противен случай ще бъдат предизвикани пожари. Горещниците са свързани и със сватбената обредност на старите българи. Вярванията на Горещниците по своята същност са предхристиянски. Тези три дни са обвързани и с християнската вяра. В първия ден от Горещниците църквата почита светите мъченици Кирик и Юлита. Житието на св. Юлита разказва, че тя е живяла в град Икония със своя тригодишен син Кирик. Юлита била предадена на Христовата вяра и научила на това своя син. Кирик и Юлита загиват като мъченици на Христовата вяра. Те са жертва на гоненията срещу християните при император Диоклетиан. Част от мощите им се намират в Охрид в църквата "Св. Богородица". На 15 юли се почита паметта и на свети равноапостолен княз Владимир.

15 Юли 2019 | 07:10 | Агенция "Фокус"