НАЙ-ЧЕТЕНИТЕ НОВИНИ ДО 05:28


СВЪРЗАНИ НОВИНИ

„Политика“ (Сърбия): СПЦ не признава „разколническата“ нова църква в Украйна

„Политика“ (Сърбия): СПЦ не признава „разколническата“ нова църква в Украйна

13 Март 2019 | 08:31 | Агенция "Фокус"
Белград. Сръбската православна църква (СПЦ) не признава „Автокефалната църква на Украйна, нито т.нар. киевски Събор на единството, чиито решения счита за неканонични и необвързващи, взети от „разколническа йерархия и духовенство“, пише белградският ежедневник „Политика“.
Както се казва в началото на документ, изпратен до всички православни поместни църкви, СПЦ смята за неканонично навлизането на константинополския патриарх Вартоломей на територията на Руската православна църква (РПЦ) и неговите решения във връзка с Украйна, както и едностранната „реабилитация“ на разколниците, подкрепата за свикване на събора, на който бе избран предстоятел на новата украинска църква и даването на Томос за автокефалия на 6 януари. В писмото се обяснява, че Киевската митрополия по никакъв начин не може да се идентифицира с днешна Украйна, която е под юрисдикцията на Московската патриаршия от 1686 година, което, от своя страна, се потвърждава от множество документи, включително и на Вселенската патриаршия, както и личните изявления на самия патриарх Вартоломей до април 2018 година.
С оглед на това, СПЦ смята за очевиден неканоничен акт незаконното навлизане на територията на Руската църква от първия между равните, а „Църквата на Украйна“ за изкуствена конфедерация от украински разколнически структури, които, както се твърди, вече са в междуособен конфликт. За СПЦ в Украйна, уточнява се в документа, съществува само една църква: Украинската православна църква, начело с митрополит Онуфрий. Тя е под крилото на Московската патриаршия.
Решението на Сръбската църква е да препоръча на своите архиереи, както и на духовенството, да се въздържа от литургично и канонично общение не само с „господин Епифаний“, който бе избран за предстоятел на тази нова църква, но и с тези, които са на служба при него и са в общение с него.
Както коментира „Политика“, тази позиция на СПЦ е очаквана, с оглед на това, че и най-висшето църковно тяло, Светият архиерейски събор, на извънредно заседание през ноември зае критична позиция спрямо тогавашното решение на вселенския патриарх Вартоломей за Украйна. След даването на Томос за автокефалия, Сръбската църква отново потвърди позицията си. Тя е публикувана на официалния уебсайт на Московската патриаршия и е преведена от много портали на руски, гръцки и английски език. Но позицията на Сръбската църква все още не е официално публикувано на сръбски език.
Писмото е изпратено и на патриарх Вартоломей, а, както съобщава сайтът orthodoxie.com, в него сръбският патриарх Ириней е изразил оплакванията си, че Вселенската патриаршия не отговаря на писмата и молбите на СПЦ във връзка с украинския въпрос. В него се иска да бъдат разгледани позициите и на другите православни поместни църкви и евентуално свикване на Всеправославен Събор.
За това, че за Украйна се разговаря на срещите на предстоятелите на всички поместни православни църкви, разкри неотдавна патриарх Вартоломей, който обичайно свиква такива събори, но в отговор на такова искане на Антиохийската патриаршия той каза: „След като четири православни църкви, със собствени църковни и богословски възгледи, необосновано отказаха да участват в работата на Събора в Крит през 2016 година, за което нямат извинение, а Вашата древна църква беше една от тях, Вселенската патриаршия има добър повод да не се съгласи на такава среща на всеправославно ниво, която няма да бъде от полза, защото ще доведе до такъв дебат, че участниците няма да се разбираме помежду си“, се казва в писмото.
Неучастието на Руската църква на Събора в Крит, според мнението на служителите на РПЦ, като например, Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев), ръководител на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, е една от причините за това вселенския патриарх да предприеме такива стъпки по украинския въпрос въпреки откритата съпротива на Московската патриаршия.
Сръбският вестник отбелязва, че през последните дни много православни църкви са разгледали „украинския въпрос“. Светият синод на РПЦ съобщи, че ситуацията се е влошила още повече, че пропастта между православните в Украйна е станала още по-дълбока, както и че държавните власти на Украйна се месят грубо във вътрешноцърковния живот. Възможността за разглеждане на ситуацията в Украйна на всеправославно ниво предложиха и от Светите синоди на Румънската и Албанската православни църкви.
Румънската църква тепърва трябва да дефинира окончателната си позиция, но след заседание в края на февруари тя съобщи, че украинското църковно единство все още не е постигнато. Архиепископът на Тирана и цяла Албания Анастасий заяви, че „страхът от разрушаване на единството на православната църква ни задължава да изразим своите съмнения във валидността на ръкополаганията, направени от всеки, който е изгонен от църквата, отхвърлен и анатемосан“. Обявиха своите позиции и другите т.нар. елински църкви. Синодът на Кипръската православна църква счита, че след постигане на държавна независимост, всеки народ има право да поиска и църковна автокефалия, както и че е под въпрос колко са искрени отношенията между църквите, след като не е било спазено съвместното решение за провеждане на Събора в Крит и прекратяването на евхаристийното общение. Гръцката църква засега не е заемала официална позиция по този въпрос. Според съобщения в медиите Синодът на гръцката архиепископия се е срещнал на 6 март и е разгледал предоставянето на автокефалия на Украйна, но не е стигнал до заключение, така че този въпрос е оставен на по-широкия архиерейски събор.

