Атина. „Въпреки че поради възрастта си се оттеглих от обществените дела, интервюто преди два дни на лидера на турците киприоти (Мустафа) Акънджъ пред „Та Неа“ ме принуди да събера силите си и да говоря отново“, заяви прочутият гръцки композитор и икона на лявото движение в страната Микис Теодоракис в статия, която предизвика широк отзвук, пише гръцкото консервативно издание „То Вима“.
„През 1986 година поех инициативата заедно с други приятели в Гърция и Турция да формирам комитет за приятелство между Гърция и Турция в Константинопол (Истанбул), която незабавно получи подкрепа и от двата народа.
Веднага щом се върнах в Атина след създаването на комитета, ПАСОК ме посрещнаха като предател. Недълго след това, Андреас Папандреу ме покани в дома си в Кастри (северно от Атина), за да ми каже: „Ти си прав. Не виждах нещата правилно. Ето защо повиках журналисти, които очакват да го призная.
Веднага след това той свика целия комитет, за да ни помоли да изпратим посланието му за приятелство на Турция.
Следователно отидохме в Константинопол [Истанбул], за да предадем нашето послание за приятелство от името на Андреас Папандреу.
Докато прочетох изявлението му на камера за тогавашната единствена телевизионна станция, каналът за първи път излъчи образа на гръцкия премиер.
На следващия ден в Анкара проведохме разговори с всички партийни лидери и естествено с премиера Тургут Йозал. Предадохме на всички възгледите на Андреас Папандреу за началото на нова ера в двустранните отношения и те бяха приети с ентусиазъм.
В Гърция получихме същия прием, особено в провинции, където вече бяха започнали да се формират местните комитети, започвайки от Превеза и Янина.
Веднага след Андреас Папандреу, Константин Мицотакис стана министър-председател и той ме помоли да предам същото послание за приятелство и сътрудничество на Йозал, който стана президент на Турция.
Заедно с Турския комитет за гръцко-турско приятелство начело с професора от университета в Анкара Екрем Акургал посетихме големи турски градове и бяхме приети с ентусиазъм.
Тук представям какво ми казаха двамата лидери:
Мицотакис: „Нека направим ново начало, както направиха Елефтериос Венизелос и Кемал Ататюрк.“
Йозал: „Аз съм готов и благодаря на гръцкия премиер. Всичко, което се говори за експанзионистичните политики, са митове. Днес ценностите на хората не се измерват в географска област, а по-скоро от тяхното социално развитие. Намалявам военните си разходи с 2%. С натрупания капитал ще построим втори мост в Истанбул, магистрали в Източна Турция и голям язовир Ататюрк, които ще издигнат нашата икономика“.
Тогава ми показа мобилния си телефон, съществуването на който досега ни беше неизвестно и ме попита какъв е домашния ми телефон и на какъв чужд език говори жена ми. Казах френски. Той набра номера ми и каза „аз съм президентът Йозал и съм щастлив да говоря с вас, давам ви вашия съпруг.
Представям тези подробности в заключение след много десетилетия моите мисли и инициативи относно Турция.
Ще кажете, че Ердоган е на власт днес. Със сигурност Турция се е променила. Това, което няма да се промени във вековете, е, че Турция е наш съсед и винаги ще бъде.
Нашите народи няма какво да делят, стига лидерите да се държат отговорно и реалистично.

Спорът за въглеводородите

Сега стигам до въпроса за въглеводородите.
От 2012 г. заедно с моите сътрудници в движението Spitha (искра) представихме проучвания на Антонис Фосколос, Теодорос Кариотис, Илиас Конофагос, Никос Лигерос и други за голямото богатство в ИИЗ (изключителната икономическа зона) на Източното Средиземноморие и поканихме правителството да обяви ИИЗ на Гърция, за да се защитят находищата на газ и нефт, които принадлежат на Гърция, чиято стойност се оценява на трилиони евро.
Затова питам, защо гръцкото правителство не смее да обяви ИИЗ на Гърция?
Вярвам, че това е така, защото САЩ и Европа не го позволяват. Като професор по право Йоргос Касиматис многократно е заявявал, че първият ход трябва да е отстраняването на съответните разпоредби в меморандумите за дълга, на базата на които всички печалби на Гърция отиват в кредиторите.
Съгласен съм, че турската заплаха е пречка. Това препятствие може да бъде премахнато, може би, ако преди тази стъпка предприемем инициатива за постигане на разбирателство с Турция.
За съжаление, истината е, че обявяването на ИИЗ на Гърция и експлоатацията на нейните богатства е сложен въпрос. Според мен Турция е обградена от море и се чувства задушена, ако по различни причини има сериозни препятствия, като нашите острови, които предотвратяват експлоатацията на нейните дълбоководни богатства.
Заслужава си усилията да превърнем Турция от конкурент в партньор.

Разделяне на богатството въз основа на международното право

Що се отнася до процентите от богатството за всяка страна, които ще бъдат резултат от преговори, основани на международното право и здравия разум в дух на справедливост и суров реализъм. Това е по-добре за гръцките интереси, отколкото създаването на фронт с риск от военна конфронтация, за която двата народа от двете страни на Беломорието ще платят цената.
Що се касае до президента на Кипър (Никос) Анастасиадис, чудя се защо, когато той започна с право да разграничава ИИЗ на Кипър не сметна за много положително да потърси участието на турците киприоти, което би било голяма стъпка към мира на острова. Те живеят в една страна и фактът, че са малцинство, поставя по-голяма отговорност на мнозинството да създаде необходимия баланс, от който хората се нуждаят, за да постигнат напредък.
Наличието на турски кораби за проучване и сондажи (което демонстрира степента на объркване в турската страна) не може да бъде обяснено с наличието на чуждестранни (нефтени и газови) компании и флотата на САЩ. Това са преходни неща, но нашето съседство с Турция няма да се промени.
Да се крещи за изгодната позиция на този етап заради подкрепата на САЩ и ЕС за Гърция по няколко фронта срещу Турция е опасна акробатика. Представете си какво ще се случи, ако наследникът на Ердоган се съгласи да направи Турция американска база отново. Тогава внезапно всичко ще се промени и нашата страна и нейния народ ще бъдат оставени сами на себе си.
Вярвам, че това е последната ни възможност, ако искаме да се възползваме от нашето богатство и да помогнем на нашите изстрадали хора и държава да постигнат бъдещето, което заслужават, и да имаме самодостатъчна и независима държава с икономическо, социално и културно развитие.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турският външен министър Хулуси Акар заяви, че е нужно Анкара да задържи войските си в Кипър, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Той допълни, че страната трябва да запази военното си присъствие в качеството си на гарант.
Акар посети турските войници на острова и каза, че когато Анкара говори за мир, гърците гледат на това като слабост, но считат за заплаха твърдението на правителството, че няма да приеме статуквото като свършен факт.
„Нашите съседи трябва да си събират ума и да погледнат на нещата обективно”, заяви министърът, като добави, че възгледите на Турция за Кипър са същите от 1974 г., когато страната се намеси в конфликта в северната част на острова, и призова новото гръцко правителство да се поучи от миналото.
Той обаче настоя, че Анкара се стреми да провежда политика на добросъседски отношения в Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър.

Превод и редакция: Теодор Пенев

Анкара. Турският министър отбраната Хулуси Акар заяви, че Анкара няма да допусне да бъдат „узурпирани“ правата на турските киприоти, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация на Anadolu Agency.
Той каза, че Турция чака отговор и се надява всички заинтересовани страни, особено гръцките киприоти, да разберат „помирителния и искрен подход“ на Анкара и да реагират подобаващо. Изявлението на Акар е направено в рамките на посещението му в признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република.
Преди решаващата среща в петък между президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на турските киприоти Мустафа Акънджъ, министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез обяви, че втори изследователски кораб ще бъде изпратен до Източното Средиземноморие до края на август.
Така общият брой турски кораби в региона ще се увеличи до четири.


