НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 13:51


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Kathimerini: Няма шанс Турция да получи и F-35, и С-400, твърди американски сенатор

Kathimerini: Няма шанс Турция да получи и F-35, и С-400, твърди американски сенатор

22 Април 2019 | 10:44 | Агенция "Фокус"
Атина. САЩ ще наложат санкции на Турция и ще замразят доставките на американски изтребители F-35, ако Анкара финализира договора за придобиването и разполагането на руската система за противоракетна отбрана С-400. Това заяви американският сенатор Робърт Менендес в ексклузивно интервю за главния редактор на водещия гръцки ежедневник Kathimerini Алексис Папачелас.
„Няма вероятност да получат F-35. Ще има санкции съгласно законите, които съществуват днес. Това е покупка на голяма част военно оборудване от Русия и е основание за санкции за всеки в света света - включително Турция. Няма начин да имаме... F-35 до С-400. Това е невъзможно да се случи“, категоричен бе американският сенатор от Демократическата партия.
Съгласно думите на Менендес, някои от най-силните поддръжници на сделката за F-35 с Анкара и други американски представители, които смятат, че Турция все още е основен партньор в областта на сигурността в региона, са „категорични “, че това „просто не може да се случи“.
Запитан дали САЩ ще обмислят преместването на американските военни бази от Турция в Гърция, ако отношенията между Вашингтон и Анкара продължат да се влошават, демократът подчерта, че не вярва в подобен сценарий, но увери, че страната му ще направи всичко възможно, за да гарантира националната си сигурност - включително преместване на военните си бази.
Що се отнася до Закона за партньорство в областта на сигурността и енергетиката в Източното Средиземноморие, Менендес отбеляза, че той демонстрира признаването от страна Конгреса на САЩ на значението на участващите страни (Гърция, Кипър и Израел). Сенаторът приветства и Преспанското споразумение между Атина и Скопие, което, съгласно думите му, ще позволи на Гърция да играе важна роля на Балканите.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Мевлют Чавушоглу: Турция разбира опасенията на НАТО относно руските С-400

Мевлют Чавушоглу: Турция разбира опасенията на НАТО относно руските С-400

20 Април 2019 | 17:13 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция разбира опасенията на НАТО за придобиването на руски противовъздушни системи С-400 от Анкара, заяви министърът на външните работи на страната Мевлют Чавушоглу, цитиран от електронното издание на вестник Hurriyet.
„Трябва да вземем предвид опасенията на НАТО (по отношение на С-400). Не е вярно, че Турция не се съобразява с тях. Ние винаги сме чувствителни“, заяви той по време на съвместна пресконференция с колегите си от Румъния и Полша в Анкара.
„Нашите съюзници и НАТО трябва да разберат това много добре. Ние имаме спешна нужда от системи за ПВО“, обясни Чавушоглу.
Официални представители на САЩ предложиха на Турция да купи ракетната система на САЩ „Пейтриът“, а не С-400, защото тя е несъвместима със системите на НАТО.
Турция отговори, че именно отказът на САЩ да й продаде „Пейтриът“ я е накарал да търси други продавачи, добавяйки, че Русия й е предложила по-добра сделка, включително трансфер на технологии.

Превод и редакция: Иван Христов

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция може да се обърне към Русия, ако САЩ изключат Турция от програмата за F-35

ТАСС: Турция може да се обърне към Русия, ако САЩ изключат Турция от програмата за F-35

20 Април 2019 | 06:56 | Агенция "Фокус"
Анкара. Анкара може да се обърне към Москва, ако САЩ изключат Турция от програмата za F-35 бомбардировачи от пето поколение. Това пише, позовавайки се на източник от турските въоръжени сили американският вестник Defence News, цитиран от TACC.
"Не можем да си позволим да сменим F-35 с нищо", цитира източникът. "Руските авиационни технологии ще бъдат първият и най-добър избор, ако американските ни съюзници не се държат по съюзнически и поставят под въпрос участието на Турция в съвместната програма [за изграждане] на самолетите F-35", каза той и подчерта, че този вариант е най-подходящ за Анкара, въз основа на "геостратегически оценки".
По-рано турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Турция може да се обърне към всяка друга страна, ако Съединените щати откажат да доставят F-35. "Има F-35, има руски изтребители. Ако нямаме F-35, тогава ще трябва да задоволим нуждата си от изтребители другаде. И така ще продължи, докато не започнем да произвеждаме собствен самолет. - каза той.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Kathimerini: Евангелос Апостолакис определи като „проблем“ решението на Турция за закупуване на С-400, призова Атина да закупи F-35 за „баланс на силите в Егейско море“

Kathimerini: Евангелос Апостолакис определи като „проблем“ решението на Турция за закупуване на С-400, призова Атина да закупи F-35 за „баланс на силите в Егейско море“

19 Април 2019 | 09:46 | Агенция "Фокус"
Атина. Министърът на отбраната на Гърция Евангелос Апостолакис определи като „проблем“ решението на Турция да закупи руските зенитно-ракетни системи С-400, съобщава електронното издание на атинския ежедневник Kathimerini.
В широкообхватно интервю с Open TV, цитирано от вестника, Апостолакис подчерта, че придобиването на системата от Анкара напълно ще промени ситуацията по отношение на контрола върху въздушното пространство над Егейско море. В същото време той подчерта необходимостта Гърция да придобие F-35 или други самолети, за да засили своята противовъздушна отбрана, така че в крайна сметка да има баланс на силите.
„Гърция не е първият проблем на Турция", коментира Апостолакис, като допълни, че Анкара влиза в противоречия не само със съседите си, но и с Европейския съюз и САЩ.
Въпреки това гръцкият министър на отбраната подчерта добрите отношения, които има с турския си колега Хулуси Акар. Апостолакис го описа като „искрен“ и увери, че двамата заедно търсят начини за намаляване на напрежението в Егейско море.
Апостолакис увери, че не се страхува от военно произшествие или инцидент в Егейско море между двете страни. „Ако не допуснем грешка, това няма да се случи", обясни гръцкият министър на отбраната.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".


Превод и редакция: Тереза Герова

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Сабах“ (Турция): Анкара вече премина Рубикон: Сценариите около С-400

„Сабах“ (Турция): Анкара вече премина Рубикон: Сценариите около С-400

17 Април 2019 | 14:36 | Агенция "Фокус"
Анкара. САЩ ще натиска Турция по всички възможни начини във връзка с покупката на С-400, а Анкара щ се съпротивлява. Турското проправителствено издание „Сабах“ се опитва да оцени какво може да направи Америка и какви може да са възможните отговори на Турция.
Най-обсъжданият сценарий: Въвеждането на военно ембарго срещу Турция. Това може да се случи на различни нива. Започвайки от възможна отмяна на доставките на F-35 и завършвайки с включването в черни списък на такива турски компании, като „Аселсан“. Няма как да се знае колко далеч ще стигне Америка, но тя неизбежно ще предприеме поне някои мерки, които ще причинят вреди на Анкара.
Турция може да влезе в разговор по този въпрос. Спирането на доставките на F-35 ще навреди и на нея, но ще нанесе щети и на самия проект. Нуждата на Анкара от бойни самолети е налице. Срокът на експлоатация на F-16 е още не повече от 10 години. Разбира се, за тези 10 години могат да се намерят средства, но също така е нужно решаването на проблемите в краткосрочна перспектива, особено предвид това, че условията около Турция могат да направят ситуацията тежка.
Авторът обаче твърди, че дори и Турция да не купи С-400, действията на Вашингтон не могат да бъдат предсказани. Анкара трябва да търси начини за осигуряване на устойчивостта на своите отбранителни системи в краткосрочен план.
Америка, според изданието, може да се обърне и към комплексно ембарго, което да обхване не само F-35, но засега това не е много вероятна перспектива. Разбира се, пише „Сабах“, САЩ могат да направят и това, ако поискат, но тази мярка ще има такива последствия, като стесняване на американския пазар за оръжия, предоставяне на Русия и Китай пълен достъп до турския пазар и подготовка на почвата за подобни случаи в бъдеще. Затова подобни действия на Вашингтон може и да причинят вреди на Турция, но в резултат Америка ще я изгуби напълно.
Третият сценарий е въпросът за изключване на Турция от НАТО. Това е нереалистичен сценарий, твърди вестникът, поне засега.
Както е известно, НАТО не предвижда механизъм за изключване на членове,а Америка сама по себе си не може да изключи Турция. Практически това би означавало край на НАТО, а ако Америка разруши НАТО, няма да има какво да се направи, смята авторът.
И четвъртият, още по-песимистичен сценарий, който никой още не е изразил, е вероятността от конфликт между САЩ и Турция. Това също не е много реалистично. В крайна сметка, ако Америка, която избягва директна намеса дори в такива региони като Сирия и Венецуела, е решила да атакува Турция, тогава не си струва да говорим за всичко това, пише „Сабах“.
Остава най-реалистичният, според изданието, сценарий. Вашингтон иска да заплаши Анкара с икономическата палка. Именно за този сценарий трябва да се готви Турция, съветва вестникът, като посочва, че не е нужно да си експерт, за да разбереш, че това ще причини щети на страната, или поне, като минимум, ще я постави в трудно положение.
„Сабах“ подчертава обаче, че „Турция вече премина Рубикон“.
Ако се отвърне от този път, за нея ще има не само икономически, но и стратегически последствия. Отказът от стратегическите нужди заради икономическия натиск ще има непоправими последствия, предупреждава авторът.
Икономиката ще се оправи, но стратегическите загуби ще са непоправими. Затова е важно, призовава вестникът, Турция да се готви за икономически натиск и да продължава да обсъжда темата на масата за преговори. Когато получи С-400, Анкара ще има много по-широко пространство за действия, заключва изданието.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Турция и САЩ не успяха да преодолеят разногласията по С-400

