НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 00:09


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Милорад  Додик: Босна и Херцеговина върви към пропаст

Милорад Додик: Босна и Херцеговина върви към пропаст

2 Ноември 2019 | 18:56 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик оцени, че Босна и Херцеговина няма бъдеще и ще се разпадне, цитира думите от интервю в излизащия на кирилица австралийски вестник “Српски лист“ македонското електронно издание „МКД“.
Той каза, че е нечувано в света дадена държава да няма правителство една година след изборите.
Според него Босна и Херцеговина, такава каквато е, не трябва да съществува, тъй като развитието на отделни общности и държави - Република Сръбска, Херцег-Босна и Босна, би било по-успешно и те биха имали далеч по-голям напредък.
„Хърватите трябва да имат право да имат собствено образувание. Република Сръбска би трябвало свободно да взема решение за статута си и бошняците биха могли да се организират в частта, която контролират, и да я нарекат Босна," каза Додик.
Той каза, че Босна и Херцеговина ще има бъдеще, само ако Дейтънското споразумение се спазва, а правомощията, отнети от субектите, се върнат, когато политиците в Сараево най-накрая осъзнаят, че Босна не е само мюсюлманска, но че там живеят сърби, хървати и други общности.
„Сараево не може да налага правила за поведение на Баня Лука и Мостар. Основната им цел е да унищожат Република Сръбска или да я превърнат в празна черупка. Не може. Република Сръбска включи своята държавност в Дейтънското споразумение, тя съществуваше и преди него. Република Сръбска е създадена по волята на сръбския народ на 9 януари 1992 г. и Дейтънското споразумение признава нейното съществуване“, каза Додик.
Той подчерта, че при настоящите обстоятелства Република Сръбска губи по всякакъв начин, тъй като я спира нивото на федералната държава Босна и Херцеговина.
Той също така подчерта, че сръбският народ след миналия век, който е бил век на страдание за сърбите, трябва да запази Република Сръбска, тъй като това гарантира оцеляването на сърбите западно от Дрина.
„Днес за сръбския народ от Република Сръбска, Сърбия, Черна гора, Македония е повече от необходимото да се обединят около общи национални идеи. Ние сърбите трябва да запазим своята идентичност, за да оцелеем и затова всички се взираме в нашата родна Сърбия, която днес е най-силната страна на Балканите и фактор за стабилност и оцеляване", завърши Додик.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик: Никой не може да убеди Република Сръбска да приеме членството на БиХ в НАТО

Милорад Додик: Никой не може да убеди Република Сръбска да приеме членството на БиХ в НАТО

2 Ноември 2019 | 08:21 | Агенция "Фокус"
Сараево. Никой не е в състояние да промени решението на Република Сръбска за военния неутралитет на Босна и Херцеговина и да я убеди да се съгласи на членство в НАТО. Това заяви лидерът на босненските сърби в страната Милорад Додик, предава телевизионният канал N1.
Новото правителство на БиХ, официално наричано Съвета на министрите, все още не е формирано, повече от година след изборите. Причината за това е несъгласието за това дали Сараево да изпрати Годишна национална програма на НАТО, което би било следващата стъпка към членство на страната в Алианса.
Макар „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД) на Милорад Додик да се съгласи първоначално на предприемане на стъпки към членство в НАТО, включително изпращането на програмата, позицията й по въпроса се промени.
Полуавтономната Република Сръбска, по подобие на съседна Сърбия, прие през 2017 година Декларация за военен неутралитет, според който тя не желае БиХ да става част от която и да е военна организация, включително НАТО.
За да бъде избран Съвета на Министрите в Босна, всички членове на президентството на Босна, които са трима на брой, по един от трите основни етнически групи в страната, трябва да одобри кандидатите.
Следващият кандидат трябва да дойде от партията на Додик, но президентите представители на хърватите и бошняците отказват да го приемат, докато СНСД не се съгласи Сараево да продължи курса си към НАТО.
„Никой не може да накара Република Сръбска да наруши решението, взето от нашия парламент. Това е по-важно за нас от Босна и Херцеговина. Аз представлявам Република Сръбска, не Босна и Херцеговина“, заяви Додик.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сергей Лавров: Западът иска да създаде унитарна БиХ, за да я вкара в НАТО

Сергей Лавров: Западът иска да създаде унитарна БиХ, за да я вкара в НАТО

3 Октомври 2019 | 09:58 | Агенция "Фокус"
Москва. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че САЩ и някои водещите европейски държави искат да вкарат Босна и Херцеговина (БиХ) в НАТО, пише белградският ежедневник „Политика“.
Първият дипломат на Москва, който говори на XVI ежегодна сесия на „Дискусионен клуб Валдай“, оцени, че по този начин се нарушава ключова резолюция на Съвета за сигурност на ООН.
„САЩ и някои западноевропейски държави искат да уговорят бошняшките и някои хърватски политически партии да вземат курс към образуване на унитарна държава в Босна. Целта е проста – да се вкара БиХ в НАТО. И за тази цел те прибягват до различни маневри, включително преразглеждане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН“, обясни Лавров.
Според Дейтънския мирен договор, подписан на 14 декември 1995 година в Париж, Босна и Херцеговина се състои от два ентитета – босненско-хърватска Федерация БиХ и Република Сръбска. Отделен район е окръга Бръчко, който съединява територията на сръбската федеративна област.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Лавров заяви, че САЩ се опитват да вкарат Босна и Херцеговина в НАТО

ТАСС: Лавров заяви, че САЩ се опитват да вкарат Босна и Херцеговина в НАТО

3 Октомври 2019 | 04:45 | Агенция "Фокус"
Москва. Вашингтон и редица негови европейски поддръжници са се насочили към привличането на Босна и Херцеговина в НАТО, нарушавайки съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, обяви руският външен министър Сергей Лавров, предава TACC.
Той заяви това на годишна среща на Международния дискусионен клуб във „Валдай“.
"САЩ и редица водещи западноевропейски държави изискват босненската и някои отговорни пред тях хърватски партии да създадат единна държава в Босна. Целта е проста - да вкарат Босна в НАТО. За това ще се ползват всякакви трикове, включително преразглеждане на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН."
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Основната партия на босненските мюсюлмани обяви, че се бори за единна „Република БиХ“, в която ще се говори на бошняшки, сърби и хървати са скандализирани (ОБЗОР)

Основната партия на босненските мюсюлмани обяви, че се бори за единна „Република БиХ“, в която ще се говори на бошняшки, сърби и хървати са скандализирани (ОБЗОР)

16 Септември 2019 | 12:00 | Агенция "Фокус"
Сараево/Баня Лука/Мостар. Основната мюсюлманска партия в Босна и Херцеговина(БиХ) – „Партията на демократическото действие“ (ПДД) прие декларация, в която обявява за свои дългосрочни цели създаване на „република БиХ“ и премахване на ентитетите чрез промяна на Конституцията,, а едновременно с това налагане на бошняшкия език за всички граждани.
Това предизвика остри реакции от Баня Лука, Белград и Мостар.