Превод и редакция: Теодор Пенев

Вашингтон. Държавният департамент издаде изявление, потвърждаващо подкрепата на Съединените щати за партньорството за енергийно сътрудничество, развиващо се между Гърция, Кипър и Израел, както беше обсъдено на среща на министрите на енергетиката от трите държави в Атина в сряда, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Визирайки срещата между министрите на Гърция Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис от Кипър и Ювал Щайниц от Израел, в която участва и помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, в изявлението се подчертава „нарастващата и осезаема подкрепа на правителството на САЩ за създаването на структуриран четиристранен механизъм“.
Областите на потенциално сътрудничество, които бяха идентифицирани по време на разговорите, се казва в изявлението, включват инфраструктурни проекти, възобновяема енергия и съхранение на енергия, готовност за спешни случаи, опазване на околната среда и киберсигурност.
Длъжностните лица също се съгласиха за създаването на работна група на високо равнище, която ще предложи начини за насърчаване на изпълнението на конкретни проекти, както и на споразумение „за съвместен механизъм за готовност и реакция при извънредни ситуации за офшорни операции с нефт и газ“.
В изявлението се подчертава подкрепата на Съединените щати и партньорството за Кипър и правото му да развива ресурси, открити в неговата изключителна икономическа зона, като същевременно изразява „загриженост за последните провокативни стъпки в Източното Средиземноморие“.
„Съединените щати също потвърдиха позицията си, че нефтените и газовите ресурси на острова трябва да бъдат разпределени по справедлив начин между двете общности в контекста на цялостно споразумение“, се добавя в изявлението на Държавния департамент.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турският сондажен кораб „Явуз" започна проучвания в шелфа на Кипър при кладенец „Карпаз-1“. Това съобщи телевизионният канал NTV, предава TACC. По-рано в района Анкара изпрати сондажният плавателен съд „Фатих“.
Според министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез, който е на борда на „Явуз“, работата на плавателния съд ще продължи между 2,5-3 месеца. „Надяваме се, че след достигане на изчислената дълбочина, ще намерим газ", каза той.
Дьонмез също припомни, че Анкара преди това е предложила на властите на Република Кипър да си сътрудничат в сондажите и добива на ресурси с турската администрация в северната част на острова. „Ние предложихме, но гръцката част отказа. Въпреки това повтарям: ние сме уверени, че сътрудничеството на двете страни по този въпрос ще служи на интересите на двете общности", цитира агенцията думите му.
NTV съобщава, че корабите на турския флот охраняват кладенците и сондажните кораби денонощно.
В морето и в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър бяха открити големи находища на природен газ. През 2011 г. американската компания Noble Energy откри по-специално находището „Афродита“, чиито резерви се оценяват на около 140 милиарда кубически метра. Анкара оспорва границите на ИИЗ на Кипър.
В изявление на Съвета на ЕС, разпространено на 15 юли в Брюксел след среща на външните министри на 28-те държави от общността, се казва, че ЕС налага санкции срещу Турция поради сондажите й в ИИЗ на Кипър. Съветът на ЕС реши да спре преговорите за сключването на цялостно споразумение за въздушен транспорт, както и да не провежда Съвета за асоцииране и други срещи на високо равнище между ЕС и Турция.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчерта във вторник, че в Източното Средиземноморие може да бъде постигната стабилност само ако се зачитат интересите както на Турция, така и на турците киприоти, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изказване на 11-тата Посланическа конференция в Анкара, Ердоган е казал, че „стабилността в Източното Средиземноморие е важна за сигурността на Близкия Изток, Северна Африка и Европа“.
„Стабилността в Кипър и Източното Средиземноморие може да бъде постигнато само ако се зачетат интересите на Турция и (т.нар.) Турска Република Северен Кипър“, добави той.
Ден по-рано на същата конференция турският външен министър Мевлют Чавушоглу също говори за интересите на Анкара в Източното Средиземноморие и представи карта, на която показа изключителната икономическа зона на Турция, която се простира от остров Родос до западния бряг на Кипър.
Междувременно във вторник турският вестник Daily Sabah съобщи, че сондажният кораб „Явуз“ е започнал проучвания край бреговете на острова, южно от полуостров Карпасия. Съобщението съвпадна с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Донмез в Северен Кипър във вторник.
Междувременно, вторият турски сондажен кораб – „Фатих“, продължава работата си на запад от полуостров Акамас, Западен Кипър. Според информацията, има по-голяма вероятност сондажните дейности в региона Карпасия да доведат до отриването на газови залежи, отколкото тези край западния бряг. Изданието отбелязва още, че корабът за сеизмични проучвания Оруч Реис ще бъде изпратен в Източното Средиземноморие, след като завърши текущите си дейности в Мраморно море.
Както отбелязва турският вестник, сондажните дейности в Източното Средиземноморие се провеждат под закрилата на турските въоръжени сили.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Турският сондажен кораб „Явуз“ започна операция край бреговете на Кипър, южно от полуостров Карпас, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на статия в турския проправителствен вестник Daily Sabah. Уточнява се, че той ще извършва проучвания в рамките на три седмици.
Докладът съвпада с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез в северната част на разделения остров Кипър, населена с турци.
В същото време вторият турски сондажен кораб „Фатих“ продължава своята геодезическа работа на запад от полуостров Акамас и ще остане в района няколко седмици, става ясно от същия доклад.
Според Daily Sabah, изследователският кораб „Оруч Рейс“ ще бъде изпратен в Средиземно море след приключване на текущите си дейности в Мраморно море.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Министерството на националната отбрана на Турция съобщи за пристигането в Анкара на единадесетия самолет с компоненти за руската зенитно-ракетна система С-400, предава TACC.
„Продължават доставките на елементи за С-400 за Турция. Във връзка с това единадесетият самолет кацна в авиобазата Мюртед [в провинция Анкара]", се казва в комюнике от Министерството на отбраната на южната ни съседка.
Доставките на С-400 в Турция започнаха на 12 юли. Според Министерството на отбраната на републиката, на този ден три товарни самолета са доставили няколко от елементите на С-400.На следващия ден пристигна друг руски самолет. На 14 юли бяха подадени данни за пристигането на седмия самолет, а в понеделник кацнаха още две машини.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи сделката с Руската федерация като най-важната съвременната история на страната. Той заяви също, че процесът на снабдяване на руските системи за противовъздушна отбрана може да бъде завършен до април 2020 г.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Министерството на националната отбрана на Турция съобщи за пристигането в Анкара на десетия самолет с нова партида компоненти от руските зенитно-ракетни системи С-400, предава TACC.
„Продължават доставките на ракети С-400 за Турция. В тази връзка десетият самолет кацна на авиобаза „Мюртед“ в провинция Анкара“, се казва в комюнике от Министерството на отбраната.
Доставките на С-400 в Турция започнаха на 12 юли. Според Министерството на отбраната на републиката, на този ден три товарни самолета са доставили няколко от елементите на С-400.На следващия ден пристигна друг руски самолет. На 14 юли бяха подадени данни за пристигането на седмия самолет, а в понеделник кацнаха още две машини.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи сделката с Руската федерация като най-важната съвременната история на страната. Той заяви също, че процесът на снабдяване на руските системи за противовъздушна отбрана може да бъде завършен до април 2020 г.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Продължават доставките на руските ЗРК С-400 за Турция, предаде информационната агенция ДХА. По информация на Министерството на националната отбрана, на четвъртия ден от доставките вече е кацнал и деветият самолет на военното летище Мюртед край Анкара. Получаването на елементи от ЗРК С-400 започна миналия петък. Тогава на летището в околия Кахраманказан на турската столица кацнаха три руски военно-транспортни самолета с оборудване за командни центрове и радарни установки. В събота кацна един самолет, а в неделя – други три; т.е. за уикенда общо 4 самолета. На четвъртия ден от доставките – днес сутринта, кацна осмият самолет, а малко по-късно – и деветият самолет, посочва още ДХА.

Превод и редакция: Георги Димов

Москва. В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаването на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса. Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпа на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог. През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.
Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.
От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродитас и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участаци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.

Превод и редакция: Иван Христов

Москва. В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаването на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса. Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпа на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог. През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.
Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.
От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродитас и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участъци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Продължават доставките на руските ЗРК С-400 за Турция, предаде информационната агенция ДХА. По информация на Министерството на националната отбрана, на четвъртия ден от доставките вече е кацнал и деветият самолет на военното летище Мюртед край Анкара. Получаването на елементи от ЗРК С-400 започна миналия петък. Тогава на летището в околия Кахраманказан на турската столица кацнаха три руски военно-транспортни самолета с оборудване за командни центрове и радарни установки. В събота кацна един самолет, а в неделя – други три; т.е. за уикенда общо 4 самолета. На четвъртия ден от доставките – днес сутринта, кацна осмият самолет, а малко по-късно – и деветият самолет, посочва още ДХА.

Превод и редакция: Георги Димов

Анкара. Министерството на отбраната на Турция съобщи за кацането в страната на осми самолет с компоненти на руските противовъздушни ракетни системи С-400, предава РИА Новости.
„Доставката на елементи от С-400 продължава по план", се казва в съобщение за пресата. Колко точно самолета ще кацнат в Турция, остава неясно.
Колко въздухоплавателни средства ще се изискват не е посочено.
Сделката бе сключена през 2017 г. Тя задължава Русия да достави на Турция четири дивизии за два и половина милиарда долара. Анкара ще плати част от тази сума самостоятелно, а останалото ще бъде финансирано със заем от Москва.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турският кораб „Явуз“ ще започне сондажи в Източното Средиземноморие в срок до една седмица, това заяви Фатих Дьомнез, турският министър на енергетиката и природните ресурси, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Това ще е вторият турски кораб, който извършва сондажи в региона, припомнят от изданието.

Дьомнез е на посещение в Мерсин, където заяви, че „с божията помощ, до една седмица, „Явуз“ ще направи първия си сондаж в Източното Средиземноморие на територия, за която сме получили разрешение от Турска република Северен Кипър“, като изданието пояснява, че става въпрос за държава, намираща се в северната част на о. Кипър, която е призната единствено от Анкара.

Другият кораб на Турция – "Фатих", също извършва сондажи в спорни води в региона, припомня автора на статията.
Превод и редакция: Цанко Цолов

