НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 17:37


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„То Вима“ (Гърция): Прочутият композитор Микис Теодоракис излезе със страстно послание за разбирателство между Гърция и Турция

„То Вима“ (Гърция): Прочутият композитор Микис Теодоракис излезе със страстно послание за разбирателство между Гърция и Турция

14 Август 2019 | 10:23 | Агенция "Фокус"
Атина. „Въпреки че поради възрастта си се оттеглих от обществените дела, интервюто преди два дни на лидера на турците киприоти (Мустафа) Акънджъ пред „Та Неа“ ме принуди да събера силите си и да говоря отново“, заяви прочутият гръцки композитор и икона на лявото движение в страната Микис Теодоракис в статия, която предизвика широк отзвук, пише гръцкото консервативно издание „То Вима“.
„През 1986 година поех инициативата заедно с други приятели в Гърция и Турция да формирам комитет за приятелство между Гърция и Турция в Константинопол (Истанбул), която незабавно получи подкрепа и от двата народа.
Веднага щом се върнах в Атина след създаването на комитета, ПАСОК ме посрещнаха като предател. Недълго след това, Андреас Папандреу ме покани в дома си в Кастри (северно от Атина), за да ми каже: „Ти си прав. Не виждах нещата правилно. Ето защо повиках журналисти, които очакват да го призная.
Веднага след това той свика целия комитет, за да ни помоли да изпратим посланието му за приятелство на Турция.
Следователно отидохме в Константинопол [Истанбул], за да предадем нашето послание за приятелство от името на Андреас Папандреу.
Докато прочетох изявлението му на камера за тогавашната единствена телевизионна станция, каналът за първи път излъчи образа на гръцкия премиер.
На следващия ден в Анкара проведохме разговори с всички партийни лидери и естествено с премиера Тургут Йозал. Предадохме на всички възгледите на Андреас Папандреу за началото на нова ера в двустранните отношения и те бяха приети с ентусиазъм.
В Гърция получихме същия прием, особено в провинции, където вече бяха започнали да се формират местните комитети, започвайки от Превеза и Янина.
Веднага след Андреас Папандреу, Константин Мицотакис стана министър-председател и той ме помоли да предам същото послание за приятелство и сътрудничество на Йозал, който стана президент на Турция.
Заедно с Турския комитет за гръцко-турско приятелство начело с професора от университета в Анкара Екрем Акургал посетихме големи турски градове и бяхме приети с ентусиазъм.
Тук представям какво ми казаха двамата лидери:
Мицотакис: „Нека направим ново начало, както направиха Елефтериос Венизелос и Кемал Ататюрк.“
Йозал: „Аз съм готов и благодаря на гръцкия премиер. Всичко, което се говори за експанзионистичните политики, са митове. Днес ценностите на хората не се измерват в географска област, а по-скоро от тяхното социално развитие. Намалявам военните си разходи с 2%. С натрупания капитал ще построим втори мост в Истанбул, магистрали в Източна Турция и голям язовир Ататюрк, които ще издигнат нашата икономика“.
Тогава ми показа мобилния си телефон, съществуването на който досега ни беше неизвестно и ме попита какъв е домашния ми телефон и на какъв чужд език говори жена ми. Казах френски. Той набра номера ми и каза „аз съм президентът Йозал и съм щастлив да говоря с вас, давам ви вашия съпруг.
Представям тези подробности в заключение след много десетилетия моите мисли и инициативи относно Турция.
Ще кажете, че Ердоган е на власт днес. Със сигурност Турция се е променила. Това, което няма да се промени във вековете, е, че Турция е наш съсед и винаги ще бъде.
Нашите народи няма какво да делят, стига лидерите да се държат отговорно и реалистично.

Спорът за въглеводородите

Сега стигам до въпроса за въглеводородите.
От 2012 г. заедно с моите сътрудници в движението Spitha (искра) представихме проучвания на Антонис Фосколос, Теодорос Кариотис, Илиас Конофагос, Никос Лигерос и други за голямото богатство в ИИЗ (изключителната икономическа зона) на Източното Средиземноморие и поканихме правителството да обяви ИИЗ на Гърция, за да се защитят находищата на газ и нефт, които принадлежат на Гърция, чиято стойност се оценява на трилиони евро.
Затова питам, защо гръцкото правителство не смее да обяви ИИЗ на Гърция?
Вярвам, че това е така, защото САЩ и Европа не го позволяват. Като професор по право Йоргос Касиматис многократно е заявявал, че първият ход трябва да е отстраняването на съответните разпоредби в меморандумите за дълга, на базата на които всички печалби на Гърция отиват в кредиторите.
Съгласен съм, че турската заплаха е пречка. Това препятствие може да бъде премахнато, може би, ако преди тази стъпка предприемем инициатива за постигане на разбирателство с Турция.
За съжаление, истината е, че обявяването на ИИЗ на Гърция и експлоатацията на нейните богатства е сложен въпрос. Според мен Турция е обградена от море и се чувства задушена, ако по различни причини има сериозни препятствия, като нашите острови, които предотвратяват експлоатацията на нейните дълбоководни богатства.
Заслужава си усилията да превърнем Турция от конкурент в партньор.

Разделяне на богатството въз основа на международното право

Що се отнася до процентите от богатството за всяка страна, които ще бъдат резултат от преговори, основани на международното право и здравия разум в дух на справедливост и суров реализъм. Това е по-добре за гръцките интереси, отколкото създаването на фронт с риск от военна конфронтация, за която двата народа от двете страни на Беломорието ще платят цената.
Що се касае до президента на Кипър (Никос) Анастасиадис, чудя се защо, когато той започна с право да разграничава ИИЗ на Кипър не сметна за много положително да потърси участието на турците киприоти, което би било голяма стъпка към мира на острова. Те живеят в една страна и фактът, че са малцинство, поставя по-голяма отговорност на мнозинството да създаде необходимия баланс, от който хората се нуждаят, за да постигнат напредък.
Наличието на турски кораби за проучване и сондажи (което демонстрира степента на объркване в турската страна) не може да бъде обяснено с наличието на чуждестранни (нефтени и газови) компании и флотата на САЩ. Това са преходни неща, но нашето съседство с Турция няма да се промени.
Да се крещи за изгодната позиция на този етап заради подкрепата на САЩ и ЕС за Гърция по няколко фронта срещу Турция е опасна акробатика. Представете си какво ще се случи, ако наследникът на Ердоган се съгласи да направи Турция американска база отново. Тогава внезапно всичко ще се промени и нашата страна и нейния народ ще бъдат оставени сами на себе си.
Вярвам, че това е последната ни възможност, ако искаме да се възползваме от нашето богатство и да помогнем на нашите изстрадали хора и държава да постигнат бъдещето, което заслужават, и да имаме самодостатъчна и независима държава с икономическо, социално и културно развитие.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Външният министър Хулуси Акар смята, че е нужно турските войски да останат в Кипър

Kathimerini: Външният министър Хулуси Акар смята, че е нужно турските войски да останат в Кипър

11 Август 2019 | 08:31 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският външен министър Хулуси Акар заяви, че е нужно Анкара да задържи войските си в Кипър, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini. Той допълни, че страната трябва да запази военното си присъствие в качеството си на гарант.
Акар посети турските войници на острова и каза, че когато Анкара говори за мир, гърците гледат на това като слабост, но считат за заплаха твърдението на правителството, че няма да приеме статуквото като свършен факт.
„Нашите съседи трябва да си събират ума и да погледнат на нещата обективно”, заяви министърът, като добави, че възгледите на Турция за Кипър са същите от 1974 г., когато страната се намеси в конфликта в северната част на острова, и призова новото гръцко правителство да се поучи от миналото.
Той обаче настоя, че Анкара се стреми да провежда политика на добросъседски отношения в Беломорието, Източното Средиземноморие и Кипър.

Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция няма да допусне „узурпиране“ на правата на турските киприоти

Kathimerini: Турция няма да допусне „узурпиране“ на правата на турските киприоти

8 Август 2019 | 18:31 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският министър отбраната Хулуси Акар заяви, че Анкара няма да допусне да бъдат „узурпирани“ правата на турските киприоти, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на информация на Anadolu Agency.
Той каза, че Турция чака отговор и се надява всички заинтересовани страни, особено гръцките киприоти, да разберат „помирителния и искрен подход“ на Анкара и да реагират подобаващо. Изявлението на Акар е направено в рамките на посещението му в признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република.
Преди решаващата среща в петък между президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на турските киприоти Мустафа Акънджъ, министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез обяви, че втори изследователски кораб ще бъде изпратен до Източното Средиземноморие до края на август.
Така общият брой турски кораби в региона ще се увеличи до четири.


Превод и редакция: Теодор Пенев
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: САЩ препотвърдиха подкрепата си за енергийното партньорство между Гърция, Кипър и Израел

Kathimerini: САЩ препотвърдиха подкрепата си за енергийното партньорство между Гърция, Кипър и Израел

8 Август 2019 | 09:42 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Държавният департамент издаде изявление, потвърждаващо подкрепата на Съединените щати за партньорството за енергийно сътрудничество, развиващо се между Гърция, Кипър и Израел, както беше обсъдено на среща на министрите на енергетиката от трите държави в Атина в сряда, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Визирайки срещата между министрите на Гърция Костис Хацидакис, Йоргос Лакотрипис от Кипър и Ювал Щайниц от Израел, в която участва и помощник-държавният секретар на САЩ по енергийните ресурси Франсис Фанън, в изявлението се подчертава „нарастващата и осезаема подкрепа на правителството на САЩ за създаването на структуриран четиристранен механизъм“.
Областите на потенциално сътрудничество, които бяха идентифицирани по време на разговорите, се казва в изявлението, включват инфраструктурни проекти, възобновяема енергия и съхранение на енергия, готовност за спешни случаи, опазване на околната среда и киберсигурност.
Длъжностните лица също се съгласиха за създаването на работна група на високо равнище, която ще предложи начини за насърчаване на изпълнението на конкретни проекти, както и на споразумение „за съвместен механизъм за готовност и реакция при извънредни ситуации за офшорни операции с нефт и газ“.
В изявлението се подчертава подкрепата на Съединените щати и партньорството за Кипър и правото му да развива ресурси, открити в неговата изключителна икономическа зона, като същевременно изразява „загриженост за последните провокативни стъпки в Източното Средиземноморие“.
„Съединените щати също потвърдиха позицията си, че нефтените и газовите ресурси на острова трябва да бъдат разпределени по справедлив начин между двете общности в контекста на цялостно споразумение“, се добавя в изявлението на Държавния департамент.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Втори турски кораб започна проучвания край Кипър

ТАСС: Втори турски кораб започна проучвания край Кипър

7 Август 2019 | 15:08 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският сондажен кораб „Явуз" започна проучвания в шелфа на Кипър при кладенец „Карпаз-1“. Това съобщи телевизионният канал NTV, предава TACC. По-рано в района Анкара изпрати сондажният плавателен съд „Фатих“.
Според министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез, който е на борда на „Явуз“, работата на плавателния съд ще продължи между 2,5-3 месеца. „Надяваме се, че след достигане на изчислената дълбочина, ще намерим газ", каза той.
Дьонмез също припомни, че Анкара преди това е предложила на властите на Република Кипър да си сътрудничат в сондажите и добива на ресурси с турската администрация в северната част на острова. „Ние предложихме, но гръцката част отказа. Въпреки това повтарям: ние сме уверени, че сътрудничеството на двете страни по този въпрос ще служи на интересите на двете общности", цитира агенцията думите му.
NTV съобщава, че корабите на турския флот охраняват кладенците и сондажните кораби денонощно.
В морето и в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър бяха открити големи находища на природен газ. През 2011 г. американската компания Noble Energy откри по-специално находището „Афродита“, чиито резерви се оценяват на около 140 милиарда кубически метра. Анкара оспорва границите на ИИЗ на Кипър.
В изявление на Съвета на ЕС, разпространено на 15 юли в Брюксел след среща на външните министри на 28-те държави от общността, се казва, че ЕС налага санкции срещу Турция поради сондажите й в ИИЗ на Кипър. Съветът на ЕС реши да спре преговорите за сключването на цялостно споразумение за въздушен транспорт, както и да не провежда Съвета за асоцииране и други срещи на високо равнище между ЕС и Турция.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Таийп Ердоган: В Източното Средиземноморие може да има стабилност само ако бъдат зачетени правата на турците

Реджеп Таийп Ердоган: В Източното Средиземноморие може да има стабилност само ако бъдат зачетени правата на турците

7 Август 2019 | 10:41 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подчерта във вторник, че в Източното Средиземноморие може да бъде постигната стабилност само ако се зачитат интересите както на Турция, така и на турците киприоти, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В изказване на 11-тата Посланическа конференция в Анкара, Ердоган е казал, че „стабилността в Източното Средиземноморие е важна за сигурността на Близкия Изток, Северна Африка и Европа“.
„Стабилността в Кипър и Източното Средиземноморие може да бъде постигнато само ако се зачетат интересите на Турция и (т.нар.) Турска Република Северен Кипър“, добави той.
Ден по-рано на същата конференция турският външен министър Мевлют Чавушоглу също говори за интересите на Анкара в Източното Средиземноморие и представи карта, на която показа изключителната икономическа зона на Турция, която се простира от остров Родос до западния бряг на Кипър.
Междувременно във вторник турският вестник Daily Sabah съобщи, че сондажният кораб „Явуз“ е започнал проучвания край бреговете на острова, южно от полуостров Карпасия. Съобщението съвпадна с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Донмез в Северен Кипър във вторник.
Междувременно, вторият турски сондажен кораб – „Фатих“, продължава работата си на запад от полуостров Акамас, Западен Кипър. Според информацията, има по-голяма вероятност сондажните дейности в региона Карпасия да доведат до отриването на газови залежи, отколкото тези край западния бряг. Изданието отбелязва още, че корабът за сеизмични проучвания Оруч Реис ще бъде изпратен в Източното Средиземноморие, след като завърши текущите си дейности в Мраморно море.
Както отбелязва турският вестник, сондажните дейности в Източното Средиземноморие се провеждат под закрилата на турските въоръжени сили.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: „Явуз“ започна сондажи край бреговете на Кипър

