НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 21:30


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Черногорско-приморският митрополит Амфилохий: Константинопол трябва да се договори с Москва за преодоляване на разкола

Черногорско-приморският митрополит Амфилохий: Константинопол трябва да се договори с Москва за преодоляване на разкола

29 Юли 2019 | 10:43 | Агенция "Фокус"
Белград. Константинополската патриаршия трябва да свика всеправославен събор и да се договори с Руската православна църква (РПЦ) за преодоляване на разкола в православието. Това заяви в интервю пред ТАСС Черногорско-Приморският митрополит Амфилохий.
„Единственото, което може да направи днес Константинопол, е да събере сили, тъй като това изобщо не е лесно за него, и да свика всеправославен събор, да се договори с Московската патриаршия и да се намери някакво решение за преодоляване на разкола в църквата. Мисля, че това е единственото, което може да се направи“, заяви митрополитът.
По неговите думи, решението за предаване на томос на новата църковна структура в Украйна е нанесло сериозни вреди на Константинополската патриаршия. „Това нанесе голяма вреда на Константинополската патриаршия. Всички епископски конференции, които се провеждаха по света по-рано, практически са преустановени – и в Латинска Америка, и в Европа. Константинопол и сам вижда, че не е направил нищо умно, не само по отношение на Русия, но и за цялото православие. Това е трагична история“, счита един от йерарсите на Сръбската православна църква (СПЦ).
„Това са духовно болни хора, и този Денисенко, и Епифаний. И е голям грях на Константинополската патриаршия, че го избра (Епифаний) за митрополит, това е голям грях спрямо православието, а не само за РПЦ. Това създаде още невиждана вражда в православната църква. Нито една поместна църква така и не призна (създаването на т.нар. Православна църква на Украйна, ПЦУ)“, напомни митрополитът.
„Уверен съм, че това, което бе извършено в Украйна, е направо под натиска на САЩ и Европа. Константинополската църква има 2 хиляди вярващи в Турция, Фенер е като птиче гнездо, прилепено за планина. Те са в катастрофално положение, но с такива действия разрушават своите основи“, счита един от най-авторитетните йерарси на СПЦ.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Автокефалията на МПЦ-ОА става заложник на дворцови игри

„Нова Македония“ (Македония): Автокефалията на МПЦ-ОА става заложник на дворцови игри

15 Юли 2019 | 11:07 | Агенция "Фокус"
Скопие. Автокефалията на Македонската църква става въпрос с голяма международна публичност и нейното решаване ще бъде още една причина за задълбочаване на конфликта между Руската православна църква и Фенер. Очевидно е, че в тази битка Московската патриаршия не подбира средства за постигането на целта, която е да попречи или да отложи за дълго време признаването на Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ-ОА). Последният случай с телефонните разговори на македонския премиер Зоран Заев с руските шегаджии показва, че някой си е поставил за цел да дискредитира преди всичко МПЦ-ОА, а след това и константинополския патриарх Вартоломей, който трябва да бъде представен като корумпиран човек, който подписва за пари томоси за автокефалия на православните църкви. Очевидно е, че мотивът на руските шегаджии за тези разговори е да намесят министър-председателя и да осигурят аргумент, че той е готов да плати и пари за автокефалията на МПЦ, пише ежедневникът „Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.
Но дали всичко това може да повлияе негативно на целия процес, който бе започнат от Константинополския патриарх по македонския църковен въпрос?
Дали наистина някой си мисли, че със 100 хиляди евро може да се купи томос за автокефалия? Мнозина се интересуват как ще реагират на това другите православни църкви?
Всичко това са логични въпроси, на които обществеността чака отговор.
Всъщност, това не е първият случай, в който някой обвинява Вартоломей, че е корумпиран,. Руската църква по-рано го твърдеше публично. От този аспект, все пак, може би, не трябва да се очаква, че Вартоломей би се отказал от процеса за македонската църква заради тези обвинения, но може да се очаква, че заради разговорите може да се удължи процедурата за признаване на автокефалията на МПЦ.
Може би, най-спорният момент в цялата история е, че премиерът Заев се е хванал на руската провокация и изказва готовност да даде пари в брой. Но и той самият сигурно е знаел, а и да не е знаел, бързо са му посочили, че томос за автокефалия не се купува само за 100 хиляди евро. Може би, с неговата, както самият казва, отвореност и прозрачност е злоупотребено от руските църковни интереси, но това не оправдава факта, че, най-малкото, по такива въпроси се разговаря по телефона и то по този начин.
Миналата година премиерът изпрати и писмо до Вселенската патриаршия, което беше придружено с послание от МПЦ, след което Вартоломей реши да започне процес за разглеждане на въпроса за признаване на МПЦ-ОА за автокефална.
Съществува и съвпадение с периода, когато министър-председателят Заев е изпратил писмото си до Вартоломей през май 2018 г., а руските комици се свързват с него през август 2018 г. за първи път. Именно в този период Македонският църковният въпрос беше актуален, тъй като през юни 2018 г. Вселенската патриаршия обяви, че поставя в процедурата въпроса за автокефалията на МПЦ-ОА.
Дали автокефалията на МПЦ не става заложник на византийски игри на Руската църква?
Вече се знае, че Фенер и Руската патриаршия от години са в битка за властта в православието. Тази битка се изостри силно, след като константинополският патриарх даде томос на Православната църква на Украйна (ПЦУ).
Но битката между тези две църкви означава битка за МПЦ в посоката, в която Руската църква възнамерява да предотврати признаването на автокефалията, а Фенер е мотивиран да покаже, че има право да подписва автокефални томоси.
И накрая на цялата тази история, изниква въпросът, каква ще е основната придобивка, ако МПЦ получи документ за своята независимост?
Какво ще получат вярващите от всичко това?
В православието автокефалията на МПЦ ще означава открито канонично признаване на уникалността на македонския народ и държава. Това е печат, който отделя определена територия, която, според каноните на църквата, е автокефална, защото е автономно държавно уредена и водена от епископи, произхождащи от този конкретен народ.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

ТАСС: В РПЦ видяха сходство между ситуациите с православието в Украйна и Черна гора

ТАСС: В РПЦ видяха сходство между ситуациите с православието в Украйна и Черна гора

9 Юли 2019 | 23:00 | Агенция "Фокус"
Москва. Руската църква вижда сходства между ситуациите около Православието в Украйна и Черна гора, и се съмнява в жизнеспособността на разколническите проекти в тези страни, заяви говорителят на патриарха на Москва и на цяла Русия свещеник Александър Волков пред репортери във вторник след среща на Светия Синод на Руската православна църква, предава ТАСС.
„Властите на тази страна (Черна гора) не се отказват от опитите си да организират собствена, контролирана, сякаш „етническа“ православна църква. В светлината на това, което се случва в Украйна, това положение придобива особено значение. Бих искал да подчертая, че подкрепата на Руската църква към братската Сръбска църква е доказателство, че защитаваме цялото световно канонично православие от посегателствата на политиците за използване на църквата за свои цели. Както виждаме, това посегателство се случва не само в Украйна, но и в Черна гора“, каза Волков.
Ръководителят на патриархалната пресслужба изрази съмнения относно жизнеспособността на разколническите проекти. „В Украйна, в Черна гора и на други места, където има огнища на църковно-канонично напрежение, местните власти винаги разчитат на разколници. Политиците залагат на не-канонични структури. Това прави такива проекти изначално нежизнеспособни в която и да е част на света“, заяви още той.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Балканист“ (Русия): „Кутията на Пандора“ за православните Балкани: македонската страна

„Балканист“ (Русия): „Кутията на Пандора“ за православните Балкани: македонската страна

