ТАСС: Русия разкритикува работата на представителя на ООН за Босна и Херцеговина
9 Май 2019 | 07:14 | Агенция "Фокус"
Снимка: Информационна агенция "Фокус"„Пристрастието на Валентин Инцко към темата за европейската и трансатлантическата интеграция на БиХ вече стана несъответстваща на мандата на върховен представител и то е в ущърб на неговите непосредствени задължения за реализация на плана „пет плюс два“, заяви Полянски на заседание на СС на ООН. „Като резултат, през последните години няма придвижване по този въпроси и немалките ресурси по издържането на апарата на върховния представител фактически се изразходват напразно“.
Полняски изрази увереност, че „времето на днешния протекторат над БиХ е изтекло безвъзвратно и апратът на върховния представител с неговите извънредни „бонски пълномощия“ е станал бреме за бъдещото демократическо развитие на тази страна“.
Той посочи, че гарантираното от Дейтънския договор равноправие в последно време често е подложено на атаки. „Но Инцко упорито не признава това, като само на кратко и без критики споменава най-одиозните примери на подкопаване на равноправието. Включително анонсираната от бошняците идея да се оспори в Конституционния съд на БиХ името на „Република Сръбска“ (РС), което е част от дейтънската терминология, както и тяхното нежелание да се разберат с босненските хървати по въпроса за допълването на Закона на БиХ „За изборите“ и по-конкретно частите му, които биха предоставили достатъчно гаранции за утвърждаване на висши ръководни длъжности само на легитимни представители на всеки от трите държавнообразуващи народа на БиХ.
„За пореден път констатираме със съжаление, че членовете на СС на ООН имаха само няколко дни за изучаване на доклада на върховния представител преди обсъждането му в Съвета“, добави руският дипломат. „Искаше ни се да имаме повече време да се запознаем с него“.
Изказването на представителя на ООН
В своето изказване пред членовете на СС, Инцко, действително, отдели голямо внимание на интеграцията на БиХ в ЕС. „През последните шест месеца видяхме позитивен политически консенсус по въпроса за интеграцията на БиХ в Европейския съюз“, отбеляза той. „В резултат от това завърши работата на Съвета на министрите на страната над допълнителните отговори на въпросника на Европейската комисия през февруари, както и това, че през март неговият председател Милорад Додик лични представи отговорите в Брюксел“.
Той също така заяви, че счита за свой дълг да предупреди Съвета за „негативните последствия от сепаратистките заявления на представители на РС“. „Той (Додик) заяви, че ако Косово стане член на ООН, РС ще обяви независимост, илюстрирайки своите думи с карта на Сърбия с включена в нея Република Сръбска и част от Черна гора“, заяви Инцко. По-рано Додик предвиди, че през следващото десетилетие ще дойде времето, когато сърбите, живеещи разделно в Сърбия и Република Сръбска, ще се обединят в една държава и увери, че никога няма да позволи „да се създаде граница на НАТО по река Дрина“ (границата м/у БиХ и Сърбия)“.
Дейтънския мирен договор (Общо рамково споразумение за мир в БиХ) – е договор за примирие, разделяне на враждуващите страни и обособяване на територии, с който бе сложен край на гражданската война в БиХ, продължила от 1992 до 1995 година. Той е съгласуван на 21 ноември 1995 година във военната база на САЩ в Дейтън (щата Охайо) и е подписан на 14 декември 1995 година в Париж от лидера на босненските мюсюлмани Алия Изетбехгович, президента на Сърбия Слободан Милошевич и президента на Хърватия Франьо Туджман. В основата му са 11 приложения. Най-важните се отнасят до въпросите за териториалното и държавното устройство на БиХ, прилагането на мирния договор, който предвижда разпоредби относно създаването на длъжността върховен представител, както и военни аспекти на разрешаването на етническия конфликт.
Превод и редакция: Иван Христов
© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Александър Вучич: Босна и Херцеговина сама да реши за НАТО, Сърбия няма да се намесва
10 Август 2019 | 19:57 | Агенция "Фокус"Белград. Президентът Александър Вучич заяви в петък, че Сърбия не се намесва във вътрешните работи на други страни и че решенията на Босна и Херцеговина са решения на властите и политическите партии в тази страна и те трябва да решат за НАТО, цитира думите му сръбската агенция Tanjug.
Вучич каза това, запитан от репортери дали след споразумението между Милорад Додик, Драган Чович и Бакир Изетбегович за формирането на Министерския съвет на Босна и Херцеговина, страната "леко се изплъзва към НАТО".
Президентът подчерта, че може да говори само за Сърбия, която, подчертава той, ще остане военно неутрална и няма да се присъедини към НАТО или друг съюз.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Отвори в нов прозорец
Вучич каза това, запитан от репортери дали след споразумението между Милорад Додик, Драган Чович и Бакир Изетбегович за формирането на Министерския съвет на Босна и Херцеговина, страната "леко се изплъзва към НАТО".
Президентът подчерта, че може да говори само за Сърбия, която, подчертава той, ще остане военно неутрална и няма да се присъедини към НАТО или друг съюз.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Euractiv: Лидерите в Босна се споразумяха за правителство 10 месеца след изборите
8 Август 2019 | 08:52 | Агенция "Фокус"Сараево. Лидерите на сърби, хървати и бошняци се споразумяха за формиране на централно правителство на Босна и Херцеговина (БиХ) 10 месеца след парламентарните избори, като постигнаха компромис страната да не продължава стъпките си към интеграция в НАТО, което беше препъни камъкът за формиране на централна власт, пише европейският портал Euractiv.
Лидерите на трите най-големи етнически партии подписаха споразумение относно основните принципи за формиране на правителството на среща, подпомогната от мисията на ЕС в Босна и нейния специален представител посланика на ЕС Ларс-Гунар Уигемарк.
„Това споразумение осигурява условията за формирането на централния кабинет… в рамките на следващите 30 дни“, заяви на пресконференция Милорад Додик, сръбският член на тричленния Президиум на БиХ, който оглавява и управляващата партия босненски сърби.
„Мисля, че това е важен момент, който ни позволява да продължим напред“, каза Додик.
Но той също предупреди, че ако споразумението не бъде приложено в рамките на договорения срок, „това ще означава, че Босна е в дълбока конституционна и политическа криза и че нейният суверенитет ще бъде поставен под въпрос“.
Сложната държавна структура на Босна, базирана на етнически квоти, позволява на всяка група да блокира ключови решения.
Формирането на централния кабинет беше блокирано от босненските и хърватските членове на президентството, които настояваха, че номинираният за сръбски премиер, който ще идва от „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), трябва да се задължи да продължи пътя на Босна към интеграция в НАТО.
СНСД, от своя страна, блокираха работата на националния парламент.
Говорителят на ЕС Мая Кочиянчич приветства сделката като „важна стъпка напред“.
„Формирането на правителство също е от решаващо значение за напредъка на страната в процеса на интеграция в Европейския съюз“, каза тя в изявление.
Кочиянчич призова лидерите „да продължат с формирането на властите и да осигурят безпроблемно редовно функциониране на всички институции, за да се гарантира прилагането на реформи в съответствие с европейските стандарти и ценности“.
Освен всичко друго, подписаното сега споразумение включва също и неясен ангажимент за напредък в отношенията на Босна със Западния военен съюз.
Додик, който предпочита връзките си с Русия пред тези с ЕС и НАТО, многократно е заплашвал с отцепването на предимно православната Република Сръбска от БиХ.
Босна също така включва Федерацията, доминирана от мюсюлмани и хървати католици.
Босненските сърби не подкрепят членството на Босна в НАТО, който бомбардира техните позиции, както и техния съюзник Сърбия по време на Балканските войни през 90-те години.
Но съгласно споразумението лидерите потвърдиха, че „ще насърчават отношенията с НАТО, без да се засяга бъдещо решение за членството на Босна и Херцеговина“.
"Освен ако този документ, както е договорено и подписано, не бъде приложен в следващите 30 дни, СНСД ще блокира работата на всички институции и никой няма да може да спре това, нито европейските, нито други международни институции“, предупреди Додик.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Лидерите на трите най-големи етнически партии подписаха споразумение относно основните принципи за формиране на правителството на среща, подпомогната от мисията на ЕС в Босна и нейния специален представител посланика на ЕС Ларс-Гунар Уигемарк.
„Това споразумение осигурява условията за формирането на централния кабинет… в рамките на следващите 30 дни“, заяви на пресконференция Милорад Додик, сръбският член на тричленния Президиум на БиХ, който оглавява и управляващата партия босненски сърби.
„Мисля, че това е важен момент, който ни позволява да продължим напред“, каза Додик.
Но той също предупреди, че ако споразумението не бъде приложено в рамките на договорения срок, „това ще означава, че Босна е в дълбока конституционна и политическа криза и че нейният суверенитет ще бъде поставен под въпрос“.
Сложната държавна структура на Босна, базирана на етнически квоти, позволява на всяка група да блокира ключови решения.
