НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 04:24


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„То Вима“ (Гърция): Прочутият композитор Микис Теодоракис излезе със страстно послание за разбирателство между Гърция и Турция

„То Вима“ (Гърция): Прочутият композитор Микис Теодоракис излезе със страстно послание за разбирателство между Гърция и Турция

14 Август 2019 | 10:23 | Агенция "Фокус"
Атина. „Въпреки че поради възрастта си се оттеглих от обществените дела, интервюто преди два дни на лидера на турците киприоти (Мустафа) Акънджъ пред „Та Неа“ ме принуди да събера силите си и да говоря отново“, заяви прочутият гръцки композитор и икона на лявото движение в страната Микис Теодоракис в статия, която предизвика широк отзвук, пише гръцкото консервативно издание „То Вима“.
„През 1986 година поех инициативата заедно с други приятели в Гърция и Турция да формирам комитет за приятелство между Гърция и Турция в Константинопол (Истанбул), която незабавно получи подкрепа и от двата народа.
Веднага щом се върнах в Атина след създаването на комитета, ПАСОК ме посрещнаха като предател. Недълго след това, Андреас Папандреу ме покани в дома си в Кастри (северно от Атина), за да ми каже: „Ти си прав. Не виждах нещата правилно. Ето защо повиках журналисти, които очакват да го призная.
Веднага след това той свика целия комитет, за да ни помоли да изпратим посланието му за приятелство на Турция.
Следователно отидохме в Константинопол [Истанбул], за да предадем нашето послание за приятелство от името на Андреас Папандреу.
Докато прочетох изявлението му на камера за тогавашната единствена телевизионна станция, каналът за първи път излъчи образа на гръцкия премиер.
На следващия ден в Анкара проведохме разговори с всички партийни лидери и естествено с премиера Тургут Йозал. Предадохме на всички възгледите на Андреас Папандреу за началото на нова ера в двустранните отношения и те бяха приети с ентусиазъм.
В Гърция получихме същия прием, особено в провинции, където вече бяха започнали да се формират местните комитети, започвайки от Превеза и Янина.
Веднага след Андреас Папандреу, Константин Мицотакис стана министър-председател и той ме помоли да предам същото послание за приятелство и сътрудничество на Йозал, който стана президент на Турция.
Заедно с Турския комитет за гръцко-турско приятелство начело с професора от университета в Анкара Екрем Акургал посетихме големи турски градове и бяхме приети с ентусиазъм.
Тук представям какво ми казаха двамата лидери:
Мицотакис: „Нека направим ново начало, както направиха Елефтериос Венизелос и Кемал Ататюрк.“
Йозал: „Аз съм готов и благодаря на гръцкия премиер. Всичко, което се говори за експанзионистичните политики, са митове. Днес ценностите на хората не се измерват в географска област, а по-скоро от тяхното социално развитие. Намалявам военните си разходи с 2%. С натрупания капитал ще построим втори мост в Истанбул, магистрали в Източна Турция и голям язовир Ататюрк, които ще издигнат нашата икономика“.
Тогава ми показа мобилния си телефон, съществуването на който досега ни беше неизвестно и ме попита какъв е домашния ми телефон и на какъв чужд език говори жена ми. Казах френски. Той набра номера ми и каза „аз съм президентът Йозал и съм щастлив да говоря с вас, давам ви вашия съпруг.
Представям тези подробности в заключение след много десетилетия моите мисли и инициативи относно Турция.
Ще кажете, че Ердоган е на власт днес. Със сигурност Турция се е променила. Това, което няма да се промени във вековете, е, че Турция е наш съсед и винаги ще бъде.
Нашите народи няма какво да делят, стига лидерите да се държат отговорно и реалистично.

Спорът за въглеводородите

Сега стигам до въпроса за въглеводородите.
От 2012 г. заедно с моите сътрудници в движението Spitha (искра) представихме проучвания на Антонис Фосколос, Теодорос Кариотис, Илиас Конофагос, Никос Лигерос и други за голямото богатство в ИИЗ (изключителната икономическа зона) на Източното Средиземноморие и поканихме правителството да обяви ИИЗ на Гърция, за да се защитят находищата на газ и нефт, които принадлежат на Гърция, чиято стойност се оценява на трилиони евро.
Затова питам, защо гръцкото правителство не смее да обяви ИИЗ на Гърция?
Вярвам, че това е така, защото САЩ и Европа не го позволяват. Като професор по право Йоргос Касиматис многократно е заявявал, че първият ход трябва да е отстраняването на съответните разпоредби в меморандумите за дълга, на базата на които всички печалби на Гърция отиват в кредиторите.
Съгласен съм, че турската заплаха е пречка. Това препятствие може да бъде премахнато, може би, ако преди тази стъпка предприемем инициатива за постигане на разбирателство с Турция.
За съжаление, истината е, че обявяването на ИИЗ на Гърция и експлоатацията на нейните богатства е сложен въпрос. Според мен Турция е обградена от море и се чувства задушена, ако по различни причини има сериозни препятствия, като нашите острови, които предотвратяват експлоатацията на нейните дълбоководни богатства.
Заслужава си усилията да превърнем Турция от конкурент в партньор.

Разделяне на богатството въз основа на международното право

Що се отнася до процентите от богатството за всяка страна, които ще бъдат резултат от преговори, основани на международното право и здравия разум в дух на справедливост и суров реализъм. Това е по-добре за гръцките интереси, отколкото създаването на фронт с риск от военна конфронтация, за която двата народа от двете страни на Беломорието ще платят цената.
Що се касае до президента на Кипър (Никос) Анастасиадис, чудя се защо, когато той започна с право да разграничава ИИЗ на Кипър не сметна за много положително да потърси участието на турците киприоти, което би било голяма стъпка към мира на острова. Те живеят в една страна и фактът, че са малцинство, поставя по-голяма отговорност на мнозинството да създаде необходимия баланс, от който хората се нуждаят, за да постигнат напредък.
Наличието на турски кораби за проучване и сондажи (което демонстрира степента на объркване в турската страна) не може да бъде обяснено с наличието на чуждестранни (нефтени и газови) компании и флотата на САЩ. Това са преходни неща, но нашето съседство с Турция няма да се промени.
Да се крещи за изгодната позиция на този етап заради подкрепата на САЩ и ЕС за Гърция по няколко фронта срещу Турция е опасна акробатика. Представете си какво ще се случи, ако наследникът на Ердоган се съгласи да направи Турция американска база отново. Тогава внезапно всичко ще се промени и нашата страна и нейния народ ще бъдат оставени сами на себе си.
Вярвам, че това е последната ни възможност, ако искаме да се възползваме от нашето богатство и да помогнем на нашите изстрадали хора и държава да постигнат бъдещето, което заслужават, и да имаме самодостатъчна и независима държава с икономическо, социално и културно развитие.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Външният министър Хулуси Акар смята, че е нужно турските войски да останат в Кипър

Kathimerini: Външният министър Хулуси Акар смята, че е нужно турските войски да останат в Кипър

11 Август 2019 | 08:31 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският външен министър Хулуси Акар заяви, че е нужно Анкара да задържи войските си в Кипър, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Той допълни, че страната трябва да запази военното си присъствие в качеството си на гарант.
Акар посети турските войници на острова и каза, че когато Анкара говори за мир, гърците гледат на това като слабост, но считат за заплаха твърдението на правителството, че няма да приеме статуквото като свършен факт.
„Нашите съседи трябва да си събират ума и да погледнат на нещата обективно”, заяви министърът, като добави, че възгледите на Турция за Кипър са същите от 1974 г., когато страната се намеси в конфликта в северната част на острова, и призова новото гръцко правителство да се поучи от миналото.
Той обаче настоя, че Анкара се стреми да провежда политика на добросъседски отношения в Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Срещнаха се лидерите на двете общности в Кипър

Kathimerini: Срещнаха се лидерите на двете общности в Кипър

9 Август 2019 | 12:52 | Агенция "Фокус"
Никозия. Президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Аканджъ се срещнаха в буферната зона на ООН в Никозия в петък за неофициални преговори, целящи рестартиране на прекъснатите преговори за обединение на острова, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Разговорите в петък се водят с посредничеството на Елизабет Спехар, ръководител на Силите за поддържане на мира на Обединените нации в Кипър (UNFICYP), в нейната резиденция в контролираната от ООН зона на бившото летище в Никозия.
На фона на повишението напрежение на острова и в региона заради сондажните дейности на Турция за природен газ край бреговете на острова, Анастасиадис подчерта необходимостта от решение, което ще отговори на проблемите на кипърската турска общност, но също така ще защити суверенните права на Република Кипър.
„Влизам в преговорите ... със значителна доза добронамереност и решителност ... да работя за решение, което ще бъде прието от международния фактор, но по-специално от тези, които ще бъдат засегнати от него, жителите на Кипър ", каза Анастасиадис, влизайки в преговорите, които се водят зад закрити врати.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

To Vima (Гърция): Ключова среща в Кипър на фона на турските предизвикателства

To Vima (Гърция): Ключова среща в Кипър на фона на турските предизвикателства

9 Август 2019 | 10:55 | Агенция "Фокус"
Никозия. Президентът на република Кипър Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Аканджъ се срещат сутринта в дома на ръководителя на мисията на ООН в неутралната зона, пише гръцкият вестник To Vima.
Двамата лидери ще продължат контактите си, за да възобновят преговорите и ако постигнат успех , това отново ще проправи пътя за нов кръг от контакти от специалната пратеник на ООН Джейн Хол Лут.
В същото време обаче очакванията на Никозия за резултата от срещата в петък са умерени, като правителствен източник визира предложението на турската страна за съвместно експлоатиране на газовите находища, турските сондажи в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) и планове за развитие на град Фамагуста.
На днешната среща се очаква Анастасиадис да изрази намерението си преговорите да протичат гладко и да изпрати силно послание за желание от страна на двамата лидери до генералния секретар на ООН. Той също така ще повдигне въпроса за незаконните турски дейности във кипърската ИИЗ, както и за плановете за призрачния град Вароша, останал в неутралната зона.
Очаква се турската страна да настоява за предложението за създаване на комитет за управление на природния газ, като Акънджъ призовава „трети страни да помогнат да се предотврати проблемът с въглеводородите да бъде източник на напрежение в източното Средиземноморие“ , но да го превърнем в поле за сътрудничество, за да предадем необходимите послания и на кипърската страна на Гърция. "
Характерно за отношението на непризната Турска република Северен Кипър към срещата беше позицията на "външния министър" Кундрет Озерсай, който заяви, че не очаква резултат, който да бъде свързан с цялостно кипърско споразумение.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Cyprus Mail: Малки шансове за успех на срещата за Кипър