25 Юни 2019 | 19:53 | Агенция "Фокус"
Скопие. В Балканистиката има обичайна практика да се обясняват, анализират и прогнозират много чуждестранни и световни процеси през призмата на опита на региона. Конкретни военни действия, териториални спорове и модели на тяхното „решение”, информационни кампании и „цветни революции” - всичко това вече е разработено на Балканите преди да се разпространи в други части на планетата. Грубата политизация на религията, предаването на политически функции на църквата, на духовна институция, за съжаление, е известна и от балканската (особено пост-югославската) ситуация, пише руското издание „Балканист“ в материал, представен без редакторска намеса.
Съществуват и противоположни случаи. Решаването на украинския църковен въпрос миналата година, доста противоречиво от страна на Константинополската патриаршия, породи опасен прецедент, който сега по един или друг начин възбужда Балканите. Именно за вероятността за “украински сценарий“ говорят разколниците в Черна гора и в Северна Македония. Дали ще получат желания томос или не, е въпрос на повече от една година, но Сръбската православна църква (СПЦ) вече усеща болезнени удари от действия, далеч от традиционната християнска апологетика.
За щастие, през 2019 година в Косово и Метохия не горят храмове. Потискането на православните в Босна и Херцеговина (от страна на мюсюлманите) и в Хърватия (от страна на католиците) оправдано предизвиква безпокойството на СПЦ (което следва от материалите на Архиерейския събор), но все пак това е несъпоставимо със ситуацията от преди 20 години. Отношенията между конфликтните страни се развиват във формално мирно русло.
Сегашната тревожна ситуация около православието на Балканите, разбира се, е тясно свързана и с политическите процеси в региона. Силните изказвания на президента на Черна гора Мило Джуканович, както и законът, ограничаващ правата на собственост на Сръбската православна църква, са продължение на антисръбската линия, присъща на официална Подгорица. В изявлението на президента в Никшич (което послужи като повод за поредния кръг на разразяване черногорските църковни въпроси в медиите), сепаратизмът на черногорската православна църква се поставя на една и съща основа с независимостта на Черна гора от Сърбия и нейният "европейски път".
В сянката на тази ситуация за момент остана въпросът с Македонската православна църква (МПЦ), която може да представлява още по-голяма заплаха за единството на СПЦ от Черногорската.
Неканоничната църковна структура в Северна Македония има дълга история (за нейния статут и спецификата на формиране на самата държава). Борбата й за независимост датира от 1966-1967 г., когато МПЦ призова сръбската патриаршия да й даде автокефалия, отказана, но след това, с подкрепата на властите на републиката, тя все пак обявява "независимост". Светият Синод на СПЦ обяви, че „новосформираната” църква е разколническа. След разпадането на Югославия,МПЦ продължи политиката на църковен сепаратизъм. Така през 2004 г., в съответствие с декларацията, приета в парламента, в Македония е установена една единствена православна община в лицето на МПЦ, което постави Охридската архиепископия на СПЦ извън закона.
Православната Охридска архиепископия (която не е официално регистрирана в страната) все още остава в “канонично единство” със СПЦ и други църкви. Тя се ръководи от архиепископ Йован, който от 2010 до 2015 г. е в затвора. Както се казва в посланието на майския съвет на СПЦ, понастоящем няма пряка заплаха срещу епископа и други духовници, „но мечът на новите съдебни преследвания винаги виси над главите”.
Признаването на Българската патриаршия за църква-майка на МПЦ и позитивният отговор на София през 2017 година внесе допълнителни сложности в македонския църковен въпрос. На практика това предизвика недоволство, първо в Гръцката православна църква, а след това в Константинопол. Така факторът на гръцкото влияние в Северна Македония поне временно спря планираното „овластяване” на не-каноничната църква.
Новият етап на македонската "църква" бе открит, както обикновено, от политически момент. Подписването на Преспанското споразумение с Гърция и преименуването на страната даде на властите дългоочакваната зелена светлина по пътя към ЕС и НАТО. По-рано премиерът Зоран Заев писа на Вартоломей и помоли Вселенския патриарх за помощ при разрешаването на спора. И вече тази година се появиха новини (макар и без подробности), че проблемът на Македония се обсъжда в Константинопол.
„Сръбската православна църква притежава томос за църквата в Македония. Тя предлага автономия, но не и автокефалия, което е неприемливо за МПЦ. Но в Константинопол духат нови ветрове. Това, което се случи по-рано, изглеждаше невъзможно“, така коментират в македонската преса предоставянето на автокефалия на Украйна. Всъщност украинският прецедент стана за Македония още по-значимо събитие, отколкото за Черна гора, въпреки дългосрочните контакти и подобен генезис на УПЦ и ЧПЦ. Неканоничната Охридска структура (по същество разколническа) произхожда от официалната структура на СПЦ - за разлика от “Черногорската православна църква”, ръководена от лишения от сан Михаил „Мираш“ Дедеич. Това, разбира се, не я прави канонична, но понякога може да отвори повече място за тълкуване, отколкото провокативното политическо образувание в Подгорица.
„В Македония някога е имало канонична йерархия, като в Украйна. А в Черна гора групата, която нарича себе си черногорска православна църква, никога не е била в каноничен ранг. Следователно те нямат на какво да разчитат. Що се отнася до Македония, тук Константинопол може да се държи по същия модел като в Украйна. И това ще доведе до нов разкол и нова конфронтация, което още не е донесло нищо добро за никой в историята“, каза протоиерей Велибор Джомич, експерт в областта на църковното право и история, коментирайки украинския въпрос за NewsFront.
Сръбската православна църква категорично подкрепи Руската по украинския въпрос: Светият синод официално отказа да признаеПЦУ и в сдържана, но категорична форма изрази недоволство от действията на патриарх Вартоломей. Особено често се казва, че „първият сред равните” в православния свят няма властта да взема еднолично толкова важни исторически решения, опровергавайки църковните документи от XVII век. Важно е да се добави, че „новата църква на Украйна” не е призната и от Гърция - политически и исторически значим актьор в Македония. Заедно с осъждането на българските претенции към каноничната територия на СПЦ, това също вдъхва увереност в аналогичната позиция на Гръцката православна църква по въпроса за МПЦ.
Киевският прецедент в действителност и от днешната перспектива не дава основание за положителни оценки. „Разколът сред разколниците“ - борбата на Филарет срещу Епифаний и неразбираемата роля на все още неразпусната Киевска патриаршия повдигнаха въпроси към експертната общност за евентуално оттегляне на томоса от Украйна. Което вече едва ли е възможно в случая на Вартоломей, който взе това решение сам.
В допълнение, Черна гора и Северна Македония попадат под юрисдикцията на СПЦ въз основа на Томос, а не акт на Вселенския патриарх, какъвто беше случаят с Украйна. Това връща страните към диалога и намалява възможностите за намеса на Константинопол.
Дали тези важни църковното право факти ще изиграят определяща роля? Цитирайки скорошни материали на македонски анализатори, „в Украйна се случи нещо, което по-рано изглеждаше невъзможно и затова могат да се очакват нови „чудеса“. За трансформирането на църквата в политически инструмент днес може да се говори и като за глобален процес с множество проявления. На Балканите това е много сложен въпрос. След преживените неотдавна войни, където конфесионалните различия бяха основен фактор, тук се наблюдава болезнено разделение вътре в православието. С гръмки провокации – в някога теократичната Черна гора, и тихо, планомерно – в Македония. И в двата случая последствията ще бъдат, както предупреждават експертите, катастрофални за цялото православие.
На Балканите отново се твори история...

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.
***
Кой е македонският (бивш Велешки) епископ Йован:
През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който на отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква.
На 23 септември 2002 г. Светият синод на Сръбската православна църква го назначава за екзарх на целия диоцез на създадената Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е избран е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, съгласно Нишкото споразумение е потвърден от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е обявен патриаршеският и съборен томос за автономия на Православната охридска архиепископия, чийто председател на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единство със СПЦ през юни 2002 година, без съдебно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес заедно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е осъден на една година затвор условно, за „самоуправство“, поради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „разпалване на национална и верска омраза, раздор и нетърпимост“. Присъдата изтърпява в затвора „Идризово“ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предсрочно. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „финансови злоупотреби“, след като по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „Идризово“, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предсрочно от съда.
В началото на 2008 година напуска Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, участвала в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и изплащане на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за „насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение „домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима участие в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
През ноември 2011 година защитава докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тема: „Единството на Църквата и съвременните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник“.
В 2012 година апелационният съд в Скопие отново го осъжда на 30 месеца за „финансови злоупотреби“, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и един път осъден задочно. Отново лежи в затвора „Идризово“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Украйна трябва да бъде урок за автокефалията на МПЦ

„Нова Македония“ (Македония): Украйна трябва да бъде урок за автокефалията на МПЦ

21 Юни 2019 | 12:18 | Агенция "Фокус"
Скопие. Дали обявяването на нови разделения в украинската църква е сериозно или пък става въпрос за борба за влияние между почетния патриарх Филарет (Денисенко) и настоящия предстоятел на „Православната църква на Украйна“ (ПЦУ) митрополит Епифаний? Доколко тази ситуация в Украйна трябва да бъде аларма за епископите от Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) да бъдат изключително внимателни в бъдещите разговори с Константинополската патриаршия. Само шест месеца след като патриарх Вартоломей подписа томоса за автокефалия на църквата в Украйна се случва нов разкол, пише авторитетният ежедневник „Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.
Бившият Киевски патриарх Филарет, който сега играе ролята на почетен патриарх на Украинската православна църква, твърди, че не е съгласен с този томос и обявява своето оттегляне от него, като посочва, че украинската църква е автокефална само на хартия и по същество е подчинена на Константинополската патриаршия.
Интересно е, че тези публични обвинения идват след смяната на президента в Украйна и много анализатори свързват това с политиката в страната.
Патриарх Филарет обаче твърди, че не е знаел съдържанието на документа, когато се е съгласил да приеме томоса, издаден от Константинополския патриарх.
По принцип проблемът се свързва с три аспекта от томоса, които според Филарет не правят ПЦУ автокефална, а подчинена църква на Фенер. Първият е, че ПЦУ няма да може сама да прави своето миро и трябва да го взима от Истанбул, вторият е, че за всички спорове ПЦУ трябва да се обръща към константинополския патриарх и третият, че че ПЦУ няма право да създава църкви в диаспората, а украинските по света трябва да бъдат под шапката на Константинополската патриаршия.
"Нова Македония" многократно е анализирала степента, до която македонските и украинските църковни въпроси имат сходства и различия и дали Вселенската патриаршия може да играе ключова роля в признаването на МПЦ-ОА в контекста на каноничните процедури, предприети за признаване на автокефалията на украинската църква.