Kathimerini: „Явуз“ започна сондажи край бреговете на Кипър

6 Август 2019 | 14:30 | Агенция "Фокус"
Атина. Турският сондажен кораб „Явуз“ започна операция край бреговете на Кипър, южно от полуостров Карпас, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini, като се позовава на статия в турския проправителствен вестник Daily Sabah. Уточнява се, че той ще извършва проучвания в рамките на три седмици.
Докладът съвпада с посещението на турския министър на енергетиката Фатих Дьонмез в северната част на разделения остров Кипър, населена с турци.
В същото време вторият турски сондажен кораб „Фатих“ продължава своята геодезическа работа на запад от полуостров Акамас и ще остане в района няколко седмици, става ясно от същия доклад.
Според Daily Sabah, изследователският кораб „Оруч Рейс“ ще бъде изпратен в Средиземно море след приключване на текущите си дейности в Мраморно море.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: В Турция кацна единадесети самолет с компоненти за С-400

ТАСС: В Турция кацна единадесети самолет с компоненти за С-400

16 Юли 2019 | 10:44 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на националната отбрана на Турция съобщи за пристигането в Анкара на единадесетия самолет с компоненти за руската зенитно-ракетна система С-400, предава TACC.
„Продължават доставките на елементи за С-400 за Турция. Във връзка с това единадесетият самолет кацна в авиобазата Мюртед [в провинция Анкара]", се казва в комюнике от Министерството на отбраната на южната ни съседка.
Доставките на С-400 в Турция започнаха на 12 юли. Според Министерството на отбраната на републиката, на този ден три товарни самолета са доставили няколко от елементите на С-400.На следващия ден пристигна друг руски самолет. На 14 юли бяха подадени данни за пристигането на седмия самолет, а в понеделник кацнаха още две машини.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи сделката с Руската федерация като най-важната съвременната история на страната. Той заяви също, че процесът на снабдяване на руските системи за противовъздушна отбрана може да бъде завършен до април 2020 г.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: В Турция кацна десети самолет с компоненти от С-400

ТАСС: В Турция кацна десети самолет с компоненти от С-400

16 Юли 2019 | 08:43 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на националната отбрана на Турция съобщи за пристигането в Анкара на десетия самолет с нова партида компоненти от руските зенитно-ракетни системи С-400, предава TACC.
„Продължават доставките на ракети С-400 за Турция. В тази връзка десетият самолет кацна на авиобаза „Мюртед“ в провинция Анкара“, се казва в комюнике от Министерството на отбраната.
Доставките на С-400 в Турция започнаха на 12 юли. Според Министерството на отбраната на републиката, на този ден три товарни самолета са доставили няколко от елементите на С-400.На следващия ден пристигна друг руски самолет. На 14 юли бяха подадени данни за пристигането на седмия самолет, а в понеделник кацнаха още две машини.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи сделката с Руската федерация като най-важната съвременната история на страната. Той заяви също, че процесът на снабдяване на руските системи за противовъздушна отбрана може да бъде завършен до април 2020 г.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

16 Юли 2019 | 04:23 | Агенция "Фокус"
Анкара. Продължават доставките на руските ЗРК С-400 за Турция, предаде информационната агенция ДХА. По информация на Министерството на националната отбрана, на четвъртия ден от доставките вече е кацнал и деветият самолет на военното летище Мюртед край Анкара. Получаването на елементи от ЗРК С-400 започна миналия петък. Тогава на летището в околия Кахраманказан на турската столица кацнаха три руски военно-транспортни самолета с оборудване за командни центрове и радарни установки. В събота кацна един самолет, а в неделя – други три; т.е. за уикенда общо 4 самолета. На четвъртия ден от доставките – днес сутринта, кацна осмият самолет, а малко по-късно – и деветият самолет, посочва още ДХА.

Превод и редакция: Георги Димов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

16 Юли 2019 | 03:00 | Агенция "Фокус"
Москва. В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаването на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса. Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпа на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог. През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.
Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.
От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродитас и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участаци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): За какво са й на Турция С-400?

15 Юли 2019 | 23:47 | Агенция "Фокус"
Москва. В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките на компоненти от зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“ в Турция. Привеждането на четирите дивизиона в бойна готовност трябва да се състои до ноември, но всички се интересуват от въпроса – защо му беше на Ердоган да рискува невиждано изостряне със САЩ и за какво й е на Турция такова оръжие. Преди няколко дни турският лидер заяви: „Ние не инвестирахме в това за нищо! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“, пише руското издание „Фонд за стратегическа култура“ в материал, представен без редакторска намеса.
Обсегът на ракетите на системата „Триумф“ позволява да се покрият обширни площи. Според първичната информация, четирите дивизиона С-400 трябва да бъдат разположени по границата със Сирия. Но целта всъщност не е Сирия. Да, Анкара в момента има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има интереси в Сирия (обезпечаването на сигурността на границите в районите, населени с кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили, а е невъзможно да си представим нападение на сирийските ВВС срещу Турция.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно е прераствал в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаването на въздушното пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорните моменти, през декември 2017 година Ердоган посети Гърция – това беше първата визита на турски президент от 65 години. Но в Атина го посрещнаха хладно и дадоха да се разбере, че не може да има никакво „обновяване“ на Лозанския мирен договор от 1923 година и въобще няма смисъл да се говори по въпроса. Интересна беше и реакцията на гръцката преса – там предложиха да се забрани достъпа на Ердоган до Гърция. В крайна сметка се върнаха към привичния обмен на заявления, които дори не напомнят диалог. През февруари 2018 година съветникът на турския лидер Ийгит Булут заяви в директен ефир на турската телевизия: „Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмели да стъпи на остров Кардак (Имия)“. В Гърция считат тези необитами острови за свои, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент безумец.
Проблемите не свършват с Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи договори за демаркация на морските граници с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, още повече, че Анкара и РК и до момента не се признават. Ситуацията се изостри, когато през 2010-2015 г. в близост до кипърския шелф бяха открити находища на природен газ със запаси до 3,45 трлн. куб. м. Само находището Афродита край бреговете на острова имат ресурсен потенциал от 230 милиарда куб. м.; в близост са не по-малко големите израелски кладенци Левиатан и Тамар, както и гигантското египетско находище Зохр (850 млрд. куб. м.) Отбелязваме, че добивът на газ в самата Турция за 2017 година не превишава 350 млн. куб. м. при потребление 53 млрд. куб. м.
От 2011 година Анкара предупреждава, че дележът на Източното Средиземноморие без да се отчитат претенциите й и мнението на турската общност на Кипър противоречи на международното право, но през декември 2013 г. РК и Египет подписаха споразумение за демаркация на изключителните икономически зони, след това за построяване на газопровод между находището Афродитас и египетските заводи за втечняване на газ, откъдето се планира тази суровина да започне да се изнася след 2022 година, включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се разбраха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а Total, Eni и ExxonMobil проявиха интерес към проекта, Турция реши да запази за себе си някои участъци от газовите находища, чийто статут е трудно да бъде установен заради неразрешения кипърски проблем. В същото време Анкара заплаши да защити интересите си със сила.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба Saipem 12000 на италианския петролен и газов гигант Eni да напусне крайбрежните води на т.нар. Турската република Северен Кипър (ТРСК). До юли 2019 г. Турция е изпратила два сондажни кораба („Фатих“ и „Явуз“) в шелфа на Република Кипър, които са започнали проучвателни дейности. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за лицензирана зона на никого. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РК са и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в консорциума. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, като последните се проведоха през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на руските ракетни системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са в експлоатация в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засилва усилията си за достъп до техните характеристики, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Исихас не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време, с помощта на САЩ, Гърция започна мащабна модернизация на бойния потенциал на военновъздушните сили. На 18 октомври 2017 г. президентът Д. Тръмп прие във Вашингтон премиера А. Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна се принуди да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона ЗРС С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпилите на въоръжение в ПВО на Турция системи С-400 „Триумф“ правят безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да направят крачка назад, но американците правят бизнес без сантименти и оправданието, че гърците нямат пари не помогнаха. На 25 декември 2018 година бе подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните машини до 84 и да намалят ежегодните платежи до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на срока на доставките. Договорът трябва да бъде изпълнен до 2028 година – но към онзи момент тези машини ще са остарели безнадеждно и ще се наложи нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина ще се утвърдят на власт нови хора, но бих искал да се надявам, че няма да се налага да се запознават с оценката на ефективността на бойните самолети и противовъздушните системи от горещи новини.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

ДХА: Доставките на С-400 за Турция: Девети самолет кацна край Анкара през последните четири дни

15 Юли 2019 | 19:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Продължават доставките на руските ЗРК С-400 за Турция, предаде информационната агенция ДХА. По информация на Министерството на националната отбрана, на четвъртия ден от доставките вече е кацнал и деветият самолет на военното летище Мюртед край Анкара. Получаването на елементи от ЗРК С-400 започна миналия петък. Тогава на летището в околия Кахраманказан на турската столица кацнаха три руски военно-транспортни самолета с оборудване за командни центрове и радарни установки. В събота кацна един самолет, а в неделя – други три; т.е. за уикенда общо 4 самолета. На четвъртия ден от доставките – днес сутринта, кацна осмият самолет, а малко по-късно – и деветият самолет, посочва още ДХА.

Превод и редакция: Георги Димов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: В Турция кацна осми самолет с компоненти на С-400

РИА Новости: В Турция кацна осми самолет с компоненти на С-400

15 Юли 2019 | 16:24 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министерството на отбраната на Турция съобщи за кацането в страната на осми самолет с компоненти на руските противовъздушни ракетни системи С-400, предава РИА Новости.
„Доставката на елементи от С-400 продължава по план", се казва в съобщение за пресата. Колко точно самолета ще кацнат в Турция, остава неясно.
Колко въздухоплавателни средства ще се изискват не е посочено.
Сделката бе сключена през 2017 г. Тя задължава Русия да достави на Турция четири дивизии за два и половина милиарда долара. Анкара ще плати част от тази сума самостоятелно, а останалото ще бъде финансирано със заем от Москва.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ekathimerini: Втори турски кораб ще започне сондажи в Източното Средиземноморие, заяви турският министър на енергетиката

Ekathimerini: Втори турски кораб ще започне сондажи в Източното Средиземноморие, заяви турският министър на енергетиката

6 Юли 2019 | 15:19 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турският кораб „Явуз“ ще започне сондажи в Източното Средиземноморие в срок до една седмица, това заяви Фатих Дьомнез, турският министър на енергетиката и природните ресурси, съобщава гръцкото електронно издание Ekathimerini.
Това ще е вторият турски кораб, който извършва сондажи в региона, припомнят от изданието.

Дьомнез е на посещение в Мерсин, където заяви, че „с божията помощ, до една седмица, „Явуз“ ще направи първия си сондаж в Източното Средиземноморие на територия, за която сме получили разрешение от Турска република Северен Кипър“, като изданието пояснява, че става въпрос за държава, намираща се в северната част на о. Кипър, която е призната единствено от Анкара.

Другият кораб на Турция – "Фатих", също извършва сондажи в спорни води в региона, припомня автора на статията.
Превод и редакция: Цанко Цолов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

To Vima: Анкара тайно изпраща 42 германски танка "Леопард-2A4" в северната част на Кипър

To Vima: Анкара тайно изпраща 42 германски танка "Леопард-2A4" в северната част на Кипър

4 Юли 2019 | 07:21 | Агенция "Фокус"
Анкара/Никозия. Докато вниманието на международната общност е насочено към незаконната дейност на Турция в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република Кипър, Анкара е провела тайна операция за транспортирането на 42 германски танка "Леопард-2А4" към Китре в северната част на разделения остров, населена с турски киприоти, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник To Vima.
Машните, заедно с боеприпаси, са били транспортирани от турския град Одрин с товарен кораб.
Танковете са на Първата турска армия в района на река Марица, където се съхраняват всички бронирани бойни машини на армията на Анкара, и са оборудвани със 120-милиметрови оръдия. Прехвърлянето им е в нарушение на забраните на САЩ и Германия.
И Конгресът на САЩ, и правителството в Берлин забраниха прехвърлянето в Кипър на оръжейни системи, които двете страни са продали на Турция. Анкара нарушава тези решения и все по-често използва американски оръжейни системи (танкове, ракети, оръдия и лична военна техника).
Транспортирането на "Леопард-2А4" към северната част на Кипър очевидно не остава незабелязано от правителството на държавата-членка на ЕС Република Кипър, което информира за придвижването им.
Германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, която бе номинирана от Европейския съвет за следващ председател на Европейската комисия, е напълно запозната със ситуацията в Кипър, твърдят от редакцията. В началото на март тя проведе разговори за регионална сигурност с кипърския си колега Савас Агелидис.
На конференция „Сигурността в Европа и Югоизточното Средиземноморие“ германският министър на отбраната подчерта стратегическото значение на Кипър за ЕС и защити суверенното право на страната да експлоатира природните ресурси в своята ИИЗ. Тя също така се позовава на международното право в подкрепа на Република Кипър по въпроса за германските танкове.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Външният министър на Гърция: Инцидент в Егейско море ще удари по турската икономика

Външният министър на Гърция: Инцидент в Егейско море ще удари по турската икономика

30 Юни 2019 | 13:12 | Агенция "Фокус"
Атина. „Никой не иска инцидент в Егейско море. Не само ние, страна, която обича мира и базира интересите си на международното право, но и Турция, която иска да запази контролирано напрежение в Егейско море и да прокарва собствената си политика. Но, в никакъв случай Турция не търси конфликт или инцидент“, заяви министърът на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос в интервю пред вестник „То Вима“, където изрази мнение, че няма голяма вероятност да се случи инцидент между двете държави, предава обществената информационна агенция АНА-МПА.
Катругалос обясни изявленията на турските власти с общата политика на съседната страна и по причини за вътрешна употреба. „На турската ревизионистка политика й трябва да поддържа ниво на ескалиращо напрежение, което се увеличава според вътрешната ситуация, но тя знае, че един конфликт би бил катастрофален“.
Гръцкият външен министър изпрати ясно послание към Турция, отбелязвайки, че Анкара е наясно, че никой няма да спечели от конфликт в Егейско море и че мисълта за инцидент ще навреди на нейната икономика, която в момента е на ръба.
Той обаче каза, че Гърция остава решена да предотврати лош сценарий. „Гърците трябва да се чувстват в безопасност“, отбеляза Катругалос.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Кипър отказа да закрие пристанищата си за руски кораби заради исканията на САЩ

РИА Новости: Кипър отказа да закрие пристанищата си за руски кораби заради исканията на САЩ