Формирането на централния кабинет беше блокирано от босненските и хърватските членове на президентството, които настояваха, че номинираният за сръбски премиер, който ще идва от „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), трябва да се задължи да продължи пътя на Босна към интеграция в НАТО.
СНСД, от своя страна, блокираха работата на националния парламент.
Говорителят на ЕС Мая Кочиянчич приветства сделката като „важна стъпка напред“.
„Формирането на правителство също е от решаващо значение за напредъка на страната в процеса на интеграция в Европейския съюз“, каза тя в изявление.
Кочиянчич призова лидерите „да продължат с формирането на властите и да осигурят безпроблемно редовно функциониране на всички институции, за да се гарантира прилагането на реформи в съответствие с европейските стандарти и ценности“.
Освен всичко друго, подписаното сега споразумение включва също и неясен ангажимент за напредък в отношенията на Босна със Западния военен съюз.
Додик, който предпочита връзките си с Русия пред тези с ЕС и НАТО, многократно е заплашвал с отцепването на предимно православната Република Сръбска от БиХ.
Босна също така включва Федерацията, доминирана от мюсюлмани и хървати католици.
Босненските сърби не подкрепят членството на Босна в НАТО, който бомбардира техните позиции, както и техния съюзник Сърбия по време на Балканските войни през 90-те години.
Но съгласно споразумението лидерите потвърдиха, че „ще насърчават отношенията с НАТО, без да се засяга бъдещо решение за членството на Босна и Херцеговина“.
"Освен ако този документ, както е договорено и подписано, не бъде приложен в следващите 30 дни, СНСД ще блокира работата на всички институции и никой няма да може да спре това, нито европейските, нито други международни институции“, предупреди Додик.
Превод и редакция: Иван Христов
Милорад Додик по повод 27 години от операцията „Коридор на живота“: Само единството на народа може да спаси Република Сръбска
24 Юни 2019 | 09:59 | Агенция "Фокус"Баня Лука. Сръбският член на президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик заяви по повод 27-та годишнина от военната операция „Коридор на живота“, че без държава за сърбите в този регион няма свобода и че само единството на народа може да запази Република Сръбска (РС), пише белградският ежедневник „Политика“.
Додик подчерта, че операцията „Коридор на живота“ е била величествена и че с пробиването на коридора преди 27 години са обединени Република Сръбска и Сърбия, с което е свързан сръбският народ.
„Това е доказателство, че никой не може да попречи на свързването ни със Сърбия. Враговете все още се опитват да го направят, но няма да успеят“, увери лидерът на босненските сърби, като добави, че е важно да се отбелязват дните на борбата на сърбите за свобода на тази територия.
Той каза, че е неприемливо, че БиХ се изгражда за сметка на сърбите и че се правят опити за унищожаване на сръбския народ.
„Само единството на народа може да спаси Република Сръбска и никой друг. Смъртоносен удар на РС могат да нанесат само онези измежду нас, които са готови да продадат нашите национални интереси на други, но те няма да успеят“, увери Додик.
„Сръбска ще оцелее само на въз основа на любовта на народа към нея“, добави той.
Додик подчерта, че на сърбите им трябва БиХ, която уважава сърбите, както и другите народи, но също така и тяхната идентичност, характер и традиции.
Агенция „Фокус“ припомня:
Операция Коридор 92, известна още като пробив „Коридор на живота”, е най-голямата операция на армията на Република Сръбска (ВРС), проведена по време на войната в Босна и Херцеговина срещу Хърватския съвет за отбрана (ХВО) и хърватската армия (ХВ) в Босанска Посава. Операцията е проведена от 24 юни до 6 октомври 1992 г. с цел възстановяване на пътната връзка между западната и източната част на Сръбската република Босна и Херцеговина. Причината за започването на операцията е превземането на Дервента от ХВО и ХВ - ход, блокиращ единствения сухопътен маршрут между контролираните от ВРС територии.
ВРС успешно извършва повторното превземане на Дервента, отблъсквайки силите на ХВО и ХВ на север, заемайки няколко града. Във втората фаза на операцията ВРС излиза на река Сава, на границата с Република Хърватия, разгромявайки защитата на моста, който тогава е контролиран от ХВ и ХВО в Босански брод. В операцията участват над 60 000 войници. Хърватският съвет за национална сигурност след това изпраща доклад за загубата на Босанска Посава и в него посочва като причини за поражението вътрешни конфликти, двойна верига на командване и неефективна контраразузнавателна служба. По-късно се появиха спекулации, че това е резултат от политическо споразумение между сръбското и хърватското ръководство за обезпечаване на търговията на териториите, въпреки че анализът на Централната информационна агенция на САЩ отхвърли подобни твърдения.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Додик подчерта, че операцията „Коридор на живота“ е била величествена и че с пробиването на коридора преди 27 години са обединени Република Сръбска и Сърбия, с което е свързан сръбският народ.
„Това е доказателство, че никой не може да попречи на свързването ни със Сърбия. Враговете все още се опитват да го направят, но няма да успеят“, увери лидерът на босненските сърби, като добави, че е важно да се отбелязват дните на борбата на сърбите за свобода на тази територия.
Той каза, че е неприемливо, че БиХ се изгражда за сметка на сърбите и че се правят опити за унищожаване на сръбския народ.
„Само единството на народа може да спаси Република Сръбска и никой друг. Смъртоносен удар на РС могат да нанесат само онези измежду нас, които са готови да продадат нашите национални интереси на други, но те няма да успеят“, увери Додик.
„Сръбска ще оцелее само на въз основа на любовта на народа към нея“, добави той.
Додик подчерта, че на сърбите им трябва БиХ, която уважава сърбите, както и другите народи, но също така и тяхната идентичност, характер и традиции.
Агенция „Фокус“ припомня:
Операция Коридор 92, известна още като пробив „Коридор на живота”, е най-голямата операция на армията на Република Сръбска (ВРС), проведена по време на войната в Босна и Херцеговина срещу Хърватския съвет за отбрана (ХВО) и хърватската армия (ХВ) в Босанска Посава. Операцията е проведена от 24 юни до 6 октомври 1992 г. с цел възстановяване на пътната връзка между западната и източната част на Сръбската република Босна и Херцеговина. Причината за започването на операцията е превземането на Дервента от ХВО и ХВ - ход, блокиращ единствения сухопътен маршрут между контролираните от ВРС територии.
ВРС успешно извършва повторното превземане на Дервента, отблъсквайки силите на ХВО и ХВ на север, заемайки няколко града. Във втората фаза на операцията ВРС излиза на река Сава, на границата с Република Хърватия, разгромявайки защитата на моста, който тогава е контролиран от ХВ и ХВО в Босански брод. В операцията участват над 60 000 войници. Хърватският съвет за национална сигурност след това изпраща доклад за загубата на Босанска Посава и в него посочва като причини за поражението вътрешни конфликти, двойна верига на командване и неефективна контраразузнавателна служба. По-късно се появиха спекулации, че това е резултат от политическо споразумение между сръбското и хърватското ръководство за обезпечаване на търговията на териториите, въпреки че анализът на Централната информационна агенция на САЩ отхвърли подобни твърдения.
Превод и редакция: Иван Христов
Сръбският военен министър: Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска
13 Юни 2019 | 00:02 | Агенция "Фокус"Белград. „Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска“, заяви сръбският министър на отбраната Александър Вулин в административни център на босненския ентитет – Баня Лука, след като се срещна с представителя на региона в Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик, предава опозиционният сръбски телевизионен канал N1.
След срещата Вулин заяви пред РТРС, че двамата са обсъдили състоянието на сигурността в страната и мигрантската криза. Той добави, че приветства решението на Додик да отхвърли искането за разполагане на босненските въоръжени сили на източната граница на Босна със Сърбия и Черна гора, в опит за по-нататъшен контрол на притока на мигранти.
Нито една армия не може да раздели Република Сръбска и Сърбия, отбеляза той.
Тристранния Президиум на БиХ проведе спешно заседание с една единствена тема в дневния ред – мигрантската криза в северозападния регион на страната, където мигрантите се събират, за да преминат границата с Хърватия и съответно да влязат в ЕС.
Сесията бе насрочена по искане на хърватския член на босненското президентство Желко Комшич, който предложи разполагането на босненските въоръжени сили на източните граници, за да се предотврати по-нататъшният приток на нелегални мигранти.
Додик отхвърли това предложение, като каза, че това не е компетентност на армията.
Той също така отхвърли предложението за разполагане на европейската агенция за гранична и брегова охрана, Frontex, като подчерта, че това ще направи границата с Хърватия още по-твърда.
Сръбският министър и представители на сръбското звено, участвали в битките в Косаре, Косово, присъстваха на филмовата прожекция във вторник вечерта под надслов „Военни истории от Косара“, описваща битката на югославско-албанската граница през 1999 година.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
След срещата Вулин заяви пред РТРС, че двамата са обсъдили състоянието на сигурността в страната и мигрантската криза. Той добави, че приветства решението на Додик да отхвърли искането за разполагане на босненските въоръжени сили на източната граница на Босна със Сърбия и Черна гора, в опит за по-нататъшен контрол на притока на мигранти.