Епископите на МПЦ трябва да бъдат внимателни


Религиозните анализатори казват, че макар и украинските и македонските църковни въпроси да са съвсем различни, македонските епископи трябва да бъдат изключително внимателни при всякакви бъдещи разговори с Вселенската патриаршия, винаги когато се случват. Те предупреждават специално, че може да възникне сериозен проблем, ако константинополският патриарх настоява македонската диаспора да попадне под негова юрисдикция.
Журналистът Мирче Адамчевски, който е работил като кореспондент от Русия от много години и познава обстоятелствата в Украйна, казва, че анализът на въпроса за украинската църква е важен поради нашата молба за автокефалия от Константинопол.
„Всичко, което се случи и се случва с Православната църква в Украйна, ще се случи и с нас. Първо трябва да променим името на църквата. Второ, вместо на Сръбската църква, ние ще трябва да се подчиним на Константинополската църква.
Или, както казва Филарет, на гърците. Трето, има много задкулисни игри, в които Константинопол търси включване на политиката – украинските президенти и македонските премиери. Не е лошо нашите да пратят делегация в Украйна и да разберат на място на какво са били подложени украинците в битката за автокефалия. Да научат нещо и ако може да избегнат някои нежелани ситуации. Да разберат, че ни обещават, но без да дават никакви крайни срокове. Да разберат, че ще се иска обединение на православните църкви в МакедонияДа разберат, че те няма да влияят на кадровата политика. Че македонците в чужбина ще трябва да се подчинят на Константинополската църква. И накрая, че е трудно едновременно да се води битка за независима държава и независима църква“, подчерта Адамчевски.

Диаспората е най-голямото предизвикателство

Църковните анализатори казват и че знаейки позициите на македонците в диаспората и проблемите, които от години МПЦ има с формалното функциониране на тези църковни общности, те много трудно ще се съгласят да признаят Константинополската патриаршия за своя църква.
„Това може да предизвика сериозен разкол, а дори и създаване на нова задгранична македонска православна църква. Точно въпросът за диаспората ще бъде най-голямото предизвикателство за македонските епископи в разговорите с Вселенската патриаршия. Вторият важен момент, според тях, най-вероятно ще бъде процеса на обединение, на който, вероятно, ще настоява Вартоломей, а това е МПЦ да намери начин да инкорпорира ПОА (Православна Охридска Архиепископия – структура на СПЦ в Македония – бел. прев.) в своите редици, разбира се, ако такова нещо бъде прието от Сръбската църква. Що се отнася пък до правото на Константинополската патриаршия да бъде апелативен съдия за споровете в МПЦ, това според църковните анализатори няма да бъде сериозен проблем, защото вселенският патриарх има такова право и в други автокефални църкви. И за варенето на светото миро може лесно да се намери общ език, особено ако този акт се гледа през призмата на изразяване на единството на църквата“, добавят църковните анализатори.

Пътят към автокефалията минава само през Константиноплската патриаршия

Според запознатите със ситуацията, Константинополската патриаршия в момента играе много важна роля в православния свят, поемайки отговорността за решаването на най-тежките въпроси. Това, че тя даде томос за автокефалия на Украинската църква, за МПЦ може да означава отворен път, по който по-лесно ще се стигне до самостоятелност. Ще се смята за съвсем легитимно, ако Истанбул използва за Македония същия принцип, както за Украйна.
От историята се знае, че всяка църква има свой път и решава своя статут по различен начин, а на някои църкви им е отнело векове, за да установят независимия си църковен статут в православието.
МПЦ има позиция, от която няма да отстъпи, а тя е, че единственото решение за нейния статут е само признаване на автокефалия в същинския смисъл, защото църковният живот в Македония всъщност е континюитет от някогашната Охридска архиепископия, възстановена в лицето на МПЦ-ОА.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.
Редакция: Иван Христов

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Президентът на Черна гора: Решени сме да решим църковния въпрос, разочаровани сме, че не започнаха преговори с Македония и Албания

Президентът на Черна гора: Решени сме да решим църковния въпрос, разочаровани сме, че не започнаха преговори с Македония и Албания

20 Юни 2019 | 08:41 | Агенция "Фокус"
Подгорица. Черногорският президент Мило Джуканович заяви по повод предизвикалия спорове със Сърбия законопроект за свободата на вероизповеданията, че Подгорица ще следи внимателно този много деликатен въпрос за църквата, а освен това каза, че е очаквал повече от Съвета за общи работи на Европейския съюз, който не даде зелена светлина за отваряне на присъединителни преговори с Македония и Албания, предава скопското електронно издание „МКД“.
Джуканович, който беше специален гост на работния обяд на посланиците на държавите-членки на ЕС, акредитирани в Черна гора, каза, че при решаването на проблема с църквата няма да прибягва до провокации и ще се въздържа от по-нататъшно натоварване на ситуацията, но ще защитава безкомпромисно интересите на черногорската църква.
Правителството на Черна гора прие законопроект за свободата на вероизповеданието, който постановява, че всички религиозни общности, включително и Сръбската православна църква, трябва да докажат, че преди 1918 г. те са били собственици на църковна собственост, в противен случай ще бъдат отнети. Черногорско-Приморската митрополия на СПЦ се противопостави категорично на това решение и поиска отмяната му, като миналата седмица към искането се присъедини и сръбският президент Александър Вучич.
Правителството на Подгорица отхвърли молбата на Вучич и заяви, че "не позволява на никого" да влияе на решенията му.
Джуканович прецени, че заключенията на Съвета са под очакванията на Западните Балкани, отбелязвайки, че за стабилността на региона и Европа, както и за икономическото и демократично развитие, би било по-добре да се постигне по-високо ниво на компромис.
„Балансът е, може би, реално изражение на това, в каква посока гледа ЕС, но не е в съответствие с това, как ние от региона гледаме на нещата, особено в контекста на отлагането на решението за започване на преговорите с Македония и Албания“, заяви Джуканович.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сръбски министър: Мило Джуканович е най-големият престъпник в Европа, Черна гора е стара сръбска държава

Сръбски министър: Мило Джуканович е най-големият престъпник в Европа, Черна гора е стара сръбска държава

19 Юни 2019 | 17:02 | Агенция "Фокус"
Белград. Сръбският министър на иновациите и технологичното развитие Ненад Попович заяви, че президентът на Черна гора Мило Джуканович е най-големият престъпник в Европа, а Черна гора е стара сръбска държава, цитира думите му македонското електронно издание “МКД“. Агенция „Фокус“ представя материал без редакторска намеса и заявява, че не се ангажира с изразените в него позиции.
Сръбският министър заяви пред белградския телевизионен канал „Пинк ТВ“, че обявеното приемане на Закон за свободата на вероизповеданието в Черна гора, който също предвижда конфискация на имуществото на Сръбската православна църква (СПЦ), е акт на враждебност, нападение срещу СПЦ, сръбския народ и държавата Сърбия.
"Това не са ни го причинявали дори най-големите ни врагове, а държавата Сърбия със сигурност, ако законът бъде приет в черногорското събрание, ще трябва да реагира най-яростно", каза Попович.
Той добави, че ако законът бъде приет, той ще бъде "най-тежката атака срещу Сърбия в историята на братския народ, живеещ в Черна гора".
"Черна гора е стара сръбска държава, създадена е от Неманич и Свети Сава", каза Попович, като заяви, че Мило Джуканович и неговият "престъпен режим" лишават Сърбия от най-святото - история и име.
Попович обясни, че нарича режима на Джуканович престъпен, защото църквата не е изземана нито от турците за 500 години, нито от усташите (хърватските фашисти – бел.ред.), нито от нацистите.
„Те ни причиняват това, което враговете никога не са правили, а Сърбия със сигурност ще се противопостави много силно. Някой иска да ни вземе манастира Острог, някой иска да ни вземе мощите на св. Василий Острогски, Петър Цетински, а това е нашата идентичност, ”каза Попович.
Сръбският министър отбеляза, че Йован Йованович Змай и Десанка Максимович са извадени от учебниците от Черна гора и че сръбските граждани на Черна гора не могат да бъдат наети в държавни институции, ако се декларират като такива.
„Над нас се осъществява геноцид на идентичността. Усташите направиха чист геноцид, убиваха ни, а Мило Джуканович иска да изхвърли от Черна гора, стара сръбска държава, всичко, което е сръбско, "каза Попович.
Той предупреди, че ако в Черна гора, като православна "братска страна", в която живеят сърби, може да се изгони сръбската църква и да се вземат светите мощи на Василий Острогски и сръбски манастири, нещо подобно след няколко дни може да се случи в Косово и Метохия.
„Шиптарите биха направили това с нашите храмове в Косово, вероятно същото би се случило в Хърватия. Това е моделът, който вече се случи в Украйна. Мило Джуканович не е идеологът на това, той е обикновен извършител“, каза Попович.
„Той е известен като най-големият престъпник в Европа. Той трябва да изпълнява всички задачи, наредени от Запада и от шиптарите, защото е известно, че е дълбоко свързан с тях. Това е съвместна шиптарско-джукановска акция, която е престъпна за сръбския народ и държава, "каза сръбският министър.