Сръбският член на Президиума на БиХ и председател на основната сръбска партия – „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД) Милорад Додик, цитиран от сараевския ежедневник Dnevni Avaz, призова представителите на всички политически партии и неправителствени организации в Република Сръбска (РС) да се съберат и да отхвърлят каквато и да е възможност за разговор по Програмната декларация на ПДД, която предвижда „република БиХ“.
Както каза той, предложението ще бъде изпратено и до парламента на РС, който да се изясни по въпроса, както и да покаже консенсус, че позициите, които идват от Сараево, няма да бъдат приети лесно.
Додик смята, че е крайно време РС да мобилизира всичките си политически сили и да отхвърли категорично каквато и да е възможност за сътрудничество с партии, които постоянно пренебрегват суверенитета на другите в БиХ.
Додик, коментирайки изявление на лидера на ПДД Бакир Изетбегович, че никога няма да се откаже от "борбата срещу дискриминацията", когато става въпрос за името Република Сръбска, заяви, че това не е нищо ново, тъй като преди това бяха отхвърлени подобни искания при далеч по-лоши обстоятелства.
Той каза, че името на Република Сръбска е вписано в международен документ, като Дейтънското споразумение и че решението е взето от сръбския народ.
„Ясно са ни изпратили съобщение, че не сме добре дошли в БиХ и ние няма да бъдем в тази БиХ“, каза Додик.
Лидерът на босненските сърби също така оцени, че е крайно време международният фактор да разбере какво се върши в страната и че ще е ясно, че те са само на едната страна, ако не се отнасят към това, както са направили с по-ранните искания на сръбската страна.
В изказване, цитирано от белградската „Политика“, Додик посочва, че Програмната декларация на ПДД предвижда основаване на „република БиХ“ и премахване на ентитетите и заплашва стабилността в целия регион. Той е категоричен, че никаква „република БиХ“ не е възможна.
Според думите му в интервю пред сръбската „ТВ Пинк“, централизирана „република БиХ“, премахване на Република Сръбска и приемане на бошняшкия език за всички граждани, каквито са посочените дългосрочни цели в декларацията на ПДД, противоречат на интересите на сръбския народ.
„Никаква „република БиХ“ не е възможна. Ние имаме своята РС. Ако мюсюлманите искат да правят своя „република БиХ“, могат да го направят в петте кантона, които управляват, в РС те не могат да разчитат и на един инч“, заяви лидерът на босненските сърби.

Президентът на Сърбия Александър Вучич, от своя страна, заяви, че Белград ще даде своята оценка за Програмната декларация на ПДД, която предвижда промяна на Конституцията и основаване на „република БиХ“, като посочи, че всяко заиграване с разрушаване на принципите от Дейтънското споразумение би означавало големи проблеми.
Сръбският лидер, цитиран от сръбския ежедневник Blic, отбеляза, че Програмната декларация на ПДД е много по-важен документ, отколкото някой би си представил и че Сърбия ще се отнесе сериозно към нея.
„Ние сме една от страните-подписници, която е гарант за прилагането на Дейтънския мирен договор и мирът и стабилността са от първостепенно значение за нас. Всяко заиграване с разрушаване на принципите на Дейтън би означавало големи проблеми за всички нас“, заяви Вучич пред журналистите.
Той посочва, че всяко решение в БиХ трябва да е резултат от споразумение между сърбите, хърватите и босненците, защото всичко останало не би водило в правилната посока.

Председателстващият Камарата на народите в Парламента на БиХ Никола Шпирич подчерта пред агенция SRNA (от Република Сръбска), че Програмната декларация на ПДД е потвърдила, че целите на тази партия не са се променили от 1991 година, когато тя е оглавена от Алия Изетбегович и че нейното ръководство продължава да е във военните окопи, където нейните интереси за защитавали муджахидините.
„Когато наскоро предупредих, че има непосредствена опасност, възгледите и позициите на членовете на отряда „Ел Муджахид“ и сегашното бошняшко политическо ръководство да съвпадат, много оцениха моето изявление като непремерено в този момент“, заяви политикът, като посочи, че в този момент се е разбрало каква е десетилетната цел на ПДД и по какъв начин тя вижда БиХ.
„На сцената е, както вече предупредих, добре маскиран пълзящ шариат и това се потвърждава от Декларацията на ПДД, в която няма дори М от мултиетничност. Никой от сърбите не може да счита БиХ за своя, когато тя е направена според разбиранията на ПДД“, констатира Шпирич.
„Сърбите разбират отлично какво им казаха от Конгреса на ПДД и тези, които не са били наясно досега, със сигурност ще отворят очите си. Остава международната общност да разбере посланията на своите фаворити от ПДД и да се запита кой отхвърля лозунга "цяло от три части“ завърши Шпирич, който е бивш заместник-председател на СНСД.

Дори председателят на опозиционната сръбска Партията на демократическия прогрес (ПДП), Бранислав Боренович заяви, че ПДД се връща към мрачното минало и че мечтите им за Република БиХ ще останат само мъртва буква на хартията на програмната декларация, приета на партийния конгрес.
„С резолюцията, приета на Конгреса, която е напълно неприемлива за сръбския народ и Република Сръбска, ПДД трайно се изключва от всякакви споразумения и потенциални коалиции с която и да е партия от Сръбска, която държи на Дейтънското споразумение и спазва конституционния ред на тази страна“, каза Боренович в писмено изявление, цитирано от Dnevni Avaz.
Той посочва, че ПДД се връща към тъмното минало, вместо да върви напред, да се модернизира и като най-голямата партия от босненския народ, работи за по-добри отношения с други нации
Боренович посочи, че никаква реорганизация и регионализация на БиХ не подлежи на обсъждане.
„В миналото сме имали подобни опити, като Прудското споразумение, а що се отнася до нас, Република Сръбска е постоянна категория, международно проверена и, както много пъти преди, ще устоим на опитите за създаване на единна БиХ“, категоричен е лидерът на опозицията в РС.
Относно съобщението на президента на ПДД Бакир Изетбегович, че няма да се откаже от това да замени името на Република Сръбска, Боренович изтъква, че днес, както никога досега, ясно се вижда, че онези, които се кълнат в БиХ, като ПДД, ръководят страната в напълно погрешна посока.