Нито една армия не може да раздели Република Сръбска и Сърбия, отбеляза той.
Тристранния Президиум на БиХ проведе спешно заседание с една единствена тема в дневния ред – мигрантската криза в северозападния регион на страната, където мигрантите се събират, за да преминат границата с Хърватия и съответно да влязат в ЕС.
Сесията бе насрочена по искане на хърватския член на босненското президентство Желко Комшич, който предложи разполагането на босненските въоръжени сили на източните граници, за да се предотврати по-нататъшният приток на нелегални мигранти.
Додик отхвърли това предложение, като каза, че това не е компетентност на армията.
Той също така отхвърли предложението за разполагане на европейската агенция за гранична и брегова охрана, Frontex, като подчерта, че това ще направи границата с Хърватия още по-твърда.
Сръбският министър и представители на сръбското звено, участвали в битките в Косаре, Косово, присъстваха на филмовата прожекция във вторник вечерта под надслов „Военни истории от Косара“, описваща битката на югославско-албанската граница през 1999 година.
Превод и редакция: Иван Христов
Сръбският военен министър: Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска
12 Юни 2019 | 19:02 | Агенция "Фокус"Белград. „Нито една армия не може да раздели Сърбия от босненската Република Сръбска“, заяви сръбският министър на отбраната Александър Вулин в административни център на босненския ентитет – Баня Лука, след като се срещна с представителя на региона в Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик, предава опозиционният сръбски телевизионен канал N1.
След срещата Вулин заяви пред РТРС, че двамата са обсъдили състоянието на сигурността в страната и мигрантската криза. Той добави, че приветства решението на Додик да отхвърли искането за разполагане на босненските въоръжени сили на източната граница на Босна със Сърбия и Черна гора, в опит за по-нататъшен контрол на притока на мигранти.
Нито една армия не може да раздели Република Сръбска и Сърбия, отбеляза той.
Тристранния Президиум на БиХ проведе спешно заседание с една единствена тема в дневния ред – мигрантската криза в северозападния регион на страната, където мигрантите се събират, за да преминат границата с Хърватия и съответно да влязат в ЕС.
Сесията бе насрочена по искане на хърватския член на босненското президентство Желко Комшич, който предложи разполагането на босненските въоръжени сили на източните граници, за да се предотврати по-нататъшният приток на нелегални мигранти.
Додик отхвърли това предложение, като каза, че това не е компетентност на армията.
Той също така отхвърли предложението за разполагане на европейската агенция за гранична и брегова охрана, Frontex, като подчерта, че това ще направи границата с Хърватия още по-твърда.
Сръбският министър и представители на сръбското звено, участвали в битките в Косаре, Косово, присъстваха на филмовата прожекция във вторник вечерта под надслов „Военни истории от Косара“, описваща битката на югославско-албанската граница през 1999 година.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
След срещата Вулин заяви пред РТРС, че двамата са обсъдили състоянието на сигурността в страната и мигрантската криза. Той добави, че приветства решението на Додик да отхвърли искането за разполагане на босненските въоръжени сили на източната граница на Босна със Сърбия и Черна гора, в опит за по-нататъшен контрол на притока на мигранти.
Нито една армия не може да раздели Република Сръбска и Сърбия, отбеляза той.
Тристранния Президиум на БиХ проведе спешно заседание с една единствена тема в дневния ред – мигрантската криза в северозападния регион на страната, където мигрантите се събират, за да преминат границата с Хърватия и съответно да влязат в ЕС.
Сесията бе насрочена по искане на хърватския член на босненското президентство Желко Комшич, който предложи разполагането на босненските въоръжени сили на източните граници, за да се предотврати по-нататъшният приток на нелегални мигранти.
Додик отхвърли това предложение, като каза, че това не е компетентност на армията.
Той също така отхвърли предложението за разполагане на европейската агенция за гранична и брегова охрана, Frontex, като подчерта, че това ще направи границата с Хърватия още по-твърда.
Сръбският министър и представители на сръбското звено, участвали в битките в Косаре, Косово, присъстваха на филмовата прожекция във вторник вечерта под надслов „Военни истории от Косара“, описваща битката на югославско-албанската граница през 1999 година.
Превод и редакция: Иван Христов
Милорад Додик: С НАТО точно като Сърбия, бошняците възпрепятстват сърбите да имат легитимни представители във властта
30 Май 2019 | 11:15 | Агенция "Фокус"Сараево. На срещата на лидерите на Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) и Партията на демократическото действие (ПДД) (най-големите партии на сърбите и бошняците в БиХ) не беше постигнато споразумение за формиране на власт на ниво Босна и Херцеговина (БиХ) Бакир Изетбегович отново е поставил условие страната да върви към интеграция в НАТО, което Милорад Додик е отказал, пише електронното издание на белградския ежедневник „Вечерне новости“.
Иначе председателстващият Президиума на БиХ Милорад Додик е предупредил, че е налице пълен застой в процеса на взимане на решения на законодателно и изпълнително равнище в БиХ и че съдебната система е попаднала в една от най-тежките си кризи.
Той повтори, че сърбите са били възпрепятствани да имат легитимни представители в сегашния Съвет на министрите, но „там има хора, които работят за своите интереси и наставници, а не за сръбския народ“.
„Някои иска да отнеме легитимното представителство на сърбите, а този някой е бошняшкият политически елит около ПДД, който измисля истории по различни въпроси, какъвто е случаят с НАТО“, заяви Додик.
Той посочи, че партията и политическата група, която води, са готови незабавно да завършат конституирането на властите на ниво БиХ, но без никакви условия и да се справят с всички въпроси в БиХ, а също и с въпроса за НАТО. Додик също така подчерта, че е необходима нова структура на правителството в БиХ за сътрудничество с НАТО, но за сътрудничество, каквото има и Сърбия.
„Ще намерим начин, по който да развием сътрудничеството с НАТО, каквото има днес Сърбия и сме готови да следваме това сътрудничество, каквото има Сърбия“, повтори Додик.
Той каза, че е благодарен на ЕС и ЕК за тяхната отдадена работа по пътя на БиХ към ЕС, но шансовете са пропуснати.
„Това беше ясна позиция на ЕК за решаване на въпроса за формирането на властта на всички нива, но нищо не се случи“, отбеляза лидерът на босненските сърби и подчерта, че апатичната ситуация в БиХ е създадена, защото на първо място босненската политика иска да попречи на сърбите и РС да се представят легитимно на ниво БиХ, макар че Република Сръбска веднага след изборите е формирала стабилно правителство, което е започнало да изпълнява всички свои задължения.
Додик отново подчерта, че Съвета на министрите трябва да се върне към функцията на помощен орган на Президиума на БиХ, както е предвидено в Конституцията.
„Това би било легитимно и законно. Всичко друго се прави на базата на изманипулиран компромис, който е търсен и наложен от международната общност и сега виждаме как изглежда той“, обясни председателят на СНСД.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Иначе председателстващият Президиума на БиХ Милорад Додик е предупредил, че е налице пълен застой в процеса на взимане на решения на законодателно и изпълнително равнище в БиХ и че съдебната система е попаднала в една от най-тежките си кризи.
Той повтори, че сърбите са били възпрепятствани да имат легитимни представители в сегашния Съвет на министрите, но „там има хора, които работят за своите интереси и наставници, а не за сръбския народ“.
„Някои иска да отнеме легитимното представителство на сърбите, а този някой е бошняшкият политически елит около ПДД, който измисля истории по различни въпроси, какъвто е случаят с НАТО“, заяви Додик.
Той посочи, че партията и политическата група, която води, са готови незабавно да завършат конституирането на властите на ниво БиХ, но без никакви условия и да се справят с всички въпроси в БиХ, а също и с въпроса за НАТО. Додик също така подчерта, че е необходима нова структура на правителството в БиХ за сътрудничество с НАТО, но за сътрудничество, каквото има и Сърбия.
„Ще намерим начин, по който да развием сътрудничеството с НАТО, каквото има днес Сърбия и сме готови да следваме това сътрудничество, каквото има Сърбия“, повтори Додик.
Той каза, че е благодарен на ЕС и ЕК за тяхната отдадена работа по пътя на БиХ към ЕС, но шансовете са пропуснати.
„Това беше ясна позиция на ЕК за решаване на въпроса за формирането на властта на всички нива, но нищо не се случи“, отбеляза лидерът на босненските сърби и подчерта, че апатичната ситуация в БиХ е създадена, защото на първо място босненската политика иска да попречи на сърбите и РС да се представят легитимно на ниво БиХ, макар че Република Сръбска веднага след изборите е формирала стабилно правителство, което е започнало да изпълнява всички свои задължения.
Додик отново подчерта, че Съвета на министрите трябва да се върне към функцията на помощен орган на Президиума на БиХ, както е предвидено в Конституцията.