Cyprus Mail: Малки шансове за успех на срещата за Кипър

9 Август 2019 | 07:27 | Агенция "Фокус"
Никозия. Президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Аканджъ ще се срещнат в петък сутринта, но надеждите за какъвто и да е пробив не са големи, пише кипърското англоезично издание Cyprus Mail.
Лидерите ще се срещнат в дома на специалния представител на ООН Елизабет Спехар на контролираното от ООН летище Никозия, която ще бъде закрита за медиите, освен за „официални“ фотографи.
Въпреки, че целта на срещата е да се обсъди как може да се постигне напредък по Кипърския въпрос с посредничеството на ООН, продължаващите ходове на турската страна, особено сондажите в изключителната икономическа зона на Кипър, както и намеренията за отваряне на оградения град Вароша, вероятно ще повлияят значително на атмосферата на преговорите.
Предложението на Аканджъ за съвместно управление на енергийните ресурси също е трънлив проблем. Това, както и по-нататъшната остра реторика на турския министър на отбраната Хулуси Акар относно запасите от въглеводороди по време на посещението му в четвъртък влошиха тази атмосфера предварително. Говорейки с Акар, Аканджъ, коментирайки предстоящата среща с Анастасиадис, заяви: „Времето да покажем необходимото отношение за запазване на траен мир на нашия остров вече е настъпило. Нека направим Кипър място на мира и сътрудничеството вместо на напрежение и конфликти “.
Той отново се позова на своето съвместно предложение за управление на енергийните ресурси, което беше отхвърлено от кипърската гръцка страна и добави: „Спазвайки взаимно правата си, нека оценим потенциалните ресурси като фактор, който обединява обществата, а не ги разделя.“
Външният министър на кипърските турци Кудрет Озерсай в изявления пред турската информационна агенция Anadolu Agency заяви, че не очаква нищо от срещата. „Предполагам, че това ще бъде среща, по време на която ще бъдат обсъдени и вероятно решени някои въпроси, свързани с мерките за изграждане на доверие. За съжаление трябва да кажа, че не очаквам много по отношение на това да се постигне напредък в контекста на преговорите за цялостно решение."
Кипърската гръцка страна запази мълчание в четвъртък, но източници съобщиха за кипърската информационна агенция CNA по-рано през седмицата, че правителството не е оптимистично за напредъка предвид позицията на турската страна и нейните неприемливи действия. Кипърските гръцки политически партии бяха също толкова песимистични в понеделник.
Президентът Анастасиадис се срещна със своите съветници в сряда, за да се подготви за срещата, която ще се проведе в 9.30 часа местно време (съвпада с българското). CNA заяви, че подготовката включва предложения и позиции, изпращане на писма, както и информация за възможните точки на сближаване на позициите, както и рамка от шест параметъра, предложена от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за възобновяване на преговорите от мястото, където те бяха прекратени в Кран-Монтана през 2017 година.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция няма да допусне „узурпиране“ на правата на турските киприоти

Kathimerini: Турция няма да допусне „узурпиране“ на правата на турските киприоти

8 Август 2019 | 18:31 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският министър отбраната Хулуси Акар заяви, че Анкара няма да допусне да бъдат „узурпирани“ правата на турските киприоти, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация на Anadolu Agency.
Той каза, че Турция чака отговор и се надява всички заинтересовани страни, особено гръцките киприоти, да разберат „помирителния и искрен подход“ на Анкара и да реагират подобаващо. Изявлението на Акар е направено в рамките на посещението му в признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република.
Преди решаващата среща в петък между президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на турските киприоти Мустафа Акънджъ, министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез обяви, че втори изследователски кораб ще бъде изпратен до Източното Средиземноморие до края на август.
Така общият брой турски кораби в региона ще се увеличи до четири.


Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: САЩ препотвърдиха подкрепата си за енергийното партньорство между Гърция, Кипър и Израел

Kathimerini: САЩ препотвърдиха подкрепата си за енергийното партньорство между Гърция, Кипър и Израел

8 Август 2019 | 09:42 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният департамент издаде изявление, потвърждаващо подкрепата на Съединените щати за партньорството за енергийно сътрудничество, развиващо се между Гърция, Кипър и Израел, както беше обсъдено на среща на министрите на енергетиката от трите държави в Атина в сряда, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Визирайки срещата между министрите на Гърция Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис от Кипър и Ювал Щайниц от Израел, в която участва и помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, в изявлението се подчертава „нарастващата и осезаема подкрепа на правителството на САЩ за създаването на структуриран четиристранен механизъм“.
Областите на потенциално сътрудничество, които бяха идентифицирани по време на разговорите, се казва в изявлението, включват инфраструктурни проекти, възобновяема енергия и съхранение на енергия, готовност за спешни случаи, опазване на околната среда и киберсигурност.
Длъжностните лица също се съгласиха за създаването на работна група на високо равнище, която ще предложи начини за насърчаване на изпълнението на конкретни проекти, както и на споразумение „за съвместен механизъм за готовност и реакция при извънредни ситуации за офшорни операции с нефт и газ“.
В изявлението се подчертава подкрепата на Съединените щати и партньорството за Кипър и правото му да развива ресурси, открити в неговата изключителна икономическа зона, като същевременно изразява „загриженост за последните провокативни стъпки в Източното Средиземноморие“.
„Съединените щати също потвърдиха позицията си, че нефтените и газовите ресурси на острова трябва да бъдат разпределени по справедлив начин между двете общности в контекста на цялостно споразумение“, се добавя в изявлението на Държавния департамент.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Reuters: Гърция, Израел, САЩ, Кипър се договориха за засилване на енергийното сътрудничество

Reuters: Гърция, Израел, САЩ, Кипър се договориха за засилване на енергийното сътрудничество

8 Август 2019 | 04:37 | Агенция "Фокус"
Атина. Гърция, Израел, Кипър и САЩ се договориха да засилят сътрудничеството в енергийната, кибер и инфраструктурната сигурност. Съответното заяви гръцкият министър на енергетиката Костис Хацидакис след среща с колегите си от останалите три страни, проведена в Атина, предава Reuters.
Откриването на залежи на природен газ в Източното Средиземноморие през изминалото десетилетие превърна региона в жизнеспособен алтернативен източник на енергия за Европа, но също така отвори дългосрочни спорове между съседите, които се борят за правата върху ресурсите.
Регионалните тристранни срещи между Израел, Кипър и Гърция, бяха разширени с включването на САЩ.
„Енергетиката може да бъде мост за по-широка политическа стабилност", заяви американският заместник-министър на енергетиката Франк Фанън пред репортери.
Кипърският министър на енергетиката Йоргос Лакотрипис на свой ред заяви, че е получил уверения от своите израелски, гръцки и американски колеги в пълна подкрепа за правото на страната му да извършва проучвания за природни ресурси.
Турция, която няма дипломатически отношения с Кипър, оспорва правото на държавата-членка на ЕС да сондира за природен газ и суверенитета й за райони, в които бяха открити находища.
Анкара изпрати два свои сондажни кораба на изток и на запад от острова. Кипър третира хода й като нарушение на международното право.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Втори турски кораб започна проучвания край Кипър

ТАСС: Втори турски кораб започна проучвания край Кипър

7 Август 2019 | 15:08 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският сондажен кораб „Явуз" започна проучвания в шелфа на Кипър при кладенец „Карпаз-1“. Това съобщи телевизионният канал NTV, предава TACC. По-рано в района Анкара изпрати сондажният плавателен съд „Фатих“.
Според министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез, който е на борда на „Явуз“, работата на плавателния съд ще продължи между 2,5-3 месеца. „Надяваме се, че след достигане на изчислената дълбочина, ще намерим газ", каза той.
Дьонмез също припомни, че Анкара преди това е предложила на властите на Република Кипър да си сътрудничат в сондажите и добива на ресурси с турската администрация в северната част на острова. „Ние предложихме, но гръцката част отказа. Въпреки това повтарям: ние сме уверени, че сътрудничеството на двете страни по този въпрос ще служи на интересите на двете общности", цитира агенцията думите му.
NTV съобщава, че корабите на турския флот охраняват кладенците и сондажните кораби денонощно.
В морето и в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър бяха открити големи находища на природен газ. През 2011 г. американската компания Noble Energy откри по-специално находището „Афродита“, чиито резерви се оценяват на около 140 милиарда кубически метра. Анкара оспорва границите на ИИЗ на Кипър.
В изявление на Съвета на ЕС, разпространено на 15 юли в Брюксел след среща на външните министри на 28-те държави от общността, се казва, че ЕС налага санкции срещу Турция поради сондажите й в ИИЗ на Кипър. Съветът на ЕС реши да спре преговорите за сключването на цялостно споразумение за въздушен транспорт, както и да не провежда Съвета за асоцииране и други срещи на високо равнище между ЕС и Турция.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Таийп Ердоган: В Източното Средиземноморие може да има стабилност само ако бъдат зачетени правата на турците

Реджеп Таийп Ердоган: В Източното Средиземноморие може да има стабилност само ако бъдат зачетени правата на турците

7 Август 2019 | 10:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчерта във вторник, че в Източното Средиземноморие може да бъде постигната стабилност само ако се зачитат интересите както на Турция, така и на турците киприоти, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изказване на 11-тата Посланическа конференция в Анкара, Ердоган е казал, че „стабилността в Източното Средиземноморие е важна за сигурността на Близкия Изток, Северна Африка и Европа“.
„Стабилността в Кипър и Източното Средиземноморие може да бъде постигнато само ако се зачетат интересите на Турция и (т.нар.) Турска Република Северен Кипър“, добави той.
Ден по-рано на същата конференция турският външен министър Мевлют Чавушоглу също говори за интересите на Анкара в Източното Средиземноморие и представи карта, на която показа изключителната икономическа зона на Турция, която се простира от остров Родос до западния бряг на Кипър.
Междувременно във вторник турският вестник Daily Sabah съобщи, че сондажният кораб „Явуз“ е започнал проучвания край бреговете на острова, южно от полуостров Карпасия. Съобщението съвпадна с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Донмез в Северен Кипър във вторник.
Междувременно, вторият турски сондажен кораб – „Фатих“, продължава работата си на запад от полуостров Акамас, Западен Кипър. Според информацията, има по-голяма вероятност сондажните дейности в региона Карпасия да доведат до отриването на газови залежи, отколкото тези край западния бряг. Изданието отбелязва още, че корабът за сеизмични проучвания Оруч Реис ще бъде изпратен в Източното Средиземноморие, след като завърши текущите си дейности в Мраморно море.
Както отбелязва турският вестник, сондажните дейности в Източното Средиземноморие се провеждат под закрилата на турските въоръжени сили.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: „Явуз“ започна сондажи край бреговете на Кипър

Kathimerini: „Явуз“ започна сондажи край бреговете на Кипър

6 Август 2019 | 14:30 | Агенция "Фокус"
Атина. Турският сондажен кораб „Явуз“ започна операция край бреговете на Кипър, южно от полуостров Карпас, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на статия в турския проправителствен вестник Daily Sabah. Уточнява се, че той ще извършва проучвания в рамките на три седмици.
Докладът съвпада с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез в северната част на разделения остров Кипър, населена с турци.
В същото време вторият турски сондажен кораб „Фатих“ продължава своята геодезическа работа на запад от полуостров Акамас и ще остане в района няколко седмици, става ясно от същия доклад.
Според Daily Sabah, изследователският кораб „Оруч Рейс“ ще бъде изпратен в Средиземно море след приключване на текущите си дейности в Мраморно море.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema: Мевлют Чавушоглу показа карта на турския континентален шелф, който стига до Кипър

Protothema: Мевлют Чавушоглу показа карта на турския континентален шелф, който стига до Кипър