Анкара/Никозия. Докато вниманието на международната общност е насочено към незаконната дейност на Турция в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, Анкара е провела тайна операция за транспортирането на 42 германски танка "Леопард-2А4" към Китре в северната част на разделения остров, населена с турски киприоти, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник To Vima.
Машните, заедно с боеприпаси, са били транспортирани от турския град Одрин с товарен кораб.
Танковете са на Първата турска армия в района на река Марица, където се съхраняват всички бронирани бойни машини на армията на Анкара, и са оборудвани със 120-милиметрови оръдия. Прехвърлянето им е в нарушение на забраните на САЩ и Германия.
И Конгресът на САЩ, и правителството в Берлин забраниха прехвърлянето в Кипър на оръжейни системи, които двете страни са продали на Турция. Анкара нарушава тези решения и все по-често използва американски оръжейни системи (танкове, ракети, оръдия и лична военна техника).
Транспортирането на "Леопард-2А4" към северната част на Кипър очевидно не остава незабелязано от правителството на държавата-членка на ЕС Република Кипър, което информира за придвижването им.
Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, която бе номинирана от Европейския съвет за следващ председател на Европейската комисия, е напълно запозната със ситуацията в Кипър, твърдят от редакцията. В началото на март тя проведе разговори за регионална сигурност с кипърския си колега Савас Агелидис.
На конференция „Сигурността в Европа и Югоизточното Средиземноморие“ германският министър на отбраната подчерта стратегическото значение на Кипър за ЕС и защити суверенното право на страната да експлоатира природните ресурси в своята ИИЗ. Тя също така се позовава на международното право в подкрепа на Република Кипър по въпроса за германските танкове.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. „Никой не иска инцидент в Егейско море. Не само ние, страна, която обича мира и базира интересите си на международното право, но и Турция, която иска да запази контролирано напрежение в Егейско море и да прокарва собствената си политика. Но, в никакъв случай Турция не търси конфликт или инцидент“, заяви министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос в интервю пред вестник „То Вима“, където изрази мнение, че няма голяма вероятност да се случи инцидент между двете държави, предава обществената информационна агенция АНА-МПА.
Катругалос обясни изявленията на турските власти с общата политика на съседната страна и по причини за вътрешна употреба. „На турската ревизионистка политика й трябва да поддържа ниво на ескалиращо напрежение, което се увеличава според вътрешната ситуация, но тя знае, че един конфликт би бил катастрофален“.
Гръцкият външен министър изпрати ясно послание към Турция, отбелязвайки, че Анкара е наясно, че никой няма да спечели от конфликт в Егейско море и че мисълта за инцидент ще навреди на нейната икономика, която в момента е на ръба.
Той обаче каза, че Гърция остава решена да предотврати лош сценарий. „Гърците трябва да се чувстват в безопасност“, отбеляза Катругалос.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. Министърът на отбраната на Република Кипър Савас Ангелидис заяви, че Кипър ще продължи да предоставя пристанища и инфраструктура за кораби на Русия и други държави, независимо от приетите в САЩ поправки към законопроекта за сътрудничество в Източното Средиземноморие, предава РИА Новости.
Сенаторите Боб Менендес, от Демократите и Марко Рубио, от Републиканците, внесоха законопроект за промяна на стратегията на САЩ в Източното Средиземноморие в съответсвие с промените в региона. Законпроектът отмяна забраната за доставки на оръжия на Кипър. Сенатската комисия за международни отношения одобри законопроекта с поправките, призоваващи страните от региона да отказват пристанищно обслужване на кораби на Руската Федерация.
„Нито една страна не може да принуди Никозия да прекрати предоставянето на пристанищни обекти на руски и други кораби“, заявиАнгелидис в интервю пред местното радио CYBC.
В момента пред Никозия не се задават никакви въпроси, но ако бъде поставена пред дилема, Република Кипър ще взима свои решения, цитира думите на министъра радиото.Той подчерта, че Кипър предоставя услуги на трети държави, главно за предоставяне на хуманитарна помощ.
В случай на криза Кипър е длъжен да окаже съдействие, каза Ангелидис и обясни, че републиката никога не е сътрудничил с никоя държава в рамките на военна операция.
Ангелидис каза, че Кипър ще продължи усилията си за по-нататъшно задълбочаване на отношенията със САЩ, но ролята на Република Кипър като стълб на стабилността в региона трябва да бъде зачитана.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис по-рано изрази съжаление във връзка с приемането на тези изменения. Според Бюрото за преса и информацията, държавният глава е заявил пред репортери, че по принцип той приветства инициативата на Менендес и Рубио, както и законопроекта, който първоначално беше представен в Конгреса.
„Трябва да изразя съжаление за поправките, които бяха внесен и които засягат в значителна степен независимостта и суверенитета на Република Кипър. До днес предоставянето на услуги на която и да е страна винаги е било извършвано за хуманитарни цели и не мисля, че такива условия могат да бъдат установени, особено от страна, с която се стремим – и аз говоря за Америка – към по-нататъшно укрепване на нашите отношения. Оставам с впечатлението, че поправката беше неудачна“, заяви Анастасиадис.
Законът за сътрудничество в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие представя редица инициативи, които променят стратегията на САЩ, за да отразят промените в региона, включително влошаването на отношенията между Турция и САЩ и всички ключови регионални партньори на Вашингтон. Законопроектът предвижда премахването на забраната за продажба на оръжие за Кипър, забранява прехвърлянето на самолети F-35 в Анкара, ако Турция продължи да изпълнява планове за С-400 и налагането на санкции срещу Анкара.
Законопроектът предвижда по-нататъшна милитаризация на Гърция и Кипър, по-тясната им привързаност към САЩ в областта на отбраната.
Сред заявените цели на американската политика са „поддържане на силно американско военно присъствие и инвестиране в военноморско оборудване, основано на базата Суда в Гърция и развиване на по-задълбочено сътрудничество в областта на сигурността, включително неотдавнашното разполагане на (безпилотни летателни апарати) MQ-9 в Лариса и Вертолетния тренировъчен център на американската армия в Централна Гърция“.
Законопроектът предвижда финансиране за конкретни военни програми за Гърция и Кипър, както и международни програми за военно обучение.
Редица разпоредби са насочени против Русия с цел „снижаването на зловредното й влияние в Източното Средиземноморие“. Конкретно, сенаторите предлагат да се изведе от експлоатация военната техника, закупена от Москва и тя да бъде заменена с оръжие, произведено от страни-членки на НАТО.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) в петък, с който запази за военноморски учения някои части от изключителната си икономическа зона (ИИЗ), където се очаква да хвърли котва вторият сондажен кораб на Турция „Явуз“, за да започне проучване за въглеводороди.

Според Kathimerini, навигационният телекс е издаден за части от блокове 2 и 3 от 1 до 10 юли.
Турция изпрати сондажният кораб в кипърската ИИЗ в началото на май, където по-късно той започна проучвания. Миналата седмица „Явуз“, придружен от военни кораби, отплава за района на полуостров Карпас, Североизточен Кипър, и ще е там в началото на юли.
Изданието припомня, че именно в Блок 3 се намира предполагаемо находище на газ, към което се беше насочил съд на италианската компания „Ени“ през февруари миналата година, но бе блокиран от турската флота.

Kакто съобщава Sabah, „Явуз“ плава през Егейско море и трябва да достигне залива на Фамагуста след три седмици, когато ще започне проучвателни дейности на 3000 метра дълбочина и се очаква да се срещне с другия турски сондажен кораб, който оперира в района „Барбарос Хайреддин“ през август.
Вестникът отбелязва също, че сондажният кораб „Фатих“ се движи на запад от Кипър, придружаван от две турски военни фрегати и три канонерки. Той ще проучва и в района на юг от острова, където гърците киприоти твърдят, че са дали права за сондиране на италианската компания Ени, чийто кораб също е ескортиран от турска военна фрегата.
Турция, единствената страна, която признава т.нар. Турска Република Северен Кипър, настоява, че опитите на Никозия да провежда едностранни сондажи за въглеводороди нарушават правата на турската част на разделения остров. В редовните си изявления по темата, от Анкара са категорични , че са решени да защитават интересите си с всички средства.

Турция обмисля да разположи очакваните през юли руски зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, съобщава Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.
Както отбелязва американската агенция, „далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър за контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова". „Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси“, добавят източниците.
Местоположението може да бъде край първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую, на средиземноморското крайбрежие, твърдят източниците на „Блумбърг“.
„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Европейският съвет, излезе с изявление миналата седмица, в което осъди действията на Турция и заяви, че ще обмисли какви мерки да предприеме в отговор.
„Европейският съвет изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на ЕС за прекратяване на подобни дейности“, се казва в изявлението.

Франция е чувствителна към „трудностите“ на Кипър със съседна Турция и подкрепя опитите на Никозия да накара Анкара да спре незаконните сондажи за газ край бреговете му, заяви изтъкнат френски сенатор в петък, цитиран от AP.
Както предава Cyprus News Agency, председателят на комисията за външни работи и отбрана на американския Сенат Кристиян Камбон е заявил, че и Франция, и Европейският съюз са срещу действията на Анкара. Той подчерта решимостта на Париж да защитава лицензите за газови проучвания край Кипър на енергийната компания Total.
„Катимерини“ пише, че Никозия прави всичко по силите си, за да осигури участието на "Тотал" в блокове, които вече са лицензирани за италианската Eni, както и консорциум от италианската компания и KOGAS.Гърция също така награди Total в четвъртък с лиценз за проучвателни дейности край остров Крит.

Нещо повече, както съобщава politis.com.cy, в средата на май министрите на отбраната на Република Кипър и Франция Савас Ангелидис и Флоранс Парли са се съгласили френският флот да използва военноморската база в Мари. В официално съобщение, цитирано от уебсайта, те „потвърдиха в писмена форма намерението на двете страни да си сътрудничат с оглед укрепване на военния капацитет на Република Кипър и за широко стратегическо сътрудничество в полза на военноморските сили“ на двете държави.
Френският министър потвърди силната подкрепа на страната си за Никозия и осъди дейностите на Турция, които, според нея, нарушават международното право и суверенните права на Кипър.
Според информацията, Кипър и Франция ще съфинансират изграждането на нова докинг зона на военноморската база Евангелос Флоракис в Мари, за да направят възможен достъпа на по-големи кораби. Работата по модернизирането на съоръжението вече е започнала. Оперативният център на френските военни кораби ще бъде самолетоносачът "Шарл де Гол", който патрулира Източното Средиземноморие.

Отвъд океана, американските конгресмени Тед Дойч и Дейвид Цицилин от Демократите и Гус М. Билиракис от Републиканците представиха на 19 май двупартийния, двукамарен Закон за партньорство за сигурност и енергийно партньорство от 2019 г., за да подчертаят и подкрепят растящото сътрудничество в Източното Средиземноморие между Израел, Гърция, и Кипър, съобщи „Катимерини“
Сенатор Боб Менендес от Демократите, член на комисията по външни отношения на Сената и сенатор Марко Рубио от Републиканците представиха законопроекта в Сената.
Той ще разшири участието на САЩ в регионалните енергийни дейности, включително чрез създаването на енергиен център за Източното Средиземноморие в САЩ, подпомагане на разработването на наскоро открити находища на природен газ и участие във Форума за газ за Източното Средиземноморие, където не е поканена Турция.
„Това би подобрило и сътрудничеството в областта на отбраната с държавите от региона, включително чрез разрешаване на помощта за сигурността на Гърция и премахване на съществуващо ембарго върху продажбата на оръжие на Република Кипър. Законодателството също така дава ясно да се разбере, че Конгресът на САЩ няма да си затваря очите за регионалната агресия на Турция или провеждането на политики, които застрашават интересите на САЩ и техните партньори“, коментира вестникът.
На 28 май отново „Катимерини“ съобщи, че американският Сенат е гласувал за премахване на десетилетното оръжейно ембарго срещу Кипър и за отрязване на Турция от американската програма за изтребители F-35.
Мерките бяха приети чрез Националния закон за оторизация на отбраната в проектобюджета за 2020 г. чрез изменение, въведено от сенатора от Демократическата партия Боб Менендес, като то е подобно на версия, която бе представена от конгресмена-демократ Дейвид Цицилин в Камарата на представителите и ще бъде гласувана в следващите няколко дни.