„Това би било легитимно и законно. Всичко друго се прави на базата на изманипулиран компромис, който е търсен и наложен от международната общност и сега виждаме как изглежда той“, обясни председателят на СНСД.
Превод и редакция: Иван Христов
Sarajevo Times: Сърбите и хърватите в съгласие блокират работата на Съвета на министрите на БиХ
23 Май 2019 | 09:29 | Агенция "Фокус"Сараево. Министрите от Хърватския народен съюз (ХДС) не присъстваха на сесията на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина (БиХ), в резултат от което тя бе отменена, пише електронното издание Sarajevo Times.
Председателят на Съвета на министрите Денис Звиздич насрочи заседание на правителството в сряда, но министрите от ХДС отказаха да присъстват.
По този повод министърът на сигурността на страната Драган Мектич обвини ХДС и партията, представляваща босненските сърби, „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), че блокират работата на институцията и не работят в интерес на гражданите на БиХ.
„Те го правят, за да блокират работата на Съвета на министрите на БиХ“, обясни политикът.
Той посочи, че основната индикация за това е анонсът на Милорад Додик, представителят на босненските сърби в тристранния Президиум на БиХ и лидер на СНСД, че хърватските министри няма да се появят на заседанието.
„Това се случи и на практика“, констатира Мектич, като добави: „За мен това е класическо споразумение между СНСД и ХДС БиХ“.
Изданието отбелязва, че Съветът на министрите на страната не е провеждал редовно заседание от 4 април заради бойкота на министрите на финансите, правосъдието и отбраната Виекослав Беванда Йосип Грубеша и Марина Пендеш, всичките от ХДС.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Председателят на Съвета на министрите Денис Звиздич насрочи заседание на правителството в сряда, но министрите от ХДС отказаха да присъстват.
По този повод министърът на сигурността на страната Драган Мектич обвини ХДС и партията, представляваща босненските сърби, „Съюза на независимите социалдемократи“ (СНСД), че блокират работата на институцията и не работят в интерес на гражданите на БиХ.
„Те го правят, за да блокират работата на Съвета на министрите на БиХ“, обясни политикът.
Той посочи, че основната индикация за това е анонсът на Милорад Додик, представителят на босненските сърби в тристранния Президиум на БиХ и лидер на СНСД, че хърватските министри няма да се появят на заседанието.
„Това се случи и на практика“, констатира Мектич, като добави: „За мен това е класическо споразумение между СНСД и ХДС БиХ“.
Изданието отбелязва, че Съветът на министрите на страната не е провеждал редовно заседание от 4 април заради бойкота на министрите на финансите, правосъдието и отбраната Виекослав Беванда Йосип Грубеша и Марина Пендеш, всичките от ХДС.
Превод и редакция: Иван Христов
„Нова Македония“ (Македония): Хърватският член на Тристранното председателство на Босна и Херцеговина запалши с процес Милорад Додик
20 Май 2019 | 08:16 | Агенция "Фокус"Сараево. Представителят на хърватската общност в Председателството на Босна и Херцеговина Желко Комшич ще подаде жалба срещу сръбския си колега Милорад Додик заради твърдението, че част от военните на страната трябва да бъдат облечени в униформи на бившата армия на Република Сръбска, съобщава електронното издание на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“.
Според Комшич, който е и председател на „Демократическия фронт“, действията на Додик дават основание за повдигането на обвинения срещу него. Като примери Комшич приведе информация за съставяне на карти на Велика Сърбия, за желание за заличаване на границите между Босна и Херцеговина и Сърбия, което пряко застрашава териториалната цялост и суверенитет на страната и нарушава Конституцията й.
Последното изявление на Додик е във връзка с отбелязването на годишнината на Трети пехотен полк на Въоръжените сили и на Деня на армията на Република Сръбска. По този повод Додик заяви, че решението за премахване на Въоръжените сили на Република Сръбска, взето под натиска на международната общност, е погрешно и като компенсация следва Трети пехотен полк да отбележи годишнината, като бъде облечен в униформи на бившата армия на Република Сръбска.
В отговор Комшич подчерта, че изявлението на Додик е нарушение на Закона за службата във ВС на Босна и Херцеговина, а отегчаващо обстоятелство е, че то е направено от човек на държавна длъжност.
В отговор Додик отбеляза, че премахването на армията на Република Сръбска и определянето на квота за нея от не повече от 9,6 хил. войници е голяма грешка. „Сръбската и хърватската страна не се интересуват от участие в армията. Остават празни места за попълване и има натиск да се приемат бошняци. Това е нов проблем, защото това не е армия от бошняци, а съвместни въоръжени сили. Затова и недоразуменията ще продължат“, предупреди Додик.
Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина обърна внимание на поведението на международната общност, която реагира на превъоръжаването на полицията на Република Сръбска, въпреки че полицията в кантон Сараево в същото време е закупила много повече оръжия.
Милорад Додик обяви, че през следващата година Денят на армията на Република Сръбска ще бъде отбелязан с разполагането на войници в униформи на армията на страната.
Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
Според Комшич, който е и председател на „Демократическия фронт“, действията на Додик дават основание за повдигането на обвинения срещу него. Като примери Комшич приведе информация за съставяне на карти на Велика Сърбия, за желание за заличаване на границите между Босна и Херцеговина и Сърбия, което пряко застрашава териториалната цялост и суверенитет на страната и нарушава Конституцията й.
Последното изявление на Додик е във връзка с отбелязването на годишнината на Трети пехотен полк на Въоръжените сили и на Деня на армията на Република Сръбска. По този повод Додик заяви, че решението за премахване на Въоръжените сили на Република Сръбска, взето под натиска на международната общност, е погрешно и като компенсация следва Трети пехотен полк да отбележи годишнината, като бъде облечен в униформи на бившата армия на Република Сръбска.
В отговор Комшич подчерта, че изявлението на Додик е нарушение на Закона за службата във ВС на Босна и Херцеговина, а отегчаващо обстоятелство е, че то е направено от човек на държавна длъжност.
В отговор Додик отбеляза, че премахването на армията на Република Сръбска и определянето на квота за нея от не повече от 9,6 хил. войници е голяма грешка. „Сръбската и хърватската страна не се интересуват от участие в армията. Остават празни места за попълване и има натиск да се приемат бошняци. Това е нов проблем, защото това не е армия от бошняци, а съвместни въоръжени сили. Затова и недоразуменията ще продължат“, предупреди Додик.
Сръбският член на председателството на Босна и Херцеговина обърна внимание на поведението на международната общност, която реагира на превъоръжаването на полицията на Република Сръбска, въпреки че полицията в кантон Сараево в същото време е закупила много повече оръжия.
Милорад Додик обяви, че през следващата година Денят на армията на Република Сръбска ще бъде отбелязан с разполагането на войници в униформи на армията на страната.
Превод и редакция: Тереза Герова
Sarajevo Times: След като Додик поиска пехотата на Република Сръбска да носи униформи от войната в Босна, посолството на САЩ предупреди, че това застрашава стабилността на страната
16 Май 2019 | 09:48 | Агенция "Фокус"Сараево. Да се изисква от членовете на въоръжените сили на Босна и Херцеговина (БиХ) или някой друг да действа в противоречие с правните разпоредби е неетично и неприемливо. Отговорните институции трябва да реагират по подходящ начин, заявиха в реакция на посолството на Съединените американски щати в БиХ, предава електронното издание Sarajevo Times.
Изявлението идва във вризка с искането на председателя на Президиума на БиХ Милорад Додик към членовете на Трети пехотен полк на въоръжените сили на Република Сръбска (РС) да носят униформи на бившата „Армия на Република Сръбска“ на следващото отбелязване на „Деня на Армията“, което предизвика силни реакции сред обществото в БиХ.
След сигнала на ФЕНА, Службата за връзки с обществеността на дипломатическото представителство на САЩ припомни, че Законът за отбраната на Босна и Херцеговина от 2005 г. ясно определя задълженията, отговорностите и поведението на членовете на въоръжените сили на БиХ.
„Публичното отричане на един от ключовите стълбове на мира и сигурността в БиХ подкопава стабилността на цялата страна. Такава реторика и призиви за подобни действия са безотговорни и опасни и не помагат на БиХ да постигне поставените цели - европейската интеграция“, заявиха от посолството на САЩ.
От там подчертават, че Съединените щати остават ангажирани с опазването на мира и стабилността в Босна и Херцеговина, както и с продължаването на професионалното, продуктивно и положително сътрудничество с въоръжените сили на БиХ.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Изявлението идва във вризка с искането на председателя на Президиума на БиХ Милорад Додик към членовете на Трети пехотен полк на въоръжените сили на Република Сръбска (РС) да носят униформи на бившата „Армия на Република Сръбска“ на следващото отбелязване на „Деня на Армията“, което предизвика силни реакции сред обществото в БиХ.
След сигнала на ФЕНА, Службата за връзки с обществеността на дипломатическото представителство на САЩ припомни, че Законът за отбраната на Босна и Херцеговина от 2005 г. ясно определя задълженията, отговорностите и поведението на членовете на въоръжените сили на БиХ.