6 Август 2019 | 10:23 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу показа карта на континенталния шелф на страната, който достига до остров Кипър, пише гръцкият ежедневник Protothema. Съответното се е случило по време на конференция на турските дипломати в Анкара, уточняват от изданието.
По време на срещата Чавушоглу подчерта развитието на Източното Средиземноморие, наблягайки на интересите на Турция в Кипър и на желанието на Анкара да преговаря с Атина. По време на речта си турският външен министър показа и карта, на която се вижда турският континентален шелф, покриващ цялата зона на Кастелоризо и Родос.
Турция ще продължи да защитава интересите на турските киприоти в кипърската Изключителна икономическа зона (ИИЗ), увери Чавушоглу. „Ние няма да допуснем никаква дейност в нашия континентален шелф след сондажите на (кораба) „Фатих“, които не включват интересите на турците и турските киприоти. Искаме справедливо разпределение на богатството. Не изключваме нито един модел за разрешаване на кипърския проблем, както и не налагаме никакъв модел. От друга страна няма да седнем на масата, само заради идеята да сме на нея“ добави министърът.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Кипър е национална кауза за Турция

Мевлют Чавушоглу: Кипър е национална кауза за Турция

5 Август 2019 | 14:19 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция никога няма да пренебрегне евентуално решение на кипърския въпрос, защото „това е национална кауза“ за нас, заяви министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу в понеделник, цитиран от „Анадолската агенция“.
„Кипър наша национална кауза. Равнопоставеността и сигурността на турците киприоти са незаменими. Ние не изключваме никакво решение на тази основа“, заяви първият дипломат на Анкара на 11-тата посланическа конференция.
Той добави: „Нашето послание към всички, които са заинтересовани в (източосредиземноморския) регион е същото. Ако сътрудничите с нас, всички печелят“.
Турция никога няма да позволи стъпки, които не взимат предвид правата и интересите на Турция и турците киприоти в Източното Средиземноморие, кръстопътят на три световни континента, категоричен е Чавушоглу.
Той подчерта, че Анкара подкрепя общо решение, в което ресурсите да бъдат разпределени поравно.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция възнамерява да установи контрол над Източното Средиземноморие

Kathimerini: Турция възнамерява да установи контрол над Източното Средиземноморие

5 Август 2019 | 08:25 | Агенция "Фокус"
Атина. Турската петролна компания (ТПК) има широки и дългосрочни планове в Източното Средиземноморие, които не включват само изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, но също и райони от континенталния шелф на Гърция, пише атинският ежедневник Kathimerini.
Според анализатори, ТПК вече е провела сондажи в определени райони източно от 28-ия меридиан в зона, смятана от Атина за континентален шелф на Гърция, където има индикации за наличието на въглеводородни резерви.
Същите анализатори също така смятат, че следващата стъпка на Анкара ще бъде да проведе допълнително проучване за избор на целите на сондажите, с крайна цел да консолидира своите претенции чрез инсталиране на платформи за извличане на въглеводороди.
Плановете на Турция да разшири дейностите си в Източното Средиземноморие произтичат от нарастващите енергийни нужди, по-специално от природен газ, където потреблението се оценява на 52 милиарда кубически метра годишно.
В момента Анкара е силно зависима от Русия и Иран, внася 55-60 процента от природния си газ от първия и 20 процента от втория. В резултат на това тя от известно време насочи своя поглед към Източното Средиземноморие, като направи претенциите си за природни енергийни резерви в региона част от дългосрочната си стратегия.
Според статия, публикувана в неделния брой на „Катимерини“ от петролния геолог и енергиен икономист Константинос Николау, Турция, най-вероятно, вече е провела сеизмични изследвания източно от 28-ия меридиан за два периода.
Първото проучване е било в периода между 2012 и 2015 година от кораба „Чезме“, който обаче е оборудван със стара технология. Вторият е в периода от 2015 година насам от по-съвременно оборудвания сондажен съд „Барбарос“.
Турция укрепи флота си от проучвателни кораби с придобиването на сондажните кораби „Фатих“ и „Явуз“ през 2018-та и тази година, съответно.
Развитието на нейния флот се разглежда като част от цялостния план на Анкара, подчертан от турските анализатори, за контролиране на Източното Средиземноморие и възможността да откаже достъп до други страни. Неотдавнашното закупуване на противоракетна отбранителна система С-400 от Русия също се смята за ход, който обслужва тази цел.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция поднови заплахите си към Кипър

Kathimerini: Турция поднови заплахите си към Кипър

3 Август 2019 | 16:29 | Агенция "Фокус"
Анкара. В по-нататъшна ескалация на напрежението с Кипър турският министър на отбраната Хулуси Акар изключи всяка вероятност Анкара да се откаже от статута си на гарант на острова и заяви, че ще продължи незаконните, според изданието дейности по сондиране там, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Турция, каза Акар, е гарант за Кипър и „ще продължи да използва това право, както е било в миналото“.
Той също така предупреди, че въоръжените сили на Турция са готови да направят „това, което е необходимо“, за да защитят правата на кипърските турци. „Турските въоръжени сили, както преди 45 години, когато проведоха мирната операция [нахлуването през 1974 г.], са близки до кипърските турци и са решени да защитават техните права и интереси.“
Системата на гаранциите е създадена, когато островът придобива независимост от Великобритания през 1960 г., а Гърция, Турция и Великобритания са определени като гарант.

Гърция и Кипър, и двете страни членки на Европейския съюз, отдавна призовават за прекратяване на системата, описвайки я като анахронична.
Въпреки това Акар каза, че усилията на някои страни да се отърват от Турция като гарант са „безрезултатни“. Той заяви това по време на прием по повод Деня на турските въоръжени сили“, който също отбеляза 468 години от османското превземане на Кипър през 1571 г. и 61 години от основаването на турско-кипърската паравоенна група TMT. Турция установи военното си присъствие на Кипър след нашествието и окупирането на северната част на острова през 1974 година, припомня изданието.

Освен това Акар добави, че Турция е започнала сондажи в рамките на това, което тя определя като континенталния си шелф край бреговете на Кипър и че ще продължи да прави това в съответствие с международно право.
Той каза, че Турция е показала през последните 10 години, че е решена да продължи своите планове в Източното Средиземноморие. Онези, които възразяват срещу нейните действия, добави той, ще разберат какво означава това възможно най-скоро.
Междувременно, в коментари относно предполагаемия план на Турция за сондиране в гръцките териториални води край остров Кастелоризо, гръцкият министър на отбраната Никос Панагиотопулос заяви в четвъртък, че Гърция е готова.
„Ние сме запознати с тези сценарии и Министерството на отбраната подготвя начини за справяне с възможността турски изследователски кораб да се появи в нашите териториални води“, каза той пред радио Thema 104.6. "Във всеки случай мога да ви уверя, че няма да бездействаме."

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

New Europe: Източносредиземноморският газов форум поиска статут на международна организация; Русия се включва на страната на Турция в газовата надпревара край Кипър

New Europe: Източносредиземноморският газов форум поиска статут на международна организация; Русия се включва на страната на Турция в газовата надпревара край Кипър

2 Август 2019 | 10:45 | Агенция "Фокус"
Брюксел. Енергийните министри на страните от Източносредиземноморския газов форум (ИСГФ) се срещнаха в Египет на 25 юли, където се съгласиха да се опитат да повишат нивото на форума до междунардона организация, първата по рода си в Югоизточното Средиземноморие, и да формират комитет за газовата индустрия, в който могат да участват държавни и частни компании от страните-членки на организацията, пише базираното в Брюксел издание New Europe в материал, представен без редакторска намеса.
Египетският министър на енергетиката Тарик ел Мула и колегите му от Гърция Костис Хацидакис, Кипър Йоргос Лакотрипис, Израел Ювал Щайниц, Йордания Хала Завати и заместник-министърът на енергетиката на Италия Андреа Чиофи присъстваха на форума, който е подкрепен от САЩ и Европейския съюз.
Американският министър на енергетиката Рик Пери и помощник-държавният секретар по енергийните ресурси Франк Фанон присъстваха на заседанието на 25 юли, което следва съвместната декларация на срещата на върха от 20 март 2019 г. между Кипър, Гърция и Израел, с участието на държавния секретар Майк Pompeo. На тази сесия Помпео подчерта подкрепата на Вашингтон за тристранния механизъм и отбеляза значението на засиленото сътрудничество.
Изпълнителният директор на Hydrocarbons Company Чарлз Елинас каза пред New Europe на 29 юли, че срещата формализира създаването на ИСГФ и създаването комитети, които да придвижват целите му. „Въпреки това той беше полезен от гледна точка на регионалната политика, но неясен и му липсваше практичност, особено като се имат предвид горещите проблеми в региона, които се нуждаят от спешно разрешаване“, каза той. „Това е клуб за говорене и като такъв ще помогне за подобряване на сътрудничеството между членовете му, но няма да има пряк ефект върху разработването и износа на въглеводороди от региона“, каза Елинас и добави, че това все още е обект на търговските предизвикателства в глобалните пазари и ефектите на глобалното обръщане към чиста енергия.

Гърция, Кипър и Израел ще се срещнат в Атина на 7 август

Европейската комисия обяви в Египет на 25 юли, че Комисията ще подкрепи дейностите на Форума със значителна финансова помощ, докато министрите одобриха и първото проучване, проведено от името на ИСГФ в сътрудничество със Световната банка, за да се проучи потенциалът на природния газ в региона и възможностите за развитие на находищата и износ на „синьо гориво“, се казва в изявление на гръцкото министерство на енергетиката.
Хацидакис проведе и двустранна среща с Пери и Фанон в Египет, където те обсъдиха американско-гръцките енергийни отношения и тяхното геополитическо значение. Гръцкият министър на енергетиката изтъкна значението на газопровода EastMed за енергийната сигурност на Европа и призова за необходимостта от преодоляване на настоящото забавяне поради предстоящото подписване на междуправителственото споразумение за тръбопровод между Гърция, Кипър, Израел и Италия, съобщиха от гръцкото енергийно ведомство , добавяйки, че Фанон ще ръководи делегацията на САЩ на срещата на енергийните министри на Гърция, Кипър и Израел в Атина на 7 август. Според Елинас тази среща е продължение на предишни тристранни срещи между тези държави с подкрепата на САЩ. „Вероятно ще се концентрира върху газопровода East Med, но проектът може да прогресира само ако може да осигури газ за Европа на цени, които могат да се конкурират със съществуващите цени на газа. Именно тук се крие предизвикателствотo“, каза той.
Елинас отбеляза, че Вашингтон иска газа от East Med да бъде изнасян в Европа, за да намали зависимостта на континента о руския газ. Но това може да се случи само, ако тръбопровода може да се съревновава с преобладаващите цени в Европа, което е предизвикателство. Въпреки това ВПГ от съществуващите в Египет инсталации за втечнен природен газ в Идку и Дамиета може да бъде изнесен за Европа, тъй като много ниските разходи за втечняване го правят търговски жизнеспособен, но друг потенциален износ на газ от региона не може да се възползва от това предимство. Това не се нуждае от сътрудничеството на Турция“, каза Елинас.