Редакция: Иван Христов

Никозия. В отговор на действията на Турция в териториалните води на Кипър, Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), с който запази втори и трети блок от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова за военноморски учения в периода между 1 и 10 юли, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini.
По думите на турския министър на енергетиката Фатих Донмез, именно натам се е насочил втория турски сондажен кораб „Явуз“, за да започне проучванията си за въглеводородни залежи.
В Блок 3 се намира потенциалното находище на натурален газ „Скуид“ и в този район през февруари 2018 година турски военни кораби предотвратиха сондажи на италианската компания „Ени“.
В същото време, отбелязва „Катимерини“, Никозия прави всичко възможно, за да осигури участието на френската енергийна компания „Тотал“ в проучването на блоковете, за които вече е дадена концесия на „Ени“, както и на консорциум между италианския петролен гигант и южнокорерйската KOGAS.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. В отговор на текущите дейности и бъдещите проекти на Турция в териториалните води на Кипър, Никозия издаде навигационен телекс, резервиращ части от Блокове 2 и 3 в изключителната си икономическа зона (ИИЗ) за военноморски учения в периода от 1 до 10 юли, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
На базата на неотдавнашни коментари на турския министър на енергетиката Фатих Донмез и други официални лица, това е областта, в която се очаква да бъде изпратен вторият сондажен кораб на Анкара - "Явуз". В Блок 3 се намира и мястото, в което Турция предотврати проучванията на италианската компания "Ени" през февруари миналата година.
В същото време Никозия твърди, че прави всичко по силите си, за да осигури участието на френската енергийна компания "Тотал" в блокове, които вече са лицензирани за италианската "Ени", както и за консорциум на италианската компания KOGAS.
Поведението на Турция спрямо Кипър бе разкритикувано от лидера на опозиционната "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис, който заяви, че ИИЗ на острова също засяга Европейския съюз и че ако Анкара продължи своите нарушения, Брюксел трябва да наложи санкции.

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон/Никозия. Американският Сенат гласува за премахване на десетилетното оръжейно ембарго срещу Кипър и за отрязване на Турция от американската програма за изтребители F-35, ако продължи с придобиването на руската система за противоракетна отбрана С-400, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Мерките бяха приети чрез Националния закон за оторизация на отбраната в проектобюджета за 2020 г. чрез изменение, въведено от сенатора от Демократическата партия Боб Менендес, подобно на версия, която бе представена от конгресмена-демократ Дейвид Цицилин в Камарата на представителите, която ще гласува за разходите за отбрана в следващите няколко дни.
Изменението използва идентичен език със Закона за сигурността и партньорството вИзточното Средиземноморие за укрепване на енергийното сътрудничество на САЩ с Кипър, Израел и Гърция, който бе одобрен от комисията по външни отношения на Сената във вторник. Той обаче изисква и Кипър да продължи да реформира законодателството за борба с прането на пари и усилията да блокира достъпа на руските военни кораби до неговите пристанища.
Изменението бе посрещнато с резерви в Никозия, където президентът Никос Анастасиадис каза, че то засяга „независимостта и суверенитета на Република Кипър“.
„Оставам с впечатлението, че изменението е злощастно“, цитира думите на държавния глава Новинарската агенция на Кипър.
Менендес приветства решението на Сената в изявление, публикувано на неговия уебсайт.
"Днес Сенатът показа на нашите партньори в Кипър и по света, че Съединените щати са поели ангажимент да посрещнат предизвикателствата и възможностите на Източното Средиземноморие", каза Мененедес.
„Тъй като Кипър се стреми да задълбочи стратегическото си партньорство със Съединените щати, в интерес на нашата национална сигурност и икономика е да премахнем тези остарели десетилетни оръжейни ограничения, които вече не помагат на целите на САЩ в областта на сигурността. Очаквам с нетърпение да продължа да работя с колегите си, за да гарантираме, че ще въведем нова ера в архитектурата на Източното Средиземноморие, основана на споделена сигурност и просперитет“, добави той.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. С увеличаването на напрежението в Източното Средиземноморие и Егейско море и турските лидери и техните съюзници (като ултранационалистическия лидер на „Партията на националното движение“ (ПНД) Девлет Бахчели), разпалващи пламъците с националистическа реторика, министърът на отбраната Евангелос Апостолакис обяви, че има гръцко-турско споразумение за военни преговори за поредица от мерки за изграждане на доверие (МИД), които следва да се изпълнят през 2019-2020 г. от следващото правителство, пише електронното издание на гръцкия консервативен ежедневник „То Вима“.
Апостолакис каза, че действията, които са били съгласувани, са в контекста на съществуващите МИД, но не даде никакви подробности.
"В бъдеще би било добре и двете страни да се съгласят с изпълнението на тези действия", подчерта той, отбелязвайки, че не може да ангажира следващото правителство с нищо.
Апостолакис защитава решението за диалог с Турция, въпреки - или особено заради - повишеното напрежение, дори когато заявява решимостта на Гърция да защитава суверенните си права.
"Изказах нашите възражения срещу техните [турски] движения в Егейско море и Кипър [ИИЗ]. Ние търсим мир и сигурност, но при никакви обстоятелства няма да се откажем от защитата на нашите суверенни права. Искаме да избегнем напрежението”, заяви Апостолакис след среща с турския си колега Хулуси Акар по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
И Апостолакис, и Акар служеха като председател на съвместните началници на щабовете на своята страна непосредствено преди да бъдат назначени за министри на отбраната и в тази си позиция са имали чести контакти, справяли са се с кризи (като залавянето на двама офицери от гръцката армия в граничния регион край Марица) и са доста добре запознати с мисленето един на друг.
В момент, хванат на камера, след като поздрави колегите си от НАТО, гръцкият министър на отбраната целуна турския си колега по двете бузи.

Разговори в сянка за оставка на Захариадис

Срещата се проведе по-малко от месец след оставката на генерал-лейтенант Николаос Захариадис, бивш военен представител на Гърция в НАТО, който участваше в преговорите между военните и който възрази срещу продължаването на дискусиите с турската страна по въпросите на МИД и се противопоставя на всеки ход, за да се изпълни искането на турската страна за договаряне на обхвата на въздушното пространство на Гърция и териториалните води в Егейско море.
Оттеглянето на Закахариадис беше интерпретирано от някои като реакция на загатнатата му враждебност спрямо откритостта на Апостолакис към по-разширени разговори, които биха отишли отвъд мерките за изграждане на доверие с Турция.
Гръцкият министър защити решимостта на правителството да продължи преговорите с Анкара като най-добрия начин за сдържането й.
„В края на краищата това е целта на срещите между двете [военни] технически групи по отношение на действията за изграждане на доверие. Според мен суетата по тези дискусии беше неоправдана. Винаги е по-добре да говорите и да поддържате отворени канали за комуникация“.

Разговорите между Ердоган и Ципрас през февруари проправиха пътя

След срещата на премиера Алексис Ципрас с турския президент Таип Ердоган в Анкара през февруари, двамата лидери обявиха планове за провеждане на разширен, многостепенен диалог и Ципрас посочи необходимостта от поддържане на отворена линия на комуникация.
Те също така обявиха, че ще има диалог между военните в опит да се разсее напрежението в Егейско море и да се предотвратят потенциални инциденти.
Ердоган дори обяви, че ще бъдат постигнати споразумения, но такива не са известни досега.

Спокоен преход на властта, НД предупреждава Ципрас да не сключва споразумения

Изявленията на Апостолакис бяха възприети от анализаторите като стъпка към запазване на отворени линии за комуникация в период, който ще бъде белязан от преход на властта след общите избори в Гърция на 7 юли, които, както показват анкетите, лидерът на Нова демокрация Кириакос Мицотакис ще спечели с голяма разлика.
Опозицията поиска премиерът и министрите му да спрат всякакви действия, които ще обвържат следващото правителство в гръко-турските отношения или други национални въпроси.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. В четвъртък Гърция предостави лицензи на ExxonMobil и Total за търсене на въглеводороди край остров Крит, което бе първото сериозно действие на страната за проучване за нефт и газ в региона, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini.
Компаниите, в консорциум с Hellenic Petroleum, имат осемгодишен лиценз за проучване и експлоатация в два офшорни блока, разположени на юг и югозапад от Крит.
"В рамките на две до четири години очакваме да имаме ясна представа за това какво и какви резерви има", каза гръцкият премиер Алексис Ципрас в реч на церемонията по лицензирането.
Гърция има редица по-малки концесии предимно по западното си крайбрежие, но критските концесии обхващат 40 хиляди квадратни километра територия, която е неизследвана досега.
Страната се стреми да постигне успехите на страни като Израел и Кипър в проучването на офшорни резерви през последното десетилетие, въпреки че успехът на Кипър в откриването на природен газ подчертава дългосрочното напрежение около офшорната юрисдикция с Турция.
Минали проучвания показват, че малко изследваният регион край Крит, разтърсван от сблъскващи се тектонични плочи, които образуват гънки или петролни капани, обещаваща геология, която сега изисква проучване, за да се потвърдят всички действителни залежи.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Девлет Бахчели, лидерът на Партията на националистическото действие, която е в съюз с Партията на справедливостта и развитието, предупреди в сряда, че Атина „си играе с огъня“, след като гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че отношенията между Анкара и Европейския съюз ще се влошат сериозно, ако Турция „наруши международното право и суверенните права на Гърция и Кипър“, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Нашето търпение свършва. Гърция си играе с огъня“, цитира думите на Бахчели турската държавна „Анадолска агенция“.
„Гръцкото правителство трябва да знае, че някакви пирати в Егейско море и Средиземноморието не могат да ни блокират. Ципрас трябва да се откаже от заплахите (срещу Турция) и да си припомни историята“, заяви лидерът на турските националисти на среща на парламентарната група на партията в Анкара.
Освен това той повтори позицията на президента Реджеп Таийп Ердоган за придобиването на руски системи за противовъздушна отбрана от Турция. По думите на Бахчели, „независимо дали на САЩ им харесва или не, покупката на С-400 е екзистенциален въпрос“.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. Кипър протестира пред ООН заради турските нарушения на въздушното пространство на острова, на международните правила за въздушното движение и незаконното използване на затворени пристанища и летища, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В писмо до генералния секретар на ООН, Антонио Гутереш, посланикът на Кипър при ООН Поли Йоану прилага четири документа с подробности за нарушенията, извършени от Турция през март и април 2019 г.
Йоану казва, че постоянната политика за нарушаване на международното право и на международните правила и разпоредби е постоянна заплаха за международния мир и сигурност, има отрицателно въздействие върху регионалната стабилност, застрашава сигурността на международната гражданска авиация, създава трудности за въздушния трафик над Кипър и предотвратява създаване на благоприятна среда за придвижване напред на кипърския мирен процес.
Тя също така заяви, че Турция продължава систематично да възпрепятства спокойното движение на граждански и военни самолети в района за полетната информация на Никозия чрез радиоповиквания.
В писмото също се посочва още, че турските търговски въздухоплавателни средства системно използват летище на острова, което продължава да работи незаконно след затварянето на всички пристанища на влизане в райони, в които Кипър не упражнява ефективен контрол.
Действията на Турция „очевидно са насочени към подкопаване на суверенитета на Кипър, консолидиране на съществуващото де факто разделение и повишаване на статута на отцепилата се северна част на острова чрез претендиране за предполагаемо въздушно пространство над окупираната територия на Републиката”, категорична е Йоану.
Освен това тя призова Турция и турските киприоти да допринесат за възобновяване на мирния процес.