„Публичното отричане на един от ключовите стълбове на мира и сигурността в БиХ подкопава стабилността на цялата страна. Такава реторика и призиви за подобни действия са безотговорни и опасни и не помагат на БиХ да постигне поставените цели - европейската интеграция“, заявиха от посолството на САЩ.
От там подчертават, че Съединените щати остават ангажирани с опазването на мира и стабилността в Босна и Херцеговина, както и с продължаването на професионалното, продуктивно и положително сътрудничество с въоръжените сили на БиХ.
Превод и редакция: Иван Христов
Министърът на сигурността на БиХ: Време е да свалим тези боклуци от власт със сила
14 Май 2019 | 11:54 | Агенция "Фокус"Сараево. Министърът на сигурността на Босна и Херцеговина (БиХ) Драган Мектич призова гражданите на страната да свалят правителството от власт, предава електронното издание Sarajevo Times.
Мектич написа в своя „Туитър“ : „Скъпи хора, крайно време е да изметем тези боклуци от власт със сила. Ако искаме по-добро бъдеще за нас и нашите деца, това е единственият начин“.
В предишната си публикация Мектич написа: „Революцията е разрешението“.
Етнонационалните политически партии, които са на власт в Босна и Херцеговина през последните няколко месеца, предизвикват силно напрежение в страната, отбелязва медията.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Мектич написа в своя „Туитър“ : „Скъпи хора, крайно време е да изметем тези боклуци от власт със сила. Ако искаме по-добро бъдеще за нас и нашите деца, това е единственият начин“.
В предишната си публикация Мектич написа: „Революцията е разрешението“.
Етнонационалните политически партии, които са на власт в Босна и Херцеговина през последните няколко месеца, предизвикват силно напрежение в страната, отбелязва медията.
Превод и редакция: Иван Христов
Sarajevo Times: Адмирал Фого предупреди БиХ, че е крайно време да предаде годишната държавна програма за НАТО
8 Май 2019 | 04:59 | Агенция "Фокус"Сараево. Адмирал Джеймс Фого, командващ Обединеното командване на съюзните сили в Неапол, се е срещнал с членовете на президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Желко Комшич (представител на хърватите) и Шефик Джаферович (мюсюлманите) и им е казал, че вече е крайно време БиХ да предаде Годишната държавна програма за Алианса, предава електронното издание Sarajevo Times.
Комшич и Джаферович са запознали Фого с аспирациите и изпълнението на условията за евроатлантическата интеграция на страната, която еднакво иска да попадне в ЕС и НАТО, като са посочили, че отхвърлянето на тази потока не води до стабилност и сигурност в БиХ.
Те са благодарили за решаващата роля на НАТО в спирането на войната в страната през 90-те, установяването на мира и реформирането на отбранителния сектор на държавата.
Те посочиха, че представянето на Годишната държавна програма (АНП) за спазване на законите, приети в областта на отбраната е въпрос за върховенството на закона.
Адмирал Фого смята, че е време за БиХ да предаде АНП и според него неговото отлагане е голям риск да се създаде „лош образ“ пред банкерите от Европейската банка за регионално развитие (ЕБРВ), които ще пристигнат в Сараево тази седмица като част от Третата среща на ЕБРВ. Той подчерта, че властите на БиХ сами изготвят годишната си държавна програма и имат пълен контрол върху нейното съдържание.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Комшич и Джаферович са запознали Фого с аспирациите и изпълнението на условията за евроатлантическата интеграция на страната, която еднакво иска да попадне в ЕС и НАТО, като са посочили, че отхвърлянето на тази потока не води до стабилност и сигурност в БиХ.
Те са благодарили за решаващата роля на НАТО в спирането на войната в страната през 90-те, установяването на мира и реформирането на отбранителния сектор на държавата.
Те посочиха, че представянето на Годишната държавна програма (АНП) за спазване на законите, приети в областта на отбраната е въпрос за върховенството на закона.
Адмирал Фого смята, че е време за БиХ да предаде АНП и според него неговото отлагане е голям риск да се създаде „лош образ“ пред банкерите от Европейската банка за регионално развитие (ЕБРВ), които ще пристигнат в Сараево тази седмица като част от Третата среща на ЕБРВ. Той подчерта, че властите на БиХ сами изготвят годишната си държавна програма и имат пълен контрол върху нейното съдържание.
Превод и редакция: Иван Христов
Хойт Брайън Йи: БиХ е заробена държава, управлявана от клептократи
30 Април 2019 | 10:47 | Агенция "Фокус"Вашингтон. На конференция, посветена на нерешените въпроси в Босна и Херцеговина (БиХ) във Вашингтон, организирана от Международния републикански институт, един от лекторите беше дългогодишният американски дипломат Хойт Брайън Йи, пише сараевският ежедневник Dnevni Avaz.
Той каза, че нещата в БиХ не са толкова сложни, колкото често се показват и че е време за сериозни реформи, защото ако това не се случи, нещата ще продължат да се влошават.
„БиХ е заробена държава. Знаем, че има клептокрация, която е начело на страната и тя е главното препятствие.Така че, като цяло, има две решения, анализът е по-лесен от самите решения, но и двете са доста лесни“, заяви той.
Йи обясни, че има два начина за решаване на проблемите:
„Можете да се справите с начините, по които клептократите улавят държавата и я държат за заложник, или можете да убедите клептократите да спрат да правят това, което правят, което поне предполага някаква форма на конституционна реформа поне в първия случай, има аспекти на конституционната реформа, които не са толкова трудни, ако зад тях има консенсус или поне достатъчно критична маса в подкрепа на съгласието, например, че е неприемливо в Мостар да няма избор от 2008 г. насам. Как е възможно страната, която се стреми към членство в ЕС, в сърцето на Европа, да не дава право на гласуване на своите граждани в, ако не бъркам, петия по големина град. И това не се случва, защото това е толкова сложен проблем, а защото лидерите на политическите партии, а знам кои са те, умишлено пречат на решението“, заяви Хойт Йи.
„Има аспекти на Дейтън или на политическа рамка, които могат да се променят, ако наистина сме сериозни. Алтернативата, в случай, че все пак не може да се постигне консенсус, би била поне да се опитаме да поставим на мястото им тези хора, които се опитват да отрекат държавата и да лишат гражданите й от това, което са заслужили“, добави той.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Той каза, че нещата в БиХ не са толкова сложни, колкото често се показват и че е време за сериозни реформи, защото ако това не се случи, нещата ще продължат да се влошават.
„БиХ е заробена държава. Знаем, че има клептокрация, която е начело на страната и тя е главното препятствие.Така че, като цяло, има две решения, анализът е по-лесен от самите решения, но и двете са доста лесни“, заяви той.
Йи обясни, че има два начина за решаване на проблемите:
„Можете да се справите с начините, по които клептократите улавят държавата и я държат за заложник, или можете да убедите клептократите да спрат да правят това, което правят, което поне предполага някаква форма на конституционна реформа поне в първия случай, има аспекти на конституционната реформа, които не са толкова трудни, ако зад тях има консенсус или поне достатъчно критична маса в подкрепа на съгласието, например, че е неприемливо в Мостар да няма избор от 2008 г. насам. Как е възможно страната, която се стреми към членство в ЕС, в сърцето на Европа, да не дава право на гласуване на своите граждани в, ако не бъркам, петия по големина град. И това не се случва, защото това е толкова сложен проблем, а защото лидерите на политическите партии, а знам кои са те, умишлено пречат на решението“, заяви Хойт Йи.
„Има аспекти на Дейтън или на политическа рамка, които могат да се променят, ако наистина сме сериозни. Алтернативата, в случай, че все пак не може да се постигне консенсус, би била поне да се опитаме да поставим на мястото им тези хора, които се опитват да отрекат държавата и да лишат гражданите й от това, което са заслужили“, добави той.
Превод и редакция: Иван Христов
Sarajevo Times: Драган Чович е преизбран като председател на Хърватския демократичен съюз на БиХ
29 Април 2019 | 11:32 | Агенция "Фокус"Сараево. Настоящият председател на Хърватския демократичен съюз на Босна и Херцеговина (HDZ BiH) е преизбран начело на партията на 13-ия конгрес на фракцията в Мостар, пише електронното издание Sarajevo Times.
Чович спечели с 481 гласа от 486 възможни.
Той е роден на 20 август 1956 година и е босненски хърватин. Служил е в тристранния Президиум на БиХ от 2014 година до 2018 година, но губи от Драган Комшич на изборите през миналата година.
През 1994 г. Чович се присъединява към Хърватския демократичен съюз на Босна и Херцеговина (ХДС). Две години по-късно става член на кантоналния комитет на ХДС. През 1997 г. става председател на градския комитет на ХДС в Мостар.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Чович спечели с 481 гласа от 486 възможни.
Той е роден на 20 август 1956 година и е босненски хърватин. Служил е в тристранния Президиум на БиХ от 2014 година до 2018 година, но губи от Драган Комшич на изборите през миналата година.