Лидерът на основната партия на хърватите в БиХ – Хърватския демократичен съюз (ХДС) Драган Чович също смята, че идеята на ПДД е абсолютно неприемлива, тъй като БиХ е етническа разделена страна, която може да бъде управлявана само чрез федерализъм
„Играта на картата с числа и „гражданство“, за да се гарантира господството на един народ, е неприемливо и рисковано за БиХ“, каза Чович пред хърватския вестник Vecernji list, който излиза и в БиХ.
Като подчерта, че трите конституционни народа трябва да бъдат равноправни, лидерът на босненските хървати посочи, че без конституционност и равноправност на хърватите няма да има и БиХ.
„Ако хърватският народ изчезне от политическата сцена, страхувам се, че тогава ще бъде отворен пътят за разделението на БиХ между другите два народа“, каза Чович.
Във връзка с другите текущи проблеми в страната, Чович заяви, че споразумението за формиране на правителството, което беше подписано от лидерите на СНСД Милорад Додик и ПДД Бакир Изетбегович, не се е провалило и че е необходимо да се работи и да се създаде средата, която да бъде изпълнена изцяло, защото е съставена от седем до осем ключови елемента за функциониране на Босна и Херцеговина.
Според него обуславянето на формирането на правителството чрез Годишния национален план (ANP) е само инструмент за блокада, защото това е технически въпрос, който се налага като политически.
Чович подчерта, че избирането на двама членове на Президиума с босненски гласове е поражение за цяла БиХ, а не само за хърватите, които нямат свой представител там и затова БиХ трябва да бъде организирана по такъв начин, че и трите конституционни народа да имат свой отделен глас.
Той казва, че ХДС БиХ провежда силно балансирана политика между политическо Сараево и Баня Лука и че това ще продължи и в бъдеще.
Лидерът на босненските хървати подчерта, че БиХ вече се е превърнала в „гореща точка“ за мигрантите, тъй като няма инфраструктура и администрация, които да се справят с проблема.

Формирането на правителство на национално ниво в Босна и Херцеговина е блокирано заради спорове между членовете на Президиума на Босна и Хецеговина.
Представителите на хърватите и бошняците – Желко Комшич и Шефик Джаферович поставят като условие Република Сръбска, в лицето на своя представител Милорад Додик, да се съгласи с приемането на Годишен национален план за членство на страната в НАТО и по-нататъшна интеграция на БиХ в Алианса. Сърбите са категорично против и в тази връзка страната няма Съвет на министрите (правителство) близо една година след провеждането на общите избори в Босна и Херцеговина.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик: Докато зависи от мен, БиХ няма да влезе в НАТО

Милорад Додик: Докато зависи от мен, БиХ няма да влезе в НАТО

11 Септември 2019 | 13:18 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) заяви, че страната няма да влезе в НАТО, докато това зависи от неговата партия – Съюзът на независимите социалдемократи (СНСД). Той подчерта, че няма да се съгласи на интеграция на БиХ в НАТО, независимо че политиците от Сараево го поставят като условие за формиране на нов Съвет на министрите на държавата, пише белградският ежедневник „Политика“.
Додик добави, че не е изненадан, че, както той каза, (лидерът на Партията на демократическото действие (ПДД)) Бакир Изетбегович „заплашва да търси съюзници сред другите партии в Република Сръбска и че те приемат такива изявления с отворени обятия“.
„Ето ги там, седя с тях, мълчат вече четири години, не правят нищо. През първата година като че ли заявяваха нещо, но след това три години седят празни. Нанесоха сериозни щети. Ако някой е готов на това, но това е една абстрактна математическа възможност“, заяви Додик.
По неговите думи, Република Сръбска има отговор на всички обструкции от Сараево.
„Народното събрание ще сложи край на много от историите, които рисуват, както политиците от Федерация БиХ, така и от международната общност. Една от тях е и тази на овластените от Бон“, подчерта лидерът на босненските сърби.
Той подчерта, че някои от тези въпроси ще се съдържат и в политическата платформа, която СНСД ще предложи на парламента на РС, като добави, че Главният съвет на СНСД ще обсъди платформата още на 18 септември.
В коментар за присъствието в Лондон на ротационния председател на Президиума на БиХ Желко Комшич на помен на бившия върховен представител на международната общност в Бошна Пади Ашдаун, Додик заяви, че това е „личен въпрос на Комшич и той не е отишъл там от името на Президиума на БиХ“.
„Желко Комшич мисли, че Пади Ашдаун е бил важна личност. Ние мислим, че работата му е била пагубна за цяла БиХ“, заяви Додик, като добави, че това е „своеобразна провокации на Комшич срещу сърбите, понеже той търси начин да причини някакво зло на сърбите и трябва да бъде поздравен за усилията си“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Sarajevo Times: Хърватският и мюсюлманският членове на Президиума на БиХ са отказали да се видят с Йоханес Хан, защото ЕС е на мнение, че ГНП не може да е условие за формиране на правителство в Босна

Sarajevo Times: Хърватският и мюсюлманският членове на Президиума на БиХ са отказали да се видят с Йоханес Хан, защото ЕС е на мнение, че ГНП не може да е условие за формиране на правителство в Босна

10 Септември 2019 | 10:43 | Агенция "Фокус"
Сараево. Хърватският и мюсюлманският членове на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Желко Комшич и Шефик Джаферович са информирали европейския комисар по разширяването Йоханес Хан, че една среща няма да промени нищо и че се надяват той да използва влиянието си, за да убеди сръбският представител в Президиума Милорад Додик да се съгласи на компромисно решение по отношение на приемането на Годишен план за действие (ANP), който е нужен за придвижване на страната по пътя й към членство в НАТО, пише електронното издание Sarajevo Times.
Хан е поканил членовете на Президиума на БиХ, за да обсъдят прилагането на Споразумението за формиране на правителство на страната. Но Комшич и Джаферович са го информирали, че отказват, защото една среща няма да промени нищо. Това може да е продиктувано от коментарите на европейски лидери по-рано, че ANP не трябва да е предварително условие за формирането на власти на национално равнище в БиХ, с което е съгласна и Русия.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик: НАТО е смъртна присъда за Босна и Херцеговина

