Гласуването за кандидатурата на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК, ситуацията около споразумението за ядрената програма на Иран и надпреварата за поста главен прокурор на ЕС са част от основните теми, върху които акцентират водещите европейски издания.

***
Берлин. След като Урсула фон дер Лайен бе избрана за нов председател на Европейската комисия, за нов министър на отбраната на ФРГ бе избрана Анегрет Крамп-Каренбауер, лидер на християндемократите, съобщава германският национален ежедневник Die Welt.
Изненадата от избора за поста дойде във вторник вечерта след телефонна конференция на Президиума на ХДС. По-късно говорителят на правителството Щефен Зайберт потвърди смяната на поста.
Не е изненадващо, че 56-годишната Крамп-Каренбауер влиза в кабинета на канцлера Ангела Меркел. В тази връзка преди две седмици тя коментира пред местно издание: „Съзнателно реших да премина от държавна към партийна служба. Има много какво да се направи в ХДС“.
Въпреки това за мнозина в кръговете на Президиума на ХДС решението беше изненадващо. За наследник на Фон дер Лайен се спрягаше името на здравния министър Йенс Шпан, един от тримата претенденти за лидерския пост в ХДС на конгреса в края на миналата година.
В понеделник, ден преди избирането й за нов председател на ЕК, Урсула фон дер Лайен обяви, ще подаде оставка от поста министър на отбраната на ФРГ. Това стана ясно от нейно съобщение в социалната мрежа „Туитър“.„Искам утре да спечеля доверието на Европейския парламент. Независимо от изхода от гласуването обаче, в сряда ще подам оставка като министър на отбраната“, гласеше постът на германския политик.

***
Брюксел. Франция ще подкрепи румънския кандидат Лаура Кьовеши за поста главен прокурор на Европейския съюз, съобщава изданието Politico в европейската си редакция.
„Френското правителство ще информира Съвета [в ЕС] в близко бъдеще за решението да подкрепи Лаура Кьовеши", заяви Дачиан Чолош, румънски евродепутат, който е лидер на групата на Макрон в ЕП – „Обнови Европа“.„Надявам се, че това ще отвори пътя за решение в тази посока", заяви румънецът пред репортери в Страсбург.
Френски служител, близък до Макрон, потвърди, че Париж планира да подкрепи Кьовеши, който в Румъния има репутация на борец срещу корупцията.
Досега Франция подкрепяше своя кандидат за поста Жан-Франсоа Бонер. В неотдавнашно интервю за изданието той увери, че няма намерение да се оттегли от надпреварата. Говорител на френската дипломатическа мисия в ЕС заяви: „Засега не мога да потвърдя нищо по отношение на Бонер".
Кьовеши и Бонер бяха последните двама кандидати за новата Европейска прокуратура, която се създава за борба с измамите и други престъпления, засягащи бюджета на ЕС. Към момента Кьовеши имаше подкрепата на Европейския парламент, докато Бонер бе предпочитаният кандидат на Съвета на ЕС.
Остава неясно дали Кьовеши ще получи поста дори и с подкрепата на Франция. Тя няма подкрепата на румънското правителство, а други страни също могат да се противопоставят на нейната кандидатура.