Ролята на Турция

Той отбеляза, че Турция има голямо влияние върху това, какво ще се случи с износа на газ от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър. „ИСГФ не може да реши подобни проблеми, особено ако Турция не е член на ИСФГ“, твърди Елинас. „ЕС и САЩ може и да успяха да използват своето влияние, но натискът и санкциите досега нямат никакъв ефект. А дори да има някакъв, то той е, че сега те стесниха възможностите си да влияят на Турция, която обяви, че вече не счита ЕС за независим арбитър“, обяснява експертът.
На форума на 25 юли в Египет Хацидакис също обсъди гръцко-египетското енергийно сътрудничество с ел-Мула, като акцентира върху маркетинга, проучването и производството на въглеводороди, регионалното сътрудничество в газовия сектор, както и инвестициите във възобновяеми енергийни източници и електричество.
Ел-Мола и Пери също се срещнаха в Египет, като според съобщенията последният е подчертал ролята на Египет като надежден източник на енергия, изтъквайки готовността на САЩ да предоставят на Египет всички експертизи и технологии, за да подобрят естественото си положение като важен енергиен център в региона и е подчертал ролята на Египет като крайъгълен камък в енергийното сътрудничество в Източното Средиземноморие.
Ел-Мола, от своя страна, е отбелязал факта, че Кайро е постоянният домакин на новооткрития форум, което подчертава неговата централност като регионален център за търговия с нефт и газ.
Елинас отбелязва, че самият Египет се превръща в основен играч. „Не само, че става самодостатъчен в газа, но и бързо насърчава възобновяемата енергия и като премахва субсидиите поддържа нарастващото вътрешно потребление на енергия. Това освободи газ за износ от съществуващите съоръжения за втечняване. С увеличаването на откриването и добива на газ, Египет очаква те да достигне пълно използване на наличните ресурси още през следващата година“, каза той и добави, че част от газта на съседите му, Израел и Кипър, може да достигне до Египет, ако цените го направят търговски изгоден.

Русия и Турция обмислят съвместни проучвания в Средиземноморието

Междувременно, руските петролни компании може да започнат сондажи във водите на Източното Средиземноморие в сътрудничество с Турция, заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от „Анадолската агенция“. Руският нефтен гигант „Роснефт“ има участие в газовото находище „Зохр“ в Египет.
Запитан дали Москва се опитва да включи Анкара, за да се укрепи в региона, Елинас каза, че в момента такова сътрудничество е за проучване в турските води. „Трудно е да се разбере как това може да осигури на Русия опора в региона, ако наистина иска. Руските компании имаха шансове да се борят за блоковете в ИИЗ на Кипър, но не ги използваха“, заяви той, като добави „и (руската газова компания) „Новатек“ вече е в Ливан“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ изразява „дълбока загриженост" за турските сондажи край Кипър

Kathimerini: Държавният департамент на САЩ изразява „дълбока загриженост" за турските сондажи край Кипър

17 Юли 2019 | 10:23 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Вашингтон отново изрази „дълбоката си загриженост" за настояването на Турция за извършване на сондажни операции в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В коментари към пресата говорителят на Държавния департамент Морган Ортагус заяви: „Подобно на европейците, ние изразихме дълбока загриженост относно твърденията на Турция, че ще продължи да сондира във водите край Кипър".
Ортагус насочи журналисти към изявление на Държавния департамент, публикувано на 9 юли, в което САЩ призовават Турция да спре „провокативните” си действия в района, като същевременно насърчават „всички страни да действат сдържано и да избягват действия, които увеличават напрежението в региона”.
Във вторник Министерството на външните работи на Турция заяви, че страната планира да изпрати четвърти сондажен кораб край Кипър в отговор на европейските санкции срещу Анкара.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Defence News: Доналд Тръмп се съгласи на изключването на Турция от програмата за F-35

Defence News: Доналд Тръмп се съгласи на изключването на Турция от програмата за F-35

17 Юли 2019 | 08:29 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. След дни на мълчание за това дали Турция ще бъде наказана за придобиването на руските зенитно-ракетни системи С-400, държавният глава на САЩ Доналд Тръмп се съгласи с неохота страната да бъде извадена от програмата за изтребителите F-35, съобщава специализираното списание за военни новини Defence News.
Въпреки че Вашингтон многократно предупреждава, че руската система С-400 е несъвместима с тези нба НАТО и е заплаха за F-35, Тръмп изрази съчувствие към решението на Турция. Той представи администрацията на Барак Обама като виновна за решението на Анкара, тъй като е отказала да й продаде американска алтернатива на С-400 – „Пейтриът“.
„И така, това, което се случва, е ситуацията, в която Турция е много добра с нас, много добра, а сега казваме на Турция, че няма да й продадем F-35, защото е била принудена да закупи друга ракетна система. Това е много трудна ситуация“, призна Тръмп. „Работим по въпроса, но не е справедливо. Тъй като са закупили руска система, ние не можем да им продаваме самолети. Това не е справедлива ситуация", допълни американският президент.
Забавеният отговор на администрацията подхрани спекулациите, че Тръмп иска да избегне борбата с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. И по-специално, президентът не е уточнявал дали ще наложи санкции срещу Турция в съответствие със Закона за противопоставяне на противниците чрез санкции. Но членовете на Конгреса тази седмица заявиха, че законът е много ясен: Тръмп няма друг избор, освен да одобри въвеждането им.
Преди дни Ердоган изрази убеждението си, че Тръмп има правомощието да се откаже от санкциите срещу Турция заради закупуването на руските системи за противовъздушна отбрана и трябва да „намери средата". Но Конгресът затвори вратата за компромис миналата година, когато вдигна висока летва за пътищата, по които САЩ може да се въздържа от санкции за страни, купуващи руски оръжия.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министърът на отбраната на САЩ: Турция не може да има и С-400, и F-35

Министърът на отбраната на САЩ: Турция не може да има и С-400, и F-35

16 Юли 2019 | 22:18 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Номинираният за министър на отбраната на САЩ Марк Еспер отново потвърди, че Турция не може да има и американски изтребители от пето поколение F-35, и съвременни руски системи за противовъздушна отбрана С-400, които Москва започна да доставя миналата седмица, предава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
„Политиката, която предадох на моя колега (военния министър на Турция Хулуси Акар), ако бъде потвърдена, е, че могат да имат или С-400, или F-35, не могат да имат и двете“, заяви Еспер на изслушване пред комисията на Сената на САЩ за въоръжените сили.
„Придобиването на С-400 фундаментално подкопава способностите на F-35 и нашата способност да запазим надмощието си в небето и в бъдеще“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“ (Русия): Кипърски вятър: Русия се обяви против санкциите на ЕС срещу Турция

„Известия“ (Русия): Кипърски вятър: Русия се обяви против санкциите на ЕС срещу Турция

16 Юли 2019 | 20:44 | Агенция "Фокус"
Москва. Русия се отнася отрицателно към решението на Европейския съюз да въведе санкции срещу Турция заради изострянето на ситуацията в Средиземноморието. Това съобщи пред руското издание „Известия“ заместник-министърът на външните работи на Руската Федерация Александър Грушко, като подчерта, че такива действия само задълбочават многогодишния неразрешен конфликт в региона. Едновременно, това не означава, че руската страна подкрепя действията на Турция, която изпрати в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър свои сондажни кораби за бъдещ добив на природен газ. В Анкара са уверени: ограниченията ще повлияят не толкова на икономическото положение на републиката, колкото на политическите отношения между Брюксел и Анкара. Под заплаха, конкретно, може да се окаже договорът за асоциация Турция-ЕС. Материалът е представен без редакторска намеса.

Бурни води

На 15 юли съветът на ЕС на ниво министри на външните работи одобри санкции срещу Турция заради действията на Анкара в ИИЗ на Кипър. От началото на май тук бяха изпратени два турски сондажни кораба – „Фатих“ и „Явуз“. ЕС ще съкрати финансовата подкрепа за Турция и ще спре преговорите за споразумение за въздушните превози, се казва в заявление на Съвета.
Москва се противопоставя на ограничителните мерки срещу Анкара. Както заяви Грушко, едностранните санкции противоречат както на международното право, така и на процедурите на Съвета за сигурност на ООН. В допълнение, като правило, те не постигат целите си.
„Напротив, те водят до радикализация на позициите“, подчерта дипломатът. „Ние изхождаме от факта, че когато има неразрешени конфликти, всеки трябва да се въздържа от движения, които биха могли да влошат положението, включително може значително да се усложни политическия процес за разрешаване на конфликта“.
В същото време, както вече беше заявено от Министерството на външните работи на Руската Федерация, Москва също е загрижена за влошаването на ситуацията в Източното Средиземноморие. От там подчертаха, че „нарушаването на суверенитета на Кипър не може да помогне за създаването на условия за трайно, жизнеспособно и справедливо решение на кипърския проблем“.
Турският парламент е убеден, че санкциите на ЕС ще предизвикат повече политически, отколкото икономически щети.
„Политически ще нанесе много повече вреди - Анкара може завинаги да откаже да се асоциира с Европейския съюз“, заяви заместник-председателят на турския парламент Озтурк Йълмаз.
В ИИЗ и на континенталния шелф бяха открити големи запаси от въглеводороди - по-специално през 2011 г. американската компания Noble Energy откри находището Афродита с обем на газ около 140 милиарда кубически метра. Турското ръководство оспорва границите на ИИЗ на Кипър и заявява, че Анкара има право на природни ресурси в региона. Според Министерството на външните работи на страната, сондажните съоръжения работят там по лиценз, издаден от ръководството на Турската република Северен Кипър (ТРСК), която между другото е призната единствено от Турция. Министерството подчерта, че републиката „запазва правата си върху континенталния шелф в Източното Средиземноморие и ще продължи да защитава правата на турската общност на Кипър“ върху тези ресурси. Така Турция възнамерява да извършва проучвателни дейности до 3 септември 2019 година.
От самото начало Европейският съюз показа солидарност с позицията на Кипър, който повдигна този въпрос в началото на май на срещата на върха на ЕС в румънския град Сибиу. На 11 юли беше съобщено, че освен прекратяването на преговорите за въздушния транспорт и намаляването на финансовата подкрепа за Турция за 2020 г., става дума за преразглеждане на сътрудничеството на Европейската инвестиционна банка с тази страна и за отказ от срещи на високо равнище.
Между другото, това не са единствените ограничения, които скоро могат да бъдат наложени срещу Турция. Така че, поради снабдяването на Анкара с руските противовъздушни ракетни системи С-400, Вашингтон се готви да наложи санкции на Анкара. От Държавния департамент, още преди началото на доставките в Турция, припомниха закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ и подчертаха, че „ще има реални и отрицателни последици (за Турция), ако приемат С-400“. Според Bloomberg Вашингтон официално ще обяви въвеждането на мерки до края на седмицата. Все още не се знае какви ще бъдат те.