Превод: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Сръбският патриарх Ириней: Мило Джуканович е по-лош и от турците

Сръбският патриарх Ириней: Мило Джуканович е по-лош и от турците

16 Юни 2019 | 09:46 | Агенция "Фокус"
Белград. След серията „молби“ и „вербални коментари“ от страна на сръбския президент Александър Вучич и искането на правителството на Черна Гора Белград „да не се намесва във вътрешните работи на страната“, сръбск-черногорските отношения се изострят все повече, пише скопското електронно издание „Локално“.
Повод е приемането на новия Закон за свободата на вероизповеданията и правния статут на религиозните общини в Черна гора, с който се предивжда всички те, включително Сръбската православна църква (СПЦ), да докажат, че са имали собственост над имотите си преди 1918 година или в противен случай те ще бъдат отнети.
Както предава кореспондентът на МИА от Белград, сръбските проправителствени медии публикуваха серия от текстове, информации и анализи „в защита на святостта и СПЦ“ в Черна гора, а в нападките се включи и предстоятелят на СПЦ патриарх Ириней.
„Това, което сега обявява и прави президентът на Черна гора Мило Джуканович предизвиква учудване по целия свят. Нека Бог му даде ум да размисли за това, което прави и да не заслужи проклятие и осъждане от целия сръбски народ и СПЦ“, заяви Ириней пред „Ютуб“ канала на телевизията „Храм на СПЦ“.
Той пита „какви са черногорците, ако не са сърби от Черна гора“, като добавя, че също така има и сърби „шумадийци, войводинци, личани, бошняци, херцеговинци и други“.
Според Ириней е жалко, че човекът, който е на „престола на своите предци“ прави това, което не са правили и турците.
„Турците не атакуваха църковните имоти, нито комунистите, нито пък някой друг. Но, дойде черногорец, за да унищожи сръбската църква в Черна гора, която създаде Черна гора и без която Черна гора нямаше да съществува. Ако не беше сръбската църква, те щяха да доживеят съджата на съседите от Призрен и щяха да приемат исляма и да загубят всичко“, заяви патриарх Ириней, като добави, че „сръбският народ хубаво е казал, че потурчените са по-лоши от турците“.
Междувременно, в храма „Воскресение Христово“ в Подгорица на СПЦ се проведе „Тройчиндански събор“, на който митрополит Амфилохий поиска от черногорското правителство „в разумен срок“ да отмени предложението-закон за свободата на вероизповеданията и да подготви нов, а пенсионираният епископ Атанасий призова „да не се провокират херцеговците“, тъй като в противен случай „ще взема мощите на Св. Василий Острожки“ от едноименния манастир в Черна гора.
Сръбският президент Александър Вучич, след „молбата“ за отмяна на черногорския закон, в събота „не пожела да коментира решенията на „Тройчинденския събор“ с цел да не се създава зла кръв по никакъв начин“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Патриарх Ириней: Мило Джуканович е по-лош и от турците

Патриарх Ириней: Мило Джуканович е по-лош и от турците

15 Юни 2019 | 17:58 | Агенция "Фокус"
Белград. След поредица от "молби" и "устни коментари" от сръбския президент Александър Вучич и предупреждението на правителството на Черна гора към Белград "да не се намесва във вътрешните работи на страната", отношенията между Сърбия и Черна гора стават все по-напрегнати, пише македонското електронно издание „Локално“.
Поводът е приемането на новия Закон за свободата на вероизповеданията и правния статут на религиозните общности в Черна гора, който постановява, че всички религиозни общности, включително Сръбската православна църква (СПЦ), трябва да докажат, че притежават собственост върху своите имоти преди 1918 г. година или те ще бъдат отнети.
Според кореспондента на Македонската информационна агенция (МИА) от Белград сръбските проправителствени медии публикуваха поредица от текстове, информация и анализи в "защита на святостта и СПЦ в Черна гора“, а в спора се включи и сръбският патриарх Ириней.
„Това, което сега прави и заявява, че ще прави президентът на Черна гора Мило Джуканович предизвиква почуда по целия свят. Бог нека да му даде да ум да размисли какво прави и да не заслужи проклятие и осъждане от целия сръбски народ и Сръбската православна църква, каза Ириней в канала на СПЦ в мрежата за видеоразпространение „Ютюб“.
Той пита "какви са черногорците, ако не са сърби от Черна гора", добавяйки, че има и сърби "Шумадинци, Войводянини, Личани, Босанци, Херцоговци и други".
Според Ириней е жалко, че човекът, който е на "престола на предците си", прави това, което и турците не са направили.
„Турците не атакуваха църковната собственост, нито комунистите, нито пък някой друг. Но дойде черногорец да унищожи сръбската църква в Черна гора, която създаде Черна гора и без която Черна гора не би съществувала. Ако не беше сръбската църква, те щяха да постигнат съдбата на призренските си съседи и щяха да приемат исляма и да се изгубят от сръбския народ, каза патриарх Ириней, добавяйки, че "сръбският народ каза добре, че потурчените са по-лоши от турците".
В събота СПЦ проведе събор в храма "Христово възкресение" в Подгорица , на който митрополит Амфилохие призова черногорското правителство да "изтегли в разумен срок" проектозакона за свобода на вероизповеданията. Епископ Атанасие призова "да не се провокират херцеговците", защото иначе той "ще вземе мощите на св. Василие Острошки "от едноименния манастир в Черна гора.
Сръбският президент Александър Вучич, след като "се застъпи за оттеглянето на черногорския закон", не пожела да коментира решенията на събора:
„Аз казах това, което трябваше да кажа, което не само беше „изслушано“, но беше отхвърлено от черногорските власти. Благодаря им“, каза Вучич.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Александър Вучич: Законът за вероизповеданията в Черна гора ще влоши отношенията между Белград и Подгорица

Александър Вучич: Законът за вероизповеданията в Черна гора ще влоши отношенията между Белград и Подгорица

13 Юни 2019 | 18:40 | Агенция "Фокус"
Белград. Законът за свободата на вероизповеданията в Черна гора, предвиждащ изземване на църковната собственост на Сръбската православна църква (СПЦ), „неминуемо ще влоши добрите отношения между Белград и Подгорица“, заяви в четвъртък сръбският президент Александър Вучич в отговор на въпрос на журналистите, предава ТАСС.
„Получих анализ на предложения пред черногорския парламент законопроект и ще се опитаме да поискаме от Венецианската комисия да не го приема, тъй като това ще се отрази негативно на сърбите, които имат собствена църква в Черна гора. Аз, като президент на страна, която се интересува от положението на сърбите и не иска да разваля отношенията си с Черна гора, имам искане към властите в Черна гора да не приемат такъв акт. Това е моето искане, надежда и желание, тъй като СПЦ съществува на тази територия от векове и е убежище не само за сърби, но и за тези, които считат, че са черногорци, или представители на други националности“, цитира думите на държавния глава сръбската агенция Танюг.
„Всяка заплаха за имуществото на СПЦ в Черна гора неизбежно ще доведе до влошаване на отношенията и ние не искаме това, искаме най-добрите възможни отношения с Черна гора“, каза той.
По-рано президентът на Черна гора Мило Джуканович обвини Сръбската православна църква в опит да запази религиозен монопол в страната. Той заяви, че ще търси автокефалия за "черногорската църква" по примера на Украйна. Според анализатори президентът се надява с приемането на закон за религията да отнеме имуществото на СПЦ и да го прехвърли на непризнатата "черногорска църква".
Епископът от СПЦ Амфилохий, в коментар за изказването на Джуканович, заяви, че президентът „сам се опитва да е глава на църквата“ и че „това е първият случай в историята, когато атеист създава църква“. По неговите думи „черногорската църква“ не е призната от никой, освен украинските разколници“. „Сега те се надяват, че Константинопол (Истанбул) ще ги признае, но това е абсолютно невъзможно“, заяви митрополитът, като отбеляза, че предстоятелят на черногорската църква Дедеич, някога свещеник на Константинополската патриаршия в Рим, „е лишен от сан заради престъпления и затова не може и да става въпрос за такова признаване“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Политика“ (Сърбия): Черна гора ще работи за възобновяване на автокефалията на нейната църква

„Политика“ (Сърбия): Черна гора ще работи за възобновяване на автокефалията на нейната църква

8 Юни 2019 | 20:56 | Агенция "Фокус"
Подгорица. Президентът на Черна гора и лидер на Демократическата партия на социалистите (ДПС) Мило Джуканович заяви в събота, че „възобновяването на черногорската автокефална църква би било важна крачка към поправянето на историческата несправедливост“, предава електронното издание на белградския ежедневник „Политика“.
по Той добави, че ще бъде много посветен на работата по този въпрос, независимо дали това харесва на някого или не“ и направи оценка, че Сръбската православна църква в Черна гора запазва инфраструктурата на идеята за „Велика Сърбия“, предава РТЦГ.
„Днес Сръбската православна църква се опитва по всякакъв начин, чрез различни форми, да възпрепятства европейските желания и европейските амбиции на съвременното черногорско общество и желае по този начин да запази своя религиозен монопол в Черна гора и да възпрепятства установяването на правова държава. Тя продължава да настоява да използва онова, което не й принадлежи според правната система на Черна гора“, заяви Джуканович на общинската избирателна конференция на ДПС в Никшич, предаде Танюг.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Патриарх Вартоломей: Разглеждаме искането на Македония в духа на любовта и единството

Патриарх Вартоломей: Разглеждаме искането на Македония в духа на любовта и единството

28 Май 2019 | 16:55 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Константинополският патриарх Вартоломей изпрати позитивни сигнали към Македонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ-ОА), като заяви в интервю, че разглежда с любов искането на митрополит Стефан за признаване на МПЦ-ОА, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
„Църквата-майка разглежда всеки случай в духа на любовта и единството и винаги се стреми към духовна полза и спасение на вярващите“, заяви Вартоломей.
Топлите послания на Вартоломей следват поредица от статии в сръбските медии, че СПЦ подготвя стратегия за продължаване на замразения диалог с МПЦ-ОА.
През последните дни излязоха твърдения, че приоритетът на Сръбската църква в евентуалните преговори би бил статута на ПОА на епископ Йован Вранишковски.
Но дори и след получаването на писмото-покана за продължаване на диалога, МПЦ-ОА няма да получи отговор веднага. Първо ще заседава Синода към средата на юни, както твърдят църковни източници, а след това се чака и отговорът на Константинополската патриаршия.
Експертите твърдят, че натискът на Руската православна църква върху Вселенската патриаршия ще продължи с лобира към други православни църкви, като сръбската, но решението за Македония ще бъде положително, защото Фенер не се нуждае от консенсус.