30 Юни 2019 | 12:42 | Агенция "Фокус"
Никозия. Министърът на отбраната на Република Кипър Савас Ангелидис заяви, че Кипър ще продължи да предоставя пристанища и инфраструктура за кораби на Русия и други държави, независимо от приетите в САЩ поправки към законопроекта за сътрудничество в Източното Средиземноморие, предава РИА Новости.
Сенаторите Боб Менендес, от Демократите и Марко Рубио, от Републиканците, внесоха законопроект за промяна на стратегията на САЩ в Източното Средиземноморие в съответсвие с промените в региона. Законпроектът отмяна забраната за доставки на оръжия на Кипър. Сенатската комисия за международни отношения одобри законопроекта с поправките, призоваващи страните от региона да отказват пристанищно обслужване на кораби на Руската Федерация.
„Нито една страна не може да принуди Никозия да прекрати предоставянето на пристанищни обекти на руски и други кораби“, заявиАнгелидис в интервю пред местното радио CYBC.
В момента пред Никозия не се задават никакви въпроси, но ако бъде поставена пред дилема, Република Кипър ще взима свои решения, цитира думите на министъра радиото.Той подчерта, че Кипър предоставя услуги на трети държави, главно за предоставяне на хуманитарна помощ.
В случай на криза Кипър е длъжен да окаже съдействие, каза Ангелидис и обясни, че републиката никога не е сътрудничил с никоя държава в рамките на военна операция.
Ангелидис каза, че Кипър ще продължи усилията си за по-нататъшно задълбочаване на отношенията със САЩ, но ролята на Република Кипър като стълб на стабилността в региона трябва да бъде зачитана.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис по-рано изрази съжаление във връзка с приемането на тези изменения. Според Бюрото за преса и информацията, държавният глава е заявил пред репортери, че по принцип той приветства инициативата на Менендес и Рубио, както и законопроекта, който първоначално беше представен в Конгреса.
„Трябва да изразя съжаление за поправките, които бяха внесен и които засягат в значителна степен независимостта и суверенитета на Република Кипър. До днес предоставянето на услуги на която и да е страна винаги е било извършвано за хуманитарни цели и не мисля, че такива условия могат да бъдат установени, особено от страна, с която се стремим – и аз говоря за Америка – към по-нататъшно укрепване на нашите отношения. Оставам с впечатлението, че поправката беше неудачна“, заяви Анастасиадис.
Законът за сътрудничество в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие представя редица инициативи, които променят стратегията на САЩ, за да отразят промените в региона, включително влошаването на отношенията между Турция и САЩ и всички ключови регионални партньори на Вашингтон. Законопроектът предвижда премахването на забраната за продажба на оръжие за Кипър, забранява прехвърлянето на самолети F-35 в Анкара, ако Турция продължи да изпълнява планове за С-400 и налагането на санкции срещу Анкара.
Законопроектът предвижда по-нататъшна милитаризация на Гърция и Кипър, по-тясната им привързаност към САЩ в областта на отбраната.
Сред заявените цели на американската политика са „поддържане на силно американско военно присъствие и инвестиране в военноморско оборудване, основано на базата Суда в Гърция и развиване на по-задълбочено сътрудничество в областта на сигурността, включително неотдавнашното разполагане на (безпилотни летателни апарати) MQ-9 в Лариса и Вертолетния тренировъчен център на американската армия в Централна Гърция“.
Законопроектът предвижда финансиране за конкретни военни програми за Гърция и Кипър, както и международни програми за военно обучение.
Редица разпоредби са насочени против Русия с цел „снижаването на зловредното й влияние в Източното Средиземноморие“. Конкретно, сенаторите предлагат да се изведе от експлоатация военната техника, закупена от Москва и тя да бъде заменена с оръжие, произведено от страни-членки на НАТО.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Кипър вдигна залога в Източносредиземноморския енергиен конфликт (ОБЗОР)

Кипър вдигна залога в Източносредиземноморския енергиен конфликт (ОБЗОР)

29 Юни 2019 | 18:26 | Агенция "Фокус"
Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС) в петък, с който запази за военноморски учения някои части от изключителната си икономическа зона (ИИЗ), където се очаква да хвърли котва вторият сондажен кораб на Турция „Явуз“, за да започне проучване за въглеводороди.

Според Kathimerini, навигационният телекс е издаден за части от блокове 2 и 3 от 1 до 10 юли.
Турция изпрати сондажният кораб в кипърската ИИЗ в началото на май, където по-късно той започна проучвания. Миналата седмица „Явуз“, придружен от военни кораби, отплава за района на полуостров Карпас, Североизточен Кипър, и ще е там в началото на юли.
Изданието припомня, че именно в Блок 3 се намира предполагаемо находище на газ, към което се беше насочил съд на италианската компания „Ени“ през февруари миналата година, но бе блокиран от турската флота.

Kакто съобщава Sabah, „Явуз“ плава през Егейско море и трябва да достигне залива на Фамагуста след три седмици, когато ще започне проучвателни дейности на 3000 метра дълбочина и се очаква да се срещне с другия турски сондажен кораб, който оперира в района „Барбарос Хайреддин“ през август.
Вестникът отбелязва също, че сондажният кораб „Фатих“ се движи на запад от Кипър, придружаван от две турски военни фрегати и три канонерки. Той ще проучва и в района на юг от острова, където гърците киприоти твърдят, че са дали права за сондиране на италианската компания Ени, чийто кораб също е ескортиран от турска военна фрегата.
Турция, единствената страна, която признава т.нар. Турска Република Северен Кипър, настоява, че опитите на Никозия да провежда едностранни сондажи за въглеводороди нарушават правата на турската част на разделения остров. В редовните си изявления по темата, от Анкара са категорични , че са решени да защитават интересите си с всички средства.

Турция обмисля да разположи очакваните през юли руски зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, съобщава Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.
Както отбелязва американската агенция, „далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър за контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова". „Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси“, добавят източниците.
Местоположението може да бъде край първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую, на средиземноморското крайбрежие, твърдят източниците на „Блумбърг“.
„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Европейският съвет, излезе с изявление миналата седмица, в което осъди действията на Турция и заяви, че ще обмисли какви мерки да предприеме в отговор.
„Европейският съвет изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на ЕС за прекратяване на подобни дейности“, се казва в изявлението.

Франция е чувствителна към „трудностите“ на Кипър със съседна Турция и подкрепя опитите на Никозия да накара Анкара да спре незаконните сондажи за газ край бреговете му, заяви изтъкнат френски сенатор в петък, цитиран от AP.
Както предава Cyprus News Agency, председателят на комисията за външни работи и отбрана на американския Сенат Кристиян Камбон е заявил, че и Франция, и Европейският съюз са срещу действията на Анкара. Той подчерта решимостта на Париж да защитава лицензите за газови проучвания край Кипър на енергийната компания Total.
„Катимерини“ пише, че Никозия прави всичко по силите си, за да осигури участието на "Тотал" в блокове, които вече са лицензирани за италианската Eni, както и консорциум от италианската компания и KOGAS.Гърция също така награди Total в четвъртък с лиценз за проучвателни дейности край остров Крит.

Нещо повече, както съобщава politis.com.cy, в средата на май министрите на отбраната на Република Кипър и Франция Савас Ангелидис и Флоранс Парли са се съгласили френският флот да използва военноморската база в Мари. В официално съобщение, цитирано от уебсайта, те „потвърдиха в писмена форма намерението на двете страни да си сътрудничат с оглед укрепване на военния капацитет на Република Кипър и за широко стратегическо сътрудничество в полза на военноморските сили“ на двете държави.
Френският министър потвърди силната подкрепа на страната си за Никозия и осъди дейностите на Турция, които, според нея, нарушават международното право и суверенните права на Кипър.
Според информацията, Кипър и Франция ще съфинансират изграждането на нова докинг зона на военноморската база Евангелос Флоракис в Мари, за да направят възможен достъпа на по-големи кораби. Работата по модернизирането на съоръжението вече е започнала. Оперативният център на френските военни кораби ще бъде самолетоносачът "Шарл де Гол", който патрулира Източното Средиземноморие.

Отвъд океана, американските конгресмени Тед Дойч и Дейвид Цицилин от Демократите и Гус М. Билиракис от Републиканците представиха на 19 май двупартийния, двукамарен Закон за партньорство за сигурност и енергийно партньорство от 2019 г., за да подчертаят и подкрепят растящото сътрудничество в Източното Средиземноморие между Израел, Гърция, и Кипър, съобщи „Катимерини“
Сенатор Боб Менендес от Демократите, член на комисията по външни отношения на Сената и сенатор Марко Рубио от Републиканците представиха законопроекта в Сената.
Той ще разшири участието на САЩ в регионалните енергийни дейности, включително чрез създаването на енергиен център за Източното Средиземноморие в САЩ, подпомагане на разработването на наскоро открити находища на природен газ и участие във Форума за газ за Източното Средиземноморие, където не е поканена Турция.
„Това би подобрило и сътрудничеството в областта на отбраната с държавите от региона, включително чрез разрешаване на помощта за сигурността на Гърция и премахване на съществуващо ембарго върху продажбата на оръжие на Република Кипър. Законодателството също така дава ясно да се разбере, че Конгресът на САЩ няма да си затваря очите за регионалната агресия на Турция или провеждането на политики, които застрашават интересите на САЩ и техните партньори“, коментира вестникът.
На 28 май отново „Катимерини“ съобщи, че американският Сенат е гласувал за премахване на десетилетното оръжейно ембарго срещу Кипър и за отрязване на Турция от американската програма за изтребители F-35.
Мерките бяха приети чрез Националния закон за оторизация на отбраната в проектобюджета за 2020 г. чрез изменение, въведено от сенатора от Демократическата партия Боб Менендес, като то е подобно на версия, която бе представена от конгресмена-демократ Дейвид Цицилин в Камарата на представителите и ще бъде гласувана в следващите няколко дни.

Редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Кипър започва военни учения в района, където отива турският сондажен кораб

Kathimerini (Гърция): Кипър започва военни учения в района, където отива турският сондажен кораб

29 Юни 2019 | 15:31 | Агенция "Фокус"
Никозия. В отговор на действията на Турция в териториалните води на Кипър, Никозия издаде навигационен телекс (НАВТЕКС), с който запази втори и трети блок от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на острова за военноморски учения в периода между 1 и 10 юли, съобщава електронното издание на гръцкия ежедневник Kathimerini.
По думите на турския министър на енергетиката Фатих Донмез, именно натам се е насочил втория турски сондажен кораб „Явуз“, за да започне проучванията си за въглеводородни залежи.
В Блок 3 се намира потенциалното находище на натурален газ „Скуид“ и в този район през февруари 2018 година турски военни кораби предотвратиха сондажи на италианската компания „Ени“.
В същото време, отбелязва „Катимерини“, Никозия прави всичко възможно, за да осигури участието на френската енергийна компания „Тотал“ в проучването на блоковете, за които вече е дадена концесия на „Ени“, както и на консорциум между италианския петролен гигант и южнокорерйската KOGAS.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Република Кипър обяви военни учения в периода 1-10 юли

Kathimerini: Република Кипър обяви военни учения в периода 1-10 юли

29 Юни 2019 | 10:02 | Агенция "Фокус"
Никозия. В отговор на текущите дейности и бъдещите проекти на Турция в териториалните води на Кипър, Никозия издаде навигационен телекс, резервиращ части от Блокове 2 и 3 в изключителната си икономическа зона (ИИЗ) за военноморски учения в периода от 1 до 10 юли, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
На базата на неотдавнашни коментари на турския министър на енергетиката Фатих Донмез и други официални лица, това е областта, в която се очаква да бъде изпратен вторият сондажен кораб на Анкара - "Явуз". В Блок 3 се намира и мястото, в което Турция предотврати проучванията на италианската компания "Ени" през февруари миналата година.
В същото време Никозия твърди, че прави всичко по силите си, за да осигури участието на френската енергийна компания "Тотал" в блокове, които вече са лицензирани за италианската "Ени", както и за консорциум на италианската компания KOGAS.
Поведението на Турция спрямо Кипър бе разкритикувано от лидера на опозиционната "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис, който заяви, че ИИЗ на острова също засяга Европейския съюз и че ако Анкара продължи своите нарушения, Брюксел трябва да наложи санкции.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Сенатът на САЩ гласува за вдигане на оръжейното ембарго срещу Кипър и отрязване на Турция от програмата за F-35; Никозия е резервирана спрямо части от законодателния акт

Kathimerini: Сенатът на САЩ гласува за вдигане на оръжейното ембарго срещу Кипър и отрязване на Турция от програмата за F-35; Никозия е резервирана спрямо части от законодателния акт

28 Юни 2019 | 11:41 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Никозия. Американският Сенат гласува за премахване на десетилетното оръжейно ембарго срещу Кипър и за отрязване на Турция от американската програма за изтребители F-35, ако продължи с придобиването на руската система за противоракетна отбрана С-400, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Мерките бяха приети чрез Националния закон за оторизация на отбраната в проектобюджета за 2020 г. чрез изменение, въведено от сенатора от Демократическата партия Боб Менендес, подобно на версия, която бе представена от конгресмена-демократ Дейвид Цицилин в Камарата на представителите, която ще гласува за разходите за отбрана в следващите няколко дни.
Изменението използва идентичен език със Закона за сигурността и партньорството вИзточното Средиземноморие за укрепване на енергийното сътрудничество на САЩ с Кипър, Израел и Гърция, който бе одобрен от комисията по външни отношения на Сената във вторник. Той обаче изисква и Кипър да продължи да реформира законодателството за борба с прането на пари и усилията да блокира достъпа на руските военни кораби до неговите пристанища.
Изменението бе посрещнато с резерви в Никозия, където президентът Никос Анастасиадис каза, че то засяга „независимостта и суверенитета на Република Кипър“.
„Оставам с впечатлението, че изменението е злощастно“, цитира думите на държавния глава Новинарската агенция на Кипър.
Менендес приветства решението на Сената в изявление, публикувано на неговия уебсайт.
"Днес Сенатът показа на нашите партньори в Кипър и по света, че Съединените щати са поели ангажимент да посрещнат предизвикателствата и възможностите на Източното Средиземноморие", каза Мененедес.
„Тъй като Кипър се стреми да задълбочи стратегическото си партньорство със Съединените щати, в интерес на нашата национална сигурност и икономика е да премахнем тези остарели десетилетни оръжейни ограничения, които вече не помагат на целите на САЩ в областта на сигурността. Очаквам с нетърпение да продължа да работя с колегите си, за да гарантираме, че ще въведем нова ера в архитектурата на Източното Средиземноморие, основана на споделена сигурност и просперитет“, добави той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„То Вима“ (Гърция): Гърция и Турция са се разбрали за прилагане на мерки за изграждане на доверие за 2019-2020

„То Вима“ (Гърция): Гърция и Турция са се разбрали за прилагане на мерки за изграждане на доверие за 2019-2020

28 Юни 2019 | 09:02 | Агенция "Фокус"
Атина. С увеличаването на напрежението в Източното Средиземноморие и Егейско море и турските лидери и техните съюзници (като ултранационалистическия лидер на „Партията на националното движение“ (ПНД) Девлет Бахчели), разпалващи пламъците с националистическа реторика, министърът на отбраната Евангелос Апостолакис обяви, че има гръцко-турско споразумение за военни преговори за поредица от мерки за изграждане на доверие (МИД), които следва да се изпълнят през 2019-2020 г. от следващото правителство, пише електронното издание на гръцкия консервативен ежедневник „То Вима“.
Апостолакис каза, че действията, които са били съгласувани, са в контекста на съществуващите МИД, но не даде никакви подробности.
"В бъдеще би било добре и двете страни да се съгласят с изпълнението на тези действия", подчерта той, отбелязвайки, че не може да ангажира следващото правителство с нищо.
Апостолакис защитава решението за диалог с Турция, въпреки - или особено заради - повишеното напрежение, дори когато заявява решимостта на Гърция да защитава суверенните си права.
"Изказах нашите възражения срещу техните [турски] движения в Егейско море и Кипър [ИИЗ]. Ние търсим мир и сигурност, но при никакви обстоятелства няма да се откажем от защитата на нашите суверенни права. Искаме да избегнем напрежението”, заяви Апостолакис след среща с турския си колега Хулуси Акар по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел.
И Апостолакис, и Акар служеха като председател на съвместните началници на щабовете на своята страна непосредствено преди да бъдат назначени за министри на отбраната и в тази си позиция са имали чести контакти, справяли са се с кризи (като залавянето на двама офицери от гръцката армия в граничния регион край Марица) и са доста добре запознати с мисленето един на друг.
В момент, хванат на камера, след като поздрави колегите си от НАТО, гръцкият министър на отбраната целуна турския си колега по двете бузи.