Помощта на посредниците

Тази година се отбелязва 45-та годишнина от конфликта между Кипър и Турция, който разделя острова на южна и северна части. Създадена през 1974 г., ТРСК, която заема една трета от островната територия, все още се възприема от повечето страни по света като земя, окупирана от Турция.
Уреждането на спорни въпроси тук исторически се ръководи от три партии: Гърция, Турция и Обединеното кралство (с правата на бивша метрополия). Тези три държави са гарантите за независимостта на острова от 1960 г. насам, когато излиза из под британско управление.
Москва настоява, че Съветът за сигурност на ООН трябва да се заеме с решението на кипърския въпрос. По-специално, както руският посланик в републиката Станислав Осадчий заяви пред „Известия“, постоянните членове на Съвета за сигурност биха могли да бъдат гарантите на споразумението, а именно Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Що се отнася до двустранните отношения с Кипър, Руската Федерация има добро сътрудничество с южната част и Москва очаква, че то ще остане такова, обобщи дипломатът.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: В Турция кацна единадесети самолет с компоненти за С-400

ТАСС: В Турция кацна единадесети самолет с компоненти за С-400

16 Юли 2019 | 10:44 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на националната отбрана на Турция съобщи за пристигането в Анкара на единадесетия самолет с компоненти за руската зенитно-ракетна система С-400, предава TACC.
„Продължават доставките на елементи за С-400 за Турция. Във връзка с това единадесетият самолет кацна в авиобазата Мюртед [в провинция Анкара]", се казва в комюнике от Министерството на отбраната на южната ни съседка.
Доставките на С-400 в Турция започнаха на 12 юли. Според Министерството на отбраната на републиката, на този ден три товарни самолета са доставили няколко от елементите на С-400.На следващия ден пристигна друг руски самолет. На 14 юли бяха подадени данни за пристигането на седмия самолет, а в понеделник кацнаха още две машини.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи сделката с Руската федерация като най-важната съвременната история на страната. Той заяви също, че процесът на снабдяване на руските системи за противовъздушна отбрана може да бъде завършен до април 2020 г.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: В Турция кацна десети самолет с компоненти от С-400

ТАСС: В Турция кацна десети самолет с компоненти от С-400

16 Юли 2019 | 08:43 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на националната отбрана на Турция съобщи за пристигането в Анкара на десетия самолет с нова партида компоненти от руските зенитно-ракетни системи С-400, предава TACC.
„Продължават доставките на ракети С-400 за Турция. В тази връзка десетият самолет кацна на авиобаза „Мюртед“ в провинция Анкара“, се казва в комюнике от Министерството на отбраната.
Доставките на С-400 в Турция започнаха на 12 юли. Според Министерството на отбраната на републиката, на този ден три товарни самолета са доставили няколко от елементите на С-400.На следващия ден пристигна друг руски самолет. На 14 юли бяха подадени данни за пристигането на седмия самолет, а в понеделник кацнаха още две машини.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи сделката с Руската федерация като най-важната съвременната история на страната. Той заяви също, че процесът на снабдяване на руските системи за противовъздушна отбрана може да бъде завършен до април 2020 г.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

16 Юли 2019 | 04:23 | Агенция "Фокус"
Анкара. Продължават доставките на руските ЗРК С-400 за Турция, предаде информационната агенция ДХА. По информация на Министерството на националната отбрана, на четвъртия ден от доставките вече е кацнал и деветият самолет на военното летище Мюртед край Анкара. Получаването на елементи от ЗРК С-400 започна миналия петък. Тогава на летището в околия Кахраманказан на турската столица кацнаха три руски военно-транспортни самолета с оборудване за командни центрове и радарни установки. В събота кацна един самолет, а в неделя – други три; т.е. за уикенда общо 4 самолета. На четвъртия ден от доставките – днес сутринта, кацна осмият самолет, а малко по-късно – и деветият самолет, посочва още ДХА.

Превод и редакция: Георги Димов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

16 Юли 2019 | 03:00 | Агенция "Фокус"
Москва. В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаването на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса. Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпа на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог. През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.
Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.
От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродитас и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участаци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

15 Юли 2019 | 23:47 | Агенция "Фокус"
Москва. В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаването на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса. Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпа на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог. През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.
Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.
От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродитас и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участъци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

15 Юли 2019 | 19:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Продължават доставките на руските ЗРК С-400 за Турция, предаде информационната агенция ДХА. По информация на Министерството на националната отбрана, на четвъртия ден от доставките вече е кацнал и деветият самолет на военното летище Мюртед край Анкара. Получаването на елементи от ЗРК С-400 започна миналия петък. Тогава на летището в околия Кахраманказан на турската столица кацнаха три руски военно-транспортни самолета с оборудване за командни центрове и радарни установки. В събота кацна един самолет, а в неделя – други три; т.е. за уикенда общо 4 самолета. На четвъртия ден от доставките – днес сутринта, кацна осмият самолет, а малко по-късно – и деветият самолет, посочва още ДХА.

Превод и редакция: Георги Димов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция се надява на съвместно производство с Русия на системи за ПВО

ТАСС: Турция се надява на съвместно производство с Русия на системи за ПВО

15 Юли 2019 | 19:30 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция разчита на организиране на съвместно с Русия производство на системи за ПВО. За тези намерения съобщи президентът на страната Реджеп Таип Ердоган в свое изявление пред телевизионния канал NTV, предава TACC.
„Ние вече получаваме нашите C-400 (зенитни ракетни системи). Някои твърдяха, че не можем да ги разположим. Те казваха, че това било неправилно. Но ето че те вече биват доставяни при нас в Турция със самолети. Нашата следваща цел е съвместно производство с Русия“, подчерта турският лидер на мероприятие по случай третата годишнина на опита за държавен преврат.
Ердоган изрази надежда, че процесът на доставка на C-400 в републиката ще завърши през април 2020 година.
Ердоганб многократно е заявявал желанието на Анкара да участва в производството на С-400 съвместно с Москва. На 10 юли Ердоган заяви пред журналисти, че по тази тема „е достигнато съгласие с президента на Руската Федерация Владимир Путин“. На 29 юни прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи, че договорът за доставка на зенитните системи предполага частично предоставяне на производствени технологии на турската страна.
Първоначални съобщения за преговори между Русия и Турция за доставка на С-400 започват през ноември 2016 година. На 12 септември 2017 г. е потвърдено от руска страна сключването на договор. По данни на Министерството на отбраната на Турция през последните 4 дни девет руски самолета доставят оборудване за С-400.


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: В Турция кацна осми самолет с компоненти на С-400

РИА Новости: В Турция кацна осми самолет с компоненти на С-400

15 Юли 2019 | 16:24 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на отбраната на Турция съобщи за кацането в страната на осми самолет с компоненти на руските противовъздушни ракетни системи С-400, предава РИА Новости.
„Доставката на елементи от С-400 продължава по план", се казва в съобщение за пресата. Колко точно самолета ще кацнат в Турция, остава неясно.
Колко въздухоплавателни средства ще се изискват не е посочено.
Сделката бе сключена през 2017 г. Тя задължава Русия да достави на Турция четири дивизии за два и половина милиарда долара. Анкара ще плати част от тази сума самостоятелно, а останалото ще бъде финансирано със заем от Москва.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: Палатата на представителите на САЩ одобри проект за военен бюджет

„Анадолска агенция“: Палатата на представителите на САЩ одобри проект за военен бюджет

15 Юли 2019 | 13:36 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Палатата на представителите на Конгреса на САЩ одобри проекта за военен бюджет на страната в размер на 733 милиарда долара за финансовата година 2020-та, предава „Анадолската агенция“.
„За“ приемане на законопроекта гласуваха 220 конгресмени, а 197 бяха „против“.
Срещу предложението бяха всички конгресмени от Републиканската партия и някои демократи, настояващи за съкращаване на военния бюджет.
В него са включени редица поправки, забраняващи на президента на САЩ Доналд Тръмп да насочи средства за издигане на стена по границата с Мексико. При това се очаква, че Сенатът на САЩ, където мнозинство са републиканците, няма да приеме законопроекта.
Друга поправка забранява отделяне на средства за провеждане на военни операции срещу Иран без одобрение на американските законодатели.
По-рано от Белия Дом съобщиха, че държавният глава може да наложи вето на законопроекта.
Струва си да се отбележи още, че в законопроекта се запазва предложението за забрана на доставките на F-35 в Турция, ако тя завърши сделката с Русия за С-400.
Законопроектът също така предвижда продължаване на преговорите между Турция и Съединените щати относно доставката на система за противовъздушна отбрана на Patriot.
По инициатива на републиканския конгресмен Дейвид Чичилин, законопроектът включва разпоредба за отмяна на ембаргото върху доставката на оръжие на гръцката общност на Кипър, наложена през 1987 г.
Законопроектът трябва да бъде одобрен от Сената.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ердоган: Сделката за С-400 е най-важната в историята на Турция; не одобряваме санкциите срещу Иран; сенатор Робърт Менендес е враг на Турция

Ердоган: Сделката за С-400 е най-важната в историята на Турция; не одобряваме санкциите срещу Иран; сенатор Робърт Менендес е враг на Турция

15 Юли 2019 | 12:29 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Президентът на Турция разкритикува изтъкнат американски сенатор, когото обяви за „враг на Турция“, чиито действия представляват „безсмислена заплаха“ за турско-американските отношения, предава „Анадолската агенция“.
На въпрос относно предложението на сенатора-демократ Робърт Менендес за премахване на оръжейното ембарго върху кипърската гръцка администрация, Реджеп Тайип Ердоган каза пред репортери, че според него президентът на САЩ Доналд Тръмп няма да се хване на тази схема.
"Подходът на един сенатор на този етап не трябва никога да уврежда турско-американските отношения", добави той.
Кипър е разделен от 1974 г., когато превратът на кипърските гърци е последван от насилие срещу турците на острова и намесата на Анкара като сила на гарант, припомня турската държавна агенция.

Доставката на С-400

Що се отнася до започналите през миналата седмица доставки на руските системи за противовъздушна отбрана С-400, Ердоган подчерта, че чрез закупуването на системите Турция „не се готви за война“, а „се опитва да гарантира мира и националната си сигурност“.
Той добави, че разполагането на ракетите ще бъде завършено до април 2020 г.
Официални представители на САЩ твърдят, че руските комплекси ще бъдат несъвместими със системите на НАТО и ще изложи американските изтребители F-35 на евентуална руска измама.
Турция, от своя страна, подчерта, че С-400 няма да бъде интегрирана в системите на НАТО и няма да представлява заплаха за Алианса.
Ердоган подчерта, че сделката за С-400 е „най-важното споразумение“ в историята на Турция, защото вместо да прави Турция пазар за продажба на оръжие, договорът я прави партньор в производството.
След продължителни усилия за закупуване на система за противовъздушна отбрана от САЩ без успех, Анкара подписа договор през 2017 г. за закупуване на руската С-400, припомня още „Анадолската агенция“.