Милорад Додик: НАТО е смъртна присъда за Босна и Херцеговина

3 Септември 2019 | 16:07 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. В интервю „Русский репортер“ сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик недвусмислено заяви, че присъединяването на страната към НАТО е невъзможно: Република Сръбска прие резолюция за военен неутралитет, което показва, че не иска да бъде член на Северноатлантическия алианс, отбелязва официалният печатен орган на правителството в Москва – вестник „Российская газета“.
„Дадохме да се разбере ясно, че няма да преминем към НАТО и няма да бъдем част от този съюз по редица политически, военни, икономически и други причини. Например, що се отнася до икономическия аспект, постоянно ни казват: ще влезете НАТО - и икономическата ситуация ще се подобри веднага. Но можем да видим какво се случва в Хърватия, Черна гора и някои други страни от региона. А що се отнася до военните причини - НАТО бомбардира сръбския народ два пъти без резолюция на ООН - това е факт.Това беше едностранно и криминално действие на НАТО срещу сръбския народ, което причини огромни щети по отношение на човешки жертви и материално-технически средства както на Република Сръбска, така и на Сърбия. Сърбите като народ нямат причина да амнистират тази незаконна военна операция чрез присъединяване към НАТО. Макар нашите противници да са силни и влиятелни, а ние да сме малки и слаби, що се отнася до нашата воля, ние не искаме да се присъединяваме към тях, не искаме да имаме военна граница на река Дрина. Ние ценим ролята и позицията на Русия в региона, но считаме, че не е необходимо да влизаме във военни съюзи. Ето защо ние определихме позицията си като неутрална. От руска страна позицията ни се приема доста разумно, но от Запад получаваме ултиматум; те също се опитват да използват босненските структури, за да ни наложат НАТО. Третата, политическа причина е, че не получаваме нищо от членството в НАТО, но губим приятели. А ние не искаме това! В политически смисъл ние се стремим да изградим позиция на неутралитет. Разпределението на силите в самия свят вече е различно, отколкото преди 20 г. или дори 10 г. Разбира се, ние сме малка нация, не трябва да изразяваме амбициите за разрешаване на големи въпроси - това е прерогатив на великите сили. Но за всеки, който дори е слабо въвлечен в политическите процеси, е очевидно: ситуацията на глобално ниво се усложнява и вече можете да разберете в коя посока се движи всичко. Сега ние по никакъв начин не смеем да загубим някой от нашите партньори", цитира изданието думите на Додик.
Според Додик чрез Матю Палмър (който в края на август бе назначен за специален представител на САЩ за Западните Балкани) е заявено, че Босна и Херцеговина първо трябва да приеме План за действие за членство в НАТО. „За да може тя да се присъедини към НАТО, ще трябва да гласувам за него. Но определено няма да го направя. Разбира се, това ще доведе до множество проблеми. САЩ вече ме включиха в списъка на персоните нон грата. Но не бях избран, за да се грижа за личния си комфорт в този много труден исторически момент за сърбите, бях избран за представител и лидер на хората, с които съм горд , за да политика. Ангажиран съм да защитавам сръбските национални интереси. Дали се харесвам на някого в Брюксел или не, е въпрос за тях, но не и за мен".
Членът на Президиума заяви, че ако някой, заобикаляйки сърбите, се опита да въвлече Босна и Херцеговина в НАТО, тогава те сами ще подпишат смъртната присъда на страната. „Без участието на сърбите, страната е обречена", предупреди Додик.
Политикът коментира и възможността за присъединяване към санкциите срещу Русия като едно от потенциалните условия за европейска интеграция на Босна и Херцеговина. „Въпросът за санкциите е много далеч от реалността. Ако утре кажат: Е, ще ви вземем в ЕС, просто въведете санкции", бих отказал да вляза дори тогава, и няма да налагам санкции".
Милорад Додик също очерта своята принципна позиция по отношение на Крим, който за него очевидно е част от Русия. „Много бих искал да отида в Крим - ще избера времето за посещението и не виждам причина, поради която това посещение не би могло да се състои“, заяви политикът. „За мен винаги е голяма чест да се срещна с руския президент Владимир Путин и очаквам следващата ни среща да се проведе скоро“.
Според редакцията „колективният Запад“ продължава да прибягва до насилие срещу сръбския народ в Босна и Херцеговина, настоявайки лидерите му да се „преклонят пред НАТО и САЩ“. В същото време от октомври 2018 г. страната не е в състояние да сформира нов Министерски съвет, начело на който трябваше да застане сърбин. Предпоставката за появата на правителство, представено от бошняци и хървати и подкрепено от САЩ, бе да се ускори интеграцията на балканската държава в НАТО чрез изпращане на Годишната национална програма в Брюксел. Това би позволило на Запада да активира плана за действие за членство в НАТО за Босна и Херцеговина (на 5 декември 2018 г. страните от НАТО одобриха активирането на плана и насърчиха Босна и Херцеговина да представи ГНП). Американският държавен секретар Майк Помпео дори изпрати писмо до най-висшия колективен ръководен орган на Босна и Херцеговина - Президиума, с молба за одобрение на ГНП. „Тази стъпка няма да предопредели бъдещото членство в НАТО, но ще окаже положително въздействие върху трансформацията и модернизацията на въоръжените сили на страната", отбеляза американският дипломат. „Тази стъпка ще подобри сигурността в Босна и Херцеговина и ще ускори процеса на реформи, което е условие страната да получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз. Затова ви приканвам да продължите усилията, положени от предишните власти, и да одобрите ГНП като част от това", припомня изданието думите на Помпео.
Сърбите категорично отхвърлиха подобно развитие на събитията, позовавайки се на резолюцията на Народното събрание на Република Сръбска относно военния неутралитет и нежеланието да се присъединяват към каквито и да било военнополитически блокове, което предизвика възмущение, включително във Вашингтон.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): САЩ теглят Босна и Херцеговина към НАТО, игнорирайки сърбите; Милорад Додик се съпротивлява

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): САЩ теглят Босна и Херцеговина към НАТО, игнорирайки сърбите; Милорад Додик се съпротивлява