ТАСС: Турция и САЩ не успяха да преодолеят разногласията по С-400

17 Април 2019 | 06:42 | Агенция "Фокус"
Вашингтон/Анкара. В рамките на консултациите, проведени тази седмица, Анкара и Вашингтон не са успели да преодолеят разногласията, свързани с решението на Турция да придобие руските противовъздушни ракетни системи С-400, предава TACC, като се позовава на американското списание The Wall Street Journal.
„Според официални представители САЩ и Турция не могат да преодолеят безизходицата по отношение на плановете на Анкара да разгърне руските системи за противовъздушна отбрана това лято, което според Пентагона може да представлява заплаха за американските бойци в региона“, пише списанието.
Темата е била засегната по-рано тази седмица във Вашингтон от представители на САЩ и Турция, по-специално, на срещата, проведена в понеделник между американския президент Доналд Тръмп и министъра на финансите и финансите на Турция Берат Албайрак.
Изданието цитира думите на официалния представител на президента на Турция Ибрахим Калън, който изрази надежда, че американската страна няма да налага санкции срещу Анкара във връзка със закупуването на С-400. „Санкциите ще имат обратен ефект и ще доведат до отрицателни последици. Всеки трябва да разбере, че Турция има добре обоснована загриженост за сигурността", добави Калън.
Изданието отбелязва, че разгръщането на С-400 в Турция най-вероятно ще започне през следващите два или три месеца. Както се посочва в материала, „остава малко време за разрешаване на спорен въпрос".
Калън отбеляза, че Анкара не изключва възможността за придобиване на американски системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, но те няма да заменят С-400.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Предлага се начин как Русия да се договори с НАТО

„Взгляд“: Предлага се начин как Русия да се договори с НАТО

17 Април 2019 | 04:45 | Агенция "Фокус"
Москва. Предлага се начин как Москва да се договори с НАТО - преговори между началника на Генералния щаб на Въоръжени сили на Руската федерация Валерий Герасимов и командващия силите на САЩ и НАТО в Европа генерал Къртис Скапароти, отбелязва руският вестник „Взгляд“.
Русия и НАТО вече не си сътрудничат по нито един въпрос, съобщиха по-рано тази седмица от Министерството на външните работи в Москва. Съветът Русия-Москва, възкръснал за три срещи в името на борбата срещу близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“, беше запечатан без перспектива за възраждане. „Няма за какво да се радваме, но е вярно, че сътрудничеството с НАТО вече е безполезно за Русия. В името на нейната и световната сигурност, тя трябва да върви по друг път“, е заключението на изданието.
„Сътрудничеството между Русия и НАТО по граждански и военни линии е напълно спряно", заяви руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко. „Той е специалист по този въпрос, може да му се вярва“, препоръчва вестникът.
Грушко бе последният руски представител при НАТО. През януари 2018 г. той напусна Брюксел и „взе ключовете с него” - нов пратеник на Москва не е назначен и не е известно дали изобщо ще бъде назначен от историческа гледна точка. „Защото да общуваме с НАТО на това ниво все още няма смисъл“, обясняват от редакцията.
Сега Алиансът действа срещу Русия на принципа на „злобата". И не защото вярва, че балтийските държави може да последват съдбата на Крим, а защото просто може – поводи има. Натовската бюрокрация и натовските „пагони“ се появяват навсякъде, където САЩ и Великобритания се набият на очи, при това с гръмогласното одобрение на редица столици в Източна Европа. Това означава, че те са безполезна прослойка между Москва и страни, които искат да „поставят Русия на мястото й“.
В същото време Русия има повече или по-малко успешно развито военнополитическо сътрудничество с отделни членове на НАТО. На първо място Турция (втората по големина армия в Алианса) и разделянето с нея на областите на отговорност в Сирия, в които Анкара получи такава жилава част като Идлиб.
Това не винаги е било така. Грушко се върна в Москва на същото ниво, което държеше преди заминаването си за Брюксел - заместник-министър. Т.е., през 2012 г., когато един от ключовите подчинени на Лавров бе изпратен към НАТО, в Русия те все още се надяваха на развитието на формат на отношенията и приеха това много сериозно. Тогава се усещаше някакъв вид възраждане - никой не се доверяваше на никого, но различни срещи и консултации се възобновиха след рязко замразяване на отношенията на фона на събитията в Южна Осетия.
Те не донесоха никакви специални ползи, а след това настъпи 2014 г. Крим бе върнат на Русия, войната в Донбас започна - и стигнахме до положението, което имаме сега: „Сътрудничеството между Русия и НАТО по граждански и военни линии е напълно спряло“. В същото време, както подчертава Грушко, НАТО няма план за преодоляване на настоящата криза.

„И е малко вероятно такъв план да се появи, ще добавим на наша собствена сметка. Но това не бива да ни разстройва“, уверява изданието.
За някои обаче все пак ситуацията е горчива. На първо за дипломатите. В тяхната професия има отдавнашен приоритет - да се срещаме е по-добре, отколкото да не се виждаме, да говорим е по-добре, отколкото да мълчим. Срещите на високо равнище, конференциите, преговорите са тяхната домашна среда, те се чувстват удобни в нея, пряко са заинтересовани от разширяването им „за всеки случай“, дори ако става въпрос за един случай на сто. Ефективността от такива действия може да е нулева, но професионалните приоритети на дипломатите няма да се променят така или иначе: опитите за сътрудничество са по-добри, отколкото бездействието. И това е всичко.
Сега изобщо не сътрудничим. А светът не се преобърна. Ако е необходимо, Русия може да си сътрдуничи отделно с Турция и отделно със САЩ, както се случва по въпроса за Афганистан. Това се случва – при това доста успешно. А успех на същото ниво е просто невъзможно да си представим, в случай че е необходимо да се стигне до споразумение не с американците, а с целия Алианс.
По-рано опитваха. И същото Грушко искрено се опита. А неговият предшественик в Брюксел - настоящият генерален директор на „Роскосмос“, Дмитрий Рогозин, също положи много усилия в трудния „грузински" период. Той също така призна, че този формат на отношенията между Русия и НАТО вече се е изчерпил и не носи никакви практически ползи.
„Абсолютно съм съгласен с оценката за неефективността на Съвета Русия-НАТО. Наистина нашите партньори в рамките на Съвета Русия-НАТО не се опитват да действат във формат 26+1, както бе предвидено, а напротив, стремят се предварително да определят общата си позиция по определени въпроси. Така няма да сработят нещата“, подчерта Грушко.
Тук е необходимо да си спомните как започна този формат. Може да се каже, че това е нашата „утешителна награда“. А според съвестта - начин да се убеди и отклони вниманието.
Когато Студената война приключи, романтиците в Русия вярваха, че тя завършва с помирение на враждуващите страни. През 1991 г. вицепрезидентът на РСФСР Александър Руцкой предложи на Алианса да се саморазпусне, но не беше разбран и през 1992 г. повдигна въпроса за присъединяването на Русия към НАТО. И отново това предизвика само объркани възгледи. Във Вашингтон, главния мозъчен, мускулен и финансов център на НАТО, се смяташе, че Студената война завършва не с помирение, а с опустошителна победа над СССР. Президентът Джордж Буш изгради кампанията си, включително чрез размахване на лаврите на победителя. И победителят няма да счита победения за равен - това противоречи на самия принцип на победата.
Затова идеята за разширяване на НАТО за сметка на Русия беше отхвърлена без да се обмисля. Но Алиансът започна да се разширява в посока на Русия, въвеждайки в редиците си бивши членове на разпуснатата ОВД, въпреки обещанията, дадени по-рано в Москва. И за да могат руските власти да се противопоставят по-малко на това и да бъдат по-тихи, през 1997 г. беше подписан Основополагащият акт на НАТО-Русия, в който обявиха създаването на същия консултативен орган, който познаваме като Съветът Русия-НАТО.
Този акт все още не е отменен, въпреки че в него се казват невъобразими неща. Например, страните обявиха, че няма да използват военна сила без санкцията на Съвета за сигурност на ООН. Преди войната НАТО и Югославия бяха само на две години, преди нахлуването в Ирак - пет години. Обещанието, дадено на Москва в замяна на друго нарушено обещание, бе нарушено от НАТО със същата лекота.
Бомбардировките над Югославия руският външен министър Сергей Лавров разглежда като точка, след която Западът започва съзнателно да унищожава международното право в полза на диктуването на собствените си правила. А 1999 г. все още е най-лошото в постсъветската история на нашите отношения с Алианса, без значение колко странно може да звучи това. Същата година руски и военнослужещи от НАТО държаха оръжия един срещу друг, с взаимно изключващи се заповеди да превземат стратегически обект и да го задържат (става въпрос за косовското летище Слатина). През същата година Борис Елцин в разговор с президента на Китай заплаши американския президент с ядрени оръжия.
Острата криза бе преодоляна благодарение на Владимир Путин, който се опита да обърне тази страница и да започне отначало. Русия и САЩ успяха да обединят усилията на базата на борбата с международния тероризъм. На този фон бе реаниирана идеята за възраждане на Съвета отново, по предложение на Путин, отправено към тогавашния генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън.
Когато всички документи бяха оформени, Робъртсън обяви „революция", „началото на нова ера", „истински край на Студената война". „Това ще бъде толкова необичаен, наскоро немислим прецедент, и като се има предвид разликата в нашите навици, обичаи и култури, че новият механизъм за съвместно вземане на решения може да се нарече революционен, защото Русия ще седне на една и съща маса с останалите 19 членове на организацията", заяви тогава Робъртсън.
И веднага добави, че Москва ще трябва да приеме по-нататъшното разширяване на Алианса.
Вероятно не бива да се изненадваме, че на Русия впоследствие беше предложено да се примири с много, много неща, започвайки с нахлуването в суверенни държави и завършвайки с опита на Вашингтон и Брюксел да преминат „червената линия”, очевидно начертана от Москва в опит за определяне на нейните несменяеми интереси и основни въпроси от областта на сигурността.
„Червената линия" е, разбира се, намерението на НАТО да се разшири за сметка на Украйна и Грузия.
Не може да се каже, че гласът на Русия по този въпрос изобщо не бе чут, но Западът се опита да отиде „по различен път", по който се случи и войната в Грузия, превратът в Украйна, конфликтът в Донбас - и Съветът Русия-НАТО напълно изчезна. Вярно е, че той не беше онзи орган, създаден от Путин и Робъртсън.
Въпросът не е дори в глобалните цели на НАТО - те като цяло не са се променили и първоначално не са ни обещали нищо добро. Случаят е в състава на самия блок, който поставя на преден план принципа на „единство“ и „обща позиция“.
Едно е, когато страните от Западна Европа са в него. Те - по един или друг начин, са настроени към прагматизъм и конструктивност. При такива обстоятелства е достатъчно да преговаряме със САЩ - и чрез това да постигнем някакъв консенсус с всички останали. И съвсем друго е, когато Алиансът придобие нови членове, много от които - от балтийските държави до Румъния – превърнаха противостоянието с Русия във външно и вътрешнополитически принцип, да не кажем направо национална идея.
Грубо казано, ако не сме в състояние да постигнем споразумение един със САЩ, това изобщо няма да бъде възможно да се направи в присъствието на Литва или Полша, които са фундаментално склонни към конфронтация. Всяка Португалия може да няма нищо против нас, но въз основа на същия принцип на „солидарност", тя ще се присъедини към мнозинството.
Не може да се каже, че сега няма контакти между Русия и НАТО и не се провеждат консултации. Когато възникна въпросът за координиране на действията в Сирия (да се избегнат сраженията помежду им и да не започват, не дай боже, нова световна война), началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов и ръководителят на комитета на началниците на щабовете на САЩ Джозеф Дънфорд за пръв път се срещнаха в Баку, после в Анталия. В столицата на Азербайджан упрез 2018 г. Герасимов разговаря с върховния командващ на съвместните въоръжени сили на НАТО - американския генерал Къртис Скарпароти.
Но това, отбелязваме, е същественият разговор на компетентните военни по конкретни поводи и то в тесен формат, а не безсмислени опити за изработване на политически компромис с поляците, румънците и литовците в рамките на остарелия Съвет.
Ние можем и трябва да се опитаме да преговаряме: в един случай - с германците, в другия - с турците, в много случаи - със САЩ. Но само с отделните играчи, а не с цялата поредица от страни, чиято позиция ще бъде основно антируска. В крайна сметка, това е „многополюсният свят", в полза на който ръководството на Русия изказа толкова много емоционални аргументи.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Daily Sabah: Турция очаква Тръмп да използва правото си на вето, в случай на налагане на санкции на Анкара заради С-400