Агенция „Фокус“ припомня:

Кой е македонският (бивш Велешки) епископ Йован:
През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който на отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква.
На 23 септември 2002 г. Светият синод на Сръбската православна църква го назначава за екзарх на целия диоцез на създадената Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е избран е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, съгласно Нишкото споразумение е потвърден от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е обявен патриаршеският и съборен томос за автономия на Православната охридска архиепископия, чийто председател на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единство със СПЦ през юни 2002 година, без съдебно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес заедно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е осъден на една година затвор условно, за „самоуправство“, поради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „разпалване на национална и верска омраза, раздор и нетърпимост“. Присъдата изтърпява в затвора „Идризово“ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предсрочно. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „финансови злоупотреби“, след като по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „Идризово“, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предсрочно от съда.
В началото на 2008 година напуска Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, участвала в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и изплащане на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за „насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение „домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима участие в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
През ноември 2011 година защитава докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тема: „Единството на Църквата и съвременните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник“.
В 2012 година апелационният съд в Скопие отново го осъжда на 30 месеца за „финансови злоупотреби“, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и един път осъден задочно. Отново лежи в затвора „Идризово“.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Искрена ли е СПЦ към МПЦ-ОА?

„Нова Македония“ (Македония): Искрена ли е СПЦ към МПЦ-ОА?

22 Май 2019 | 10:30 | Агенция "Фокус"
Скопие. Сръбската православна църква няма искрени намерения за решаване на проблемите, които има с почти всички православни църкви на балканските държави и се опитва да се представи като жертва на дискриминация и гонения, особено в съседните страни Македония и Черна гора. Това, според църковните анализатори, може да се заключи от ифицалната декларация на Светия архиерейски събор на СПЦ, който се проведе от 11 до 18 май тази година, където тя се представя като жертва и нарича държавите в пространството, което някога е било под нейна юрисдикция, „така нареченият регион, държавите, издигнали се от отломките на бивша Югославия“, пише вестник "Нова Македония" в материал, представен без редакторска намеса.
„Състоянието на нашата автономна Охридска Архиепископия в Република Северна Македония е тежко, но засега няма пряко преследване на Йован Вранишковски, епископите и монасите, но често пъти над главите им виси ново наказателно преследване.
Нашата църква и в бъдеще, както и досега, е за диалог с тамошната църква, която от десетилетия функционира в разкол, и се обявява за решаване на проблема на автентична канонична основа“, пише в изявлението от Събора на СПЦ.
В тази връзка религиозните анализатори твърдят, че Сръбската църква, с политиката си на спорове, е основната причина, че има проблеми не само с <акедонската православна църква-Охридска архиепископия (МПЦ-ОА), но и с Черногорската и Румънската църква.

„Всички тези проблеми продължават дълги години точно заради липсата на искреност в тяхното решаване“, добавят експертите.
На Светия архиерейски събор на СПЦ също така е взето решение да се поднови диалога с МПЦ-ОА в посока на решаване на статута на Македонската църква. Това решение на СПЦ идва в същия период, когато и Вселенската патриаршия постави македонския църковен въпрос на дневен ред за разглеждане и решаване.
Църковните анализатори добавят и че епископите от МПЦ-ОА трябва да останат твърдо на своето историческо решение да се борят за признаване на автокефалията на Македонската църква чрез процедурата по обжалване, която заведоха пред Вселенската патриаршия преди една година и която само преди десетина дни влезе за разглеждане в дневния ред.
„Всички решения на македонските владици трябва да бъдат ясни и прецизни, за да се проявят като достойни защитници на духовността, истината и същината на своята национална православна църква“, призовават църковните експерти.
Те също така смятат, че МПЦ-ОА трябва да изчакат изясняване и позиция от Вселенската патриаршия по нейния въпрос, защото това е последната инстанция, която може да й даде Томос за автокефалия. Те казват, че сега политическата ситуация в Македония изглежда различна и има благоприятен климат за решаване на дългогодишния църковен проблем, особено след промяната на името на държавата, както и след края на президентските избори в страната.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): Македонската православна църква трябва да се помири с разколникът Вранишковски

„МКД“ (Македония): Македонската православна църква трябва да се помири с разколникът Вранишковски

19 Май 2019 | 13:53 | Агенция "Фокус"
Скопие. Светият синод на Сръбската православна църква (СПЦ) реши да поднови преговорите за статута на Македонската православна църква - Охридската архиепископия (МПЦ-ОА) тази седмица. По-рано Вселенският патриарх Вартоломей реши да отвори въпроса за решаване на окончателния статут на македонската църква, пише македонското електронно издание “МКД“.
Сръбските йерарси подчертаха, както твърди изявлението на СПЦ, "трудната ситуация на автономната Охридска архиепископия в Северна Македония, където понастоящем няма пряко преследване на архиепископ Йован (Вранишковски), епископ, духовник, монах и вярващ", но, както посочват , "Дамоклевият меч виси над главата му с ново обвинение."
"Въпреки това, Сръбската православна църква продължава, както и преди, да е за диалог с местната Църква, която от десетилетия е в разкол, и за решаване на проблема на автентична канонична основа", се казва в изявлението на Синода на СПЦ.
Според неофициална информация от високопоставени източници от Белград, условието на СПЦ ще бъде първото признаване и присъединяване на православната Охридска архиепископия (ПОА) на лишения от сан епископ Йован Вранишковски и след това признаване на MПЦ-OA и ПOA. След като това сливане на ПOA с MПЦ-OA бъде решено, само тогава ще бъде възможно да се реши автокефалията на MПЦ-ОА. Това са все още само неофициална информация за това, което би могло да условието за македонска църковна автокефалия.
От СПЦ поясняват, че те са решили да продължат преговорите, които никога не са били прекъсвани, а само временно спрени заради ефективната присъда на Йован Вранишковски, лишеният от сан епископ и ръководител на непризнатата ПOA.
Според Светия синод на МПЦ-ОА. Вранишковски е схизматик. Той, като епископ на MOC-OA, се е застъпвал за присъединяването на MПЦ-ОА към СПЦ. Той е осъден за присвояване с дарения, което е извършил като епископ на Вардарската епархия. След изтърпяването на присъдата, Вранишковски и неговите последователи са сформирали ПОА, а след това той е станал епископ на СПЦ. ПOA днес е под крилото на СПЦ.

Превод и редакция: Юлиян Марков


Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Независен“ (Македония): Сръбската православна църква реши да разговаря с Македонската православна църква

„Независен“ (Македония): Сръбската православна църква реши да разговаря с Македонската православна църква