Санкциите срещу Иран

Запитан за санкциите на САЩ срещу Иран, Ердоган подчерта, че регионът е уморен от война и че Турция не одобрява санкциите.
Той добави, че регионът трябва да може отново да застане на краката си.
Ердоган каза също, че на 1 август в Астана ще започне двудневна техническа среща, на която ще се обсъди сирийският конфликт.
По-късно този месец Анкара ще бъде домакин на тристранна среща на високо равнище с участието на Русия и Иран, каза той, добавяйки, че по-късно ще се проведе и друга среща на върха в Турция.
Основна тема на преговорите ще бъде Идлиб, както и генералната ситуация в Арабската република, преходния процес, конституционната комисия и връщането на бежанците в страната.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sputnik: Турция каза „сбогом“ на Запада, купувайки руските С-400

Sputnik: Турция каза „сбогом“ на Запада, купувайки руските С-400

15 Юли 2019 | 03:55 | Агенция "Фокус"
Анкара. След продължилото месеци противопоставяне между САЩ и Турция заради решението на Анкара за закупуване на системи за противовъздушна отбрана в Русия, първите компоненти на С-400 пристигнаха в страната. Защо Турция ги е купила за 2,5 милиарда долара, въпреки ожесточената критика от страна на НАТО и провъзгласения „стратегически партньор” САЩ, кара коментаторите да гадаят, коментира руската агенция Sputnik.
Трудно е да се разбере дори от експертите по сигурността, защо турският президент Реджеп Тайип Ердоган толкова много иска руската система за противовъздушна отбрана „С-400“ „на всяка цена“, пише Борис Калноки в статията си за немския медиен сайт Die Welt. В статия, озаглавена „С руските ракети Ердоган се разделя със Запада”, германският журналист твърди, че фактът, че Анкара е решила да продължи с тази сделка, може да се разглежда като „точката, от която няма връщане” за Турция, след което ще напусне редиците на съюзниците.
Според изданието, Турция е реши да се придържа към сделката въпреки критиките към НАТО и САЩ, тъй като третира Русия като партньор в преговорите в Близкия изток, докато за Москва се твърди, че има повече влияние в региона, отколкото в САЩ.
Друго вероятно обяснение, според кореспондента на Die Welt, е, че турският президент иска да стои далеч от САЩ, тъй като системите С-400 могат да бъдат разположени близо до столицата на страната. Както се посочва в материала, при опита за преврат през 2016 г. турският парламент е бил атакуван от въздуха, така че ръководителят на страната може да бъде обезпокоен, че ако разположи там произведените от САЩ ракети „Пейтриът“, Вашингтон ще може да ги изключи дистанционно, ако те станат необходими в подобна ситуация.
За отбелязване е, че ангажиментът към споразумението С-400 се подкрепя дори от опозиционната турска републиканска народна партия, като нейният лидер Кемал Киличдароглу подкрепи усилията за гарантиране на сигурността на страната и разкритикува САЩ за отказа им да продаде ракети „Пейтриът“ на Анкара.
"Ако на предишното желание на Турция да закупи американските системи за противоракетна отбрана „Пейтриът“ не е било отговорено позитивно, разбира се, турското правителство ще търси други възможности, за да гарантира сигурността си", каза Киличдароглу, цитиран от Anadolu Agency.
Неотдавна Доналд Тръмп обвини за американския отказ да продаде на Турция ракети „Пейтриът“ тогавашния президент Барак Обама и заяви, че Турция не е била третирана справедливо. Преди няколко месеца САЩ финализираха с Турция сделка за 3,5 милиарда долара за ракетни комплекси „Пейтриът“, но Анкара все още не е приела офертата, като казва, че предложените от САЩ условия не са толкова добри, колкото споразумението с Русия, което тя подписа през декември 2017 г. Министерството на отбраната съобщи на 2 юли, че първата пратка от ракетните системи С-400 е кацнала в Анкара.
Турция, която е страна-членка на НАТО, многократно е заявявала, че системата не представлява никаква заплаха за Съюза. Но НАТО и САЩ остро критикуваха сътрудничеството на Турция с Русия, твърдейки, че системата С-400 е несъвместима със системите на НАТО за противовъздушна отбрана, докато Вашингтон настоява Анкара да закупи ракетните системи „Пейтриът“ и заплашва да замрази сделката за придобиване на самолети F-35 от Анкара.
През уикенда Bloomberg съобщи, цитирайки източници, че Вашингтон планира да обяви санкции срещу Анкара в края на следващата седмица, като екипът на американския президент Доналд Тръмп вече е взел решение по въпроса.

Превод и редакция: Юлиян Марков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Продължават по план доставките на С-400 в Турция

Anadolu Agency: Продължават по план доставките на С-400 в Турция

14 Юли 2019 | 15:59 | Агенция "Фокус"
Анкара. Доставките на ракетни системи за отбрана С-400 продължават по план, заяви в неделя Министерството на отбраната на Турция, цитирано от Anadolu Agency.
Доставката на системите за въздушна и ракетна отбрана С-400 продължава както е планирано и седмият руски самолет, превозващ части за С-400, се приземи в военновъздушната база „Муртед“ край Анкара, съобщи Министерството в социалната мрежа „Туитър“.
След продължителни усилия за закупуване на система за противовъздушна отбрана от САЩ без успех, Анкара подписа договор през 2017 г. за закупуване на руската С-400, припомнят от агенцията.
Американски чиновници призоваха Турция да закупи американски ракети "Пейтриът", твърдейки, че руската система ще бъде несъвместима със системите на НАТО и ще изложи F-35 на възможно изучаване от руска страна.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Германски професор определи турската покупка на С-400 като победа за Русия

ТАСС: Германски професор определи турската покупка на С-400 като победа за Русия

14 Юли 2019 | 11:54 | Агенция "Фокус"
Москва. Доставката на руските зенитни ракети в Турция е победа за Москва и може да застраши отношенията на Анкара с нейните партньори от НАТО, такова е мнението на германския професор Томас Егер, публикувано в местното издание Focus, предава ТАСС.

„Доставката на системите и разполагането на руски специалисти на турска територия е огромна победа за президента (Владимир) Путин. Неговата репутация се покачи, Русия ще получи достъпа до важни военни данни, което е преимущество за руските военни, а сближението между Анкара и Москва е силен удар по НАТО“, пише професорът.

Според Егер, турският президент Реджеп Тайип Ердоган е скептичен спрямо американския държавен глава Доналд Тръмп, докато в Путин той вижда „ефективна опора“ при вътрешнополитически проблеми.

„Ако Турция излезе от НАТО, това ще е изключителна геостратегическа загуба за Алианса“, категоричен е политологът. Според него тази възможност не може да бъде категорично отхвърлена.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Втори турски кораб ще започне сондажи в Източното Средиземноморие, заяви турският министър на енергетиката

Ekathimerini: Втори турски кораб ще започне сондажи в Източното Средиземноморие, заяви турският министър на енергетиката

6 Юли 2019 | 15:19 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският кораб „Явуз“ ще започне сондажи в Източното Средиземноморие в срок до една седмица, това заяви Фатих Дьомнез, турският министър на енергетиката и природните ресурси, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Това ще е вторият турски кораб, който извършва сондажи в региона, припомнят от изданието.

Дьомнез е на посещение в Мерсин, където заяви, че „с божията помощ, до една седмица, „Явуз“ ще направи първия си сондаж в Източното Средиземноморие на територия, за която сме получили разрешение от Турска република Северен Кипър“, като изданието пояснява, че става въпрос за държава, намираща се в северната част на о. Кипър, която е призната единствено от Анкара.

Другият кораб на Турция – "Фатих", също извършва сондажи в спорни води в региона, припомня автора на статията.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Ердоган нарече "грабеж" евентуален провал на американските доставки на F-35 на Турция

ТАСС: Ердоган нарече "грабеж" евентуален провал на американските доставки на F-35 на Турция

4 Юли 2019 | 09:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган нарече "грабеж" евентуален провал на доставките от САЩ на изтребители F-35 за страната му, предава TACC, като се позовава на репортаж на местната телевизия NTV.
"Ако имате клиент, който редовно плаща пари, как не можете да му дадете това, което той иска? Това се нарича грабеж. Вече сме платили 1,4 милиарда долара. Нашите военни и пилоти са обучени. Предадоха ни четири самолета, остават останалите", подчерта турският президент.
Отношенията между Анкара и Вашингтон през последните месеци бяха изострени от придобиването от Турция на противовъздушни ракетни системи С-400 от Русия. По-рано САЩ предупредиха Турция, че в случай на финализиране на сделката с Москва, Вашингтон може да откаже на Анкара продажбата на F-35. Двете страни са се договорили за доставките на 100 от самолетите от пето поколение.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

To Vima: Анкара тайно изпраща 42 германски танка "Леопард-2A4" в северната част на Кипър

To Vima: Анкара тайно изпраща 42 германски танка "Леопард-2A4" в северната част на Кипър

4 Юли 2019 | 07:21 | Агенция "Фокус"
Анкара/Никозия. Докато вниманието на международната общност е насочено към незаконната дейност на Турция в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, Анкара е провела тайна операция за транспортирането на 42 германски танка "Леопард-2А4" към Китре в северната част на разделения остров, населена с турски киприоти, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник To Vima.
Машните, заедно с боеприпаси, са били транспортирани от турския град Одрин с товарен кораб.
Танковете са на Първата турска армия в района на река Марица, където се съхраняват всички бронирани бойни машини на армията на Анкара, и са оборудвани със 120-милиметрови оръдия. Прехвърлянето им е в нарушение на забраните на САЩ и Германия.
И Конгресът на САЩ, и правителството в Берлин забраниха прехвърлянето в Кипър на оръжейни системи, които двете страни са продали на Турция. Анкара нарушава тези решения и все по-често използва американски оръжейни системи (танкове, ракети, оръдия и лична военна техника).
Транспортирането на "Леопард-2А4" към северната част на Кипър очевидно не остава незабелязано от правителството на държавата-членка на ЕС Република Кипър, което информира за придвижването им.
Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, която бе номинирана от Европейския съвет за следващ председател на Европейската комисия, е напълно запозната със ситуацията в Кипър, твърдят от редакцията. В началото на март тя проведе разговори за регионална сигурност с кипърския си колега Савас Агелидис.
На конференция „Сигурността в Европа и Югоизточното Средиземноморие“ германският министър на отбраната подчерта стратегическото значение на Кипър за ЕС и защити суверенното право на страната да експлоатира природните ресурси в своята ИИЗ. Тя също така се позовава на международното право в подкрепа на Република Кипър по въпроса за германските танкове.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

"Известия": Турция може да разположи С-400 по границата със Сирия и в Северен Кипър

"Известия": Турция може да разположи С-400 по границата със Сирия и в Северен Кипър

3 Юли 2019 | 16:24 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция може да разположи С-400 по границата със Сирия и в Северен Кипър, заяви турският депутат Ахмет Берат Чонкар, член на Комисията по външни работи на турския парламент в интервю за руския вестник „Известия“.
Според него ракетните комплекси могат да бъдат разположени на стратегически места, но все още няма окончателно решение по този въпрос.
„Най-сериозната заплаха идва от Източното Средиземноморие, от района, където се намират Северен Кипър и вече споменатата Сирия. Затова първо ще помислим как да защитим южните и източните си граници ”, каза Чонкар.
В същото време той добави, че където и да бъдат разположени С-400, "това само ще засили националната сигурност на Турция, ще укрепи нашата противовъздушна отбрана".
„Ще поставим ракети там, където ще бъдат оптимално от гледна точка на покриване на нашите граници. В момента този въпрос е на технически етап, военните ни работят по местата на разполагане“, добави политикът.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция обмисля закупуването на руски изтребители, в случай че САЩ откажат доставките на F-35

ТАСС: Турция обмисля закупуването на руски изтребители, в случай че САЩ откажат доставките на F-35

2 Юли 2019 | 03:15 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция обмисля закупуването на руски изтребители, в случай че САЩ откажат доставките на F-35, предава TACC, като се позовава на информация от Bloomberg.
В разпространената информация се подчертава, че Турция се надява на съвместно производство с Русия на ракети от ново поколение.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция обмисля закупуването на руски изтребители, в случай че САЩ откажат доставките на F-35

ТАСС: Турция обмисля закупуването на руски изтребители, в случай че САЩ откажат доставките на F-35

1 Юли 2019 | 22:24 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция обмисля закупуването на руски изтребители, в случай че САЩ откажат доставките на F-35, предава TACC, като се позовава на информация от Bloomberg.
В разпространената информация се подчертава, че Турция се надява на съвместно производство с Русия на ракети от ново поколение.