28 Август 2019 | 12:51 | Агенция "Фокус"
Сараево/Баня Лука. Краят на лятото стана време на засилен натиск над сръбския член на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик от страна на САЩ, които искат дой да подпише програмата за сътрудничество между страната и НАТО и въвличането на републиката в Алианса, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Поради разногласия по този въпрос между босненските сърби, от една страна, и лидерите на хървати и мюсюлмани, от друга, Босна и Херцеговина живее без правителство вече девети месец. Представителят на хърватската общност Желко Комшич, който замени Додик като ръководител на Президиума на БиХ, предложи Додик да подпише годишната програма за сътрудничество с НАТО - ANP (Годишна национална програма), а в замяна да получи начело на правителството представителя на неговата партия - Съюза на независимите социалдемократи (СНСД), министър на финансите на републиката Сръбският Зоран Тегелтия.
„Действам и ще продължа да действам в съответствие с решенията, приети от Президиума на БиХ по-рано, в конкретния случай, относно интеграцията в НАТО“, каза Комшич. Това е изнудване. „Одобрението“ на програмата за сътрудничество с НАТО не е решение на Президиума - за нея са гласували само хърватските (представлявани от Желко Комшич) и мюсюлманите (представлявани от Бакир Изетбегович). Лидерът на сръбската общност Милорад Додик защитава неутралния, извънблоков статут на Босна и Херцеговина. За това гласува Народното събрание на Република Сръбска (РС), която е част от БиХ, заедно с Мюсюлманско-хърватската федерация. А подписването на програма за сътрудничество с НАТО е равносилно на издаването на „входен билет“ на Босна и Херцеговина за Северноатлантическия блок.
През декември 2018 г. лидерите на сараевските бошняци (мюсюлмани-славяни) подготвиха План за действие за членството на БиХ в НАТО зад кулисите, без обсъждане в Комисията за интеграционния процес в НАТО, от които седем от двадесет членове са сърби. Одобряването на този документ изисква гласовете на представители и на трите общности, но позицията на сърбите беше игнорирана от властите в Сараево.
Атаката срещу Милорад Додик се развива. Членът на Камарата на представителите на босненския парламент Денис Бечирович поиска „несъобразяване с шовинистичната матрица на Додик“ и заяви: „Не трябва да има компромиси, които възпрепятстват евроатлантическия път на Босна и Херцеговина ... Крайно време е европейските държави да се присъединят към санкциите на САЩ срещу Додик“.
Върховният представител за БиХ Валентин Инцко (Австрия) обвини сръбския член на Президиума, че подкопава основите на Дейтънското споразумение. Додик отвърна: самите високи представители нарушиха Дейтън, като отнеха от правомощията на Република Сръбска (съдилища, въоръжени сили, събиране на данъци и много други), първоначално делегирани на сръбския ентитет с тези споразумения. Додик, по неговите думи, си запазва правото да действа въз основа на решения на Народното събрание на РС.
Позицията на Вашингтон беше формулирана от представителя на Държавния департамент на САЩ Матю Палмър: "Надявам се Милорад Додик да престане да упорства ... Бъдещето на БиХ е Западът: ЕС, НАТО и партньорството със САЩ“. В същото време Палмър даде да се разбере, че американските санкции срещу Додик вече са дали плод - възможността за референдум за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина беше осуетена. Като, санкциите ще проработят и сега ...
„Палмър не ме уплаши, ако се страхувах, отдавна щях да съм се отказал от политиката“, отговори на това Додик... „Палмър е част от старата американска администрация, която залага на мюсюлманите в БиХ. Аз съм против тази политика. И призовавам мюсюлманите, сърбите и хърватите да се договорят никой да не може да ни налага политика отвън. Когато в началото на август ние, лидерите на водещите партии, подписахме споразумение за съставяне на правителство, от посолството на САЩ обясняваха на моето обкръжение, че са ме склонили да приема плана за сътрудничество с НАТО. Какво е това, ако не е намеса на американците във вътрешните работи на БиХ? Конституцията на БиХ предвижда съществуването на Мюсюлмано-хърватска федерация и Република Сръбска и само тези субекти могат да формират политиката на страната...“
На 6 август водещите партии в страната – Партията на демократическото действие (ПДД) на Бакир Изетбегович, СНСД на Додик и Хърватският демократичен съюз (ХДС) на Драган Чович действително подписаха договор за принципите на формиране на правителството. Бе уговорен едномесечен срок за изпълнение на договора. В него съществува и неясна клауза за сътрудничество с НАТО, която всяка страна тълкува по своему: Додик заявява, че формирането на правителството и сътрудничеството с Алианса не са свързани; Изетбегович казва, че става въпрос за ограничено сътрудничество; Чович изобщо не коментира ситуацията. И всичко отива към това на 6 септември БиХ да няма правителство. Десетият месец от съществуването на БиХ без изпълнителна власт ще премине.
Интересното е, че от известно време лидерът на бошняците Бакир Изетбегович отстъпи в сенките, като отстъпи ролята на първа цигулка на Желко Комшич. Поведението на Изетбегович започна да се променя след визитата в БиХ на турския президент Ердоган. По-рано Турция и Изетбегович всячески подкрепяха влизането на страната в западния военен алианс, но сега отношенията на Анкара със Запада се усложниха. В крайна сметка, бошняците възприемат Турция по същия начин, както сърбите възприемат Русия, а хърватите възприемат Германия.
И сега никой не може да каже още колко ще просъществува Босна и Херцеговина в сегашния си вид – крехко политическо образувание, обединило противниците в Босненската война от 1992 до 1995 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Членът на Президиума на БиХ Милорад Додик: БиХ не трябваше да съществува, сега плаща цената за международния интервенционизъм

Членът на Президиума на БиХ Милорад Додик: БиХ не трябваше да съществува, сега плаща цената за международния интервенционизъм

23 Август 2019 | 11:19 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик заяви, че днес Босна плаща цената за международния интервенционзизъм и добави, че това е една от причините за липсата на власт на ниво БиХ, пише белградският ежедневник „Политика“.
„БиХ не трябваше да съществува. През 1995 година беше допусната грешка и всичките години досега ни го показват“, заяви той в емисия на Радио и телевизия Република Сръбска. Лидерът не босненските сърби подчерта още, че два от конституционните народи не желаят БиХ.
„Много хора се замесиха тук. Преди всичко върховните представители, които се намесваха в процедурите, свързани със състава на Съвета на министрите, който по-рано имаше три министерства. А по Устав и днес има три министерства“, обясни Додик, като посочи, че някой иска да направи „правителство“ от Съвета на министрите.
„Не може да го направи. По Устав, Съветът на министрите е помощен орган на Президиума на БиХ“, поясни той.
Додик подчерта, че в момента ситуацията в БиХ е изключително „нездрава“ и добави, че се плаща и цената за „въображаемите демократически институции“.
„Сега бошняшките политици измислиха историята, че именно сега трябва да се влиза в НАТО и го поставиха като условие за формиране на правителство. Категоричната позиция на Република Сръбска е военен неутралитет и ние действаме в съответствие с това. Те имат своята политика, а ние нашата и това показва, че БиХ не може да функционира“, заяви лидерът на босненските сърби пред РТРС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Политика“ (Сърбия): Защо Република Сръбска блокира интеграцията на БиХ в НАТО