18 Май 2019 | 15:21 | Агенция "Фокус"
Белград/Скопие. Сръбската православна църква (СПЦ) реши да разговаря с Македонската православна църква-Охридска архиепископия, пише скопският вестник “Независен“ в материал, представен без редакторска намеса.
Възможно ли е да се затоплят отношенията и да се стигне до някакъв краен етап от разрешаването на църковния спор, след като след много време сръбските епископи решиха да подновят диалога с Македонската православна църква?
Сръбската църква, както изтъкнаха медиите, имаше условие за започване на обновяване на диалога - освобождаването на Охридския архиепископ Йован Вранишковски. Това се случи през 2015 г., но ситуацията остана без промяна. Според информацията Вранишковски е участвал в последното, както и на няколко предишни заседания на събора на СПЦ, заедно с епископите на Православната охридската архиепископия, която са под крилото на Сръбската църква.
Показателно е, че това решение на СПЦ идва веднага след решението на Вселенската патриаршия да започне разглеждането на искането на МПЦ-ОА и македонското правителство за разрешаване на нейния статут.
Според експертите няма съмнение, че това решение бележи началото на процеса на решаване на македонската църковна проблематика, но въобще не се знае в каква форма и в каква посока ще бъде взето решението на Вселенския патриарх Вартоломей.
"Между другото, заседанието също обсъди искането за апелативния съд (еклектикон), представено от църквата в Северна Македония, която остава в разкол", се казва в изявлението на уебсайта на Вселенската патриаршия.
От МПЦ-ОА заявяват, че все още не са получили официална писмена информация от Сръбската православна църква за евентуално искане за възобновяване на диалога. Говорител на МПЦ, епископ Тимотей отказа да коментира тази информация в сръбските и македонските медии и казва, че ще изчака официалното искане.
"Ако получим такова предложение ще бъде свикано заседание на Синода на епископите на МПЦ и те ще решат. Какво решение ще бъде взето, ще бъде съобщено. Засега е неползотворно да се спекулира по този въпрос ”, каза епископ Тимотей.
Част от религиозните анализатори смятат, че сега има много по-благоприятен климат за разрешаване на дългогодишния църковен проблем, защото, както те подчертават, е нереалистично да се очаква сръбската църква да постави македонския въпрос в дневния ред, без да се разреши политическия спор между Македония и Гърция. В тази посока се посочва също, че Патриархът на СПЦ, Ириней, произхожда от т. Нар. Твърдо крило, клонящо към гръцката църква.
Някои от тях обаче казват, че това е тактически ход от СПЦ, за да покаже пред другите църкви, че те са отворени за диалог, след съобщенията, че Вселенската патриаршия отново ще бъде активирана за разрешаване на дългогодишния спор и възможността да се вземе положително решение за автокефалията на МПЦ-ОА според примера на Украйна.
В интервю за белградския вестник "Политика" Вартоломей не даде конкретни отговори за признаването на автокефалността на МПЦ-ОА, но посочи разликите между църковните спорове в Украйна с тези между СПЦ и МПЦ-ОА. Той обаче подчерта, че не възнамерява да променя устава на Сръбската православна църква и нейните граници, ако няма адекватни условия.
„Около този въпрос, за съжаление, има огромни дезинформации. Някои сравняват случая с Украйна с този със Скопие и Черна гора, и това е много вредно, защото искат да настроят СПЦ срещу Вселенската патриаршия. Доколкото ни е известно, много епископи на СПЦ са въздържани по въпроса с Украйна, опасявайки се, че това, което се случи там, ще бъде повторено в Черна гора и Охрид. Разликата по отношение на Украйна от канонична и църковна гледна точка е, че Русия е нахлула и окупирала Киевската митрополия и не я е върнала, докато това, което има Сърбия й принадлежи канонично и еклесиологично“ - каза Вартоломей.
Тези смирени думи на предстоятеля на Вселенската патриаршия идват, след като патриарх Ириней от СПЦ му изпрати писмо миналата година на старогръцки език, в което той съобщи, че прави много лоши стъпки, които ще имат последствия за цялото Православие. Но освен съветите, речникът, който той употребява за "разколната" македонска църква е пълен с омраза. Македонците се наричат "нежелани северно-македонци", а Македония е измислена държава от комунистическата партия и Тито. Ириней напомня на Вартоломей, че с Томос от 1922 г. Вселенската патриаршия е предала на СПЦ религиозните области на тогавашната Вардарска бановина в рамките на Кралството на сърбите, хърватите и словенците. И че сега няма логика и би било безпринципно това, което й е дадено през 1922 година, да й бъде отнето.
Църквите, казват религиозните анализатори, не могат да бъдат изолирани от геостратегическата конфронтация, която се случва около Украйна. Не е ясно, според тях, как ще действа Вселенската патриаршия, на която, във всеки случай, принадлежи последната дума. Тя дава Томосите за автокефаклия.
"Македонската православна църква има богат и плодотворен духовен живот, който по същество потвърждава автокефалността й, но също така и страда от отдавна извършена несправедливост. Очаквам, че християнската любов ще бъде причина за мъдри и справедливи решения в православния свят. Време е местните църкви на Балканите да покажат своята широчина, нашите народи са братски и споделят общи ценности. Вярвам в мъдростта на Вселенския патриарх като първа чест за постигане на църковно единство и справедливост ”, казва Дарян Сотировски, директор на Комисията за връзки с религиозните общности и религиозните групи.

Превод: Юлиян Марков




Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Сител“ (Македония): СПЦ реши да поднови диалога за статута на МПЦ-ОА

„Сител“ (Македония): СПЦ реши да поднови диалога за статута на МПЦ-ОА

16 Май 2019 | 10:06 | Агенция "Фокус"
Белград. Светият архиерейски събор на Сръбската православна църква е взел решение да поднови преговорите за решаване на статута на Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) и да продължи разговорите за това с нейни представители, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
Сръбският вестник „Политика“, позовавайки се на източници от ръководството на СПЦ, информира, че въпросът за МПЦ-ОА е бил единствената тема на заседанието в сряда на най-високото църковно тяло.
Както предава „Танюг“, СПЦ ще се занимава с прилагането на решението за продължаване на диалога с Македонската църква след заседанието на Светия синод.
Неназован източник е заявил пред белградския ежедневник, че „СПЦ не е искала да подновява диалога с македонците, докато Йован Вранишковски е бил в затвора“. „Той, между другото, е пуснат на свобода през 2015 година и участва и на това, както и на предишните заседания на Събора на СПЦ, заедно с владиките на Православната охридска архиепископия, която е под закрилата на Сръбската църква“.

Агенция „Фокус“ припомня:

Кой е македонският (бивш Велешки) епископ Йован:

През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който на отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква.
На 23 септември 2002 г. Светият синод на Сръбската православна църква го назначава за екзарх на целия диоцез на създадената Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е избран е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, съгласно Нишкото споразумение е потвърден от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е обявен патриаршеският и съборен томос за автономия на Православната охридска архиепископия, чийто председател на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единство със СПЦ през юни 2002 година, без съдебно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес заедно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е осъден на една година затвор условно, за „самоуправство“, поради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „разпалване на национална и верска омраза, раздор и нетърпимост“. Присъдата изтърпява в затвора „Идризово“ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предсрочно. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „финансови злоупотреби“, след като по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „Идризово“, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предсрочно от съда.
В началото на 2008 година напуска Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, участвала в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и изплащане на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за „насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение „домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима участие в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
През ноември 2011 година защитава докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тема: „Единството на Църквата и съвременните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник“.
В 2012 година апелационният съд в Скопие отново го осъжда на 30 месеца за „финансови злоупотреби“, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и един път осъден задочно. Отново лежи в затвора „Идризово“.

Редакция: Иван Христов




Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

МКД (Македония): Вселенската патриаршия отвори въпроса за статута на македонската църква

МКД (Македония): Вселенската патриаршия отвори въпроса за статута на македонската църква

15 Май 2019 | 18:24 | Агенция "Фокус"
Скопие. Вселенският патриарх Вартоломей реши да отвори въпроса за решаване на окончателния статут на македонската църква, съобщава скопското електронно издание МКД.
Решението на Светия синод на Константинополската патриаршия за откриване на въпроса се основава на исканията на Македонската православна църква - Охридската архиепископия и правителството на Република Македония, съобщиха сръбските медии.
През януари 2019 г. Вселенският патриарх Вартоломей връчи томос на украинския митрополит Епифаний за автокефалията на Украинската православна църква (УПЦ), която придоби независим статут от Руската православна църква.
Сръбската православна църква не признава МПЦ-ОА. СПЦ не признава УПЦ поради причината, че подобна стъпка може да доведе до необходимостта от признаване на Православната църква на Черна гора и на MПЦ-ОА.
Църкованите служители и анализатори смятат, че това е началото на решаването на много отворени религиозни въпроси, а украинското предписание може да се приложи в случая с МПЦ-ОА.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Превод и редакция: Тереза Герова
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Вечер“ (Македония): Руският патриарх Кирил потвърди: МПЦ-ОА вероятно ще бъде призната по „украинския сценарий“

„Вечер“ (Македония): Руският патриарх Кирил потвърди: МПЦ-ОА вероятно ще бъде призната по „украинския сценарий“

29 Април 2019 | 10:55 | Агенция "Фокус"
Белград. Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил заяви, че скоро може да има раздвижване по проблема с признаването на Македонската православна църква – Охридска архиепископия (МПЦ-ОА). В интервю пред белградския ежедневник „Политика“ руският патриарх заяви, че при решаването на проблема с Македонската църква може да бъде използван „украинския сценарий“, пише електронното издание на вестник „Вечер“.
„Ако се абстрахираме от някои допълнителни детайли, „украинския сценарий“, както го нарекохте, е пределно ясен: Цариградският патриарх си даде правото във всеки един момент да може да отмени който и да било документ или договор, издадени от неговите предходници, ако неговото съдържание не отговаря на интересите му. Така, заедно със сензационното решение за отмяна на грамотата от 1686 година за предаване на Киевската митрополия под юрисдикцията на Руската православна църква, Синодът на Цариградската патриаршия отмени и древното канонично правило, което забранява на свещениците да влизат във втори брак.
Това, което каза патриарх Вартоломей в интервю пред вашия вестник за Македония и Черна гора, въобще не гарантира, че украинският сценарий няма да се повтори за Македония и Черна гора. Сега те са независими държави и на това основание Фенер лесно може да оспори актуалността на границите на Сръбската православна граница от Томоса от 1922 година, както направи със споменатия акт от 1686 година. И никак не е случайно това, че в това интервю патриарх Вартоломей напомня, че онова, което принадлежи на Сърбия е нейно канонично и еклесиологично – той нарочно не каза Сръбската църква, а Сърбия като държава, като по този начин визира само нейните съвременни граници.
Въпреки че патриарх Вартоломей казва, че сега няма намерение да променя границите на Сръбската православна църква, той също така заявява, че Цариградската патриаршия е готова да премине границата, в случай, че се стигне до съответно искане или се появи някаква „висша църковна нужда“. Тази „висша църковна нужда“ Фенер я разбира по свой начин. В случай с Украйна, Цариград реши да нахлуе, когато се създадоха редица политически предпоставки и когато украинските политици и разколници се обърнаха към него с такова искане.
Дали някой от жителите на Балканите, с ръка на сърцето, може да гарантира, че рано или късно някой нов или настоящ политически лидер няма да се обърне към Фенер с искане за автокефалия. Нека не забравяме, че подобно искане вече съществува - от македонския премиер Зоран Заев. То беше изпратено миналата година, почти едновременно с нещастното искане на президента на Украйна Петро Порошенко, а Синодът на Константинополската патриаршия го взе под внимание през май, когато публикува официалната информация. Но защо Синодът на Константинополската патриаршия анализира въпрос, за който очевидно няма основание, както заяви патриарх Вартоломей в неотдавнашното интервю? Дали съществуването на Томоса от 1922 г. не е достатъчно основание за отказ в този случай? Очевидно все още има идея да се повтори "украинската рецепта" в Скопие“.
РПЦ и патриарх Кирил се противопоставят на този сценарий и искат решението да бъде взето с консенсус от всички поместни православни църкви.
В средата на октомври миналата година Цариградската патриаршия призна независимостта на разколническата Православна църква на Украйна (ПЦУ), с което отвори въпроса за статута на милиони вярващи в Украйна, където РПЦ има огромно влияние.
Веднага след решението на Вартоломей за ПЦУ, Руската църква прекъсна евхаристийното общение с Фенер и излезе от всички комисии, в които и двете църкви имат представители.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.
Редакция: Иван Христов