През 1994 г. Чович се присъединява към Хърватския демократичен съюз на Босна и Херцеговина (ХДС). Две години по-късно става член на кантоналния комитет на ХДС. През 1997 г. става председател на градския комитет на ХДС в Мостар.
Превод и редакция: Иван Христов
Reuters: Босненските сърби гласуваха за създаване на резервна полицейска част, която се възприема като заплаха от мюсюлманите
19 Април 2019 | 02:06 | Агенция "Фокус"Баня Лука. Парламентът на босненските сърби гласува в четвъртък за създаване на резервни полицейски сили, което се разглежда като заплаха за сигурността от босненските мюсюлмани, живеещи в автономната Република Сръбска в Босна и Херцеговина (БиХ), предава Reuters.
След междуетническите войни през 90-те, обяснява британската агенция, БиХ бе разделена на два автономни региона – Република Сръбска (РС) и бошняшко-хърватската Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ). Двата региона имат свои собствени полицейски сили, като същевременно споделят обща армия.
Министърът на вътрешните работи на РС Драган Лукач заяви, че допълнителната резервна полиция е необходима, за да помогне за справяне със заплахите за сигурността, предизвикани от пристигането на мигранти или лошото време.
Но босненците, живеещи като малцинство в сръбския регион, заявиха, че предложението е върнало спомените за сръбските резервни полицейски сили, които те обвиняват за нападения срещу цивилни в началото на войната през 1992-95 година. Над 100 000 души бяха убити в конфликта, а лидерите на сърбите бяха осъдени за геноцид, припомня медията.
РС има полиция, която наброява 7 хиляди души, включително 350 бошняци.
Регионалният парламент прие законопроекта за създаване на новата резервна сила с гласовете на 51 народни представители срещу само 2 „против“ от общо 83 депутати в законодателния орган.
По думите на вътрешния министър, новата полицейска част ще бъде 20% от размера на съществуващата, а набирането на служители ще започне догодина с обучаването на 200 души.
Миналата година полицията в региона закупи 2500 автомата, което предизвика критики от западните дипломати, че силите стават непропорционално тежко въоръжени.
Съгласно приетото законодателство, полицейските служители ще имат право да арестуват хора без заповед на прокурор или съд, както се изисква сега. „По този начин полицията се намесва в правомощията на съдебните институции”, каза адвокатът Александър Джокич.
Един Рамич, депутат, който ръководи малък босненски блок в парламента на РС, заяви, че законът нарушава Конституцията на държавата, европейската конвенция за правата на човека и наказателното право, осигуряващи защита на самоличността на полицейските информатори или агенти под прикритие.
Рамич заяви, че неговата фракция може да се опита да оспори закона в парламента след тримесечно обществено обсъждане.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
След междуетническите войни през 90-те, обяснява британската агенция, БиХ бе разделена на два автономни региона – Република Сръбска (РС) и бошняшко-хърватската Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ). Двата региона имат свои собствени полицейски сили, като същевременно споделят обща армия.
Министърът на вътрешните работи на РС Драган Лукач заяви, че допълнителната резервна полиция е необходима, за да помогне за справяне със заплахите за сигурността, предизвикани от пристигането на мигранти или лошото време.
Но босненците, живеещи като малцинство в сръбския регион, заявиха, че предложението е върнало спомените за сръбските резервни полицейски сили, които те обвиняват за нападения срещу цивилни в началото на войната през 1992-95 година. Над 100 000 души бяха убити в конфликта, а лидерите на сърбите бяха осъдени за геноцид, припомня медията.
РС има полиция, която наброява 7 хиляди души, включително 350 бошняци.
Регионалният парламент прие законопроекта за създаване на новата резервна сила с гласовете на 51 народни представители срещу само 2 „против“ от общо 83 депутати в законодателния орган.
По думите на вътрешния министър, новата полицейска част ще бъде 20% от размера на съществуващата, а набирането на служители ще започне догодина с обучаването на 200 души.
Миналата година полицията в региона закупи 2500 автомата, което предизвика критики от западните дипломати, че силите стават непропорционално тежко въоръжени.
Съгласно приетото законодателство, полицейските служители ще имат право да арестуват хора без заповед на прокурор или съд, както се изисква сега. „По този начин полицията се намесва в правомощията на съдебните институции”, каза адвокатът Александър Джокич.
Един Рамич, депутат, който ръководи малък босненски блок в парламента на РС, заяви, че законът нарушава Конституцията на държавата, европейската конвенция за правата на човека и наказателното право, осигуряващи защита на самоличността на полицейските информатори или агенти под прикритие.
Рамич заяви, че неговата фракция може да се опита да оспори закона в парламента след тримесечно обществено обсъждане.
Превод и редакция: Иван Христов
Sarajevo Times: Хърватският президент търси континюитет на политиката за изграждане на национално единство с хърватите в БиХ, какъвто е заветът на Франьо Туджман
27 Март 2019 | 09:12 | Агенция "Фокус"Загреб. Хърватите са най-старият съставен народ в Босна и Херцеговина (БиХ) и един от стълбовете на съвременната хърватска държава, заяви президентът на страната Колинда Грабар-Китарович на Деня на отворените врати на хървати от Босна и Херцеговина в нейния кабинет, пише електронното издание Sarajevo Times.
„Вие не сте гости, новодошли или етническо малцинство в БиХ, а най-старият й съставен народ, който не иска нищо повече от мир и равенство с другите два в общата ви родина БиХ“, каза държавният глава, като добави, че БиХ не е държава на един, а на три съставни народа, което е „факт в БиХ от десетилетия и векове“.
Това „гарантира вашите конституционни права и ние имаме задължението да защитаваме, тълкуваме и насърчаваме този факт“, посочи Грабар-Китарович. „Това е прагът на вашата конституция и равенство и няма отстъпление от този праг. Заедно с вас на този праг стои Хърватия“.
Президентът заяви, че хърватите в БиХ имат право да избират политически представители, които „законно да ги представляват на всички нива на управлението“, както и правото на етнически, културни, образователни и медийни институции и правото на равнопоставено използване на хърватски език. Като настояват за тези права, хърватите не искат „нищо повече от другите“ и това е най-добрият начин да се запази БиХ като държава и по този начин европейските ценности се вграждат в тази държава, добави тя.
Тя каза още, че босненските хървати, заедно с техните „приятели и патриоти в Хърватия“ и емигрантите, „са един от стълбовете на съвременната хърватска държава и нашата победа във Хърватската война за независимост“.
Президентът каза, че срещата й с хървати от БиХ е „израз на континюитета на политиката за изграждане на национално единство“, според завета на първия хърватски президент Франьо Туджман. „Не само вие, хърватите, които живеят в БиХ като своя родина, но и хърватите, които са емигрирали от БиХ, както и емигрирали от Хърватия, са част от неделимото хърватско цяло“.
Тя призова за създаването на механизми за свързване на хърватите в Хърватия, Босна и Херцеговина и в чужбина, така че да е възможно всички „национални ресурси да се използват за демографско обновление и оцеляване в нашите родни страни, стимулиране на нашата икономика и политическо и културно признание в света”.
Грабар-Китарович настоя за по-интензивни преговори за присъединяване между ЕС и БиХ, при условие че хърватите са равнопоставен народ. ЕС се нуждае от Босна и Херцеговина и присъединяването й ще бъде от голяма стойност в сферата на политиката, културата и и сигурността, заяви тя.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
„Вие не сте гости, новодошли или етническо малцинство в БиХ, а най-старият й съставен народ, който не иска нищо повече от мир и равенство с другите два в общата ви родина БиХ“, каза държавният глава, като добави, че БиХ не е държава на един, а на три съставни народа, което е „факт в БиХ от десетилетия и векове“.
Това „гарантира вашите конституционни права и ние имаме задължението да защитаваме, тълкуваме и насърчаваме този факт“, посочи Грабар-Китарович. „Това е прагът на вашата конституция и равенство и няма отстъпление от този праг. Заедно с вас на този праг стои Хърватия“.
Президентът заяви, че хърватите в БиХ имат право да избират политически представители, които „законно да ги представляват на всички нива на управлението“, както и правото на етнически, културни, образователни и медийни институции и правото на равнопоставено използване на хърватски език. Като настояват за тези права, хърватите не искат „нищо повече от другите“ и това е най-добрият начин да се запази БиХ като държава и по този начин европейските ценности се вграждат в тази държава, добави тя.
Тя каза още, че босненските хървати, заедно с техните „приятели и патриоти в Хърватия“ и емигрантите, „са един от стълбовете на съвременната хърватска държава и нашата победа във Хърватската война за независимост“.
Президентът каза, че срещата й с хървати от БиХ е „израз на континюитета на политиката за изграждане на национално единство“, според завета на първия хърватски президент Франьо Туджман. „Не само вие, хърватите, които живеят в БиХ като своя родина, но и хърватите, които са емигрирали от БиХ, както и емигрирали от Хърватия, са част от неделимото хърватско цяло“.