Daily Sabah: Турция очаква Тръмп да използва правото си на вето, в случай на налагане на санкции на Анкара заради С-400

16 Април 2019 | 22:08 | Агенция "Фокус"
Анкара/Вашингтон. Турция ще очаква държавният глава на САЩ Доналд Тръмп да упражни правото си на вето, в случай че Конгресът наложи санкции на Анкара заради решението й да закупи руски зенитно-ракетни системи С-400. Това стана ясно в рамките на посещението във Вашингтон на министър на отбраната на Турция Хулуси Акар, който се срещна с американския си колега Патрик Шанахан, за да обсъди спора между двете страни за С-400, съобщава вестник Daily Sabah.
Според изявление на Министерството на националната отбрана Акар и Патрик са обсъдили ситуацията в Сирия, двустранните отношения, въпроси, засягащи регионалната сигурност и сътрудничеството в отбранителната промишленост между двете страни.
Акар „повтори възгледите и очакванията на Турция относно предложената зона за сигурност в Сирия, снабдяването със С-400, самолетите F-35 и последните развития в Източното Средиземноморие", се казва в изявлението на Анкара.
В текста се казва още, че Акар е подчертал важността на сътрудничеството между Турция и САЩ на основата на стратегическо партньорство, което ще гарантира стабилността и сигурността на двете страни.
САЩ заплашиха да наложат санкции, ако Турция финализира споразумението с Русия за С-400. Анкара многократно е заявявала, че „сделката е завършена“ и очаква Вашингтон да не налага санкции, тъй като двете страни са съюзници в НАТО.
„Ако се стигне до санкциите, предложени от Конгреса, разбира се, ще очакваме президентът Тръмп да използва властта си за разрешаване на този въпрос", заяви говорител на турския президент Ибрахим Калън на брифинг.
Запитан дали Тръмп изрично е сигнализирал, че ще предприеме подобна стъпка Калън призна, че не е отправил подобен сигнал. „Не мога да кажа подобно нещо. Това е послание, което предаваме“.
Запитан какво ще направи Турция, ако Тръмп се въздържи от правото си на вето, Калън подчерта, че Анкара ще трябва да почака и да види обхвата на санкциите, но се надява, че нама да се стигне до подобна ситуация. "Заплахите и санкциите ще бъдат много непродуктивни и ще предизвикат отрицателни последици, няма да дадат никакви положителни резултати", предупреди говорителят на Ердоган.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Cyprus mail: Покупката на ракетите С-400 не би трябвало да доведе до санкции

Cyprus mail: Покупката на ракетите С-400 не би трябвало да доведе до санкции

16 Април 2019 | 11:39 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Закупуването от страна на Турция на руска противоракетна система не трябва да води до санкции от страна на САЩ, тъй като Анкара не е противник на Вашингтон и остава ангажирана с НАТО, заяви министърът на отбраната Хулуси Акар в понеделник, цитиран от кипърското англоезично издание Cyprus mail.
В изказване на американско-турска конференция във Вашингтон на фона на нарастващото напрежение между съюзниците от НАТО за плана на Анкара за закупуване на руската ракетна система С-400, Акар прие сравнително миролюбива позиция и призова да се разрешат въпросите чрез диалог, коментира изданието.
"Турция очевидно не е противник на Съединените щати", каза Акар и добави, че затова закупуването от нейна страна на системата С-400 не трябва да се разглежда в рамките на американските санкции, насочени срещу враговете на Америка.
Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви миналата седмица, че Вашингтон е казал на Анкара, че може да има ответна реакция на закупуването на С-400 по силата на закон за санкциите, известен като Закон за противодействие на противниците на Америка със санкции (CAATSA).
„Тази покупка не означава промяна в курса на Турция. Бих искал отново да заявя, че няма промяна в ангажимента на Турция към НАТО“ - каза Акар.
Противоречията при доставките на най-новия боен самолет на САЩ F-35 е последният от поредица дипломатически спорове между САЩ и Турция, включително исканията на Турция САЩ да екстрадира ислямския духовник Фетуллах Гюлен, различията около политиката за Близкия изток, войната в Сирия и санкциите срещу Иран.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ген. Кирчо Киров: Измислена реторика за заплаха на страни членки на НАТО от Русия позволява да бъдат отделяни огромни средства за въоръжение

Ген. Кирчо Киров: Измислена реторика за заплаха на страни членки на НАТО от Русия позволява да бъдат отделяни огромни средства за въоръжение

15 Април 2019 | 20:52 | Агенция "Фокус"
София. Измислена реторика за заплаха на страни членки на НАТО от Русия позволява да бъдат отделяни огромни средства за въоръжение . Това каза за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г. за прекратеното сътрудничество между Русия и НАТО. Според него приближаването на инфраструктурата на НАТО близо до границите на Русия е подпомогнало за вземането на това решение. „Обяснимо е Русия да заема такава позиция при положение, че бюджета на държавите от НАТО начело със САЩ надхвърля отбранителния бюджет на Русия с над 22 пъти. Очевидно страната прави своите сметки и предприема мерки, свързани с усилията на НАТО тя да бъде изтласкана от всички възможно зони, на които може да влияе в това число и от региона на Балканите“, каза той. Според ген. Кирчо Киров новата ситуация на взаимоотношения между Русия и НАТО ще се прояви не само на Балканите, тя ще отрази на въоръжени театри на политико-икономическите и военни действия.
Цоня СЪБЧЕВА

Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Министърът на отбраната на Турция: Покупката на С-400 няма да промени ангажиментите на Анкара към НАТО

Министърът на отбраната на Турция: Покупката на С-400 няма да промени ангажиментите на Анкара към НАТО

15 Април 2019 | 20:23 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Покупката на руски зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) С-400 от Турция няма да промени ангажиментите й към НАТО, Анкара не е получила от своите съюзници „отговарящи на искането предложения“ за противовъздушни средства, заяви в понеделник турският министър на отбраната Хулуси Акар на конференция във вашингтонгския американо-турски съвет, предава ТАСС.
„Няма да има никакви промени в ангажиментите на Турция към НАТО. Покупката на С-400 е национално решение“, отбеляза министърът.
По неговите думи, Турция е „изправена пред сериозна въздушна заплаха“. „За съжаление, ние не получихме отговарящи на нашите искания предложения от нашите съюзници. Предложението за С-400 отговаряше на нашите потребности за съвместно производство, технологии и цени“, подчерта Акар.
Той коментира и решението на Вашингтон да спре участието на Анкара в програмата за създаването и получаването на американски многофункционални изтребители от пето поколение F-35. „Турция не е просто купувач на F-35, ние сме част от програмата”, подчерта министърът.
В коментар за възможното въвеждане на едностранни американски санкции срещу републиката, както изисква Закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ (CAATSA), Акар отбеляза: „Турция и САЩ не са противници и в този смисъл санкции не трябва да се разглеждат“. Става дума за това, че този американски закон предвижда въвеждане на рестрикции срещу трети страни, които си сътрудничат с военния и разузнавателния сектор на Русия.
Турският министър подчерта също, че предложението на САЩ за придобиване на американски ЗРК „Пейтриът“ „се изучава внимателно“. „Считаме, че този въпрос може да бъде решен посредством конструктивен диалог. Очакваме сдържаност и търпение в този процес от страна на САЩ“, заключи той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

To Vima (Гърция): Турция ще използва С-400 като „щит“ и за Егейско море

To Vima (Гърция): Турция ще използва С-400 като „щит“ и за Егейско море

15 Април 2019 | 19:07 | Агенция "Фокус"
Атина/Анкара. Електронното издание на гръцкия ежедневник To Vima публикува статия, в която обръща внимание на целите, заради които Турция закупува руските зенитно-ракетни системи С-400 – въпреки съпротивата на САЩ и НАТО.
Материалът е базиран на текст, разпространен в турския вестник Milliyet, озаглавен „Те идват през юли! 600-метрова стена“. В него се подчертава, че първата партида от руските системи ще бъдат доставени на Анкара през лятото че системата ще бъде използвана като „щит“ в Егейско море и няколко други области.
Според доклада в турския всекидневник, руската ракетна система ще действа като възпиращо средство в Егейско море, където Военновъздушни сили на Анкара са подложени на натиск от гръцки военни самолети, а също в и в Източното Средиземноморие, където страната има претенции към газовите и нефтени находища на Кипър. В текста се казва още, че придобиването на ракетните системи ще укрепи суверенитета на Турция.
Покупките ще увеличат натиска над ВВС на Гърция, действията на които ще бъдат постоянно следени в реално време, коментира To Vima, като цитира турското издание, според което С-400 ще позволят на Анкара значително да намали разходите за наблюдение на Егейско море.
Радарът на С-400 има обхват до 570—600 км. Той може да открие бомбардировачи на разстояние 570 км и изтребители F-16 в обхват от 400 км. Предвижда се руснаците трябва да доставят 128 ракети с различни обхвати - 40, 120 и 250 км. Русия също проучва възможността за продажба на ракети с обхват от 400 км за Турция.
Местата, където ще бъдат поставени ракетните системи, се обсъждат от Генерален щаб и правителството на Турция. Очаква се една батерия от ракети да бъде разположена на авиобаза „Акънджи“ северозападно от Анкара.
Други възможни места са турските проливи край Егейско и Мраморно море, близо до Истанбул, Средиземно море, в Югоизточна Турция близо до сирийската граница и Източна Тракия близо до гръцката граница.
В доклада се заявява, че Гърция често извършва нарушения на въздушното пространство на Турция – нещо, в което и Атина обвинява ВВС на съседката си. Турция има дългогодишни териториални претенции към Гърция в Егейско море, които оспорват суверенитета й над 100 островчета.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Русия прекрати изцяло сътрудничеството си с НАТО, съобщиха от МВнР в Москва