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): ГПЦ призова Вартоломей да отхвърли искането на Виножито за използване на „македонски език“ в някои църкви в Северна Гърция

„МКД“ (Македония): ГПЦ призова Вартоломей да отхвърли искането на Виножито за използване на „македонски език“ в някои църкви в Северна Гърция

4 Април 2019 | 14:17 | Агенция "Фокус"
Атина. „Загрижени сме от искането на онези, които се наричат македонци, жители от Северна Гърция за отслужване на литургии на т.нар. македонски език“, се казва в писмо на Светия синод на Гръцката православна църква до константинополския патриарх Вартоломей по повод искането на „Виножито“, партията на „македонците“ в Гърция за използване на „македонски език“ в някои гръцки църкви, предава скопското електронно издание „МКД“.
В писмото до Вартоломей, ГПЦ казва, че „се работи за искане на самозвано македонско малцинство от политически агент, който пише от името на т.нар. македонското малцинство в Гърция да се провеждат богослужения на така наречения македонски език в чувствителния регион на Северна Гърция“.
„Като православни християни, етническите македонци в Гърция, искаме в нашите църкви да може да се използва нашия майчин съвременен македонски език, който принадлежи към по-широкото семейство на южнославянските езици, чиято азбука е измислена през IX век в Солун от светиите Кирил и Методий“ , пишат от Виножито до патриарха в Истанбул.
По-рано ректорът на университета „Македония“ в Солун непряко отхвърли искането на „Виножито“ за изучаване на македонски език. Гръцките професори предупреждават, че признаването на македонския език в Договора от Преспа е опасна грешка, защото това „може да означава признаване на македонския език, който не съществува“.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„Нова Македония“ (Македония): Новите отношения между Атина и Скопие са нова надежда за признаване на автокефалията на МПЦ-ОА

„Нова Македония“ (Македония): Новите отношения между Атина и Скопие са нова надежда за признаване на автокефалията на МПЦ-ОА

4 Април 2019 | 09:14 | Агенция "Фокус"
Скопие. Процесът на признаване на автокефалията на Македонската православна църква - Охридската архиепископия (МПЦ-ОА) от Вселенската патриаршия може да бъде окуражен от развитието на положителния климат между правителствата на Македония и Гърция. Въпреки че премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев нямат възможност за пряко участие в църковните въпроси, все пак техните идеи за това как двете страни могат да се сближат една с друга, могат да повлияят на църковните отношения, преди всичко на връзката с Вселенската патриаршия, а след това и с Гръцката църква по въпроса за македонската църква, пише ежедневникът „Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.
Религиозните, но и политическите анализатори смятат, че вчерашното посещение на Ципрас, което е първото официално посещение на гръцки премиер след независимостта на Македония, може да означава и формиране на модел за подход към решаването на всички открити въпроси, а между тях и църковните отношения. С подписването на Преспанския договор бе отворен и процесът на решаване на статута на МПЦ-ОА, особено след като миналата година Вселенската патриаршия се зае с този въпрос.
Друг момент, който може да бъде отбелязан в отношенията между двете държави след подписването на споразумението за името, е, че според неофициална информация нараства интересът на гръцките поклонници да посещават македонските манастири, както и честите неформални срещи на представители на МПЦ-ОА с Гръцката църква. Като създаваща атмосфера на конструктивност, анализаторите интерпретират неотдавнашната среща на македонския посланик в Турция с Вселенския патриарх. Въпреки че нямаше подробности за срещата, самият факт, че Вселенската патриаршия призна за тази беседа, потвърждава инициативата на държавните служители да помогнат за решаване на проблемите във всички области.
В цялата еуфория от сближаването на двете правителства в контекста на Преспанския договор, може ли да се очаква инициатива от Ципрас и Заев за признаване на автокефалията на МПЦ-ОА, както и Гръцката църква да лобира пред Константинополската патриаршия? Може ли политическият климат, насърчаван от двете правителства, да се отрази в отношенията между МПЦ и ГПЦ?!
Анализаторът Петър Арсовски смята, че посоката на движението на тези отношения между двете страни в контекста на Преспанския договор е насочена към подобряване на църковните отношения.
„Всичко отива в посока към подобряване на политическите отношения, което означава и по-добър климат за ситуацията в църквата“, отговори кратко експертът.
Църковният анализатор Бранко Георгиевски смята, че въпросът за МПЦ-ОА ще бъде тема, която ще бъде засегната в разговорите между двамата премиери, може би, както казва той, не като основна тема, а като израз на желанието да се използват добрите отношения за разрешаване на проблемите.
„Не може да се очаква, че двамата политици ще си позволят пряка намеса в църковните дела в смисъл на покана към Вселенската патриаршия да признае МПЦ. Но със сигурност те ще изразят желанието си да се работи по разрешаването на този проблем. Гръцкият премиер има добри отношения с Вселенския патриарх. Наскоро те имаха съвместно заседание, въпреки че беше доказано, че това въздействие има ограничени възможности. Малко след тази среща Вселенският патриарх заяви, че няма да се намесва в делата на СПЦ“, обяснява Георгиевски.
Все пак той е сигурен, че посещението на Ципрас няма да доведе до значително придвижване в църковен план.
„Но никога не пречи да се изгражда позитивен климат в отношенията с Вселенската патриаршия. Ситуацията и събитията в Православието не спират, постоянно се променят и е добре, когато в някои ситуации може да се разчита на някого“, добавя анализаторът.
МПЦ-ОА остава на позицията, че единственото решение за нейния статут е признаването на автокефалията в същинския смисъл, защото църковният живот в Македония, всъщност, е продължение на някогашната Охридска архиепископия, възобновена в лицето на МПЦ-ОА. Миналата година МПЦ-ОА и правителството в Скопие изпратиха писмо до Вселенската патриаршия с искане за ангажимент за признаване на автокефалията, в отговор на което Вселенският патриарх Вартоломей изрази готовност да разреши този въпрос.

Гръцката църква не призна новата украинска църква

Руската църква реагира остро на решението на Константинополската патриаршия, която на 6 януари тази година реши да даде томос за автокефалия на новата Православна църква на Украйна. В нейна подкрепа се включи и Сръбската църква. Но гръцката църква не е обявила официална позиция по този въпрос, въпреки че минава за близка църква до Вселенската патриаршия. Тогава религиозните анализатори имаха разделена позиция по тази ситуация. Някои смятат, че след като Вселенската патриаршия срещна съпротива от православните църкви след признаването на новата ПУЦ, ще има забавяне в скоростта на разрешаване на каноничния статут на МПЦ-ОА, докато други смятат това за окуражаващ начин за решаване на всички проблеми в Православието.