Разговори в сянка за оставка на Захариадис

Срещата се проведе по-малко от месец след оставката на генерал-лейтенант Николаос Захариадис, бивш военен представител на Гърция в НАТО, който участваше в преговорите между военните и който възрази срещу продължаването на дискусиите с турската страна по въпросите на МИД и се противопоставя на всеки ход, за да се изпълни искането на турската страна за договаряне на обхвата на въздушното пространство на Гърция и териториалните води в Егейско море.
Оттеглянето на Закахариадис беше интерпретирано от някои като реакция на загатнатата му враждебност спрямо откритостта на Апостолакис към по-разширени разговори, които биха отишли отвъд мерките за изграждане на доверие с Турция.
Гръцкият министър защити решимостта на правителството да продължи преговорите с Анкара като най-добрия начин за сдържането й.
„В края на краищата това е целта на срещите между двете [военни] технически групи по отношение на действията за изграждане на доверие. Според мен суетата по тези дискусии беше неоправдана. Винаги е по-добре да говорите и да поддържате отворени канали за комуникация“.

Разговорите между Ердоган и Ципрас през февруари проправиха пътя

След срещата на премиера Алексис Ципрас с турския президент Таип Ердоган в Анкара през февруари, двамата лидери обявиха планове за провеждане на разширен, многостепенен диалог и Ципрас посочи необходимостта от поддържане на отворена линия на комуникация.
Те също така обявиха, че ще има диалог между военните в опит да се разсее напрежението в Егейско море и да се предотвратят потенциални инциденти.
Ердоган дори обяви, че ще бъдат постигнати споразумения, но такива не са известни досега.

Спокоен преход на властта, НД предупреждава Ципрас да не сключва споразумения

Изявленията на Апостолакис бяха възприети от анализаторите като стъпка към запазване на отворени линии за комуникация в период, който ще бъде белязан от преход на властта след общите избори в Гърция на 7 юли, които, както показват анкетите, лидерът на Нова демокрация Кириакос Мицотакис ще спечели с голяма разлика.
Опозицията поиска премиерът и министрите му да спрат всякакви действия, които ще обвържат следващото правителство в гръко-турските отношения или други национални въпроси.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гърция даде лиценз на Exxon и Total да проучват за въглеводороди край остров Крит

Kathimerini: Гърция даде лиценз на Exxon и Total да проучват за въглеводороди край остров Крит

27 Юни 2019 | 18:12 | Агенция "Фокус"
Атина. В четвъртък Гърция предостави лицензи на ExxonMobil и Total за търсене на въглеводороди край остров Крит, което бе първото сериозно действие на страната за проучване за нефт и газ в региона, съобщава електронното издание на вестник Kathimerini.
Компаниите, в консорциум с Hellenic Petroleum, имат осемгодишен лиценз за проучване и експлоатация в два офшорни блока, разположени на юг и югозапад от Крит.
"В рамките на две до четири години очакваме да имаме ясна представа за това какво и какви резерви има", каза гръцкият премиер Алексис Ципрас в реч на церемонията по лицензирането.
Гърция има редица по-малки концесии предимно по западното си крайбрежие, но критските концесии обхващат 40 хиляди квадратни километра територия, която е неизследвана досега.
Страната се стреми да постигне успехите на страни като Израел и Кипър в проучването на офшорни резерви през последното десетилетие, въпреки че успехът на Кипър в откриването на природен газ подчертава дългосрочното напрежение около офшорната юрисдикция с Турция.
Минали проучвания показват, че малко изследваният регион край Крит, разтърсван от сблъскващи се тектонични плочи, които образуват гънки или петролни капани, обещаваща геология, която сега изисква проучване, за да се потвърдят всички действителни залежи.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Лидерът на турските националисти: Гърция си играе с огъня, търпението ни свършва

Лидерът на турските националисти: Гърция си играе с огъня, търпението ни свършва

27 Юни 2019 | 16:48 | Агенция "Фокус"
Анкара. Девлет Бахчели, лидерът на Партията на националистическото действие, която е в съюз с Партията на справедливостта и развитието, предупреди в сряда, че Атина „си играе с огъня“, след като гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че отношенията между Анкара и Европейския съюз ще се влошат сериозно, ако Турция „наруши международното право и суверенните права на Гърция и Кипър“, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Нашето търпение свършва. Гърция си играе с огъня“, цитира думите на Бахчели турската държавна „Анадолска агенция“.
„Гръцкото правителство трябва да знае, че някакви пирати в Егейско море и Средиземноморието не могат да ни блокират. Ципрас трябва да се откаже от заплахите (срещу Турция) и да си припомни историята“, заяви лидерът на турските националисти на среща на парламентарната група на партията в Анкара.
Освен това той повтори позицията на президента Реджеп Таийп Ердоган за придобиването на руски системи за противовъздушна отбрана от Турция. По думите на Бахчели, „независимо дали на САЩ им харесва или не, покупката на С-400 е екзистенциален въпрос“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Кипър протестира пред ООН във връзка с турските нарушения на въздушното пространство и морските граници

Kathimerini: Кипър протестира пред ООН във връзка с турските нарушения на въздушното пространство и морските граници

27 Юни 2019 | 15:01 | Агенция "Фокус"
Никозия. Кипър протестира пред ООН заради турските нарушения на въздушното пространство на острова, на международните правила за въздушното движение и незаконното използване на затворени пристанища и летища, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
В писмо до генералния секретар на ООН, Антонио Гутереш, посланикът на Кипър при ООН Поли Йоану прилага четири документа с подробности за нарушенията, извършени от Турция през март и април 2019 г.
Йоану казва, че постоянната политика за нарушаване на международното право и на международните правила и разпоредби е постоянна заплаха за международния мир и сигурност, има отрицателно въздействие върху регионалната стабилност, застрашава сигурността на международната гражданска авиация, създава трудности за въздушния трафик над Кипър и предотвратява създаване на благоприятна среда за придвижване напред на кипърския мирен процес.
Тя също така заяви, че Турция продължава систематично да възпрепятства спокойното движение на граждански и военни самолети в района за полетната информация на Никозия чрез радиоповиквания.
В писмото също се посочва още, че турските търговски въздухоплавателни средства системно използват летище на острова, което продължава да работи незаконно след затварянето на всички пристанища на влизане в райони, в които Кипър не упражнява ефективен контрол.
Действията на Турция „очевидно са насочени към подкопаване на суверенитета на Кипър, консолидиране на съществуващото де факто разделение и повишаване на статута на отцепилата се северна част на острова чрез претендиране за предполагаемо въздушно пространство над окупираната територия на Републиката”, категорична е Йоану.
Освен това тя призова Турция и турските киприоти да допринесат за възобновяване на мирния процес.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Националният съвет за външна политика на Гърция обсъди турските действия край Кипър

Kathimerini: Националният съвет за външна политика на Гърция обсъди турските действия край Кипър

26 Юни 2019 | 14:54 | Агенция "Фокус"
Атина. Националният съвет за външна политика на Гърция се събра на заседание, за да обсъди дейностите на Турция край бреговете на Кипър, отказвайки да се вслуша в предупрежденията за санкции от Европейския съюз, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Очаква се също така външният министър Йоргос Катроугалос да информира опозиционните партии за неотдавнашното решение на ЕС да поеме по-строга линия срещу Анкара, която пренебрегва многократните призиви да се въздържа от сондажи за природен газ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър.
Това е третата среща на Съвета за външна политика от началото на годината, като отговорът на Гърция на все по-агресивната реторика и действия на Анкара са основна тема на дискусиите.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Сенатът на САЩ прие законопроект за следене на турските нарушения в ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Сенатът на САЩ прие законопроект за следене на турските нарушения в ИИЗ на Кипър

26 Юни 2019 | 10:01 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Комисията по външни отношения на Сената на САЩ одобри законопроект, който изисква от Държавния департамент да наблюдава турските нарушения в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, което ще допринесе за засилването на енергийното сътрудничество с Кипър, Гърция и Израел в региона, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Гласуването за Закона за сигурността и партньорството за Източното Средиземноморие бе проведено броени дни, след като Анкара изпрати втори сондажен кораб край бреговете на Кипър и часове, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му ще предотврати всякакви усилия за пробиване на газ, които „игнорират“ правата на Турция и населената с турци северна част на разделения остров.
На ниво комисии законопроектът беше приет с голямо мнозинство, а възраженията на Джеф Меркли и Ед Марк са свързани с екологични фактори, а не с геополитическото съдържание на закона, пояснява изданието.
Законопроектът бе представен през април от сенатор Боб Менендес от Демократическата партия и от републиканеца Марко Рубио. Подобен двупартиен законопроект беше въведен в Камарата на представителите от конгресмените Тед Деач, Дейвид Цицилин и Гус Билиракис.
„Израел, Гърция и Кипър са ключови партньори на САЩ и гласуването потвърждава, че се нуждаем от нова стратегия, която отразява нашите общи интереси. Източното Средиземноморие е регион от централно значение за нашата страна и затова трябва да придадем по-голямо значение на начина, по който разпределяме дипломатическа енергия, ангажираност и ресурси. Очаквам с нетърпение да работя с колегите си, така че това важно законодателство бързо да бъде разгледано и одобрено от Сената“, заяви Менендес след гласуването.
Решението беше приветствано и от Гръцко-американския съвет за лидерство като „важна стъпка към цялостна регионална стратегия за САЩ в Източното Средиземноморие“.
Законът се стреми да премахне забраната за продажбата на оръжие на Кипър; да разреши създаването на енергиен център на САЩ в Източно средиземноморие, който да улесни енергийното сътрудничество между САЩ, Израел, Гърция и Кипър; и предоставяне на чуждестранна помощ за военно финансиране и обучение на Кипър и Гърция. Той също така се стреми да спре прехвърлянето на самолети F-35 в Турция, ако Анкара продължи с плановете си за закупуване на системата за противовъздушна отбрана С-400 от Русия.
Изменение на първоначалния законопроект също създава отделна глава за турските нарушения на кипърската ИИЗ.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Реджеп Тайип Ердоган: Ще продължим със сондажите край Кипър, независимо от това какво казва Ципрас

Реджеп Тайип Ердоган: Ще продължим със сондажите край Кипър, независимо от това какво казва Ципрас

26 Юни 2019 | 07:38 | Агенция "Фокус"
Анкара. Държавният глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган продължава с войнствената реторика срещу Гърция, уверявайки, че Анкара ще продължи с проучванията за петрол в Източното Средиземноморие, независимо от това какво казва гръцкият премиер Алексис Ципрас, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Protothema.
„В района имаме четири кораба и взехме мерки. Министър-председателят на Гърция казва някои неща самосиндикално. Каквото и да твърди обаче, ние имаме права там. В името на защитата на нашите права, ще продължим с проучванията. Ние предприехме и ще предприемем необходимите мерки“, подчерта Ердоган в обръщение пред членове на управляващата в Анкара „Партия на справедливостта и развитието“.
„Докато не постигнем справедливо разпределение на природните ресурси в Източното Средиземноморие, ще продължим нашите решителни стъпки в региона. Няма да позволим никакви усилия за сондиране, които да игнорират правата и интересите на Турция и Севернокипърската турска република“, категоричен бе Ердоган.

Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция предупреди ЕС да не се намесва в кипърския въпрос

Kathimerini: Турция предупреди ЕС да не се намесва в кипърския въпрос

25 Юни 2019 | 02:23 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция предупреди Брюксел, че всяка намеса от негова страна по въпроса за Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър ще се отрази негативно на отношенията между Анкара и Атина, както и на възможността за обединение на средиземноморския остров, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Предупреждението бе направено чрез изпращане на нота до 27 от 28-те страни-членки на 16 юни, съобщава кипърсият вестник „Филелефтерос“. Турция не е изпратила предупреждение на Република Кипър, чието правителство не пруизнава.
В документа се казва, че ЕС би бил мъдър да не се опитва да влиза в ролята на съдия по спора за морските граници и че подобна позиция би обезсърчила допълнително усилията за разрешаване на кипърския проблем, а освен това би влошило допълнително отношенията между Гърция и Турция.
Анкара твърди, че районът, където един от нейните сондажни кораби започна проучвания за петрол и природен газ, е в границите на континенталния шелф на Турция и че нито един остров, включително Кипър, не може да има „пълна“ ИИЗ.
Турция повтаря позицията си за „еднаквите права“ на турците и гърците киприоти върху енергийните ресурси в региона.
Освен това Анкара подчертава, че е решена да защитава правата на своите сънародници от Кипър в региона.
Нотата завършва с изразяване на надежда, че „здравият разум“ ще надделее в решенията, които взима ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Всяко кипърско енергийно споразумение, което изключва Турция, е невалидно

Мевлют Чавушоглу: Всяко кипърско енергийно споразумение, което изключва Турция, е невалидно

14 Юни 2019 | 13:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Министърът на външните работи на Турция Мевлут Чавушоглу предупреди, че всяко споразумение на Кипър за проучване на нефт и газ в Източното Средиземноморие, което изключва Турция, е „невалидно", отбелязва електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Чавушоглу отхвърли и решението на Кипър да издаде заповеди за арест на екипажа на турски сондажен кораб, закотвен близо до брега му, заради предполагаемо нарушение на морската граница и районите, в които островът има право да извършва проучвания за петрол и газ.
„Няма да отстъпим и ще предприемем всички необходими стъпки. Гръцките киприоти трябва да знаят пределите си“, цитират медиите думите на първия дипломат на Анкара.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Анкара заплашва Никозия със заповеди за арест

Kathimerini: Анкара заплашва Никозия със заповеди за арест

11 Юни 2019 | 14:05 | Агенция "Фокус"
Анкара/Никозия. Говорителят на Министерството на външните работи на Турция Хами Аксой отправи предупреждения към Никозия, че Анкара ще „даде необходимия отговор“, ако Никозия „се осмели“ да арестува членове на екипажа на сондажния кораб „Фатих“, който в момента работи край западното крайбрежие на Кипър, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
Неговите забележки, цитирани от турските медии, дойдоха в отговор на издаването на международни заповеди за арест от Никозия за служители на служители на компании, които си сътрудничат с Турската петролна корпорация (TPAO) за извършване на незаконни дейности в континенталния шелф на острова и Изключителната му икономическа зона (ИИЗ).
Аксой постави под въпрос валидността на заповедите, заявявайки, че те са издадени от Кипър на основание, че притежава въпросната морска зона. Той каза, че твърдението не се основава на международното право. Поради тази причина, добави той, „ние също ще започнем необходимите насрещни процеси заедно с нашите сродни институции“.
Турция твърди, че части от ИИЗ на Кипър принадлежат към континенталния й шелф и че Анкара, според Аксой, „ще продължи да работи по сондиране за петрол и природен газ, както е планирано, за да защити правата на Турция и правата на турските киприоти, които са равностойни партньори на острова".
Брюксел и Вашингтон многократно призоваха Анкара да се въздържа от незаконни дейности в ИИЗ на Кипър. В Турция обаче нарастват призивите за по-драстични действия срещу Кипър. Пенсионираният адмирал Джем Гурдениз предложи в коментар, публикуван във вестник Yeni Safak, че Анкара трябва да оттегли посланика си в ЕС, да затвори пунктовете за преминаване между контролираните от правителството кипърски зони, и да изпрати втори турски сондажен кораб в блокове 1, 4, 5, 6 и 7 на ИИЗ на острова.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hurryiet: Анкара ще отговори на плана на гърците киприоти за арестуване на екипажа на турски сондажен кораб

Hurryiet: Анкара ще отговори на плана на гърците киприоти за арестуване на екипажа на турски сондажен кораб

10 Юни 2019 | 17:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция протестира срещу решението на Република Кипър да издаде международни заповеди за арест за членовете на екипажа на турския сондажен кораб „Фатих“ и служители на фирми, които са си партнирали с държавната турска петролна корпорация (ТП) и обещаха да отговорят като предприемат правни действия по въпроса, пише електронното издание на турския ежедневник Hurryiet.
„Следим внимателно новините относно издаването на заповеди за арест на членовете на екипажа на нашия сондажен кораб „Фатих“ и служители на чуждестранни компании, които си партнират с ТП от гръцкия Кипър. Ако това самонадеяно решение на гръцкия Кипър, което узурпира всяко право на кипърските турци, е действително, то няма да има никаква валидност за нас“, заяви турското външно министерство в изявление от 10 юни.
„Ако [гръцкият Кипър] се осмели да [вземе това решение], ще дадем необходимия отговор; никой не би трябвало да се съмнява в това“, се добавя в изявлението.
Министерството също така подчерта, че Турция ще започне правни процедури, за да отвърне на удара, защото решението на Република Кипър за „неограничено морско пространство пристанища не е в съответствие с международното право“.
„Усилията на гръцкия Кипър за спиране на сондажните дейности, които продължаваме по нашия континентален шелф, няма да дадат резултати“, се подчертава в съобщението.
„Турция решително ще продължи планираните си сондажи и за да защити правата си в континенталния шелф, и за да защити правата на турците киприоти, равноправен партньор на острова“, категорични са от турското МВнР.
Властите на Република издадоха международни заповеди за арест срещу 25 души, включително членове на екипажа на турския сондажен кораб и служители от чуждестранни фирми, които си партнират с ТП, предадоха местните медии.
Плаващият под турско знаме сондажен кораб „Фатих“ започна да проучва за въглеводороди на 3 май в район, намиращ се на 75 километра от западния бряг на острова.
Вестникът отбелязва, че районът спада изцяло към турския континентален шелф, регистриран в ООН и има разрешително, издадено от турското правителство на ТП.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Властите на Република Кипър са издали заповеди за арест на екипажа на турски сондажен кораб

ТАСС: Властите на Република Кипър са издали заповеди за арест на екипажа на турски сондажен кораб

10 Юни 2019 | 15:16 | Агенция "Фокус"
Никозия. Властите на Република Кипър са издали заповеди за арест на екипажа на турския сондажен кораб „Фатих“, който се намира близо до Кипър за сондажни дейности. Това съобщи в понеделник турската агенция Demiroren, цитирана от TACC.
Властите на гръцката част на острова твърдят, че от месец май са събирали информация за екипажа на кораба и служителите на компании, които работят с държавната петролна компания на Турция. Заповедите, според агенцията, са международно валидни. Общо 25 души са изложени на риск от арест, включително екипажа на сондажния кораб и служителите на компании, свързани с TPAO.
Ръководителят на "правителството" на "Турската република Северен Кипър" Ерсин Татар осъди тази стъпка на Никозия, наричайки я незаконна. Той призова властите в южната част на острова да се включат в диалог и дипломатическо решение на всички съществуващи въпроси.
Миналата седмица турският президент Тайип Ердоган обяви готовността на страната си да защитава правата на кипърските турци в областта на шелфа, включително въоръжените сили.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Военният министър на Гърция предупреди за дестабилизиращата роля на Турция в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Военният министър на Гърция предупреди за дестабилизиращата роля на Турция в Източното Средиземноморие

6 Юни 2019 | 15:33 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис отново повтори загрижеността си относно решението на Турция да проведе „незаконни сондажи“ в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър и призова Анкара да се въздържи от нови едностранни действия, които нарушават международното право и подкопават стабилността в региона, предава електронното издание на вестник Kathimerini.
„Загрижен съм относно дестабилизиращата роля на Турция и проблематичната позиция, изразена чрез неоснователните твърдения, които нарушават нашия национален суверенитет и права“, каза той на 35-ия конгрес на Световния координационен комитет на кипърската борба (PSEKA).
Министърът също така приветства по-активното участие на САЩ в регионални проекти за сътрудничество в областта на отбраната, заявявайки, че така Вашингтон изпраща „последователно и ясно“ послание.
„Стратегическото сътрудничество със САЩ, заедно с ангажимента ни към НАТО, е приоритет в отбраната за нас“, подчерта Апостолакис.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Американски сенатор обясни, че Законът за Източното Средиземноморие цели да засили връзките с „истинските съюзници“, какъвто не е Турция

Kathimerini: Американски сенатор обясни, че Законът за Източното Средиземноморие цели да засили връзките с „истинските съюзници“, какъвто не е Турция

6 Юни 2019 | 14:44 | Агенция "Фокус"
Атина/Вашингтон. Укрепването на връзките с „истинските съюзници“ на Съединените щати е в основата на закона за Източното Средиземноморие, заяви американският сенатор Робърт Менендес, като се позовава на Закона за сигурността и енергийното партньорство в Източното Средиземноморие от 2019 г., законодателство, което ще позволи на САЩ да подкрепи всестранно съюза между Гърция, Кипър и Израел чрез инициативи за сътрудничество в областта на енергетиката и отбраната, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В рамките на изказване на 35-ия Конгрес на Световния координационен комитет на кипърската борба (PSEKA), сенаторът заяви, че истинските съюзници на САЩ трябва да споделят същите ценности, да вярват в демокрацията и да уважават международния ред, основан на правила.
Менендес поясни, че законопроектът би бил необходим, дори ако Турция е „съвършеният съюзник“, но добави, че „перфектният съюзник не би проучвал незаконно за енергийни ресурси в изключителната икономическа зона на Кипър, това е грубо нарушение на международното право“.
Съвършеният съюзник също не би нарушавал ежедневно въздушното пространство на Гърция над Егейско море, нито пък би си помислил да купи руските системи С-400, очаквайки да ги постави до F-35, продължи той.
„Нашите интереси в Източното Средиземноморие са твърде важни, за да ги пренебрегнем“, добави той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Protothema (Гърция): Държавният департамент прави всичко по силите си, за да предотврати конфликт между Гърция и Турция

Protothema (Гърция): Държавният департамент прави всичко по силите си, за да предотврати конфликт между Гърция и Турция

5 Юни 2019 | 17:46 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Директорът на департамента по южноевропейските въпроси на Държавния департамент на САЩ Юри Ким заяви, че укрепването на връзките с Кипър и подобряването на отношенията с Гърция е в полза на Вашингтон, пише електронното издание на вестник Protothema.
Ким определи решението на Анкара да реализира плановете си за придобиване на руски зенитно-ракетни системи С-400 като проблематично и посочи, че Турция се надява, че ще избегне икономически санкции чрез политическо решение на президента на САЩ Доналд Тръмп.
По време на панелна дискусия на 35-та годишна конференция на Международния координационен комитет - Справедливост за Кипър (PSEKA) във Вашингтон, заедно с бившите американски посланици в Гърция и Кипър, Ким посочи, че „има много неща, които ние искаме и трябва да направим, но в тези неща трябва да имате предвид, че това е двупосочна улица, за тангото са нужни двама“.
"За всички неща, които бихме искали да направим, ние ще се нуждаем и от нашите партньори на острова. Те показват, че са готови, ние все още искаме да направим повече, за да насърчим това“, заяви Ким.
Дипломатът отбеляза, че „през следващите няколко седмици и месеци ще видите и малко повече действия, някои от които включват силен интерес от страна на Конгреса – който винаги е полезен - но в действителност ще се случват неща, които със сигурност няма да рекламираме“.
Заместник-помощник-секретарят на САЩ Матю Палмър е в Никозия, за да обсъди оръжейното ембаргото върху Кипър. Ким подчерта, че „първото нещо, което трябва да направите, е да разберете какво се иска и след това да решите как да стигнете дотам“.
„Миналия месец бяхме пратили заместник-помощник-секретар от нашето бюро за борба с тероризма в Никозия. Преди помощник-секретар на Министерството на финансите да работи за подобряване на прозрачността на банковия сектор“, отбеляза още Ким.
По отношение на позицията на САЩ относно мироопазващите сили на ООН в Кипър (UNFICYP), Ким заяви, че „имаме политика за мироопазващите операции като цяло, като една от тях е, че трябва да има стратегия за излизане“ и че „тези мироопазващи операции“ трябва да бъдат в подкрепа на политическия процес, а не вместо политическия процес.
Анализирайки позицията на САЩ по отношение на нарастващото напрежение в региона на Източното Средиземноморие, висшият служител на Държавния департамент обясни, че Вашингтон полага всички усилия да разсее напрежението между трите страни (Турция, Гърция и Кипър).

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Гърция и Кипър включват и Армения в програмите за сътрудничество в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Гърция и Кипър включват и Армения в програмите за сътрудничество в Източното Средиземноморие

5 Юни 2019 | 06:16 | Агенция "Фокус"
Атина. Кипър и Гърция разшириха споразуменията си за тристранно сътрудничество извън региона на Източното Средиземноморие, като включиха Армения в своите регионални формирования за сътрудничество, заяви във вторник кипърският външен министър Никос Христодулидис, пише гръцкото електронно издание Kathimerini.
Армения е най-новото попълнение към поредица от тристранни споразумения за сътрудничество, които Кипър и Гърция са сключили с Израел, Египет, Йордания и Ливан.
На съвместна пресконференция с колегите си от Гърция и Армения, Христодулидис каза, че трите страни поставят основите за по-тясно сътрудничество и са решили скоро да проведат среща на високо равнище.
"Целта на споразумението за тристранно сътрудничество е да насърчава мира, сигурността, стабилността и просперитета чрез засилен политически диалог", каза Христодулидис.
Той добави, че сектори от общ интерес са били проучени за съвместни действия, докато Кипър и Гърция изразиха намерението си да насърчат укрепването на отношенията между Европейския съюз и Армения.
Арменският външен министър Зохраб Мнацаканян заяви, че новата платформа е много важна, добавяйки, че трите държави ще определят следващите си съвместни действия.
Той каза, че Армения ще бъде домакин на среща на върха за трите страни в близко бъдеще. Гръцкият външен министър Георгос Катругалос каза, че трите страни споделят исторически връзки и общи позиции.
"Ние се съгласихме да сътрудничим в международни организации по въпроси като признаването на арменския геноцид", добави Катроугалос.


Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Опасенията от турските действия се увеличават в Атина и Никозия, началника на гръцкия екип за преговори с Анкара подаде оставка

Kathimerini (Гърция): Опасенията от турските действия се увеличават в Атина и Никозия, началника на гръцкия екип за преговори с Анкара подаде оставка

4 Юни 2019 | 08:31 | Агенция "Фокус"
Атина/Никозия. Гръцките военни и дипломати са в режим на готовност на фона на опасенията от евентуални събития в Източното Средиземноморие през следващите седмици, докато Турция се стреми да укрепи присъствието си в региона, разбра вестник Kathimerini.
Увеличената активност на турски кораби край бреговете на Кипър, индикациите, че Анкара може да изпрати трети сондажен кораб в региона и евентуалното разполагане на руска система за противоракетна отбрана С-400 с голям обсег по протежението на южното крайбрежие на Турция, предизвикват загриженост в Атина и Никозия.
Миналия петък кипърското външно министерство информира посланиците на Европейския съюз за ескалиращата турска агресия. Междувременно в Атина има опасения от увеличението на турските нарушения на гръцкото въздушно пространство и реторика за правата на мюсюлманското малцинство в Тракия.
Междувременно, ръководителят на гръцката делегация, която води преговори с турските си колеги за съживяването на мерките за укрепване на доверието подаде оставка в понеделник, след като министърът на отбраната Евангелос Апостолакис отхвърли предложението му разговорите да бъдат прекъснати до провеждането на парламентарните избори в Гърция.
Генерал-лейтенант Никос Захариадис, който оглавява Генералната дирекция за национална отбранителна политика и международни отношения на Министерството на отбраната, бе цитиран от сайта lawandorder.gr като каза, че няма да е уместно гръцката делегация да отиде в Анкара за втория кръг от преговорите , като се има предвид, че страната ще проведе избори след около четири седмици.
Вместо това, той е заявил, че преговорите трябва да бъдат прекъснати до приключване на изборите и формиране на новото правителство.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Bloomberg: Турция разполага С-400 на южното крайбрежие във връзка с газовите си амбиции в Източното Средиземноморие

Bloomberg: Турция разполага С-400 на южното крайбрежие във връзка с газовите си амбиции в Източното Средиземноморие

31 Май 2019 | 14:06 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Турция обмисля да разположи руските зенитно-ракетни системи С-400 по южното си крайбрежие, в близост до района, в който нейните военни кораби придружават сондите, проучващи за въглеводороди, съобщава Bloomberg, като се позовава на четири различни източника, запознати с въпроса.
Далекобойните С-400, които ще бъдат доставени в рамките на няколко седмици, ще увеличат драстично военните възможности на Турция в Източното Средиземноморие, където тя е замесена в спор с члена на Европейския съюз Кипър относно контрола над залежите на природен газ в крайбрежните води на острова, твърдят неназовани събеседници на американската агенция.
Средиземноморието не е единственото обсъждано място и се разглеждат и други възможности, посочват още източниците. Ако бъде одобрено, южното разполагане ще изпрати силно послание към съперниците и съюзниците на Анкара, че тя е решена да защити своята сигурност и икономически интереси, добавят те. Говорителите на турското правителство не отговориха на призивите за коментар. Късно в четвъртък, Съветът за национална сигурност на страната подчерта в изявление, че: „Турция ще продължи дейността си в съответствие с международното право и няма да позволи да бъде поставена пред свършени факти в Източното Средиземноморие“.
Очаква се турският президент Реджеп Тайип Ердоган и президентът Доналд Тръмп да обсъдят С-400 по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Япония следващия месец.
САЩ заплашиха да наложат санкции на Анкара, ако продължи с ракетната сделка, като изразиха загриженост, че добавянето на руски хардуер в армията на членката на НАТО Турция може да даде възможност на Москва да събере критична военна информация. Вашингтон също така предупреди, че турските амбиции да започнат офшорни сондажни операции в зона, заявена от Кипър като изключителна икономическа зона, „рискува да повишат напрежението в региона“.
„Турция разглежда С-400 като възпиращ фактор, за да защити енергийните си интереси в Източното Средиземноморие, където ескалиращото напрежение може да застраши връзките на Турция със САЩ“, заяви Мехмет Сейфетън Ерол, ръководител на изследователския институт в Анкара ANKASAM , „Тя се чувства все по застрашена в Средиземноморието от подкрепата на САЩ и Израел за Кипър“.

Защо руските ракети разделят Турция и САЩ:

Министърът на отбраната Хулуси Акар каза миналата седмица, че все още се работи за определяне на мястото, където могат да бъдат разположени ракетните системи. През април военният министър посочи, че С-400 може да се използва за защита на столицата Анкара, търговския център на Истанбул, южната авиационна база "Инджирлик" или неидентифицирано промишлено съоръжение. Неназованото местоположение може да бъде първата атомна електроцентрала в Турция, която Русия строи в Аккую на средиземноморското крайбрежие, твърдят източници на „Блумбърг“.
Русия не е поставяла никакви условия за това, къде Турция може да разположи системите, заяви Игор Коротченко, ръководител на базирания в Москва Център за анализ на световната оръжейна търговия. „Турция е суверенна държава. Ердоган може да ги разположи, където поиска“.

Ролята на Русия

С-400, известна според идентификацията на НАТО като SA-21 Growler, има съвременни радари и е предназначена да защитава въздушното пространство срещу самолети, използвани от страните в западния военен алианс. Най-главното сред опасенията на САЩ е, че руската система може да бъде използвана за събиране на данни за способностите на изтребителите F-35.
Турция отказа да анулира сделката с Москва и разполагането на С-400 на средиземноморския бряг може да изплаши другите държави в региона, които разполагат с F-35, включително Великобритания и Израел.
Разполагането на системите в Турция ще отбележи още един успех в усилията на руския президент Владимир Путин да увеличи ролята на Москва в Близкия Изток.
„Възможността С-400 да бъдат разположени в Аккую е доста голяма“, заяви Абдула Агар, турски анализатор по въпросите на сигурността. „Това е решение, което може да обезпечи сигурността на ядрената централа в съответствие със сътрудничеството между Турция и Русия и да даде предимство в жестоката енергийна конкуренция в Източното Средиземноморие“.
За някои от военните и цивилните лидери на Турция историята също оказва влияние. Те горчиво си спомнят осакатяващото американско оръжейно ембарго, наложено след като Турция нахлува в северната част на Кипър в резултат на опит за преврат, целящ обединяването на острова с Гърция през 1974 година.
През изминалото десетилетие край бреговете на Египет, Израел и Кипър бяха открити значителни количества природен газ, включително от Exxon Mobil Corp., което предизвика надежди за създаване на регионален енергиен център. Все пак компаниите се борят да преодолеят дългогодишни политически и правни пречки и да намерят жизнеспособни експортни пазари, оставяйки инвеститорите в дилема, дали фирмите могат да реализират своя потенциал.
Международно признатото правителство на Република Кипър даде лицензи за проучване няколко офшорни блока, някои от които са в оспорвани води, което предизвика заплахи от Турция, възразяваща срещу едностранните сондажи на Кипър, без споразумение за споделяне на приходите от всякакви находки. Турция иска морските граници в района да бъдат фиксирани, за да се защитят правата й, както и тези на държавата на турците киприоти, която само Анкара признава.
„Турция има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие и очаква страните в региона и извън нея да се съобразяват с правата на турците киприоти“, заяви Акар пред чуждестранни военни аташета на борда на турска фрегата по време на голямо военноморско учение на 25 май.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Джумхуриет”: Съветът за национална сигурност на Турция със специално послание към Източното Средиземноморие

„Джумхуриет”: Съветът за национална сигурност на Турция със специално послание към Източното Средиземноморие

31 Май 2019 | 11:36 | Агенция "Фокус"
Анкара. Редовното заседание на Съвета за национална сигурност (СНС) на Турция одобри специално послание и позиция относно ситуацията в Източното Средиземноморие, пише вестник „Джумхуриет”.
Заседанието на СНС се проведе вчера, продължи 3.5 часа и бе председателствано от президента Реджеп Тайип Ердоган. „Турция ще продължи действията си в района на Източното Средиземноморие в съответствие с международното право и няма да позволи да се прилага политиката на свършените факти. … Същевременно, с нападенията си срещу мирното население, режимът в Сирия нарушава духа на споразумения от процеса в Астана за районите за деескалация на напрежението.”, се посочва в официалното комюнике на СНС, цитирано от „Джумхуриет”.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini (Гърция): Турция изпрати още един сондажен кораб край Кипър

Kathimerini (Гърция): Турция изпрати още един сондажен кораб край Кипър

31 Май 2019 | 08:58 | Агенция "Фокус"
Никозия. В пореден ход за увеличаване на присъствието си в Източното Средиземноморие, Анкара изпрати навигационен телекс (НАВТЕКС) в четъврътк, с който запази район в териториалните води северно от Кипър, където ще провежда сондажи за въглеводороди до средата на юни, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
В същото време Турция продължава да провежда проучвания около Кипър и с другия си сондажен кораб – „Барбарос“, южно от Лимасол.
Още един сондажен кораб – „Явуз“, който в момента е на котва в Мраморно море. Ако той бъде изпратен в Източното Средиземноморие, това ще бъде третият плавателен съд на Турция в района.
Междувременно напрежението се повиши отново в югоизточната част на Егейско море, след като турските самолети нарушиха гръцкото национално въздушно пространство, докато министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис присъства на церемония по случай годишнината от смъртта на капитан на гръцката армия на остров Карпатос.
В същото време турският външен министър Мевлут Чавушоглу заяви, че правата на турското-мюсюлманско малцинство в Западна Тракия и на кипърските турци са нарушени.
Същата гледна точка за етническата идентичност на мюсюлманското малцинство на Тракия се подкрепя от Партията за приятелство, равенство и мир (FEP), която се нарежда на първо място в гръцките провинции Родопи и Ксанти на изборите за Европейски парламент в неделя.
В коментарите си пред Анадолската агенция преди изборите лидерът на партията Цигдем Асафоглу заяви, че всеки глас за ФЕП ще „изпрати силно послание срещу политиката на гръцкото правителство спрямо турското малцинство“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Турция издава нов навигационен телекс в близост до ИИЗ на Кипър

Kathimerini: Турция издава нов навигационен телекс в близост до ИИЗ на Кипър

30 Май 2019 | 17:07 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция издаде нов навигационен телекс, с който запазва морската зона на север от Кипър за сондажи, съобщава електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Изследователският кораб ще остане в района на залива Александрета, в рамките на турските териториални води, за периода от 29 май до 15 юни. С оглед ограничения обем на навигационния телекс, се предполага, че корабът ще извършва проучвания за залежи.
Rowan Norway е буксировъчна платформа, наета от турската петролна компания TPAO. Вторият турски кораб за сондажи – „Явуз“, остава в Мраморно море за модификации.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Аnadolu Agency: Най-рационалното решение е сътрудничество в Източното Средиземноморие

Аnadolu Agency: Най-рационалното решение е сътрудничество в Източното Средиземноморие

26 Май 2019 | 13:45 | Агенция "Фокус"
Анкара. Най-рационалното решение е сътрудничество в Източното Средиземноморие, пише турската агенция Anadolu Agency в материал, представен без редакторска намеса.
С неотдавнашното откриване на въглеводородни ресурси в региона от началото на хилядолетието Източното Средиземноморие се превърна в новия епицентър на енергийната дипломация. Въпреки това сеизмичните проучвания и сондажните дейности в Източното Средиземноморие също се превръщат в много спорен въпрос поради едностранните действия на кипърската гръцка администрация.
Има поговорка, че добрите огради правят добри съседи. За разлика от това обаче, кипърската гръцка администрация пренебрегва международното право и неотменните права на турците от северен Кипър заради собствените си алчни стремежи, които служат само за стимулиране на напрежението.
Турският сондажен кораб „Фатих“ стартира офшорните си сондажни операции на 3 май в район, разположен на 75 километра (42 морски мили) от западния бряг на острова. Районът попада изцяло в турския континентален шелф, регистриран в ООН, и в разрешителни, издадени от турското правителство през предходните години на Turkish Petroleum.
Турция иска да види енергийните ресурси като стимул за политическото разрешение на конфликта на острова и мира в по-широкия средиземноморски басейн, а не като катализатор за по-нататъшно напрежение.
Кипърската гръцка администрация провежда безразсъдна политика в региона чрез едностранно сключване на споразумения за дейности в изключителна икономическа зона с Египет (2003 г.), Ливан (2007 г.) и Израел (2010 г.) и провеждане на договори за проучване и издаване на разрешителни за такива дейности около острова.
От самото начало Турция и турците от Северен Кипър отхвърлиха тези опити и заявиха, че очертаването на континенталния шелф, както и на изключителните икономически зони в полузатворено море като Източното Средиземноморие може да бъде възможно само чрез споразумения, сключени между всички засегнати страни и чрез спазване на права и интереси на всички заинтересовани страни, основани на международното право и принципи на справедливост.
От правна гледна точка двустранните споразумения, които нарушават законните права на трети страни, са нищожни и следователно нямат правно действие по отношение на трети държави, чиито права са нарушени от такива споразумения. Възраженията на Турция срещу споразумението за икономическа конюнктура между Египет и кипърските гърци бяха регистрирани в ООН, като се има предвид, че очертаващата линия в това споразумение нарушава континенталния шелф на Турция в Средиземно море.
Кипърската гръцка администрация едностранно е идентифицирала 13 блока за проучване на петрол около остров Кипър и е издала разрешителни на нефтени компании като Exxon (САЩ), Nobel (Франция), Eni (Италия), Kogas (Южна Корея), Qatar Petroleum (Катар) и други за дейности по проучване и сондиране.
Въпреки това е изключително важно дали кипърската гръцка администрация представлява кипърските турци и Кипър като цяло или по закон. Краткият отговор на този справедлив въпрос е: "Абсолютно не, въобще не."
Затова кипърските гърци нямат право да преговарят и да сключват международни споразумения или да приемат закони, свързани с експлоатацията на природните ресурси от името на целия остров. Тази провокативна, едностранна политика компрометира присъщите неотменими права на кипърските турци върху природните ресурси на острова.
Външната политика на Турция винаги е била последователна и ясна по този въпрос: "Кипърските турци и гърци трябва да се възползват съвместно от природните ресурси на острова".
Едностранните действия на кипърската гръцка администрация не само пренебрегват правата на кипърските турци, но и оспорват морските юрисдикции на Турция в източната част на Средиземно море около западния бряг на острова. Освен кипърския въпрос, Турция заяви, че има легитимни и законни права в Източното Средиземноморие, особено на запад от дължина 32 ° 16 ’18” Е, регистрирана в ООН.
На островите е даден ограничен или никакъв ефект в определянето на морските граници, ако тяхното местоположение нарушава справедливото разграничаване. Затова Турция не признава незаконните претенции на кипърските гърци.
Турция е на мнение, че остров Кипър не може да генерира пълни ИИЗ въз основа на опростени методи за разграничаване на запад от острова, тъй като това нарушава справедливото разграничение съгласно международното право.
Всъщност основният принцип на разграничаването на морските граници достига до справедливо решение. Съгласно този принцип, като се вземат предвид географските и други релевантни обстоятелства, на островите може да бъде предоставено специално третиране, що се отнася до морските граници. В съответствие с международната съдебна практика това специално третиране може да бъде частично или да няма ефект при генерирането на ИИЗ или континенталния шелф, ако присъствието на островите наруши справедливото разграничаване.
Турция подчертава, че окончателните морски граници в Източното Средиземноморие може да бъдaт определени само чрез споразумения, постигнати между съответните страни, основани на международното право и на справедлив принцип.
В този смисъл Турция сключи споразумение за разграничаване на континенталния шелф със Северен Кипър през 2011 г. въз основа на справедливи принципи. Освен това, въз основа на присъщите им права като съсобственици на острова, правителството на кипърските турци предостави лицензи за проучване и експлоатация на въглеводороди в открито море на Turkish Petroleum около острова в отговор на едностранните дейности на кипърската гръцка администрация.
Турция многократно е подчертавала, че е готова да допринесе за справедливо, честно и мирно решение на всички висящи въпроси, включително справедливо разграничаване на областите на морската юрисдикция с всички съответни крайбрежни държави, които признава в съответствие с международното право, за да допринесе допълнително стабилността на целия средиземноморски басейн.
В лицензираните зони, предоставени на Turkish Petroleum от Северен Кипър, компанията извършва сеизмични дейности в района от 2011 година.
Едновременно с това „Фатих“ работи в рамките на континенталния шелф на Турция в Източното Средиземноморие.
Вторият сондажен кораб на Турция "Явуз" също е готов за въглеводородни операции. Техническите възможности на Турция, дължащи се на флота на изследователските си кораби, отразяват, че тя наистина е сериозен играч в региона.
Механизмите за енергийно сътрудничество в Източното Средиземноморие, които се опитват да изолират Турция, не са реалистични. Очевидно е, че Турция всъщност е ключът към успеха на всеки инструмент за сътрудничество, като се има предвид факта, че тя има най-дългата континентална брегова линия в Източното Средиземноморие и нарастващото търсене на енергийни ресурси.
Кипърската гръцка администрация не положи никакви усилия да избегне безотговорно застрашаване на стабилността в региона, като пренебрегва неотменими права на кипърските турци, които са съсобственици на природните ресурси на острова, и продължава да отхвърля всяко предложение за сътрудничество и вместо това настоява едностранни дейности в региона.
Единствено разумно е трети страни да играят конструктивна роля и да признаят факта, че Турция и Северен Кипър не могат да бъдат изключени от енергийното уравнение в Източното Средиземноморие.
Според източниците на турското външно министерство, Турция иска да види ресурсите като стимул за политическо уреждане на острова и мир в региона в по-широк мащаб, отколкото катализатор за по-нататъшно напрежение.
Що се отнася до едностранните кипърски гръцки въглеводородни дейности, ясно е, че Турция ще продължи да защитава правата на кипърските турци, както и собствените си. Затова Турция декларира при всяка възможност, че въглеводородните дейности на турската петролна компания в зоните за лицензиране от Северен Кипър, както и в континенталния шелф на Турция, ще продължат със сеизмични и сондажни операции.