„Политика“ (Сърбия): Защо Република Сръбска блокира интеграцията на БиХ в НАТО

23 Август 2019 | 08:53 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Това, че Сърбия се определи за военно-неутрална държава, както утвърди през 2017 година и Народната скупщина на Република Сръбска (РС) и евентуалното превръщане на границата по Дрина в спорна военна граница, е основната причина за Баня Лука да се противопоставя на интеграцията на НАТО от месеци, което пък, от своя страна, предизвика сътресения между двата ентитета в Босна и Херцеговина (БиХ), пише белградският ежедневник „Политика“, като отбелязва, че всичко е започнало преди десет години, когато Босна е изпратила искане за активиране на Плана за действие за членство (МАП) на БиХ в Алианса.
Едва наскоро НАТО активира този план, т.е. го прие, но, за да стане напълно действащ МАП, Сараево трябва да приеме Годишната национална програма (АНП). Освен това трябва да се приемат редица реформи и правила, които биха вкарали БиХ в чакалнята на западния военно-политически алианс. Това също не предполага задължително членство в НАТО и този факт предизвиква най-много коментари.
РС обаче отказва да приеме Годишната национална програма и прави много възражения по него. На първо място се чу, че „никой не знае кой е писал“ документа, който бе внесен в Президиума на БиХ. В течение на няколко месеца АНП неколкократно бе отхвърлян на заседанията на Съвета на министрите на БиХ. Също така съдържанието на документа е спорно за Баня Лука, защото, както се твърди, предполага централизация на гражданската защита и реформа на полицията. Дори самото наименование на документа е спорно за РС, защото предполага съществуването на единна нация в БиХ, което, както твърдят сърбите, не съответства на Дейтънския договор, предвиждащ три народа и два ентитета (РС и Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ) на бошняците и хърватите).
Всичко това предизвиква и някои други опасения в РС, която от самото начало е на позиция, че „НАТО, в очите на гражданите на РС е военен съюз, който е бомбардирал сърбите“. А именно, тъй като нито МАП, нито АНП, като част от тази програма, не подразбира задължително членство в НАТО, от лидера на Партията на демократическото действие (ПДД – най-голямата партия на босненските мюсюлмани) може да се чуе, че е готов да приеме редуцирана програма, в която се казва, че не може да има членство без нов консенсус и „някакво по-късно споразумение“.
В Баня Лука обаче изразяват резерви. „Ако АНП бъде приета в БиХ, заобикаляйки Президиума на БиХ, това би могло да бъде опасно, тъй като НАТО по този начин може да пропусне процедурите, както направи в Северна Македония и Черна гора“, заяви експертът по сигурността Предраг Черанич, съобщават медиите в РС. Според тези разтягащи се критерии Черанич се опасява, че в кратък период от получаването на плана НАТО може да даде отговор в смисъл: „Изпълнихте критериите и можете да приемете членството в НАТО в парламента“.
Като приемлив изход от многомесечната криза, медиите спекулираха, че се ртазглежда компромис АНП да се модифицира, за да придобие приемлив облик на сътрудничество между БиХ и НАТО, подобен на този, който има Сърбия, т.е. Индивидуален партньорски план за действие (ИПАП), какъвто БиХ има от 2007 година. Циклите на ИПАП са двугодишни, като съществуващото сътрудничество изтича през декември, писаха медиите, което е в подкрепа на позициите на Баня Лука, която посочва, че е готова да си сътрудничи с НАТО, но не и на членство. В Сараево обаче казват, че БиХ вече е избрала интеграция в НАТО, наред с другото чрез Закона за отбраната на БиХ, и че един ентитет не може да налага политики на съвместните органи, които са отговорност на цялата страна. Сараево също смята, че членството в НАТО е най-добрата гаранция за сигурността на разкъсаната страна и че принадлежността към най-големия военен блок в света би било добър сигнал за инвеститорите.
След заседанието на Президиума на БиХ, на която бе оттеглено предложението за приемане на АНП, а заседанието на същия тричленен орган за назначаване на мандатьор (в Съвета на министрите на БиХ) дори не бе проведено, анализаторите и медиите направиха оценки, вариращи от предположението, че се печели време, за да се стигне до някакъв договор, до това, че БиХ е на прага на нова криза.
Желко Комшич, хърватски член на президенството на БиХ, който включи АНП в дневния ред, оттегли предложението, обяснявайки, че Додик ще наложи вето, така че действия та по този документ ще бъдат блокирани за дълго време. Додик след сесията на Президиума на БиХ казва, че „известният план за действие няма да бъде гласуван в четиригодишния му мандат“, заявявайки, че вярва, че „ще получи още четири години“.
Бошняшките партии от месеци предлагат на Баня Лука и искат от РС да се обяви за приемане на АНП и неговото изпращане в Брюксел, за да приемат Зоран Тегелтия (от Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) на Додик да получи мандат за формиране на Съвет на министрите на БиХ, за който департаментите по принцип вече са разпределени между партиите, спечелили изборите през октомври.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„А1 Он“ (Македония): Правителството на Босна и Херцеговина се разпадна преди да е формирано

„А1 Он“ (Македония): Правителството на Босна и Херцеговина се разпадна преди да е формирано

22 Август 2019 | 13:42 | Агенция "Фокус"
Сараево. Редовното заседание на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) завърши преди да започне, тъй като в неговия дневен ред отново се оказа приемането на спорния Годишен национален план (ГНП), който е нужен, за да може да бъде активиран Планът за действие за членство (МАП) на БиХ в НАТО, предава македонският портал „А1 Он“.
Ротационният представител на Президиума на БиХ Желко Комшич, представител на хърватския народ, заяви пред журналистите в Сараево, че на консултациите преди заседанието от дневния ред е извадено приемането на Националния план, защото от Република Сръбска продължават да не са съгласни с този документ.
Тогава е решено да се отмени и редовната и извънредната сесия на Президиума, на която трябваше да се обсъди назначаването на нов председател в Съвета на министрите на БиХ, който се очаква от провеждането на последните общи избори в страната на 7 октомври 2018 година.
Именно този документ стана и препъни камък между политическите лидери, който забави формирането на властите на държавно ниво с близо една година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Политика“ (Сърбия): Република Сръбска иска да връща герба с двуглавия орел