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Епископ Йован: МПЦ-ОА може да получи автокефалия единствено чрез СПЦ

Епископ Йован: МПЦ-ОА може да получи автокефалия единствено чрез СПЦ

22 Февруари 2019 | 17:37 | Агенция "Фокус"
Скопие. Предстоятелят на Православната охридска архиепископия (ПОА) епископ Йован заяви, че не вижда нищо ново в твърдението, че няма как на Македонската православна църква – Охридска архиепископия да й бъде дадена автокефалия, както на новата украинска църковна структура, предава скопското електронно издание „Слободен печат“.
„МПЦ-ОА се намира на територия, която принадлежи на Сръбската православна църква (СПЦ). Смятам, че изявлението на вселенския патриарх Вартоломей бе направено по съвсем друга причина – с цел поне малко да се успокоят събитията около Украйна и да получи доверието на СПЦ. Затова смятам, че в неговото изказване няма нищо ексклузивно, тъй като винаги е било пределно ясно, че ситуацията в Украйна не може да се сравнява с тази в Скопие“, обясни Йован.
Според неговото мнение, единствената възможност на МПЦ-ОА винаги е била СПЦ.
„Трябва да бъде ясно, че тази църковна територия, без разлика дали на нея се намира държавата Македония, официално принадлежи на СПЦ. Категорично, за това има документ, нещо, с което, например, Руската църква не разполага за територията в Украйна. МПЦ-ОА веднъж се опита да получи автокефалия чрез Българската православна църква (БПЦ) и не успя. След това се опита да го направи през Цариград и отново не успя. Защо? Защото само СПЦ е отговорна и може да се преговаря само със СПЦ. Ако не беше така, защо през 2002 година се водиха преговори със СПЦ за подписване на Нишкия договор? Защо не се водиха с България или Цариград?“ – обяснява Йован.

Агенция „Фокус“ припомня:

Кой е македонският (бивш Велешки) епископ Йован:
През юни 2002 година при преговорите между Сръбската православна църква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна църква е подписано така нареченото Нишко споразумение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на силна критика за споразумението и то в крайна сметна е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски призовава епископите, клира и вярващите към канонично единство и митрополит Йован Повардарски е единственият епископ, който на отговаря позитивно и заедно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единство със Сръбската православна църква.
На 23 септември 2002 г. Светият синод на Сръбската православна църква го назначава за екзарх на целия диоцез на създадената Православна охридска архиепископия.
След конституирането на Светия архиерейски синод на Православната охридска архиепископия, на 25 декември 2003 година Йован е избран е за негов предстоятел. На 24 май 2005 година, денят на Светите Братя Кирил и Методий, съгласно Нишкото споразумение е потвърден от патриарх Павел Сръбски за архиепископ охридски и македонски и е обявен патриаршеският и съборен томос за автономия на Православната охридска архиепископия, чийто председател на Светия синод е той.
Няколко дни след влизането в канонично единство със СПЦ през юни 2002 година, без съдебно решение, полицията го изхвърля от митрополията във Велес заедно с монасите, живеещи при него.
През 2004 година е осъден на една година затвор условно, за „самоуправство“, поради влизане в храм за кръщаване на момиче. В 2005 година апелативният съд в Битоля го осъжда на 18 месеца затвор за „разпалване на национална и верска омраза, раздор и нетърпимост“. Присъдата изтърпява в затвора „Идризово“ край Скопие от 22 юни 2005 година. На 3 април 2006 година е освободен предсрочно. Веднага в същата година апелативният съд в Скопие го осъжда на 12 месеца за „финансови злоупотреби“, след като по нисшите съдилища във Велес два пъти го оправдават по това дело. Отново изтърпява присъдата си в „Идризово“, като лежи от 8 август 2006 година до 20 април 2007 година, когато е освободен предсрочно от съда.
В началото на 2008 година напуска Република Македония и живее в Гърция и Сърбия. На 9 декември 2008 година е в състава на делегацията на Сръбската православна църкви, участвала в опелото на партиарх Алексий II Московски.
На 16 октомври 2009 година Върховният съд го осъжда задочно на две години и половина затвор и изплащане на обезщетение на МПЦ от 14 804 211 динара (около 240 000 евро).
На 16 ноември 2010 година българските власти задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол заради присъдата в Република Македония за „насаждане на етническа омраза и присвояване на църковни пари.“ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отказва исканата от властите в Република Македония екстрадиция, отменя мярката за неотклонение „домашен арест“ на Вранишковски и забраната да напуска България, тъй като присъдите са с политически характер.
На 3 юли 2011 година архиепископ Йоан взима участие в тържествата по случай 40-годишнината от интронизацията на патриарх Максим Български в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.
През ноември 2011 година защитава докторат в Богословския факултет на Солунския университет на тема: „Единството на Църквата и съвременните еклисиологични проблеми. Сравнително излагане на теологията на свети Максим Изповедник“.
В 2012 година апелационният съд в Скопие отново го осъжда на 30 месеца за „финансови злоупотреби“, като по това дело е два пъти оправдаван от по-нисшия съд във Велес и един път осъден задочно. Отново лежи в затвора „Идризово“.


Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

Патриарх Вартоломей: Примерът с автокефалията на църквата в Украйна няма да се повтори в Черна гора и Охрид

Патриарх Вартоломей: Примерът с автокефалията на църквата в Украйна няма да се повтори в Черна гора и Охрид

21 Февруари 2019 | 17:11 | Агенция "Фокус"
Истанбул. Константинополският патриарх Вартоломей заяви, че Цариградската патриаршия няма намерение да променя Устава на Сръбската православна църква (СПЦ) или нейните граници, независимо от това, че някои сравняват случаите на „Скопие и Черна гора“ с този в Украйна, където е дадена автокефалия на определени местни църковни структури въпреки съпротивата на Руската православна църква (РПЦ), предава електронното издание на македонския вестник „Денешен“.
„За съжаление има много дезинформации по този въпрос. Някои приравняват случая на Украйна с този в Скопие и Черна гора и това е много умело, тъй като искат да обърнат СПЦ срещу Вселенската патриаршия“, заяви Вартоломей в публикувано в четвъртък интервю пред белградския ежедневник „Политика“, отговаряйки на въпрос дали има намерение да вземе решение „църквата в Македония да не бъде под юрисдикцията на СПЦ“.
Предстоятелят на Константинополската патриаршия посочи, че много владици от СПЦ се страхуват, че това, което се е случило в Украйна, „ще се повтори с Черна гора и Охрид“.
„Уверявам ви, че нещата не стоят така. Разликата с Украйна, канонически и еклесиологична, е, че Русия нахлу и окупира Киевската митрополия и че тя никога не й е била давана, докато всичко, което има Сърбия и принадлежи канонично и еклесиологично. Това означава, че Вселенската патриаршия няма намерение да променя Устава на СПЦ или нейните граници, освен ако това не е придружено с договор за сътрудничество“, обясни Вартоломей.
Изданието припомня, че РПЦ обвини Константинополския патриарх в „нахлуване“ на нейната канонична територия в Украйна и че е дал автокефалия на разколническите църковни организации в тази страна в противоречие на каноничните правила. РПЦ съобщи, че за нея, а тази позиция споделя и СПЦ, единствената канонична църква в Украйна е Украинската православна църква (УПЦ), която има автономия в рамките на Московската патриаршия.
В отговор на обвиненията, че се е поставил над другите поместни църкви, Вартоломей заяви, че „в съзнанието на Православната църква не съществува ‚източен папа‘, още по-малко в моите мисли и служба“.
Той отбеляза, че през есента ще посети Белград на честванията по случай 800 години от ръкополагането на Свети Савам, по покана на сръбския патриарх Ириней

Превод и редакция: Иван Христов
Отвори в нов прозорец
прочети затвори

СНИМКА НА ДЕНЯ
In memoriam. Красимир Узунов.
In memoriam. Красимир Узунов.

ВИДЕО
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Агенция „Фокус“ бе отличена в петото издание на „Компания на годината“
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook
Начало | Услуги | Архив | Партньори | Тарифи | Радио реклама | За нас | Общи условия | Кариери | Контакти |
© 2019 Информационна агенция ФОКУС Съдържанието на Информационна агенция ФОКУС и технологиите, използвани в интернет страницата, са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Всички текстови, аудио, видео, фотографски и графични изображения, публикувани в базата данни, са собственост на Информационна агенция ФОКУС, освен ако изрично е посочено друго. ПОЛЗВАТЕЛИТЕ и АБОНАТИТЕ се задължават да използват материали от информационната база данни съгласно Общите условия на Информационна агенция ФОКУС и действащото в Република България законодателство.