Агенция „Фокус“ припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Редакция: Иван Христов



Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Македонски църковен анализатор: Не се очаква БПЦ да признае едностранно автокефалията на МПЦ-ОА

Македонски църковен анализатор: Не се очаква БПЦ да признае едностранно автокефалията на МПЦ-ОА

25 Март 2019 | 15:55 | Агенция "Фокус"
София. Българската православна църква (БПЦ) ще продължи да помага в решаването на статута на македонската църква, заяви в понеделник патриарх Неофит след архиерейската литургия в храма „Света София“, предава скопският телевизионен „Канал 5“.
Попитан на какво ниво са отношенията между българската и македонската църкви, предстоятелят на БПЦ посочи, че най-важното е решаването на спора с Гърция.
„Беше важно да се утвърди името на държавата и вярвам, че постепенно ще вървим напред. Ще направим всичко необходимо, с Божията помощ, радостта на нашите братя от Македония да бъде цялостна“, заяви Неофит.
За църковният анализатор Бранко Георгиевски, изявлението на българския патриарх е само жест на добра воля и опит да се задържи оптимизма по въпроса за решаването на статута на МПЦ-ОА. Но той не очаква в близкото бъдеще да има ясен ход от наша страна, предвид това, че Вселенската патриаршия отново повтори позицията си по македонския църковен въпрос, както и това, че Руската и Сръбската църква ясно са поискали от БПЦ да не навлиза в юрисдикцията на СПЦ.
„Не очаквам българската църква да реши да признае автокефалията на МПЦ-ОА едностранно. От друга страна, трябва да се изчака да отшуми случаят с признаването на Украинската църква“, заяви църковният анализатор.
Както коментира „Канал 5“, очакванията, че MПЦ-OA може да хване украинския влак за автокефалия намаляха през последните месеци. В последното интервю за сръбската „Политика“, Вселенският патриарх Вартоломей ясно заяви, че Константинополската патриаршия не възнамерява да променя Конституцията на СПЦ, като подчерта, че признаването на независимостта на украинската църква не може да бъде приравнявано със случая със Скопие или с черногорската църква.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Епископ Йован: МПЦ-ОА може да получи автокефалия единствено чрез СПЦ

Епископ Йован: МПЦ-ОА може да получи автокефалия единствено чрез СПЦ

22 Февруари 2019 | 17:37 | Агенция "Фокус"
Скопие. Предстоятелят на Православната охридска архиепископия (ПОА) епископ Йован заяви, че не вижда нищо ново в твърдението, че няма как на Македонската православна църква – Охридска архиепископия да й бъде дадена автокефалия, както на новата украинска църковна структура, предава скопското електронно издание „Слободен печат“.
„МПЦ-ОА се намира на територия, която принадлежи на Сръбската православна църква (СПЦ). Смятам, че изявлението на вселенския патриарх Вартоломей бе направено по съвсем друга причина – с цел поне малко да се успокоят събитията около Украйна и да получи доверието на СПЦ. Затова смятам, че в неговото изказване няма нищо ексклузивно, тъй като винаги е било пределно ясно, че ситуацията в Украйна не може да се сравнява с тази в Скопие“, обясни Йован.
Според неговото мнение, единствената възможност на МПЦ-ОА винаги е била СПЦ.
„Трябва да бъде ясно, че тази църковна територия, без разлика дали на нея се намира държавата Македония, официално принадлежи на СПЦ. Категорично, за това има документ, нещо, с което, например, Руската църква не разполага за територията в Украйна. МПЦ-ОА веднъж се опита да получи автокефалия чрез Българската православна църква (БПЦ) и не успя. След това се опита да го направи през Цариград и отново не успя. Защо? Защото само СПЦ е отговорна и може да се преговаря само със СПЦ. Ако не беше така, защо през 2002 година се водиха преговори със СПЦ за подписване на Нишкия договор? Защо не се водиха с България или Цариград?“ – обяснява Йован.

Агенция „Фокус“ припомня:

Кой е македонският (бивш Велешки) епископ Йован:
През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който на отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква.
На 23 септември 2002 г. Светият синод на Сръбската православна църква го назначава за екзарх на целия диоцез на създадената Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е избран е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, съгласно Нишкото споразумение е потвърден от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е обявен патриаршеският и съборен томос за автономия на Православната охридска архиепископия, чийто председател на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единство със СПЦ през юни 2002 година, без съдебно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес заедно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е осъден на една година затвор условно, за „самоуправство“, поради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „разпалване на национална и верска омраза, раздор и нетърпимост“. Присъдата изтърпява в затвора „Идризово“ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предсрочно. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „финансови злоупотреби“, след като по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „Идризово“, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предсрочно от съда.
В началото на 2008 година напуска Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, участвала в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и изплащане на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за „насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение „домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима участие в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
През ноември 2011 година защитава докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тема: „Единството на Църквата и съвременните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник“.
В 2012 година апелационният съд в Скопие отново го осъжда на 30 месеца за „финансови злоупотреби“, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и един път осъден задочно. Отново лежи в затвора „Идризово“.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Патриарх Вартоломей: Примерът с автокефалията на църквата в Украйна няма да се повтори в Черна гора и Охрид

Патриарх Вартоломей: Примерът с автокефалията на църквата в Украйна няма да се повтори в Черна гора и Охрид

21 Февруари 2019 | 17:11 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Константинополският патриарх Вартоломей заяви, че Цариградската патриаршия няма намерение да променя Устава на Сръбската православна църква (СПЦ) или нейните граници, независимо от това, че някои сравняват случаите на „Скопие и Черна гора“ с този в Украйна, където е дадена автокефалия на определени местни църковни структури въпреки съпротивата на Руската православна църква (РПЦ), предава електронното издание на македонския вестник „Денешен“.
„За съжаление има много дезинформации по този въпрос. Някои приравняват случая на Украйна с този в Скопие и Черна гора и това е много умело, тъй като искат да обърнат СПЦ срещу Вселенската патриаршия“, заяви Вартоломей в публикувано в четвъртък интервю пред белградския ежедневник „Политика“, отговаряйки на въпрос дали има намерение да вземе решение „църквата в Македония да не бъде под юрисдикцията на СПЦ“.
Предстоятелят на Константинополската патриаршия посочи, че много владици от СПЦ се страхуват, че това, което се е случило в Украйна, „ще се повтори с Черна гора и Охрид“.
„Уверявам ви, че нещата не стоят така. Разликата с Украйна, канонически и еклесиологична, е, че Русия нахлу и окупира Киевската митрополия и че тя никога не й е била давана, докато всичко, което има Сърбия и принадлежи канонично и еклесиологично. Това означава, че Вселенската патриаршия няма намерение да променя Устава на СПЦ или нейните граници, освен ако това не е придружено с договор за сътрудничество“, обясни Вартоломей.
Изданието припомня, че РПЦ обвини Константинополския патриарх в „нахлуване“ на нейната канонична територия в Украйна и че е дал автокефалия на разколническите църковни организации в тази страна в противоречие на каноничните правила. РПЦ съобщи, че за нея, а тази позиция споделя и СПЦ, единствената канонична църква в Украйна е Украинската православна църква (УПЦ), която има автономия в рамките на Московската патриаршия.
В отговор на обвиненията, че се е поставил над другите поместни църкви, Вартоломей заяви, че „в съзнанието на Православната църква не съществува ‚източен папа‘, още по-малко в моите мисли и служба“.
Той отбеляза, че през есента ще посети Белград на честванията по случай 800 години от ръкополагането на Свети Савам, по покана на сръбския патриарх Ириней

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

„МКД“ (Македония): МПЦ-ОА не признава новата украинска църква и не мисли за промяна на името

„МКД“ (Македония): МПЦ-ОА не признава новата украинска църква и не мисли за промяна на името

19 Февруари 2019 | 08:16 | Агенция "Фокус"
Скопие. Светият архиерейски синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия засега се въздържа по отношение на признаването на автокефалията на новата украинска църква. В изявление пред скопското електронно издание „МКД“ епископ Тимотей заяви, че засега позицията на МПЦ-ОА остава такава и няма да се бърза „с надеждата, че наред за признаване на автокефалия сме ние“.
Всички очаквания са, че Вселенската патриаршия скоро ще започне процеса на признаване на MPC. Мненията са разделени по въпроса дали това признаване трябва да бъде свързано с признаването на новата църковна структура в Украйна и с промяната на името на МПЦ-ОА.
Според епископ Тимотей няма причина за бързане и по отношение на промяната на името, отговорът му е, че ако това е условието, „няма да приемем такова нещо. Договорът от Преспа не задължава църквата да променя името си, МПЦ-ОА не се финансира от държавния бюджет. Няма да променяме името“.
В Македония обаче мненията са разделени по въпроса дали Църквата трябва публично да се присъедини към решенията на Вселенската патриаршия или да бъде сдържана. Изданието припомня, че признаването на ПЦУ през януари тази година предизвика възхищение в Киев и бунт в Москва, най-вече насочен към патриарх Вартоломей. Руската православна църква дори заплашваше да сложи край на всички връзки с Вселенската патриаршия. Говорителят на Руската православна църква Владимир Легоида заяви, че документът (томосът за автокефалия) е резултат от политически и лични амбиции и е подписан чрез нарушаване на каноните и следователно няма канонична власт.
Засега се броят на пръстите на едната ръка другите поместни православни църкви, които споменават, или не, името на новия предстоятел на неканоничната църква в Украйна Епифаний.
За момента МПЦ е решила да се въздържа и да не си навлича недоволството на някои православни църкви. Искането на Македонската църква за признаване на автокефалията е влязло в процедура и Вселенският патриарх каза, че ще се застъпи за него. Всички са съгласни, че аргументите на МПЦ-ОА за получаване на автокефалия, разбира се, са по-сериозни от тези на украинската църква.
Епископ Петър, от друга страна, се надява до края на годината, след новата украинска църковна структура, и МПЦ да получи томос за автокефалия от Фенер.
„МПЦ изпълнява изискванията не от сега, а отдавна, всички условия за това, може да се наложи да почакаме да дойде деня да се изпълни тази наша надежда. Отдавна ни бе дадено обещанието, че ще дойде денят и нашата църква да бъде призната за независима“, заяви наскоро епископ Петър.

Агенция "Фокус" припомня:

В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга, в събота, 6 октомври, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември миналата година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.

• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:

Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илиийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Кратка история на МПЦ-ОА

Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.

Редакция: Иван Христов

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
Фламандски националисти продават Валония на Доналд Тръмп за 1 евро. 22 август 2019 г.
Фламандски националисти продават Валония на Доналд Тръмп за 1 евро. 22 август 20...

ВИДЕО
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Радиоверига и информационна агенция Фокус
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.