„Политика“ (Сърбия): Република Сръбска иска да връща герба с двуглавия орел

20 Август 2019 | 08:59 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Още откакто Конституционният съд на Босна и Херцеговина (БиХ) премахна герба на Република Сръбска (РС) с двуглав орел, емблемата с три цвята се използва като временно решение, но след повече от десет години използване на този временен символ от Баня Лука, тя се обяви за възстановяване на оспорените симовли, тоест приемането на нов герб. През март 2006 г. по жалба на представители на бошняците, Конституционният съд на БиХ обяви за неконституционен стария герб на РС, в който имаше двуглав орел с четири очи, тъй като „не символизира всички народи“, пише белградският ежедневник „Политика“.
Когато спорният герб беше заменен с емблемата, представители на РС обявиха, че това ще бъде преходно решение, докато не бъдат изпълнени условията на РС да върне символите, които „наистина я отразяват“. Това е част от по-широк въпрос за символите, за които е трудно да се постигне съгласие сред народите на БиХ, така че символите, вместо да отразяват единството, най-често се превръщат в израз на разделение. По този начин празниците в двата ентитета- Република Сръбска (РС) и Федерация БиХ (ФБиХ), са по-често причина да се припомнят исторически и настоящи недоразумения, а не повод за съвместно честване.
Федерация БиХ, като босненско-хърватско образувание, няма своите символи от дванадесет години. През 2007 г. Конституционният съд на БиХ обяви знамето и герба на ФБиХ, на които имаше лилии и шахматна дъска, за противоконституционни, тъй като те не съдържаха чертите на третия съставен народ – сръбския. Сърбите са конституционен народ във ФБиХ, макар и не във всички кантони.
В този ентитет компетентната комисия не стигна до съгласие какви характеристики трябва да се появят на символите. При липса на приемливи символи, Федерация БиХ използва цветовете на БиХ, тоест синьо и бяло знаме с жълти звезди, което - подобно на герба на БиХ - беше наложено от върховния представител Карлос Вестендорп през февруари 1998 г.
В началото на тази година имаше спор в Президиума на БиХ, когато сръбският член на този орган Милорад Додик настоя да използва флага на РС в Сараево, на местата, където се появява. Това изкуши другите двама членове на този орган да излязат с компромисно решение да се свали един от двата герба на БиХ от заседателната зала, защото един от тях, както твърдят, представлява ФБиХ, а другия – РС, като втория равноправен ентитет, е била „забравена“. Настоящият флаг на БиХ, без културни или исторически причини, с тъмносин фон и жълти звезди, символизира „европейската среда на БиХ“, докато жълтият триъгълник представлява географския облик на БиХ.
РС има официално знаме, което Конституционният съд не успя да оспори, тъй като установи, че червено-синьо-белият трикольор не е само на сръбския народ, тъй като е знаме с панславянски цветове. Тъй като те са характерни за историята на славянските народи, се отнасят до конституционните народи на БиХ. Конституционният съд също така заяви, че знамето на РС и сръбското знаме не са идентични, тъй като сръбският национален флаг също има герб, което не е характеристика на знамето на РС.
Оспорваният герб на РС се основаваше на герба на Кралство Сърбия от времето преди Първата световна война с две малки разлики. Първият е, че короната е в щита, а не над него, докато вторият се отнася до лилиите, които бяха извадени от герба на РС в началото на войната. А именно през 1992 г. властите на РС премахналха лилиите между ноктите на двуглавия орел върху сръбския герб на Кралство Сърбия, защото на 4 май 1992 г. властите в БиХ провъзгласиха герба на т. нар. Република БиХ въз основа на герба на босненския крал Твърдко Първи Котроманич. Върху него имаше син щит, разделен от сребърен диагонал с три златни лилии във всяко поле. Това е герб, който БиХ използва до 1998 г., когато е заменен с този на Вестендорп.
Когато преди повече от десет години бе оспорен гербът на РС, в Баня Лука потърсиха ново решение за символите и се опитаха да постигнат компромис с бошняците, като предложиха да върнат лилиите в герба. В предложението вградени и детайли от герба на средновековната династия на Неманичите и владетелските фамилии Котроманич, Косач и Хроват, но предложението беше оспорено от съдиите на Конституционния съд на РС.
Оспорен е и химнът на РС, т.е. „Божия справедливост“ и през 2008 година е приет „Моя република“. ФБиХ все още няма химн, а БиХ има инструментал, но все още не може да се съгласува текст, който е приемлив за всички народи.
Заместник-председателят на Скупщината на РС и функционер на партия „Обединена Сръбска“ Милан Петкович, заяви за „Глас Српске“, че е дошло времето този въпрос да бъде повдигнат отново и РС да има своя герб, което е получило подкрепата на „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД) на Додик. Юристите казват, че приемането на конституционен закон и нов герб, който ще включва елемемнти от средновековния герб на Неманичите, освен мнозинство от две трети в парламента на РС, трябва да получи подкрепата на бошняците, така че те са предпазливи за успеха на инициативата, която смятат за оправдана.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Вучич: Босна и Херцеговина сама да реши за НАТО, Сърбия няма да се намесва

Александър Вучич: Босна и Херцеговина сама да реши за НАТО, Сърбия няма да се намесва

10 Август 2019 | 19:57 | Агенция "Фокус"
Белград. Президентът Александър Вучич заяви в петък, че Сърбия не се намесва във вътрешните работи на други страни и че решенията на Босна и Херцеговина са решения на властите и политическите партии в тази страна и те трябва да решат за НАТО, цитира думите му сръбската агенция Tanjug.
Вучич каза това, запитан от репортери дали след споразумението между Милорад Додик, Драган Чович и Бакир Изетбегович за формирането на Министерския съвет на Босна и Херцеговина, страната "леко се изплъзва към НАТО".
Президентът подчерта, че може да говори само за Сърбия, която, подчертава той, ще остане военно неутрална и няма да се присъедини към НАТО или друг съюз.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Euractiv: Лидерите в Босна се споразумяха за правителство 10 месеца след изборите

Euractiv: Лидерите в Босна се споразумяха за правителство 10 месеца след изборите

8 Август 2019 | 08:52 | Агенция "Фокус"
Сараево. Лидерите на сърби, хървати и бошняци се споразумяха за формиране на централно правителство на Босна и Херцеговина (БиХ) 10 месеца след парламентарните избори, като постигнаха компромис страната да не продължава стъпките си към интеграция в НАТО, което беше препъни камъкът за формиране на централна власт, пише европейският портал Euractiv.
Лидерите на трите най-големи етнически партии подписаха споразумение относно основните принципи за формиране на правителството на среща, подпомогната от мисията на ЕС в Босна и нейния специален представител посланика на ЕС Ларс-Гунар Уигемарк.
„Това споразумение осигурява условията за формирането на централния кабинет… в рамките на следващите 30 дни“, заяви на пресконференция Милорад Додик, сръбският член на тричленния Президиум на БиХ, който оглавява и управляващата партия босненски сърби.
„Мисля, че това е важен момент, който ни позволява да продължим напред“, каза Додик.
Но той също предупреди, че ако споразумението не бъде приложено в рамките на договорения срок, „това ще означава, че Босна е в дълбока конституционна и политическа криза и че нейният суверенитет ще бъде поставен под въпрос“.
Сложната държавна структура на Босна, базирана на етнически квоти, позволява на всяка група да блокира ключови решения.
Формирането на централния кабинет беше блокирано от босненските и хърватските членове на президентството, които настояваха, че номинираният за сръбски премиер, който ще идва от „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), трябва да се задължи да продължи пътя на Босна към интеграция в НАТО.
СНСД, от своя страна, блокираха работата на националния парламент.
Говорителят на ЕС Мая Кочиянчич приветства сделката като „важна стъпка напред“.
„Формирането на правителство също е от решаващо значение за напредъка на страната в процеса на интеграция в Европейския съюз“, каза тя в изявление.
Кочиянчич призова лидерите „да продължат с формирането на властите и да осигурят безпроблемно редовно функциониране на всички институции, за да се гарантира прилагането на реформи в съответствие с европейските стандарти и ценности“.
Освен всичко друго, подписаното сега споразумение включва също и неясен ангажимент за напредък в отношенията на Босна със Западния военен съюз.
Додик, който предпочита връзките си с Русия пред тези с ЕС и НАТО, многократно е заплашвал с отцепването на предимно православната Република Сръбска от БиХ.
Босна също така включва Федерацията, доминирана от мюсюлмани и хървати католици.
Босненските сърби не подкрепят членството на Босна в НАТО, който бомбардира техните позиции, както и техния съюзник Сърбия по време на Балканските войни през 90-те години.
Но съгласно споразумението лидерите потвърдиха, че „ще насърчават отношенията с НАТО, без да се засяга бъдещо решение за членството на Босна и Херцеговина“.
"Освен ако този документ, както е договорено и подписано, не бъде приложен в следващите 30 дни, СНСД ще блокира работата на всички институции и никой няма да може да спре това, нито европейските, нито други международни институции“, предупреди Додик.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Милорад Додик по повод 27 години от операцията „Коридор на живота“: Само единството на народа може да спаси Република Сръбска