Превод и редакция: Тереза Герова

Атина. Националният съвет за външна политика на Гърция се събра на заседание, за да обсъди дейностите на Турция край бреговете на Кипър, отказвайки да се вслуша в предупрежденията за санкции от Европейския съюз, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Очаква се също така външният министър Йоргос Катроугалос да информира опозиционните партии за неотдавнашното решение на ЕС да поеме по-строга линия срещу Анкара, която пренебрегва многократните призиви да се въздържа от сондажи за природен газ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър.
Това е третата среща на Съвета за външна политика от началото на годината, като отговорът на Гърция на все по-агресивната реторика и действия на Анкара са основна тема на дискусиите.

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Комисията по външни отношения на Сената на САЩ одобри законопроект, който изисква от Държавния департамент да наблюдава турските нарушения в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, което ще допринесе за засилването на енергийното сътрудничество с Кипър, Гърция и Израел в региона, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Гласуването за Закона за сигурността и партньорството за Източното Средиземноморие бе проведено броени дни, след като Анкара изпрати втори сондажен кораб край бреговете на Кипър и часове, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му ще предотврати всякакви усилия за пробиване на газ, които „игнорират“ правата на Турция и населената с турци северна част на разделения остров.
На ниво комисии законопроектът беше приет с голямо мнозинство, а възраженията на Джеф Меркли и Ед Марк са свързани с екологични фактори, а не с геополитическото съдържание на закона, пояснява изданието.
Законопроектът бе представен през април от сенатор Боб Менендес от Демократическата партия и от републиканеца Марко Рубио. Подобен двупартиен законопроект беше въведен в Камарата на представителите от конгресмените Тед Деач, Дейвид Цицилин и Гус Билиракис.
„Израел, Гърция и Кипър са ключови партньори на САЩ и гласуването потвърждава, че се нуждаем от нова стратегия, която отразява нашите общи интереси. Източното Средиземноморие е регион от централно значение за нашата страна и затова трябва да придадем по-голямо значение на начина, по който разпределяме дипломатическа енергия, ангажираност и ресурси. Очаквам с нетърпение да работя с колегите си, така че това важно законодателство бързо да бъде разгледано и одобрено от Сената“, заяви Менендес след гласуването.
Решението беше приветствано и от Гръцко-американския съвет за лидерство като „важна стъпка към цялостна регионална стратегия за САЩ в Източното Средиземноморие“.
Законът се стреми да премахне забраната за продажбата на оръжие на Кипър; да разреши създаването на енергиен център на САЩ в Източно средиземноморие, който да улесни енергийното сътрудничество между САЩ, Израел, Гърция и Кипър; и предоставяне на чуждестранна помощ за военно финансиране и обучение на Кипър и Гърция. Той също така се стреми да спре прехвърлянето на самолети F-35 в Турция, ако Анкара продължи с плановете си за закупуване на системата за противовъздушна отбрана С-400 от Русия.
Изменение на първоначалния законопроект също създава отделна глава за турските нарушения на кипърската ИИЗ.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган продължава с войнствената реторика срещу Гърция, уверявайки, че Анкара ще продължи с проучванията за петрол в Източното Средиземноморие, независимо от това какво казва гръцкият премиер Алексис Ципрас, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema.
„В района имаме четири кораба и взехме мерки. Министър-председателят на Гърция казва някои неща самосиндикално. Каквото и да твърди обаче, ние имаме права там. В името на защитата на нашите права, ще продължим с проучванията. Ние предприехме и ще предприемем необходимите мерки“, подчерта Ердоган в обръщение пред членове на управляващата в Анкара „Партия на справедливостта и развитието“.
„Докато не постигнем справедливо разпределение на природните ресурси в Източното Средиземноморие, ще продължим нашите решителни стъпки в региона. Няма да позволим никакви усилия за сондиране, които да игнорират правата и интересите на Турция и Севернокипърската турска република“, категоричен бе Ердоган.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Турция предупреди Брюксел, че всяка намеса от негова страна по въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър ще се отрази негативно на отношенията между Анкара и Атина, както и на възможността за обединение на средиземноморския остров, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Предупреждението бе направено чрез изпращане на нота до 27 от 28-те страни-членки на 16 юни, съобщава кипърсият вестник „Филелефтерос“. Турция не е изпратила предупреждение на Република Кипър, чието правителство не пруизнава.
В документа се казва, че ЕС би бил мъдър да не се опитва да влиза в ролята на съдия по спора за морските граници и че подобна позиция би обезсърчила допълнително усилията за разрешаване на кипърския проблем, а освен това би влошило допълнително отношенията между Гърция и Турция.
Анкара твърди, че районът, където един от нейните сондажни кораби започна проучвания за петрол и природен газ, е в границите на континенталния шелф на Турция и че нито един остров, включително Кипър, не може да има „пълна“ ИИЗ.
Турция повтаря позицията си за „еднаквите права“ на турците и гърците киприоти върху енергийните ресурси в региона.
Освен това Анкара подчертава, че е решена да защитава правата на своите сънародници от Кипър в региона.
Нотата завършва с изразяване на надежда, че „здравият разум“ ще надделее в решенията, които взима ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлут Чавушоглу предупреди, че всяко споразумение на Кипър за проучване на нефт и газ в Източното Средиземноморие, което изключва Турция, е „невалидно", отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Чавушоглу отхвърли и решението на Кипър да издаде заповеди за арест на екипажа на турски сондажен кораб, закотвен близо до брега му, заради предполагаемо нарушение на морската граница и районите, в които островът има право да извършва проучвания за петрол и газ.
„Няма да отстъпим и ще предприемем всички необходими стъпки. Гръцките киприоти трябва да знаят пределите си“, цитират медиите думите на първия дипломат на Анкара.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Сондажните дейности в региона на Източното Средиземно море ще продължат и ще бъдат предприети правни и политически мерки със съответните министерства за предотвратяване на намесата на трета страна, която игнорира международния суверенитет на Турция, заяви турският министър на енергетиката и природните ресурси, пише електронното издание на турския ежедневник Yeni Safak.
Министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Донмез заяви в изявление, че Анкара няма да допусне никакви нарушения на правата на т.нар. Турска република Северен Кипър (ТРСК) и на турците киприоти.
„Ще продължим усилията си за постигане на регионален мир чрез справедливо разпределение на богатствата на остров Кипър и Средиземноморието“, каза Донмез и добави: „Нашите обширни и дългосрочни дейности по проучване и сондиране в региона ще продължат, както е планирано, без отстъпки от нашите законни права върху лицензионните зони“.
„Сондажният кораб „Явуз“ също ще започне операции в региона, когато бъдат завършени подготвителните работи“, подчерта министърът.
Донмез заяви, че отношението на кипърската гръцка администрация няма правно основание. "Нашите дейности в лицензирани и законни области ще продължат без забавяне, независимо от изявленията на кипърските гърци и заплахите за т. нар. заповеди за арест на екипажа на „Фатих“.
„Турция никога не се поддава на заплахи и никога няма да го направи“, добави енергийният министър.
„Плаващият под турски фалг сондажен кораб „Фатих“ стартира офшорните си сондажни операции на 3 май в район, разположен на 75 километра (42 морски мили) от западния бряг на остров Кипър. Районът попада изцяло в турския континентален шелф, регистриран в ООН, и за него има разрешителни, издадени от турското правителство през предходните години на Турската петролна компания“, отбелязва вестникът.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Главните помощници по национална сигурност на американския президент Доналд Тръмп вярват, че „пътната карта“ за мир в Близкия Изток е трасирана на физическа карта, която виси на стената в Белия Дом и на която са отбелязани мрежа от електроцентрали, газови терминали и амбициозни проекти за тръбопроводи, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Според трима висши служители на администрацията, тази карта - разсекретена и получена от McClatchy - е мотивирала членовете на Съвета за национална сигурност да дадат приоритет на създаването на газов форум в Източното Средиземноморие, който едновременно да стимулира и да преплита икономиките на няколко страни, които са били в противоречия в продължение на десетилетия.
Фокусът върху регионалните енергийни ресурси е в основата на организационния принцип за изграждане на политиката сред ключовите членове на вътрешния кръг на Тръмп, които смятат газа и петрола за ключов елемент в техните стратегии спрямо Русия и Европейския съюз, твърдят източници от Белия Дом и Пентагона.
Това е рядък случай на приемственост между администрациите на Тръмп и Обама. Картата за първи път е създадена от картографите на Държавния департамент и енергийните дипломати, които работят по указание на бившия вицепрезидент Джо Байдън, според архитекта Амос Хохщайн, бивш специален пратеник и координатор по международните енергийни въпроси.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара/Никозия. Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой отправи предупреждения към Никозия, че Анкара ще „даде необходимия отговор“, ако Никозия „се осмели“ да арестува членове на екипажа на сондажния кораб „Фатих“, който в момента работи край западното крайбрежие на Кипър, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Неговите забележки, цитирани от турските медии, дойдоха в отговор на издаването на международни заповеди за арест от Никозия за служители на служители на компании, които си сътрудничат с Турската петролна корпорация (TPAO) за извършване на незаконни дейности в континенталния шелф на острова и Изключителната му икономическа зона (ИИЗ).
Аксой постави под въпрос валидността на заповедите, заявявайки, че те са издадени от Кипър на основание, че притежава въпросната морска зона. Той каза, че твърдението не се основава на международното право. Поради тази причина, добави той, „ние също ще започнем необходимите насрещни процеси заедно с нашите сродни институции“.
Турция твърди, че части от ИИЗ на Кипър принадлежат към континенталния й шелф и че Анкара, според Аксой, „ще продължи да работи по сондиране за петрол и природен газ, както е планирано, за да защити правата на Турция и правата на турските киприоти, които са равностойни партньори на острова".
Брюксел и Вашингтон многократно призоваха Анкара да се въздържа от незаконни дейности в ИИЗ на Кипър. В Турция обаче нарастват призивите за по-драстични действия срещу Кипър. Пенсионираният адмирал Джем Гурдениз предложи в коментар, публикуван във вестник Yeni Safak, че Анкара трябва да оттегли посланика си в ЕС, да затвори пунктовете за преминаване между контролираните от правителството кипърски зони, и да изпрати втори турски сондажен кораб в блокове 1, 4, 5, 6 и 7 на ИИЗ на острова.