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Външният министър на Гърция: Инцидент в Егейско море ще удари по турската икономика

Външният министър на Гърция: Инцидент в Егейско море ще удари по турската икономика

30 Юни 2019 | 13:12 | Агенция "Фокус"
Атина. „Никой не иска инцидент в Егейско море. Не само ние, страна, която обича мира и базира интересите си на международното право, но и Турция, която иска да запази контролирано напрежение в Егейско море и да прокарва собствената си политика. Но, в никакъв случай Турция не търси конфликт или инцидент“, заяви министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос в интервю пред вестник „То Вима“, където изрази мнение, че няма голяма вероятност да се случи инцидент между двете държави, предава обществената информационна агенция АНА-МПА.
Катругалос обясни изявленията на турските власти с общата политика на съседната страна и по причини за вътрешна употреба. „На турската ревизионистка политика й трябва да поддържа ниво на ескалиращо напрежение, което се увеличава според вътрешната ситуация, но тя знае, че един конфликт би бил катастрофален“.
Гръцкият външен министър изпрати ясно послание към Турция, отбелязвайки, че Анкара е наясно, че никой няма да спечели от конфликт в Егейско море и че мисълта за инцидент ще навреди на нейната икономика, която в момента е на ръба.
Той обаче каза, че Гърция остава решена да предотврати лош сценарий. „Гърците трябва да се чувстват в безопасност“, отбеляза Катругалос.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кипър вдигна залога в Източносредиземноморския енергиен конфликт (ОБЗОР)

Кипър вдигна залога в Източносредиземноморския енергиен конфликт (ОБЗОР)

29 Юни 2019 | 18:26 | Агенция "Фокус"
Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) в петък, с който запази за военноморски учения някои части от изключителната си икономическа зона (ИИЗ), където се очаква да хвърли котва вторият сондажен кораб на Турция „Явуз“, за да започне проучване за въглеводороди.

Според Kathimerini, навигационният телекс е издаден за части от блокове 2 и 3 от 1 до 10 юли.
Турция изпрати сондажният кораб в кипърската ИИЗ в началото на май, където по-късно той започна проучвания. Миналата седмица „Явуз“, придружен от военни кораби, отплава за района на полуостров Карпас, Североизточен Кипър, и ще е там в началото на юли.
Изданието припомня, че именно в Блок 3 се намира предполагаемо находище на газ, към което се беше насочил съд на италианската компания „Ени“ през февруари миналата година, но бе блокиран от турската флота.

Kакто съобщава Sabah, „Явуз“ плава през Егейско море и трябва да достигне залива на Фамагуста след три седмици, когато ще започне проучвателни дейности на 3000 метра дълбочина и се очаква да се срещне с другия турски сондажен кораб, който оперира в района „Барбарос Хайреддин“ през август.
Вестникът отбелязва също, че сондажният кораб „Фатих“ се движи на запад от Кипър, придружаван от две турски военни фрегати и три канонерки. Той ще проучва и в района на юг от острова, където гърците киприоти твърдят, че са дали права за сондиране на италианската компания Ени, чийто кораб също е ескортиран от турска военна фрегата.
Турция, единствената страна, която признава т.нар. Турска Република Северен Кипър, настоява, че опитите на Никозия да провежда едностранни сондажи за въглеводороди нарушават правата на турската част на разделения остров. В редовните си изявления по темата, от Анкара са категорични , че са решени да защитават интересите си с всички средства.

Турция обмисля да разположи очакваните през юли руски зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, съобщава Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.
Както отбелязва американската агенция, „далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър за контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова". „Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси“, добавят източниците.
Местоположението може да бъде край първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую, на средиземноморското крайбрежие, твърдят източниците на „Блумбърг“.
„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Европейският съвет, излезе с изявление миналата седмица, в което осъди действията на Турция и заяви, че ще обмисли какви мерки да предприеме в отговор.
„Европейският съвет изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на ЕС за прекратяване на подобни дейности“, се казва в изявлението.

Франция е чувствителна към „трудностите“ на Кипър със съседна Турция и подкрепя опитите на Никозия да накара Анкара да спре незаконните сондажи за газ край бреговете му, заяви изтъкнат френски сенатор в петък, цитиран от AP.
Както предава Cyprus News Agency, председателят на комисията за външни работи и отбрана на американския Сенат Кристиян Камбон е заявил, че и Франция, и Европейският съюз са срещу действията на Анкара. Той подчерта решимостта на Париж да защитава лицензите за газови проучвания край Кипър на енергийната компания Total.
„Катимерини“ пише, че Никозия прави всичко по силите си, за да осигури участието на "Тотал" в блокове, които вече са лицензирани за италианската Eni, както и консорциум от италианската компания и KOGAS.Гърция също така награди Total в четвъртък с лиценз за проучвателни дейности край остров Крит.

Нещо повече, както съобщава politis.com.cy, в средата на май министрите на отбраната на Република Кипър и Франция Савас Ангелидис и Флоранс Парли са се съгласили френският флот да използва военноморската база в Мари. В официално съобщение, цитирано от уебсайта, те „потвърдиха в писмена форма намерението на двете страни да си сътрудничат с оглед укрепване на военния капацитет на Република Кипър и за широко стратегическо сътрудничество в полза на военноморските сили“ на двете държави.
Френският министър потвърди силната подкрепа на страната си за Никозия и осъди дейностите на Турция, които, според нея, нарушават международното право и суверенните права на Кипър.
Според информацията, Кипър и Франция ще съфинансират изграждането на нова докинг зона на военноморската база Евангелос Флоракис в Мари, за да направят възможен достъпа на по-големи кораби. Работата по модернизирането на съоръжението вече е започнала. Оперативният център на френските военни кораби ще бъде самолетоносачът "Шарл де Гол", който патрулира Източното Средиземноморие.

Отвъд океана, американските конгресмени Тед Дойч и Дейвид Цицилин от Демократите и Гус М. Билиракис от Републиканците представиха на 19 май двупартийния, двукамарен Закон за партньорство за сигурност и енергийно партньорство от 2019 г., за да подчертаят и подкрепят растящото сътрудничество в Източното Средиземноморие между Израел, Гърция, и Кипър, съобщи „Катимерини“
Сенатор Боб Менендес от Демократите, член на комисията по външни отношения на Сената и сенатор Марко Рубио от Републиканците представиха законопроекта в Сената.
Той ще разшири участието на САЩ в регионалните енергийни дейности, включително чрез създаването на енергиен център за Източното Средиземноморие в САЩ, подпомагане на разработването на наскоро открити находища на природен газ и участие във Форума за газ за Източното Средиземноморие, където не е поканена Турция.
„Това би подобрило и сътрудничеството в областта на отбраната с държавите от региона, включително чрез разрешаване на помощта за сигурността на Гърция и премахване на съществуващо ембарго върху продажбата на оръжие на Република Кипър. Законодателството също така дава ясно да се разбере, че Конгресът на САЩ няма да си затваря очите за регионалната агресия на Турция или провеждането на политики, които застрашават интересите на САЩ и техните партньори“, коментира вестникът.
На 28 май отново „Катимерини“ съобщи, че американският Сенат е гласувал за премахване на десетилетното оръжейно ембарго срещу Кипър и за отрязване на Турция от американската програма за изтребители F-35.
Мерките бяха приети чрез Националния закон за оторизация на отбраната в проектобюджета за 2020 г. чрез изменение, въведено от сенатора от Демократическата партия Боб Менендес, като то е подобно на версия, която бе представена от конгресмена-демократ Дейвид Цицилин в Камарата на представителите и ще бъде гласувана в следващите няколко дни.

Редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Кипър започва военни учения в района, където отива турският сондажен кораб

Kathimerini (Гърция): Кипър започва военни учения в района, където отива турският сондажен кораб

29 Юни 2019 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Никозия. В отговор на действията на Турция в териториалните води на Кипър, Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), с който запази втори и трети блок от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова за военноморски учения в периода между 1 и 10 юли, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini.
По думите на турския министър на енергетиката Фатих Донмез, именно натам се е насочил втория турски сондажен кораб „Явуз“, за да започне проучванията си за въглеводородни залежи.
В Блок 3 се намира потенциалното находище на натурален газ „Скуид“ и в този район през февруари 2018 година турски военни кораби предотвратиха сондажи на италианската компания „Ени“.
В същото време, отбелязва „Катимерини“, Никозия прави всичко възможно, за да осигури участието на френската енергийна компания „Тотал“ в проучването на блоковете, за които вече е дадена концесия на „Ени“, както и на консорциум между италианския петролен гигант и южнокорерйската KOGAS.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Република Кипър обяви военни учения в периода 1-10 юли

Kathimerini: Република Кипър обяви военни учения в периода 1-10 юли

29 Юни 2019 | 10:02 | Агенция "Фокус"
Никозия. В отговор на текущите дейности и бъдещите проекти на Турция в териториалните води на Кипър, Никозия издаде навигационен телекс, резервиращ части от Блокове 2 и 3 в изключителната си икономическа зона (ИИЗ) за военноморски учения в периода от 1 до 10 юли, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
На базата на неотдавнашни коментари на турския министър на енергетиката Фатих Донмез и други официални лица, това е областта, в която се очаква да бъде изпратен вторият сондажен кораб на Анкара - "Явуз". В Блок 3 се намира и мястото, в което Турция предотврати проучванията на италианската компания "Ени" през февруари миналата година.
В същото време Никозия твърди, че прави всичко по силите си, за да осигури участието на френската енергийна компания "Тотал" в блокове, които вече са лицензирани за италианската "Ени", както и за консорциум на италианската компания KOGAS.
Поведението на Турция спрямо Кипър бе разкритикувано от лидера на опозиционната "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис, който заяви, че ИИЗ на острова също засяга Европейския съюз и че ако Анкара продължи своите нарушения, Брюксел трябва да наложи санкции.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sabah: Опасни игри в Източното Средиземноморие