Превод: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Анадолска агенция“: Турция очаква правата й в Източното Средиземноморие да бъдат зачитани

„Анадолска агенция“: Турция очаква правата й в Източното Средиземноморие да бъдат зачитани

25 Май 2019 | 23:11 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция очаква да не се сблъсква с провокативни действия и безотговорни изявления за Егейско море и Източното Средиземноморие, заяви министърът на отбраната на страната в събота, цитиран от „Анадолската агенция“.
„Нашето искрено очакване е, че провокативни актове и безотговорни изявления, които не помагат за решаването на проблемите в Егейско море и Източно Средиземноморие, не са позволени“, заяви Хулуси Акар по време на мероприятие в рамките на най-големите турски военноморски учения „Морски вълк-2019“.
„Нашето желание и очакване са правата и интересите на Турция - която има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие - и Турска република Северен Кипър да бъдат зачитани. Очакваме от всички страни да зачитат тези теми. Това е най-естественото ни право“, каза Акар.
„При всички случаи, Турция обявява, че иска разрешаване на проблемите в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното прави и прави усилия в тази посока“, добави военнят министър.
Турската държавна агенция отбелязва, че Анкара постоянно оспорва едностранните сондажи за въглеводороди на гърците киприоти и настоява, че турците на острова също имат права върху ресурсите в района.
Във връзка с неотдавнашните разговори с Гърция, той каза: „Преговорите между делегациите в Атина в посока на споразумението, което направихме с министъра на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис се проведоха“. „Вярвам, че тези разговори ще продължат и в бъдеще и че ще са от полза и на двете държави“, добави Акар.
Делегация от турски военни беше в Атина за техническа среща в рамките на усилията за изграждане на доверие между двете страни в периода между 20 и 25 май.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: Турция очаква уважение на правата й в Източното Средиземноморие

Anadolu Agency: Турция очаква уважение на правата й в Източното Средиземноморие

25 Май 2019 | 14:49 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция очаква да не се сблъска с провокативни действия и безотговорни изявления за Егейско море и Източното Средиземноморие, заяви министърът на отбраната на страната Хукуси Акар в събота, цитиран от Anadolu Agency.
"Нашето искрено очакване е, че провокативни актове и безотговорни изявления, които не помагат за разрешаване на проблеми в Егейско и Източно Средиземноморие, не са позволени", заяви Хулуси Акар по време на събитие като част от най-голямото военно учение на Турция „Морски вълк“ (Денизкурду) 2019.
„Нашето желание и очакване са, че правата и интересите на Турция - която има най-дългата крайбрежна ивица в Източното Средиземноморие - и Турската република Северен Кипър ще бъдат уважавани. Очакваме от всички страни да зачитат тези теми. Това е най-естественото ни право - каза Акар.
"Турция, във всеки случай, изразява мнението, че се застъпва за разрешаването на проблемите в Егейско море, Източното Средиземноморие и Кипър в рамките на добросъседските отношения и международното право и полага усилия в тази посока", добави Акар.
Турция последователно оспорва едностранните проучвания на кипърската гръцка администрация в Източното Средиземноморие, като твърди, че кипърските турци също имат право на ресурсите в района.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Hurriyet: Серията срещи в Атина между представители на Гърция и Турция са с цел изграждане на доверие

Hurriyet: Серията срещи в Атина между представители на Гърция и Турция са с цел изграждане на доверие

24 Май 2019 | 23:37 | Агенция "Фокус"
Анкара. Серията срещи между представителите на Турция и Гърция, които са в ход в Атина, представляват "канали за постигане на най-добър резултат" по въпросите, свързани с Егейско море. Това подчерта гръцкият министър на отбраната Евангелос Апостолакис, отбелязва турският вестник Hurriyet.
Говорейки пред репортери по време на посещението си в две гръцки корабостроителници, Скарамагас и Елефсина, на брега на Егейско море, Апостолакис подчерта, че Атина ще поддържа комуникационните канали с Турция отворени, за да постигне най-добрия резултат с цел успокояване на ситуацията в Егейско море и Източното Средиземноморието.
Той каза също така, че мерките за изграждане на доверие ще осигурят стабилност и спокойствие чрез предотвратяване на близки контакти с военноморските сили. Гръцкият министър на отбраната увери, че срещите между двамата съседи са минали добре, като същевременно допълни, че предстоят още две дискусии.
Турска делегация за отбрана е в Атина в периода 20-25 май за техническа среща с гръцките служители, за да засили сътрудничеството, особено в мерки за изграждане на доверие и кодекс за поведение в Егейско море.


Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Сенатори предлагат закон за разширяване на участието на САЩ в енергийните дела в Източното Средиземноморие

Kathimerini: Сенатори предлагат закон за разширяване на участието на САЩ в енергийните дела в Източното Средиземноморие

23 Май 2019 | 12:10 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Американските конгресмени Тед Дойч и Дейвид Цицилин от Демократите и Гус М. Билиракис от Републиканците представиха в сряда двупартийния, двукамарен Закон за партньорство за сигурност и енергийно партньорство от 2019 г., за да подчертаят и подкрепят растящото партньорство в Източното Средиземноморие между Израел, Гърция, и Кипър, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
Сенатор Боб Менендес от Демократите, член на комисията по външни отношения на Сената и сенатор Марко Рубио от Републиканците представиха законопроекта в Сената.
Законопроектът ще разшири участието на САЩ в регионалните енергийни дейности, включително чрез създаването на енергиен център за Източна и Средиземноморие в САЩ, подпомагане на развитието на наскоро открити находища на природен газ и участие във Форума за газ за Източното Средиземноморие.
Това би подобрило и сътрудничеството в областта на отбраната с държавите от региона, включително чрез разрешаване на помощта за сигурността на Гърция и премахване на съществуващо ембарго върху продажбата на оръжие на Република Кипър. Законодателството също така дава ясно да се разбере, че Конгресът на САЩ няма да си затваря очите за регионалната агресия на Турция или провеждането на политики, които застрашават интересите на САЩ и техните партньори партньори.
"Като съпредседател на Конгресния гръцко-израелски алианс се гордея да популяризирам в Конгреса растящото партньорство между тези страни от Източното Средиземноморие", каза конгресмен Дойч.
"Тристранните отношения между Гърция, Кипър и Израел се разширяват през последните години, за да обхванат нови енергийни дейности, икономически възможности и сътрудничество в областта на сигурността. С това законодателство Съединените щати ще задълбочат подкрепата ни за това регионално партньорство, което подкрепя нашите собствени геополитически интереси“, добави той.
„Партньорството между Гърция и Кипър и Израел предлага нов пример за сътрудничество в един все по-бурен Източносредиземноморски регион. Законът за сигурността и енергийното партньорство в Източното Средиземноморие ще даде възможност на САЩ да подкрепят развитието на тристранните отношения чрез сътрудничество в областта на енергетиката и отбраната и по-нататъшното му развитие. Чрез укрепване на това партньорство можем да насърчим стабилността в региона и да увеличим максимално ползите за всички страни“, заяви Билиракис.
„Има истински моментум зад „EastMedAct“, според изпълнителния директор на HALC (Гръцко-американски съвет за лидерство) Енди Земинидис. „Това сега е двупартийна и двукамарна стъпка към нова регионална политика, изградена върху демократични и надеждни съюзници в лицето на Гърция, Кипър и Израел“, добави той.
Директорът на AJC (Американско-еврейската комисия) по политически въпроси Джули Райман - Фишман заяви, че „Израел, Гърция и Кипър са на предната линия срещу турския антизападен авторитаризъм, руската агресия и тероризма, разпространяван в и от Близкия изток. Сътрудничеството, моделирано в Източното Средиземноморие, има силата да проектира стабилността и демократичните ценности в Близкия изток, разширявайки стратегическата дълбочина на Израел и укрепвайки неговата сигурност“.
„Този законопроект отразява и създава прецедент, който да насочва приоритетите и интересите на САЩ в региона. AJC е горд да я подкрепи“, заключи тя.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Дипломатическа престрелка между Гърция и Турция за „понтийския геноцид“

Дипломатическа престрелка между Гърция и Турция за „понтийския геноцид“

22 Май 2019 | 14:15 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Турция на 21 май осъди някои радикални групи и политици в Гърция, че са измислили "въображаеми претенции" и изопачават историческите факти по повод отбелязания на 19 май празник, когато турците отбелязват началото на войната си за независимост през 1919 година, пише електронното издание на вестник „Хюриет“.
„Опитите на някои радикални групи да хвърлят сянка върху този важен ден със своите измислени твърдения, насочени срещу нашата история, с дейностите им, които се стремят да подхранват омраза срещу Турция, както и изявленията на някои политици в Гърция, които изопачават историческите факти с политически мотиви не могат да бъдат приети“, се казва в изявление на турското външно министерство.
От ведомството подчертават, че 19 май отбелязва началото на националната борба на страната, която довежда до основаването на Турската Република – и това е ден, който „празнуваме с гордост“.
„Напомняме на авторите на тези необосновани твърдения отговорността на Гърция за извършените от нейната армия жестокости“, се казва в изявлението, като добавя, че Гърция нарушава законите на войната по време на нахлуването й в Анадола.
Добавя се, че жестокостите на гръцката армия срещу турци по време на окупацията са достигнали невероятна величина и съюзниците на Гърция са създали комисия за разследване и са идентифицирали престъпленията на нейната армия.
В изявлението се прави заключението, че номинирането на основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк за Нобеловата награда за мир от Елефтериос Венизелос, тогавашният премиер на Гърция, през 1934 г. представлява "най-ясното доказателство" за това, че няма такъв исторически въпрос между двете държави, независимо от твърденията на някои „безотговорни политици и радикални гърци“.
„Хюриет“ припомня, че 19 май е крайъгълен камък в историята на Турция, тъй като е денят, когато Мустафа Кемал, по-късно станал Мустафа Кемал Ататюрк, пристигнал в град Самсун от Истанбул, за да организира войната, която превърна останките от Османската империя в модерна Турция четири години по късно.
Ататюрк посвети 19 май на младежта на турската нация Ден на младежта и спорта, национален празник, в който младите хора организират спортни и културни дейности и официални церемонии, организирани в цялата страна.

В отговор на изявлението на турското външно министерство, от дипломатическото ведомство в Атина обвиниха Анкара, че се опитва да „манипулира историята“, като отрича твърденията на гръцките политици, че това е годишнина от „понтийски геноцид“, който представлява „избиване на етнически гърци от турците по време на Първата световна война и последвалата гръко-турска война“, пише електронното издание на вестник Kathimerini.
„Изявлението на турското външно министерство представлява още един неприемлив опит за манипулиране на историята“, заяви в сряда гръцкото външно министерство.
„Признаването на историческия факт, самокритиката и отхвърлянето на ревизионизма са знак за сила, а не за слабост. Те са предпоставка за добросъвестен диалог и за борба срещу крайностите на национализма, за помирението между народите и държавите и тяхното мирно съжителство“, твърдят още от Атина.
„Ние всички - особено съседна Турция - имаме историческа отговорност да разпознаваме факти като Понтийския геноцид, за да избегнем повторение на най-тъмните моменти от миналото и да излекуваме раните, които те са оставили след себе си“.
През 1994 година Гърция решава официално да определи 19 май за ден на национална памет за геноцида над „избитите между 1914 и 1923 година 370 хиляди гърци“, живяли по брега на Черно море.

Агенция „Фокус“ припомня:

Гръцко-турската война, която е и част от Турската война за независимост, се води между 1919 и 1922 година и завършва с катастрофално поражение на агресора Гърция и окончателно изхвърляне на гърците от Мала Азия.

Ето и как се развива войната:

1919

След завършване на Първата световна война Гърция, като съюзник на страните-победителки, е получила обещание, че ще ѝ бъдат предадени определени части от Анадола. На 15 май 1919 година гръцките войски (20 000 гърци, 2500 арменски доброволци) извършват десант в района на Измир, под надзора на съюзниковия флот, и са посрещнати с голям ентусиазъм от християнското население, докато съизмеримото по численост мюсюлманско възприема десанта като военно нахлуване. Дадено е начало на тригодишната гръцка окупация на града. Турската армия отстъпва в безпорядък, съпротива оказват само незначителни нейни части. Сериозно съпротивление срещу гърците е организирано едва в края на юни, като негов идеен вдъхновител е бил Мустафа Кемал (Ататюрк), чиито действия се осъждат от правителството в Истанбул.
Към есента на 1919 година гръцките войски контролират пространството между река Мендерес (Меандър) на юг, Ахметли на изток и Кидониес (Айвалък или Ванчико) на север, а силите на Кемал към този момент не могат да окажат сериозна съпротива. При това гърците не навлизат във вътрешността на полуострова, преди всичко поради липсата на разрешение от съюзниците си. На юг от контролираната от тях територия се намира заетата от нейни войски окупационната зоната на Италия – малоазийският бряг срещу остров Родос приблизително между градовете Бодрум и Анталия, включващ областта Ликия и град Кония.