Милорад Додик по повод 27 години от операцията „Коридор на живота“: Само единството на народа може да спаси Република Сръбска

24 Юни 2019 | 09:59 | Агенция "Фокус"
Баня Лука. Сръбският член на президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик заяви по повод 27-та годишнина от военната операция „Коридор на живота“, че без държава за сърбите в този регион няма свобода и че само единството на народа може да запази Република Сръбска (РС), пише белградският ежедневник „Политика“.
Додик подчерта, че операцията „Коридор на живота“ е била величествена и че с пробиването на коридора преди 27 години са обединени Република Сръбска и Сърбия, с което е свързан сръбският народ.
„Това е доказателство, че никой не може да попречи на свързването ни със Сърбия. Враговете все още се опитват да го направят, но няма да успеят“, увери лидерът на босненските сърби, като добави, че е важно да се отбелязват дните на борбата на сърбите за свобода на тази територия.
Той каза, че е неприемливо, че БиХ се изгражда за сметка на сърбите и че се правят опити за унищожаване на сръбския народ.
„Само единството на народа може да спаси Република Сръбска и никой друг. Смъртоносен удар на РС могат да нанесат само онези измежду нас, които са готови да продадат нашите национални интереси на други, но те няма да успеят“, увери Додик.
„Сръбска ще оцелее само на въз основа на любовта на народа към нея“, добави той.
Додик подчерта, че на сърбите им трябва БиХ, която уважава сърбите, както и другите народи, но също така и тяхната идентичност, характер и традиции.

Агенция „Фокус“ припомня:

Операция Коридор 92, известна още като пробив „Коридор на живота”, е най-голямата операция на армията на Република Сръбска (ВРС), проведена по време на войната в Босна и Херцеговина срещу Хърватския съвет за отбрана (ХВО) и хърватската армия (ХВ) в Босанска Посава. Операцията е проведена от 24 юни до 6 октомври 1992 г. с цел възстановяване на пътната връзка между западната и източната част на Сръбската република Босна и Херцеговина. Причината за започването на операцията е превземането на Дервента от ХВО и ХВ - ход, блокиращ единствения сухопътен маршрут между контролираните от ВРС територии.
ВРС успешно извършва повторното превземане на Дервента, отблъсквайки силите на ХВО и ХВ на север, заемайки няколко града. Във втората фаза на операцията ВРС излиза на река Сава, на границата с Република Хърватия, разгромявайки защитата на моста, който тогава е контролиран от ХВ и ХВО в Босански брод. В операцията участват над 60 000 войници. Хърватският съвет за национална сигурност след това изпраща доклад за загубата на Босанска Посава и в него посочва като причини за поражението вътрешни конфликти, двойна верига на командване и неефективна контраразузнавателна служба. По-късно се появиха спекулации, че това е резултат от политическо споразумение между сръбското и хърватското ръководство за обезпечаване на търговията на териториите, въпреки че анализът на Централната информационна агенция на САЩ отхвърли подобни твърдения.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сръбският военен министър: Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска

Сръбският военен министър: Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска

13 Юни 2019 | 00:02 | Агенция "Фокус"
Белград. „Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска“, заяви сръбският министър на отбраната Александър Вулин в административни център на босненския ентитет – Баня Лука, след като се срещна с представителя на региона в Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик, предава опозиционният сръбски телевизионен канал N1.
След срещата Вулин заяви пред РТРС, че двамата са обсъдили състоянието на сигурността в страната и мигрантската криза. Той добави, че приветства решението на Додик да отхвърли искането за разполагане на босненските въоръжени сили на източната граница на Босна със Сърбия и Черна гора, в опит за по-нататъшен контрол на притока на мигранти.
Нито една армия не може да раздели Република Сръбска и Сърбия, отбеляза той.
Тристранния Президиум на БиХ проведе спешно заседание с една единствена тема в дневния ред – мигрантската криза в северозападния регион на страната, където мигрантите се събират, за да преминат границата с Хърватия и съответно да влязат в ЕС.
Сесията бе насрочена по искане на хърватския член на босненското президентство Желко Комшич, който предложи разполагането на босненските въоръжени сили на източните граници, за да се предотврати по-нататъшният приток на нелегални мигранти.
Додик отхвърли това предложение, като каза, че това не е компетентност на армията.
Той също така отхвърли предложението за разполагане на европейската агенция за гранична и брегова охрана, Frontex, като подчерта, че това ще направи границата с Хърватия още по-твърда.
Сръбският министър и представители на сръбското звено, участвали в битките в Косаре, Косово, присъстваха на филмовата прожекция във вторник вечерта под надслов „Военни истории от Косара“, описваща битката на югославско-албанската граница през 1999 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сръбският военен министър: Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска

Сръбският военен министър: Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска

12 Юни 2019 | 19:02 | Агенция "Фокус"
Белград. „Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска“, заяви сръбският министър на отбраната Александър Вулин в административни център на босненския ентитет – Баня Лука, след като се срещна с представителя на региона в Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик, предава опозиционният сръбски телевизионен канал N1.
След срещата Вулин заяви пред РТРС, че двамата са обсъдили състоянието на сигурността в страната и мигрантската криза. Той добави, че приветства решението на Додик да отхвърли искането за разполагане на босненските въоръжени сили на източната граница на Босна със Сърбия и Черна гора, в опит за по-нататъшен контрол на притока на мигранти.
Нито една армия не може да раздели Република Сръбска и Сърбия, отбеляза той.
Тристранния Президиум на БиХ проведе спешно заседание с една единствена тема в дневния ред – мигрантската криза в северозападния регион на страната, където мигрантите се събират, за да преминат границата с Хърватия и съответно да влязат в ЕС.
Сесията бе насрочена по искане на хърватския член на босненското президентство Желко Комшич, който предложи разполагането на босненските въоръжени сили на източните граници, за да се предотврати по-нататъшният приток на нелегални мигранти.
Додик отхвърли това предложение, като каза, че това не е компетентност на армията.
Той също така отхвърли предложението за разполагане на европейската агенция за гранична и брегова охрана, Frontex, като подчерта, че това ще направи границата с Хърватия още по-твърда.
Сръбският министър и представители на сръбското звено, участвали в битките в Косаре, Косово, присъстваха на филмовата прожекция във вторник вечерта под надслов „Военни истории от Косара“, описваща битката на югославско-албанската граница през 1999 година.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Пожар избухна в хотел в южната част на Атина. 5 декември 2019 г.
Пожар избухна в хотел в южната част на Атина. 5 декември 2019 г.

ВИДЕО
Българската коледа
Българската коледа
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.