РИА Новости: Русия прекрати изцяло сътрудничеството си с НАТО, съобщиха от МВнР в Москва

15 Април 2019 | 15:21 | Агенция "Фокус"
Москва. Русия и НАТО напълно прекратиха сътрудничеството си по гражданска и военна линии. Това заяви в интервю за РИА Новости заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко.
„Самият НАТО отказа положителна програма в отношенията с Русия. Тя не съществува. И досега няма признаци, че НАТО знае как да се измъкне от този застой", подчерта Грушко.
Заместник-министърът на външните работи на Русия определи решението на Алианса да прекрати нормалните работни контакти по военната линия като абсурдно, отбелязвайки, че сигурността в Европа до голяма степен зависи от отношенията между Москва и западния отбранителен съюз.
Според Грушко Алиансът е отишъл твърде далеч в конфронтацията с Русия.„Това е парадокс, но съвременните отношения между Русия и НАТО напомнят за „нормалното“ състояние на нещата, в условията на което бе създаден Алиансът – Студената война. Отново задействаха доктрината „Армел": диалог и сдържане, и малко диалог“, обясни руският дипломат.
Съгласно думите му, общите военни разходи на страните от НАТО през изминалата година са надхвърлили трилион долара, което е 22 пъти повече от средствата, които Москва отделя за отбрана.
В същото време Грушко подчерта, че Москва няма да участва в надпреварата със страните от НАТО за увеличаване на военни бюджети, а ще разчита на „икономически, точни и ефективни средства".
„Що се отнася до въоръжен конфликт с НАТО, всички здравомислещи се надява, че такъв няма да се случи. Би било катастрофа за цялото човечество. Сигурен съм, че Вашингтон и Брюксел разбират това", добави заместник-министърът на външните работи на Русия.
Според Грушко обновлението на НАТО би било възможно чрез установяване на истинско стратегическо партньорство с Русия.
„Такъв опит беше направен на срещата на върха в Лисабон между Русия и НАТО през 2010 г. Всъщност обаче членовете на НАТО ще трябва да пожертват„ изключителността си ”, да открият изкуството на компромиса и да работят на равни начала, фокусирайки се не върху груповите, а върху общите интереси. Това не се случи", обобщи дипломатът.
През последните години Русия е изправена пред безпрецедентната дейност на Алианса близо до границите си. НАТО я нарича „възпиране на руската агресия". В същото време Кремъл подчертава, че Москва не представлява заплаха за други страни, но няма да остави действията, които накърняват руските интереси, без отговор, припомня агенцията.



Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Кремъл приветства непримиримата позиция на Анкара за С-400

РИА Новости: Кремъл приветства непримиримата позиция на Анкара за С-400

14 Април 2019 | 14:46 | Агенция "Фокус"
Москва. Кремъл приветства абсолютно непримиримата позиция на Анкара за С-400 въпреки натиска на САЩ, заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков в интервю пред федерална телевизия, предава РИА Новости.
„Принципно, можем да преброим на пръстите на ръцете си страните, които могат да се държат суверенно и самостоятелно. И Турция, Русия влизат в тази категория. Осъществяваният натиск е безпрецедентен. Приветстваме позицията много твърдата и безапелационна позиция, която заема президента Ердоган“, заяви Песков.
По неговите думи, само такава линия на поведение ще позволи да се гради суверенен и свободен диалог.
В сряда Ердоган отбеляза, че руските системи за противовъздушна отбрана С-400 може да бъдат доставени в Турция през юли. Президентът подчерта още, че другите страни нямат право на глас по този въпрос.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Турска реклама на Су-57

Турска реклама на Су-57

14 Април 2019 | 09:02 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турска инфографика, сравняваща американския изтребител от 5-о поколение F-35 и руския му аналог Су-57.
Появата й не е удивителна, предвид заявленията от Министерството на външните работи на Турция, че ако САЩ не предадат F-35 на Анкара, Турция може да купи аналогични самолети (разбирай Су-57) от Русия.
Свързаната с покупката на С-400 тема се появи в турските медии, където веднага започнаха сравнения между двете машини с техните преимущества и недостатъци.

Указаните характеристики са:
1. Максимална скорост
2. Продължителност на полета
3. Количество на горивото
4. Максимална маса при излитането

Както отбелязват коментаторите от Русия, трябва да се има предвид, че за Турция това не е въпрос само на Тактико-технически характеристики, но и въпрос на военно-политическа субектност, където Турция се позиционира като играч, който решава сам, от кого и в какви количества ще купува. На сделката за F-35 пречи не само на контракта за С-400, но и нежеланието на Анкара да прави отстъпки на Вашингтон, за да спаси сделката за изтребителите, тъй като най-вероятно ще се появят тълкувания, че Турция е натисната и е отстъпила. Оттук и интересът към темата за Су-57, която всъщност турците тикат на американците, опитвайки се да ги шантажират с по-нататъшното въвличане на Русия на турския оръжеен пазар. Не е трудно да си представим размаха на истерията във Вашингтон (при текущите реакции за С-400), ако работата със Су-57 стигне от сондиращи разговори до практическо обсъждане на договор за производството на тези машини за нуждите на Турция. При това, както в случая със С-400, Турция може да е заинтересована не само в самолетите, но и в технологиите на тяхното производство, което може да придаде ускорение на развитието на самолетостроителния отрасъл на турския военнопромишлен комплекс (ВПК). И тук вече идва въпросът, дали Русия ще поиска да сподели с Турция на Ердоган подобни технологии.

Превод и редакция: Иван Христов


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Немски журналист нарече ракетните комплекси С-400 „кошмар за НАТО“

РИА Новости: Немски журналист нарече ракетните комплекси С-400 „кошмар за НАТО“

13 Април 2019 | 13:57 | Агенция "Фокус"
Берлин. Руските противовъздушни ракетни системи С-400 са една от най-мощните системи за противовъздушна отбрана в света. За Москва те са "бестселър", докато за НАТО те са "кошмар". Това се посочва в статия на журналиста Гернот Крампер, публикувана в немското списание Stern, цитирана от РИА Ноовсти
"Съединените щати доминират в глобалното въздушно пространство дълго време, но С-400 става опасен за невидимите самолети. Неговите характеристики, както при откриване на цели, така и в радиус на действие, са впечатляващи", казва Крампер.
Точните характеристики на комплекса са неизвестни за западните страни, посочва авторът на статията. В същото време съмненията им относно способността на тези системи да се справят с „невидими“ бяха разсеяни след закупуването на С-400 от Турция и други страни, пише журналистът.
"Наличието на само едно руско подразделение в Сирия доведе до факта, че западните самолети вече не можеха да контролират въздушното пространство на страната, като всеки военен полет става непредсказуем", посочва авторът.
Освен това, закупуването на С-400 се оказа по-изгодно за Турция от възможното придобиване на американски комплекси „Пейтриът“, пише журналистът.
"С-400 се смята за по-напреднал от системата на „Пейтриът“ и е почти два пъти по-евтина", отбелязва Крамър.
Преговорите между Турция и Русия за закупуването на С-400 започнаха през 2016 г. През 2017 г. Москва потвърди, че страните са сключили договор. Тогава Ердоган каза, че Турция вече е постигнала напредък.
Съединените щати все още се опитват да предотвратят доставката на С-400 на Турция. Те заплашват със санкции и многократно са заявявали, че могат да забавят или да отменят процеса на продажбата на най-новите си самолети F-35.
Анкара обаче многократно заяви, че няма да се откаже от плановете си за закупуване на руски комплекси.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Anadolu Agency: „С-400 е въпрос на национална сигурност за Турция“

Anadolu Agency: „С-400 е въпрос на национална сигурност за Турция“

12 Април 2019 | 21:04 | Агенция "Фокус"
Анкара. Закупуването на руските отбранителни системи С-400 е въпрос на национална сигурност за Турция, заяви Йомер Челик, говорител на управляващата партия, предава Anadolu Agency.
Вашингтон възропта срещу покупката на руските С-400 от Турция и миналата седмица спря доставките на части за изтребители F-35.
Американски официални лица предложиха Турция да купи ракетната система на САЩ Patriot, а не С-400, твърдейки, че тя е несъвместима със системите на НАТО и би изложила F-35 на риск.
Турция отговори, че отказът на САЩ да й продаде Patiots я е накарала да търси други продавачи, добавяйки, че Русия й е предложила по-добра сделка, включително трансфер на технологии.
„САЩ не бива да превръщат конкуренцията си на пазара на оръжия в проблем на НАТО”, каза Йомер Челик.
Говорейки за военния преврат в Судан, той заяви, че Турция очаква исканията на народа на Судан за демокрация да бъдат изпълнени, без да се вкарва страната в гражданска война.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Foreign Policy (САЩ): Още не е късно да се поречи на сближаването между Турция и Русия

Foreign Policy (САЩ): Още не е късно да се поречи на сближаването между Турция и Русия