1920

През април 1920 година Мустафа Кемал създава временно правителство в Анкара, враждебно на истанбулското правителство. Войските на Кемал скоро нанасят съществени поражения (май 1920 г.) на френската армия на Южния фронт в Киликия и Франция е принудена да подпише примирие година по-късно – през март 1921 г., а през откомври същата година и договор, който е в пряко противоречие със споразумението от Сен Жан дьо Мориен в Савоя (подписано през април, и потвърдено през септември 1917 г.), което предвижда италианска, френска, гръцка и арменска окупационни зони. Гръцките историци и до днес порицават този съдбоносен ход, защото заради него оръжията от изтеглилата се френска армия попадат в ръцете на кемалистките бунтовници и са използувани срещу гръцката армия в Западен Анадол. Обезпокоени от укрепването на Мустафа Кемал, съюзниците дават разрешение на гърците за навлизане в Анадола. В хода на три атаки през лятото (юни-септември) са завладени ред градове на брега на Мраморно море (сред които и Бурса), с активната подкрепа както на британски войски, така и на сили на османското правителство срещу националистите. Така с разрешението на съюзниците Гърция преминава „Линията Милн“, която дотогава определяла границата и с Турция, съгласно конференцията в Париж (1919 г.) Силите на турските националисти са малобройни, поради заетостта им на Източния и Южния фронт, и те оказват малка съпротива преди да се оттеглят към Ескишехир по заповед на Мустафа Кемал.
През това време в самата Гърция се развихря ожесточена вътрешна борба между поддръжниците на правителството на Венизелос и роялистите, при което борбата е толкова остра, че операцията в Мала Азия временно преминава на втори план. На 10 август 1920 е подписан Севърският договор между страните от Антантата и султанска Турция. По този договор Гърция получава Източна Тракия (до разстояние 30 км от Истанбул), островите Имброс и Тенедос, а областта с Измир (Смирна) се предава под управление на Гърция с перспективата след пет години да стане гръцка територия. За гръцкия премиер и неговите съюзници Севърският договор е началото на възстановяването на Ромейската Империя. Два дни след подписването на договора е извършено покушение срещу Венизелос, който успява да оживее. Последва нов цикъл на вътрешнополитическата борба в Гърция, съпроводен и от политически убийства. През есента на 1920 година гръцките войски все още имат превес над кемалските войски. След смъртта на гръцкия крал Александрос I (25 октомври) и съкрушителното поражение на изборите на 14 ноември в Гърция на партията на Венизелос, на гръцкия трон в резултат на референдум се възкачва отново Константинос I (декември 1920), а Венизелос напуска страната на третия ден след изборите. Едновременно с това Гърция се лишава от поддръжката на съюзниците, които имат основание да считат, че крал Константинос I поддържа Германия, а към Антантата е бил дори враждебен. Годината завършва с поредните успехи на гърците и ново разтягане на техния фронт. Към декември 1920 г. техните войски настъпват в две посоки към Ескишехир – от северозапад, и откъм Измир.
Същевременно на Източния фронт офанзивата срещу за кратко независимата Армения (1918 – 1920 г.), започната от турците през септември 1920 г., завършва с успех и е уредена с договор през декември същата година в Александропол (по-късно Ленинакан, днес Гюмри), според който турците възвръщат териториалните си загуби от руската офанзива по време на скоро завършилата Първа световна война, както и загубите от Руско-турската война (1877-1878). Всъщност тези земи са върнати на Османската империя още по договора от Брест-Литовск през март 1918 г., но по това време въпросните територии са заети от войските на новосъздадената Арменска република. Макар и да не влизат официално в сила поради скорошната намеса на болшевиките в района, договореностите са препотвърдени със съветите в договорите от Москва (март 1921 г.) и Карс (октомври 1921 г.) Заедно с френското примирие четири месеца по-късно уреждането на въпроса с Източния фронт освобождава значителен турски военен ресурс.

1921

В началото на 1921 година Гърция предприема серия маломащабни операции, които обаче срещат силната съпротива на турските националисти, които се окопават и биват снабдявани с въоръжение и екипировка за редовна армия. Гърците са спрени в началото на януари 1921 г., а претърпяват и първото си поражение в края на март 1921 г. от Исмет паша в „Битките при Иньоню“, недалеч от Ескишехир, откъдето той получава своето ново прозвище, а фронтът се установява на линията Ескишехир – Кютахия – Афионкарахисар. Макар тези турски успехи да биват постигнати в не особено значителни сражения, те им дават самочувствие и възможност да търсят международна подкрепа.
Следва относително затишие на фронта и активизация на политическите интриги. Великобритания негласно подкрепя гръцката офанзива, но отказва да предостави военна подкрепа за да избегне провокация към французите. Франция признава правителството на Мустафа Кемал, което значително усилва неговите позиции. Италия прави същото, а двете държави предоставят въоръжението си на турците за борба срещу гърците, в действията на които те съзират британски интереси. Италианците от своята база в Анталия дори подпомагат турските революционери с разузнаване. Първите турски успехи на фронта карат Великите сили да свикат в края на февруари 1921 г. конференция в Лондон, на която се направи опит да бъде ревизиран Севърският договор. Преговорите, на които присъстват и двете турски правителства – османското и революционното, не достигат до споразумкение с Гърция, която счита, че все още разполага със стратегическо военно преимущество. Правителството на Мустафа Кемал увеличава своята подкрепа, като е признато и от болшевиките през март 1921 г., които изпращат значителна помощ под формата на оръжие, муниции, и злато. Тази помощ ще се увеличава през следващите години от войната.
През юли 1921 г. гръцката армия получава подкрепления и отново предприема настъпление срещу отбранителната линия на Иньоню, с цел да се вклини в защитата и да прекъсне комуникациите между северната и южната част на Анадола. В „Сраженията при Кютахия-Ескишехир“, или още „Битката при Дорилайон“ (10 – 24.07.1921 г.), гръцките сили осъществяват пробив, но турците на свой ред успяват да избегнат обкръжение и да се прегрупират отвъд река Сакаря (Сангариос). Набелязаните градове са завладени, както и свързващата ги железопътна линия. Макар и тактически успех за гърците, победата не постига важна стратегическа цел, понеже турските сили биват съхранени, и следва да бъдат срещнати отново в битка. Пропуска се възможността да бъде нанесено решително поражение на турските националисти. Впоследствие този факт се оказва от решаващо значение за цялата гръцка кампания в Анадола. Иньоню е свален от командването в началото на август, поради загубата в тази битка.
Военното и държавното управление на Гърция се срещат в Кютахия, където в продължение на почти месец обсъждат следващия си ход. Това дава достатъчно време на турците да организират на източния бряг на Сакаря последната отбранителна линия върху серия от последователни възвишения, на около 100 км преди Анкара. Позициите и щабът им са в непосредствена близост до град Полатли (Гордион или Гордий), някогашната столица на Фригия, където през 333 г. пр.н.е. Александър Велики разсича митичния Гордиев възел. Въпреки помощта от болшевиките, екипировката не достига, и е изискана материална помощ от цивилното население, включваща и лично оръжие. Гръцките сили също изпитват недостиг, тъй като тяхното настъпление е разтеглило линиите за снабдяване и комуникация на повече от 400 км през полупустинни територии. Гръцкото военно командване изисква повече време за подготовка на настъпление, чуват се и единични мнения за отбранителна стратегия. Ентусиазмът у политиците надделява над по-предпазливата оценка на положението от страна на военното командване, и въпреки противоположните мнения се взема решение за настъпление в преследване на окончателна победа над Турция. Самият крал Константинос I тогава не е в състояние да натежи с мнението си в полза на някое от решенията. Река Сакаря е премината в настъпление от страна на числено превъзхождащите противника седем гръцки дивизии. Турската защита се ръководи от пашите Мустафа Кемал и Февзи Чакмак. По време на „Битката за Сакаря“ или „Битката за Сангариос“ се водят 22-дневни неспирни и кръвопролитни боеве (23.08 – 13.09.1921 г.), в поредица от последователно превземане, но и отстъпване на укрепени позиции. Решителният момент е щурмът на град Хаймана, разположен едва на няколко десетки километра южно от Анкара, който турците в крайна сметка успяват да удържат. Това е крайната и най-източна точка, която гръцката кампания в Мала Азия успява да достигне. Гърмежът на оръдията отчетливо се е чувал в Анкара. Константинос I лично ръководи битката и едва не е пленен от турски конен патрул, част от опитите за прекъсване на противниковите комуникации в тил. Всички гръцки сили са ангажирани в битката, докато на страната на турците непрекъснато постъпват свежи попълнения от вътрешността, в резултат на призива на националистите за мобилизация. До гръцките сили не достигат храна и муниции. Тези обстоятелства са достатъчни да потушат първоначалния импулс и гръцкото настъпление е спряно. Лека контраатака, ръководена от самия Мустафа Кемал, е отразена, но убеждава гърците в тяхната несигурна позиция, и поради опсения от следваща по-голяма контраатака Константинос I прекратява атаката. Гръцките сили са отблъснати на западния бряг на река Сакаря, а няколко седмици по-късно отстъпват организирано под командването на генерал Анастасиос Папулас към укрепената линия Ескишехир-Афионкарахисар, заемана от тях още през юни.

1922

В началото на 1922 г. Франция и Италия заявяват, че изпълнението на Севърския договор е вече неприложимо. Двете страни изтеглят своите сили, в съответствие с подписаните договорености с Турция от предната година, оставяйки гръцките войски уязвими. През март 1922 година Франция, Великобритания и Италия предлагат план за постепенно изтегляне на гръцките войски от Анадола. Кемал отхвърля тези предложения, докато гръцките войски все още присъстват в Мала Азия, неговият специален пратеник във Великобритания напразно чака да бъде приет за да се предотвратят бъдещите кръвопролитни боеве. През май ген. Папулас, заедно с целия си щаб подава оставка и е заменен от ген. Георгиос Хадзианестис. В Гърция по това време, през май 1922 г., идва на власт коалиционно правителство, което, недооценявайки ситуацията, се опитва да организира операция по завладяване на Константинопол, за да се окаже натиск върху Кемал. Друга причина за това решение е опитът да се окаже натиск върху Британия, която отказва да предостави на гърците така нужната военна помощ, както и финансов заем. Силите на съюзниците (Великобритания и Франция) в Проливите са незначителни, в сравнение с двете гръцки дивизии в Източна Тракия. Начинанието обаче има обратен ефект – изтеглянето на войски отслабва отбранителните позиции около Измир. Турците получават солидна военна и финансова помощ от страна на болшевиките в края на април и началото на май 1922 г. за готвената офанзива срещу гръцките сили.

Гърците успяват да заемат обширен плацдарм в Мала Азия. Двеста хиляди добре въоръжени гръцки войници създават силни укрепления край Афионкарахисар, за които западните военни експерти казват, че са непревземаеми, и се готвят за нов щурм на Анкара. Въпреки това моралът на гръцките воини е нисък, поради продължителното пребиваване в отбранителни позиции. На 26 август 1922 година в 06:00 часа турците започват генерално настъпление, точно там, където гръцките войски са най-добре укрепени. За броени часове стратегическите места са превзети, отчаяната съпротива на гръцката армия всъщност подготвя нейното пълно унищожение. За два дни „непревземаемите“ позиции са унищожени, гръцката армия панически бяга към Ескишехир и Измир. На 30 август 1922 година в местността до едноименния град Думлупънар става последният решителен бой между двете армии, който завършва с пълния триумф на турската армия, начело с Мустафа Кемал, и впоследствие с пленяването на целия Генерален щаб на гръцката армия, начело с генералите Трикупис и Дигенис. Турските войски побеждават гръцките на всички фронтове. Гърците бягат панически, палейки, грабейки, разорявайки всичко, що видят по пътя на отстъплението към Измир. Френският историк Жорж Кастелан нарича отстъплението „ужасно“, тъй като гръцки части панически бягат от страх от възмездие за това което са причинили през 3-годишната окупация на Анадола. Гръцките дивизии са разделени и разбити на части. За една седмица е унищожена 200 хилядната гръцка войска в Анадола, а успелите да се спасят гръцки войници се опитват да осигурят евакуация на Измир. Почти едновременно е дадена заповед за оставяне на целия малоазиатски плацдарм. На 9 септември 1922 година Измир е освободен от турците. С наближаването на турските части гледката в града става ужасяваща – хиляди войници и стотици хиляди гърци буквално се хвърлят в морето от Измирското пристанище, в опита си да се доберат до корабите на напускащия гръцки флот. На 11 септември 1922 година напълно е унищожена 11-та гръцка дивизия, която се опитва да се изтегли южно от Измир.

Последици

Гръцките офицери, спасили се на остров Кио, в писмо до Константинос I настояват за неговата оставка, на което той се съгласява и е принуден за втори път да се отправи в изгнание.
Гръцката армия все още заема Източна Тракия (без Истанбул) от юли 1920 г., но през октомври 1922 г. е подписано Муданийското примирие (в Мудания на брега на Мраморно море, недалеч от Бурса), което определя гръцко-турската граница по река Мерич (Марица, Еврос). Започналото настъпление на кемалистите към проливите принуждава съюзниците да преговарят с тях и това довежда до Лозанския договор, който анулира голяма част от клаузите на подписания две години по-рано от официалното султанско правителство Севърски договор.
След Лозанския мирен договор между Турция и Гърция е подписан договор за размяна на населението, според който турците, живеещи в Гърция ще се преселят в Турция и обратното. Засегнати са близо два милиона преселници – 1,3 милиона малоазийски гърци и 500 хил. турци от Беломорието. Загубите на напълно разгромената гръцка армия надвишават 50 хил. убити и 50 хил. ранени и към 30 хиляди пленени. Поради тези причини гърците наричат събитията от есента на 1922 година Малоазийска катастрофа.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Меркел и Орбан се срещнаха за Паневропейския пикник. 19 август 2019 г.
Меркел и Орбан се срещнаха за Паневропейския пикник. 19 август 2019 г.

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.