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Министрите на отбраната на САЩ и Гърция Патрик Шанахан и Евангелос Апостолакис се срещнаха в понеделник в Пентагона, за да потвърдят близките отношения между военните от двете страни, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema.
Лидерите обсъдиха широк спектър от теми, включително регионалната сигурност на балканите и в Черно море, както и ефектите за региона от съперничеството с Русия и Китай. Те се съгласиха да продължат да работят заедно за равномерното разпределение на задълженията между членовете на НАТО и приоритетите за модернизация на отбраната, се казва в изявление от Пентагона.
Шанахан е приветствал усилията на Гърция и Македония за прилагане на Преспанския договор, който в крайна сметка ще доведе до разширяването на НАТО.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турция протестира срещу решението на Република Кипър да издаде международни заповеди за арест за членовете на екипажа на турския сондажен кораб „Фатих“ и служители на фирми, които са си партнирали с държавната турска петролна корпорация (ТП) и обещаха да отговорят като предприемат правни действия по въпроса, пише електронното издание на турския ежедневник Hurryiet.
„Следим внимателно новините относно издаването на заповеди за арест на членовете на екипажа на нашия сондажен кораб „Фатих“ и служители на чуждестранни компании, които си партнират с ТП от гръцкия Кипър. Ако това самонадеяно решение на гръцкия Кипър, което узурпира всяко право на кипърските турци, е действително, то няма да има никаква валидност за нас“, заяви турското външно министерство в изявление от 10 юни.
„Ако [гръцкият Кипър] се осмели да [вземе това решение], ще дадем необходимия отговор; никой не би трябвало да се съмнява в това“, се добавя в изявлението.
Министерството също така подчерта, че Турция ще започне правни процедури, за да отвърне на удара, защото решението на Република Кипър за „неограничено морско пространство пристанища не е в съответствие с международното право“.
„Усилията на гръцкия Кипър за спиране на сондажните дейности, които продължаваме по нашия континентален шелф, няма да дадат резултати“, се подчертава в съобщението.
„Турция решително ще продължи планираните си сондажи и за да защити правата си в континенталния шелф, и за да защити правата на турците киприоти, равноправен партньор на острова“, категорични са от турското МВнР.
Властите на Република издадоха международни заповеди за арест срещу 25 души, включително членове на екипажа на турския сондажен кораб и служители от чуждестранни фирми, които си партнират с ТП, предадоха местните медии.
Плаващият под турско знаме сондажен кораб „Фатих“ започна да проучва за въглеводороди на 3 май в район, намиращ се на 75 километра от западния бряг на острова.
Вестникът отбелязва, че районът спада изцяло към турския континентален шелф, регистриран в ООН и има разрешително, издадено от турското правителство на ТП.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. Властите на Република Кипър са издали заповеди за арест на екипажа на турския сондажен кораб „Фатих“, който се намира близо до Кипър за сондажни дейности. Това съобщи в понеделник турската агенция Demiroren, цитирана от TACC.
Властите на гръцката част на острова твърдят, че от месец май са събирали информация за екипажа на кораба и служителите на компании, които работят с държавната петролна компания на Турция. Заповедите, според агенцията, са международно валидни. Общо 25 души са изложени на риск от арест, включително екипажа на сондажния кораб и служителите на компании, свързани с TPAO.
Ръководителят на "правителството" на "Турската република Северен Кипър" Ерсин Татар осъди тази стъпка на Никозия, наричайки я незаконна. Той призова властите в южната част на острова да се включат в диалог и дипломатическо решение на всички съществуващи въпроси.
Миналата седмица турският президент Тайип Ердоган обяви готовността на страната си да защитава правата на кипърските турци в областта на шелфа, включително въоръжените сили.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина. Опасността от "горещ инцидент" с Турция е все по-възможен, предупреждава бившият премиер Костас Симитис в статия в гръцкия вестник Kathimerini.
По отношение на „кризата около Имия“, която доведе Гърция и Турция до ръба на войната няколко дни след като той стана министър-председател през януари 1996 г., Симитис казва, че „не е изключено сегашното турско ръководство да има подобни проекти“.
Статусът на Имия, две необитаеми островчета в гръцки териториални води, близо до турското крайбрежие, е оспорван от Турция.
Бившият министър-председател смята, че новото правителство, което ще бъде сформирано след изборите през юли, трябва да се заеме с отношенията с Турция и предупреждава, че "въпросите са известни, но актуалната обстановка е различна от тази, които е налице от десетилетия".
За Симитис най-значимият нов фактор е откриването на запасите от природен газ в Кипърската изключителна икономическа зона (ИИЗ) и спекулациите, че подобни запаси от нефт и газ съществуват в някои части на кипърския и гръцкия шелф.
Симитис също смята, че кризата в Имия "не е била случайна ... след като тогавашното турско ръководство искаше да се възползва от кризата, предизвикана от болестта на неговия предшественик Андреас Папандреу, неговата оставка и избирането на ново ръководство, което вярваха, че могат да изненадат“.
"Не е изключено подобни проекти да се кроят от сегашното турско ръководство", казва бившият премиер, добавяйки, че "интензивната политическа конфронтация в Гърция преди изборите създава благоприятни условия за такива действия".
„Турция може да реши, че този период дава възможност за налагане на възгледите си за преочертаване на териториалните води на Гърция и континенталния шелф”, отбелязва Симитис.

Превод и редакция: Юлиян Марков

Вашингтон. Държавният департамент на САЩ увери, че Вашингтон прави всичко възможно за предотвратяването на възможен конфликт между Гърция и Турция, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema.
Директорът на ведомството по въпросите за Югоизточна Европа Юрий Ким заяви, че укрепването на връзките с Кипър и укрепването на отношенията с Гърция са в интерес на САЩ. Анализирайки позицията на Вашингтон по отношение на нарастващото напрежение в региона на Източното Средиземноморие, висшият служител на Държавния департамент обясни, че Вашингтон полага всички усилия да отслаби напрежението между трите страни.
Ким определи решението на Анкара да продължи процеса за придобиването на руската зенитно-ракетна система С-400 като проблематично, подчертавайки, Турция се надява да може да избегне икономическите санкции чрез политическото решение на американския президент Доналд Тръмп.
По време на панелна дискусия в рамките на 35-та годишна конференция на Международния координационен комитет - Правосъдие за Кипър (PSEKA) във Вашингтон, заедно с бившите американски посланици в Атина и Никозия, Ким посочи, че „има много неща, които искаме и трябва да направим, но трябва да имате предвид, че това е двупосочна улица, за тангото са нужни двама".
„За всички неща, които бихме искали да направим, ще се нуждаем и от нашите партньори на острова. Те показват, че са готови“, увери американският дипломат.
Ким отбеляза, че „през следващите няколко седмици и месеци ще видите също и малко повече действия, някои от тях са със силен интерес от страна на Конгреса… но в действителност ще се случват неща, които със сигурност няма да обявяваме”.
Заместник-помощник държавният секретар на САЩ Матю Палмър е в Никозия, за да обсъди ембаргото върху Кипър. Ким подчерта, че „първото нещо, което трябва да направите, е да разберете какво се иска и след това да решите как да стигнете дотам“.
Що се отнася до позицията на САЩ по отношение на мироопазващите сили на ООН в Кипър (UNFICYP), Ким каза, че „имаме политика по отношение на мироопазващите операции" като цяло, като една от тях е наличието на „стратегия за изход" и второ, че „тези мироопазващи операции" трябва да бъдат в подкрепа на политическия процес, а не на негово място”.

Превод и редакция: Тереза Герова

Вашингтон. Министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис отново повтори загрижеността си относно решението на Турция да проведе „незаконни сондажи“ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и призова Анкара да се въздържи от нови едностранни действия, които нарушават международното право и подкопават стабилността в региона, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
„Загрижен съм относно дестабилизиращата роля на Турция и проблематичната позиция, изразена чрез неоснователните твърдения, които нарушават нашия национален суверенитет и права“, каза той на 35-ия конгрес на Световния координационен комитет на кипърската борба (PSEKA).
Министърът също така приветства по-активното участие на САЩ в регионални проекти за сътрудничество в областта на отбраната, заявявайки, че така Вашингтон изпраща „последователно и ясно“ послание.
„Стратегическото сътрудничество със САЩ, заедно с ангажимента ни към НАТО, е приоритет в отбраната за нас“, подчерта Апостолакис.