12 Април 2019 | 15:55 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Напрежението в отношенията между САЩ и Турция тласка държавният глава на последната Реджеп Тайип Ердоган в обятията на руския президент Владимир Путин. Но още не е късно да се предотврати сближаването между Анкара и Москва – чрез умна дипломация и военна помощ, които ще помогнат за връщането на американския съюзник в НАТО на правилния път, коментират в редакцията на американското издание Foreign Policy.
Само преди няколко месеца президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Турция с икономически колапс заради ареста на американски пастор. Днес обаче между двамата съюзници в НАТО назрява още по-сериозна криза, която ще има сериозни последици за трансатлантическата сигурност. Този път спорът възникна поради решението на Анкара да закупи руските зенитно-ракетни системи С-400.
Предстоящата сделка предизвика сериозна загриженост във Вашингтон. В резултат на това Турция може да стане обект на санкции в съответствие със закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции". САЩ може дори да откажат да доставят новото поколение изтребители F-35 на Турция.
Тъй като споразумението С-400 с Русия може да има такива негативни последици за американско-турските двустранни отношения, възниква въпросът: как този договор може да се доближи до финалната линия и кой го позволил? Отговорът е еднакво свързан със склонността на турския президент Ердоган към конфронтация и с небрежността на администрацията на Тръмп.
За турския президент закупуването на C-400 е тактическо решение, насочено към получаване на отстъпки от Вашингтон за придобиване на системата за ПРО „Пейтриът“. От всички държави-членки на НАТО Турция е най-застрашена от разпространението на балистични ракети в Близкия изток. През 2011 г. командирът на Ислямската революционна гвардия на Иран обяви, че Техеран може да нападне радарни станции на НАТО в Турция, ако САЩ или Израел атакуват Иран.
Отговорът на Алианса беше поетапен адаптивен подход към противоракетната отбрана (ПРО), който призовава за създаване на интегрирана архитектура на радарни станции и ракети-прехващачи с цел защита на страните от НАТО от балистични ракети. Твърди се, че подобна система не е в състояние да покрие цялата турска територия поради близостта на Турция до Иран и Сирия. Поради тази причина Анкара се чувства несигурна.
В подобна ситуация би било по-уместно в духа на НАТО да се помогне на турската военна промишленост да разработи собствени системи за противоракетна отбрана чрез трансфер на технологии и съвместно производство.
Сделката за С-400 също се превърна в основен компонент на турската политика в Сирия, където Анкара постепенно промени позицията си. Ако първоначално подкрепяше промяната на сирийския режим, сега тя иска да защити интересите на собствената си сигурност, предотвратявайки разпространението на кюрдското влияние в северната част на Сирия. Подсказвайки за сближаване с Русия, Турция искаше да принуди американското правителство да преразгледа политиката за подкрепа на кюрдските „Отряди за народна отбрана“ (YPG). Факт е, че Турция разглежда тези единици като клон на „Кюрдската работническа партия“ (ПКК). Вашингтон също я определя като терористична.
Нито едно политическо решение в историята не е нанесло по-сериозна вреда на американската репутация в Турция, отколкото постоянните опити на САЩ да използват кюрдски въоръжени сили за постигане на целите си. Не е изключено Вашингтон да вижда в тази групировка удобно средство за разбиване на „Ислямска държава“. Но в резултат на това те обърнаха Анкара срещу себе си. Разрушаването на взаимното доверие, причинено от американската подкрепа на кюрдските формации, беше важен фактор, който промени изчисленията на Анкара и я принуди да закупи стратегически оръжейни системи от Русия.
Ситуацията се усложни от факта, че Вашингтон реагира слабо на първите стъпки на Турция към сближаване с Москва. Когато Анкара сключи споразумение с Кремъл през 2017 г., американските лидери не предупредиха турските власти, че ще има сериозни последици, ако закупят руски системи. Може би те смятаха, че това е тактика на преговори на Турция и че с времето този съюзник на НАТО би могъл лесно да бъде убеден да се откаже от споразумението с Русия. Друга възможна причина е, че законът за санкциите все още не беше приет.
Едва сега, когато остават няколко месеца преди доставките, американското правителство повиши политическия и дипломатически натиск, опитвайки се да убеди турските власти да се откажат от закупуването на руско оборудване. Миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс отново прибегна до критики, предупреждавайки Анкара: „Турция трябва да направи избор. Иска ли тя да остане най-важният партньор в най-успешния военен съюз в историята, или е готова да рискува сигурността на такова партньорство, като взема безотговорни решения, които отслабват нашия съюз?“
Самият Тръмп очевидно очерта американската позиция пред турския си колега. За Ердоган все още изглежда, че Тръмп ще се възползва от президентските си правомощия, за да разреши този спор. Освен това на американската администрация бяха необходими 17 месеца, за да предложи на Турция ракетни системи „Пейтриът“, които са произведени от Raytheon.
Двата съюзника от НАТО попаднаха в капана на конфронтация, без място за маневриране. Очевидно Турция не иска да се откаже, въпреки острите критики от Вашингтон. САЩ вече се замислят за налагане на санкции, анулиране на сделкаТА за доставка на 100 самолета F-35 за турските военновъздушни сили и 24 за нейните военноморски сили, а също и за изключване на Турция от програмата за съвместно производство на компоненти за F-35.
Но дори ситуацията да се развие според оптималния сценарий за Турция и Тръмп да защити Анкара от санкции, оправдавайки го със съображения за национална сигурност, турското правителство все още ще трябва да избира между руската система за противовъздушна отбрана и американските самолети от пето поколение. Като избере С-400, Турция ще загуби редица фактори за увеличаване на бойните способности. Това ще й попречи да демонстрира своята сила и ще повлияе неблагоприятно върху оперативната съвместимост с военното оборудване на НАТО. Ако САЩ наложат санкции на Турция, което е по-вероятно, то ще има дългосрочни стратегически последици за НАТО. Дори е възможно Турция да се съмнява в целесъобразността на членството си в Алианса.
За да избегне подобни катаклизми в трансатлантическия съюз, през следващите месеци правителството на САЩ ще трябва да убеди Анкара да откаже покупките на С-400 от Русия. За начало, САЩ могат да финализират предложението си за „Пейтриът“ и да предложат гаранции за доставките на системите, стига Анкара да се откаже от руските С-400.
В отговор на това Турция може да смекчи удара, който ще бъде нанесен на Русия с отказа от сделката. Друга възможност е да убеди Москва да намери друг купувач за С-400, предназначени за Турция, както и да компенсира възможните финансови загуби. Или да се закупят нестратегически оръжейни системи от Русия, които не представляват заплаха за базираните в Турция исли и активи на НАТО.
За да се премахне опасността, която се издига над НАТО, Вашингтон и Анкара трябва да признаят минали грешки и да покажат готовността си да коригират позициите си. Може би за Тръмп и Ердоган идеята за такова взаимно опрощение изглежда невъзможна, но такива стъпки са много важни за запазването на силите на трансатлантическия съюз.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: „С-400 и F-35 са технически несъвместими“.Така ли е в действителност?

ТАСС: „С-400 и F-35 са технически несъвместими“.Така ли е в действителност?

12 Април 2019 | 00:33 | Агенция "Фокус"
Москва. С това твърдение излезе вицепрезидентът на САЩ Майк Помпео на 10 април, отбелязва ТАСС.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви още през септември 2017 година, че Турция внася аванс за руските зенитно-ракетни комплекси С-400. САЩ до този момент не могат да се примирят с факта, че техният съюзник в НАТО е предпочел военното производство на Русия и продължават да се опитват да убедят Анкара в нецелесъобразността на тези покупки.

Какво точно каза Майк Помпео?

„Както ми поясниха в Пентагона, не е възможно едновременно да се пускат във въздушното пространство F-35, където в значителна степен действат С-400. Това вече не е чисто техническо описание, но тази техника не може да действа заедно. Това е сериозен технически проблем“. — заяви държавния секретар на изслушване в Комисията по международни дела на Сената на САЩ на 10 април.

Така ли е въобще това?

Експертите са уверени, че това не е така.
Както разказа пред ТАСС директора на Центъра за анализ на международна търговия с оръжие (ЦАМТО), Игор Коротченко, С-400 не функционират в сфери, свързани с F-35, а в областта за обезпечение на въздушната отбрана.
„По никакъв начин контурите (съвкупността от всички елементи на системата) за управление на този самолет не се срещат и не могат да се срещнат, както и всички други контури на авиационни системи с контурите за управление на системите за ПВО“— заяви директора на Центъра за анализ на международна търговия.
Както съобщава военният наблюдател на ТАСС Виктор Литовкин, заявлението на Помпео представлява поредната проява на недобросъвестна конкуренция и натиск върху Турция от страна на САЩ.
„С-400 представлява зенитно-ракетна система, а F-35 — изтребител-бомбардировач. Това са различни системи за различни цели“, — съобщи Литовкин, добавяйки, че при необходимост радиолокационните системи за разпознаване „наши-чужди“, могат да се поставят както на руските системи за ПВО, така и на американски изтребители.

Съществуват ли в рамките на НАТО американски изтребители и руски системи за ПВО?

Да, в Гърция.
По данни на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) със седалище в Лондон, ВВС на Гърция разполагат с два дивизиона С-300 (в експортната модификация ПМУ1).
В същото време на разположение на ВВС Греции стоят почти 190 американски изтребители F-4 и F-16.

Какво трябва да знаем за С-400?

С-400 "Триумф" (по кодификацията на НАТО — SA-21 Growler, от англ. "мърморко") представлява руска зенитно-ракетна система (ЗРС) с голям и среден обсег. Предназначени са за поражения средства за въздушно нападение и разузнаване (в това число летателни апарати, построени по технологията „стелт“) и каквито и било други въздушни цели в условията на интензивно огнево и радиоелектронно противодействие.
За първи път е приета на въоръжение на 28 април 2007 година.

Какво трябва да знаем за F-35?

Моделът „Lockheed Martin F-35 Lightning II“ е част от семейство на едноместни, еднодвигателни свръхзвукови, способни да действат при всички метеорологични условия, трудно забележими, многофункционални изтребители-бомбардировачи от пето поколение.
Самолетът е вторият сериен изтребител от пето поколение след Lockheed Martin F-22 Raptor.
Модифицираният F-35B (с кратко излитане и вертикално кацане) се използва от Корпуса на морската пехота на САЩ от 31 юли 2015 година.