Тя призова за създаването на механизми за свързване на хърватите в Хърватия, Босна и Херцеговина и в чужбина, така че да е възможно всички „национални ресурси да се използват за демографско обновление и оцеляване в нашите родни страни, стимулиране на нашата икономика и политическо и културно признание в света”.
Грабар-Китарович настоя за по-интензивни преговори за присъединяване между ЕС и БиХ, при условие че хърватите са равнопоставен народ. ЕС се нуждае от Босна и Херцеговина и присъединяването й ще бъде от голяма стойност в сферата на политиката, културата и и сигурността, заяви тя.
Превод и редакция: Иван Христов
Sarajevo Times: Събиране на сръбските „Четници“ в босненския Вишеград предизвика опасения сред мюсюлманите в страната и международната общност
12 Март 2019 | 10:52 | Агенция "Фокус"Сараево. Събиране на ултранационалистическото сръбско движение „Черник“ в босненския Вишеград в неделя (10 март) предизвика опасения и осъждания от мюсюлманите в страната и международната общност, пише електронното издание Sarajevo Times.
Около 200 членове на движението се събраха в града на брега на река Дрина, където се намира границата между Сърбия и Босна и Херцеговина (БиХ). Те отбелязаха годишнината от ареста на основателя си Дража Михайлович.
Мероприятието предизвика остри критики в БиХ и сред международната общност.
„Събирането на Четниците във военни униформи и заплахите с „ад и окървавена Дрина“, които можеха да се чуят, категорично представляват насърчаване на етническа и религиозна омраза, което е престъпление“, заяви представителят на мюсюлманите в тричленния Президиум на БиХ Шефик Джаферович.
Денис Звиздич, който все още е председател на Съвета на министрите, заяви, че сбирката е „антицивилизационна“ и че тя връща спомени за 90-те години, когато „четническата иделогия, расизма и хегемонизма бяха в основата на бруталната агресия“ срещу Босна, която е била последвана от „планирано и насилствено прогонване и масови военни престъпления срещу несръбското население, което кулминира с геноцида в Сребреница“.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Около 200 членове на движението се събраха в града на брега на река Дрина, където се намира границата между Сърбия и Босна и Херцеговина (БиХ). Те отбелязаха годишнината от ареста на основателя си Дража Михайлович.
Мероприятието предизвика остри критики в БиХ и сред международната общност.
„Събирането на Четниците във военни униформи и заплахите с „ад и окървавена Дрина“, които можеха да се чуят, категорично представляват насърчаване на етническа и религиозна омраза, което е престъпление“, заяви представителят на мюсюлманите в тричленния Президиум на БиХ Шефик Джаферович.
Денис Звиздич, който все още е председател на Съвета на министрите, заяви, че сбирката е „антицивилизационна“ и че тя връща спомени за 90-те години, когато „четническата иделогия, расизма и хегемонизма бяха в основата на бруталната агресия“ срещу Босна, която е била последвана от „планирано и насилствено прогонване и масови военни престъпления срещу несръбското население, което кулминира с геноцида в Сребреница“.
Превод и редакция: Иван Христов
Sarajevo Times: БиХ остава без правителство и след срещата на лидерите на трите най-големи етнически партии
8 Март 2019 | 09:59 | Агенция "Фокус"Сараево. Председателят на „Партията на демократическото действие“ (ПДД) Бакир Изетбегович даде пресконференция след срещата с лидерите на „Хърватския демократичен съюз“ (ХДС) и „Съюзът на независимите социалдемократи“ (СНСД) Драган Чович и Милорад Додик, на която изрази надежда, че има шанс да се постигне споразумение и да се подпише „определен документ с принципите на действие в този мандат, които биха позволили назначаването на премиер на Съвета на Министрите на Босна и Херцеговина (БиХ)“, пише електронното издание Sarajevo Times.
„Не съм сигурен, че ще можем да го хармонизираме, но ще имаме предложение до края на тази седмица“, каза Изетбегович.
По въпроса за изграждането на магистралата по маршрута Сараево-Белград той смята, че има добра възможност строителството да започне още тази година.
По отношение на разпределението на министерствата обаче, Изетбегович каза, че те не са успели да постигнат споразумение, но всички събеседници са представили от кое министерство се интересуват, „така че те трябва да хармонизират още повече позициите си”.
Когато става дума за потенциалния партньор във властта и дали е ясно кой ще се присъедини към коалицията с ПДД на държавно ниво и на ниво Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ), Изетбегович заяви, че „нещата се движат бавно напред, а тези, които не отказват да се присъединят към нея, ще се присъединят към правителството, защото засега Блокът БХ имаше твърда позиция, че няма да влезе в коалиция с нас“.
„Не постигнахме съгласие по ключовия детайл относно активирането на Плана за действие за присъединяване към НАТО, но е пределно ясно, че хъратските и бошняшките партии са за активирането му, а сръбските представители. Ще се опитаме да хармонизираме този въпрос и да намерим някакъв изход от тази безизходица, но, за съжаление, днес не успяхме“, заяви лидерът на ПДД, като добави, че Република Сръбска определено има правото на своето политическо отношение по този въпрос.
„Но това не означава, че сръбските представители не могат да променят тези закони, ако имат достатъчно гласове в държавния парламент. Възможно е да се приеме това, от което се интересува Република Сръбска, тъй като тя има свои представители на всички нива и може да повдигне този въпрос по такъв начин“, добави той.
Запитан за назначаването на председател на Съвета на министрите на БиХ, Изетбегович каза, че трите партии ще се опитат да хармонизират документ, който да отговаря на възгледите на трите страни.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
„Не съм сигурен, че ще можем да го хармонизираме, но ще имаме предложение до края на тази седмица“, каза Изетбегович.
По въпроса за изграждането на магистралата по маршрута Сараево-Белград той смята, че има добра възможност строителството да започне още тази година.
По отношение на разпределението на министерствата обаче, Изетбегович каза, че те не са успели да постигнат споразумение, но всички събеседници са представили от кое министерство се интересуват, „така че те трябва да хармонизират още повече позициите си”.
Когато става дума за потенциалния партньор във властта и дали е ясно кой ще се присъедини към коалицията с ПДД на държавно ниво и на ниво Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ), Изетбегович заяви, че „нещата се движат бавно напред, а тези, които не отказват да се присъединят към нея, ще се присъединят към правителството, защото засега Блокът БХ имаше твърда позиция, че няма да влезе в коалиция с нас“.
„Не постигнахме съгласие по ключовия детайл относно активирането на Плана за действие за присъединяване към НАТО, но е пределно ясно, че хъратските и бошняшките партии са за активирането му, а сръбските представители. Ще се опитаме да хармонизираме този въпрос и да намерим някакъв изход от тази безизходица, но, за съжаление, днес не успяхме“, заяви лидерът на ПДД, като добави, че Република Сръбска определено има правото на своето политическо отношение по този въпрос.
„Но това не означава, че сръбските представители не могат да променят тези закони, ако имат достатъчно гласове в държавния парламент. Възможно е да се приеме това, от което се интересува Република Сръбска, тъй като тя има свои представители на всички нива и може да повдигне този въпрос по такъв начин“, добави той.
Запитан за назначаването на председател на Съвета на министрите на БиХ, Изетбегович каза, че трите партии ще се опитат да хармонизират документ, който да отговаря на възгледите на трите страни.
Превод и редакция: Иван Христов
„Политика“ (Сърбия): Ако бъде променено името на Република Сръбска тя ще излезе от БиХ, както и ако Косово влезе в ООН
27 Февруари 2019 | 10:55 | Агенция "Фокус"Белград. Председателят на Президиума на Босна и Херцеговина (БиХ) Милорад Додик заяви, че ако Конституционният съд на страната одобри инициативата за промяна на името на Република Сръбска (РС), „Република Сръбска ще седне и ще вземе решение за своя статут“ и че той самият е за независимост, пише електронното издание на белградския ежедневник „Политика“.
В рамките на гостуването си на програма на РТС, той заяви, че позицията на властта и опозицията в РС е да се вземе решение за статута, ако инициативата на босненската мюсюлманска „Партия на демократическото действие“ (ПДД) стигне до разглеждане от Конституционния съд на БиХ.
Ще свикаме референдум и ще се отделим от Босна, каза Додик, като увери, че този ход ще бъде подкрепен от поне десет страни.
Лидерът на босненските сърби заяви, че разчита на реакцията на САЩ и Европейския съюз, но този ход със сигурност ще бъде реакцията на РС.
Ако Косово има право да се отдели, в БиХ има Република Сръбска и хървати
Председателят на Президиума на БиХ увери, че решението за Косово ще се отрази и в Република Сръбска, защото „ако някой получи правото да каже, че взима решение за отделянето на Косово от Сърбия, защото това право да нямат и някои други“.
„Ако някой има това право, то ние считаме, че можем да се позовем на това и ще се позовем на това право“, заяви Додик.