Превод и редакция: Иван Христов

Атина/Вашингтон. Укрепването на връзките с „истинските съюзници“ на Съединените щати е в основата на закона за Източното Средиземноморие, заяви американският сенатор Робърт Менендес, като се позовава на Закона за сигурността и енергийното партньорство в Източното Средиземноморие от 2019 г., законодателство, което ще позволи на САЩ да подкрепи всестранно съюза между Гърция, Кипър и Израел чрез инициативи за сътрудничество в областта на енергетиката и отбраната, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В рамките на изказване на 35-ия Конгрес на Световния координационен комитет на кипърската борба (PSEKA), сенаторът заяви, че истинските съюзници на САЩ трябва да споделят същите ценности, да вярват в демокрацията и да уважават международния ред, основан на правила.
Менендес поясни, че законопроектът би бил необходим, дори ако Турция е „съвършеният съюзник“, но добави, че „перфектният съюзник не би проучвал незаконно за енергийни ресурси в изключителната икономическа зона на Кипър, това е грубо нарушение на международното право“.
Съвършеният съюзник също не би нарушавал ежедневно въздушното пространство на Гърция над Егейско море, нито пък би си помислил да купи руските системи С-400, очаквайки да ги постави до F-35, продължи той.
„Нашите интереси в Източното Средиземноморие са твърде важни, за да ги пренебрегнем“, добави той.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Директорът на департамента по южноевропейските въпроси на Държавния департамент на САЩ Юри Ким заяви, че укрепването на връзките с Кипър и подобряването на отношенията с Гърция е в полза на Вашингтон, пише електронното издание на вестник Protothema.
Ким определи решението на Анкара да реализира плановете си за придобиване на руски зенитно-ракетни системи С-400 като проблематично и посочи, че Турция се надява, че ще избегне икономически санкции чрез политическо решение на президента на САЩ Доналд Тръмп.
По време на панелна дискусия на 35-та годишна конференция на Международния координационен комитет - Справедливост за Кипър (PSEKA) във Вашингтон, заедно с бившите американски посланици в Гърция и Кипър, Ким посочи, че „има много неща, които ние искаме и трябва да направим, но в тези неща трябва да имате предвид, че това е двупосочна улица, за тангото са нужни двама“.
"За всички неща, които бихме искали да направим, ние ще се нуждаем и от нашите партньори на острова. Те показват, че са готови, ние все още искаме да направим повече, за да насърчим това“, заяви Ким.
Дипломатът отбеляза, че „през следващите няколко седмици и месеци ще видите и малко повече действия, някои от които включват силен интерес от страна на Конгреса – който винаги е полезен - но в действителност ще се случват неща, които със сигурност няма да рекламираме“.
Заместник-помощник-секретарят на САЩ Матю Палмър е в Никозия, за да обсъди оръжейното ембаргото върху Кипър. Ким подчерта, че „първото нещо, което трябва да направите, е да разберете какво се иска и след това да решите как да стигнете дотам“.
„Миналия месец бяхме пратили заместник-помощник-секретар от нашето бюро за борба с тероризма в Никозия. Преди помощник-секретар на Министерството на финансите да работи за подобряване на прозрачността на банковия сектор“, отбеляза още Ким.
По отношение на позицията на САЩ относно мироопазващите сили на ООН в Кипър (UNFICYP), Ким заяви, че „имаме политика за мироопазващите операции като цяло, като една от тях е, че трябва да има стратегия за излизане“ и че „тези мироопазващи операции“ трябва да бъдат в подкрепа на политическия процес, а не вместо политическия процес.
Анализирайки позицията на САЩ по отношение на нарастващото напрежение в региона на Източното Средиземноморие, висшият служител на Държавния департамент обясни, че Вашингтон полага всички усилия да разсее напрежението между трите страни (Турция, Гърция и Кипър).

Превод и редакция: Иван Христов

Атина. Кипър и Гърция разшириха споразуменията си за тристранно сътрудничество извън региона на Източното Средиземноморие, като включиха Армения в своите регионални формирования за сътрудничество, заяви във вторник кипърският външен министър Никос Христодулидис, пише гръцкото електронно издание Kathimerini.
Армения е най-новото попълнение към поредица от тристранни споразумения за сътрудничество, които Кипър и Гърция са сключили с Израел, Египет, Йордания и Ливан.
На съвместна пресконференция с колегите си от Гърция и Армения, Христодулидис каза, че трите страни поставят основите за по-тясно сътрудничество и са решили скоро да проведат среща на високо равнище.
"Целта на споразумението за тристранно сътрудничество е да насърчава мира, сигурността, стабилността и просперитета чрез засилен политически диалог", каза Христодулидис.
Той добави, че сектори от общ интерес са били проучени за съвместни действия, докато Кипър и Гърция изразиха намерението си да насърчат укрепването на отношенията между Европейския съюз и Армения.
Арменският външен министър Зохраб Мнацаканян заяви, че новата платформа е много важна, добавяйки, че трите държави ще определят следващите си съвместни действия.
Той каза, че Армения ще бъде домакин на среща на върха за трите страни в близко бъдеще. Гръцкият външен министър Георгос Катругалос каза, че трите страни споделят исторически връзки и общи позиции.
"Ние се съгласихме да сътрудничим в международни организации по въпроси като признаването на арменския геноцид", добави Катроугалос.


Превод и редакция: Юлиян Марков

Атина/Никозия. Гръцките военни и дипломати са в режим на готовност на фона на опасенията от евентуални събития в Източното Средиземноморие през следващите седмици, докато Турция се стреми да укрепи присъствието си в региона, разбра вестник Kathimerini.
Увеличената активност на турски кораби край бреговете на Кипър, индикациите, че Анкара може да изпрати трети сондажен кораб в региона и евентуалното разполагане на руска система за противоракетна отбрана С-400 с голям обсег по протежението на южното крайбрежие на Турция, предизвикват загриженост в Атина и Никозия.
Миналия петък кипърското външно министерство информира посланиците на Европейския съюз за ескалиращата турска агресия. Междувременно в Атина има опасения от увеличението на турските нарушения на гръцкото въздушно пространство и реторика за правата на мюсюлманското малцинство в Тракия.
Междувременно, ръководителят на гръцката делегация, която води преговори с турските си колеги за съживяването на мерките за укрепване на доверието подаде оставка в понеделник, след като министърът на отбраната Евангелос Апостолакис отхвърли предложението му разговорите да бъдат прекъснати до провеждането на парламентарните избори в Гърция.
Генерал-лейтенант Никос Захариадис, който оглавява Генералната дирекция за национална отбранителна политика и международни отношения на Министерството на отбраната, бе цитиран от сайта lawandorder.gr като каза, че няма да е уместно гръцката делегация да отиде в Анкара за втория кръг от преговорите , като се има предвид, че страната ще проведе избори след около четири седмици.
Вместо това, той е заявил, че преговорите трябва да бъдат прекъснати до приключване на изборите и формиране на новото правителство.

Превод и редакция: Иван Христов

Вашингтон. Турция обмисля да разположи руските зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, в близост до района, в който нейните военни кораби придружават сондите, проучващи за въглеводороди, съобщава Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.
Далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър относно контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова, твърдят неназовани събеседници на американската агенция.
Средиземноморието не е единственото обсъждано място и се разглеждат и други възможности, посочват още източниците. Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси, добавят те. Говорителите на турското правителство не отговориха на призивите за коментар. Късно в четвъртък, Съветът за национална сигурност на страната подчерта в изявление, че: „Турция ще продължи дейността си в съответствие с международното право и няма да позволи да бъде поставена пред свършени факти в Източното Средиземноморие“.
Очаква се турският президент Реджеп Тайип Ердоган и президентът Доналд Тръмп да обсъдят С-400 по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Япония следващия месец.
САЩ заплашиха да наложат санкции на Анкара, ако продължи с ракетната сделка, като изразиха загриженост, че добавянето на руски хардуер в армията на членката на НАТО Турция може да даде възможност на Москва да събере критична военна информация. Вашингтон също така предупреди, че турските амбиции да започнат офшорни сондажни операции в зона, заявена от Кипър като изключителна икономическа зона, „рискува да повишат напрежението в региона“.
„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Защо руските ракети разделят Турция и САЩ:

Министърът на отбраната Хулуси Акар каза миналата седмица, че все още се работи за определяне на мястото, където могат да бъдат разположени ракетните системи. През април военният министър посочи, че С-400 може да се използва за защита на столицата Анкара, търговския център на Истанбул, южната авиационна база "Инджирлик" или неидентифицирано промишлено съоръжение. Неназованото местоположение може да бъде първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую на средиземноморското крайбрежие, твърдят източници на „Блумбърг“.
Русия не е поставяла никакви условия за това, къде Турция може да разположи системите, заяви Игор Коротченко, ръководител на базирания в Москва Център за анализ на световната оръжейна търговия. „Турция е суверенна държава. Ердоган може да ги разположи, където поиска“.

Ролята на Русия

С-400, известна според идентификацията на НАТО като SA-21 Growler, има съвременни радари и е предназначена да защитава въздушното пространство срещу самолети, използвани от страните в западния военен алианс. Най-главното сред опасенията на САЩ е, че руската система може да бъде използвана за събиране на данни за способностите на изтребителите F-35.
Турция отказа да анулира сделката с Москва и разполагането на С-400 на средиземноморския бряг може да изплаши другите държави в региона, които разполагат с F-35, включително Великобритания и Израел.
Разполагането на системите в Турция ще отбележи още един успех в усилията на руския президент Владимир Путин да увеличи ролята на Москва в Близкия Изток.
„Възможността С-400 да бъдат разположени в Аккую е доста голяма“, заяви Абдула Агар, турски анализатор по въпросите на сигурността. „Това е решение, което може да обезпечи сигурността на ядрената централа в съответствие със сътрудничеството между Турция и Русия и да даде предимство в жестоката енергийна конкуренция в Източното Средиземноморие“.
За някои от военните и цивилните лидери на Турция историята също оказва влияние. Те горчиво си спомнят осакатяващото американско оръжейно ембарго, наложено след като Турция нахлува в северната част на Кипър в резултат на опит за преврат, целящ обединяването на острова с Гърция през 1974 година.
През изминалото десетилетие край бреговете на Египет, Израел и Кипър бяха открити значителни количества природен газ, включително от Exxon Mobil Corp., което предизвика надежди за създаване на регионален енергиен център. Все пак компаниите се борят да преодолеят дългогодишни политически и правни пречки и да намерят жизнеспособни експортни пазари, оставяйки инвеститорите в дилема, дали фирмите могат да реализират своя потенциал.
Международно признатото правителство на Република Кипър даде лицензи за проучване няколко офшорни блока, някои от които са в оспорвани води, което предизвика заплахи от Турция, възразяваща срещу едностранните сондажи на Кипър, без споразумение за споделяне на приходите от всякакви находки. Турция иска морските граници в района да бъдат фиксирани, за да се защитят правата й, както и тези на държавата на турците киприоти, която само Анкара признава.
„Турция има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие и очаква страните в региона и извън нея да се съобразяват с правата на турците киприоти“, заяви Акар пред чуждестранни военни аташета на борда на турска фрегата по време на голямо военноморско учение на 25 май.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"

Анкара. Редовното заседание на Съвета за национална сигурност (СНС) на Турция одобри специално послание и позиция относно ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник „Джумхуриет”.
Заседанието на СНС се проведе вчера, продължи 3.5 часа и бе председателствано от президента Реджеп Тайип Ердоган. „Турция ще продължи действията си в района на Източното Средиземноморие в съответствие с международното право и няма да позволи да се прилага политиката на свършените факти. … Същевременно, с нападенията си срещу мирното население, режимът в Сирия нарушава духа на споразумения от процеса в Астана за районите за деескалация на напрежението.”, се посочва в официалното комюнике на СНС, цитирано от „Джумхуриет”.