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Взгляд“: Ще могат ли F-35 и С-400 да заработят в синхрон

„Взгляд“: Ще могат ли F-35 и С-400 да заработят в синхрон

11 Април 2019 | 19:25 | Агенция "Фокус"
Анкара/Вашингтон. Ще могат ли американските изтребители F-35 и руските зенитно-ракетни системи С-400 да заработят в синхрон, коментира руският ежедневник “Взгляд“.
САЩ все по-упорито се опитват да принудят Турция да се откаже от закупуването на комплексите С-400. Използват се и пряко изнудване и изявления на ръководителя на Държавния департамент Майк Помпео за "техническата несъвместимост" на американските изтребители F-35 с руската противовъздушна ракетна система. Дали тези оръжейни системи имат реални технически противоречия?
Изявление в този дух направи държавния секретар Помпео по време на изслушване в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ миналия понеделник. Според Помпео руската система за противовъздушна отбрана С-400 е "система за сериозно въоръжаване", чиято покупка от страна на Турция може директно да включва прилагането на американския закон за противодействие на американските противници чрез санкции (CAATSA) срещу Анкара.
Досега CAATSA не беше използвана за ограничаване на износа на руски оръжия, а само руските производители на оръжия бяха включени в санкционните списъци. Разширеният механизъм за тълкуване на антируските санкции обаче е изложен в текста на закона, приет през юни-юли 2017 г. Според документа, президентската администрация може да наложи ограничителни санкции срещу "опонентите на Америка" (сред които са Русия, Иран и КНДР) и техните контрагенти в трети страни. Но отмяната на вече наложените санкции изисква специална процедура за искане на разрешение от Конгреса и освобождаване от санкциите, които се определят от интересите на националната сигурност на САЩ.
Следователно заплахата от прилагането на разпоредбите на CAATSA по отношение на Турция създава заплаха от „еднопосочен път“, по който отмяната на санкциите ще бъде много по-трудна от налагането им.
В допълнение, Помпео подчерта, че друг лост на влияние върху Турция е преразглеждането на дела на турското участие в програмата за създаване на F-35. Турция е не само клиент на F-35, но и производител на някои от неговите компоненти, поради което САЩ вече са уведомили Турция, че желанието за закупуване на C-400 може да доведе до намаляване или дори прекратяване на участието на Турция в производствения проект F-35. Като част от въвеждането на тази заплаха през март 2019 г. Съединените щати спряха доставките на компоненти на F-35 в Турция.
Досега обаче подобни заплахи от страна на Съединените щати не са повлияли по никакъв начин на позицията на Турция. Анкара подчертава, че Турция е суверенна страна и никой, включително Съединените щати, не може да й диктува принципите за създаване на система за национална сигурност и военно строителство. На свой ред, Турция свързва закупуването на F-35 и военно-техническото сътрудничество със САЩ с продължаващата "подкрепа на терористите, действащи срещу съюзниците на САЩ в НАТО", което визира непрекъсната подкрепа за кюрдите от Съединените щати. И накрая, последният фактор показва един добре известен факт - по едно време Съединените щати сами отказаха да продават системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“на Турция и това създаде настоящата ситуация при закупуването на комплекси C-400 от Русия.

В изявлението на Помпео прозвуча още един интересен аргумент. Според държавния секретар, закупуването на С-400 от Анкара създава "техническо предизвикателство", свързано с взаимодействието на системите за противовъздушна отбрана С-400 и американските изтребители F-35. Този аргумент беше дешифриран от редица военни експерти в Съединените щати. По-специално, те казаха, че ако C-400 и F-35 бъдат интегрирани в единна турски система за противовъздушна отбрана, руската страна ще получи достъп до протоколите за взаимодействие на F-35 с противовъздушните системи на НАТО.
Подобна информация, по мнението на американските експерти, е сама по себе си с определена стойност, тъй като позволява да се разберат принципите на системата "един към друг" и да се създадат измамни сигнали за използване от руски самолети. Освен това се предполага, че това ще позволи на руските специалисти да разберат вътрешните принципи на функциониране на системите за противовъздушна отбрана на страните от НАТО.
Вторият фактор е стелт технологията на F-35, която също се смята, че е уязвима в този вариант със C-400. При наличието на сигнали за идентификация руската система за противовъздушна отбрана може да бъде „обучена“ да разпознае слабите радарни сигнатури на „невидимите“ F-35. Тъй като в този случай, първичната информация на радара С-400 може да бъде свързана с „осветеното“ местоположение на F-35, разположено в зоната им на действие.
Въпреки това и двата аргумента изглеждат пресилени. Те биха могли да бъдат ефективни само ако Турция беше в един и същ военен политически блок с Русия, което предполага пълен обмен на военно-техническа информация.
В действителност ситуацията е точно обратното: една от страните-членки на НАТО разполага с най-новата руска система за противовъздушна отбрана, която също може частично да разкрие способностите си пред врага. Както и при въпроса за идентифицирането на използваните процедури „свой и чужд“, както и по отношение на възможностите на собствената си радарна подкрепа и ракетни оръжия.

Разбира се, основният дял от американските опасения не е във военната, а в политическата равнина. Турция смята, че въпросът за взаимодействието с Русия е стратегически, тъй като той може да неутрализира в бъдеще американските опити за изнудване на Турция за военно-техническо сътрудничество, отказвайки доставките на оръжие по някаква причина. Разбира се, това развитие е неприемливо за Турция - особено в светлината на отворената подкрепа на САЩ за силите, участвали в неотдавнашния неуспешен опит за военен преврат в страната и за продължаващата подкрепа за кюрдския сепаратизъм и ислямски екстремизъм в региона.
Също така трябва да разберете, че присъствието на Турция в НАТО е изпълнено с редица противоречия. Така че, все още виси Дамоклевият меч над нерешеният проблем на Северен Кипър, който съществува от 1974 г. с този статут.
Всъщност настоящата независимост на Република Кипър, както и непризнатият статут на Северен Кипър, е необходима мярка. Тя възниква на базата на конфликта от 1974 г., когато гръцката политика на енозис (обединението на Гърция и Кипър) се сблъска с позицията на разделяне (Таксим), която Турция изповядва по отношение на турците и кипърските гърци. Формално, военните действия по време на този конфликт бяха между кипърските турци и кипърските гърци, но в действителност участие в повечето от тях взеха гръцки и турски военни.
Въпреки това днес Гърция и Турция продължават да членуват в блока на НАТО, което постоянно поражда напрежение по въпросите на военното строителство на страните и военно-техническото сътрудничество. По-конкретно, в миналото доставката на Гърция на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и руските системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ, от която в момента се намират около петдесет ракети-носители, се превърна в скандал. В същото време, противовъздушната отбрана на Турция все още се задоволява с остарелия американски „Найк-Херкулес“ (MIM-14), чието производство е прекратено още през 1964 г., а развитието е напълно спряно през 1952 г. По този начин, действията на Турция за модернизиране на системата за противовъздушна отбрана отдавна са „зрели и презрели“. Да отидеш напред в 21-ви век, използвайки древния американски еквивалент на съветския противовъздушен комплекс С-75, е просто невъзможно.

От друга страна, двуличната позиция на Съединените щати, които не бързаха да продават на Турция модерна система за ПВО „Пейтриът“, след като я доставиха в Гърция, също не помогна да се изгради доверие между двете страни.
Поради това не е изненадващо, че турската ултрапатриотична преса вече обсъжда закупуването на руски самолети Су-35 или техните китайски аналози - ако Съединените щати окончателно решат да откажат да предоставят F-35 на Турция. Друг вариант е снабдяването с най-новия руски изтребител Су-57, който принадлежи към същото пето поколение и може да се превърне в последния „гвоздей в ковчега“ на американско-турското военно-техническо сътрудничество.
Така че сега трябва да видим дали американската страна най-накрая ще реши да пресече Рубикон в проблема с Турция. Тъй като прилагането на разпоредбите на CAATSA, разбира се, формално наказва Анкара за прекомерна автономия, тя също така надеждно затваря обемния и привлекателен турски пазар на оръжие за Съединените щати.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Майкъл Помпео: Американските F-35 не може да оперират в едно въздушно пространство с руските ракети С-400

Майкъл Помпео: Американските F-35 не може да оперират в едно въздушно пространство с руските ракети С-400

11 Април 2019 | 11:45 | Агенция "Фокус"
Вашингтон. Американските изтребители F-35 не могат да оперират в едно въздушно пространство с руската ракетна система С-400, заяви в сряда държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео пред Комисията по външни работи на американския Сенат, цитиран от Anadolu Agency.
Той каза, че САЩ са представили "това техническо предизвикателство" на Турция както по дипломатически, така и по военни канали.
След продължителни усилия за закупуване на системи за противовъздушна отбрана от САЩ без успех, през 2017 г. Анкара реши да закупи системата на Русия. Вашингтон предупреди Анкара за закупуването на системата С-400 и миналата седмица спря доставката на части и други услуги, свързани с изтребителите F-35.
Американски чиновници предложиха Турция да купи ракетните системи „Пейтриът“, а не С-400 от Москва, твърдейки, че това би било несъвместимо със системите на НАТО и излага F-35 на възможно руско изучаване на технологиите им.
Помпео намекна за възможността за налагане на санкции чрез Закон, наказал три други страни заради закупуване на тези ракетни системи.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"



Отвори в нов прозорец
прочети затвори

TACC: Турция е готова да закупи още ЗРК С-400, ако САЩ откажат да и продадат системите „Пейтриът“

TACC: Турция е готова да закупи още ЗРК С-400, ако САЩ откажат да и продадат системите „Пейтриът“

10 Април 2019 | 12:55 | Агенция "Фокус"
Анкара. Турция може да сключи нова сделка с Русия за доставката на зенитни ракетни системи (ЗРК) С-400, ако Съединените щати в крайна сметка откажат на страната да доставят зенитни ракетни системи „Пейтриът“. Тази възможност беше обявена в сряда в интервю за телевизионния канал на NTV от турския външен министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от TACC.
"Ако Съединените щати не искат да ни продадат „Пейтриът“, то утре можем да закупим комплекси С-400, можем да закупим и други системи за противовъздушна отбрана", каза външният министър.
В същото време министърът нарече абсурдни опити на някои страни да поставят под съмнение членството на Турция в НАТО заради споразумението за доставка на ЗРК С-400.
Чавушоглу също припомни предложението, направено по време на пътуването до Съединените щати "за създаване на техническа работна група за разрешаване на спорове относно доставката на С-400." Според външния министър Анкара все още не е получила положителен отговор. По-рано говорителят на американското министерство на отбраната Ерик Пеехон заяви пред ТАСС, че Пентагонът не обмисля възможността за създаване на подобна група с Турция.
Чавушоглу също каза, че Турция може да се обърне към всяка друга страна, ако Съединените щати откажат да доставят на републиката последните изтребители F-35 пето поколение.
"Има F-35, има руски изтребители. Ако не разполагаме с F-35, тогава ще трябва да задоволим нуждата си от бойни самолети другаде. И така, докато започнем да произвеждаме собствен самолет" - каза той.
Турският външен министър припомни, че наскоро четвъртият американски изтребител F-35 от пето поколение, предназначен за Турция, е преместен в американската военновъздушна база Лука в Аризона.
Във вторник държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео предупреди турските власти, че след разгръщането на руските противовъздушни ракетни системи С-400 Анкара вече няма да може да участва в програмата за създаване и придобиване на F-35.

