НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 08:40


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Засили ли Преспанското споразумение националистическите настроения

Kathimerini: Засили ли Преспанското споразумение националистическите настроения

11 Април 2019 | 09:59 | Агенция "Фокус"
Атина. Засили ли Преспанското споразумение националистическите настроения, коментира електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini
През лятото на 2018 г. министър-председателите на Гърция и на Бившата югославска република Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев подписаха историческото споразумение на брега на Преспанското езеро, с което Македония ще бъде преименувана на Северна Македония. По това време международната общност и по-специално Европейският съюз, чрез своя върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, поздравиха двете правителства за извършването на огромна стъпка към прекратяването на най-странния спор в международни отношения, припомня изданието.
Това състояние на еуфория обаче не продължи дълго. Много скоро стана ясно, че следващите стъпки до ратифицирането на споразумението от парламентите на двете страни ще бъдат изключително предизвикателни.
И в двете страни опозиционните партии бяха твърдо против споразумението и мобилизираха общественото мнение, за да го оспорят. В Атина и Солун бяха организирани митинги, в които се събраха либерали, националисти, неофашисти, комунисти, социалдемократи и други.
Сега, когато споразумението е ратифицирано от гръцкия парламент, възникват няколко въпроса за отпечатъка, който може да е оставило то на гръцкото общество. Дали това споразумение, с всичките си политически вълнения, поражда националистически настроения?
Опитът да се отговори на този въпрос, е като се съсредоточим върху специфична проява на национализма. Вместо да разглеждаме въпроси от проучванията, опитвайки се да разберем дали гърците са по-склонни да казват, че се гордеят с това, че са гърци, трябва да разгледаме вида на поведението, което те желаят да демонстрират публично.
Мярка, която улавя тази публична проява на националистически настроения, е доброволното показване на национални знамена на балконите или прозорците на къщи и апартаменти.
Знамето е единственият най-важен символ на националната идентичност. Често се говори, че позитивните настроения към националния флаг са по-високи сред хората, които се класифицират като националисти и принадлежат към дясното в политическия спектър. Такъв е случаят най-вече в страна като Гърция, с история на десен авторитаризъм. Без знамето да стане табу в гръцкото общество, какъвто е случаят с други страни, които са преживели военни преврати, съществува недвусмислена връзка между публичното представяне на знамето и политическата идеология на дясното.
Следователно,трябва да се отговори на следния въпрос: Дали Договорът от Преспа увеличи знамената, които висят от гръцки балкони?
За да отговорим на този въпрос, започнахме със съставянето на списък на всички улици в Атина. След това случайно избрахме 315 и тръгнахме по тях, преброявайки броя на знамената на улицата. Работата на терен се проведе между 24 януари и 4 февруари 2019 г
За да установим критерий, повторихме същата процедура в португалската столица Лисабон. Отново бяха избрани 315 улици и членовете на нашия изследователски екип вървяха по тях през същия период, броейки португалски знамена.
За да се разгледа допълнително дали различията между Атина и Лисабон се дължат по-скоро на Споразумението от Преспа, отколкото на това, че атиняните са просто по-големи националисти от жителите на Лисабон, ние трябваше да намерим начин да съберем същата информация, но в предишни години. Направихме това с помощта на картографските данни от Google Earth, които имат множество снимки за всяка улица с течение на времето, датирани с година и месец. Разделихме годишните наблюдения на три периода: 2008-09, 2014-15 и 2019.
Установи се, че Споразумението от Преспа предизвика голямо увеличение на броя на знамената, поставени на атинските балкони.
Докато средният брой знамена на улица Лисабон намалява до 0,21 през 2019 г., в Атина е нараснал до 2,87. Така, докато в Лисабон броят на знамената през 2019 г. е намалял средно с 1 знаме на улица, в Атина те са се увеличили с 1,5 знамена на улица.
Комбинирайки тези две различия, можем да кажем, че Споразумението от Преспа е увеличило броя на знамената в Атина с около 2,5 знамена на улица. Човек може забележи още по-добре тази възходяща тенденция, ако бяхме избрали Солун вместо Атина за нашия анализ.
Разбира се, все пак може да се твърди, че знамената като цяло са станали по-популярни в Гърция с течение на времето, но изследването показва, че увеличението се отнася само за гръцките знамена, а не за знамената като цяло.
Ако има някакъв урок от това изследване, ние считаме, че урокът не трябва да бъде, че Споразумението има потенциално смущаващи странични ефекти. Дори ако това беше така, това не е причина да се въздържаме от прилагане на политики, насочени към облекчаване на конфликтите на Балканите. Напротив, това упражнение говори по-скоро за начина, по който политическият дебат е бил формулиран през този период, и за ролята на политическите елити в ескалирането на националистическите настроения. Вярно е, че регионалните идентичности са силни, дълбоко вкоренени и могат да бъдат активирани пред споразумение, което изглежда ги предизвиква. Може би затова може би си заслужава да се отбележи ролята на политическите елити, които могат или да засилят тези реакции, или да ги успокоят със собствената си позиция в обществения дебат. Изглежда, че този път те са избрали първото.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.