Превод и редакция: Иван Христов

Никозия. В пореден ход за увеличаване на присъствието си в Източното Средиземноморие, Анкара изпрати навигационен телекс (НАВТЕКС) в четъврътк, с който запази район в териториалните води северно от Кипър, където ще провежда сондажи за въглеводороди до средата на юни, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В същото време Турция продължава да провежда проучвания около Кипър и с другия си сондажен кораб – „Барбарос“, южно от Лимасол.
Още един сондажен кораб – „Явуз“, който в момента е на котва в Мраморно море. Ако той бъде изпратен в Източното Средиземноморие, това ще бъде третият плавателен съд на Турция в района.
Междувременно напрежението се повиши отново в югоизточната част на Егейско море, след като турските самолети нарушиха гръцкото национално въздушно пространство, докато министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис присъства на церемония по случай годишнината от смъртта на капитан на гръцката армия на остров Карпатос.
В същото време турският външен министър Мевлут Чавушоглу заяви, че правата на турското-мюсюлманско малцинство в Западна Тракия и на кипърските турци са нарушени.
Същата гледна точка за етническата идентичност на мюсюлманското малцинство на Тракия се подкрепя от Партията за приятелство, равенство и мир (FEP), която се нарежда на първо място в гръцките провинции Родопи и Ксанти на изборите за Европейски парламент в неделя.
В коментарите си пред Анадолската агенция преди изборите лидерът на партията Цигдем Асафоглу заяви, че всеки глас за ФЕП ще „изпрати силно послание срещу политиката на гръцкото правителство спрямо турското малцинство“.

Превод и редакция: Иван Христов

Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс, с който запазва морската зона на север от Кипър за сондажи, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Изследователският кораб ще остане в района на залива Александрета, в рамките на турските териториални води, за периода от 29 май до 15 юни. С оглед ограничения обем на навигационния телекс, се предполага, че корабът ще извършва проучвания за залежи.
Rowan Norway е буксировъчна платформа, наета от турската петролна компания TPAO. Вторият турски кораб за сондажи – „Явуз“, остава в Мраморно море за модификации.

Превод и редакция: Тереза Герова

Анкара. Най-рационалното решение е сътрудничество в Източното Средиземноморие, пише турската агенция Anadolu Agency в материал, представен без редакторска намеса.
С неотдавнашното откриване на въглеводородни ресурси в региона от началото на хилядолетието Източното Средиземноморие се превърна в новия епицентър на енергийната дипломация. Въпреки това сеизмичните проучвания и сондажните дейности в Източното Средиземноморие също се превръщат в много спорен въпрос поради едностранните действия на кипърската гръцка администрация.
Има поговорка, че добрите огради правят добри съседи. За разлика от това обаче, кипърската гръцка администрация пренебрегва международното право и неотменните права на турците от северен Кипър заради собствените си алчни стремежи, които служат само за стимулиране на напрежението.
Турският сондажен кораб „Фатих“ стартира офшорните си сондажни операции на 3 май в район, разположен на 75 километра (42 морски мили) от западния бряг на острова. Районът попада изцяло в турския континентален шелф, регистриран в ООН, и в разрешителни, издадени от турското правителство през предходните години на Turkish Petroleum.
Турция иска да види енергийните ресурси като стимул за политическото разрешение на конфликта на острова и мира в по-широкия средиземноморски басейн, а не като катализатор за по-нататъшно напрежение.
Кипърската гръцка администрация провежда безразсъдна политика в региона чрез едностранно сключване на споразумения за дейности в изключителна икономическа зона с Египет (2003 г.), Ливан (2007 г.) и Израел (2010 г.) и провеждане на договори за проучване и издаване на разрешителни за такива дейности около острова.
От самото начало Турция и турците от Северен Кипър отхвърлиха тези опити и заявиха, че очертаването на континенталния шелф, както и на изключителните икономически зони в полузатворено море като Източното Средиземноморие може да бъде възможно само чрез споразумения, сключени между всички засегнати страни и чрез спазване на права и интереси на всички заинтересовани страни, основани на международното право и принципи на справедливост.
От правна гледна точка двустранните споразумения, които нарушават законните права на трети страни, са нищожни и следователно нямат правно действие по отношение на трети държави, чиито права са нарушени от такива споразумения. Възраженията на Турция срещу споразумението за икономическа конюнктура между Египет и кипърските гърци бяха регистрирани в ООН, като се има предвид, че очертаващата линия в това споразумение нарушава континенталния шелф на Турция в Средиземно море.
Кипърската гръцка администрация едностранно е идентифицирала 13 блока за проучване на петрол около остров Кипър и е издала разрешителни на нефтени компании като Exxon (САЩ), Nobel (Франция), Eni (Италия), Kogas (Южна Корея), Qatar Petroleum (Катар) и други за дейности по проучване и сондиране.
Въпреки това е изключително важно дали кипърската гръцка администрация представлява кипърските турци и Кипър като цяло или по закон. Краткият отговор на този справедлив въпрос е: "Абсолютно не, въобще не."
Затова кипърските гърци нямат право да преговарят и да сключват международни споразумения или да приемат закони, свързани с експлоатацията на природните ресурси от името на целия остров. Тази провокативна, едностранна политика компрометира присъщите неотменими права на кипърските турци върху природните ресурси на острова.
Външната политика на Турция винаги е била последователна и ясна по този въпрос: "Кипърските турци и гърци трябва да се възползват съвместно от природните ресурси на острова".
Едностранните действия на кипърската гръцка администрация не само пренебрегват правата на кипърските турци, но и оспорват морските юрисдикции на Турция в източната част на Средиземно море около западния бряг на острова. Освен кипърския въпрос, Турция заяви, че има легитимни и законни права в Източното Средиземноморие, особено на запад от дължина 32 ° 16 ’18” Е, регистрирана в ООН.
На островите е даден ограничен или никакъв ефект в определянето на морските граници, ако тяхното местоположение нарушава справедливото разграничаване. Затова Турция не признава незаконните претенции на кипърските гърци.
Турция е на мнение, че остров Кипър не може да генерира пълни ИИЗ въз основа на опростени методи за разграничаване на запад от острова, тъй като това нарушава справедливото разграничение съгласно международното право.
Всъщност основният принцип на разграничаването на морските граници достига до справедливо решение. Съгласно този принцип, като се вземат предвид географските и други релевантни обстоятелства, на островите може да бъде предоставено специално третиране, що се отнася до морските граници. В съответствие с международната съдебна практика това специално третиране може да бъде частично или да няма ефект при генерирането на ИИЗ или континенталния шелф, ако присъствието на островите наруши справедливото разграничаване.
Турция подчертава, че окончателните морски граници в Източното Средиземноморие може да бъдaт определени само чрез споразумения, постигнати между съответните страни, основани на международното право и на справедлив принцип.
В този смисъл Турция сключи споразумение за разграничаване на континенталния шелф със Северен Кипър през 2011 г. въз основа на справедливи принципи. Освен това, въз основа на присъщите им права като съсобственици на острова, правителството на кипърските турци предостави лицензи за проучване и експлоатация на въглеводороди в открито море на Turkish Petroleum около острова в отговор на едностранните дейности на кипърската гръцка администрация.
Турция многократно е подчертавала, че е готова да допринесе за справедливо, честно и мирно решение на всички висящи въпроси, включително справедливо разграничаване на областите на морската юрисдикция с всички съответни крайбрежни държави, които признава в съответствие с международното право, за да допринесе допълнително стабилността на целия средиземноморски басейн.
В лицензираните зони, предоставени на Turkish Petroleum от Северен Кипър, компанията извършва сеизмични дейности в района от 2011 година.
Едновременно с това „Фатих“ работи в рамките на континенталния шелф на Турция в Източното Средиземноморие.
Вторият сондажен кораб на Турция "Явуз" също е готов за въглеводородни операции. Техническите възможности на Турция, дължащи се на флота на изследователските си кораби, отразяват, че тя наистина е сериозен играч в региона.
Механизмите за енергийно сътрудничество в Източното Средиземноморие, които се опитват да изолират Турция, не са реалистични. Очевидно е, че Турция всъщност е ключът към успеха на всеки инструмент за сътрудничество, като се има предвид факта, че тя има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие и нарастващото търсене на енергийни ресурси.
Кипърската гръцка администрация не положи никакви усилия да избегне безотговорно застрашаване на стабилността в региона, като пренебрегва неотменими права на кипърските турци, които са съсобственици на природните ресурси на острова, и продължава да отхвърля всяко предложение за сътрудничество и вместо това настоява едностранни дейности в региона.
Единствено разумно е трети страни да играят конструктивна роля и да признаят факта, че Турция и Северен Кипър не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение в Източното Средиземноморие.
Според източниците на турското външно министерство, Турция иска да види ресурсите като стимул за политическо уреждане на острова и мир в региона в по-широк мащаб, отколкото катализатор за по-нататъшно напрежение.
Що се отнася до едностранните кипърски гръцки въглеводородни дейности, ясно е, че Турция ще продължи да защитава правата на кипърските турци, както и собствените си. Затова Турция декларира при всяка възможност, че въглеводородните дейности на турската петролна компания в зоните за лицензиране от Северен Кипър, както и в континенталния шелф на Турция, ще продължат със сеизмични и сондажни операции.

Превод: Юлиян Марков