Превод и редакция: Юлиян Марков




Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Независимая газета: Русия трябва да бъде готова за всякакви изненади в диалога с Турция

Независимая газета: Русия трябва да бъде готова за всякакви изненади в диалога с Турция

9 Април 2019 | 02:02 | Агенция "Фокус"
Москва. Три пъти министрите на външните работи на Русия и Турция се опитаха неуспешно да се срещнат през март тази година в рамките на заседанието на Съвместната група за стратегическо планиране. В резултат на това външният министър Сергей Лавров успя да посети колегата си Мевлют Чавушоглу само в края на месеца. Може да изглежда, че историята на трикратното прехвърляне на такава важна среща отразява развитието на отношенията днес: страните са толкова заети с дневния си ред, че едва ли намират време да се срещнат. Важно е да се помни, че това са честите контакти между Анкара и Москва - един от ключовете за успешното сътрудничество. Срещата между Путин и Ердоган на 8 април е потвърждение за това, пише руският в. „Независимая газета.
Съветът за сътрудничество на високо равнище, създаден през май 2010 г., е призован да координира изпълнението на проекти за политическо, търговско, икономическо, културно и хуманитарно сътрудничество. На заседанието на Съвета, осмият поред, бяха обсъдени два руски мегапроекта в Турция. Първо, това е атомната електроцентрала „Акую“ в Мерсин. Миналия месец компанията Akuyu Nuklear, която изпълнява проекта, представи документи на турската агенция за атомна енергия, за да получи лиценз за изграждането на третия блок. През 2023 г., за 100-годишнината на Република Турция, Русия обещава да пусне първия блок на атомната електроцентрала. Второ, страните обсъдиха изграждането на европейския сегмент на втория клон на „Турски поток“ през България.
Нова точка в дневния ред на Съвета е новината за плановете на САЩ да преразгледат параметрите на военното си присъствие в Северна Сирия. На фона на изявленията на Доналд Тръмп за изтеглянето на американските войски, Анкара изрази желание да проведе военна операция. През януари тази година руското ръководство припомни разпоредбите на Аданското споразумение, подписано от Турция и Сирия през 1998 г., при което турската страна получи право на трансгранични операции в случай на терористична заплаха. Всъщност Русия намери подходящ аргумент в полза на възстановяването на диалога между Турция и Сирия.
И накрая, най-трудните преговори между Турция и Съединените щати за сделката за придобиване на руски системи С-400 през последните няколко седмици постепенно бяха заменени от американски заплахи и изнудване. При тези условия за Турция става все по-трудно да разговаря със съюзниците от НАТО разумно. На срещата бяха обсъдени и доставките на С-400, тъй като изпълнението на този проект може да бъде началото на други инициативи в областта на военно-техническото сътрудничество.
На пръв поглед позитивната програма на Съвета за сътрудничество на високо равнище трябва да създаде впечатлението, че Русия и Турция все още са на вълната на подобрени отношения след кризата 2015–2016. Това е само отчасти вярно. Политическата воля на ръководството на страните, която в крайна сметка върна Турция и Русия в орбита на позитивен диалог, е под постоянен натиск както отвън, така и отвътре.
В известна степен Турция е свикнала да се обръща към Русия като ефективен лост за натиск върху Запада. Днес, в условията на привидно екстремно влошаване на отношенията с основния гарант на НАТО, САЩ, Турция ясно заявява, че възнамерява да развива отношения както с Русия, така и със Запада. За нея тази позиция е естествена и има чертите на прагматизма. Но този прагматизъм е непостоянен. Когато Анкара е завладяна от фантазии за възстановяване на Близкия изток, тя говори за необходимостта от сътрудничество със САЩ и НАТО. Влиянието на Анкара в региона се изравнява от други регионални играчи, а надеждата за сътрудничество със САЩ става все по-слаба.
Но трябва да разберете, че политиката на балансиране е изборът на сегашните турски управляващи елити. Бъдещето на отношенията в условия на все по-централизирана власт зависи от бъдещето на отделните политически кръгове.
Руските власти отдавна разбират с кого да говорят в Турция и чрез какви структури идва основният поток от политическа информация. Но както показва вътрешната политическа динамика в Турция, промени могат да се очакват по всяко време. Логиката на балансиране не се корени в турската дипломатическа бюрокрация, а в условията на предстоящите промени на елитите това означава, че двустранните отношения ще се определят от други политически интереси.
Взаимната зависимост чрез общи енергийни проекти има положителен ефект върху формирането на общи политически подходи към регионалните проблеми. Хуманитарното сътрудничество трябва да придава на отношенията положително съдържание, независимо от политическата конюнктура.
Срещата между Путин и Ердоган позволява на лидерите на Русия и Турция отново да сверят часовниците си. Но водещият принцип в турската политика на Русия трябва да бъде внимание не толкова на интересите на управляващия елит, колкото на интересите на Турция.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Известия“: Русия и Турция спориха за цената на газа

„Известия“: Русия и Турция спориха за цената на газа

9 Април 2019 | 00:40 | Агенция "Фокус"
Москва. Русия и Турция се движат към либерализиране на визовия режим. Вярно е, че не става въпрос за пълното му премахване, защото зависи от регионалната сигурност. По време на преговорите в Кремъл на 8 април Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган решиха да отменят визите за професионални шофьори. Президентът на Руската федерация и неговият турски колега също обсъдиха ситуацията в Сирия, където все още няма разделение на опозиция и терористи. Но в по-голяма степен срещата беше посветена на икономическото сътрудничество между двете страни. И тук, освен изявленията за сътрудничество, имаше и причина да се спори. Така Владимир Путин разсея идеята, че лидерите на преговорите „само се хвалят помежду си“, припомняйки решението на Анкара да увеличи таксите за руската стоманодобивна индустрия, пише руският в. „Известия“.
Разговорите между Владимир Путин и Реджеп Ердоган бяха проведени в рамките на осмата среща на Руско-турския съвет за сътрудничество на високо равнище. Органът беше създаден през 2010 г. за координиране на проекти в политическата, търговската, икономическата, културната и хуманитарната област. След като приветства турския лидер, президентът на Руската федерация отбеляза положителна тенденция в двустранните отношения.
„Наблюдаваме и констатираме добро ниво на развитие на нашите отношения: темпът на растеж на търговията е 16%, общата сума е достигнала 25 млрд. долара“, каза Владимир Путин. „Големи проекти се изпълняват: и „Акую“, електроцентрала, която трябва да пуснем до 2023 г. в съответствие с желанията на турската страна, и „Турски поток“ - съвсем наскоро имаше свързване на морската и сухопътната части.
В същото време е завършено изграждането на морската част на газопровода, а полагането на „сухопътната част продължава както е планирано”, заяви турският президент.
„Ще завършим изграждането на тази част от газопровода навреме“, увери Реджеп Ердоган.
И все пак, преговорите не минаха без спорове. Досега страните не са се договорили за цената на руския газ, доставян на Турция. И ако Анкара предостави някои формули за изчисляване, „Газпром“, по търговски съображения, предлага различен подход. Решението на този въпрос ще бъде обсъдено, отбеляза президентът на Руската федерация.
„Не става дума за цени, въпреки че това е много важен параметър, става дума за стабилността на руските газови доставки. Турция има много договори за доставка на газ. Не всеки изпълнява своите договорни задължения, а Русия последователно изпълнява както обеми, така и цени“, каза руският лидер.
Отговаряйки на въпросите на журналистите след срещата, Владимир Путин говори за друг спор. Става дума за решението на Турция да увеличи таксите за руската металургична индустрия.
„За нас турските партньори вдигнаха ставката с 2–2,5%, а за някои други страни намаляха с 1,3%. Разбираме за какво става дума, просто ви казвам: не всичко е толкова хубаво, турските партньори се борят за своите интереси, а ние - за нашите“, каза ръководителят на Руската федерация, парирайки изявлението на един от журналистите, че всички търговски отношения на Анкара са изградени в полза на Русия.
Беше обсъдена либерализацията на визовия режим. Турският лидер изрази надежда за бързо решаване на този въпрос. А Владимир Путин каза в отговор, че разговорът за безвизов режим ще бъде, когато бъде решен въпросът за регионалната сигурност и по-специално за сирийското уреждане. Въпреки това, докато Москва и Анкара решиха в близко бъдеще да разрешат въпроса за премахването на визите за професионални шофьори.
По време на срещата Владимир Путин също подчерта, че контактите по линия на министерството на външните работи и министерството на отбраната се развиват активно и се осъществява военно-техническо сътрудничество между страните. Въпреки натиска на САЩ върху Турция поради закупуването на руските ракетни системи С-400, Анкара не възнамерява да се откаже от диалога с Руската федерация във военната сфера. Освен това двете страни активно работят за разрешаване на конфликта в Сирия и за стабилизиране на региона на Близкия изток.
„Друга важна част от нашето сътрудничество е, че заедно с вас заедно продължаваме борбата срещу терористични групировки, които представляват заплаха за нашия регион”, каза Реджеп Ердоган. „Особено що се отнася за стъпките, които вече сме предприели и ще бъдат предприети по сирийско направление“.
След проведените преговори в тесен състав, се състоя заседание на руско-турския съвет. Бяха обсъдени перспективите за енергийно сътрудничество, основните регионални и международни проблеми.
Откривайки събитието, Владимир Путин подчерта, че е обсъдил ключовите въпроси с турския си колега, а Москва и Анкара „се договориха за по-нататъшно укрепване на двустранното сътрудничество в духа на напреднало многостранно партньорство“. В своя отговор Реджеп Ердоган заяви, че основната задача на двете страни остава довеждането на търговията до ниво от 100 млрд. долара, след което бяха подписани три споразумения. По-специално, Руският фонд за преки инвестиции сключи споразумение с Турския държавен фонд за създаване на руско-турски инвестиционен фонд с общ резервен капитал от 900 милиона евро.
„С такъв уставен капитал, мисля, че ще могат да привлекат поне 5 млрд. долара за финансиране на различни проекти“, каза Владимир Путин.
На среща с водещи представители на руските и турските бизнес среди руският лидер припомни, че Москва оценява интереса на инвеститорите от Турция към руския пазар. В допълнение към областите Владимирска, Пензенска, Калужка, Краснодарски и Ставрополски край, а има и потенциал за развитие на сътрудничество с Крим.
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: АЕЦ, „Турски поток“ и визи: За какво говориха Путин и Ердоган в Москва

РИА Новости: АЕЦ, „Турски поток“ и визи: За какво говориха Путин и Ердоган в Москва

8 Април 2019 | 21:32 | Агенция "Фокус"
Москва. Владимир Путин и турският лидер Реджеп Тайип Ердоган проведоха преговори в Кремъл.