Sabah: Опасни игри в Източното Средиземноморие

28 Юни 2019 | 12:18 | Агенция "Фокус"
Анкара. Напрежението отново нараства във водите на Източното Средиземноморие. Международните сили искат да сдържат Турция извън потенциално богатия на природен газ район и Анкара с право реагира на опитите да я изолират, пише турското проправителствено издание Sabah в материал, представен без редакторска намеса.
Турция изпрати втори сондажен кораб като отговор на изолацията в газовото съперничество в региона, докато същевременно прави дипломатически опити да се сдобие със съюзници.
Вторият сондажен кораб се нарича „Явуз“. Той бе купен от турската държавна петролна компания за 262 милиона евро през октомври и бе спуснат на вода с голяма церемония на 20 юни.
Сега той плава през Егейско море и трябва да достигне залива на Фамагуста след три седмици, когато ще започне проучвателни дейности на 3000 метра дълбочина край полуостров Карпаз. Експедицията е планирана още от преди четири месеца и се очаква „Явуз“ да се срещне с другия турски сондажен кораб „Барбарос Хайреддин“ през август.
Къде са областите, които предизвикват напрежение? Има ли припокриващи се точки? Нека ви припомня предишните проблеми.
Сондажният кораб „Фатих“ се движи на запад от Кипър, придружаван от две турски военни фрегати и три канонерки. Той ще сондира и на юг; обаче тук гърците киприоти твърдят, че са дали права за проучване на италианската компания Ени, чийто кораб също е ескортиран от турска военна фрегата.
Миналата година имаше проблеми с Eni. Турските военни кораби спряха сондажен кораб на италианската компания, защото той оперираше в зона, която се припокрива тази на турската основна изследователска компания TPAO, която получи достъп от турците киприоти.
Сега, след като „Явуз“ също се насочва към района, напрежението може да се задълбочи още повече. Напомняме, че през последните шест месеца Гърция и Република Кипър се опитват да изолират Турция в региона по много начини. Преди няколко седмици гърците киприоти подготвиха заповеди за арест за чуждестранния екипаж на Фатих, твърдейки, че те са сътрудничили на турските власти в сондажните дейности в техни води. Те дори се стремят да наложат тези заповеди чрез Интерпол.
Ясно е, че гръцкият Кипър се опитва да инкриминира турските сондажни операции, като същевременно се опитва да убеди ЕС да направи същото. Миналата седмица лидерите на ЕС заплашиха Турция със санкции, ако тя продължи да сондира във водите на Кипър.
От друга страна, в Сената на САЩ в началото на април бе внесен законопроект за вдигане на оръжейното ембарго срещу Република Кипър и иницииране на енергийно сътрудничество между Израел, Кипър и Гърция. Гърците киприоти полагат големи дипломатически усилия, за да получат предимство пред Турция. В тази връзка те постигнаха съгласие за изграждане на френска военна база на острова.
След това излезе изявлението на френския президент Еманюел Макрон, предупреждаващо Турция да "спре незаконните си дейности".
Накратко, Западните сили се опитват да изтласкат Турция от региона, което е тотален абсурд и е несправедливо. Турция е най-голямата страна, която граничи с тези морета и външните актьори искат да се настанят в района, дори от толкова далеч като САЩ и Франция, да получат достъп до газта и да оставят Турция извън уравнението.
Това е опасна игра. Анкара се опитва решително да провежда сондажи, за да пробие изолацията. Тук многовекторната политика на Турция играе най-важната роля. Тя показва на международните сили, че Анкара има сили да действа в полза на собствените си интереси.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Сенатът на САЩ гласува за вдигане на оръжейното ембарго срещу Кипър и отрязване на Турция от програмата за F-35; Никозия е резервирана спрямо части от законодателния акт

Kathimerini: Сенатът на САЩ гласува за вдигане на оръжейното ембарго срещу Кипър и отрязване на Турция от програмата за F-35; Никозия е резервирана спрямо части от законодателния акт

28 Юни 2019 | 11:41 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Никозия. Американският Сенат гласува за премахване на десетилетното оръжейно ембарго срещу Кипър и за отрязване на Турция от американската програма за изтребители F-35, ако продължи с придобиването на руската система за противоракетна отбрана С-400, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Мерките бяха приети чрез Националния закон за оторизация на отбраната в проектобюджета за 2020 г. чрез изменение, въведено от сенатора от Демократическата партия Боб Менендес, подобно на версия, която бе представена от конгресмена-демократ Дейвид Цицилин в Камарата на представителите, която ще гласува за разходите за отбрана в следващите няколко дни.
Изменението използва идентичен език със Закона за сигурността и партньорството вИзточното Средиземноморие за укрепване на енергийното сътрудничество на САЩ с Кипър, Израел и Гърция, който бе одобрен от комисията по външни отношения на Сената във вторник. Той обаче изисква и Кипър да продължи да реформира законодателството за борба с прането на пари и усилията да блокира достъпа на руските военни кораби до неговите пристанища.
Изменението бе посрещнато с резерви в Никозия, където президентът Никос Анастасиадис каза, че то засяга „независимостта и суверенитета на Република Кипър“.
„Оставам с впечатлението, че изменението е злощастно“, цитира думите на държавния глава Новинарската агенция на Кипър.
Менендес приветства решението на Сената в изявление, публикувано на неговия уебсайт.
"Днес Сенатът показа на нашите партньори в Кипър и по света, че Съединените щати са поели ангажимент да посрещнат предизвикателствата и възможностите на Източното Средиземноморие", каза Мененедес.
„Тъй като Кипър се стреми да задълбочи стратегическото си партньорство със Съединените щати, в интерес на нашата национална сигурност и икономика е да премахнем тези остарели десетилетни оръжейни ограничения, които вече не помагат на целите на САЩ в областта на сигурността. Очаквам с нетърпение да продължа да работя с колегите си, за да гарантираме, че ще въведем нова ера в архитектурата на Източното Средиземноморие, основана на споделена сигурност и просперитет“, добави той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„То Вима“ (Гърция): Гърция и Турция са се разбрали за прилагане на мерки за изграждане на доверие за 2019-2020

„То Вима“ (Гърция): Гърция и Турция са се разбрали за прилагане на мерки за изграждане на доверие за 2019-2020

28 Юни 2019 | 09:02 | Агенция "Фокус"
Атина. С увеличаването на напрежението в Източното Средиземноморие и Егейско море и турските лидери и техните съюзници (като ултранационалистическия лидер на „Партията на националното движение“ (ПНД) Девлет Бахчели), разпалващи пламъците с националистическа реторика, министърът на отбраната Евангелос Апостолакис обяви, че има гръцко-турско споразумение за военни преговори за поредица от мерки за изграждане на доверие (МИД), които следва да се изпълнят през 2019-2020 г. от следващото правителство, пише електронното издание на гръцкия консервативен ежедневник „То Вима“.
Апостолакис каза, че действията, които са били съгласувани, са в контекста на съществуващите МИД, но не даде никакви подробности.
"В бъдеще би било добре и двете страни да се съгласят с изпълнението на тези действия", подчерта той, отбелязвайки, че не може да ангажира следващото правителство с нищо.
Апостолакис защитава решението за диалог с Турция, въпреки - или особено заради - повишеното напрежение, дори когато заявява решимостта на Гърция да защитава суверенните си права.
"Изказах нашите възражения срещу техните [турски] движения в Егейско море и Кипър [ИИЗ]. Ние търсим мир и сигурност, но при никакви обстоятелства няма да се откажем от защитата на нашите суверенни права. Искаме да избегнем напрежението”, заяви Апостолакис след среща с турския си колега Хулуси Акар по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
И Апостолакис, и Акар служеха като председател на съвместните началници на щабовете на своята страна непосредствено преди да бъдат назначени за министри на отбраната и в тази си позиция са имали чести контакти, справяли са се с кризи (като залавянето на двама офицери от гръцката армия в граничния регион край Марица) и са доста добре запознати с мисленето един на друг.
В момент, хванат на камера, след като поздрави колегите си от НАТО, гръцкият министър на отбраната целуна турския си колега по двете бузи.

Разговори в сянка за оставка на Захариадис

Срещата се проведе по-малко от месец след оставката на генерал-лейтенант Николаос Захариадис, бивш военен представител на Гърция в НАТО, който участваше в преговорите между военните и който възрази срещу продължаването на дискусиите с турската страна по въпросите на МИД и се противопоставя на всеки ход, за да се изпълни искането на турската страна за договаряне на обхвата на въздушното пространство на Гърция и териториалните води в Егейско море.
Оттеглянето на Закахариадис беше интерпретирано от някои като реакция на загатнатата му враждебност спрямо откритостта на Апостолакис към по-разширени разговори, които биха отишли отвъд мерките за изграждане на доверие с Турция.
Гръцкият министър защити решимостта на правителството да продължи преговорите с Анкара като най-добрия начин за сдържането й.
„В края на краищата това е целта на срещите между двете [военни] технически групи по отношение на действията за изграждане на доверие. Според мен суетата по тези дискусии беше неоправдана. Винаги е по-добре да говорите и да поддържате отворени канали за комуникация“.

Разговорите между Ердоган и Ципрас през февруари проправиха пътя

След срещата на премиера Алексис Ципрас с турския президент Таип Ердоган в Анкара през февруари, двамата лидери обявиха планове за провеждане на разширен, многостепенен диалог и Ципрас посочи необходимостта от поддържане на отворена линия на комуникация.
Те също така обявиха, че ще има диалог между военните в опит да се разсее напрежението в Егейско море и да се предотвратят потенциални инциденти.
Ердоган дори обяви, че ще бъдат постигнати споразумения, но такива не са известни досега.

Спокоен преход на властта, НД предупреждава Ципрас да не сключва споразумения

Изявленията на Апостолакис бяха възприети от анализаторите като стъпка към запазване на отворени линии за комуникация в период, който ще бъде белязан от преход на властта след общите избори в Гърция на 7 юли, които, както показват анкетите, лидерът на Нова демокрация Кириакос Мицотакис ще спечели с голяма разлика.
Опозицията поиска премиерът и министрите му да спрат всякакви действия, които ще обвържат следващото правителство в гръко-турските отношения или други национални въпроси.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гърция даде лиценз на Exxon и Total да проучват за въглеводороди край остров Крит

Kathimerini: Гърция даде лиценз на Exxon и Total да проучват за въглеводороди край остров Крит

27 Юни 2019 | 18:12 | Агенция "Фокус"
Атина. В четвъртък Гърция предостави лицензи на ExxonMobil и Total за търсене на въглеводороди край остров Крит, което бе първото сериозно действие на страната за проучване за нефт и газ в региона, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini.
Компаниите, в консорциум с Hellenic Petroleum, имат осемгодишен лиценз за проучване и експлоатация в два офшорни блока, разположени на юг и югозапад от Крит.
"В рамките на две до четири години очакваме да имаме ясна представа за това какво и какви резерви има", каза гръцкият премиер Алексис Ципрас в реч на церемонията по лицензирането.
Гърция има редица по-малки концесии предимно по западното си крайбрежие, но критските концесии обхващат 40 хиляди квадратни километра територия, която е неизследвана досега.
Страната се стреми да постигне успехите на страни като Израел и Кипър в проучването на офшорни резерви през последното десетилетие, въпреки че успехът на Кипър в откриването на природен газ подчертава дългосрочното напрежение около офшорната юрисдикция с Турция.
Минали проучвания показват, че малко изследваният регион край Крит, разтърсван от сблъскващи се тектонични плочи, които образуват гънки или петролни капани, обещаваща геология, която сега изисква проучване, за да се потвърдят всички действителни залежи.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Лидерът на турските националисти: Гърция си играе с огъня, търпението ни свършва

Лидерът на турските националисти: Гърция си играе с огъня, търпението ни свършва

27 Юни 2019 | 16:48 | Агенция "Фокус"
Анкара. Девлет Бахчели, лидерът на Партията на националистическото действие, която е в съюз с Партията на справедливостта и развитието, предупреди в сряда, че Атина „си играе с огъня“, след като гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че отношенията между Анкара и Европейския съюз ще се влошат сериозно, ако Турция „наруши международното право и суверенните права на Гърция и Кипър“, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Нашето търпение свършва. Гърция си играе с огъня“, цитира думите на Бахчели турската държавна „Анадолска агенция“.
„Гръцкото правителство трябва да знае, че някакви пирати в Егейско море и Средиземноморието не могат да ни блокират. Ципрас трябва да се откаже от заплахите (срещу Турция) и да си припомни историята“, заяви лидерът на турските националисти на среща на парламентарната група на партията в Анкара.
Освен това той повтори позицията на президента Реджеп Таийп Ердоган за придобиването на руски системи за противовъздушна отбрана от Турция. По думите на Бахчели, „независимо дали на САЩ им харесва или не, покупката на С-400 е екзистенциален въпрос“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Пороен дъжд наводни Капалъ чарши. 17 август 2019 година
Пороен дъжд наводни Капалъ чарши. 17 август 2019 година

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.