***
Париж/Москва. Държавният глава на Франция Еманюел Макрон се надява да започне стратегически диалог с руското ръководство. Рисковано помирение – или поне според автора на парижкия ежедневник Le Point Люк де Барош, който не спестява критиката си към президента на Руската федерация Владимир Путин.
Владимир Путин е майстор на джудо, но не е гросмайстор. Неговата сила не е нанасянето на няколко удара, а да използва слабостите на врага. Изправен пред разединените европейци, руският президент не рискува нищо. Но Еманюел Макрон, който заяви намерението си да започне „дълга, плодотворна, стратегическа дискусия“ с лидера на Кремъл през следващите седмици, трябва внимателно да обмисли рисковете, които поема.
За дестабилизиране на Европейския съюз руският президент, повече от всякога, разчита на популистите в отделните страни. На 10 юли американският уебсайт BuzzFeed публикува запис от разговори между пратеници на италианската партия „Лига“ в Москва. От тях става ясно, че в Рим се надяват да получат от Москва десетки милиони долари. Същата схема вече беше наблюдавана в Австрия, когато крайнодясната „Партия на свободата на Австрия“ бе компрометирана в навечерието на европейските избори, във Великобритания, където главният финансист и поддръжникът на Брекзти Арън Банкс се оказаха замесени в непрозрачен бизнес с Русия, и във Франция, където „Национален фронт“ попълни своите хазна през 2014 г. със заем от 9,4 милиона евро.
Финансирането на партиите е само една страна на противопоставянето. Войната, която режимът на Путин води срещу Европа, е преди всичко културна, в която се привличат различни пропагандисти, социални мрежи и „алтернативни медии", щедро субсидирани от Москва. Самият Владимир Путин наскоро изрази амбициите си в интервю за британски вестник да сложи край на отвореното и либерално общество. „Либералната идея е изживяна. Тя влезе в конфликт с интересите на огромното мнозинство от населението”, обяви руският президент.
Неговата идеологическа офанзива се отнася до защитата на националния суверенитет, запазването на християнското наследство на Европа, отхвърлянето на мюсюлманската миграция и критиката на теорията на пола. Сближаването между Кремъл и националните популисти в много отношения е подобно на това, което свързваше Съветския съюз и комунистическите партии на Западна Европа по време на Студената война. Днес, както и тогава, говорим за отслабване на врага, за да се установи по-добре господството на Русия над съседите и да се укрепи сегашното правителство. Ако Владимир Путин се обиди от западните общества, това е защото те гарантират свобода и върховенство на закона. Т.е. те са антиподите на олигархичния и клептократичния руски модел.
Отслабената мечка е непредсказуема.
Културната война е придружена от много по-специфични заплахи. В продължение на 19 години на власт Путин изпрати танкове в Грузия, анексира Крим, подкрепи сепаратистите в Донбас, използва руската военна сила и правото си на вето в ООН, за да спаси сирийския тиран Башар Асад. Неотдавна Москва също разгърна, в пряко нарушение на Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО) от 1987 г., балистични ракети с обхват от 2600 км, които в рамките на няколко минути ще могат да изтрият от картата столици като Париж, Берлин или Варшава. Това не се съчетава с действията на приятелска сила.
Въпреки това, заплахите, на които той прибягва, не трябва ни подвеждат. Режимът на Путин е в упадък. Руският президент започна последния си мандат миналата година според Конституцията на Руската федерация и той няма да може да остане на власт по-дълго, макар да прибягва до всякакви трикове. Той не посочва наследника си. Недоволството на населението нараства. Процъфтяват корупцията и кронизмът. Русия остава слаб икономически играч: въпреки огромните запаси от петрол и газ, нейният БВП е по-малко от една десета от този на ЕС. Отслабената мечка е непредсказуема.
Възобновяването на диалога с Русия е добра идея за ЕС и Г-7, които Еманюел Макрон ще оглави следващия месец на срещата на върха в Биариц. За да се направи това, все още е необходимо да се дефинира стратегия и да има представа какво трябва да се постигне. Неотдавнашното връщане на Русия в Съвета на Европа - независим орган за правата на човека - не предвещава нищо добро. Франция и Германия, които организираха това завръщане пет години след анексирането на Крим, не получиха нищо в замяна. Този епизод показва, че разговорът с Москва не е достатъчен. Трябва обаче да знаем в коя посока да тръгнем.

***
Брюксел. Европейските страни, подписали Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), не констатират съществени нарушения от страна на Иран на споразумението за ядрената програма на страната и поради тази причина не планират задействането на механизъм, който би могъл да доведе до повторно въвеждане на санкции срещу ислямската република. Съответното подчерта Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Федерика Могерини, отбелязва изданието New Europe.
По-рано през юли Иран наруши споразумението чрез обогатяване на уран до 4,5% ядрена чистота, значително над лимита от 3,67%, определен в сделката от 2015 г., и превиши ограниченията за запасите си от нискообогатен уран, според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Но за европейските поддръжници на СВДП, както и за Русия и Китай, няма нарушения, за да бъде задействан механизмът.
„Засега нито една от страните по споразумението не е сигнализирала намерението си да се позове на тази статия“ от документа, увери Могерини след Съвета по външни работи в Брюксел. „Засега никой от тях и настоящите данни, които имаме от МААЕ, не показват, че неспазването се счита за значително“, допълни италианският дипломат.
Всяка страна по договора може да се обърне към Съвместната комисия, когато ангажиментите не се спазват от гарантите на сделката - Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия. САЩ бяха основният поддръжник на сделката, но Вашингтон се оттегли от споразумението през 2018 г., след като Белият дом обвини Иран, че нарушава духа на договора поради продължаващата военна и финансова подкрепа на Техеран за терористични групировки в Близкия изток.
Могерини настоява ЕС да използва дипломатическите си усилия, за да помогне за спасяването на споразумението. „Сделката не е в добро здраве, но все още е жива", твърди Могерини. „Надяваме се и приканваме Иран да се върне към пълно спазване на споразумението“, допълни тя.

***

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!

---