„Акую“ и „Турски поток“

Руският президент нарече изграждането на АЕЦ „Акую“ един от ключовите проекти между страните в енергийния сектор. Според него стартирането на първия блок на станцията е насрочено за 2023 г., за стогодишнината на Република Турция, съобщава РИА Новости.
„На този етап е необходимо да се привлекат допълнителни средства и да се сключат съответни споразумения с потенциални турски инвеститори. И такива потенциални инвеститори има“, каза Путин.
Президентът обърна внимание и на подготовката за пускането на газопровода „Турски поток”. Той отбеляза, че е необходимо да се завърши изграждането на приемателен терминал на черноморското крайбрежие на Турция, за да може газопроводът да работи през тази година.
Ердоган заяви, че сухопътната част на „Турски поток“ ще бъде построена до края на годината. В отговор Путин изрази увереност, че тръбопроводът и атомната електроцентрала „Акую“ ще бъдат пуснати в експлоатация навреме.

Ключови партньори в икономиката

Путин говори за планове за разширяване на търговията между Русия и Турция. Той изрази мнение, че това може да допринесе за премахването на съществуващите ограничения.
„Активизирането на инвестиционното сътрудничество ще допринесе за стартирането на нови съвместни проекти в различни сектори на икономиката: в промишлеността, металургията, селското стопанство, високотехнологичния сектор“, каза Путин.
„През последните години турският бизнес откри за себе си много руски области: Владимирска, Пензенска, Калужка, Краснодарски и Ставрополски край“, добави той.
Путин отбеляза, че Русия и Турция са ключови търговско-инвестиционни партньори. По думите му двустранната търговия миналата година е нараснала с почти 16% и е надвишила 25,5 млрд. долара, а обемът на взаимните инвестиции е около 20 млрд. долара.
Военно сътрудничество
Путин също отбеляза необходимостта от засилване на сътрудничеството във военната сфера.
„На първо място, ние говорим за завършване на договора за доставка на ракетни системи С-400 „Триумф“, съобщи държавният глава.
Президентът подчерта, че освен ракетните системи С-400, има и други проекти за доставка на военна продукция в Турция.

Визовият режим

Лидерите на държавите обсъдиха и перспективите за пълно премахване на визовия режим между страните. Според Путин това ще бъде възможно след решаване на сирийския проблем.
Досега президентите на Русия и Турция успяха да постигнат споразумение, според което притежателите на служебни паспорти да пътуват от Турция до Русия без визи.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Турция няма намерение да се отказва от покупката на руските С-400

РИА Новости: Турция няма намерение да се отказва от покупката на руските С-400

8 Април 2019 | 20:31 | Агенция "Фокус"
Москва. Никой не може да иска от Турция да се откаже от закупуването на системи С-400 от Русия, това е суверенното право на страната, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган, съобщава РИА Новости.
„Ние сме суверенни държави, затова не предоставяме на някого възможността да работи над нашия суверенитет,тогава не бихме били независими държави, независими народи“, заяви Ердоган на пресконференция след срещата на Съвета за сътрудничество на най-високо равнище в отговор на въпрос за натиска на САЩ върху Анкара по тази тема.
Той отбеляза, че „когато трети страни ще предприемат определени стъпки, ние няма да бъдем попитани“. Ердоган подчерта, че Анкара, както и други независими държави, взема решения въз основа на своите интереси.
Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, който говореше по-рано във Вашингтон на конференция по повод на среща на външните министри на страните-членки на НАТО, заяви, че закупуването на руските противовъздушни ракетни системи С-400 е въпрос на сериозна загриженост за САЩ и заплашва единството на НАТО. Той призова Турция да направи избор: или да остане ключов партньор на съюза, или да рискува сигурността на това партньорство, като прави бързи решения и подкопава алианса.

Превод и редакция: Калоян Пенков
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ДХА: Послания на Ердоган и Путин от Москва: Нови съвместни стъпки в Сирия и засилено сътрудничество в международните отношения

ДХА: Послания на Ердоган и Путин от Москва: Нови съвместни стъпки в Сирия и засилено сътрудничество в международните отношения

8 Април 2019 | 17:48 | Агенция "Фокус"
Москва/Анкара. Президентите на Турция и на Русия – Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин, отправиха много важни послания към света преди лидерската им среща в Москва, предаде информационната агенция ДХА. Ердоган посочи, че предстои да бъдат подписани три важни спогодби, а целта е взаимният външнотърговски оборот да нарасне до 100 млрд. долара годишно. По думите му, друга много важна стъпка е засилването на солидарността срещу терористичните действия в района. В тази връзка Ердоган прогнозира по-специално „нови съвместни стъпки в Сирия”. Путин също отбеляза очакваното нарастване на взаимната тъговния с 15% през април и достигането й до равнище от 35 млрд. долара на годишна база. Руският президент не пропусна да отбележи извършеното наскоро свързване на морския със сухопътния участък от газопровода „Турски поток”. Путин констатира също така „усилено сътрудничество между Москва и Анкара в международните отношения по глобалните проблеми.”, посочва още ДХА.

Превод и редакция: Георги Димов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Владимир Путин: Русия и Турция продължават енергичните усилия за нормализация на ситуацията в Сирия

Владимир Путин: Русия и Турция продължават енергичните усилия за нормализация на ситуацията в Сирия

8 Април 2019 | 17:05 | Агенция "Фокус"
Москва. На заседанието на руско-турския Съвет за сътрудничество на високо равнище, държавният глава на Руската федерация Владимир Путин увери, че Москва и Анкара продължават енергичните усилия за нормализация на ситуацията в Сирия, предава ТАСС.
„Като гаранти на Астанинския процес, Русия и Турция продължават да прилагат енергично съгласувани усилия за дългосрочна нормализация на обстановката в Сирия. Координираме действия в контекста на активизация на вътрешносирийския политически процес, включително скорошното съставяне на Конституционната комисия“, заяви Путин.
Лидерът на Кремъл допълни, че вече е обсъдил с турския президент Реджеп Тайип Ердоган „очи в очи“ първостепенни въпроси за развитието на отношенията между двете страни.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Путин определи като „приоритетна“ доставката на С-400 за Турция

ТАСС: Путин определи като „приоритетна“ доставката на С-400 за Турция

8 Април 2019 | 16:52 | Агенция "Фокус"
Москва. Откривайки заседанието на руско-турския Съвет за сътрудничество на високо равнище, държавният глава на Руската федерация Владимир Путин заяви, че финализирането на договора за доставките на зенитно-ракетните системи С-400 е „приоритет“ за Москва и Анкара, предава ТАСС.
„Пред нашите страни стоят сериозни задачи за укрепване на нашето сътрудничество във военнотехническата сфера. На първо място говорим за изпълнението на договора за снабдяване на Турция с противоракетни ракетни системи С-400 „Триумф С-400", подчерта Путин.
Съгласно думите му, Русия и Турция имат и други обещаващи проекти в областта на военнотехническото сътрудничество. Лидерът на Кремъл уточни, че става въпрос за доставки на съвременни руски военни продукти в Турция.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

РИА Новости: Ердоган ще обсъди с Путин новата турска операция в Сирия

РИА Новости: Ердоган ще обсъди с Путин новата турска операция в Сирия

8 Април 2019 | 12:13 | Агенция "Фокус"
Анкара. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган ще обсъди с руския си колега Владимир Путин възможната нова военна операция на Анкара в Сирия, предава РИА Новости.
„Подготовката на границата е завършена, всичко е готово за операцията. Можем да я започнем по всяко време. В рамките на визитата си в Русия очи в очи с Путин ще обсъдим тази тема“, поясни Ердоган пред журналисти преди отпътуването си за Москва.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Ердоган преди отпътуването си за Москва: Сътрудничеството между Турция и Русия става все по-силно

Ердоган преди отпътуването си за Москва: Сътрудничеството между Турция и Русия става все по-силно

8 Април 2019 | 11:42 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Преди отпътуването си за Москва за среща с държавния глава на Руската федерация Владимир Путин, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подчерта, че „ден след ден“ сътрудничеството между двете страни става все по-силно, предава държавната Anadolu Agency.
„Нашето сътрудничество с Русия продължава да става все по-силно ден след ден", увери Ердоган пред репортери преди заминаването си от Истанбул за Москва.
Ердоган и руският му колега Владимир Путин ще обсъдят двустранните отношения, както и регионалното и световното развитие, поясни турският президент.„Безвизовото пътуване, разбира се, е тема, която е в нашия дневен ред“, добави Ердоган.
Турският президент ще присъства на осмата среща на Съвета за сътрудничество на високо равнище между две държави. Срещата се провежда ежегодно от 2010 г. насам.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: Анкара и Москва обсъждат съвместно производство на военна техника

ТАСС: Анкара и Москва обсъждат съвместно производство на военна техника

8 Април 2019 | 11:32 | Агенция "Фокус"
Анкара. Анкара и Москва обсъждат широк спектър от въпроси за сътрудничество в сферата на отбраната, включително договори за доставки и съвместно производство на военна техника. Това обяви в социалната мрежа „Туитър“ ръководителят на отдела за връзки с обществеността на президентската администрация на Турция Фахреттин Алтун, предава TACC.
„Обсъждаме сътрудничество в областта на отбраната с Русия в широк смисъл. Говорим по теми от доставки на военна продукция до възможностите за съвместно производство. Взаимодействието на двете страни в сферата на отбраната е широкомащабно и ще продължи да се развива", заяви Алтун в навечерието на срещата на президентите на Турция и Руската федерация Тайип Ердоган и Владимир Путин в Москва на 8 април.
Що се отнася до ситуацията в Сирия, Алтун подчерта, че „двете страни имат общи позиции по отношение на териториалната цялост на страната и борбата срещу тероризма". „Призоваваме всички страни, подкрепящи терористите, които заплашват целостта на Сирия, да се откажат от това и да допринесат [за уреждането на мира]",написа още представителят на Анкара..
В понеделник в Москва президентите ще вземат участие в осмата среща на Руско-турския съвет за сътрудничество на високо равнище. Фокусът на разговорите е ситуацията в Сирия, доставките за Турция на зенитни ракетни системи С-400, изпълнението на проекта „Турски поток“ и други важни теми.
ТАСС припомня, че договорът за доставки на С-400 се превърна в особено остър проблем в турско-американските отношения. САЩ искат турците да се откажат от закупуването на руските системи за противовъздушна отбрана и да изберат - „или С-400, или НАТО". Анкара настоява, че е независима във взимането на решения за закупуването на оръжия от която и да е страна, а въпросът със С-400 „е затворен".


Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия".

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Неочаквана ваканция
Неочаквана ваканция
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.