Той заяви, че парламента на РС е заявил „в момента, когато Косово се обяви за независимо“, че когато Прищина влезе в ООН, то значи и Баня Лука има право да се отдели.
Той оцени, че при такова развитие на нещата „и хърватите в Босна няма да пропуснат възможността да се отделят“, а и бошняците ще разберат, че това е най-добре за тях.
Той смята, че не може да се стигне до война в Босна, като добави, че армията и СИПА веднага биха се „разпаднали“, докато кантоналната полиция не може да преминава границите на ентитетите.
Говорейки за позицията си в Сараево, той каза, че не е отишъл в Президентството, за да засили Босна, а позицията на РС и че „днес Босна не е нито на небето, нито на земята“. Има много открити въпроси, каза Додик, като отбеляза, че може би в началото е имало грешка, когато Босна е била „заслепена“ от Дейтънското споразумение.
По неговите думи, може би е трябвало да се проведе разграничение и тогава днес Босна би била по-стабилна.
Той каза, че РС изисква спазването на Дейтънското споразумение и че РС ще укрепи своята Конституция, защото върховният представител (на международната общност) е иззел много от нейните компетенции.
Що се отнася до инициативата на ПДД за промяна на името на РС, Додик заяви, че РС е „синоним на Западна Сърбия, защото хората се чувстват така“.
Без мое съгласие БиХ не може да се присъедини към НАТО - а аз съм против
Лидерът на босненските сърби заяви, че е против членство на БиХ в НАТО, защото този Алианс, по неговите думи, „подкрепи политически мюсюлманите във войната“.
На забележката на журналист,а че партията на Додик „Съюзът на независимите социалдемократи“ (СНСД) някога е била шампион на членството в НАТО, той заяви, че тя е „действала така в контекста на международните отношения“.
„Отношението се промени, защото НАТО бомбардира Сърбия. НАТО извърши геноцид срещу сърбите чрез бомбардировките през 1999 г.“, подчерта Додик.
Той добави, че официалната му политика до 2005 г. е била демилитаризация, защото БиХ не може да има военна структура.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
В рамките на гостуването си на програма на РТС, той заяви, че позицията на властта и опозицията в РС е да се вземе решение за статута, ако инициативата на босненската мюсюлманска „Партия на демократическото действие“ (ПДД) стигне до разглеждане от Конституционния съд на БиХ.
Ще свикаме референдум и ще се отделим от Босна, каза Додик, като увери, че този ход ще бъде подкрепен от поне десет страни.
Лидерът на босненските сърби заяви, че разчита на реакцията на САЩ и Европейския съюз, но този ход със сигурност ще бъде реакцията на РС.
Ако Косово има право да се отдели, в БиХ има Република Сръбска и хървати
Председателят на Президиума на БиХ увери, че решението за Косово ще се отрази и в Република Сръбска, защото „ако някой получи правото да каже, че взима решение за отделянето на Косово от Сърбия, защото това право да нямат и някои други“.
„Ако някой има това право, то ние считаме, че можем да се позовем на това и ще се позовем на това право“, заяви Додик.
Той заяви, че парламента на РС е заявил „в момента, когато Косово се обяви за независимо“, че когато Прищина влезе в ООН, то значи и Баня Лука има право да се отдели.
Той оцени, че при такова развитие на нещата „и хърватите в Босна няма да пропуснат възможността да се отделят“, а и бошняците ще разберат, че това е най-добре за тях.
Той смята, че не може да се стигне до война в Босна, като добави, че армията и СИПА веднага биха се „разпаднали“, докато кантоналната полиция не може да преминава границите на ентитетите.
Говорейки за позицията си в Сараево, той каза, че не е отишъл в Президентството, за да засили Босна, а позицията на РС и че „днес Босна не е нито на небето, нито на земята“. Има много открити въпроси, каза Додик, като отбеляза, че може би в началото е имало грешка, когато Босна е била „заслепена“ от Дейтънското споразумение.
По неговите думи, може би е трябвало да се проведе разграничение и тогава днес Босна би била по-стабилна.
Той каза, че РС изисква спазването на Дейтънското споразумение и че РС ще укрепи своята Конституция, защото върховният представител (на международната общност) е иззел много от нейните компетенции.
Що се отнася до инициативата на ПДД за промяна на името на РС, Додик заяви, че РС е „синоним на Западна Сърбия, защото хората се чувстват така“.
Без мое съгласие БиХ не може да се присъедини към НАТО - а аз съм против
Лидерът на босненските сърби заяви, че е против членство на БиХ в НАТО, защото този Алианс, по неговите думи, „подкрепи политически мюсюлманите във войната“.
На забележката на журналист,а че партията на Додик „Съюзът на независимите социалдемократи“ (СНСД) някога е била шампион на членството в НАТО, той заяви, че тя е „действала така в контекста на международните отношения“.
„Отношението се промени, защото НАТО бомбардира Сърбия. НАТО извърши геноцид срещу сърбите чрез бомбардировките през 1999 г.“, подчерта Додик.
Той добави, че официалната му политика до 2005 г. е била демилитаризация, защото БиХ не може да има военна структура.
Превод и редакция: Иван Христов
Sarajevo Times: БиХ и Хърватия подписаха план за военно сътрудничество
14 Февруари 2019 | 10:08 | Агенция "Фокус"Сараево. Заместник-министърът на отбраната за международното сътрудничество на Босна и Херцеговина (БиХ) Зоран Сиянович и военното аташе на Хърватия в БиХ Марин Грегорович подписаха двустранен план за военно сътрудничество за 2019 година, предава електронното издание Sarajevo Times.
С подписването на Плана за двустранно-военно сътрудничество за 2019 г. продължава успешното сътрудничество на министерствата на отбраната на Република Хърватска и Босна и Херцеговина, което е взаимно удовлетворение на желанията на двете министерства за сътрудничеството на въоръжените сили на БиХ и Хърватия.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
С подписването на Плана за двустранно-военно сътрудничество за 2019 г. продължава успешното сътрудничество на министерствата на отбраната на Република Хърватска и Босна и Херцеговина, което е взаимно удовлетворение на желанията на двете министерства за сътрудничеството на въоръжените сили на БиХ и Хърватия.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
„Мафкакс“ (Македония): Босненски град спря финансирането на политическите партии и пренасочи средствата за студентски стипендии
9 Февруари 2019 | 13:47 | Агенция "Фокус"Долни Вакъф. Общинското събрание на боснeнското градче Долни Вакъф, на 85 км северозападно от Сараево, Федерация Босна и Херцеговина, реши да спре финансирането на политическите партии от бюджета и да пренасочи средствата за студентски стипендии, предава македонската агенция „Макфакс“, като се позовава на публикация в сараевското издание „Освобождение“.
Решението е взето единодушно на заседание, проведено преди няколко дни, а, както предава вестникът, става въпрос за около 12 500 евро месечно.
Агенция „Фокус“ припомня:
На редица места в Босна и Херцеговина (БиХ) все още не са формирали парламенти на всички нива на управлението заради резултатите от проведените на 7 октомври 2018 година общи избори в страната. В единия от ентитетите – Република Сръбска, решаваща победа постигна „Съюза на независимите социалдемократи“, оглавяван от Милорад Додик, който след два мандата начело на РС бе избран да представлява босненските сърби в тристранния президиум. По-заплетена е ситуацията в другия ентитет – „Федерация Босна и Херцеговина“, където, както твърдят хърватите, включително и от Хърватия, за техния представител в президентството са гласували хиляди бошняци, в резултат от което за представител на босненския народ в президиума бе излъчен социалдемократът Желко Комшич, склонен към съюз с мюсюлманите, а не председателят на „Хърватския демократически съюз“ (ХДС) Драган Чович, който е склонен към ситуационен съюз със сърбите за промяна на някои от положенията на Дейтънския договор, което да доведе до подобряване на положението на хърватите в страната.
Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
Решението е взето единодушно на заседание, проведено преди няколко дни, а, както предава вестникът, става въпрос за около 12 500 евро месечно.
Агенция „Фокус“ припомня:
На редица места в Босна и Херцеговина (БиХ) все още не са формирали парламенти на всички нива на управлението заради резултатите от проведените на 7 октомври 2018 година общи избори в страната. В единия от ентитетите – Република Сръбска, решаваща победа постигна „Съюза на независимите социалдемократи“, оглавяван от Милорад Додик, който след два мандата начело на РС бе избран да представлява босненските сърби в тристранния президиум. По-заплетена е ситуацията в другия ентитет – „Федерация Босна и Херцеговина“, където, както твърдят хърватите, включително и от Хърватия, за техния представител в президентството са гласували хиляди бошняци, в резултат от което за представител на босненския народ в президиума бе излъчен социалдемократът Желко Комшич, склонен към съюз с мюсюлманите, а не председателят на „Хърватския демократически съюз“ (ХДС) Драган Чович, който е склонен към ситуационен съюз със сърбите за промяна на някои от положенията на Дейтънския договор, което да доведе до подобряване на положението на хърватите в страната.
Превод и редакция: Иван Христов
